Прогнозите за 2005 г. на инвеститори, анализатори, интелектуалци и политици...

[ISTORIK]

Българите трябва да разберат искат ли да живеят заедно

Алек Попов, писател, пред Капитал

Какво се промени през 2004 г.?

- Като че ли има някакво съзряване, спокойствие у хората. Това установявам при разговорите си с тях. Възможно е обаче аз да си общувам с такива хора, а другаде те да са все така нервни и припрени.

Какво положително се случи тази година?

- Какво положително? По-скоро нищо лошо не се случи. А това вече не е добра новина.

Имайки предвид процесите, които в момента текат, и проследявайки тяхното логично развитие, какво би следвало да стане в България през 2005 г.?

- Не би следвало да се случи някакъв икономически катаклизъм. Между другото една година е твърде кратък период и погледнато исторически, нещата, които трябва да се случат, сигурно ще изпълнят доста повече време. Може да стане само някакво събитие. Но могат да започнат или да продължат важни процеси.

Кои важни процеси например?

- Съдебната система да се реформира и да стане ефективна. На първо място, понеже проблемът е изключително голям. Мисля, че ако това беше наред, всичко друго щеше да бъде наред. Тази реформа е останала последна, въпреки че трябваше да приключи първа. Извършването и е по-важно от всичко друго за страната.
Трябва също да се подпише договорът за присъединяване към Европейския съюз. Това обаче до голяма степен също е свързано с реформата на съдебната система. Въобще правителството не трябва да се отклонява от дневния си ред, свързан с ЕС.

Догодина идват избори. Каква е прогнозата ви?

- Това, което на мен лично не ми се ще да стане, е да потекат някакви консервативни процеси, които да върнат икономиката назад и да влошат обществения климат. Страхувам се да не спре модернизацията на страната.

От идването на власт на конкретна политическа сила ли се страхувате?

- Не се страхувам от това дадена политическа сила да вземе властта, а от присъствието на някакви антимодерни хора в нея. Защото във всяка партия има такива хора, те не са изсипани само в една от тях. Именно това прави повечето български политически сили доста аморфни като поведение и като идеология. Надявам се обаче тези консервативни елементи да не надделеят и модернизацията да продължи.

Кой ще спечели парламентарните избори?

- Според мен със сигурност ще има патова ситуация и ще настане як пазарлък.

Защо мислите, че Симеон Сакскобургготски може пак да стане премиер?

- В резултат на това, че никой няма да спечели категорично изборите. Ако не на друго, то поне на това сме се научили - че промяната невинаги е на хубаво. Колкото по-малко промени има, толкова повече се запазва усещането за стабилност. Царят е консенсусна фигура. И ако няма някакви особени причини да не е той, защо да не бъде? Би устройвал основните играчи.

Ще гласувате ли?

- Честно казано, в момента се колебая. Досега винаги съм ходил да гласувам, но все съм гласувал срещу нещо, а не за нещо. За да се съхрани някакъв процес. А сега опасността, ако има такава, е невидима. Общо взето, коловозът, в който се движи държавата, е доста стабилен и не би трябвало да се очакват изненади. Никой няма интерес да клати лодката, освен ако в международен план нещата не добият рязко апокалиптични измерения. За съжаление от няколко столетия насам в началото на всеки век се случват катаклизми, а през останалата част от века се работи за минимализиране на щетите. Лошото е, че такава малка страна като България не може да задава тона на събитията, а обикновено ги следва. Досега не в най-добрия контекст, както сме забелязали. Така че, ако има някаква много негативна тенденция в света, не е ясно дали именно след нея няма да тръгнем.

Ако говорите конкретно за кризата в Ирак, правилно ли е според вас поведението на България до този момент?

- Не виждам засега да са настъпили някакви суперкатаст*рофални последици за страната от поведението ни Това, което оттук насетне трябва да правим, е да се фокусираме предимно върху нашите интереси. Целта на държавата би трябвало да е да направи живота на хората по-добър. Повече не може да се очаква. В някакъв световен лидер няма да се превърнем. Трябва да изхождаме от това какво е добре за нас, без да причиняваме някакви нещастия и несправедливости на другите. Постигането на такъв баланс обаче е много трудно нещо.

Не давате категоричен отговор на въпроса как ще се чувстват хората в България в края на 2005 г. Защо?

- Според мен всичко е въпрос на лична гледна точка. Винаги е за предпочитане да живееш в страна, където хората се чувстват добре. Но в България да се чувствам по-добре обикновено се свързва предимно с някакви материални придобивки. Смятам, че хората трябва да престанат да се втренчват единствено в битовата страна на съществуването. Ние изпаднахме в едно голямо оскотяване, голямо приземяване, което дори най-практичните нации не си го позволяват. Разбира се, по-лесно е да се постигне положително светоусещане, когато човек има базов икономически минимум и стабилност. Но силно ми се иска да се надявам, че ние сме минали този праг, тази база.
Може да се предполага, че българите винаги са си били такива, но във всеки случай това не им помогна по времето на промяната. Напротив, накара ги да се чувстват още по-зле.
Нашенецът е склонен да се фокусира върху нещастието си, да мърмори повече, отколкото трябва. В българската литература тази линия е особено силна. Било социално страдание, било национално, всякакъв вид обреченост. Може би исторически така са се сложили нещата. Тази настройка на съз*нанието е нещо, което не зависи толкова от политиката или от икономиката. Въпрос на вътрешно себеизживяване. В крайна сметка има много по-бедни народи, които се чувстват по-добре.

Ако има един въпрос, на който българите трябва да си отговорят през 2005 г., кой трябва да бъде той?

