“Плискана от студените талази на величавия океан и бурливите вълни на Балтийско море, в края на континента простира снага неголяма страна - невръстната девица на Севера - Финландия. Най-младата, най-дрипавата, най-забравената щерка на Европа прекарва дългите си нощи на стража, закриляйки родителката си от ледените обятия на свирепия великан и от смъртоносния покров на вечните му снегове. Най-младата е, защото последна е излязла от морските недра и продължава да се появява и днес. Най-бедна е, защото никога не може напълно да се освободи от обятията на северния исполин, който упорито продължава да има претенции към нея. Забравена отдавна, защото последна е изплувала от сенките на боровете, под които е минало детството й, ту сражавайки се, ту размишлявайки. Балтийско море е приемната майка на Финландия, нейната кърмилница, люлката, в която Европа оставила своята най-малка дъщеря, за да я отгледа до пълнолетие и да пребъде във вековете. Вълните на Балтийско море не спират да припяват люлчината си песен и да я даряват с прелестите на своите брегове, също както пролетното слънце я облича всяка година в нови зелени одежди. Немци, датчани, шведи, поляци и руснаци едни подир други са претендирали за ръката на северната девица, без да питат сърцето й дали е съгласно. Вярно е, че Финландия, пазена от пропасти, бури и ледове, била бодлива и трудна за откъсване роза. Чедото на севера не подарило никому ръката си. Против волята си тя била въвлечена в продължителни войни на други държави за господство на Балтийско море, чиито вълни червенеели от потоците нейна кръв, а снежните преспи се оцветявали като утринна заря”. *
Финландия заема седмо място в Европа с площ от 338 000 кв.км - дължината на страната от север на юг е 1160 км, от изток на запад е 540 км, населението към 2001 г. е 5 147 000, но е разпределено неравномерно. В столицата Хелзинки живеят 560 000 души, но с околните Вантаа, Еспоо и Кауниайнен те са около 1 млн. Еспоо (221 000), Тампере (199 000), Вантаа (182 000), Турку (174 000) и Оулу (124 000) са големи финландски градове.
В северната част на страната - Лапландия, плътността е двама души на квадратен километър. Ежегодно територията на Суоми се увеличава със 7 кв. км, което е свързано с последния ледников период, когато тук е имало ледник с дебелина около три хиляди метра. Преди приблизително 10 000 години той се стопява и започва постепенното повишаване на земната повърхност, което продължава и днес. Точният брой на езерата, осеяли просторите й, не е известен, но се предполага, че са повече от 188 000, островите наброяват 179 000, речните прагове са 5100, неотделима част от Финландия е и най-големият в Европа архипелаг - Аландските острови, които имат статут на автономна област.
Първите човешки поселения тук се появяват преди около 9000 г. Първоначално това се предците на съвременната народност (днес малцинство) саами, които заселват тези области след отдръпването на ледниците. 3000 години след това от югоизток започват да прииждат други племена - вероятно бившите прародители на съвременните фино-угорски народи. През първото хилядолетие пр. Хр. по днешните фински земи се заселват няколко племена - суоми, хаме и карели. В етногенезиса на финския народ вземат участие и множество други етнически образувания. Остатъци от първите поселения на карелите се датират около VII хилядолетие пр. Хр. Финските и естонските изследователи на най-древната история се придържат към мнението, че предците на прибалтийско-финските народи през IV-III хилядолетие пр. Хр. вече живеят на териториите, които обитават и днес. Според традиционно приетата представа към средата на I хилядолетие пр. Хр. протофините достигат бреговете на Балтийско море и оттук от I хилядолетие сл. Хр. постепенно мигрират към северното крайбрежие на Финския залив и в Карелия.
През VIII - ХI в. по югозападното крайбрежие се появяват викингите. Финландците не вземат участие в техните походи, а обслужват търговските пътища от Скандинавия към Русия и търгуват с богатствата на своята родина. От края на ХI в. шведи и датчани постепенно навлизат и се установяват по финските земи, където вече имат позиции търговци от Германия и Русия. От началото на ХII в. територията на Финландия е бойното поле, където мерят сили, могъщество и влияние Швеция, Дания и Русия.
