Какво хубаво се случи през 2004 г.?

[ISTORIK]

Какво хубаво се случи през 2004 г.?

Алексей ЛАЗАРОВ, Яна БЮРЕР ТАВАНИЕ

вестник "Капитал"

Странно е, но когато мислят за държавата, повечето хора са песимисти. Скапана била, втора ръка, нищо не се случвало, нямало било шанс за развитие... Това (вече) са глупости. Наред с лошите събития и тенденции през миналата година имаше и много хубави новини - събития, които промениха живота ни и ще продължават да го променят. За добро.

Кредитите

Щедрото раздаване на кредити от банките, започнало през 2003, продължи и през изминалата година. Банките отвориха вратите си за обикновения клиент, което доведе до нарастване на кредитния им портфейл с 46.5% на годишна база. Най-голямо е нарастването на ипотечните кредити за покупка на жилища за граждани, които отчитат рекорден годишен ръст от 130% според данните към края на октомври. Въпреки опасенията на МВФ и централната банка отпушеното кредитиране на банките е безспорно една от добрите новини на 2004, тъй като стимулира икономическия растеж. Така икономиката получава реален шанс да се модернизира бързо и да се свие делът на сивата част от нея. За гражданина улесненият достъп до кредити има и голям дисциплиниращ ефект. Хората, които имат да изплащат кредити на банките, получават и стимул да работят повече и по-ефективно. Това води не само до повишаване на производителността на труда, но и до промяна в поведението на работника. Вместо да отбива номера, той има интерес да си запази работата и да подобрява своята квалификация, за да може по-бързо да върне кредита, което ще му позволи да изтегли нов. По този начин банките индиректно променят и манталитета на българина, като го превръщат в по-усърден и отговорен човек. Освен това процесът даде шанс на хора без много високи доходи да получат такива насъщни нужди като свястно жилище на кредит и нов автомобил на лизинг сега, а не след двайсет години, така както е по целия цивилизован свят.
Кредитната експанзия направи от парите стока, която се купува лесно, бързо и стандартно, макар и на етапа да е скъпо. Лесният достъп до пари е добър както за предприемачи и хора с идеи, така и за личните финанси. Има едно фундаментално мнение, че умението да боравиш с пари се научава само тогава, когато наистина боравиш с пари, и бедността е не само състояние, но и начин на мислене. Затова колкото повече узрее българинът в управлението на личните си пари, толкова по-добре. Е, ще има и феномени като свърхзадлъжнялост, но това е етап от растежа.

Бумът на пазара на недвижими имоти

Съвсем логично кредитната експанзия заедно с други фактори доведе до сериозно оживление на пазара на недвижими имоти и огромен скок в цените. За хората без жилище, но с планове да купят, това едва ли е добра новина. От бума с недвижимостите обаче има положителни последствия за всички. Това е едно от най-добрите неща за държава, пълна с изоставени и полурухнали сгради, неизмазани грозни къщи и депресиращи панелни блокове и кооперации с последна дата на ремонта си някъде към рождената дата на сегашния премиер (16 юни 1937, да е жив и здрав; в този ден цяла България се оглася от звън на църковни камбани и залпове, които възвестяват раждането на бъдещия цар , пише апропо в официалното му CV на правителствения сайт). Бумът в селския туризъм и селските къщи дава шанс за ново развитие на иначе изоставени региони. В много доскоро нормални села (в смисъл пълни с потискащи порутини) може да се види как цели бригади ремонтират по няколко къщи едновременно. Интересът на чужденци към вили в България (holiday homes, моля ви се) е истинска интеграция в Европа и е пример за това какво е всъщност влизането в ЕС - свободно движение на хора, стоки и капитали. И когато бъдещите градски деца ходят в къщата на село, там освен чист въздух, кърлежи и мирис на тор ще могат и да си разменят покемони с детето на съседите от Бирмингам. Cool, a?
Като споменахме влизането в Европейския съюз - тази година

Приключиха преговорите с ЕС

Окей, това е малко казионна новина, но е важна. България изпревари с няколко месеца Румъния и успя да си гарантира малко по-благоприятни условия. Брюксел наложи на двете страни клауза, според която тяхното членство може да бъде забавено с една година, ако не изпълняват поетите в хода на преговорите ангажименти. Присъединяването на София може да бъде отложено до януари 2008 г. само ако страните членки гласуват единодушно за това, докато в случая с Румъния това може да се случи и при гласуване с квалифицирано мнозинство.
Краят на преговорите е предпоследната крачка преди присъединяването на България в ЕС. През април догодина ще бъде подписан и договорът, според който ще станем пълноправен член на съюза най-вероятно от 1 януари 2007 г.

Членство в НАТО

На 2 април българското знаме се развя пред щаб-квартирата на НАТО в Брюксел, след като четири дни по-рано България стана официално член на Северноатлантическия пакт. Така след седемгодишна подготовка София се присъедини към пакта. НАТО е първият голям западноевропейски политически или икономически клуб, в който страната стана пълноправен член.
Може да е клише, но все пак - това са исторически събития. И са хубави за България по много проста причина. Членството в Европейския съюз е на практика смяна на целия модел на организация на държавата. Истинските реформи в България започнаха едновременно с преговорите за членство и продължиха благодарение на натиска от ЕС и НАТО. Ясната цел и предимствата, които ни дава членството в тези организации, мобилизираха политиците да извършат реформите, които им се казва, а не които те измислят. Така в България постепенно се налага ново, взето наготово и доста по-ефективно устройство на държавата. Да, то също има недостатъци, но много очевидно е по-добро от това, което се опитаха да измислят някакви като Виденов или пък Беров (бр-р-р, става студено и застойно само като се сетиш).

Ах, макроикономиката

Любима тема на правителствения икономически екип са макроикономическите показатели. Има защо - и през тази година те бяха добри. Запази се финансовата стабилност, очаква се икономическият растеж да стигне завидните 5.5%. Инфлацията е ниска. Безработицата намалява, а доходите, макар и с малко, се повишават. Увеличават се чуждестранните инвестиции.
През 2004 започна и публична дискусия за чувствително намаляване на данъците и опростяване на данъчната система. Правят се плахи опити за постепенно въвеждане на програмно бюджетиране, при което изразходваните държавни средства се обвързват с постигането на определен резултат.

Телекомуникациите - либерализация и конкуренция

Добрите новини за телекомуникациите от отиващата си година са дори три. Първо - БТК най-сетне беше продадена. Второ - либерализацията на пазара на фиксирани телекомуникационни услуги стартира реално, като няколко нови оператора получиха лицензи от секторния регулатор и започнаха взаимно свързване. И трето - още една компания (БТК) получи лиценз за GSM оператор. Макар и съдебните дела около този лиценз все още да не са приключили, очакванията са новият играч на пазара да стартира дейност през април и появата му да свали значително цените за потребителите на целия пазар. Всъщност конкуренцията вече започна да се усеща. М-тел и Глобул вече предлагат безплатни или намалени телефони при сключване на по-дългосрочни договори, цените на разговорите също тръгнаха надолу и въобще вижда се краят на мобилния олигопол.

Компенсаторките

Рекордно високи цени достигнаха компенсаторните книжа през тази година. Ако до есента собствениците на компенсаторни записи, компенсационни бонове и жилищни компенсаторни записи можеха да получат малко над 20% от номинала, в момента те могат да ги продадат срещу немислимите доскоро 90%. Почти четирикратното увеличение в цените дойде заради предстоящото пускане на акции от БТК срещу реституционни книжа и предколедното порастване на предлагания срещу компенсаторки пакет (от 20 на 35% от капитала на телекома). Годината беше успешна и за инвеститорите в акции. Макар че индикаторът на пазара - индексът SOFIX, не постигна рекорда си от 2003 г., ръстът му през тази година стигна около 80%.

Газ до морето

След дългогодишни обещания, в края на 2004 г. правителството реши да даде автомагистрала Тракия (София - Бургас) на концесия. Така България най-сетне влезе в клуба на страните, които отдават публични активи за стопанисване и управление под формата на публично-частно партньорство. С решение от 16 декември Министерският съвет предостави аутобан Тракия на концесия за срок от 35 години на смесено дружество, в което участват три португалски компании и двете държавни фирми - Автомагистрали и Техноекспортстрой . От джойнт венчъра трябва да инвестират около 720 млн. евро в магистрала Тракия , като изградят оставащите 116 км между Стара Загора и Карнобат и рехабилитират съществуващото трасе, построят северната дъга на софийския околовръстен път и 50-километровата отсечка от София до Калотина. В замяна смесеното дружество получава правото да събира такси за платено преминаване по магистралата.
С пускането на първата пътна концесия правителството и в частност ресорното за сектора Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) действително направи решителна крачка за развитието на инфраструктурата в страната. Добрата новина и избистрянето на модела за концесионирането на аутобаните обаче бяха помрачени от факта, че концесионерите бяха определени, без да е проведен търг. А официалното оправдание на МРРБ, че не е имало други кандидати, прозвуча твърде фриволно, тъй като въп*росът за състезание на оферти дори не е повдиган.

Big Brother

Само бяхме чували за него. Май в Германия един от участниците беше българин. Малко е да се каже, че риалити шоуто Big Brother беше очаквано в България. Също така обаче е малко да се каже, че раздели хората на две - такива, които всяка вечер следят какво се случва в къщата, и такива, които презират първите. По отношение на въпроса положително или отрицателно явление е Big Brother също се наблюдава разделение. Негативи се сочат много - шоуто е пошло, тъпо, зомбира и т.н. все в този дух. Позитивите са разнопосочни. Така например безспорна заслуга на Big Brother е, че вкара в ефира нови лица. И не само това - даде на тълпата новите и герои, дос*тавяйки и точно това, от което тя имаше въпиеща нужда. Риалити. За няколко дни зрителската девственост по много въпроси беше отнета. Досега поради инерция, закостенялост или нежелание за поемане на риск явленията като хомосексуализъм и бисексуалност в български контекст липсваха на синия екран. Досега по телевизията никой не се разплакваше истински заради личната си драма, никой не си пееше чалга хитове с навлажнени от умиление очи, никой не говореше на миеко освен по онзи фалшив начин, зад който прозира петгодишното обучение в НАТФИЗ, не псуваше в ефир (само Стоичков, ама го пускат винаги без звук), не признаваше, че прави секс със собствения си пол... Всичко това вече е факт за ужас на хората, които все още не могат да свикнат, че телевизията започва по-рано от 17.30 ч. и на нея не са Анахид Тачева или чичко Филипов. Е, и за ужас на тези, които претендират, че драгият зрител би следвало да бъде занимаван с по-интелигентни телевизионни продукти. Но какво да го правиш. Риалити. В крайна сметка задачата на телевизията е да излъчва това, което се харесва на хората, а не това което трябва да им се харесва.
Шоуто Big Brother е по-скоро положително и заради това, че размести пластовете в телевизионния праймтайм. Че се оказа реална конкуренция на досега непобедимия Слави, а както знаем, в общия случай конкуренцията води до по-добро качество. Тепърва предстои това да се доказва.
И не на последно място - умело размивайки границата между публично и частно, Big Brother накара хората да си говорят не само за политика или футбол, а вкара важни обществени теми в публични дискусии. Като темата за агресията, сексуалността, човешките отношения, психичното здраве дори. В този смисъл изведнъж може да се окаже, че Big Brother е станал катализатор на така дългоочакваната социална промяна. Кой знае. Ще видим.

Десните партии

През 2004 десните започнаха да се опитват да се обединят. Процесът е труден - все пак пос*ледните няколко години те само се цепят и карат, но хубавото е, че поне полагат усилия да обърнат тренда.

Промените в конституцията

Към добрите новини от политиката могат да се прибавят и промените в конституцията. Заплашени от отлагане на влизането в Европейския съюз, партиите в парламента успяха да съберат мнозинство от три четвърти и да променят основния закон.