- Дали искат да живеят заедно. Защото аз не съм сигурен, че искат. Във всеки случай не са го доказали по убедителен начин. Това е труден въпрос, на който трябва да си отговарят не само през 2005, а през всички следващи години. Всъщност една от причините в България да няма функциониращо гражданско общество е именно тази - че българите не са си отговорили на въпроса искат или не да живеят заедно. Сега го правят по-скоро по задължение, защото няма друг начин. Ако отговорът е да - гражданското общество ще се появи. Още повече че ние имаме опит в тази материя. Дълго време българското общество е функционирало на местно ниво, когато е нямало държава. Има и всички предпоставки да съществува гражданско общество. Няма тоталитарен режим, има пълна свобода на сдружаването. Всичко зависи от хората. Все обвиняваме някакви други фактори, а всъщност всичко си е до нас. Това желание да живеем заедно трябва да се появи. Надявам се да стане, защото е важно - понеже, каквито и неща да се случват по света, ако едно общество е обединено, жизнеспособно, толерантно и силно, ще намери много по-лесно изход от тези ситуации.
И още нещо - хората трябва да пожелаят да работят заедно. За момента не искат. В раздробеното книгоразпространение съвсем ясно си личат тези неща. Там играчите предпочитат да работят един срещу друг вместо един с друг, още по-малко - един за друг. Именно този контекст пречи на развитието на бизнеса. На всеки един бизнес в България. Този контекст - на хора, които отказват да си помагат, е основната спирачка.

През тази година промени ли се нещо в сферата, в която работите?

- Определено. Тази година имаше доста награди за книги с все по-увеличаващо се финансово изражение, което беше радващо.

Ще се запази ли тази тенденция и през 2005 г.?

- Предполагам. Смятам, че това е нещо, което си струва, и се надявам все повече да се обръща внимание на интелектуалния продукт, който се създава в тази страна. Защото това все пак е бъдещето.

Има ли интерес към българските книги?

- Да, интерес към българските книги има. От друга страна обаче, в България тази индустрия не е развита достатъчно. За да има стабилно присъствие на български интелектуални продукти на пазара, трябва да бъде разработена цялата икономическа ниша. Надявам се именно през 2005 г. да се направи стъпка в тази посока.

Твърдите, че през 2005 г. ще просперират умните бизнеси. Кои са те?

- Онези, които се учат от грешките си, които разпознават потребностите на хората, които се стремят да създават оригинален продукт, които имат някаква мисия.

Книгоиздаването умен бизнес ли е?

- То е потенциален умен бизнес. За съжаление у нас по-скоро се върви по линията на най-малкото съпротивление. Не се създават продукти, които са обект на авторско право, а по-скоро се купуват такива, по възможност най-бързо ликвидни, и се внасят наготово. От една страна, това е логично пазарно поведение. От друга страна, наблюдаваме доста елементарно разбиране на този бизнес. Защото книгоиздаването би следвало да се асоциира с желанието да се постигне някакъв оригинален продукт на човешкия ум, въображение и креативност. А не с продаването на максимални количества клиширани или некачествени произведения.

С вървенето по линията на най-малкото съпротивление ли си обяснявате стряскащото количество антисемитска литература на площад Славейков ?

- Да. И не става дума само за антисемитската литература. Предлага се това, което най-лесно ще бъде смляно от читателската аудитория. И което изисква минимум усилия да бъде извадено на пазара. Защото, докато за промотирането на една добра нова българска книга трябва да употребиш доста енергия, рекламирането на такива продукти е лесно. Не е трудно да убедиш хората да си ги купят.

Добре, това ли им се чете на хората?

- Културата на четенето е нещо, което се култивира. Вкусът също се култивира. Оставени сами на себе си, тези неща винаги деградират. Читателите се плъзгат към най-ниското. Много от хората в книжния бизнес не считат за нужно да си губят времето и да култивират вкусове. Те се стремят се да обхванат по-големи групи, като опростяват и елементаризират нещата. Те искат да продават, без да хвърлят усилия в реклама или разяснения. Просто искат да продават лесно.

Интервюто взе Яна БЮРЕР ТАВАНИЕ

[ISTORIK]

Ще се отворят бездни от тревога, защото трябва да се променяме

Харалан Александров, социален антрополог, пред „Капитал“

Каква беше 2004 г.?

- Тревожна е най-краткият отговор. Защото перспективата на Европейския съюз, която дълго време изглеждаше далечна и непостижима, стана реална. От това произтичат неотложни решения и поведения, които досега бяха отлагани с мотивите - няма да ни се случи, не е наистина, и този път ще минем лесно, ще се скатаем, ще ни се размине, няма да се налага да се променяме. Изведнъж моделът на оцеляване чрез затваряне, по който българското общество отказваше да се променя, спира да е работещ. И се налага спешно да се прекрои не просто политическият, организационният и управленският пейзаж, а да се прекрои вътрешният пейзаж, картината в умовете. Което е невероятно изпитание.

Това ли ще е предизвикателството през 2005 г.?

- Да. През идната година този процес ще се засили и според мен няма да свърши скоро - ще продължи през следващите поне 5-10 години. Мисля, че все повече ние ще живеем в такъв режим - на много голяма сложност, в който решенията от вчера няма да са валидни. И в който ще трябва много бързо да научаваме нови и да забравяме стари неща. Това е предизвикателството не само пред мениджъри, управленци или лидери, но и все повече пред отделните индивиди, все повече пред цялостната култура.

Коя промяна предизвиква най-голяма тревожност?