През 1120 г. в т. нар. шведско послание на римския папа Финландия и Естония се обявяват за сфера на дейност на шведските религиозни мисионери. През 1157 г. шведският крал Ерик застава начело на Първия кръстоносен поход срещу фините, но е убит, а по-късно провъзгласен за светия и започва да се почита като покровител на Финландия. В края на ХII в. се засилва борбата за контрола над търговските пътища и през 1192 г. и 1202 г. датски войски навлизат във Финландия. Но през 1216 г. папата признава на шведския крал правото да управлява и владее тези земи. В източната част пък се засилва влиянието на руските князе и през 1227 г. княз Ярослав започва принудителното покръстване на населението на Карелия.
През 1229 г. папата налага търговска блокада на Русия и призовава католиците към война с нея. През 1240 г. многобройна сборна армия от шведи, финландци и войски от други европейски католически страни навлиза в Русия, но търпи поражение от княза на Новгород Александър при река Нева.
През 1249 г. войски начело с ярл (княз) Биргер потеглят към Финландия. Оттогава шведите започват строителството на крепости по Северното крайбрежие на Финския залив. През 1293 г. Кнут Торгилс навлиза в Карелия и основава крепостта Виипори (днешен Виборг). Войната с Русия продължава до 1323 г., когато се подписва мирен договор в Пакинасаари, който определя, макар и доста смътно, границата между Швеция и Русия от източната част на Финския залив през средата на Карелия до Ботническия залив.
През ранното Средновековие Финландия е херцогство в състава на кралство Швеция, върховната църковна власт на нейна територия се осъществява от епископи, изпращани от Стокхолм, данъците са във вид на ценни кожи, по-късно зърно, масло и пари. В началото на ХVI в. реформацията на Мартин Лютер се разпростира върху териториите на Швеция и Римо-католическата църква отстъпва позициите си на лютеранството. С реформацията във Финландия започва небивал подем на финоезичната култура и формирането на финската народност. Епископът на град Турку Микаел Агрикола (1510 - 1557 г.) съставя и издава първия роден буквар и става баща на финландския литературен език, а също така и активен разпространител на лютеранството. Превежда Новия завет през 1548 г., а цялата Библия е издадена през 1642 г. През 1581 г. Финландия придобива статута на Велико херцогство. В страната се възприема шведското право и обществен строй, които не познават феодализма, затова и финският селянин никога не е закрепостяван и запазва личната си свобода.
Главен културен, търговски и политически център по онова време е основаният през ХIII в. град Турку, където се намира и епископатът. Още през 1362 г. финландците получават правото да излъчват свой представител, който да участва в избора на шведския крал, а през ХVI в. и в изборите на съсловното представителство на Швеция.
В източната част на страната до 1595 г. с променлив успех се водят военни действия срещу руските войски. През тези години се подписват и съглашенията, утвърдили съществуването на границите до Северния Ледовит океан.
През 1617 г. се подписва договор в град Столбов, според който Русия отстъпва на Швеция Ингерманландия и част от Карелия. По онова време Швеция, в чийто състав са и финските земи, става една от най-могъщите европейски държави. Но в началото на ХVIII в. крал Карл XII след продължителна война с Русия (1700 - 1721 г.) търпи няколко поражения и в резултат на подписания мир през 1721 г. в Нейштадт Швеция отстъпва югоизточната част от Финландия заедно с Виипури (Виборг) на Руската империя. В хода на руско-шведската война (1741-1743 г.) императрица Елизавета обявява своето намерение да създаде независима финландска държава под покровителството на руската корона, но не успява да го осъществи напълно– Русия присъединява само част от финските земи, но идеята за суверенитет намира благодатна почва сред финландските аристократи. След още една руско-шведска война (1808 - 1809 г.) всички финландски земи влизат в състава на руската империя.
Следващите стотина години Финландия преживява икономически и културен разцвет. Докато е в състава на Швеция, тя не е единно държавно образувание, а само съвкупност от няколко губернии. Всички управленски лостове са съсредоточени в столицата на държавата Стокхолм. С присъединяването към Русия през 1809 г. Финландия придобива статут на автономно Велико княжество и Велик княз е царят на Русия, чиято власт се осъществява от генерал-губернатор. Висш управленски орган става Сенатът, съставен от финландци и въпросите, касаещи Финландия, се поставят пред императора от финландския министър - държавен-секретар, чието представителство се намира в Санкт Петербург. По такъв начин финската администрация функционира под непосредственото наблюдение на императора и руските власти не могат да влияят върху управлението на страната.