Здравеопазването

В здравеопазването имаше две хубави новини - едната очаквана, другата не. Очакваната новина беше, че заради предстоящите парламентарни избори увеличаването на здравните вноски от 6 на 8% през 2005 г. се отложи. Това може да се класифицира като добра новина, защото е по-добре да даваш минимален процент от заплатата си, ако няма никаква яснота за какво точно се харчат парите ти и при положение че размерът на корупционните плащания в здравния сектор се изравнява със средствата от БВП, отпуснати за него - по 1.7 млрд. лв. средства за здравеопазване и корупционни плащания в същия размер.
Неочаквано добрата новина беше, че държавата се опита да се погрижи за просещите родители на болни деца, като създаде специален фонд, който да отпуска средства, и му назначи обществен съвет, който да гарантира прозрачно управление на средствата. Създаването на подобен фонд безспорно е малка стъпка в правилна посока. Обявите по телевизии, вестници и сайтове за смъртно болни деца, които имат нужда от пари, за да живеят, са практически некролог на пълната управленска безпомощност да се реформира здравеопазването. Получава се следната абсурдна ситуация: плащаш здравните си вноски; ако се разболееш, плащаш втори път легално, трети път нелегално, а ако искаш да помогнеш на някое дете, плащаш и четвърти път. Доста по-нормална би била ситуацията, в която системата на здравното осигуряване е такава, че да спести поне третото и четвъртото плащане. Създаването на подобен фонд е частично решение на проблема, но все пак показва някакво желание да се намери решение различно от това родителите на децата да събират сами непосилно големи суми.

Булгар-турист

И през 2004 България продължи да привлича все повече чуждестранни туристи. Освен по морето и планинските курорти все по-често чужденците посещават и други, доскоро не толкова популярни места. Неочаквано бързо България става все по-модерна дестинация и конкурира успешно другите евтини места за масов туризъм.

Отмениха тестовете

Учебната година току-що беше започнала, когато министърът на образованието Игор Дамянов сподели своята идея тестове да заменят досегашните задължителни изпити по литература и математика за кандидатстване след седми клас. По-късно идеята се трансформира в решение, което трябваше да влезе в сила още от 2005 г. Предвиждаше се тестът да включва 89 теми от четири области и да обхваща учебното съдържание от последните три години. Независимо от повсеместните гневни възражения, че никой няма готовност за тази промяна, министърът и ведомството му останаха твърди. Те обаче до последно не можаха да изчистят някои от основните неясноти - в какво съотношение ще са въпросите, какви ще са критериите за оценяване и т.н. Партийното ръководство на НДСВ явно съзря надигащата глава заплаха - училищна истерия точно преди изборите, и зам.-шефът на партията Даниел Вълчев препоръча тестовете да бъдат отложени за 2006 г. В резултат Дамянов отстъпи, като по този начин предотврати реализирането на поредното просветно скудоумие. Е, не е като да е стартирала образователната реформа. Но пак е положително събитие.

По-малки осигурителни вноски

Бюджетът на държавното обществено осигуряване дава глътка въздух на работодателите догодина. Общата сума на осигурителните плащания за тяхна сметка се намалява с 1.55 до 2.25% в зависимост от вноската им за трудова злополука и професионална болест - от 2005 г. размерът на тази осигуровка ще бъде диференциран според сферата на дейност на фирмата и степента на риска от злополука и професионално заболяване в нея.
От следващата година отпада задължението на работодателите да плащат осигурителни вноски върху обезщетенията за болнични и бременност и раждане. Това ще остави във фирмите общ финансов ресурс в размер на 39.8 млн. лв.

Подкрепа за предприемачите

За първи път от много години насам държавата в лицето на Министерството на икономиката отдели целево пари от бюд*жета в подкрепа на предприемачите. Финансирани бяха два важни проекта - така нареченият Проект 100 за насърчаване на стартиращи фирми, както и проект за въвеждане на системата НАССР в дружества от месопреработвателния бранш.
В края на годината заработи и изпълнителната Агенция за насърчаване на малките и средните предприятия към икономическото министерство. Тя трябва да осъществи новото виждане на правителството за политиката към малките и средните фирми. Агенцията се занимава само с проекти, носещи конкретна полза на бизнеса, а не с абстрактни политики и стратегии.
След като в началото на годината бизнес организациите пропищяха от негодувание, че нещата се случват без тях, през април към Министерството на икономиката бе създаден Съвместен консултативен съвет за информиране на бизнес средите за поетите задължения в хода на преговорите за присъединяване към Европейския съюз. После експерти на министерството воглаве с министър и зам.-министър тръгнаха из страната, за да обясняват на специално организирани семинари и кръгли маси за поетите ангажименти в определени сектори. Пак в името на по-добрата информационна среда за бизнеса в средата на септември в министерството започна да действа гореща телефонна линия, на която предприемачите могат да отправят питания, свързани с присъединяването към ЕС.

Разни

Има, разбира се, и още добри новини от годината. Някои общини започнаха експериментално да събират сами данъците си и да ги преразпределят, което е важно от чисто психологическа гледна точка - хората в малкия град и община вече не се молят на София, а вземат своето развитие в собствените си ръце и поемат сами отговорността за него.
Бяха приети закони, които ограничават от догодина пушенето на обществени места - за радост на всички непушачи и - колкото и да не го вярват - и на самите пушачи, защото е доказано емпирично, че забраните и надписите по цигарите имат ефект.
Това не е всичко, но май стига, за да стане ясно, че има от какво да сме доволни на края на годината. Вървим по правилния път, посоката е ясна. Е, от време на време правим безсмислени забежки встрани, но пък бързо се връщаме, където трябва. Така че спокойно - с държавата всичко е наред. Няма основания за песимизъм. Помислете малко за себе си и изкарайте хубави празници...

По темата работиха още: Николай СТАЙКОВ, Иван МИХАЛЕВ, Мара ГЕОРГИЕВА, Мария РАДМИЛОВА, Боряна КИРИЛОВА, Поли МИХАЙЛОВА, Йордан МАТЕЕВ, Екатерина ПОПОВА, Деси НИКОЛОВА

[ISTORIK]

Надеждата за щастие остава

Павел ВЪЛЧЕВ, „Алфа рисърч“

В края на 2004 г. беше публикувано проучване на британски и холандски учени от университета „Еразъм Ротердамски“, проведено сред жителите на 112 страни, според което българите и беларусите са най-нещастните народи в света. Ако към тези данни се добави фактът, че най-щастливи според същото проучване са жителите на Бангладеш, нормално е да си помислим, че щастието вероятно има много измерения и едва ли се свежда само до икономическото благосъстояние. След тази констатация логичен е въпросът каква е вероятността след 1-2 години отново да сме в края на класацията на щастливите народи? Отговорът е: малко по-малка.
Една от възможностите за „измерване“ на щастието е удовлетвореността от изминалата година и очакванията за новата. Вече за шести пореден път българите оценяват отминаващата година като по-лоша от предходната. Едва 19% определят 2004 като по-добра от 2003 г., 41% не намират разлика с предходната, а 40% я намират за по-лоша. Но ако сравним цитираните негативни данни с аналогичните от миналата година, ще констатираме ръст на доволните от изминаващата година от 6% и спад на недоволните с 8%. Тенденцията, макар и плаха, е в положителна посока.
Най-удовлетворени от изминаващата година логично са хората с по-висок статус - било то образователен, материален или социален. Това например са висшистите, част от жителите на София, домакинствата с по-високи доходи. И обратно - през изтеклата година негативните оценки са нараснали сред безработните (63%), пенсионерите (45%), жителите на малки градове (53%), хората с ниско образование (49%) и по-ниски доходи.
Регистрирането на неудовлетвореност към изминаващата година обаче не влияе на положителните очаквания към предстоящата. Тенденцията на увеличаване дела на оптимистите, която се констатира за пръв път в края на 2003 г., се потвърждава. В края на тази година с 6% се увеличава групата на оптимистите, а песимистите са по-малко с 5%.
Една тенденция обаче постоянства: именно социалните групи, които изпращат старата година с негативна оценка, по-често попадат и в групата на тези с негативна прогноза за новата. И тук на първо място виждаме хора с по-ниско образование и доходи, по-възрастните, жителите на малките населени места. Което в крайна сметка навежда на мисълта, че за да се отместим от дъното на класацията на университет „Еразъм Ротердамски“, имаме две възможности: или ще трябва да нараснат доходите, или ще трябва да проучим на какво се радват толкова в Бангладеш.

Данните са от проучвания, проведени от агенция „Алфа рисърч“ сред пълнолетното население на страната, по поръчка на в. „Капитал“. Данните за 2004 г. са от проучване, проведено в периода 10 - 14 декември 2004.

[ISTORIK]

Спорна година за войската

Бойко НОЕВ*

Спорна бе 2004 г. в областта на отбраната. Спореше работата на почти всички „фронтове“. Особено важно бе, че българските военни успяха да преодолеят шока от човешките загуби в Ирак и продължиха да трупат ценен опит в първото си след 1945 г. участие в реални бойни действия. Защитени бяха не само военните ни традиции, но и качествата на съюзник, които се проявяват истински само под куршумите. Чувството на национална гордост от нашите бойци продължи да надделява над задълбочаващите се спорове каква е ползата за България от досегашната ни политика на участие в Ирак. Тези спорове не бяха единствените.
Седемдесет хиляди лева за ремонт на казарми и почти 1.1 млн. лева за награди - това само някои от, меко казано, спорните цифри във военния бюджет, одобрени от парламентарното мнозинство. Те явно отразяват нечии разбирания за приоритетите в отбраната. Никой обаче не ги оспори. И то не толкова заради липсата на дебат по същество, а защото по традиция, макар да разходва лъвския дял от парите на данъкоплатеца, военният бюджет продължава да се радва на голяма и дълго отглеждана благосклонност и оттам - незаинтересуваност на обществото. Хората знаят едно: „Който не храни своята армия, храни чужда.“ Тази благосклонност обаче е нож с две остриета. За данъкоплатците, които в редките моменти на истината (като правило прерастващи в обществени скандали) разбират, че зад парадния грохот на самолети, танкове и кораби понякога се крие съмнителна бутафория. За управляващите, цивилни и военни, които са избрани, за да гарантират сигурността на гражданите, като харчат парите им по най-полезния начин и които в редица случаи биха заменили правото почти безконтролно да се разпореждат с огромните ресурси срещу по-голяма обществена подкрепа за болезнените реформи в отбраната.
Казано с прости думи, това е философията на гражданския контрол върху сектора за сигурност. Контрол, който означава осъзната необходимост от точно определени отбранителни способности, тяхното управление и финансиране с обществен ресурс, а не административно превъзходство на „цивилните гарги“ над „шапкарите“, ако използваме стар казармен език.
За малко повече от година в областта на отбраната се случиха фундаментални събития, някои от които нямат прецедент в най-новата ни история.
Първо, с приемането в НАТО отбраната на България бе

Закотвена на най-сигурното място

в един съюз, който няма поражение в полувековното си битие. Това стана в момент, когато въоръжените ни сили се доотърсваха от носталгията и старите доктрини в очакване да получат ясна политическа и професионална посока на развитие - в съюз или сами. „План 2004“ за тотална реформа на отбраната, разработен и приложен от предишното правителство, не можеше да не се ограничи основно в орязване на ненужните сили и средства и залагане основите на бъдещия градеж. Той обаче стана възможен едва след Прага и най-вече след подписа под Вашингтонския договор през 2004 г.
Изчистената и перспективна архитектура на този градеж бе именно задачата на т.нар. „Стратегически преглед на отбраната“ (СПО), друго фундаментално явление за годината. Самият факт, че бе заченат, бе важна стъпка напред. Противоречията, които го съпътстваха, катализираха положително военно-политическия дебат. Натрупаха се важни знания и опит у всички институции, свързани с отбраната. За пореден път еволюира и президентът (който в битността си на опозиционен лидер остро осъждаше „План 2004“, но след това като върховен главнокомандващ високо го оцени), който се отказа от парадната си позиция, че „45-хилядна армия е санитарният минимум...“
Наред с постиженията обаче СПО се сблъска със сериозни проблеми. На първо място,

Не бе обвързан с останалите елементи

на сектора за сигурност и особено вътрешната сигурност. Само един пример за последствията - Министерството на отбраната заяви нужда от 900 милиона лева за хеликоптери и ще ги получи, а МВР няма да има нито един. Отлагането на своеобразен „стратегически преглед на МВР“ и занапред ще води до дисбаланси в цялостния сектор за сигурност в ущърб на вътрешния ред, който гражданите усещат несравнимо по-силно. Изглеждащите като припряни усилия на военните да „усвоят“ в рамките на няколко седмици над 2 милиарда лева по договори за модернизацията на армията ще създадат дълбоки структурни проблеми в бюджета и за МВР поне десетилетие напред. Поотделно нито министърът на отбраната, нито министърът на вътрешните работи могат да решат този проблем, който е в прерогативите на Народното събрание и правителството. И още нещо - именно тези, а не толкова социалните проблеми, очакваха тежката дума на президента, той и върховен главнокомандващ.
Другият сериозен проблем на СПО бе, че неговите мащаби надхвърляха политическите и професионалните хоризонти на съвкупното му авторство. Проблем, който не можаха да решат и външните консултанти и който спъва не само днешните управляващи - цивилни и военни. Върху него се насложи недоузрялата ни култура в изготвянето на стратегически визии и накрая стана така, че началникът на генералния щаб „не го беше чел“, правителството го одобри, президентът замълча, а парламентът го прие без никакъв дебат по същество.
Несъвършенствата на СПО и на произтичащите от него дългосрочни планове обричат отбранителната ни политика да продължи да се формира на базата на опита и грешките. Затова едва ли тези документи ще избегнат ревизия след изборите през 2005 г. независимо от цвета на новото правителство.
Най-фундаменталното събитие обаче бе

