10 неща, които ще променят живота ни
Да кажем, че 2005 г. ще е годината на съдбоносните промени, ще бъде пресилено.Най-вече защото абсолютно сигурни неща на този свят няма и да се правят категорични гръмки прогнози винаги е било опасно начинание.
Капитал обаче поема риска и представя десетте неща, които съществено ще променят живота ни през настоящата година. Освен ако светът не се преобърне, те ще се случат, и освен ако не живеете в пещера, те ще преобразят дните ви.
По един или друг начин.
За добро или за лошо.
Временно или завинаги.
Избори. Забрана на тютюнопушенето на обществени места. Договор за присъединяване към Европейския съюз. Всъщност знае ли човек, 2005 може и да е годината на съдбоносните промени.
Една от блестящите мисли на Оскар Уайлд е: Понякога можеш да живееш с години, без изобщо да си живял, и после изведнъж целият живот да се струпа в един-единствен час.
За някои 2005 ще бъде именно този час. За други - не. При всички положения обаче, ако харесвате живота си такъв, какъвто е, това не са вашите 12 месеца.
Обърнете поглед към света точно след една година.
Ще е различен.
Погледнете себе си.
Ще сте друг.
Парламентарните избори
Още през идващите седмици вресливи политици ще започнат да внушават колко ще са важни парламентарните избори през лятото; как от тях ще зависи едва ли не физическото ни оцеляване. Това по-скоро не е така. Изборите, разбира се, са важни, но много повече за партиите и тези, свързани с тях по един или друг начин, отколкото за обикновения човек. През последните години животът на хората става все по-независим от политиката и това е хубаво - постепенно те стават все повече господари на собствената си съдба, което все пак беше една от основните идеи на прехода.
Смяната във властта, разбира се, ще доведе до промени. Колкото по-радикално се сменят управляващите, толкова по-сериозни ще бъдат те. Ако например НДСВ и ДПС останат във властта, а към тази коалиция се присъедини СДС (или някаква широка дясна коалиция), промените в управляващия отбор няма да са кой знае колко големи - много хора, които имат влияние, сега ще го запазят. Ако обаче изборите бъдат спечелени от БСП, промяната в горния ешелон на властта ще бъде по-радикална. Допреди няколко години изборите бяха от съществено значение за бизнеса. Смяната на политическия елит създаваше нови икономически организации или засилваше позициите на вече съществуващи. Ситуацията сега е доста по-различна. Макар хора от властта да са свързани с едни или други играчи , дори и рязка смяна на управляващия елит няма да промени радикално разпределението на силите.
Част от стабилността в държавата в момента идва от това, че независимо кой е на власт, присъединяването към Европейския съюз предполага само едни действия. Няма ляв и десен подход към Брюксел. Никой не смята на сериозно, че пътят към Европа наистина минава през Босфора. Който и да е на власт, трябва да върши едно и също - да държи страната в европейските стандарти. Това, разбира не, означава, че е без значение кой ще спечели изборите. Все пак една работа може да бъде свършена добре или зле, бързо или бавно...
Данъцитe
През тази година продължава тенденцията за намаляване на ставките по преките подоходни данъци - корпоративен данък и данък върху доходите на физическите лица. Най-облагодетелствани са предприемачите. Силно са намалени както основната корпоративна ставка, така и еднократните данъци върху редица социални и представителни разходи. Над двойно падна данъкът върху дивидентите. Вече действат редица нови данъчни облекчения, при определянето на облагаемата печалба, които допълнително могат да намалят данъчната тежест. Работодателите са облекчени и по отношение на осигуровките, част от тежестта на които се прехвърли върху самите осигурени. Съкратен е срокът за възстановяване на данъчен кредит на износители. Застрахователите се отърваха от специфичния данък върху премиите, с който бяха несправедливо облагани дори когато работеха на загуба, и вече дължат данък по общия ред, както останалите компании.
Всички тези промени би трябвало да повишат корпоративните печалби, да повишат стимулите за правене на бизнес, инвестиране, отваряне на нови работни места и излизане на сивия бизнес на светло. Оттук може да се очаква и повишаване на работните заплати в частния сектор. Доходите на физическите лица ще се повишат допълнително от падането на ставките по данъка върху личните доходи и новите данъчни облекчения - при определени дарения, както и семейното подоходно облагане. Силно са свалени и два от местните данъци - данъкът върху наследствата и данъкът върху даренията. Последното не толкова ще облекчи данъкоплатците финансово (тъй като постъпленията от тези данъци са символични), колкото ще им спести тревогите от избягването му.
