Както обещах ще да пускам по някоя статийка за спецчастите.
Благодарение на Холивуд Зелените барети са най-популярните командоси в света. Тяхната звезда изгрява през 1960 г. с избора на Джон Кенеди за президент на САЩ. Той има личен принос за избистрянето на теорията и практиката на воденето на специалните операции. Пак той въвежда като част от униформата на бойците от Специалните сили зелената барета.
Емблемата на баретата е черно-сребърен надпис на латински "За свободата на угнетените", две кръстосани стрели, а върху тях острието на кинжал. На ръкава носят знак: две кръстосани стрели, над тях на син фон златен кинжал с три мълнии и върху него надпис SPECIAL FORCES AIRBORNE.
Личният състав на Зелените барети се набира от въздушно-десантните и въздушно-щурмовите поделения. Войниците трябва да имат поне 10 години служба.
Обучението преминава в Центъра за специални операции във Форт Браг. Началната подготовка започва с осем седмичен уводен курс. Набляга се на физическата и стрелковата подготовка. И още нещо, което много автори пропускат - мотивацията и психологическата закалка. От него новобранците може да не покрият нормативите за лицеви опори, но задължително вече се считат за докоснати от Бога- че са най-добрите, че са елита на американската армия, че за тях няма неизпълними задачи и непобедими противници…
През първия етап на обучение се набляга на воденето на ръкопашен бой с оръжие и без оръжие, овладяване на сапьорната наука, свръзките и прочие. Но гвоздея е овладяването на науката да убиваш - с пистолет, нож, палка, камък, брадва и просто с голи ръце. В класното помещение са поставени специални схеми на човешкото тяло, където с цветни кръгове са отбелязани местата за нанасяне на смъртоносни удари. Тренировките включват практически занятия за нападение на часови, спящ човек или просто "събеседник", който трябва да умре без да извика. Според запознати способите, които се отработват са 124/!/. Набляга се на джудото, бокса и каратето. Основният принцип е "Убий или ще бъдеш убит".
Голямо внимание се отделя на практическите занятия по подривно дело. Баретите се запознават с всички видове взривни вещества и средства, изучават уязвимите места на мостове, тунели, промишлени предприятия, учат се да правят взрив от подръчни материали, да ги маскират и изготвят мини-сюрпризи. Бившият командир на 7-ма група на Специалните войски полковник Едуардс казва:"Нас повече ни интересува разрушаването на железопътната мрежа, някакъв мост със стратегическо значение или площадка за пуск на ракети… Това е по-важно дори от убиването на няколко хиляди войника в тила."
Стрелковото дело включва изучаване и практическо боравене на всички видове оръжие - както американско, така и руско производство.
Интересен елемент е обучението за разпит на военнопленник. Списание "Нюзуик" описва следната картина:"Лейтенанта го разпитваха вече няколко часа. Той стоеше сгърбен на стола и нищо не виждаше от трите прожектора, насочени в лицето му. Устните му бяха напукани от жажда, показалците му бяха вързани с тел, през който течеше ток…" За достоверност допълнително по високоговорител в стаята се пускат писъци, охкания… Един бивш командос си спомня:"Показваха ни как да ползваме електричество, за да заставим пленникът да говори. Показаха ни разпити с с използване на жаждата, да бием с ръкавици, пълни с пясък - за да не оставяме следи по тялото."
На втория етап много време се отделя на парашутната подготовка. Скокове правят всички, нощем и денем, в планинско-гориста местост и вода. Отработват се въпросите по устройването на засади, овладяването на малки населени пунктове, преодоляване на водни прегради и блатисти местности. Заедно с това вървят занятията за методите за дезорганизация на държавната администрация, организиране на партизанско движение в тила на противника, демобилизиране на местното население. Накрая знанията се проверяват щателно и неизържалите тестовете се отстраняват.
Останалите влизат в третия етап - бойно сглобяване на подразделенията. Всички занятия се провеждат извън Форт Браг, в райони с различни условия и климат. Във физическо отношение това е най-тежкия период. Групите десантират от въздух или море в студа на Аляска или тропика на Флорида, в блатата край големите реки или чукарите на Скалистите планини. Те извършват налети и "взривяват" обекти на противника, устройват засади, водят бой с чужди войски. Зелена барета си спомня:"Във Форт Хуанхука, Аризона има школа за обучения за действия в пустиня. Там ни готвеха за бойни действия в условията на невероятна жега. Учеха ни какви дрехи да носим за защита от слънцето и как да се придвижваме през нощта, когато е по-прохладно. Извозваха ни в пустинята и ни оставяха там за две недели. Там живеехме само с това, което носехме в раницата. Трябваше да се научим да пазим водата си, добита от кактуси, да ловим и използваме за храна змии и гущери."