Безпрецедентният план за модернизация на армията

Военната история на България (може би с изключение на годините преди двете световни войни) не помни подобно масирано инвестиране в техника за такъв кратък период от време. Като бивш министър на отбраната не мога да не адмирирам усилията на днешното цивилно и военно ръководство за техническо обновление на армията и изключително високото „ниво на амбиция“ (термин на НАТО) за постигане на целите на отбраната. Споделям обаче и някои растящи безпокойства.
Първото идва от това дали подкрепяното от НАТО „високо ниво на амбиция“ е реално постижимо. Политиката на алианса е да окуражава държавите членки да правят максимални разходи за отбрана, да придават колкото се може повече боеспособни сили и средства за съюзнически операции. Това е смисълът на високите оценки, дадени неотдавна от високопоставена делегация на НАТО за добрата работа на екипа под ръководството на зам.-министър Илко Димитров, увенчана с почти идеална картина на нашите намерения и планове. Тази „идеалност“ се базира обаче и на три идеализирани предположения: на най-оптимистичните прогнози за развитието на българската икономика, на днешните представи за приоритетите в отбраната, както и на „твърди“ 2.6% от БВП за отбрана за повече от 20 години напред. Но и трите „стълбове“ са променливи величини. Колкото и да ни се иска, данъкоплатците все по-трудно ще приемат, че България има причини да бъде

Европейски лидер по относителните разходи за отбрана

Тогава с цялата си острота ще излязат „постоянните“ величини - подписаните „твърди“ договори за няколко милиарда лева, които ще трябва да се изплащат. Липсата на гъвкавост в поеманите ангажименти ще изправи идните правителства и парламенти пред много тежко наследство. Най-голям проблем ще има военното ръководство. С екстравагантните си искания „сега и веднага“ за нови платформи (хеликоптери, самолети, кораби и пр.) то поема главната отговорност за реалния и неоправдан риск от още по-радикални съкращения на личния състав на армията поради бъдеща липса на средства за издръжка и операции. Именно военното, а не политическото ръководство на МО, защото военните поръчват какви и колко системи оръжия са нужни и кои са приоритетните сред тях. Да, новите 18 хеликоптера за 900 милиона лева вероятно са много добри, както и корабите за над 1 милиард лева, джиповете „Мерцедес“ също... Но след няколко години е много вероятно армията да си ги гледа като паметници, а структурата на въоръжените сили (като разходи и способности) да бъде силно дебалансирана по посока „платформи“, а не както изискват съвременните доктрини - „способности, базирани на информационни технологии“ и „системи за управление“. С подобни наследени дисбаланси днес се борят и редица „стари“ натовски армии и дебатът в самия алианс набира сила.
Право е НАТО да подкрепя максимално възможното ниво на военни амбиции на България. Няма как обаче най-бедната държава членка с 500-700 милиона евро военен бюджет и 8 милиона население да поддържа способности за пълноценно изпълнение на задачи в целия спектър от военни операции по въздух, суша и море. Особено при нарастващите изисквания за високотехнологичност. Затова отговорност на България е да предлага реално и постижимо ниво на амбиция.
Второто безпокойство идва от неясните причини за бързото и лавинообразно нарастване на „апетита“ на военните за нова техника, както и от

Припряното подписване на многомилиардни договори

които далеч изпреварват способностите на парламента и обществото да вникнат в това, което става. Само преди няколко месеца на „масата на гражданския контрол“ свенливо бяха поставени 11 приоритетни програми за 1.5 милиарда лева. Правителството ги одобри, без да чака резултатите от СПО и, забележете - без пряка връзка с приоритетните цели по линия на НАТО. Докато народните представители още се опитват да си спомнят дали тези 1.5 милиарда са „минали“ през парламента или не, програмите набъбнаха на 34, а исканите за тях средства - на 5.65 милиарда лева. Макар че т.нар. План за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили до 2015 г. тепърва трябва да се одобрява от депутатите, конвейерът на договорите, изглежда, вече върви с пълна сила.
Трето безпокойство идва от мълчанието на министъра на финансите. В момент, когато парламентът се тресе заради заема от някакви си 36 милиона за прословутата детска болница, Министерството на отбраната е на път да „натовари“ държавния дълг с няколко милиарда неизвестно с чие разрешение.
Сред „фундаменталните“ събития на годината вероятно трябва да се причисли и пристигането на първите шест тренировъчни самолета „Пилатус“. Посрещаха ги висши държавници, министри и почти всички генерали. Прекрасни малки птици, с перки, „харчат само кофа керосин“. И ги взехме евтино - само за 60 милиона лева. Генералите обаче отрекоха те да са ги искали. Така и не се разбра тогава кой и защо им ги купи, какви висши приоритети на отбраната ги наложиха. Не се чу и президентът да попита, нито парламентът. Защото хората знаят: „Който не храни своята армия, храни чужда.“
Командирите, които са решили, че през 2005 г. за ремонт на казарми ще им стигнат 70 000 лева, сигурно са доволни от битовите условия, в които живеят и се готвят да воюват за родината подчинените им войници. Сигурно са доволни и от новите „Пилатуси“ и хеликоптери за 900 милиона. Значи - работата спори. Тогава как да не похарчиш милион и нещо за награди... Безспорно заслужени.

* Бойко Ноев е директор на европейска програма в Центъра за изследване на демокрацията, бивш министър на отбраната в две правителства и посланик в НАТО

[ISTORIK]

Годината на търговете

Отминаващата 2004 г. може да остане в историята и по този начин. Поне дузина министерства и ведомства похарчиха много дузини милиони левове главно за да оправдаят съществуването си. През идващата 2005 г. ще се види ползата (или липсата на такава) от сключения от Министерството на финансите договор за изграждане на информационна система на Националната агенция по приходите (НАП), от договора на министъра на държавната администрация Димитър Калчев за изграждане на правноинформационна система за същата тази администрация и търговете на Министерството на правосъдието за компютризацията на съдебната система. Догодина ще стане ясно дали предварително похарчените пари не са предизборен балон, повторение на други спукали се подобни балони. В годината на търговете естествено не всичко стана с търгове - като на коледна промоция беше обявено даването на най-голямата българска магистрала на концесия. Без търг или конкурс. Изборът на консултант за предварителната подготовка по друг голям инвестиционен проект - този за АЕЦ „Белене“, също стана без състезателна процедура.
Безспорен рекордьор по „усвояване“ на пари обаче си остава Министерството на отбраната, което за по-малко от година успя да похарчи или да договори изразходването на над милиард лева от бюджета, а в същото време разпродава освободените си военни имоти чрез собствена дирекция с персонал от 500 души (за сравнение - в Агенцията за приватизация работят само стотина служители). Така в условията на непрозрачност и Българската армия се сдоби с учебно-тренировъчни самолети „Пилатус“ (в комплект със самолет за ВИП превози от същата фирма), джипове G класа (да, същите онези „кубчета“ на „Мерцедес“, които са любими на момчетата от контингента на Бойко Борисов), камиони и автобуси на „Даймлер Крайслер“, вертолети „Когуар“ на „Еврокоптър“ и модернизирани (в някакво бъдеще) вертолети Ми-24 и Ми-17. През същата тази 2004 г. министерството още не е успяло да формулира смислен отговор какво се случи с ремонта и модернизацията на изтребителите МиГ-29 (която се провали, но затова пък пак се преговаря със същите руски „изпълнители“), със старта на струващата 50 млн. долара полева комуникационно-информационна система (която е морално остаряла и не работи в информационната си част) и с военната ТЕТРА система (която дублира друга подобна на МВР). За сметка на това на хоризонта се задава нова ескадрила изтребители „Грипен“, една-две-три (според различните източници) фрегати и корвети за нуждите на флота и една-две подводници, които ще бъдат подарени на България от НАТО (според отговорни адмирали).
Всичко това (дори и подводниците) се оправдава с превърналите се вече в заклинание нужди на „борбата с тероризма“ и „интеграцията в евро-атлантическата общност“. С подобна необходимост се аргументира и идеята за създаването на национална гвардия и още куп други идеи, обединени от общия знаменател - харчене на пари с много нули отзад. Изборът на доставчик е секретен, секретни са критериите за този избор, секретно е всичко освен парите, които изтичат от държавния бюджет. Срещу тези милиарди за въоръжение, които данъкоплатците ще платят от собствения си джоб, оръжейните компании обещават програми за инвестиции във военни и цивилни производства, трансфер на авангардни технологии и разкриване на нови работни места - всичко, обединено в магическата дума офсет, с която усилено се спекулира, но за половината от сделките никой не може да каже къде точно е офсетната им част. В контекста на подобни ангажименти не е зле да си припомним обещанията на руския концерн „МАПО-МиГ“ през 1997 г., когато в замяна на ескадрила МиГ-29 обеща разкриване на десетки хиляди работни места в България (горе-долу толкова, колкото всъщност имаше в целия ВПК тогава), които да обслужват военния тигър на Балканите, наречен Българска армия. Днес от този тигър са останали по-малко от 40 хиляди души ефективна бойна сила, но темповете, с които се заявяват нови оръжейни доставки, са като за десетократно по-голяма войска, която се кани да превзема с марш на скок Багдад, Фалуджа и каквото там трябва.
Такава беше 2004 г. През 2005 г. можем само да се надя*ваме НАТО да не започне разработване на космическа защитна програма, защото нищо чудно Министерството на отбраната да се замисли и за спътници и орбитални станции. Както е тръгнало, и те сигурно ще са без търг и конкурс и с много и невидим „офсетен ефект“.

[ISTORIK]

2004 – годината на заложниците

Станислав СТОЯНОВ, „Алфа рисърч“

Ако искате да получите представа кое е събитието на годината в международен план, единственото, което ви е необходимо, е миналогодишната класация. Просто подменете в нея името на населеното място, в което е извършен поредният тежък терористичен акт. Защото за втора поредна година България (а и светът) живее в сянката на войната срещу тероризма, а в частност - в сянката на случващото се в Ирак.
Основната разлика спрямо предходната година отразява промяната в тактиката - „новата“ стара мода на заложниците. 2004 г. се превърна именно в годината на заложниците - първо в Ирак, след това в Афганистан, за да достигне до най-романтични размери в началото на септември с убийството на стотици деца в Беслан. За съжаление и България сподели участта на страните, които не бяха пощадени от новата форма на терор. Което в крайна сметка определя акцентите на българина както в международен, така и във вътрешнополитически план. Екзекуцията на българските заложници в Ирак е поставена на второ място във вътрешнополитически план, смъртта на заложниците в Беслан - на първо в международен.
Четири от деветте събития от международно значение са свързани именно с кризи и драматични събития. Три от тях са поставени от сънародниците ни в челната четворка. На първа и втора позиция като най-знаменателни за отиващата си година стоят събитията в Беслан и Мадрид (11 март). На четвърта - общото задълбочаване на проблемите в Ирак. Малко разнообразие в класацията на събитията с международно значение внасят две спортни първенства - олимпийските игри в Атина и провелото се европейско първенство по футбол. Преизбирането на президентите на САЩ и Русия получават почти равен акцент. Впечатляващото в тази класация е, че уж вървяща с ентусиазъм към ЕС България е оставила на последна позиция приемането на десетте нови страни членки.
Във вътрешнополитически план годината поднесе не по-малко драматични събития и българите са поставили на първите две позиции част от тях. Освен екзекуцията на българските заложници трагедията с учениците в Лим оставя траен неприятен спомен за 2004.
Въпреки това вътрешнополитическата класация включва и поредица събития с позитивен знак. Така сред първите три попада приемането на България в НАТО. В една втора група интервюираните са очертали пакет, в който поне три от събитията могат да бъдат определени като знаменателни. Една трета от сънародниците ни са впечатлени от първата проведена трансплантация на черен дроб в България. Същият дял са поставили сред значимите събития на годината поредицата открития в тракийски гробници, направени през 2004.
И тук обаче не може да не направи впечатление колко назад сред приоритетите на българина остава например приключването на преговорите с ЕС. И ако във вътрешнополитически план през тази година темата за организираната престъпност (и в частност за убийствата на знакови фигури) остана на заден план, драматични теми като продължаващата криза в Ирак, участието на българския контингент, жертвите на терористични актове (в това число и от българска страна) продължават да разбунват духовете и вълнуват силно сънародниците ни. А това не може да не постави на преден план и въпроса на следващата година от гледна точка на бъдещите събития под какъв знак ще преминат парламентарните избори Под знака на предстоящия да бъде подписан договор за присъединяване на страната към ЕС? Или под знака на нарастващо настроение за изтегляне на българския контингент след евентуалните избори в Ирак? Ако погледнем настоящите класации, отговорът изглежда доста еднозначен. И предполага сериозен размисъл.