Третият GSM
През април се очаква на пазара да излезе третият GSM оператор, собственост на БТК. Това, с което навлизането на трети играч на пазара на мобилните телекомуникации ще промени живота на българите, се очаква да е общият спад в цените на услугите. От БТК твърдят, че тарифите на новия оператор ще бъдат с 20% по-ниски от тези на пазара към момента - ход, който, ако бъде предприет, няма как да не доведе до промяна в цените и на Мобилтел и Глобул .
През петата година от новото хилядолетие ще започне и реалната конкуренция при фиксираните оператори. Желаещите вече имат опция да се откажат от БТК и да се спрат на алтернативна телефонна компания. Съвсем скоро ще стане възможно и избирането на различен оператор за всяко отделно обаждане.
Промени се очакват и на интернет пазара. През 2004 г. БТК започна да предлага DSL - високоскоростен интернет достъп по традиционната телефонна линия. След свалянето на цените в края на миналата година той стана много сериозен конкурент на другия вид бърз интернет, популярен по света - кабелния. От 2005 г. БТК ще отвори мрежата си за останалите оператори, така че и те да могат да предложат на потребителите DSL. Възможността за избор на доставчик, както и нарасналите изисквания на хората към качеството на интернет връзката вероятно ще убедят мнозина да изберат този вид достъп до мрежата.
Договорът за присъединяване към ЕС
Вероятно на 25 или 26 април България ще подпише договора за присъединяване към Европейския съюз. Така се затваря последната страница от преговорите за членство в ЕС. След април на България остава да докаже, че може да изгради нормална съдебна система (първата мисия на Брюксел, която ще проверява прогреса в съдебните реформи ще е следващия месец, втората през ноември), и на базата на тези проверки ЕС ще препот*върди датата януари 2007 г. Подписването на договора ще освободи администрацията от нуждата от непрестанно попълване на таблици за хармонизация и вместо това ще я подтикне да се захване с реалното приложение на европейското законодателство и практики. До този момент това става хаотично и неефективно (пресен пример е заб*раната за тютюнопушенето на обществени места), а информационната кампания навява повече съмнения, отколкото ползи.
По-важното е, че договорът дава изцяло нов хоризонт на страната - 100-процентова сигурност, че България ще стане член на ЕС до най-много три години. Това ще съз*даде стимули за още повече чуждестранни инвестиции, които искат да се възползват както от българския дял в общия европейски пазар, така и от понастоящем подценените активи в страната.
Ситуацията в Ирак ще продължи да бъде напрегната въпреки насрочените за 30 януари парламентарни избори в страната. Освен това продължаващата несигурност ще принуди международните сили да останат за по-дълго време, а надеждите за някакво връщане на иракските дългове или бизнес в страната трябва да бъдат окончателно погребани. Кризата в Ирак задълго ще запази хладни отношенията между Европа и САЩ. България ще трябва да започне да преориентира своята външна политика, тъй като с приближаващото членство в ЕС Вашингтон ще гледа все по-малко на България като на отделен играч и все повече като на член на западноевропейския клуб.
Ограничението за тютюнопушене
Със забраната за тютюнопушене на обществени места, както и за пряко рекламиране на високоалкохолни напитки и ограничаването на непряката реклама по телевизията след 22.00 часа са свързани надеждите за по-здравословен начин на живот на нацията. Забраната на тютюнопушенето например засяга не само 3 млн. заклети пушачи, които са 52 % от населението, но и 1 млн. от децата до 16 години, които са пасивни пушачи по неволя в домовете си, в интернет клубовете и кафенета.
Санкцията при неспазване на законовите разпоредби е глоба. Стреснат от предстоящите глоби обаче е целият сектор на туризма и услугите, върху който основно ще се стовари изискването за инвестиции в нови вентилационни системи и в разделяне на ресторантите, хотелите и баровете на зони за пушачи и непушачи.
Няма разчет и какви средства ще спестят здравните фондове от това, че поради ограничението пушачите ще пушат по-малко и следователно ще бъдат по-здрави. Нито пък е ясно как намалялото пасивно пушене ще се отрази на здравето на непушещите. Променената структура на акциза за цигари се очаква да повиши цените на най-евтините цигари и да свали цените на по-скъпите.
