С огромно закъснение слагам тази статия за смъртта на големия изследовател на Третия Райх и автор на изключителната книга "Последзните дни на Хитлер" сър ХюТревър Роупър лорд Дакър
Водещият историк, който направи име с "Последните дни на Хитлер"
и го помрачи с дневниците на Хитлер.
Хю Тревър-Ропър, който през 1979 година стана лорд Дакър на Глантън, в края на миналия месец в Оксфорд почина на 89 годишна възраст. Спорно е дали той бе един от водещите историци на своята генерация, но със сигурност може да се каже, че бе най-сладкодумният и най-убедителният. Той също бе и една ярка личност, която не се страхуваше от ортодоксите и модите на деня и чиято характерна политическа и интелектуална философия, породи незабравими публични спорове.
Син на селския доктор в Нортхумбърланд, по времето на своето самотно детство, той започва да обича литературата и езика. След като завършва Чартърхаус и Крис Чърч, Оксфорд, започва студентска кариера не като историк, а като класицист. От 1937 година до 1939 е научен работник в Мертън Колидж, Оксфорд, където написва своята първа книга Archbishop Laud (1940).
След което идва войната, решаващото събитие, оформило го като историк, който винаги търси паралелите между миналото и настоящето и историческите измерения на нашата съвременност. По време на войната Тревър-Ропър служи в Radio Security Service и Secret Intelligence Service, работейки по проникването и заблуждаването на германските секретни служби. Този опит му помага по-късно да напише The Philby Affair (1968).
Войната и нейните последици го правят класик с име. Последните дни на Хитлер, един клаустрофобен, тицианов портрет на разлагащата се тирания, е също и книга написана от един истински изследователски гений. В края на войната той е упълномощен от разузнавателните служби да открие какво се е случило с Хитлер, за когото Сталин твърди, че е още жив. Тревър-Ропър пътува из Германия, проследявайки и разпитвайки оцелелите от Хитлеровия съд, като възстановява и разкрива не само обстоятелствата около смъртта на фюрера, но и силната структура на неговия режим.
През 1946 година се завръща в Крис Чърч отново като студент и бързо става водеща сила в колежа, където през следващите година е Цензор. Междувременно историческите му проучвания се връщат в Англия на 17 век. Една инстинктивна и често пъти жестока полемика, която бързо го въвлича в "бунта срещу джентрите", в които той поддържа Тауни и Лоурънс Стоун срещу икономическите причини за английската гражданска война. Това става един от най-плодовитите исторически дебати на модерните времена.
Но интересите на Тревър-Ропър не се ограничават в един период или страна. Неговите критики и есета в пресата, обхващащи огромен брой проблеми, свързани и с миналото, и с настоящето, достигнаха публика далеч надхвърляща академичната общност. През 1957 година той публикува една хаплива колекция къси текстове, предназначена за масовия читател, наречена Исторически есета. През същата година, когато е на 43, е получава Кралска професура по модерна история в Оксфорд, позиция, която държи заедно с академичната си работа в Ориел до 1980 година. Неговата встъпителна лекция, протест срещи прекалената специализираност на своите предшественици, занимаващи се със Средновековна история и призивът му към по-голяма ангажираност към големите проблеми на интелектуалния лаизъм, стават водещи принципи в преподавателската му работа. Противопоставяйки се на затварянето на историческата наука и същевременно съпротивлявайки се на модата на деня, той се превръща в един от вдъхновяващите учители.
Докато е пред погледа на публиката, неговите критици, а понякога дори неговите приятели, го карат да напише дълга и сериозна книга. В действителност, неговата ученост, която самият той рядко пародираше, беше огромна и методична. Ропър остави зад себе си необикновено количество научни писания, които и до този момент не са публикувани напълно.