Данните са от национално представително проучване проведено от агенция „Алфа рисърч“ в периода 10 - 14 декември 2004 г., по поръчка на „Капитал“

[ISTORIK]

Пазарлъци и разпад на мнозинството

12 месеца мощен PR подготвяше предстоящите парламентарни избори

2004 година започна и завършва под знака на предстоящите парламентарни избори. Всички интриги, пазарлъци - дори разпадът на мнозинството, бяха подчинени на мощен PR. Защото залогът е огромен, тези дни Ахмед Доган посочи, че става дума за 4 милиарда евро.

Милена Бояджиева

Вече се вижда и резултатът от PR-а. Скандалите сякаш не са се случили в България и като че ли не засягат нас, българските избиратели, а са пикантерия от някой сериал или реалити шоу. А драмите не бяха никак малки. Новата, 2004 г. настъпи с три имотни труса: царската реституция, за която така и не стана ясно дали е законна. Сагата около "Софийски имоти", която заглъхна като ехо, и апартаментите на властта, купени за жълти стотинки от правителствения фонд. Тук финалът е, че след Димитър Калчев, Валентин Церовски, Цветелина Узунова и т. н. следващите във властта няма да имат възможност да си купят държавни жилища за без пари.
В края на януари петродолари разклатиха БСП. Лъснаха данни, че хора на соцпартията през 1998 г. били сред 200-те лица и партии, подкупени от Садам и получили възможността да търгуват 12 млн. барела петрол срещу политическа подкрепа. През февруари станаха ясни и пазарлъците: ако червените не повдигат въпроса с царските имоти, жълтите ще напъхат под миндера "мазното петно".
"Новото време" напусна НДСВ на 11 март и мнозинството се разпадна. Нововремци "скочиха" по няколко причини. Първо, за да не носят негативите на управлението, второ, защото бяха подочули, че царят ще ги изхвърли от бъдещите си листи. Те си направиха сметката без кръчмаря, влизането им в следващия парламент е повече от проблемно. За утешение им остана "златната акция" на властта. Винаги когато царят се нуждаеше от гласовете им, те получаваха по някой бонус, за който публиката не научаваше.
Несръчен PR ход спретна БСП през пролетта, като поиска вот на недоверие към правителството с неясни мотиви. Но той не мина, а рейтингът на столетницата се сгромоляса. Другият автогол социалистите си вкараха навръх 9 септември, като се опитаха да реабилитират тази дата с безсмислени парламентарни прения. Естествено хората не ги разбраха.
Разпадът и консолидацията на дясното също изглеждат като рекламни трикове. Почти никой не повярва на Иван Костов, че напусна СДС и основа своята партия ДСБ, защото сините не били "достатъчно опозиционни". Едва ли дори самата Надежда Михайлова си вярва, че бившите присъдружни организации на СДС, с които тя гръмко се събра на 10 ноември, могат да º донесат гласове. Но поне обединителната линия звучи по-добре от разделителната.
Цяла пролет и дори посред лято от лагера на Доган идваха призиви за промени в кабинета. Ремонтът беше предварително обречен заради липсващото мнозинство и в ДПС знаеха добре това. Но покрай публичните приказки за промени на затворени врати се водеха сложни пазарлъци. За това, кой да оглави някой държавен пост, за това, какво да бъде заложено в Бюджет 2005 г. така, че не само НДСВ, а и ДПС да прибере сериозен дивидент, като зарадва електората си. Тук стигаме до тънката сметка от късната есен на тази година. Бюджетът за следващата е изчислен така, че да събере излишък от милиард и 400 милиона лв. Тях ще харчи този, който спечели властта догодина. А сегашните управляващи ще си подсигурят по-добро представяне на вота с помощта на две патерички. Първата са т. нар. малки проекти - чешмички, алейки и т. н., съградени с държавни пари, но украсени с табелка "НДСВ". Другата "патеричка" е в размер на 260 млн. лв. от бюджетния излишък за тази година. Ще ги разпределя създадена в последния момент по идея на Милен Велчев държавна компания с... тригодишен мандат.

Парламентът * неглижираната институция

Все повече заприличваме на “кардиналска република”

2004 година ще остане в парламентарната ни история като година на всекидневното преброяване на депутатите в пленарната зала. Едва ли има ден, в който се е провеждало заседание, да няма проверка на кворума. Безхаберието на народните представители за случващото се в пленарната зала стана пословично.

Димитър Цеков

"Моля, депутатите да заемат местата си, предстои гласуване!" Този апел, звучащ от микрофона, мобилизираше до краен предел парламентарното войнство и то тичешком се изнасяше от кафето * "Клуб на народния представител", и от стаите на съответните парламентарни групи. За да гласува както със собствената си депутатска карта, така и с картата на съпартиеца си, който отсъствал заради "важни държавни дела". Бързината и ловкостта, с която любимците на народа взимаха завоите, за да влязат в залата, често предизвикваха ехидни усмивки сред журналистите и гостите на Народното събрание. Наистина впечатляваща гледка * мъже и жени на внушителна възраст и със солидни килограми спринтират по парламентарните коридори като Ивет Лалова на пистата в Атина. Смешно? По-скоро трагично. Защото след "важното" гласуване (доста често се случваше избраниците да не знаят какво върви в пленарната зала) следваше обратният маршут. С тази разлика, че те тръгваха по него с тиха и горда стъпка, подчертаваща величието на депутата. И така всеки ден до... следващия мандат.
Публична тайна е, че голяма част от народните избраници прекарват времето си в "храма на демокрацията" , за да решават своите бизнес дела. Кулоарите на парламента успешно изпълняват ролята на специфичното място, където се провеждат важни делови срещи с "избирателите" не само от съответните избирателни райони. Няма как.
Бизнесът
няма граници
Освен това депутатът представлява целия български народ. А той * народът, всеки петък гледа по телевизията действителната картина на родния парламентаризъм. Почти празна пленарна зала, в която десет народни избраници упражняват контрол върху дейността на министрите. Както е по Конституция. Останалите 230 души просто нямат актуални въпроси и питания към членовете на правителството и не присъстват в залата. Ама защо да са там, като това лично не ги касае! И защо да питат министрите за болежките на народа, като всичко е ясно. Царят си върна имотите, а за тях каквото е останало. Защото веднъж се става депутат. Малцина са тези, които са призвани за тази дейност и карат по няколко мандата.
Ето * това е да си народен представител у нас. Работиш всичко на всичко два дена * сряда и четвъртък. Т. е. натискаш бутона за гласуване. Лайф и жизнь! Когато обаче някой предложи бройката на депутатите да се съкрати, тогава всички скачат като един в своя защита. С един-единствен мотив: ще се наруши представителството на народа. Т. е. ще се нарушат правата му. А не се ли нарушават правата на данъкоплатеца, когато милиони левове отиват за безсмислени командировки * екскурзии в чужбина, прескъпи коли, привилегии? Звучи малко наивно и популистки, но тези пари биха могли да отидат за подпомагане на социалнослабите, за университети, култура. Нуждаещи се от пари в България * колкото щеш.
След това социологическите агенции били виновни за ниския рейтинг на институцията Народно събрание. Ама как то да се ползва с широка обществена подкрепа при подобно политическо поведение?
Само един проф. Огнян Герджиков не е достатъчен
за да се ползва парламентът с добро име. Думите му: "Не съм възпитател в детска градина", по адрес на депутати, гласуващи с чужди карти, обясняват много точно и ясно нивото на народните избраници. А от парламент на парламент след промените от 1989 г. то непрекъснато пада. Все повече нараства бройката на хората, които не знаят къде попадат и какво трябва да правят, за да защитават интересите на тези, които са ги избрали. Все повече в партийните листи влизат "кукли на конци", които прокарват и защитават неясни за обществото интереси. Все повече парламентът заприличва на моден подиум, на който знойни красавици дефилират с маркови костюми и обувки. А имената им никой не знае. Ето защо крайно време е съответните партийни централи да преосмислят кадровата си политика и възгледите си за държавност. За да няма комични ситуации в най-публичната институция. И най-вече * да бъдем наистина парламентарна република, а не премиерска, кардиналска и тем подобни уродливи форми на управление.
Българинът все още продължава да чака Новото време.

вестник Кеш

http://www.cash.bg/

[messire Woland]

Според думите на един висш държавен чиновник (май досега не съм ги виждал публикувани обаче) "предишните избори ги спечелихме с гласовете на лековерните, тези ще си ги купим", явно наистина най-вече става дума за пари. Както винаги.

[ISTORIK]

Светът се готви за скок

Интересна е посоката - към по-добро бъдеще или към бездната на миналото

Изминалата 2004 г. обърна за пореден път нещата наопаки. Терористичните атаки срещу САЩ на 11 септември 2001 г. бяха вододел за най-новата световна история. След тях нищо не остана, както преди. Промениха се отношенията между САЩ и Русия, между ЕС и САЩ и вътре в самия ЕС. Създадоха се нови реалности, които засегнаха всички - и големи, и малки. Сега нещата се повтарят, но без да са фарс.