Но здравното ведомство не е изчислило как ограничението ще се отрази върху приватизацията на цигарените фабрики и върху тютюнопроизводителите. Нито пък дали евентуален спад в потреблението ще засегне приходната част на бюджета, която тютюнопроизводството и преработката формират - акцизи, ДДС, данъци. Но пък, от друга страна, по-здравите хора харчат по-малко пари.
Така както би следвало да виждаме все по-малко пушачи на публични места, от екраните на телевизионните канали изчезват натрапчивите клипове с тежки компании, мезета и съблазнителни девойки с чаша водка в ръка и топящи се от топлината на сексапила им кубчета лед. Това обаче ще се отрази съществено на рекламния бизнес, а и на доходите на медиите, които остават без един от най-сериозните си източници на приходи.
Приватизацията в енергетиката и отваряне на пазара
2005 ще бъде година на значими събития и в енергетиката. Много от тях още през тази година ще доведат до съществена промяна в условията за бизнес в сектора и в отношенията между енергийните предприятия и потребителите от индустрията и населението. Към края на изминалата година беше нап*равена първата реална стъпка за отварянето на пазара на електроенергия. Сключен беше първият директен договор на голям индустриален потребител - Юмикор и АЕЦ Козлодуй . НЕК сключи първите договори за износ на ток на европейски енергийни борси. Стартира и голямата приватизация в сектора с продажбата на седемте електроразпределителни предприятия. За продажба бяха обявени и три големи ТЕЦ-а. Проектите за разпределение на природен газ набраха скорост.
След излизането на НЕК за първи път на европазара в края на миналата година новите сделки през следващите месеци ще бъдат истински тест за възможностите на електрокомпанията да участва в международната борсова търговия. Тъй като търсенето на енергия чрез борсата обикновено е резултат от дефицит, цените на такива сделки са значително по-високи от тези при сделките по договори. Това означава повече постъпления за НЕК, повече инвестиции в мрежата, по-добро качество на услугата пренос, а защо не и намаляване на таксата за транспортирането на тока.
През годината ще продължи и разширяване на свободния пазар на електроенергия в страната. След подписването на първите договори между привилегировани потребители и централи се очаква тази практика да се разшири. Това ще се случи, ако Държавната комисия по енергийно регулиране изпълни обещанието си да бъде намалена таксата за пренос на електроенергия. Либерализирането на пазара стимулира конкуренцията и оттук има благоприятно влияние както върху цените, така и върху качеството на услугите. А това е от значение за всички потребители - индустриални и битови. По-бързото развитие на газоснабдяването пък ще даде шанс на домакинствата и бизнеса да получат дос*тъп до една по-екологична и икономически по-изгодна енергийна алтернатива.
През първите месеци на тази година в седемте електроразпределителни предприятия ще влязат новите им собственици - чешката CEZ, австрийската EVN и немската E.ON. Всяка от трите компании вече заяви ангажименти за инвестиции в предприятията, подобряване на качеството на услугите, както и промени в политиката по формиране на цените (най-вече диференциране) и в работата с клиентите. В близките месеци ще бъдат избрани и купувачите за трите термични централи - Бобов дол , Варна и Русе . Предстои преструктуриране на НЕК и на Булгаргаз , на този етап обаче готовността за това е само на етап изработване на стратегии.
Китайската текстилна инвазия
От 1 януари т.г. отпаднаха квотите за внос на облекла и текстил от Китай, Индия, Пакистан и др. според Споразумението за облеклото и текстила в рамките на Световната търговска организация (СТО). В резултат на специалната политика на правителството на Китай цените на произведените в тази страна тъкани и облекла са средно с 30% по-ниски от средните световни цени, а в някои случаи - до 75%. Когато тези изкуствено поевтинени продукти бъдат допуснати свободно до световния пазар, резултатът според някои оценки ще бъде скок на дела на китайски облекла от 20% до над 60% от световната търговия и загуба на над 30 милиона работни места в глобален план.
Според българските производители на текстил и облекло секторът изпада във военно положение след премахването на квотите. В България този бизнес осигурява над 23% от износа на страната на стойност над 1.5 милиарда долара годишно, работа за близо 200 000 души. Най-неприятният сценарий предвижда закриване на работни места.
Междувременно китайското министерство на търговията обяви, че възнамерява да въведе експортни мита за всички текстилни продукти, произведени в страната. С въвеждането им страната се надява да стимулира износа само на висококачествени тъкани, които ще бъдат облагани с по-ниски като съотношение към цената си мита.