Но неговият свят не се ограничаваше до къси или дебели книги, посветени само на един проблем. Любимата му литературна форма бе есето, понякога дългото есе - където проницателността може да се концентрира, пропорциите да бъдат управлявани, свидетелствата, дълбоко стаени под повърхността - разкрити. Жанрът му позволява да се движи свободно през времето и пространството, а самият той даваше на читателя широта и богатство от впечатления. Ропър обичаше да отбелязва приликите тук, контрастите там - между обществата, събитията и обстоятелствата. Сравнението бе неговият най-ценен интелектуален инструмент - същият, който притежаваха и "историците-философи" на 18 век, на чиито връх стоеше Гибън, един от неговите любими писатели.
През 1967 година излиза вероятно най-забележителната му колекция есета - Религия, Реформация и социална промяна. Използвайки зашеметяващ обем от материали, книгата е концентрирана върху революциите, които разтърсват Европа в средата на 17-ти век и мисловния кипеж, който ги предшества и съпътства. Есетата оказват влияние на френските историци, особено на Фернан Бродел и Марк Баталийон, който, под същото влияние, задълбочава интересите си в ранната модерност на Европа. Те също така отбелязват движението на мисленето му, което се отдалечава от икономическото разбиране на историята: Ропър приравнява историческия прогрес с плурализма; изразява раздразнението си към затворените интелектуални системи и отхвърля историческия детерминизъм.
През 1976 година, той би останал на тамата за Европейското изкуство и политика на 16 и 17 век със своята Принцове и Художници, но историческите му интереси стават дори по-широки. Вече е публикувал едно голямо тематично изследване на Средните векове, Растежът на Християнска Европа (1965), когато се впуска и в проучването на модерна Германия - резултатът е Дневниците на Гьобелс (1978) и един голям брой есета за нацизма. Също така Тревър- Ропър пише и серия есета върху историците на 18-и и 19-и век, и преди всичко за Гибън, Макули, Карлайл и Бургхард.
Всъщност, със своята широта Тревър- Ропър, показва отегчението си от лошо написаните студии в претенциозните специализирани списания и така се отклонява още по-далеч от отъпкания академичен път. В A Hidden Life (1976), в шарлатанството и фантазиите на синолога и политическия измамник сър Едмънд Бакхаус, който е в разцвета на своята популярност в края на 19-и и началото на 20-и век, Ропър открива една "дива орхидея" на предмета. Дивият фарс и невероятния триумф на измамите на Бакхаус, както в Китай, така и в Англия, отделя Ропър от растящата бюрократична и конформистка сериозност на академичния живот. Неговата наслада в la comedie humaine ,съпроводена със силен сатиричен импулс и с не по-малко силно чувство на палавост го прави най- приятния писател-историк на 20-и век. Той бе и знаменитият автор на The Letters Of Mercurius (1970) - един комичен портрет на Оксфорд по време на студентски бунт.
През 1980, на 66, Ропър се премества в Кембридж като Master of Peterhouse, където неговия конфликт с това, което вижда сред учените, става още една причина за celebre и друг богат източник на анекдоти. Попада в спор отново през 1985, когато прави най-гибелната си грешка. Като директор на Times Newspapers той изследва фалшифицирани дневници на Хитлер и неговата детективска дарба, която даде толкова забележителни резултати в книгите му за Хитлер и Бакхаус, сега го напуска. Вероятно това унижение го кара да улегне, а растящото само-осъждане, го прави все по-известен в последните години от неговия живот.
Когато се пенсионира от Питърхаус през 1987 той събира колекция от свои есета, публикувани на различни места и по различно време. Есета върху Ренесанса излизат през 1985 година, Католици, Англикани и Пуритани през 1987 година, От Контра-реформацията до Славната революция през 1992.
Въпреки всички свои публични спорове, Тревър-Ропър остана в основата си един интимен, дори срамежлив човек. След пенсионирането си живя в Дидкот, град удобно разположен между Лондон и Оксфорд. И при своите осемдесет години умът му остана буден както винаги. Почти напълно загубил зрението си и с напредващ рак, със силата на духа и със същото чувство на добър хумор, сред купчини хартия, Ропър продължаваше да води научната си кореспонденция из целия свят. Жена му Александра почина през 1997. Те бяха женени 43 години, а днес имат три внука.