Иван Ибришимов

Само преди десетина дни авторитетното списание "Тайм" обяви президента Джордж Буш за личност на годината. Формално причината е, че при екстремни обстоятелства той успя да убеди американците в правотата на своята кауза и да бъде преизбран по категоричен начин за втори четиригодишен мандат като лидер на най-могъщата държава в един по същество еднополюсен свят. Но истинската аргументация се крие по-дълбоко.
Както повечето успешни американски президенти, Джордж Буш, първо, доказа, че има визия за бъдещето и знае накъде да води държавния кораб в бурно време. Второ, той демонстрира, че знае как да го прави, че е добър капитан независимо от унищожителната критика, на която често беше подлаган в собствената си страна и в чужбина. Демонстрира очаквано самочувствие, но и финес, който не е особено присъщ на тексасците. Успя да лавира успешно спрямо Русия и ЕС, без да стига до крайни компромиси. Вместо възможност за - макар и относителен, отдих, краят на годината му поднесе нови изпитания. След победата на американския възпитаник Михаил Сакашвили в Грузия в Украйна спечели Виктор Юшченко, който също не крие прозападните си убеждения. Но в Киев руският президент Путин не само се беше ангажирал лично, в надпреварата той беше заложил в голяма степен политиката, която Москва възнамерява да провежда в региона. И загуби. Така руско-американските отношения отново се озоваха на кръстопът.
Отношенията САЩ - Русия през призмата на "близката чужбина"
"Близката чужбина" е термин, заложен в чипа на Кремъл за страните от бившия Съветски съюз, а в по-широк смисъл и за някои от сателитите като България, да речем. Звученето е достатъчно ясно и подсказва, че апетитите на Москва не само да влияе, но и да ръководи на практика политиката на уж независими държави не са притъпени. От една страна, Русия наистина желае да е спокойна за своята национална сигурност, защото разширяването на НАТО на изток независимо от официалната реторика беше твърд и горчив залък, особено за генералитета. От друга, в това не би имало нещо особено лошо, ако самата Русия беше нормална държава. Но тя не е поне в смисъла, който Западът влага в това определение.
Истината е, че в гигантската страна демокрацията е дърво без корен. Не само 75-те години сталински комунизъм са оказали влияние. Имперска Русия също не е била на "ти" с основните граждански права и свободи, които днес наричаме универсални. Така че за демократични традиции там изобщо не може да се говори. Те трябва да се изграждат из основи, а това изисква време и търпение, но преди всичко модерно мислене и отказ от неоправдани претенции. Вместо да предприеме стъпки в такава посока, Владимир Путин направи всичко необходимо, за да концентрира максимално количество власт в своя екип. Отмени избора на губернатори, за да може да ги назначава, премахна мажоритарния избор за Думата, притисна медиите до стената, а в разправата си с олигарсите стигна според някои експерти до нова национализация. В този смисъл неговата външна политика е чиста проба продължение на вътрешната и затова загубата на фаворитите му в Тбилиси и Киев се възприема болезнено. Тя може не само да разруши авторитета му на силен държавник, но и да доведе до политически катаклизми в самата Русия. Защото Украйна е особено важна както за Москва, така и за Брюксел. И е важна като едно цяло, а не разделена. Затова независимо от ярката победа на Юшченко противопоставянето е факт и трудното там тепърва предстои.
Отношенията САЩ - ЕС през призмата на Ирак и тероризма
За Русия световният тероризъм дойде "дюшеш", защото породената като следствие дружба с извечния задокеански враг позволи на Путин да възобнови безкомпромисно войната в Чечения. Загубена кауза. Векове Русия не се е справила с кавказките народи, не е успяла да ги подчини. Няма и да успее по същия начин и поради същите причини, по които не успя да се наложи в Грузия и Украйна. Защото вече не става дума за национални особености, както внушават руските националисти, а за онези универсални ценности, за които споменахме по-горе. Те, както го доказва развитието, не зависят дори от религиите. И в Ориента, и по-далеч на изток има светски държави с преобладаващо вероизповедание, но има и държави с фундаментализъм и екстремизъм, със свързаните с тях режими и какво ли не още. Както преди векове насред Европа е имало Вартоломееви нощи и Света Инквизиция. Но сега времето е друго. Затова с немалък риск да сгреша си позволявам да твърдя, че разделението, което се получи между САЩ и големи държави от ЕС като Германия и Франция по отношение на Ирак, се дължи наистина, от една страна, на икономическите интереси (Франция и Германия бяха стратегически партньори на Багдад), но, от друга, на различните изповядвани ценности. За американците открай време категориите "добро" и "лошо" са нещо различно от европейското разбиране, и то не въпреки, а точно поради страданията, преживяни от Стара Европа през двете войни на миналия век. Всъщност Америка имаше решително участие в тях именно заради разбирането си за добро и зло. След което помогна и икономически (планът "Маршал"), а най-нормалното е, че по-късно и сама се възползва от помощта си.
Но големия "удар" тази година нанесе Испания. След зловещите атентати в Мадрид и ултиматума на "Ал Кайда" испанските социалисти проведоха образцова антивоенна предизборна кампания. Лидерът им Сапатеро спечели, зае премиерския пост и светкавично изтегли войските си от Ирак. За САЩ и съюзниците ударът беше в гръб, постави ги в затруднено положение. Най-неприятното беше, че Сапатеро даде лош знак на терористите. Оказа се, че те могат да влияят върху настроенията на избирателите, а оттук и да определят политиката на една или друга страна. По-късно Буш категорично отказа да се срещне със Сапатеро, което е показателно за оценката на Вашингтон. Но ако се върнем към Брюксел, ще видим, че по същество случилото се не беше чак толкова лошо за ЕС. Защото напускането на коалицията изискваше от испанците друг компромис и те го направиха с промяната на позицията си за Европейската конституция.
Отношенията в ЕС през призмата на
Евроконституцията
След неколкогодишна работа на Европейския конвент под ръководството на Валери Жискар д'Естен точно преди да бъде завършен проектът за конституция, Полша и Испания се запънаха, че получавали по-малко права от заложените през 2000 г. в Договора от Ница. Започнаха мъчителни двустранни и многостранни преговори, които в крайна сметка дадоха резултат. Компромис беше намерен и през октомври първата Европейска конституция беше подписана в Рим. Подписаха я държавните и правителствените ръководители на всичките 25 страни - членки на ЕС, а представителите на България, Румъния и Турция - като наблюдатели.
Основна цел на фундаменталния документ е да направи ЕС по-ефективен при разширения сега до 25-, а след 2007 г. - 27-членен състав, и при тенденция процесът да продължи. В текста се предвижда ЕС да има президент и външен министър, а възможностите на отделни държави да блокират решения се ограничават. Правото на вето се отнема в повече от 50 политически области. Увеличават се правомощията на Европейския парламент и се фиксира максимален брой на депутатите - 750. Всичко това са детайли. Уникалното, което превръща тази Конституция в паспорт за бъдещето на Европа, е философията, заложена в нея. Още в преамбюла се подчертава, че обединена Европа се основава на равенството и свободата и черпи вдъхновение от религиозното и хуманистичното наследство на континента. "Гражданите на Европа са решени да загърбят старите си различия и да се обединят възможно най-тясно, за да изградят общото си бъдеще", е записано там. В главата за основните права е акцентирано специално на свободата на словото и вероизповеданията, но също и на правото на образование, на колективно трудово договаряне и справедливи условия на труд. Официалното мото на ЕС "Обединени в различията си" обобщава може би най-добре всичко споменато.
САЩ, ЕС и Русия през призмата на България
За България изминалата година ще остане знаменателна с две големи събития - пълноправното членство в НАТО и приключването на преговорите и насрочването на дата за приемането ни в ЕС. Това са безспорни успехи, постигнати в резултат на усилията на предхождащото и действащото правителство. Те определят безапелационно и бъдещото стратегическо партньорство на страната ни със САЩ и държавите от ЕС и пакта. От тази гледна точка евентуалното посещение на Джордж Буш в София през февруари 2005 г. би било добър показател за отношението на САЩ към един малък, но "важен и надежден" - засега, съюзник. Пиша "засега", защото човек трябва да е сляп, ако не вижда в определени моменти разнобоя във външната ни политика.
Президентът Георги Първанов въпреки прозападната му фразеология явно си го тегли към Москва. Доказват го безбройните му срещи с руския президент Путин. Същото се отнася до БСП и нейния председател Сергей Станишев. Разминаване, макар и по-рядко, се забелязва в линиите на премиера Сакскобургготски и външния министър Паси. То пролича най-ясно около "браздата", прокопана между Стара и Нова Европа. Ако България иска да бъде уважаван от всички партньор, тя няма право на лъкатушене и увъртане в триъгълника САЩ, ЕС, Русия. Отношенията между ЕС и САЩ са толкова дълбоки и трайни, че всяко залитане в една или друга посока може само да навреди. Те са и ще бъдат заедно поне в обозримото бъдеще. Затова ни е необходима балансирана, но най-вече предвидима и стабилна политика. Колкото до Русия, тя също трябва бъде разглеждана като партньор, но преди всичко икономически. В политическо отношение с малки изключения разликите в позициите между Русия, от една страна, и САЩ, ЕС и НАТО, от друга, все още са твърде големи, за да има колебание накъде да се определи България. Една от най-погрешните идеи, които все още мътят някои мозъци, е, че страната ни трябва да бъде мост между Запада и Русия. От 2004 г., от момента на членството ни в НАТО България е неделима част от Запада, колкото и да им е неприятно на определени хора. А ако има политическа сила, която иска да ни отклони от избрания път, почтеността изисква това да бъде записано в програмата º, преди да се яви на избори. Засега такива заявки няма.
Светът през призмата на трагедията в Югоизточна Азия
Страховитото земетресение на о. Суматра и вълните цунами, които то предизвика, вероятно ще се окажат едно от най-големите бедствия в човешката история. Експертите твърдят, че от икономическа гледна точка щетите са преодолими, последствията ще бъдат ликвидирани след половин до една година, не се очаква рязък спад в региона. Но човешката трагедия е неизмерима. Докато пиша тези редове, агенциите съобщават, че броят на жертвите е достигнал 80 000 души и продължава да нараства. Загинали са хора от десетки националности. От цял свят към районите на бедствието летят спасителни екипи и помощи, правителствата отпускат нови и нови средства. След ужаса на преживяното идва часът на общочовешката солидарност. И не мога да не си задам въпроса, кога това пусто човечество ще поумнее достатъчно, за да разбере, че има глобални проблеми, решаването на които оставя малко място за ширещата се по света ненавист. Та нали, ако в района на Индийския океан имаше система за ранно предупреждение за цунами, жертвите щяха да бъдат в пъти по-малко. Струвало било скъпо. А колко струват ядрените и оръжейните програми на страните от региона и в крайна сметка колко струва един човешки живот? Дано 2005 г. ни доближи поне с една стъпка към отговора на такива въпроси. Макар и малка, тя би имала измеренията на истински скок към бъдещето.

вестник Кеш

http://www.cash.bg/

[ISTORIK]

Най-доброто от 2004

Алкохол бр. 51
С 40% скачат разходите за спиртни напитки
Пием повече бира, но даваме най-много пари за концентрат
Бирата е едно от основните питиета, предпочитани от българите, сочи доклад на световната агенция "Маркет ресърч". Осреднената цена на спиртните напитки у нас се равнява на 54% от тази в ЕС. Хит във вносния алкохол е ирландското уиски.


Месни продукти бр.49
ЕС налива милиони в бранша
Над 600 са работещите предприятия, но по-малко от 1.5% могат да изнасят в Европа
Относителният дял на производството на месо и месни продукти заема 18.9% от производството на хранителни продукти, а приходите от продажби държат 15%. По данни на Асоциацията на месопреработвателите работещите предприятия в сектора са 607. В това число са месодобивните предприятия, които са общо 181.


Кожени изделия бр. 48
Не знам, не чух, не видях
Контрабандна стока убива българските производители
Най-големият бич в сектора на производството на кожи и кожени изделия са контрабандният внос и митническите измами. Това, разбира се, съвсем не е единственият проблем, но всички пречки, стоящи пред бранша, се навързват в омагьосан кръг, в който вече от години се въртят предприемачите от индустрията.


Вериги магазини бр. 47
Българинът прие новото, без да отрича старото
В близките пет години не се очаква насищане на пазарната ниша
След като преди седем години германската верига хипермаркети "Метро" първа стъпи на българска земя, дойдоха и австрийската "Била", гръцката "Ена", турската "Рамстор". По данни на Министерството на икономиката до края на 2003 г. направените от "Метро" инвестиции са 49.7 млн. долара. Вложените средства от "Била България", собственост на "Евробила", са 39.5 млн. долара.


Захар и захарни изделия бр. 43
Браншът е далеч от международните стандарти
Някои производители все още работят в плановото
стопанство
Водещите компании в производството на захарни изделия у нас от години остават непроменени в лицето на "Крафт Якобс Сушард България", "Нестле България", Захарен комбинат "Кристал", "Победа" и "Престиж-96". Вносът на продукти се ограничава със специални квоти, които имат за цел да защитят родното производство.


Козметика, парфюмерия бр. 41
Износът надхвърли 135 млн. лева
Сериозен спад отбелязва производството през последните години
Парфюмерийно-козметичната промишленост в България е добре развита и с богата история. Секторът е с изразена експортна ориентираност. През 2002 г. 66% от продажбите, или 135.6 млн. лв., са реализирани на външни пазари. Продукцията се изнася в повече от 65 страни.


Хлебни изделия бр. 39
Повече от 4000 фирми работят в бранша
Дъпмингът на производителите в сянка удря качеството
Към края на август тази година фирмите в бранша "Хлебопроизводство и сладкарство" у нас са 4451. Основен проблем за повечето от тях е покриването на изискванията на ЕС. За подмяната на машините са необходими между 1 и 3 млн. лв. за мелница с индустриален капацитет и между 20 и 50 хил. лв. за малки предприятия.


Текстил и конфекция бр. 38
Износ за над 1.4 млрд. долара отчита браншът
Над 130 хил. са заетите в
сектора
За периода от 1989 г. до днес само някои от браншовете на текстилния отрасъл успяха да оцелеят през бурния процес на приватизация и преструктуриране. През този период един от най-големите проблеми беше загубата на около 80% от традиционните пазари. От началото на реформата според специалистите спадът на производството е около 30%, а в някои сектори над 60 но сто.


Офис оборудване бр. 36
Нараства влиянието на големите вериги
Увеличава се и интересът към интернет търговията
Търговията с канцеларски материали, офис консумативи и оборудване е един от най-динамично променящите се сектори както у нас, така и на глобално ниво. В последните години силно настъпват големите вериги от специализирани магазини, избутвайки малките книжарнички. Активно се включват и хипермаркетите.