Чужденците ще купуват земя
В началото на 2005 г. се очаква парламентът да одобри конституционните промени, с които ще се позволи чужденци свободно да купуват земя в България. Малко преди зимната си ваканция депутатите приеха проект, с който това право се дава на граждани от Европейския съюз и от други държави, с които България сключи двустранни споразумения.
Отмяната на конституционната забрана ще окаже положителен ефект поне в две посоки. От една страна, това е предпоставка за повишаване на стойността на земята и превръщането и в източник на доходи за собствениците. Според анализите на земеделското министерство именно либерализирането на пазара ще е причина за поетапно увеличение на цените на земята в периода преди и след членството на България в ЕС. С очакването за отмяна на конституционната забрана отчасти се обяснява и почти двойното поскъпване на земята през 2004 г.
Тази стъпка също така е добър знак за чуждите инвеститори в агросектора като цяло. Сегашната процедура, която позволява покупката на земя от чужденци чрез регистриране на българско дружество, се определя като бюрократична за чуждите фирми. В този смисъл отмяната на конституционната забрана е облекчение. Проблемът е, че реалното отварянето на пазара ще стане след изтичането на договорения с Брюксел гратисен период, който е до 2014 г. Отлагането може да блокира сделките със земята, а оттам и инвестициите в сектора. Вероятно собствениците ще продължат да избягват пазара с надеждата, че ще могат да продадат земята си по-скъпо на чужденци.
Равнение по европейските стандарти
Сред многото предизвикателства пред българските предприемачи през тази година е и равнението по европейските стандарти за безопасност на храните. За потребителите това е една от важните мерки, от които се очаква да подобрят качеството на живота в страната. За много от производителите обаче това е реална опасност от фалит.
До 31 декември 2005 г. в дружествата за добив на месо и за производство на мляно месо и месни заготовки с индустриален капацитет трябва да бъде въведена система за анализ на опасностите и контрол на критичните точки в производството. За всички останали фирми за производство и търговия с храни срокът е до 31 декември 2006 г.
Специфични изисквания, свързани със стандарти и нормативи, съобразени с европейските, има във всеки стопански сектор. Въвеждането им е свързано с много средства, организация и планиране и изисква добър мениджмънт. Само 10% от българските предприятия обаче имат готовност за присъединяване към ЕС, а 41% още не са стартирали тази подготовка, показва извадка за България от проучването на Асоциацията на европейските палати - Европалати - Брюксел, за 2004 г. Осемдесет и два процента от българските фирми не са правили разчети за разходите, необходими за приспособяване на бизнеса към изискванията на ЕС, само 18% от дружествата вече са го сторили и имат някаква яснота за разходите.
Екологичните норми
Пътят към достигането на европейските екологични норми от българските предприятия почти със сигурност ще бъде една от най-трудните задачи пред бизнеса през тази година. Оценките за това колко ще струва на индустрията европейското присъединяване в екологичен аспект са различни, но, общо взето, варират около 9 млрд. евро до 2014 г., когато изтича и последният преходен период, договорен при затварянето на глава Околна среда . Половината от тази сума трябва да бъде осигурена от бизнеса. Ако приемем, че необходимите екоинвестиции са разпределени за период от десет години (2004 - 2014), това ще рече, че през тази година бизнесът ще трябва да отдели за екология около 45 млн. евро. Най-сериозно засегнати се очаква да бъдат минната промишленост, енергетиката, хранително-вкусовата промишленост, където най-голяма част от компаниите не отговарят на екоизискванията на Брюксел. 2005 г. е решаваща за фирмите от черната и цветната металургия, целулозно-хартиената промишленост, кожарското и текстилното производство, които според предварителния график трябва да получат комплексни разрешителни за дейността си. Това означава, че те трябва да декларират какви екоинвестиции ще направят в бъдеще по определен график, за да се вместят в нормите, както и финансовите източници за осигуряването на тези инвестиции. Тези програми се контролират от Министерството на околната среда и водите и крайната мярка при неизпълнението им е затваряне на предприятията. Съгласно законодателството нито едно предприятие от повечето икономически сектори не може да функционира без комплексно разрешително.
През тази година производителите и вносителите на опаковани стоки трябва да оползотворят най-малко 25% от отпадъците от опаковки, които пускат на пазара. Това е с 5% повече в сравнение с 2004 г. Вече съществуват четири организации, които изпълняват тези ангажименти от името на бизнеса. Ако не членуват в такива организации, фирмите плащат на държавата продуктови такси, чиито размер е увеличен близо два пъти през тази година в сравнение с миналата.