- Външният натиск върху патриархалната култура и нейните ценности става неудържим. Да започнем с това, че границите на националната държава, които досега ни пазеха от света, падат. И падат по начин, който не може да бъде интерпретиран като злонамерен. Това е новото. Многократно са изчезвали границите тук. Сега за пръв път имаме ситуация, в която ние сме тези, които като че ли избират да си свалят гарда. Програмата за културно оцеляване, която е организирана около вкопаване, отричане на чуждото, вкопчване в някаква фантазна традиция за българскост, вече не работи. Патриархалният етос на живеене, при който ние систематично се пазим срещу чуждите, с цената на това, че толерираме и търпим безобразията на своите, на местните главатари, спира да има смисъл. Това е много объркващо. И най-обърканите се вкопчват отчаяно в разпадащия се патриархат. Казусът „Батето“ е прекрасен пример - за големи групи българи, лишени от нормална социализация, това е модел за поведение. Тези хора са готови да изкарат целият свят лош само и само да не загубят корумпирания си идеал. И не е случайно, че на тази потребност откликва прокуратурата - най-патриархалната и най-слабо реформираната институция на властта. Но много бързо този перверзен морал - по-добре мафиот, но наш, отколкото какъвто и да било чужденец - се обръща със страшна сила срещу своите носители просто защото територията, върху която патриархалната власт се разпорежда, започва драстично да се свива. Мисля, че тази нова реалност - реалността на моралната автономност, е непоносима за критични маси българи и тепърва ще се отворят бездни от тревога и объркване.

Как ще отговорят политиците на това объркване?

- Струва ми се, че на този етап политиците изобщо не са в състояние да мислят за тези феномени, камо ли да мислят на езика на публичните политики. И няма как да е иначе, след като и те като всички българи са част от разпадащата се патриархална култура.

Как ще се излезе от тази ситуация?

- Полека-лека активните, учещите се и интелигентните индивиди, общности и организации ще успеят да се свържат със съвършено различна ценност, основана на съвършено различна история и логика на развитие, политическа и публична култура, каквато е ценността на либералната пазарна демокрация. Докато този процес се случва обаче, ще живеем във време разделно. Ще има силно дивергиращи тенденции - едни групи хора ще вървят в едната посока и ще се развиват, други ще потъват.

Каква трябва да стане политиката, за да се случат промените, за които говорите?

- Сполучливата политика управлява промяната, като се свързва смирено с реалността, проверява своите представи за нея, като събира факти и прави изследвания, натрупва знание и въз основа на това знание предприема действия (evidence-based policy). В България по традиция властта се държи арогантно - тя се смята за по-голяма от живота и действа на сляпо, въз основа на непроверени презумпции, допускания и идеологеми (assumption-based policy). Ако искат да са сполучливи, политиците ще трябва спешно да се научат да правят интелигентни политики, все повече основавани на конкретни изследвания в конкретни контексти. Това ще рече да практикуват governance - на български нямаме дори точната дума за това. Най-близкият превод е управление, но не такова - урбулешката, овластеният център да налага своята версия и да подкарва всички в крак нанякъде, а чувствително управление, интелигентно и мъдро, което успява да разпознае различните тенденции в социалния и икономическия свят и им помага да се свържат помежду си. Някои теоретици наричат това мета-управление. В България драматично отсъства такова мета-управление, което да стъпва на самоорганизиращите се човешки групи с различни дневни редове и различни задачи и да се опитва да балансира и да координира техните действия въз основа на някакви споделени ценности. Затова, страхувам се, българските управленци са тежко неподготвени, а българските политици са направо невежи. В този смисъл още едно добро нещо, което би могло да се случи, е те да започнат да учат и да се опитват да разберат какво се случва в света наоколо, напускайки арогантната (и себеразрушителна) позицията на наставници и разпоредници с тази реалност.

Защо за следващата година прогнозирате хлабави коалиции от объркани и уплашени партии?

- Защото процесът на делегитимация на българската политическа каста се задълбочава. В очите на хората тя стремително губи основанията за своето съществуване. Както казах, до момента тя отказва да разбере какво се случва и не започва да се учи. Хората, които попадат в лидерска роля, се вцепеняват от ужас. Вцепеняват се, защото не са подготвени да мислят. И това, че не могат да мислят и да се държат интелигентно, ужасно започва да им личи, когато заемат публични позиции. В огромната си част българските политици са точно толкова дезориентирани, колкото хората, които гледаме в Big Brother. Става ясно колко си я закъсал чак като те сложат пред камерата. Но, докато онези клети хорица са затворени в една къща тъкмо за да видят всички как се провалят и да се насладят на садизма си, като ги наказват, хората, които обитават парламента или Министерския съвет, не могат да си позволят да се провалят току-така. Защото цената, която публиката ще плати за садистичното удоволствие да ги изхвърли на следващите избори, е твърде висока. Тъй като натискът на глобализиращата се среда води до нарастващо усложняване на задачите по управлението на всички нива, това поколение от случайни и семпли политици е обречено. Всеки следващ ден те ще се делегитимират все повече и все повече ще стават смешни и нелепи в очите на останалите. Очевидно ще е друго поколението, което ще извърши трансформацията.

Кога ще се извърши смяната на поколенията?

- В България процесът на изхабяване на политическите поколения е изключително ускорен - падат като плочки домино. В момента сме свидетели на стремителното овехтяване на поколението политици между 30 и 40 години, което носеше обещанието за промяна. Същевременно обновлението е силно затруднено, защото политическите апарати функционират на принципа на негативната селекция. Ако си овластен, се заобикаляш с посредствени хора и не допускаш онези, които са по-различни от теб или мислят по-сложно - опитваш се да ги експлоатираш, като ги държиш далече от властта. Ето защо все повече важни решения започнат да се случват извън политическите централи и слава богу. Все повече просветени администратори и експерти си задават въпроса как да удържат и да разширят територията, върху която интелигентно да правят политики. И как ще я опазят от нахлуванията на примитивните политици, на тези хора с главатарска нагласа, които са тласкани към властта най-вече от нарцистични стремежи. Отговорността за това състояние е на партиите, който са загърбили своето първично битие на граждански организации, на публичен коректив на бюрокрациите и са мутирали в клики, обсебени от амбициозна посредственост. В тази връзка аз имам още една надежда - че лидерство от областта на бизнеса, тоест от сферата на частното, ще започне да прелива в сферата на публичното.

