Иван Коев
Един от най-славните трофеи, които бойна войскова част с гордост притежава, е плененото знаме на противника. За чест и слава на 1-ва дружина от 24-и Черноморски пехотен на Н.В.Ц. Елеонора полк нейните смели воини успяват да отнемат знамето на турската военна част в епичния бой при Бунар Хисар на 18-и октомври 1912 г.
ИВАН НЕДЕЛЧЕВ АРАБАДЖИЕВ
е роден на 15 януари 1888 г. в с. Аврен, Варненско. Участва и в Първата и във Втората световни войни. Кавалер е на пет ордена За храброст . Умира през 1968 г.
И до днес в с. Аврен не е поставен знак в памет на героя.
По време на сражението 1-ва дружина действа отделно от полка в състава на 5-а Дунавска дивизия. Към 7 часа сутринта, съгласно отдадена заповед, дружината излиза на бойната линия. Боят започва от сутринта, защото в този ден турците са получили големи подкрепления и правят опит за решително настъпление по цялата бойна линия. Шрапнелите обсипват българските позиции така силно, че не остава необстреляно място. Под такъв град от куршуми и гранати дружината в боен строен ред първоначално се разполага на левия фланг, но веднага след това получава нова заповед да отиде на десния фланг и го заема към 8.30 часа преди пладне. Положението в този район е толкова критично, че артилерийското отделение, което е разположено там, предприема мерки за отстъпление. Турската бойна верига е само на 400 500 крачки от него.
Нашите войници, виждайки сериозността на положението, бързо заемат позиция по хребета и откриват убийствен огън. Поради понесените от противника тежки загуби, той е спрян на около 200 крачки от окопите. В тази крайно критична обстановка мощно българско Ура проехтява по-силно от трясъка на оръдията. Напорът е неудържим. Турците, изумени от уплаха, се обръщат в бягство назад към окопите, от които са тръгнали. В това време е подадена команда Напред на нож! и нашите роти като един се устремяват към позициите на противника. Завързва се тежък ръкопашен бой. В неговия решителен момент турското знаме е пленено и се развява победоносно над главите на българските войници.
Героичният подвиг и показаното безстрашие са описани със златно мастило в Заповед № 16 от 9 февруари 1914 г. на командира на 24-и Черноморски на Н.В.Ц. Елеонора полк, полковник Григор Кюркчиев. По същия повод и останалите заповеди в заповедната книга на полка са изписани със златни букви. В това решение на полковия командир ние откриваме уникален начин за отдаване на почит и преклонение пред героизма и безстрашието по време на война.
Изложението в заповедта започва със следните думи: Знамето е символ на военната чест. Изгубване на знамето е най-безчестното позорно престъпление. Отнемането обаче на знамето от противника на бойното поле е най-ценният трофей на една войскова част.
За велико щастие, полкът, във войната ни с турците и съюзниците, подпомогнат от Бога можа да покрие със слава и чест своето име. Не само запази като зеницата на окото си знамето светинята си, но и отне това на противника турците...
Описанието на боя продължава с патетична картина на момента на пленяване на знамето: Ощастливен от провидението, след презиране на смъртта, с войнишко достойнство, ефрейтора Иван Неделчев издърпва знамето от ръцете на турския знаменосец, издига го високо нагоре и извиква Ура! . Това се приема гръмогласно от цялата дружина. Турците още по-изплашено, възползвани от скоро настъпилата тъмнина, успяват част да се спасят и оттеглят далеч назад от бойното поле, без да помислят за изгубеното знаме... .
С този величав и героичен подвиг Иван Неделчев и неговите другари от първа, втора,четвърта рота и цялата дружина под командата на командирите си капитан Денев, поручик Стайков, поручик Димитров и подпоручик Маджаров, вписват завинаги своите имена в съкровищницата на бойната слава на Българската армия.
За проявеното безстрашие и героизъм Иван Неделчев, неговите бойни другари и командира са наградени с ордени За храброст и са произведени в по-горен чин.
Заповедта завършва с думи на признателност и послание към бъдещите поколения:
Понастоящем туското знаме е в полка. То ще напомва на бъдещите носители номера на полка, юначните подвизи на храбрите Черноморци. То ще напомва горещия патриотизъм на достойните си предшественици бойци, които смело и с открити гърди са пренебрегнали смъртта пред съзнателния си дълг за Царя и Отечеството
Един от най-славните трофеи, които бойна войскова част с гордост притежава, е плененото знаме на противника. За чест и слава на 1-ва дружина от 24-и Черноморски пехотен на Н.В.Ц. Елеонора полк нейните смели воини успяват да отнемат знамето на турската военна част в епичния бой при Бунар Хисар на 18-и октомври 1912 г.