Към онова време се отнася и възникването на финландската държава - либералният император на Русия Александър и Велик княз на Финландия през 1809 - 1825 г. разрешава широко местно самоуправление. Лютеранската църква съхранява господстващото си положение, запазва се като втори държавен език и шведският - така е и до днес, въпреки че се ползва като майчин от около 6% от населението. На саамски (лапландски) език говорят около 1700 души. През 1812 г. Хелзинки става столица на Великото княжество, а основаният през 1640 г. в Турку университет е преместен там през 1828 г.
На територията на страната около век не се водят военни действия с изключение на нападението на англо-френската флота срещу Аландските острови по време на Кримската война. Населението се увеличава от 900 000 през 1809 г. до 2 млн. през 1908 г. През този период се заражда и развива финландското национално движение. През 1835 г. излиза съставеният от Елиас Льонрот (1806 -1881г.) фински национален епос „Калевала” (преведен и на български от Нино Николов и издаден през 2003 г. от издателство „Захарий Стоянов”)
През 1863 г. съсловното представителство на Финландия се събира след близо петдесетгодишно прекъсване и започва редовна законотворческа дейност. През 1878 г. приема Закона за воинската служба и оттогава страната има своя армия, част от която в състава на руските войски участва в боевете за освобождението на България от турско робство. През 1906 г. във Финландия се предприема най-радикалната в Европа парламентарна реформа - с един скок страната преминава от четири съсловни представителства към еднокамарен парламент и право на всеобщо гласуване. Тогава финландските жени първи в Европа получават правото на участие в парламентарни избори.
С началото на Първата световна война идеите за финска независимост получават широко разпространение в обществото. След Февруарската революция в Русия през 1917 г. Финландия получава пълно самоуправление, а на 6.12.1917 г. се провъзгласява за независима държава.
На 28.01.1918 г. въоръжените отряди на финските социалдемократи завземат столицата Хелзинки и редица големи промишлени центрове в южната част на страната. Правителството бяга в западната част на Финландия, откъдето верните му войски, под командването на генерал Карл Густав Манерхейм, настъпват на юг и при подкрепата на немски части през май 1918 г. метежът е потушен. При последвалите репресии са избити около 20 000 привърженици и членове на социалдемократическата партия, а ръководителите й бягат в Русия. След края на гражданската война Финландия е провъзгласена за кратко за монархия. Начело застава немският принц Фридрих Карл Хесенски, но след поражението на Германия в Първата световна война генерал К. Г. Манерхейм е назначен за регент до приемането на конституцията на страната.
На 17.07.1919 г. съгласно новата конституция Финландия е провъзгласена за президентска република. В съответствие с Тартуския мирен договор от 1920 г. границите й се определят в рамките на бившето Велико княжество в състава на Руската империя плюс арктическите земи със залива Петсамо. От момента на придобиване на суверенитет страната е принудена да решава два международни вопроса: съседството със Съветска Русия и принадлежността на Аландските острови, завзети от Швеция през 1918 г. Ако последният проблем е решен чрез посредничеството на Лигата на нациите през 1921 г. с предаването на собствеността на островите обратно на Финландия, то отношенията със СССР продължават да са напрегнати в продължение на десетилетия - на негова територия остават ръководителите на метежа. Опитите да се създадат отбранителни съюзи с Естония, Полша, Латвия и Швеция завършват с неуспех, а подписаният през 1932 г. съветско-финландски договор за ненападение не дава почти никакви гаранции.
След поражението на Полша в началото на Втората световна война СССР предявява към Финландия искания да му предостави част от Балтийското крайбрежие. Правителството й отклонява тези претенции и на 30.11.1939 г. съветските войски навлизат на територията на Финландия, страната започва мирни преговори.