Консервирани храни бр. 34
Браншът има огромен неусвоен капацитет
Много сме малки, за да нахраним света
Въпреки изострящата се конкуренция в бранша място под слънцето поне засега има за всеки. Все нови и нови пазари отварят вратите си пред нашите консервирани храни. За съжаление анализаторите определят моментното състояние на сектора в икономиката ни не особено ласкаво. Според тях у нас съществува абсолютна стихийност.


Мляко и млечни продукти бр. 31
Производството на мляко нараства
Консумацията пада за сметка на ароматизираните млечни десерти
Очаква се производството на сурово мляко в страната през годината да нарасне с около 4.7% в сравнение с предходната година, достигайки до 1.574 млн., сочат данни от доклада на Министерството на земеделието. Най-висок е делът на кравето мляко - 1.357 млн. т, следвано от козето - 111 755 т, овчето - 100 140 т, и биволското - 5594 т.


Бензиностанции бр. 29
По 800 автомобила на бензиностанция
Броят на обектите достигна 2500, леките коли пък са над 2 млн.
Инвестирането в съвременни пунктове за продажба на горива и услуги струва около 1 млн. долара, а залаганата възвръщаемост е три години. Изграждането на бензиностанции през последните години отбелязва нарастване поради навлизането на чужди вериги. Дребните предприемачи също увеличават инициативността си и в момента у нас функционират около 2500 търговски обекта.


Бутилирани води бр. 25
Потреблението се покачи с 13.4%
Натуралните води водят с 87:13 срещу газираните
За последното десетилетие консумацията на бутилирани води нараства близо четири пъти. Докато през 1989 г. бе едва 8 л на човек, към края на 2003 г. тя достига 41.5 л. Само за 2003 г. ръстът в потреблението е 13.4%. Специалисти от сектора изчисляват, че за 2004 г. може да се очаква 14% годишен ръст. Така всеки българин ще е изпил средно 45 - 46 литра бутилирана вода.


Бира бр. 24
Близо 300 млн. литра бира пием само за осем месеца
Само 2% остават верни на пивото и през зимата
През първите осем месеца на 2003 г. е осъществена продажба на 276.9 млн. л пиво. На първо място по продажби са пивоварните "Загорка" и "Ариана", заемащи 37% от пазара на бира в страната. Доскорошният лидер - белгийската пивоварна "Интербрю", собственик на "Каменица", остана на второ място по размер на продажбите, като заема 31% пазарен дял.


Частно медицинско обслужване бр. 16
Клиниките се нуждаят от подкрепа
Над 56 млн. лева на месец плащат българите за здравеопазване
Разходите за здравеопазване на българските домакинства представляват 5.7% от месечния им бюджет за февруари 2004 г. Сумата е почти без промяна спрямо същия месец на миналата година и се равнява на около 18.68 лв. В България функционират 418 частни медицински центъра за извънболнична помощ, 70 стоматологични центъра и 46 медико-стоматологични.


Черна техника бр. 15
Световният пазар очаква 100% ръст до 2007 г.
Около един процент от домакинства у нас имат DVD плейър
Само пет години след появата на дигиталните телевизори те достигнаха до 8% от американските домакинства. За съжаление в България не се наблюдава значително разпространение. Според допитване на НСИ от януари тази година 63.7% от българските семейства не смятат, че моментът е подходящ за покупка на домашна техника. Едва 1.4% смятат, че е разумно да си позволят подобен разход.


Растителни масла бр. 12
Производството скача с 30%
Консумацията се запазва 14 л на човек
Добрата реколта от слънчоглед през 2003 г. предопредели очакванията за нарастване на производството на слънчогледово масло с 30% спрямо 2002 - 2003 г. и с около 70% спрямо 2001 - 2002 г. Предвижда се от 400 хил. т маслодаен слънчоглед да бъдат произведени 140 хил. т олио, сочат данни на Министерството на земеделието и горите.

вестник Кеш

http://www.cash.bg/

[ISTORIK]

Интриги и задкулисни игри

Само прах, пот и удари под кръста се разменяха през изминалите 366 дни

Медийният сектор беше един от най-експлоатираните през годината. Кой ли не се упражни върху него и не опита да го използва за лични интереси. То не бяха генерални директори, не бяха политици, не беше чудо. Черешката на медийната торта постави риалити шоуто "Биг брадър".

Виктория Пенкова

Няколко извода се налагат след сериозен преглед на изминалите събития в медийния и рекламния сектор. Първият е, че чуждестранните рекламни компании могат да повлияят къде позитивно, къде негативно върху българските си конкуренти. Вторият, че съдът винаги може да провали сметките на някои медийни надзорници и политици. Третият основен извод гласи, че всяко чуждо предаване, завърти ли се в нашия ефир, веднага изменя правилата, ей така.. по нашенски.
Годината стартира под знака на руската компания
"Видео
интернешънъл"
Официалната церемония по откриване на офиса на ВИ в България премина под зорките погледи на частни гардове, стегнати в типичните черни костюми, и колегите им от НСО, които придружаваха руския посланик Владимир Титов.
Генералният директор на ВИ Сергей Василиев и мениджърът на българското представителство Майк Гъл заявиха ясно амбицията си - да се конкурират сериозно с нашите компании, като основен акцент е продажбата на телевизионно време. За ужас на родната конкуренция руснаците тропосаха най-голямата новина в бранша от години - сключен е ексклузивен договор с БНТ за продажба на рекламно време със срок от 3 години.
Това постави началото на войната между руския консорциум и най-големия рекламен мениджър у нас Красимир Гергов.
Договорът и
Кирил Гоцев
Сключването на споразумението между БНТ и руския консорциум автоматично направи тогавашния генерален директор на телевизията Кирил Гоцев най-големия враг на обществеността, рекламните агенции и политиците.
Медийната комисия към парламента също реагира. На извънредното º заседание членът на Управителния съвет (УС) Иван Такев пусна бомбата, че имало още един ексклузивен договор за реклама с "Пиеро '97".
Фирмата медия шоп, собственост на Красимир Гергов, заплашила Гоцев и затова той сложил парафа си под договора, проплака пред депутатите юристът на БНТ Ирина Величкова. Договорът с ВИ беше даден на прокуратурата, която го обяви за нищожен, а руската фирма продължава да развива дейност у нас.
Оставка и надзор
Целият хаос около рекламата на БНТ беше нарочно "заобикалян" от медийния надзорен орган - Съвета за електронни медии (СЕМ). Едва след преизбирането на Райчо Райков за шеф на съвета оставката на Гоцев беше поискана. На 25 март беше прекратен мениджърският договор на генералния директор.
Твърде интересни обстоятелства лъснаха след гласуването на надзорниците. Непознат мъжки глас заплашил говорителката на съвета Юлияна Тончева, че ако гласува "против" уволнението на Гоцев, трябва да си направи застраховка "Живот". Подобна заплаха била отправена и към колежката на Тончева Мария Стефанова. Въпреки това "против" дадоха глас Стефанова, Тончева, Райна Николова и Стефан Димитров.
Вечният
временен шеф
Докато членовете на СЕМ се чудеха каква процедура да сътворят за избор на генерален директор, постът пое временно Борислав Геронтиев. Кирил Гоцев напук заведе дело във Върховния административен съд (ВАС), с което оспори уволнението си. Спечели го на първа инстанция. Юристите на съвета също предрекоха, че делото ще бъде загубено, защото прекратяването на трудовия договор на бившия гендир е напълно незаконно. Мотивите бяха смехотворни - за предаването на Явор Дачков отпреди няколко години, когато Гоцев заемаше само временно директорския пост. Действителната причина - договорът с ВИ, за който надзорниците казаха, че е незаконен, не беше спомената никъде в мотивите. Тя беше дописана на коляно едва след седмици вой от страна на медиите.
Кон ¹10 и
разнебитената
каручка
Новият генерален директор на БНТ беше избран в началото на май. За изненада на всички отговорният пост беше поверен на възрастния професор Емил Владков. За месец той успя да уволни все знакови фигури за БНТ, а други принуди да напуснат. Направи водещата на "Открито" Валя Ахчиева шеф на програмата и се зае да ремонтира из основи подредбата на програмата. Ответният удар от страна на репортери, синдикати и техническия персонал не закъсня - започнаха протестите. Те не доведоха до нищо освен до влошаване на отношенията.
В началото на юли гендирът, който сам си лепна прякора кон ¹10, разпрегна каручката и подаде оставка. Не можел да се справя със задачите и да издържа на напрежението. Веднага СЕМ назначи за временен шеф Борислав Геронтиев, имал стаж, пошегуваха се някои.
Новото начало
Октомври беше белязан от две знакови събития. Едното бе продажбата на телевизия "Ден" за 1 лв., другото - избирането на Уляна Пръмова за генерален директор на БНТ. "Ден" най-вероятно е продадена фиктивно, за да не се платят дълговете към репортерите и монтажниците, предположи тогава програмният директор Бойко Станкушев. Медията на групировката "Юниън телевижън" нашумя след спирането на програмата заради предаването на немеца Ник Щайн "От телефон до микрофон".
Докато новият генерален директор на БНТ подреди екипа и програмата, делото на конкурента º Кирил Гоцев почти завърши. До 17 януари 2005 г. петчленката на ВАС трябва да реши дали уволненият се връща на поста или не.
Последният да
затвори вратата
Прецедентът в българския медиен сектор е риалити шоуто "Биг брадър".
То за първи път се завъртя в родния ефир и се увенча с небивал успех. Нова телевизия започна да привлича повече рекламодатели и да вдига рейтинга си, засенчвайки Би Ти Ви и "Шоуто на Слави Трифонов".
От втората частна веднага заподозряха манипулация на рейтингите.
Най-спорният момент в риалити шоуто, породило спорове и кавги сред телевизиите, е, че само в България собственикът на правата позволи нарушаване на пълната изолация на съквартирантите.
Те получиха писма от близките си, дядо Коледа им раздаде подаръци, Здравко получи разрешение да се ожени в ефир, а навръх днешния празник всички изгонени участници ще изкарат Нова година в Къщата.
Къде на друго място, ако не у нас, само за година можеха да се разиграят описаните интриги и задкулисни игри? И то само за година...

http://cash.bg/

[ISTORIK]

Над 100 общини събират местни данъци сами

До 2006 г. завършва финансовата децентрализация

В над 100 общини в страната местните данъци и такси вече се събират от кметската администрация. Това е част от започналия процес на финансова децентрализация на местната власт.

Петя Стоянова

Във вторник главният данъчен директор Николай Попов и кметът на община Сливен Йордан Лечков официално подписаха стотното споразумение за възлагане на правомощия. С него Сливен поема събирането на местните си данъци и такси. На събитието присъстваха министърът на финансите Милен Велчев и изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в Република България Гинка Чавдарова. "Надявам се, че скоро и останалите 164 общини ще предприемат тази стъпка", заяви главният данъчен директор, а финансовият министър напомни, че от 2006 г. всички български общини ще трябва да поемат тази грижа.
От 1 януари още 16 общини в Софийска област получават правомощия да събират данък сгради, данък за МПС и такса смет. Споразумения за това са подписани между Главната данъчна дирекция и кметовете на Своге, Правец, Етрополе, Ботевград, Горна Малина, Костенец, Долна баня, Годеч, Драгоман, Сливница, Божурище, Мирково, Копривщица, Чавдар, Челопеч и Антон. Софийска област преизпълни планираните данъчни постъпления още преди два месеца, съобщи управителят º Олимпи Кътев. Според него финансовата децентрализация ще бъде успешно осъществена в 16 от 22-те общини на територията на Софийска област. Предстои и останалите шест да се присъединят към споделената отговорност между държавната и общинската власт.
Предоставянето на правомощията е свързано с приемането и обработката на декларации по Закона за местните данъци и такси, събиране на местните данъци и такси и обслужването на гражданите. По силата на споразуменията данъчната администрация ще предостави на съответните общини база данни, необходимите софтуерни продукти и квалифициран персонал, издръжката на който ще е за сметка на общинските бюджет. За сметка на Главна данъчна дирекция ще бъдат отпечатани съобщенията за дължимия данък сгради и такса смет за 2005 г. След публикуването на закона за бюджета за 2005 г. ще бъде изработена унифицирана методика за определяне на числеността на необходимите за администрирането на данъците служители, които ще бъдат назначавани от общинската администрация.

http://cash.bg/

[ISTORIK]

АП сключи сделки за 2 милиарда лева

БТК изплува от съдебното блато

В края на всяка календарна година идва мигът на равносметката на свършеното от всеки нас. Освен че анализираме свършеното от нас, обичайно се прави и равносметка на това, какво са направили държавните ни управници и ръководените от тях институции.