По темата работи екип на в-к Капитал
Да кажем, че 2005 г. ще е годината на съдбоносните промени, ще бъде пресилено.Най-вече защото абсолютно сигурни неща на този свят няма и да се правят категорични гръмки прогнози винаги е било опасно начинание.
Капитал обаче поема риска и представя десетте неща, които съществено ще променят живота ни през настоящата година. Освен ако светът не се преобърне, те ще се случат, и освен ако не живеете в пещера, те ще преобразят дните ви.
По един или друг начин.
За добро или за лошо.
Временно или завинаги.
Избори. Забрана на тютюнопушенето на обществени места. Договор за присъединяване към Европейския съюз. Всъщност знае ли човек, 2005 може и да е годината на съдбоносните промени.
Една от блестящите мисли на Оскар Уайлд е: Понякога можеш да живееш с години, без изобщо да си живял, и после изведнъж целият живот да се струпа в един-единствен час.
За някои 2005 ще бъде именно този час. За други - не. При всички положения обаче, ако харесвате живота си такъв, какъвто е, това не са вашите 12 месеца.
Обърнете поглед към света точно след една година.
Ще е различен.
Погледнете себе си.
Ще сте друг.
Парламентарните избори
Още през идващите седмици вресливи политици ще започнат да внушават колко ще са важни парламентарните избори през лятото; как от тях ще зависи едва ли не физическото ни оцеляване. Това по-скоро не е така. Изборите, разбира се, са важни, но много повече за партиите и тези, свързани с тях по един или друг начин, отколкото за обикновения човек. През последните години животът на хората става все по-независим от политиката и това е хубаво - постепенно те стават все повече господари на собствената си съдба, което все пак беше една от основните идеи на прехода.
Смяната във властта, разбира се, ще доведе до промени. Колкото по-радикално се сменят управляващите, толкова по-сериозни ще бъдат те. Ако например НДСВ и ДПС останат във властта, а към тази коалиция се присъедини СДС (или някаква широка дясна коалиция), промените в управляващия отбор няма да са кой знае колко големи - много хора, които имат влияние, сега ще го запазят. Ако обаче изборите бъдат спечелени от БСП, промяната в горния ешелон на властта ще бъде по-радикална. Допреди няколко години изборите бяха от съществено значение за бизнеса. Смяната на политическия елит създаваше нови икономически организации или засилваше позициите на вече съществуващи. Ситуацията сега е доста по-различна. Макар хора от властта да са свързани с едни или други играчи , дори и рязка смяна на управляващия елит няма да промени радикално разпределението на силите.
Част от стабилността в държавата в момента идва от това, че независимо кой е на власт, присъединяването към Европейския съюз предполага само едни действия. Няма ляв и десен подход към Брюксел. Никой не смята на сериозно, че пътят към Европа наистина минава през Босфора. Който и да е на власт, трябва да върши едно и също - да държи страната в европейските стандарти. Това, разбира не, означава, че е без значение кой ще спечели изборите. Все пак една работа може да бъде свършена добре или зле, бързо или бавно...
Данъцитe
През тази година продължава тенденцията за намаляване на ставките по преките подоходни данъци - корпоративен данък и данък върху доходите на физическите лица. Най-облагодетелствани са предприемачите. Силно са намалени както основната корпоративна ставка, така и еднократните данъци върху редица социални и представителни разходи. Над двойно падна данъкът върху дивидентите. Вече действат редица нови данъчни облекчения, при определянето на облагаемата печалба, които допълнително могат да намалят данъчната тежест. Работодателите са облекчени и по отношение на осигуровките, част от тежестта на които се прехвърли върху самите осигурени. Съкратен е срокът за възстановяване на данъчен кредит на износители. Застрахователите се отърваха от специфичния данък върху премиите, с който бяха несправедливо облагани дори когато работеха на загуба, и вече дължат данък по общия ред, както останалите компании.
Всички тези промени би трябвало да повишат корпоративните печалби, да повишат стимулите за правене на бизнес, инвестиране, отваряне на нови работни места и излизане на сивия бизнес на светло. Оттук може да се очаква и повишаване на работните заплати в частния сектор. Доходите на физическите лица ще се повишат допълнително от падането на ставките по данъка върху личните доходи и новите данъчни облекчения - при определени дарения, както и семейното подоходно облагане. Силно са свалени и два от местните данъци - данъкът върху наследствата и данъкът върху даренията. Последното не толкова ще облекчи данъкоплатците финансово (тъй като постъпленията от тези данъци са символични), колкото ще им спести тревогите от избягването му.