Ще се променят ли партиите през 2005 г.?

- Точно през 2005 г. не очаквам някаква драматична трансформация. Мисля, че в предизборна година партиите ще са толкова заети с оцеляването си, че въобще няма да се занимават със своята промяна. Ще се появи поредният парламент, с поредните случайни хора, които ще ни занимават с боричкане и тупурдии. С други думи, партиите ще загубят още една година по пътя към това да станат мислещи организации. Между*временно всички останали ще се променят. Както администрациите, така и бизнесите. Свиващата се като влияние, като публичен престиж и като подкрепа политическа каста е вероятно последното място, което ще се научи да се учи. И ще бъде едно от последните места, в които ще се случват истински, дълбоки трансформационни процеси. Ето защо мисля, че трябва да им се помага. И всички отговорни и смислени хора и организации, които си дават сметка за това, че българските политици се наакват не защото искат да ни е мръсно, а защото стомахчетата им са слаби и не могат да смелят тежката храна на властта, трябва да помагат.

А защо премиерът ще е слаб?

- След като трябва да се излъчи легитимно управление и след като разполагаме с тези партии и тези политици, няма как това да не са хора, които просто ще се съберат, за да оцелеят като каста. Очевидно е, че проблемът се влошава, очевидно е, че политическото съсловие страда от хроничен дефицит на смислени действия и смислени послания. И няма как съсловие, което само по себе си има повърхностна легитимност, да излъчи силен лидер за премиер.

Казвате, че през 2005 г. ще просперират интелигентните бизнеси. Кои са те?

- Всички бизнеси, които разпознават ниши и ги разширяват, които остават във връзка с потребностите на хората и успяват да отговорят на тези потребности чрез креативни решения. Интелигентните бизнеси са тези, които се учат от опита си и които се учат като организации. В тяхното разрастване хората виждат шанс за собственото си развитие. Стратегията на интелигентния бизнес е не да заграби територия и да капитализира властта си, или да избута конкурентите, или да плячкоса нещо. Такъв е разрушителният, мутренският бизнес. Интелигентният бизнес се опитва да обнови и да промени някакъв сектор от средата, като изгради нови връзки и отношения и извлече печалба от този процес. Социалната функция на предприемачеството е не просто да съз*дава блага, а да обновява средата, като неизбежно разрушава части от нея. Но ако я няма гражданската общност, която да е в контакт с бизнеса и да удържа и канализира неговия напор, ако бизнесът не мисли за себе си като за отговорен пред общността, лесно може да се наруши балансът между съзидание и разрушение.

Интервюто взе Яна БЮРЕР ТАВАНИЕ

[ISTORIK]

Най-желателно е да има лявоцентристка коалиция

Андрей Райчев, директор на ББСС „Галъп интернешънъл“, пред „Капитал“

Смятате, че най-желателна е лявоцентристка коалиция. Защо?

- Левите имат огромен потенциал и ако успеят да направят правителство заедно с центъра и ДПС, това ще е най-стабилната формула. Аз не виждам никакви сериозни различия, за да е политически изключена тази коалиция. Няма фундаментална пречка, която да я изключва, и оттук насетне е само психология, калкулации и пазарлъци. Това не е толкова трудно.

А възможно ли е двете личности с инициали С.С. да бъдат в едно правителство?

- Не ми се вярва г-н Станишев да влезе в такова. Лошият вариант всъщност е следният - БСП едва ли ще направи много гласове над тези, които има в момента. Но възможно е да има много малки дребосъци, които не влизат в парламента, и от преразпределението БСП да получи абсолютно мнозинство. Въпреки че лидерите на БСП добре съз*нават, че не им трябва самостоятелно управление. Ще се случи сцената, която гледахме при г-н Виденов, а именно как страшно бързо ще вземат решение, защото чисто и просто техните колективни органи ще им наложат тази линия и няма да се съгласят на никакви коалиции. Тогава ще трябва съвсем неочаквано да се справят сами - нещо, което също не им трябва. Защото пак ще изпаднат в подозрения и т.н. Това е вариантът, при който г-н Станишев ще бъде принуден вероятно да стане премиер. Ако погледнете стратегическия му интерес, той е млад лидер, той още не се е наложил като еднозначен и абсолютен лидер в партията си. Все още окръзите му правят номера, центърът има доста ограничени ресурси да влияе върху тях. Причината е обективна. Тези окръзи си оцеляха сами. Те през всичките години сами си намериха пари, сами си платиха парното, взеха си властта на места, намериха си бизнесмени.

Има ли полезен ход Сергей Станишев?

- Той има нужда хем от власт, за да има ресурс да се справи с партията, хем от партията, за да седи на власт. И оптималното за него решение е да бъде кинг мейкър, а не кинг. Големият проблем е може ли той да подкрепи правителството на Симеон Сакскобургготски с премиер Сакскобургготски и партията да допусне това. Това е много труден въпрос. Но проучванията, които правя, показват, че голяма част от партията би се съг*ласила на такъв вариант. Но има една друга голяма част, която категорично я отхвърля поради антифашистки или други съображения.

Има ли вариант по-малкият партньор в правителството да бъде НДСВ, Симеон Сакскобургготски да е извън политиката и Станишев да e премиер?

- Не ми се вярва. Ако ще е коалиция, или ще е Сакскобургготски, или най-вероятно ще е трета фигура.

Не е ли възможно БСП да направи правителство само с ДПС?