Съгласно подписания в Москва договор от 12.03.1940 г. Финландия предава югоизточните земи заедно с град Виипури (Виборг) и отдава под аренда полуостров Ханко за срок от 30 г. След тази дата страната повежда курс към сближаване с нацистка Германия и макар че не подписва никакви договори, разрешава преминаването на немски войски през своя територия. След нападението на Германия срещу СССР финландската армия започва военни действия в Източна Карелия и постига определени успехи. Скоро обаче финските войски отказват да настъпват по-далеч от границите от 1939 г., а когато през 1942 - 1943 г. Германия понася редица съкрушителни загуби от Червената армия, сред финландската общественост започват да се чуват гласове за начало на преговори със СССР. През юни 1944 г. Червената армия предприема широко настъпление в Източна Карелия. На 19.09.1944 г. президентът К. Г. Манерхейм подписва съглашение за примирие със СССР. Финландия се отказва от всички териториални претенции, признава границите от 1940 г., отстъпва град Петсамо, отдава под аренда района на Поркала за срок от 50 години и изплаща контрибуции в размер на 300 млн. д. Подписаният в Париж на 10.02.1947 г. договор само потвърждава тези положения. Същевременно немските войски отказват да се оттеглят от Финландия и след редица стълкновения значително опустошават районите в северната част.
След Втората световна война Финландия повежда курс на неутралитет и се съгласява да не участва във военни блокове и съюзи, враждебни на СССР, който в отговор провежда благоприятна икономическа политика спрямо нея. След разпадането на Съветския съюз през 1992 г. Финландия сключва договор с Русия, който снема предишните ограничения на нейния суверенитет.
Финландия е република. Начело на държавата е президент, избиран на преки избори за 6 години. Днешният президент Таря Халонен е първата жена в цялата история на страната, заемаща президентския пост. Висш законодателен орган е еднокамарният парламент, в който заседават 200 депутати, избирани за 4 години на преки избори по пропорционалната система. След изборите през март 2003 г. местата в него са разпределени между 8 партии - Партията на Центъра, Социалдемократическата партия, Националната коалиционна партия, Ляв съюз, Партията на зелените, Шведската народна, Християндемократите и др. Сформираното през юни 2003 г. правителство се оглавява от министър-председателя Мати Ванханен - заместник-председател на партията Финландски център. Управляващата коалиция се състои освен от тази партия още от Социалдемократическата и Шведската народна партия.
През 1955 г. Финландия става член на ООН и на Северния съвет, през 1986 г. на ЕАСТ и три години по-късно на Европейския съвет. През септември 1990 г. правителството на страната декларира, че разпоредбите на Парижкия мирен договор от 1947 г., ограничаващи суверенитета й по отношение на числеността и материалната обезпеченост на въоръжените й сили, са загубили своята сила. През октомври 1994 г. във Финландия се провежда референдум за членството й в ЕС - 57% се изказват „за” и през ноември 1994 г. парламентът със 152 гласа одобрение и 45 „против” потвърждава членството й от началото на 1995 г. Присъединяването й към ЕС дава силен допълнителен импулс за ускоряване на технологическото преустройство на икономиката.
Финландия заема седмо място в Европа с площ от 338 000 кв.км - дължината на страната от север на юг е 1160 км, от изток на запад е 540 км, населението към 2001 г. е 5 147 000, но е разпределено неравномерно. В столицата Хелзинки живеят 560 000 души, но с околните Вантаа, Еспоо и Кауниайнен те са около 1 млн. Еспоо (221 000), Тампере (199 000), Вантаа (182 000), Турку (174 000) и Оулу (124 000) са големи финландски градове.
В северната част на страната - Лапландия, плътността е двама души на квадратен километър. Ежегодно територията на Суоми се увеличава със 7 кв. км, което е свързано с последния ледников период, когато тук е имало ледник с дебелина около три хиляди метра. Преди приблизително 10 000 години той се стопява и започва постепенното повишаване на земната повърхност, което продължава и днес. Точният брой на езерата, осеяли просторите й, не е известен, но се предполага, че са повече от 188 000, островите наброяват 179 000, речните прагове са 5100, неотделима част от Финландия е и най-големият в Европа архипелаг - Аландските острови, които имат статут на автономна област.