Третият GSM
През април се очаква на пазара да излезе третият GSM оператор, собственост на БТК. Това, с което навлизането на трети играч на пазара на мобилните телекомуникации ще промени живота на българите, се очаква да е общият спад в цените на услугите. От БТК твърдят, че тарифите на новия оператор ще бъдат с 20% по-ниски от тези на пазара към момента - ход, който, ако бъде предприет, няма как да не доведе до промяна в цените и на Мобилтел и Глобул .
През петата година от новото хилядолетие ще започне и реалната конкуренция при фиксираните оператори. Желаещите вече имат опция да се откажат от БТК и да се спрат на алтернативна телефонна компания. Съвсем скоро ще стане възможно и избирането на различен оператор за всяко отделно обаждане.
Промени се очакват и на интернет пазара. През 2004 г. БТК започна да предлага DSL - високоскоростен интернет достъп по традиционната телефонна линия. След свалянето на цените в края на миналата година той стана много сериозен конкурент на другия вид бърз интернет, популярен по света - кабелния. От 2005 г. БТК ще отвори мрежата си за останалите оператори, така че и те да могат да предложат на потребителите DSL. Възможността за избор на доставчик, както и нарасналите изисквания на хората към качеството на интернет връзката вероятно ще убедят мнозина да изберат този вид достъп до мрежата.
Договорът за присъединяване към ЕС
Вероятно на 25 или 26 април България ще подпише договора за присъединяване към Европейския съюз. Така се затваря последната страница от преговорите за членство в ЕС. След април на България остава да докаже, че може да изгради нормална съдебна система (първата мисия на Брюксел, която ще проверява прогреса в съдебните реформи ще е следващия месец, втората през ноември), и на базата на тези проверки ЕС ще препот*върди датата януари 2007 г. Подписването на договора ще освободи администрацията от нуждата от непрестанно попълване на таблици за хармонизация и вместо това ще я подтикне да се захване с реалното приложение на европейското законодателство и практики. До този момент това става хаотично и неефективно (пресен пример е заб*раната за тютюнопушенето на обществени места), а информационната кампания навява повече съмнения, отколкото ползи.
По-важното е, че договорът дава изцяло нов хоризонт на страната - 100-процентова сигурност, че България ще стане член на ЕС до най-много три години. Това ще съз*даде стимули за още повече чуждестранни инвестиции, които искат да се възползват както от българския дял в общия европейски пазар, така и от понастоящем подценените активи в страната.
Ситуацията в Ирак ще продължи да бъде напрегната въпреки насрочените за 30 януари парламентарни избори в страната. Освен това продължаващата несигурност ще принуди международните сили да останат за по-дълго време, а надеждите за някакво връщане на иракските дългове или бизнес в страната трябва да бъдат окончателно погребани. Кризата в Ирак задълго ще запази хладни отношенията между Европа и САЩ. България ще трябва да започне да преориентира своята външна политика, тъй като с приближаващото членство в ЕС Вашингтон ще гледа все по-малко на България като на отделен играч и все повече като на член на западноевропейския клуб.
Ограничението за тютюнопушене
Със забраната за тютюнопушене на обществени места, както и за пряко рекламиране на високоалкохолни напитки и ограничаването на непряката реклама по телевизията след 22.00 часа са свързани надеждите за по-здравословен начин на живот на нацията. Забраната на тютюнопушенето например засяга не само 3 млн. заклети пушачи, които са 52 % от населението, но и 1 млн. от децата до 16 години, които са пасивни пушачи по неволя в домовете си, в интернет клубовете и кафенета.
Санкцията при неспазване на законовите разпоредби е глоба. Стреснат от предстоящите глоби обаче е целият сектор на туризма и услугите, върху който основно ще се стовари изискването за инвестиции в нови вентилационни системи и в разделяне на ресторантите, хотелите и баровете на зони за пушачи и непушачи.
Няма разчет и какви средства ще спестят здравните фондове от това, че поради ограничението пушачите ще пушат по-малко и следователно ще бъдат по-здрави. Нито пък е ясно как намалялото пасивно пушене ще се отрази на здравето на непушещите. Променената структура на акциза за цигари се очаква да повиши цените на най-евтините цигари и да свали цените на по-скъпите.