Накрая на етапа се провежда 150-километров марш на скок, който завършва с нападение и изваждане от строя на важен противников обект.
По-нататък обучението на зелените барети продължава в състава на групите. Че там няма глезотии показва публикация във вестник "Ню-Йорк таймс" за групата в Окинава, Япония: "Всеки месец на тези мъже се дават три-четири задания. Те скачат нощем с парашут в джунглата, десантират от подводни лодки или кораби на отдалечени островчета. Целият личен състав на групата изучава азиатски езици, местните обичаи и религиозни обреди."
Подразделенията, в които действат Зелените барети се наричат тимове. Тим "А" се приравнява на взвод и в състава си включва 12-14 души с командир капитан. Тим "В" се приравнява на рота, личен състав до 50 души и командир майор. Тим "С" е от 150 души нагоре и обикновено се формира за изпълнение на конкретна задача.
Зелените барети са конгломерат от националности - в зависимост от района за действие на групата.
Първа група е дислоцирана във Форт Луис, щата Вирджиния и е предназначена основно за действие в Азиатско-Тихоокеанския район.
Трета и Седма група са във Форт Браг, а зоната им за действие е съответно Африка и Латинска Америка.
Пета група - дислоцирана във Форт Кембъл;зона за действие - Близък изток и Северна Африка.
Десета група - дислоцирана във Форт Карсон, щата Колорадо;район за операции - Европа.
Деветнадесета и Двадесета група са в състава на Националната гвардия.
Групата е в състав около 1500 души, формирани в щаб, три батальона по около 300 души и три обслужващи роти. В състава на батальона "Зелени барети" има щабна рота и три роти.
Зелените барети имат богат боен опит и малко запомнящи се победи. От създаването си до днес те непрекъснато са в състава на американските контингенти, воюващи някъде по света. Най-дълго /17 години/ се биха във Виетнам. През 1983 г първи стъпиха в Гренада и създадоха плацдарм за останалите части. Пак по това време започнаха да обучават усилено муджахидините в Афганистан.През 1989 г. те също изиграха съществена роля в Панама.
Войната в Персийския залив опресни позабравената им слава и ако има война в която те оправдаха съществуването си и огромните пари за тяхното въоръжаване и подготовка, това бе точно тя. На тяхна сметка са двата главни радиолокационни центъра ва иракската ПВО. Пак те изваждат от строя системата за свръзки на иракското командване.
ОПЕРАЦИЯ "БРЕГЪТ НА СЛОНОВАТА КОСТ"
Никой не може да каже колко на брой са холивудските филми, в които напомпан американски бабанко освобождава няколко пленника от виетнамски затвор /един от тях задължително е дългокрака и силно руса хубавица/, избивайки между другото десетки жълтокожи…. Сигурно надминават стотина. Малко обаче знаят, че действително има такава операция, макар резултатите й изобщо не съвпадат с хепиендите от киното.
Виетнам наистина държи американски войници в свои затвори;наистина условията в тях са повече от нечовешки - плъховете и отровните паяци не са художествена измислица. Освен това те не са признати за военнопенници по смисъла на Женевската конвенция, тъй като между двете страни няма официално обявена война. Те са обработвани идеологически и принуждавани насила да говорят срещу "империалистическата" си родина.
Най-известният затвор за военнопленници се намира в центъра на Ханой и е известен с ироничното "Ханой Хилтън" и откровеното "Дупката в ада." Не по-малко оригинални са и имената на различните му части - "Селото на новобранците", "Хотелът на разбитите сърца", "Лас Вегас". През 1967 г. властите построяват в окрайнините на града два лагера, тъй като килиите на гореспоменатия затвор се оказват малко. Това е печално известният "Алкатраз", върху който най-често се упражняват щатските екшън-герои и друг един, който виетнамците са оборудвали по международни стандарти и водят там разни делегации, за да разобличат лъжите за нечовешките условия в техен плен.
На около 40 км северозападно от Ханой се намира военнопленническия лагер Сон Тай. Точно него американците харесват за своята премиера по освобождаване на свои хора чрез специална операция.