Първите човешки поселения тук се появяват преди около 9000 г. Първоначално това се предците на съвременната народност (днес малцинство) саами, които заселват тези области след отдръпването на ледниците. 3000 години след това от югоизток започват да прииждат други племена - вероятно бившите прародители на съвременните фино-угорски народи. През първото хилядолетие пр. Хр. по днешните фински земи се заселват няколко племена - суоми, хаме и карели. В етногенезиса на финския народ вземат участие и множество други етнически образувания. Остатъци от първите поселения на карелите се датират около VII хилядолетие пр. Хр. Финските и естонските изследователи на най-древната история се придържат към мнението, че предците на прибалтийско-финските народи през IV-III хилядолетие пр. Хр. вече живеят на териториите, които обитават и днес. Според традиционно приетата представа към средата на I хилядолетие пр. Хр. протофините достигат бреговете на Балтийско море и оттук от I хилядолетие сл. Хр. постепенно мигрират към северното крайбрежие на Финския залив и в Карелия.
През VIII - ХI в. по югозападното крайбрежие се появяват викингите. Финландците не вземат участие в техните походи, а обслужват търговските пътища от Скандинавия към Русия и търгуват с богатствата на своята родина. От края на ХI в. шведи и датчани постепенно навлизат и се установяват по финските земи, където вече имат позиции търговци от Германия и Русия. От началото на ХII в. територията на Финландия е бойното поле, където мерят сили, могъщество и влияние Швеция, Дания и Русия.
През 1120 г. в т. нар. шведско послание на римския папа Финландия и Естония се обявяват за сфера на дейност на шведските религиозни мисионери. През 1157 г. шведският крал Ерик застава начело на Първия кръстоносен поход срещу фините, но е убит, а по-късно провъзгласен за светия и започва да се почита като покровител на Финландия. В края на ХII в. се засилва борбата за контрола над търговските пътища и през 1192 г. и 1202 г. датски войски навлизат във Финландия. Но през 1216 г. папата признава на шведския крал правото да управлява и владее тези земи. В източната част пък се засилва влиянието на руските князе и през 1227 г. княз Ярослав започва принудителното покръстване на населението на Карелия.
През 1229 г. папата налага търговска блокада на Русия и призовава католиците към война с нея. През 1240 г. многобройна сборна армия от шведи, финландци и войски от други европейски католически страни навлиза в Русия, но търпи поражение от княза на Новгород Александър при река Нева.
През 1249 г. войски начело с ярл (княз) Биргер потеглят към Финландия. Оттогава шведите започват строителството на крепости по Северното крайбрежие на Финския залив. През 1293 г. Кнут Торгилс навлиза в Карелия и основава крепостта Виипори (днешен Виборг). Войната с Русия продължава до 1323 г., когато се подписва мирен договор в Пакинасаари, който определя, макар и доста смътно, границата между Швеция и Русия от източната част на Финския залив през средата на Карелия до Ботническия залив.
През ранното Средновековие Финландия е херцогство в състава на кралство Швеция, върховната църковна власт на нейна територия се осъществява от епископи, изпращани от Стокхолм, данъците са във вид на ценни кожи, по-късно зърно, масло и пари. В началото на ХVI в. реформацията на Мартин Лютер се разпростира върху териториите на Швеция и Римо-католическата църква отстъпва позициите си на лютеранството. С реформацията във Финландия започва небивал подем на финоезичната култура и формирането на финската народност. Епископът на град Турку Микаел Агрикола (1510 - 1557 г.) съставя и издава първия роден буквар и става баща на финландския литературен език, а също така и активен разпространител на лютеранството. Превежда Новия завет през 1548 г., а цялата Библия е издадена през 1642 г. През 1581 г. Финландия придобива статута на Велико херцогство. В страната се възприема шведското право и обществен строй, които не познават феодализма, затова и финският селянин никога не е закрепостяван и запазва личната си свобода.
Главен културен, търговски и политически център по онова време е основаният през ХIII в. град Турку, където се намира и епископатът. Още през 1362 г. финландците получават правото да излъчват свой представител, който да участва в избора на шведския крал, а през ХVI в. и в изборите на съсловното представителство на Швеция.
В източната част на страната до 1595 г. с променлив успех се водят военни действия срещу руските войски. През тези години се подписват и съглашенията, утвърдили съществуването на границите до Северния Ледовит океан.