- Да, има такъв вариант. Това е по-неустойчива форма, защото само БСП и ДПС не дават много голямо мнозинство. Затова и няма да е толкова стабилно, колкото ако са трите партии. Ако има широка коалиция, само си представете колко силен парламент ще стане, който действително по общо решение ще може да се справи дори със съдебната реформа. Просто виждате, сега нещата отичат, върховният съдия ходи по партийни събрания.

Може ли темата за съдебната реформа да стане доминираща за предизборната кампания?

- Не ми се вярва. Темата е заплетена и непонятна за обикновените хора. Ние никога сме нямали кампания, която да не изразява протестен вот. В този смисъл ще гледаме първата. Как ще спечели в България кампания без протестен вот на мен не ми е ясно. Досега беше много просто и ясно - дай да ги махнем тия, защото оляха работата. Сега фактически не е така. И трябва да предлагаш разни неща и да кажеш не толкова „дайте да ги махнем тия“, колкото „изберете мене“. Това е малко по-сложно. И сега ще видим как ще се справят партиите.

А вдясно какво ще стане?

- Вдясно подозирам, че обединението е възможно да започне чак за президентските избори. Там някъде те могат вече да се обединят, защото все пак трябва да излъчат един кандидат-президент.

Ще има ли изненади, свързани с изборите?

- Ако ще има изненади, те ще са свързани с харизматици, с личности, а не с партии. Като Бойко Борисов например.

Кой има интерес от партия на Бойко Борисов?

- Самият Бойко Борисов.

Имам предвид - коя от сегашните формации?

- Сложно е да се каже, защото тук големият въпрос е какво е естеството във връзките между г-н Сакскобургготски и г-н Борисов.

А то какво е?

- Г-н Сакскобургготски го направи известен. Не мога да преценя степента на лоялност в този случай. Но не е невъзможно да си представим Симеон, зад когото стои не само НДСВ, но и някакви други формации. Ние знаем, че г-н Сакскобургготски е политик, който много умее да изненадва, така че ще бъдем изненадани със сигурност.

А какво мислите за ромска партия? В момента текат някакви процеси на консолидация сред ромските партии.

- „Евророма“ е главният фактор тук. По принцип етническите партии не са хубаво нещо. Обаче ДПС, въпреки че с всички сили се старае да не бъде етническа партия, но до голяма степен е, се оказа много удачен модел за България. Нашите роми са в истински ужасно положение. Ние може и да се оправим, но ромите не се оправят. Нещо повече - там тече деградация. Това е много голям обществен проблем. Като не може партиите по някакъв начин да представляват ромите, по-добре да има етническа партия, която да представлява ромите, отколкото да няма никой да ги представлява. Това е моята логика.

Ромска партия сама може ли да влезе в парламента?

- Въпросът е могат ли ромите да се консолидират - това досега никога по света никъде не е ставало. Ако г-н Кънчев или някой друг лидер, а не виждам други лидери, постигне консолидация на ромите и успее да направи ромска партия, достатъчно силна, за да влезе в парламента - то би било пробив не само в български, но и в международен мащаб.

Можете ли да прогнозирате бъдещето на „Демократи за силна България“?

- Много трудно. Ако съм сигурен, че няма да влезе в парламента, мога да го прогнозирам. Но това не е сигурно. Това е битка на живот и смърт. Не виждам обаче кой знае какъв прилив там. Целият този план беше построен от г-н Костов върху идеята, че в последната година на управлението на дадено мнозинство нещата вървят надолу, натрупва се гигантска енергия на протест и той яхва тази вълна. Но стана обратно - най-неочаквано през 2003 рейтингът на правителството взе да пълзи нагоре. А през 2004 просто тръгна нагоре. И няма да има протестен вот.

А защо тръгна нагоре?

- Защото положението се оправя. Защото преходът свърши и правителството не играе. Преходът свърши, когато загина митът за царя. Царят беше елемент от прехода, финализиращ елемент. В него имаше страшен мит. Когато митът за царя загасна, хората заживяха в реалността. Второ, има ръст на потреблението, ръст на производството, ръст на националния доход - това са все блестящи показатели. Ако човек ни гледа от Луната, ако не знае през каква катастрофа мина българинът, в какъв ужас е живял, какви лишения е понесъл, какви декласации са му се случили - ако не знае всичко това, той просто се чуди защо въобще се оплакваме. Но има една голяма, основна, фундаментална рана и тя няма да се забрави много дълго време. И това е декласацията - от средна класа милиони хора минаха в долна класа. Обърнете внимание - аз не казвам обедняване. Не е до обедняване, а до декласиране - много голяма разлика има между тях. Много трудно човек се смирява с положението си на долна класа. Обикновено това се изразява като протест срещу хората от властта.

Смятате ли, че е възможно Велико народно събрание заради съдебната реформа?

- Идеята заглъхна. Това беше идея да се пусне БСП съвсем за малко на власт. Да се направи Велико народно събрание, което да гласува европейските въпроси, на тези избори БСП да изяви потенциала си, но след това да се направят още едни избори, които БСП да загуби. Това не се случи. Много хора смятат, че ВНС е отживелица. Аз пък казвам, че това е най-старата традиция на България. България е започнала, след като са се събрали на Оборище. И не виждам никаква причина да се разделяме с тази си традиция.

Защо политиците имат страх от ВНС?

- То просто е изгодно за едни и неизгодно за други. Великото народно събрание заседава по повод, то няма срок. Ако в момента аз ще спечеля изборите, за какво ми е Велико народно събрание? Моите противници обаче ще предпочитат да ме бутат към ВНС с цел да ме качат и избутат от власт за една година.

Добре, тогава как ще стане съдебната реформа?