Подготовката започва през май 1970 г. Планирането извършва генерал Лерой Манор - началник на отдел за специални операции във ВВС. За командир на групата е избран полковник Артър Симънс, сражаващ се във Виетнам от 1961 г. Той подбира 15 офицери и 72 сержанти от Зелените барети и започва да ги тренира по елементи от плана. Край авиобаза Еглин, щата Флорида е построен макет на на лагера в мащаб 1:1. За да не бъде засечен от съветските спътници, сутрин той се разглобява и прибира, а вечер се развръща наново. Само това показва колко труд и усилия са хвърлени! Както ще видим по-нататък - напразно…
Цялата група е разделена на подгрупи: щурмова, която трябва да се приземи в центъра на лагера/14 души/; група за подръжка - 20 души; и командна - 22. По време на подготовката се разиграват различни сценарии и варианти, включително и че някоя от групите не успее да стигне до заповядания район. Според плана операцията трябва да се проведе в ясно време и нощем. Такава нощ се очаквала според метереолозите през втората половина на ноември. Ето защо на 1 ноември групата била прехвърлена в Тайланд и зачакала. Всички условия били накуп на 20 срещу 21 ноември и в 23,18 часа вертолетите излетели, ескортирани от изтребители. За да отвлекат вниманието, бомбардировачи нанесли тежки удари по други отдалечени обекти на Виетнам.
След три часа полет вертолетите висват над лагера и откриват огън по обените в светлина от осветителните бомби здания.
Точно тук обаче започват фаловете. Групата за поддръжка, в която е и полковник Симънс, се обърква и каца на 500 м по-нататък в друг район, където е разположен център за обучение на сапьори-новобранци. Тежковъоръжените командоси са като вълци сред агнета - за около десетина минути те буквално разстрелват около 200 необучени младежи. Чак когато по радиостанцията им обясняват, че грешат излитат и се присъединяват към останалите.
А там вече другите две групи са подавили огъня на виетнамската охрана и по двойки започват да претърсват стаите и килиите. Най-голямото постижение на американците е, че залавят комендантът на лагера в леглото му по бели гащи. Оттам нататък ги очаква огромно разочарование.
Оказва се, че лагерът е празен. Пленниците са изведени. Не преди часове или дни. Не заради това, че са разбрали за мисията на американците.
А заради наводнение, което е унищожило… водоизточниците на лагера. И то преди 4 месеца - през юли 1970 г….
Това е непростим пропуск за всяка армия, провеждаща специални операции.
След като унищожават един вертолет, повредил се при приземяването/аналог - операция "Орлов нокът" в Иран!/, американците се прибират благополучно…
Благодарение на Холивуд Зелените барети са най-популярните командоси в света. Тяхната звезда изгрява през 1960 г. с избора на Джон Кенеди за президент на САЩ. Той има личен принос за избистрянето на теорията и практиката на воденето на специалните операции. Пак той въвежда като част от униформата на бойците от Специалните сили зелената барета.
Емблемата на баретата е черно-сребърен надпис на латински "За свободата на угнетените", две кръстосани стрели, а върху тях острието на кинжал. На ръкава носят знак: две кръстосани стрели, над тях на син фон златен кинжал с три мълнии и върху него надпис SPECIAL FORCES AIRBORNE.
Личният състав на Зелените барети се набира от въздушно-десантните и въздушно-щурмовите поделения. Войниците трябва да имат поне 10 години служба.
Обучението преминава в Центъра за специални операции във Форт Браг. Началната подготовка започва с осем седмичен уводен курс. Набляга се на физическата и стрелковата подготовка. И още нещо, което много автори пропускат - мотивацията и психологическата закалка. От него новобранците може да не покрият нормативите за лицеви опори, но задължително вече се считат за докоснати от Бога- че са най-добрите, че са елита на американската армия, че за тях няма неизпълними задачи и непобедими противници…
През първия етап на обучение се набляга на воденето на ръкопашен бой с оръжие и без оръжие, овладяване на сапьорната наука, свръзките и прочие. Но гвоздея е овладяването на науката да убиваш - с пистолет, нож, палка, камък, брадва и просто с голи ръце. В класното помещение са поставени специални схеми на човешкото тяло, където с цветни кръгове са отбелязани местата за нанасяне на смъртоносни удари. Тренировките включват практически занятия за нападение на часови, спящ човек или просто "събеседник", който трябва да умре без да извика. Според запознати способите, които се отработват са 124/!/. Набляга се на джудото, бокса и каратето. Основният принцип е "Убий или ще бъдеш убит".
Голямо внимание се отделя на практическите занятия по подривно дело. Баретите се запознават с всички видове взривни вещества и средства, изучават уязвимите места на мостове, тунели, промишлени предприятия, учат се да правят взрив от подръчни материали, да ги маскират и изготвят мини-сюрпризи. Бившият командир на 7-ма група на Специалните войски полковник Едуардс казва:"Нас повече ни интересува разрушаването на железопътната мрежа, някакъв мост със стратегическо значение или площадка за пуск на ракети… Това е по-важно дори от убиването на няколко хиляди войника в тила."