През 1617 г. се подписва договор в град Столбов, според който Русия отстъпва на Швеция Ингерманландия и част от Карелия. По онова време Швеция, в чийто състав са и финските земи, става една от най-могъщите европейски държави. Но в началото на ХVIII в. крал Карл XII след продължителна война с Русия (1700 - 1721 г.) търпи няколко поражения и в резултат на подписания мир през 1721 г. в Нейштадт Швеция отстъпва югоизточната част от Финландия заедно с Виипури (Виборг) на Руската империя. В хода на руско-шведската война (1741-1743 г.) императрица Елизавета обявява своето намерение да създаде независима финландска държава под покровителството на руската корона, но не успява да го осъществи напълно– Русия присъединява само част от финските земи, но идеята за суверенитет намира благодатна почва сред финландските аристократи. След още една руско-шведска война (1808 - 1809 г.) всички финландски земи влизат в състава на руската империя.
Следващите стотина години Финландия преживява икономически и културен разцвет. Докато е в състава на Швеция, тя не е единно държавно образувание, а само съвкупност от няколко губернии. Всички управленски лостове са съсредоточени в столицата на държавата Стокхолм. С присъединяването към Русия през 1809 г. Финландия придобива статут на автономно Велико княжество и Велик княз е царят на Русия, чиято власт се осъществява от генерал-губернатор. Висш управленски орган става Сенатът, съставен от финландци и въпросите, касаещи Финландия, се поставят пред императора от финландския министър - държавен-секретар, чието представителство се намира в Санкт Петербург. По такъв начин финската администрация функционира под непосредственото наблюдение на императора и руските власти не могат да влияят върху управлението на страната.
Към онова време се отнася и възникването на финландската държава - либералният император на Русия Александър и Велик княз на Финландия през 1809 - 1825 г. разрешава широко местно самоуправление. Лютеранската църква съхранява господстващото си положение, запазва се като втори държавен език и шведският - така е и до днес, въпреки че се ползва като майчин от около 6% от населението. На саамски (лапландски) език говорят около 1700 души. През 1812 г. Хелзинки става столица на Великото княжество, а основаният през 1640 г. в Турку университет е преместен там през 1828 г.
На територията на страната около век не се водят военни действия с изключение на нападението на англо-френската флота срещу Аландските острови по време на Кримската война. Населението се увеличава от 900 000 през 1809 г. до 2 млн. през 1908 г. През този период се заражда и развива финландското национално движение. През 1835 г. излиза съставеният от Елиас Льонрот (1806 -1881г.) фински национален епос „Калевала” (преведен и на български от Нино Николов и издаден през 2003 г. от издателство „Захарий Стоянов”)
През 1863 г. съсловното представителство на Финландия се събира след близо петдесетгодишно прекъсване и започва редовна законотворческа дейност. През 1878 г. приема Закона за воинската служба и оттогава страната има своя армия, част от която в състава на руските войски участва в боевете за освобождението на България от турско робство. През 1906 г. във Финландия се предприема най-радикалната в Европа парламентарна реформа - с един скок страната преминава от четири съсловни представителства към еднокамарен парламент и право на всеобщо гласуване. Тогава финландските жени първи в Европа получават правото на участие в парламентарни избори.
С началото на Първата световна война идеите за финска независимост получават широко разпространение в обществото. След Февруарската революция в Русия през 1917 г. Финландия получава пълно самоуправление, а на 6.12.1917 г. се провъзгласява за независима държава.
На 28.01.1918 г. въоръжените отряди на финските социалдемократи завземат столицата Хелзинки и редица големи промишлени центрове в южната част на страната. Правителството бяга в западната част на Финландия, откъдето верните му войски, под командването на генерал Карл Густав Манерхейм, настъпват на юг и при подкрепата на немски части през май 1918 г. метежът е потушен. При последвалите репресии са избити около 20 000 привърженици и членове на социалдемократическата партия, а ръководителите й бягат в Русия. След края на гражданската война Финландия е провъзгласена за кратко за монархия. Начело застава немският принц Фридрих Карл Хесенски, но след поражението на Германия в Първата световна война генерал К. Г. Манерхейм е назначен за регент до приемането на конституцията на страната.