- Не е казано, че трябва да има ВНС. Мен ако питате, проблем в съдебната реформа е, че съдът е много самостоятелен. Съдиите са прекалено самостоятелни. Те са малко като църква. Както всички се държат за главата заради разкола в църквата и никой не знае какво точно да направи, защото кой орган да оправи разкола. Очевидно само широк политически консенсус може да реши и въпроса със съдебната реформа. Но това предполага доверие между партиите. Затова казвам - ако се направи широко коалиционно правителство, в което има достатъчно доверие, поне в щастливия период на правителството, докато не се карат още, могат да реформират съдебната система, така че най-после да заприлича на нещо.

[ISTORIK]

Всеки партньор на БСП ще е в слаба позиция

Димитър Димитров, политолог, пред „Капитал“

Казахте, че в следващото правителство БСП ще има водеща роля. Какво означава това?

- Много вероятно е, макар да не е съвсем сигурно, че БСП ще бъде най-голямата фракция в следващия парламент. От голямо значение е обаче дали БСП ще има 80, 90 или 100 депутати. Това са три много различни структури, които изискват различно балансиране на интересите в бъдещо коалиционно мнозинство. При вариант, в който социалистите имат по-малко от 80 депутати, е възможно да се мисли за министър-председател, който не е от партията им. Ако имат повече от 80, очаквам, че премиерът ще е от БСП.

Каква е ролята на Симеон Сакскобургготски в правителство, доминирано от БСП?

- Аз не си го представям като министър в каквото и да било правителство. Ако НДСВ има по-малко от 30 депутати, движението няма да има възможност да участва с решаващ глас в мнозинството. Освен това ние не знаем точно каква формация и кои политици ще се наричат НДСВ след изборите. Дали ще има представители от сегашната изпълнителна власт, дали Бойко Борисов ще направи партия, дали „Новото време“ ще влезе в парламента - шансовете му при самостоятелно участие на изборите не са големи. Никой от тези въпроси няма индивидуален отговор, отговорите са спрегнати. Ако в изборите НДСВ участва с повече от една листа, само щастливо стечение на обстоятелствата може да позволи на най-голямата фракция да получи повече от 30 депутати. Ако обстоятелствата са на тяхна страна, те ще се опитат да създадат правителство без БСП, защото който и да стане партньор на БСП, той ще бъде в слаба позиция. БСП е много добре организирана структура, НДСВ няма как да оцелее в това партньорство. НДСВ ще бъде в още по-неизгодна позиция, ако партнира в лява коалиция заедно с ДПС. Затова по-вероятно е царските политици да се опитат да мобилизират мнозинство от няколко малки партньора вдясно, защото там отношенията ще бъдат много по-равнопоставени.

Тоест да очакваме дясноцентристка коалиция?

- Дясноцентристка коалиция е възможна само ако има 4 или 5 десни партии, които са достатъчно единни и дисциплинирани в парламента. Ако БСП няма повече от 80 депутати, такова дясноцентристко мнозинство е възможно. Мисля дори, че ако ДСБ има 20 депутати, въобще няма да се двоуми и ще подкрепи такова мнозинство, без да участва в него и ще бъде в позицията на стоящия встрани, който по силата на това, че ще има 20 гласа в парламента, ще може да контролира как работи кабинетът.

Мислите ли, че парите, които по време на следващия мандат ще дойдат от ЕС, са достатъчен стимул за формиране на такава дисциплинирана дясна коалиция?

- Те са и стимул, но те могат да бъдат и причина за неразбирателства. ОДС използваше проста конфигурация, в която на „Народен съюз“ бяха предоставяни две министерства и половина - министерството на земеделието на земеделската партия, министерство на образованието и телекомуникациите на Демократическата партия. Това вече няма да бъде толкова просто и разпределението при една дясноцентристка коалиция няма да e лесно - ако са четири или пет партии, няма как чисто ресорно да бъдат разпределени. Дясноцентристка коалиция може да просъществува само ако на БСП и ДПС не стигат гласове да нап*равят самостоятелно мнозинство. Негласното партньорство между тези две партии има солидна традиция от времето на кабинета „Беров“. Може да се мисли и за друга формула, в която няма изявено лидерство, например формула на кабинет от експертен тип, който би изолирал БСП от правителството. При такава странна на пръв поглед формула всички партии ще бъдат „управляващи“ до изтичането на мандата на президента.

Очаквате ли партия на Бойко Борисов?

- Интересът малко позаглъхна. Очевидно обаче, че има потенциал. В това отношение се намираме в ситуацията от края на 2000 г., когато една четвърт от избирателите се определяха като склонни да гласуват за партия, която тогава не съществуваше. И тъй като от гледна точка на декември 2004 г. единствената такава възможност е „партията на Бойко Борисов“, аналогията е проста и очевидна.

А какво мислите за партия на бизнеса?

- Не мисля, че дейното участие на хора, които са етикети за бизнеса, ще им донесе онези ползи, които те преследват. Но това не изключва някакво опосредено участие на бизнеса в нова формация под формата на подкрепа. Да не забравяме, че НДСВ се ползваше с много силната подкрепа на основните бизнес играчи - на „Мобилтел“, на „Лук*ойл“, на „Нафтекс“, както и на медиите.
Всеки може да провери колко струва една страница във вестник и да сметне колко пари бяха похарчени от януари до март, за да бъде създадена благоприятна медийна среда за идването на Симеон Сакскобургготски. Трябва дебело да се подчертае обаче, че никой няма неговия исторически ресурс, в този смисъл историята не може да се повтори като второ действие от същата пиеса. Сценарият може да бъде сходен, но в никакъв случай не може да бъде повторение на 2001 г.

Догодина пак ли ще има протестен вот на избирателите?