Но здравното ведомство не е изчислило как ограничението ще се отрази върху приватизацията на цигарените фабрики и върху тютюнопроизводителите. Нито пък дали евентуален спад в потреблението ще засегне приходната част на бюджета, която тютюнопроизводството и преработката формират - акцизи, ДДС, данъци. Но пък, от друга страна, по-здравите хора харчат по-малко пари.
Така както би следвало да виждаме все по-малко пушачи на публични места, от екраните на телевизионните канали изчезват натрапчивите клипове с тежки компании, мезета и съблазнителни девойки с чаша водка в ръка и топящи се от топлината на сексапила им кубчета лед. Това обаче ще се отрази съществено на рекламния бизнес, а и на доходите на медиите, които остават без един от най-сериозните си източници на приходи.
Приватизацията в енергетиката и отваряне на пазара
2005 ще бъде година на значими събития и в енергетиката. Много от тях още през тази година ще доведат до съществена промяна в условията за бизнес в сектора и в отношенията между енергийните предприятия и потребителите от индустрията и населението. Към края на изминалата година беше нап*равена първата реална стъпка за отварянето на пазара на електроенергия. Сключен беше първият директен договор на голям индустриален потребител - Юмикор и АЕЦ Козлодуй . НЕК сключи първите договори за износ на ток на европейски енергийни борси. Стартира и голямата приватизация в сектора с продажбата на седемте електроразпределителни предприятия. За продажба бяха обявени и три големи ТЕЦ-а. Проектите за разпределение на природен газ набраха скорост.
След излизането на НЕК за първи път на европазара в края на миналата година новите сделки през следващите месеци ще бъдат истински тест за възможностите на електрокомпанията да участва в международната борсова търговия. Тъй като търсенето на енергия чрез борсата обикновено е резултат от дефицит, цените на такива сделки са значително по-високи от тези при сделките по договори. Това означава повече постъпления за НЕК, повече инвестиции в мрежата, по-добро качество на услугата пренос, а защо не и намаляване на таксата за транспортирането на тока.
През годината ще продължи и разширяване на свободния пазар на електроенергия в страната. След подписването на първите договори между привилегировани потребители и централи се очаква тази практика да се разшири. Това ще се случи, ако Държавната комисия по енергийно регулиране изпълни обещанието си да бъде намалена таксата за пренос на електроенергия. Либерализирането на пазара стимулира конкуренцията и оттук има благоприятно влияние както върху цените, така и върху качеството на услугите. А това е от значение за всички потребители - индустриални и битови. По-бързото развитие на газоснабдяването пък ще даде шанс на домакинствата и бизнеса да получат дос*тъп до една по-екологична и икономически по-изгодна енергийна алтернатива.
През първите месеци на тази година в седемте електроразпределителни предприятия ще влязат новите им собственици - чешката CEZ, австрийската EVN и немската E.ON. Всяка от трите компании вече заяви ангажименти за инвестиции в предприятията, подобряване на качеството на услугите, както и промени в политиката по формиране на цените (най-вече диференциране) и в работата с клиентите. В близките месеци ще бъдат избрани и купувачите за трите термични централи - Бобов дол , Варна и Русе . Предстои преструктуриране на НЕК и на Булгаргаз , на този етап обаче готовността за това е само на етап изработване на стратегии.
Китайската текстилна инвазия
От 1 януари т.г. отпаднаха квотите за внос на облекла и текстил от Китай, Индия, Пакистан и др. според Споразумението за облеклото и текстила в рамките на Световната търговска организация (СТО). В резултат на специалната политика на правителството на Китай цените на произведените в тази страна тъкани и облекла са средно с 30% по-ниски от средните световни цени, а в някои случаи - до 75%. Когато тези изкуствено поевтинени продукти бъдат допуснати свободно до световния пазар, резултатът според някои оценки ще бъде скок на дела на китайски облекла от 20% до над 60% от световната търговия и загуба на над 30 милиона работни места в глобален план.
Според българските производители на текстил и облекло секторът изпада във военно положение след премахването на квотите. В България този бизнес осигурява над 23% от износа на страната на стойност над 1.5 милиарда долара годишно, работа за близо 200 000 души. Най-неприятният сценарий предвижда закриване на работни места.
Междувременно китайското министерство на търговията обяви, че възнамерява да въведе експортни мита за всички текстилни продукти, произведени в страната. С въвеждането им страната се надява да стимулира износа само на висококачествени тъкани, които ще бъдат облагани с по-ниски като съотношение към цената си мита.