Георги Бисерински

Тази проверка неминуемо минава и през продавача на държавното имущество, а именно Агенцията за приватизация. Поводът тук е не само приключването на календарната година, но и особено с предстоящите избори през следващата година, където неуспехите на управляващите със сигурност ще бъдат изтъкнати от техните конкуренти за властта.
В подобни предизборни ситуации неведнъж сме ставали свидетели на обвинения към управляващите не само относно това, какво е продадено, но и за колко е продадено.
Подобни обвинения несъмнено ще видим и през следващата предизборна година, но точно тук е въпросът да видим какво се свърши и какво не през изминалата 2004 г. на приватизационния фронт.
Сделката на годината
Продажбата на 65% от Българската телекомуникационна компания безспорно е сделката на годината. В очите на песимистите приватизацията на родния телеком е своего рода подарък, но в очите на оптимистите самата продажба е успех независимо от цената. Като компания с национално значение приватизацията на БТК и нейните неволи до голяма степен се дължат на политическите интереси. И последната процедура за телекома не се размина без интриги, но в крайна сметка стигнахме до реална сделка.
Приватизационната сага за БТК започва в далечната 1996 г., когато АП открива приватизационната процедура. До сделка не се стига и така през пролетта на 2002 г. Народното събрание прие новата стратегия за приватизация.
В края на октомври същата година АП започва преговори с избрания за купувач Viva Venture Holding, но поредицата от съдебни дела се оказа сериозна пречка за приключването на приватизационната сделка. До официалното сключване на приватизационния договор след подобряване на предложената оферта се стигна едва през тази година.
Избраният още преди две години купувач Viva Venture Holding подписа приватизационния договор с АП на 19 март тази година. За мажоритарния пакет от 65% купувачът плати 230 млн. евро, като пое ангажимент да увеличи капитала на дружеството с още 50 млн. евро преди прехвърлянето на акциите от продавача, както и ангажимент през следващите 5 години да инвестира в компанията още 700 млн. евро. Общият ефект от сделката надхвърля 930 млн. евро.
Бързо и ефективно
Вторият акцент в приватизацията през последната година бе енергийният сектор. Скандали и тук не липсваха особено около борсовата приватизация на топлофикационните дружества, но според специалисти видяхме най-бързата и успешна разпродажба на държавни активи, конкурираща се успехите на банковата приватизация.
Агенцията за приватизация разпредели седемте енергоразпределителни компании в три пакета * пакет "Западна България", пакет "Югоизточна България", пакет "Североизточна България". Приватизационната процедура ограничи възможността един и същ инвеститор да придобива два пакета, което създаде предпоставка за конкуренция между тях и следователно не закъсняха и добрите резултати. За купувач на пакет "Западна България" бе избрана чешката CEZ a.s. с предложена цена от 281 500 000 евро.
За пакет "Югоизточна България" за купувач бе избрана EVN AG, Австрия, с предложена цена от 271 000 000 евро, а победител за третият пакет "Североизточна България" бе избрана E.ON Energie AG, Германия, с предложена цена от 140 700 000 евро.
Общата сума, постигната от трите сделки, е в размер на
693 200 000 евро. Сума, надминала и най-смелите очаквания на анализатори и енергийни експерти.
Освен перлите в енергетиката на приватизационния тезгях излязоха и част от водноелектрическите централи. През изминалата година беше продадена каскада "Петрохан", която включва ВЕЦ "Клисура", ВЕЦ "Бързия" и ВЕЦ "Петрохан" за 33 600 000 лева. Купувач е "Енерго Про България" АД, собственост на чешката "Енерго Про" АД.
За 6 100 000 лева софийската "Елфорс" ЕООД купи каскада "Батошево", включваща ВЕЦ "Батошево I" и ВЕЦ "Батошево II". След продажбата на двете каскади и включените в тях ВЕЦ-ове АП отчита, че към момента общо са продадени 19 ВЕЦ-а и 7 каскади. В ресурса на АП остават още 10 ВЕЦ-a и 2 каскади, които предстоят да бъдат продадени през следващата година.
Агенцията за приватизация продължи с утвърдената още от края на миналата година практика да продава миноритарните държавни участия през фондовата борса чрез централизирани и неприсъствени публични търгове. Статистиката красноречиво показва, че от 1281 дружества, към настоящия момент изцяло са продадени 1153 пакета акции и дялове, от които 78 мажоритарни пакета, а останалите 149 пакета акции и дялове в момента се предлагат за приватизация.
За година се проведоха
девет централизирани публични търга
на които се предложиха миноритарни пакети акции от 1672 дружества. От тях изцяло се продадоха 921 пакета акции, а 120 пакета акции се изкупиха частично.
На централизирани търгове се предложиха и 26 мажоритарни пакета, от които изцяло се изкупиха 17 пакета акции. Общият обем на усвоените компенсаторни инструменти и инвестиционни бонове за проведените ЦПТ в размер на
35 890 743 лева, а паричните плащания на тези търгове достигнаха 18 429 981 лева.
На "Приватизационен сегмент за плащане с компенсаторни инструменти" нямаше поводи за особена радост. През 2004 г. на този сегмент на борсата се отчетоха значително по слаби резултати спрямо предходната година. Причините са, че освен по-малкото търгове бяха предложени и по-неатрактивни активи на инвеститорите.
Продаваха се два пула. Пул "Българска захар" още в началото на годината и пул "Металик" през лятото. Общо за годината бяха осъществени продажби на акции от 45 дружества, като се усвоиха общо компенсаторни инструменти в размер на 15 044 946 лева. Основната част от тази сума се формира от продажбата на 30% от капитала на "Параходство българско речно плаване" ЕАД, Русе, за което инвеститорът плати 11 080 962 лв.
Общо размерът на усвоените компенсаторни инструменти и инвестиционни бонове само от приватизацията през фондова борса е над 74 млн. лв.
Големи приватизационни сделки имаше на другия приватизационен сегмент на борсата, а именно "Приватизационен сегмент за плащане с пари", където се продаваха акции от три атрактивни компании, като сумата, събрана само от тях, надхвърли 13 млн. лв. За пакета от 1. 89% от "Петрол" АД Агенцията за приватизация получи сумата от 5 014 919 лв. За 1.33% от "ЛУКойл Нефтохим" АД бяха платени 2 518 179 лв. Тъй като двете компании са сред най-търгуваните на борсата, приватизацията на държавния дял се отрази и върху пазарните им цени, като след новините на предстоящата приватизация пазарните им цени се понижиха, но много бързо след това възстановиха отново нивата.
Успоредно с осъществяване на приватизационните продажби, Агенцията за приватизация извърши и подготовката на десетки дружества за приватизация. Приети са голям брой правни анализи, приватизационни оценки, информационни меморандуми за компании, които ще се продават през следващата година.
Общият брой приватизационни продажби до момента е 1365. Сключени са 145 сделки за продажба на пакети от акции и дялове от дружества с мажоритарно държавно участие и 65 сделки за продажбата на обособени части.
Продажбите на пакети от акции и дялове от дружества с миноритарно държавно участие са общо 1155.
Според данни на Агенцията за приватизация по осъществените през 2004 г. сделки са договорени плащания в размер на 2 012 043 000 лв.
За разлика от БТК, където с голяма мъка след осем години се стигна до сделка, в тютюневия сектор нещата не се промениха. Голямото желание на управляващите да решат веднъж завинаги въпроса с
тютюневата
приватизация
отново удари на камък. След неуспешния опит "Булгартабак холдинг" да бъде продаден в пакет се промени приватизационната процедура и се премина към продажба на парче. Водещите цигарени фабрики в Благоевград и София се разпределиха в два пула, като към тях се прибавиха съответно фабриките в Стара Загора и Пловдив. За останалите преработвателни фабрики на холдинга се реши да се продават на търгове, организирани от самия холдинг.
Новата идея за приватизация се хареса особено след постигнатите в Сърбия резултати. За първи път от неколкократните опити за приватизация в сектора оферти подават три от най-големите световни производители на цигари, а именно British American Tobacco, Phillip Morris и Imperial Tobacco. Но на дневен ред дойде въпросът, дали реализация на тази идея не е закъсняла. Отговорът не закъсня, след като стана ясно, че от три одобрени кандидата окончателна оферта подаде само един. British American Tobacco прояви интерес към пакета "София БТ" АД и "Пловдив БТ" АД.
За пакета "Благоевград БТ" АД * "Слънце Стара Загора БТ" АД не бяха подадени оферти и това, леко казано, обърка плановете на управляващите. Неприятната изненада от липсата на кандидат-купувач за единия пакет постави под въпрос и продажбата на първия пакет и под предлог, че експерти анализират офертите вече няколко месеца, никой не се наема да реши изхода на сделката.
Дали изминалата година е успешна или не от гледна точка на сключените приватизационни сделки, изглежда различно и всичко зависи през каква призмата ще се гледа на процеса, но статистиката показва, че това е най-успешната година за приватизацията в България. Общите приходи, събрани от началото на приватизацията, възлизат на малко над 3 млрд. лева, а само договорените плащания за тази година са над 2 млрд. лв. Тези стойности все пак не трябва да се приемат за чиста монета, тъй като голяма част от договорените средства реално ще постъпят по сметките на бюджета през следващата година.

http://cash.bg/

[ISTORIK]

The Еconomist за първи път на български

Библията на бизнеса излиза на пазара идната седмица

Най-авторитетният икономически годишник в света Economist The World in 2005 за първи път ще излезе на български език на 22 декември 2004 г. Коледният подарък за родните бизнесмени прави издателят на в. КЕШ г-н Георги Александров, който закупи правата да издаде Библията на бизнеса у нас.
Българската версия ще се появи на пазара в 60 хил. копия първоначален тираж и ще включва цялото съдържание на английското издание, както и специална допълнителна секция, посветена на България. На страната ни ще са посветени 24 страници, каза издателят на КЕШ * вече и на годишника на The Economist, г-н Георги Александров.
The Economist World in... е
всепризнат световен лидер в икономическата журналистика
и се ползва с изключително високо доверие сред предприемачите във всички страни с пазарна икономика. В момента изданието излиза на 25 езика в тираж над 10 млн. копия, каза на официалното представяне пред медиите и обществеността мениджърът "Права и лицензии" на изданието Ребека Брънт. Основната читателска аудитория са мениджъри на средно и високо ниво, икономически експерти, правителствени организации и др.
По-голямата част от материалите са на The Economist Intelligence Unit, в който са събрани едни от най-добрите анализатори в целия свят. Прогнозите на тези експерти, свързани както с отделни страни и региони, така и с различни сектори от икономиката, са известни със своята точност и се използват като основа за планиране на държавна политика и развитие на конкретни бизнес проекти.
Авторитетното издание The World in * Economist е основано през 1845 г. От 1932 г. Financial Times придобива 50 процента от акциите на медийния продукт. Останалите са разпределени между независими акционери, включително и част от екипа. Журналистическата независимост и
свободата на словото се гарантират
от Съвета на настоятелите, който избира главния редактор. Той не може да бъде уволняван без тяхно разрешение независимо от желанията на акционерите.
Интересът към най-елитния икономически годишник е изключително голям, посочи още г-н Александров. Той информира, че по-голямата част от тиража вече е заявена за продажба. Рекламите до редакционното приключване на броя бяха повече от българските страници в списанието. Вероятно 60-хилядният тираж ще бъде недостатъчен за българските бизнесмени. Ние имаме право да допечатаме още няколко хиляди копия, уточни главният редактор на КЕШ и редактор на българската секция в списанието Иван Мастагарков.
Българското издание е насочено към хората в активна възраст 30 * 50 г., с висок среден месечен доход и образователен ценз над средния за страната. За нас е голяма чест да издаваме най-елитното икономическо списание в света. Ние сме втората посткомунистическа държава след Полша, която има право да го издава, обясни г-н Александров. На журналистически въпрос, какви са бизнес плановете и отношенията между КЕШ и The Economist, издателят отговори, че са дългосрочни. Ние ще издаваме списанието и другата година. По план трябва да е на пазара на 6 декември 2006 г. Веднага след отпечатването на настоящия брой ще бъде сформиран специален екип, който да започне работа по изданието за 2006 г.
Бизнес се прави
с позитивизъм, желание и упорит труд
уточни той.
След броени дни всеки ще може да разлисти луксозното издание и да свери часовника на своите очаквания с прогнозите на знаменити личности за предстоящата година. Специално за Economist The World in 2005 визията си за идващите 365 дни са предоставили Хосе Мария Аснар, бивш премиер на Испания, Арнолд Шварценегер, губернатор на Калифорния, Пол Мартин, премиер на Канада, Хавиер Солана, комисар в Европейската комисия за външната политика, Джефри Сакс, директор на Института за земята в Колумбийския университет, Карли Фиорина, главен изпълнителен директор на "Хюлет-Пакард". Свои авторски материали са предложили на авторитетното издание и още Родриго де Рато, управляващ директор на МВФ. В българската част има статии на Николай Василев, вицепремиер на България, Милко Ковачев, министър на енергетиката, Апостол Апостолов, председател на Комисията по финансов надзор, Александър Божков, съпредседател на Центъра за икономическо развитие.
Съгласно подписания договор с The Economist Newspaper всички права върху съдържанието за България са предоставени на вестник КЕШ. В бизнес проектите на издателя се включва и възможността през лятото на следващата година да започне издаването и на Intelligent life.
Най-важното, което разбрахме след закупуване правата на The Economist, е, че принципите на работа в лондонската редакция и в тази на КЕШ са еднакви, коментира г-н Александров. Винаги сме заставали зад авторитета на журналистите си, сега зад него стои и The Economist.
Цената на Библията на бизнеса е 9.95 лв. В цяла Европа годишникът на Economist е 5 евро.