- Към тези 25%, които казват, че ще гласуват за още несъществуваща партия, още десетина биха гласували против статуквото. Самото търсене на политически етикет, който да не е свързан със сегашното представителство, съдържа отхвърляне на всички сегашни участници. Ако някой иска да гласува за партия, която не съществува, това означава, че иска да гласува против всички партии, но преди всичко срещу управляващите.

Говори се, че Симеон Сакс*корбургготски се готви да играе на няколко писти на тези избори.

- Личните цели на Симеон излизат най-вероятно извън рамките на НДСВ. Той направи заявка, че НДСВ не би трябвало да бъде прекалено персонифицирано. Освен това пожела да бъде премиер още един мандат. Свързани, тези две желания означават, че скритата мечта на сегашния премиер е да получи втори мандат, за която той би жертвал много, например идентичността на партията НДСВ. Никой не трябва да си прави илюзията, че има запазено място от дясната или от лявата му страна.

Делата срещу кмета Софиянски и прокурорските проверки срещу Иван Костов ще повлияят ли на изборния резултат?

- Това са два много различни казуса. Едно е да започне съдебно дело по повод злоупотреба със служебно положение и в частност злоупотреба при сделки с публична собственост, съвсем друго е да се прави прокурорска проверка по някакъв нелеп повод. Във второто има много повече политика, отколкото в първото. При дългия списък от дела, по които Софиянски е обвинен, нищо чудно някой съдебен състав да реши, че кметът е виновен.

Темата за съдебната реформа може ли да доминира предизборната кампания?

- Да. Има два много силни източника, които я тласкат към развитие. Единият е ЕС, който постоянно ни напомня, че трябва да има реформа. Конституцията беше променена, когато Ферхойген си пожела това. Т.е. в Европа, от която искаме да сме част, има норми и Европа ще настоява ние да ги спазваме. Вторият е чувството за несигурност и за справедливост, свързани с равнището на престъпността. Част от хората смятат, че не са достатъчно защитени, и част от хората смятат, че липсва справедливост. Така че тези два източника са много силни и няма как да бъдат удовлетворявани с някаква мимикрия.

Как може да стане съдебната реформа?

- Процесът няма да е лесен. Проблемът в съдебната власт е, че съществува негласна коалиция на статуквото, която не иска нищо да се променя, защото сегашното съсловно устройство позволява на тези, които имат достатъчно „ресурс“, да избягват всички възможни проблеми с правосъдието и органите на реда. Заможните установяват определен ред и той става по-силен от закон. Затова и обикновените граждани започват да вярват, че който плати, получава от съда решението, което желае. Трябва да се направи реформа, която да вмени на прокуратурата отговорността по спазването на закона винаги, а не по нейно усмотрение. В момента прокурорите имат абсолютна свобода да решават и действат по свое усмотрение. В нито една съдебна система няма абсолютна справедливост - съдията обикновено отсъжда или в полза на прокурора, или на защитата. Но в българската съдебна система прокурорите рядко оставят на съдиите свободата да отсъждат; много по-често делата въобще не стигат до съд. Днес в България прокурорите много ми приличат на ловна дружинка, която се е регистрирала официално само заради ползите от бракониерстването.

А необходимо ли е свикването на Велико народно събрание?

- Смятам, че ВНС е изключително ретроградна институция. Просто историческите обстоятелства са ни върнали към традиция, която и в годините назад преди 9 септември не е имала особено добра репутация. Съвременната демокрация не се нуждае от конвент, не се нуждае от специални форуми. С какво великите народни представители са по-добри от обикновените? С това, че са два пъти повече и два пъти по-некомпетентни. Или защото са избрани случайно, за да решат един казус? Повечето от тях ще са без опит, няма да са виждали парламент и няма да носят никаква отговорност. Те ще изпълнят онова, което партийните централи са решили. ВНС е презастраховка на стария елит, когато изходът от реформите бе все още много неясен. Много съжалявам, че в България юридическата традиция е такава и Конституционният съд се отнесе прекалено консервативно в тълкувателното си решение относно съдебната реформа. Макар че то е по-скоро извинение, а не реално ограничение за гузната съвест на сегашния парламент.

Интервютата взе Сибина КРЪСТЕВА

[ISTORIK]

За съдебната система този парламент не може да направи много

Огнян Герджиков, председател на Народното събрание, пред „Капитал“

Как си представяте идеалния парламент?

- Това е малко научна фантастика. Идеалният парламент за мен трябва да включва 80% юристи и икономисти. Поне половината народни представители трябва да са юристи. Трябва да се подбират най-добрите експерти и да се уважава професионализмът, който сега за съжаление все още не се уважава достатъчно в нашия политически живот и в частност в парламента. И ако наистина би могло да се подбере елитът на обществото и като професионализъм, и като морални качества, това би било прекрасно. За съжаление това е само в областта на фантастиката.

Каква оценка бихте поставили на този парламент?

- Аз съм слагал десетки хиляди оценки през последните години, но на студенти. Трудно ми е да поставям тук оценки по две причини. Първо, аз самият съм народен представител и качеството ми на председател едва ли ми позволява да заемам ролята на учител. Трудно ми е да слагам оценки в цифри. Но мога с думи. Намирам, че нашият парламент работи през миналата година твърде успешно. Изхождам от това, че успяхме да приемем всички нормативни актове, които бяха задължителни с оглед на нашите основни приоритети, най-вече на външнополитическите приоритети - членството в НАТО и ЕС. Тук слагам, разбира се, и приоритетите от вътрешнополитически план - съживяването на икономиката, борбата с безработицата, усилията за подобряване на социалния статус на гражданите... Но там имаме още твърде много да правим, за да се усетят успехите.

Тоест мислите, че работата на парламента отговаря на очакванията на избирателите?