Чужденците ще купуват земя
В началото на 2005 г. се очаква парламентът да одобри конституционните промени, с които ще се позволи чужденци свободно да купуват земя в България. Малко преди зимната си ваканция депутатите приеха проект, с който това право се дава на граждани от Европейския съюз и от други държави, с които България сключи двустранни споразумения.
Отмяната на конституционната забрана ще окаже положителен ефект поне в две посоки. От една страна, това е предпоставка за повишаване на стойността на земята и превръщането и в източник на доходи за собствениците. Според анализите на земеделското министерство именно либерализирането на пазара ще е причина за поетапно увеличение на цените на земята в периода преди и след членството на България в ЕС. С очакването за отмяна на конституционната забрана отчасти се обяснява и почти двойното поскъпване на земята през 2004 г.
Тази стъпка също така е добър знак за чуждите инвеститори в агросектора като цяло. Сегашната процедура, която позволява покупката на земя от чужденци чрез регистриране на българско дружество, се определя като бюрократична за чуждите фирми. В този смисъл отмяната на конституционната забрана е облекчение. Проблемът е, че реалното отварянето на пазара ще стане след изтичането на договорения с Брюксел гратисен период, който е до 2014 г. Отлагането може да блокира сделките със земята, а оттам и инвестициите в сектора. Вероятно собствениците ще продължат да избягват пазара с надеждата, че ще могат да продадат земята си по-скъпо на чужденци.
Равнение по европейските стандарти
Сред многото предизвикателства пред българските предприемачи през тази година е и равнението по европейските стандарти за безопасност на храните. За потребителите това е една от важните мерки, от които се очаква да подобрят качеството на живота в страната. За много от производителите обаче това е реална опасност от фалит.
До 31 декември 2005 г. в дружествата за добив на месо и за производство на мляно месо и месни заготовки с индустриален капацитет трябва да бъде въведена система за анализ на опасностите и контрол на критичните точки в производството. За всички останали фирми за производство и търговия с храни срокът е до 31 декември 2006 г.
Специфични изисквания, свързани със стандарти и нормативи, съобразени с европейските, има във всеки стопански сектор. Въвеждането им е свързано с много средства, организация и планиране и изисква добър мениджмънт. Само 10% от българските предприятия обаче имат готовност за присъединяване към ЕС, а 41% още не са стартирали тази подготовка, показва извадка за България от проучването на Асоциацията на европейските палати - Европалати - Брюксел, за 2004 г. Осемдесет и два процента от българските фирми не са правили разчети за разходите, необходими за приспособяване на бизнеса към изискванията на ЕС, само 18% от дружествата вече са го сторили и имат някаква яснота за разходите.
Екологичните норми
Пътят към достигането на европейските екологични норми от българските предприятия почти със сигурност ще бъде една от най-трудните задачи пред бизнеса през тази година. Оценките за това колко ще струва на индустрията европейското присъединяване в екологичен аспект са различни, но, общо взето, варират около 9 млрд. евро до 2014 г., когато изтича и последният преходен период, договорен при затварянето на глава Околна среда . Половината от тази сума трябва да бъде осигурена от бизнеса. Ако приемем, че необходимите екоинвестиции са разпределени за период от десет години (2004 - 2014), това ще рече, че през тази година бизнесът ще трябва да отдели за екология около 45 млн. евро. Най-сериозно засегнати се очаква да бъдат минната промишленост, енергетиката, хранително-вкусовата промишленост, където най-голяма част от компаниите не отговарят на екоизискванията на Брюксел. 2005 г. е решаваща за фирмите от черната и цветната металургия, целулозно-хартиената промишленост, кожарското и текстилното производство, които според предварителния график трябва да получат комплексни разрешителни за дейността си. Това означава, че те трябва да декларират какви екоинвестиции ще направят в бъдеще по определен график, за да се вместят в нормите, както и финансовите източници за осигуряването на тези инвестиции. Тези програми се контролират от Министерството на околната среда и водите и крайната мярка при неизпълнението им е затваряне на предприятията. Съгласно законодателството нито едно предприятие от повечето икономически сектори не може да функционира без комплексно разрешително.
През тази година производителите и вносителите на опаковани стоки трябва да оползотворят най-малко 25% от отпадъците от опаковки, които пускат на пазара. Това е с 5% повече в сравнение с 2004 г. Вече съществуват четири организации, които изпълняват тези ангажименти от името на бизнеса. Ако не членуват в такива организации, фирмите плащат на държавата продуктови такси, чиито размер е увеличен близо два пъти през тази година в сравнение с миналата.
По темата работи екип на в-к Капитал
Comment