ИВАН НЕДЕЛЧЕВ АРАБАДЖИЕВ
е роден на 15 януари 1888 г. в с. Аврен, Варненско. Участва и в Първата и във Втората световни войни. Кавалер е на пет ордена За храброст . Умира през 1968 г.
И до днес в с. Аврен не е поставен знак в памет на героя.
По време на сражението 1-ва дружина действа отделно от полка в състава на 5-а Дунавска дивизия. Към 7 часа сутринта, съгласно отдадена заповед, дружината излиза на бойната линия. Боят започва от сутринта, защото в този ден турците са получили големи подкрепления и правят опит за решително настъпление по цялата бойна линия. Шрапнелите обсипват българските позиции така силно, че не остава необстреляно място. Под такъв град от куршуми и гранати дружината в боен строен ред първоначално се разполага на левия фланг, но веднага след това получава нова заповед да отиде на десния фланг и го заема към 8.30 часа преди пладне. Положението в този район е толкова критично, че артилерийското отделение, което е разположено там, предприема мерки за отстъпление. Турската бойна верига е само на 400 500 крачки от него.
Нашите войници, виждайки сериозността на положението, бързо заемат позиция по хребета и откриват убийствен огън. Поради понесените от противника тежки загуби, той е спрян на около 200 крачки от окопите. В тази крайно критична обстановка мощно българско Ура проехтява по-силно от трясъка на оръдията. Напорът е неудържим. Турците, изумени от уплаха, се обръщат в бягство назад към окопите, от които са тръгнали. В това време е подадена команда Напред на нож! и нашите роти като един се устремяват към позициите на противника. Завързва се тежък ръкопашен бой. В неговия решителен момент турското знаме е пленено и се развява победоносно над главите на българските войници.
Героичният подвиг и показаното безстрашие са описани със златно мастило в Заповед № 16 от 9 февруари 1914 г. на командира на 24-и Черноморски на Н.В.Ц. Елеонора полк, полковник Григор Кюркчиев. По същия повод и останалите заповеди в заповедната книга на полка са изписани със златни букви. В това решение на полковия командир ние откриваме уникален начин за отдаване на почит и преклонение пред героизма и безстрашието по време на война.
Изложението в заповедта започва със следните думи: Знамето е символ на военната чест. Изгубване на знамето е най-безчестното позорно престъпление. Отнемането обаче на знамето от противника на бойното поле е най-ценният трофей на една войскова част.
За велико щастие, полкът, във войната ни с турците и съюзниците, подпомогнат от Бога можа да покрие със слава и чест своето име. Не само запази като зеницата на окото си знамето светинята си, но и отне това на противника турците...
Описанието на боя продължава с патетична картина на момента на пленяване на знамето: Ощастливен от провидението, след презиране на смъртта, с войнишко достойнство, ефрейтора Иван Неделчев издърпва знамето от ръцете на турския знаменосец, издига го високо нагоре и извиква Ура! . Това се приема гръмогласно от цялата дружина. Турците още по-изплашено, възползвани от скоро настъпилата тъмнина, успяват част да се спасят и оттеглят далеч назад от бойното поле, без да помислят за изгубеното знаме... .
С този величав и героичен подвиг Иван Неделчев и неговите другари от първа, втора,четвърта рота и цялата дружина под командата на командирите си капитан Денев, поручик Стайков, поручик Димитров и подпоручик Маджаров, вписват завинаги своите имена в съкровищницата на бойната слава на Българската армия.
За проявеното безстрашие и героизъм Иван Неделчев, неговите бойни другари и командира са наградени с ордени За храброст и са произведени в по-горен чин.
Заповедта завършва с думи на признателност и послание към бъдещите поколения:
Понастоящем туското знаме е в полка. То ще напомва на бъдещите носители номера на полка, юначните подвизи на храбрите Черноморци. То ще напомва горещия патриотизъм на достойните си предшественици бойци, които смело и с открити гърди са пренебрегнали смъртта пред съзнателния си дълг за Царя и Отечеството
Attached Files
От друга страна, това означава, че наша част никога не е била разбивана така че да се разпадне.
Comment