Водещият историк, който направи име с "Последните дни на Хитлер"
и го помрачи с дневниците на Хитлер.
Хю Тревър-Ропър, който през 1979 година стана лорд Дакър на Глантън, в края на миналия месец в Оксфорд почина на 89 годишна възраст. Спорно е дали той бе един от водещите историци на своята генерация, но със сигурност може да се каже, че бе най-сладкодумният и най-убедителният. Той също бе и една ярка личност, която не се страхуваше от ортодоксите и модите на деня и чиято характерна политическа и интелектуална философия, породи незабравими публични спорове.
Син на селския доктор в Нортхумбърланд, по времето на своето самотно детство, той започва да обича литературата и езика. След като завършва Чартърхаус и Крис Чърч, Оксфорд, започва студентска кариера не като историк, а като класицист. От 1937 година до 1939 е научен работник в Мертън Колидж, Оксфорд, където написва своята първа книга Archbishop Laud (1940).
След което идва войната, решаващото събитие, оформило го като историк, който винаги търси паралелите между миналото и настоящето и историческите измерения на нашата съвременност. По време на войната Тревър-Ропър служи в Radio Security Service и Secret Intelligence Service, работейки по проникването и заблуждаването на германските секретни служби. Този опит му помага по-късно да напише The Philby Affair (1968).
Войната и нейните последици го правят класик с име. Последните дни на Хитлер, един клаустрофобен, тицианов портрет на разлагащата се тирания, е също и книга написана от един истински изследователски гений. В края на войната той е упълномощен от разузнавателните служби да открие какво се е случило с Хитлер, за когото Сталин твърди, че е още жив. Тревър-Ропър пътува из Германия, проследявайки и разпитвайки оцелелите от Хитлеровия съд, като възстановява и разкрива не само обстоятелствата около смъртта на фюрера, но и силната структура на неговия режим.
През 1946 година се завръща в Крис Чърч отново като студент и бързо става водеща сила в колежа, където през следващите година е Цензор. Междувременно историческите му проучвания се връщат в Англия на 17 век. Една инстинктивна и често пъти жестока полемика, която бързо го въвлича в "бунта срещу джентрите", в които той поддържа Тауни и Лоурънс Стоун срещу икономическите причини за английската гражданска война. Това става един от най-плодовитите исторически дебати на модерните времена.
Но интересите на Тревър-Ропър не се ограничават в един период или страна. Неговите критики и есета в пресата, обхващащи огромен брой проблеми, свързани и с миналото, и с настоящето, достигнаха публика далеч надхвърляща академичната общност. През 1957 година той публикува една хаплива колекция къси текстове, предназначена за масовия читател, наречена Исторически есета. През същата година, когато е на 43, е получава Кралска професура по модерна история в Оксфорд, позиция, която държи заедно с академичната си работа в Ориел до 1980 година. Неговата встъпителна лекция, протест срещи прекалената специализираност на своите предшественици, занимаващи се със Средновековна история и призивът му към по-голяма ангажираност към големите проблеми на интелектуалния лаизъм, стават водещи принципи в преподавателската му работа. Противопоставяйки се на затварянето на историческата наука и същевременно съпротивлявайки се на модата на деня, той се превръща в един от вдъхновяващите учители.
Докато е пред погледа на публиката, неговите критици, а понякога дори неговите приятели, го карат да напише дълга и сериозна книга. В действителност, неговата ученост, която самият той рядко пародираше, беше огромна и методична. Ропър остави зад себе си необикновено количество научни писания, които и до този момент не са публикувани напълно.