На 17.07.1919 г. съгласно новата конституция Финландия е провъзгласена за президентска република. В съответствие с Тартуския мирен договор от 1920 г. границите й се определят в рамките на бившето Велико княжество в състава на Руската империя плюс арктическите земи със залива Петсамо. От момента на придобиване на суверенитет страната е принудена да решава два международни вопроса: съседството със Съветска Русия и принадлежността на Аландските острови, завзети от Швеция през 1918 г. Ако последният проблем е решен чрез посредничеството на Лигата на нациите през 1921 г. с предаването на собствеността на островите обратно на Финландия, то отношенията със СССР продължават да са напрегнати в продължение на десетилетия - на негова територия остават ръководителите на метежа. Опитите да се създадат отбранителни съюзи с Естония, Полша, Латвия и Швеция завършват с неуспех, а подписаният през 1932 г. съветско-финландски договор за ненападение не дава почти никакви гаранции.
След поражението на Полша в началото на Втората световна война СССР предявява към Финландия искания да му предостави част от Балтийското крайбрежие. Правителството й отклонява тези претенции и на 30.11.1939 г. съветските войски навлизат на територията на Финландия, страната започва мирни преговори.
Съгласно подписания в Москва договор от 12.03.1940 г. Финландия предава югоизточните земи заедно с град Виипури (Виборг) и отдава под аренда полуостров Ханко за срок от 30 г. След тази дата страната повежда курс към сближаване с нацистка Германия и макар че не подписва никакви договори, разрешава преминаването на немски войски през своя територия. След нападението на Германия срещу СССР финландската армия започва военни действия в Източна Карелия и постига определени успехи. Скоро обаче финските войски отказват да настъпват по-далеч от границите от 1939 г., а когато през 1942 - 1943 г. Германия понася редица съкрушителни загуби от Червената армия, сред финландската общественост започват да се чуват гласове за начало на преговори със СССР. През юни 1944 г. Червената армия предприема широко настъпление в Източна Карелия. На 19.09.1944 г. президентът К. Г. Манерхейм подписва съглашение за примирие със СССР. Финландия се отказва от всички териториални претенции, признава границите от 1940 г., отстъпва град Петсамо, отдава под аренда района на Поркала за срок от 50 години и изплаща контрибуции в размер на 300 млн. д. Подписаният в Париж на 10.02.1947 г. договор само потвърждава тези положения. Същевременно немските войски отказват да се оттеглят от Финландия и след редица стълкновения значително опустошават районите в северната част.
След Втората световна война Финландия повежда курс на неутралитет и се съгласява да не участва във военни блокове и съюзи, враждебни на СССР, който в отговор провежда благоприятна икономическа политика спрямо нея. След разпадането на Съветския съюз през 1992 г. Финландия сключва договор с Русия, който снема предишните ограничения на нейния суверенитет.
Финландия е република. Начело на държавата е президент, избиран на преки избори за 6 години. Днешният президент Таря Халонен е първата жена в цялата история на страната, заемаща президентския пост. Висш законодателен орган е еднокамарният парламент, в който заседават 200 депутати, избирани за 4 години на преки избори по пропорционалната система. След изборите през март 2003 г. местата в него са разпределени между 8 партии - Партията на Центъра, Социалдемократическата партия, Националната коалиционна партия, Ляв съюз, Партията на зелените, Шведската народна, Християндемократите и др. Сформираното през юни 2003 г. правителство се оглавява от министър-председателя Мати Ванханен - заместник-председател на партията Финландски център. Управляващата коалиция се състои освен от тази партия още от Социалдемократическата и Шведската народна партия.
През 1955 г. Финландия става член на ООН и на Северния съвет, през 1986 г. на ЕАСТ и три години по-късно на Европейския съвет. През септември 1990 г. правителството на страната декларира, че разпоредбите на Парижкия мирен договор от 1947 г., ограничаващи суверенитета й по отношение на числеността и материалната обезпеченост на въоръжените й сили, са загубили своята сила. През октомври 1994 г. във Финландия се провежда референдум за членството й в ЕС - 57% се изказват „за” и през ноември 1994 г. парламентът със 152 гласа одобрение и 45 „против” потвърждава членството й от началото на 1995 г. Присъединяването й към ЕС дава силен допълнителен импулс за ускоряване на технологическото преустройство на икономиката.
.
Comment