прогноза

Бившият цар - бивш премиер?

Доминиран от БСП кабинет ще запази валутния борд, но ще забави реформите. Това е прогнозата на Economist The World 2005 г. за България.
Дали бившият цар ще се превърне и в бивш министър-председател, е въпросът, който се задава в годишника. Очакването е, че НДСВ на Симеон Сакскобургготски ще изгуби парламентарните избори през 2005 година и те ще бъдат спечелени от БСП. Тя вероятно ще управлява в коалиция с турското Движение за права и свободи.
Доминираното от БСП правителство ще запази валутния борд и ще се стреми към влизане на страната в ЕС, но ще проявява по-слаб ентусиазъм за извършване на икономически реформи, се посочва в публикацията.
Очакваният икономически растеж в България през 2005 г. е 4 процента, размерът на Брутния вътрешен продукт (БВП) на страната * 28 млрд. долара, инфлацията * 4.7 на сто, а БВП на глава от населението * 3590 долара.

http://cash.bg/

[ISTORIK]

Йордан Радев, изпълнителен директор на Международен панаир - Пловдив:

Пловдивският панаир вече става институция, в която се прави бизнес

Разговаря Красимир Тодоров

- Господин Радев, каква бе за вас и за Международния панаир - Пловдив отиващата си 2004 година?
- Ако трябва да отговоря съвсем накратко - добра и успешна година. Дружеството ни има ръст във всяка една от категориите и дейностите си. Проведохме 40 панаирни и изложбени прояви с участието на 7378 изложители от 63 страни на над 241 хиляди кв. метра изложбена площ. Посетителите досега - без Коледния базар, са близо 500 хиляди души. Наши партньори и изложители са 46% от всички фирми, участвали в проявите ни. Само за да направите сравнение - през 2003 година бяха проведени 24 панаирни и изложбени прояви, а броят на изложителите бе с 5% по-малък, сравнен с 2004 година.
- Какъв коментар можете да направите на тези факти?
- През всичките години от съществуването на Международния пловдивски панаир често се казва, че той е едно огледало на българската икономика. И въпреки че това вече е станало клише, аз смятам, че то е много точно. Ако сега погледнем скалата на нашата дейност през последните петнайсет години, каквито данни ние имаме, ще видим пълното съвпадение на състоянието на страната и участието в изложенията и другите прояви на панаира. Веднага след промените от началото на 90-те години на миналия век проблемите със селското стопанство рефлектираха веднага при нас - и връщането на земята, и ликвидационните съвети, и намаляването на продукцията. Участниците в специализираните ни селскостопански изложения рязко намаляха. Подобно бе положението и по време на кризата през 1996 - 1997 година - високата инфлация, банковият срив определено повлияха негативно на икономиката. И отново намаляха участниците в нашите прояви. За радост през последните три години нещата вървят в една много оптимистична и правилна посока - средствата, които влязоха в икономиката ни по различни програми като ФАР, ИСПА, САПАРД, дадоха тласък на българското производство. И затова точно тези сектори, където влизат инвестициите, нарастват много бързо. Ще дам и един пример - специализираното изложение "Пиво, гастро, хляб" има ръст от изложители и посетители над 40% за 2004 година, сравнено с предходната година. Този ефект на увеличаване на интереса към изложенията води и до ръст на чуждестранните фирми участнички.
- Как ще обясните този ръст?
- Вижда се, че в страната става преструктуриране на икономиката, на мястото на старите и неработещите структури вече се създават нови субекти на икономическия процес. Тези нови компании, фирми имат обаче нужда от преоборудване, защото със старите машини и технологии нямат шанс на вътрешния и европейския пазар. Това веднага бива анализирано от чуждите компании, които предлагат модерно оборудване и технологии, и те идват при нас, за да намерят клиенти и да продават продукцията си. Нараства и самочувствието на българските фирми и те все повече имат нужда от изява - показване на продукцията, намиране на нови партньори и клиенти. Затова, ако трябва да се изразя образно, ние в момента сме се качили на един гребен на вълната и трябва да извлечем максималното от това положение.
- Как стоите като дружество в бранша на изложенията и панаирните прояви в европейски и световен мащаб?
- В Световната асоциация на панаирната индустрия има около 250 панаирни организации. Всяка година в тази организация се прави класация на членуващите по много признаци. И нас всяка година ни одитират, различните ни прояви са под непрекъснато наблюдение и контрол. На базата на тези наблюдения ние сме класирани в първите 25 панаирни организации, ако трябва да бъда съвсем точен - на 17-о - 18-о място. Това е несъмнен успех и той идва поради това, че вече предлагаме комплексни услуги - не само хубави палати и изложбена площ, но и климатизация, подобрена инфраструктура, зали за делови прояви - всичко това го има в новооткрития Международен конгресен център. Тук вече имаме 357 конгресни прояви. Близо 60% повече, отколкото през 2003 година. Нашата цел да превърнем Пловдивския панаир от мострен панаир в институция, където се прави бизнес, вече става реалност.
- Все пак какви реални измерители на вашата дейност можете да посочите?
- За нас е особено важно изложенията и другите прояви да завършват с конкретни бизнесрезултати. Затова мога да кажа, че сме особено доволни, когато при социологическите проучвания се окаже, че над 30% от фирмите, участвали като изложители, имат сключени конкретни договори със свои партньори. Или - когато се окаже, че над 75% от фирмите участват две и повече години в нашите прояви, което означава, че са доволни от постигнатите резултати.
- Започвате и още един амбициозен проект - строителството на паркинг на шест етажа?
- Да, това е нещо съвсем ново за България, дори за София и Пловдив. Аз лично не знам да има подобен паркинг в Пловдив. Първоначалната ни идея бе да се направи такъв паркинг извън територията на панаира, за да може той да се ползва и от живеещите в близост. За съжаление с община Пловдив не постигнахме споразумение за това. Затова стартирахме този проект на наша територия - между ХIV и ХV палата. Сградата ще осигури паркирането на 809 автомобила, ще бъде съобразена напълно с евронормите и изискванията за безопасност. Ще има и необходимите автоматика и елементи, характерни за този тип съвременно строителство. Пусковият срок ще е през 2005 година, а във времето, когато няма изложения, той ще може да се ползва и от желаещите пловдивчани. Ще ви кажа и още една наша идея - ние търсим партньор, с който да направим и хотел в Панаирното градче, за да предоставим и тази услуга на нашите изложители и посетители.
- Какво ново ще предложите на своите партньори и изложители през 2005 година?
- Да, имаме и няколко нови изложения, които ще стартират през 2005 година. Първото е "Бизнес гард" - международен форум за сигурността в бизнеса. Ще предложим и едно изложение, свързано с технологиите и управлението на водите - "Акватех". За любителите на бижутерските изделия ще предложим специализирано изложение - "Ювелир Експо". Във връзка с това, че страна партньор през 2005 година ще ни бъде Италия, сме предвидили и изложба на италиански кулинарни продукти.
- Вие ще бъдете и организатор на българското участие на "Експо 2005" в Аичи, Япония?
- Това е традиционно световно изложение, което се прави веднъж на пет години, и страната ни участва от самото начало през ХIХ век - първото изложение е в Чикаго и за него Алеко Константинов пише своя пътепис "До Чикаго и назад". Последното изложение - това в Аичи, Япония, стартира през март 2005 г. и ще продължи шест месеца. То е под наслов "Мъдростта на природата и връзката на човека с нея" и затова ние ще представим шест основни български продукта - вино, кисело мляко, минерална вода, билки, мед и розово масло. Около 30 наши сътрудници ще работят по време на "Експо 2005" на българския щанд, задачата им ще бъде да представят имиджово страната ни пред посетителите.
- Оптимист ли сте за бъдещето на Пловдивския панаир след приемането на страната ни в ЕС?
- Аз съм абсолютен оптимист за бъдещето не само за Пловдивския панаир, но по принцип и за България. Конкретно за дружеството - ние и сега сме в конкурентна среда. Една германска фирма например, която иска да пробие на пазарите в нашия регион, може да избира да участва на панаир в Загреб, Скопие, Измир, Белград, Букурещ, Братислава, Пловдив. Но ако дойде при нас, тя ще получи достъп до клиенти не само от България, но и от Турция, Македония, Сърбия и Румъния. И ако ние сме на ниво, ако предлагаме европейски тип услуги на изложители и посетители, то нашите прояви ще са достатъчно посетени и уважени.

http://cash.bg/

[ISTORIK]

2004 - годината на киберпрестъпленията

Веселина МАРИНОВА

През последните 12 месеца заплахите за сигурността на персоналните компютри, работещи под Windows, сериозно се увеличиха. Известните вируси вече са над 100 хиляди, като броят на новите е нараснал с повече от 50%. С над 30% се е увеличила и честотата на случаите, в които злонамерени интернет потребители се опитват да излъжат хора да им дадат личните си данни. Начините, по които наивните са подвеждани да се разделят с номера на кредитни карти и банкови сметки, стават все по-изобретателни.
Една от интересните новости от 2004 г. е големият брой тийнейджъри, решили да увековечат имената си (или поне онлайн псевдонимите си) посредством създаване на опустошителни интернет вируси. Според Кевин Хоган от антивирусната компания Symantec обаче напоследък вирусите вече не се пишат за забавление. Много често създателите им имат наум и бързо забогатяване.
Друг много популярен метод за недотам законно натрупване на капитал е т.нар. phishing - подход, при който най-често се създават фалшиви версии на уебстраници на банки, в които потребителите са подлъгвани да оставят данните си (имена, пароли и т.н.). Един от начините да се привлекат посетители към тези сайтове е изпращането на мейлове, които уж са от името на въпросната банка. Ако потребителят не обърне внимание какъв точно интернет адрес е посочен в писмото и отвори страница, която изглежда на външен вид като тази на банката му, много е възможно да се подлъже. От Lycos Europe съобщават, че броят подобни фалшиви мейлове, засечени от тях, се е увеличил пет пъти за миналата година.
Освен от кражбата на лични данни онлайн престъпниците се интересуват от получаване на достъп до ресурсите на чужди машини. Създателите на интернет червеи често целят да получат контрол над компютри, които после да използват за изпращане на спам или за да атакуват даден уебсайт от много места едновременно. През септември Symantec пускат статистика, според която засечените компютри, управлявани от разстояние без знанието на собствениците им, вече са над 30 хиляди дневно.
Още една изненада на 2004 г. бе появата на първите вируси за мобилни телефони. Докато преди това заплахите бяха предимно теоретични, през юни бе открит Cabir - вирус, който може да се прехвърля от телефон на телефон, като използва Bluetooth безжичната връзка. Пак през миналата година се появи и играта Mosquito, която тайничко праща sms-и с добавена стойност.
2004 г. обаче се оказа не само годината с рекорден брой вируси, но и тази с най-много заловени автори на зловредни програми. Осем от тях са арестувани, а някои от тях дори вече имат присъди. Най-обсъжданият в пресата арест е този на германския тийнейджър Свен Яшен, който си призна, че е създал вирусите Netsky и Sasser.

по BBC News