Но неговият свят не се ограничаваше до къси или дебели книги, посветени само на един проблем. Любимата му литературна форма бе есето, понякога дългото есе - където проницателността може да се концентрира, пропорциите да бъдат управлявани, свидетелствата, дълбоко стаени под повърхността - разкрити. Жанрът му позволява да се движи свободно през времето и пространството, а самият той даваше на читателя широта и богатство от впечатления. Ропър обичаше да отбелязва приликите тук, контрастите там - между обществата, събитията и обстоятелствата. Сравнението бе неговият най-ценен интелектуален инструмент - същият, който притежаваха и "историците-философи" на 18 век, на чиито връх стоеше Гибън, един от неговите любими писатели.
През 1967 година излиза вероятно най-забележителната му колекция есета - Религия, Реформация и социална промяна. Използвайки зашеметяващ обем от материали, книгата е концентрирана върху революциите, които разтърсват Европа в средата на 17-ти век и мисловния кипеж, който ги предшества и съпътства. Есетата оказват влияние на френските историци, особено на Фернан Бродел и Марк Баталийон, който, под същото влияние, задълбочава интересите си в ранната модерност на Европа. Те също така отбелязват движението на мисленето му, което се отдалечава от икономическото разбиране на историята: Ропър приравнява историческия прогрес с плурализма; изразява раздразнението си към затворените интелектуални системи и отхвърля историческия детерминизъм.
През 1976 година, той би останал на тамата за Европейското изкуство и политика на 16 и 17 век със своята Принцове и Художници, но историческите му интереси стават дори по-широки. Вече е публикувал едно голямо тематично изследване на Средните векове, Растежът на Християнска Европа (1965), когато се впуска и в проучването на модерна Германия - резултатът е Дневниците на Гьобелс (1978) и един голям брой есета за нацизма. Също така Тревър- Ропър пише и серия есета върху историците на 18-и и 19-и век, и преди всичко за Гибън, Макули, Карлайл и Бургхард.
Всъщност, със своята широта Тревър- Ропър, показва отегчението си от лошо написаните студии в претенциозните специализирани списания и така се отклонява още по-далеч от отъпкания академичен път. В A Hidden Life (1976), в шарлатанството и фантазиите на синолога и политическия измамник сър Едмънд Бакхаус, който е в разцвета на своята популярност в края на 19-и и началото на 20-и век, Ропър открива една "дива орхидея" на предмета. Дивият фарс и невероятния триумф на измамите на Бакхаус, както в Китай, така и в Англия, отделя Ропър от растящата бюрократична и конформистка сериозност на академичния живот. Неговата наслада в la comedie humaine ,съпроводена със силен сатиричен импулс и с не по-малко силно чувство на палавост го прави най- приятния писател-историк на 20-и век. Той бе и знаменитият автор на The Letters Of Mercurius (1970) - един комичен портрет на Оксфорд по време на студентски бунт.
През 1980, на 66, Ропър се премества в Кембридж като Master of Peterhouse, където неговия конфликт с това, което вижда сред учените, става още една причина за celebre и друг богат източник на анекдоти. Попада в спор отново през 1985, когато прави най-гибелната си грешка. Като директор на Times Newspapers той изследва фалшифицирани дневници на Хитлер и неговата детективска дарба, която даде толкова забележителни резултати в книгите му за Хитлер и Бакхаус, сега го напуска. Вероятно това унижение го кара да улегне, а растящото само-осъждане, го прави все по-известен в последните години от неговия живот.
Когато се пенсионира от Питърхаус през 1987 той събира колекция от свои есета, публикувани на различни места и по различно време. Есета върху Ренесанса излизат през 1985 година, Католици, Англикани и Пуритани през 1987 година, От Контра-реформацията до Славната революция през 1992.
Въпреки всички свои публични спорове, Тревър-Ропър остана в основата си един интимен, дори срамежлив човек. След пенсионирането си живя в Дидкот, град удобно разположен между Лондон и Оксфорд. И при своите осемдесет години умът му остана буден както винаги. Почти напълно загубил зрението си и с напредващ рак, със силата на духа и със същото чувство на добър хумор, сред купчини хартия, Ропър продължаваше да води научната си кореспонденция из целия свят. Жена му Александра почина през 1997. Те бяха женени 43 години, а днес имат три внука.
Comment