Стрелковото дело включва изучаване и практическо боравене на всички видове оръжие - както американско, така и руско производство.
Интересен елемент е обучението за разпит на военнопленник. Списание "Нюзуик" описва следната картина:"Лейтенанта го разпитваха вече няколко часа. Той стоеше сгърбен на стола и нищо не виждаше от трите прожектора, насочени в лицето му. Устните му бяха напукани от жажда, показалците му бяха вързани с тел, през който течеше ток…" За достоверност допълнително по високоговорител в стаята се пускат писъци, охкания… Един бивш командос си спомня:"Показваха ни как да ползваме електричество, за да заставим пленникът да говори. Показаха ни разпити с с използване на жаждата, да бием с ръкавици, пълни с пясък - за да не оставяме следи по тялото."
На втория етап много време се отделя на парашутната подготовка. Скокове правят всички, нощем и денем, в планинско-гориста местост и вода. Отработват се въпросите по устройването на засади, овладяването на малки населени пунктове, преодоляване на водни прегради и блатисти местности. Заедно с това вървят занятията за методите за дезорганизация на държавната администрация, организиране на партизанско движение в тила на противника, демобилизиране на местното население. Накрая знанията се проверяват щателно и неизържалите тестовете се отстраняват.
Останалите влизат в третия етап - бойно сглобяване на подразделенията. Всички занятия се провеждат извън Форт Браг, в райони с различни условия и климат. Във физическо отношение това е най-тежкия период. Групите десантират от въздух или море в студа на Аляска или тропика на Флорида, в блатата край големите реки или чукарите на Скалистите планини. Те извършват налети и "взривяват" обекти на противника, устройват засади, водят бой с чужди войски. Зелена барета си спомня:"Във Форт Хуанхука, Аризона има школа за обучения за действия в пустиня. Там ни готвеха за бойни действия в условията на невероятна жега. Учеха ни какви дрехи да носим за защита от слънцето и как да се придвижваме през нощта, когато е по-прохладно. Извозваха ни в пустинята и ни оставяха там за две недели. Там живеехме само с това, което носехме в раницата. Трябваше да се научим да пазим водата си, добита от кактуси, да ловим и използваме за храна змии и гущери."
Накрая на етапа се провежда 150-километров марш на скок, който завършва с нападение и изваждане от строя на важен противников обект.
По-нататък обучението на зелените барети продължава в състава на групите. Че там няма глезотии показва публикация във вестник "Ню-Йорк таймс" за групата в Окинава, Япония: "Всеки месец на тези мъже се дават три-четири задания. Те скачат нощем с парашут в джунглата, десантират от подводни лодки или кораби на отдалечени островчета. Целият личен състав на групата изучава азиатски езици, местните обичаи и религиозни обреди."
Подразделенията, в които действат Зелените барети се наричат тимове. Тим "А" се приравнява на взвод и в състава си включва 12-14 души с командир капитан. Тим "В" се приравнява на рота, личен състав до 50 души и командир майор. Тим "С" е от 150 души нагоре и обикновено се формира за изпълнение на конкретна задача.
Зелените барети са конгломерат от националности - в зависимост от района за действие на групата.
Първа група е дислоцирана във Форт Луис, щата Вирджиния и е предназначена основно за действие в Азиатско-Тихоокеанския район.
Трета и Седма група са във Форт Браг, а зоната им за действие е съответно Африка и Латинска Америка.
Пета група - дислоцирана във Форт Кембъл;зона за действие - Близък изток и Северна Африка.
Десета група - дислоцирана във Форт Карсон, щата Колорадо;район за операции - Европа.
Деветнадесета и Двадесета група са в състава на Националната гвардия.
Групата е в състав около 1500 души, формирани в щаб, три батальона по около 300 души и три обслужващи роти. В състава на батальона "Зелени барети" има щабна рота и три роти.
Зелените барети имат богат боен опит и малко запомнящи се победи. От създаването си до днес те непрекъснато са в състава на американските контингенти, воюващи някъде по света. Най-дълго /17 години/ се биха във Виетнам. През 1983 г първи стъпиха в Гренада и създадоха плацдарм за останалите части. Пак по това време започнаха да обучават усилено муджахидините в Афганистан.През 1989 г. те също изиграха съществена роля в Панама.
Войната в Персийския залив опресни позабравената им слава и ако има война в която те оправдаха съществуването си и огромните пари за тяхното въоръжаване и подготовка, това бе точно тя. На тяхна сметка са двата главни радиолокационни центъра ва иракската ПВО. Пак те изваждат от строя системата за свръзки на иракското командване.
ОПЕРАЦИЯ "БРЕГЪТ НА СЛОНОВАТА КОСТ"
Никой не може да каже колко на брой са холивудските филми, в които напомпан американски бабанко освобождава няколко пленника от виетнамски затвор /един от тях задължително е дългокрака и силно руса хубавица/, избивайки между другото десетки жълтокожи…. Сигурно надминават стотина. Малко обаче знаят, че действително има такава операция, макар резултатите й изобщо не съвпадат с хепиендите от киното.
Виетнам наистина държи американски войници в свои затвори;наистина условията в тях са повече от нечовешки - плъховете и отровните паяци не са художествена измислица. Освен това те не са признати за военнопенници по смисъла на Женевската конвенция, тъй като между двете страни няма официално обявена война. Те са обработвани идеологически и принуждавани насила да говорят срещу "империалистическата" си родина.
Най-известният затвор за военнопленници се намира в центъра на Ханой и е известен с ироничното "Ханой Хилтън" и откровеното "Дупката в ада." Не по-малко оригинални са и имената на различните му части - "Селото на новобранците", "Хотелът на разбитите сърца", "Лас Вегас". През 1967 г. властите построяват в окрайнините на града два лагера, тъй като килиите на гореспоменатия затвор се оказват малко. Това е печално известният "Алкатраз", върху който най-често се упражняват щатските екшън-герои и друг един, който виетнамците са оборудвали по международни стандарти и водят там разни делегации, за да разобличат лъжите за нечовешките условия в техен плен.
На около 40 км северозападно от Ханой се намира военнопленническия лагер Сон Тай. Точно него американците харесват за своята премиера по освобождаване на свои хора чрез специална операция.
Подготовката започва през май 1970 г. Планирането извършва генерал Лерой Манор - началник на отдел за специални операции във ВВС. За командир на групата е избран полковник Артър Симънс, сражаващ се във Виетнам от 1961 г. Той подбира 15 офицери и 72 сержанти от Зелените барети и започва да ги тренира по елементи от плана. Край авиобаза Еглин, щата Флорида е построен макет на на лагера в мащаб 1:1. За да не бъде засечен от съветските спътници, сутрин той се разглобява и прибира, а вечер се развръща наново. Само това показва колко труд и усилия са хвърлени! Както ще видим по-нататък - напразно…
Цялата група е разделена на подгрупи: щурмова, която трябва да се приземи в центъра на лагера/14 души/; група за подръжка - 20 души; и командна - 22. По време на подготовката се разиграват различни сценарии и варианти, включително и че някоя от групите не успее да стигне до заповядания район. Според плана операцията трябва да се проведе в ясно време и нощем. Такава нощ се очаквала според метереолозите през втората половина на ноември. Ето защо на 1 ноември групата била прехвърлена в Тайланд и зачакала. Всички условия били накуп на 20 срещу 21 ноември и в 23,18 часа вертолетите излетели, ескортирани от изтребители. За да отвлекат вниманието, бомбардировачи нанесли тежки удари по други отдалечени обекти на Виетнам.
След три часа полет вертолетите висват над лагера и откриват огън по обените в светлина от осветителните бомби здания.
Точно тук обаче започват фаловете. Групата за поддръжка, в която е и полковник Симънс, се обърква и каца на 500 м по-нататък в друг район, където е разположен център за обучение на сапьори-новобранци. Тежковъоръжените командоси са като вълци сред агнета - за около десетина минути те буквално разстрелват около 200 необучени младежи. Чак когато по радиостанцията им обясняват, че грешат излитат и се присъединяват към останалите.
А там вече другите две групи са подавили огъня на виетнамската охрана и по двойки започват да претърсват стаите и килиите. Най-голямото постижение на американците е, че залавят комендантът на лагера в леглото му по бели гащи. Оттам нататък ги очаква огромно разочарование.
Оказва се, че лагерът е празен. Пленниците са изведени. Не преди часове или дни. Не заради това, че са разбрали за мисията на американците.
А заради наводнение, което е унищожило… водоизточниците на лагера. И то преди 4 месеца - през юли 1970 г….
Това е непростим пропуск за всяка армия, провеждаща специални операции.
След като унищожават един вертолет, повредил се при приземяването/аналог - операция "Орлов нокът" в Иран!/, американците се прибират благополучно…
мисля че още 5 6 години и няма да ми се струва толкова невероятно
Comment