- Аз бих казал другояче, направеното от парламента не се оценява адекватно от избирателите. Има обществена нагласа избирателите да гласуват и след като изберат с много хъс своите представители, фигуративно казано, от следващия ден започват да ги критикуват. Това е наш манталитет, който се е насложил през годините като своеобразна реакция срещу невъзможността да се правят подобни неща преди 15 години. Демократичният преход отприщи страстите и даде възможност за изява. Махалото просто отиде от единия в другия край - от пълната невъзможност да се критикува до непрекъснатото критикуване. Това са неща, които, струва ми се, постепенно ще започнат да отзвучават. Не че някога управляващите ще бъдат най-любимите на хората. Но поне няма да има тази предопределена негативна нагласа след всеки избори.

Не мислите ли, че може да има и обективни причини за недоволство и критика?

- Разбира се. Работата на парламента, както впрочем и на другите институции, е далече от съвършенството, от това, което на всички нас ни се иска. Никакво съмнение няма, че можем да бъдем критикувани за едно или друго. Не всичко направихме така, както на самите нас ни се иска. Самият аз мога да бъда недоволен за много неща, които бих желал другояче да станат - по-бързо, да се избягнат някои грешки. В крайна сметка обаче трябва да се гледа по-глобално, да се види общото, а не от дърветата да не се види гората. Общото вече всъщност се вижда от много хора - че България вече е тръгнала по добрия, по перспективния път. Че посоката на движение е правилна.

Кое е най-важното, което остава да бъде свършено от този парламент?

- Най-важното е да изпълним ангажиментите си по затворените вече глави от преговорите с Европейския съюз. На първо място, това е промяната в конституцията, която се надявам да стане факт до края на март - такава е пътната карта на измененията с оглед на членството ни в Европейския съюз. Трябва да направим съответните промени в още няколко хармонизационни закона. Това са като че ли и основните неща. Разбира се, не трябва да се пропуска и изработването на правилата за провеждане на изборите за следващия парламент. Очевидно закъсняхме с това и ще направим така, както се получава и при предишните народни събрания - правилата да бъдат приети накрая на мандата.

Очаквах да кажете и за съдебната система нещо...

- За съдебната система този парламент не може да направи много, макар че ни се иска. Основната причина, макар това да не се харесва на много хора, е решението на Конституционния съд от по-миналата година, което направи невъзможно обикновено Народно събрание да извърши структурни промени в съдебната система. Вярно, някои казват, че това решение е тълкувателно. Независимо от това трябва да се уважаваме взаимно като институции. Значи ли това, че трябва сега да се надхитряваме с Конституционния съд и да приемем такова изменение, което в следващ момент може да се окаже противоконституционно? Аз лично не бих се изложил на такъв риск и затова още преди време заедно с други мои колеги твърдяхме, че ако искаме да направим структурни промени, трябва да има Велико народно събрание (ВНС), колкото и на някои това да не им харесва.
И това ВНС трябваше да има две основни задачи - първата, свързана със съдебната реформа - структурната промяна, и втората - да се закрие институцията ВНС. Това е институция, която модерният свят не познава. Доколкото знам, освен България още само Монголия има Велико народно събрание (Великия държавен хурал - бел. ред.). От тази гледна точка изглеждаме твърде екзотично и не знам докога ще продължава това.

С какво си обяснявате факта, че толкова време съдебната система не може да бъде реформирана?

- Аз бих казал, че в някаква степен това е заложено в самата конституция. Тя сложи така нещата, че при недалновидна политика да се стигне до задълбочаване на едни проблеми, което и стана. Всички тези проблеми се зародиха далеч преди управлението на НДСВ. Ние опитахме да направим първите крачки към съдебната реформа. Една сериозна стъпка беше първата промяна на конституцията, която мина изключително успешно. С нея беше ограничен имунитетът на магистратите, тяхната несменяемост. Допреди това те се чувстваха над закона, като хора, които не са заплашени от нищо, които са вечни на постовете си и като цяло тяхната независимост стигна до абсурдни размери. С промяната в конституцията се отне тази свръхпривилегированост на магистратите. Това обаче само по себе си не е достатъчно. Трябва да се има предвид, че съдебната система е твърде консервативна и трудно търпи резки промени. Но трябва постепенно в тази посока да се развиват нещата, обаче по-следващите стъпки изискват точно тази структурна промяна, която ние за съжаление не можем да направим. Така че нека следващият парламент има куража да направи решителните стъпки, за съжаление пак чрез ВНС. Освен ако Конституционният съд не преосмисли радикално своята позиция и не направи възможно обикновено Народно събрание да направи необходимото.

Мислите ли, че има съпротива и от страна на самата съдебна система?

- Нормално е да има известна съпротива, тъй една консервативна система не обича да бъде разбутвана. Нормално е самата система да се чувства относително комфортно в сегашните си дрехи. И да не е радетел за сериозни промени. В крайна сметка обаче не трябва да се изхожда само от това кое е удобно на сегашната система.
Трябва да търсим това, което е удобно на хората, на цялото общество, тъй като тази реформа е за хората.

Какво мислите, че ще се случи с НДСВ отсега нататък?

- НДСВ вече се наложи като сериозна и авторитетна политическа сила, която има място в политическия ни живот. Основната заслуга на НДСВ беше разбиването на двуполюсния модел, който вече, мисля, няма почва. НДСВ успя да предотврати острите конфронтационни сблъсъци, характерни за началните години на прехода. Сега нещата изглеждат относително по-цивилизовани. Не че няма конфронтации - във всяка демократична държава има управляващи и опозиция и понякога се получават по-общи сблъсъци. Но все пак нека да вървим постепенно към по-висока степен на цивилизованост в отношенията между отделните партии.

Вие лично мислите ли да оставате в политиката?

- В своя жизнен път само два пъти съм се стремял към нещо и съм кандидатствал, искал съм да стана. Веднъж кандидатствах за студент, където трябваше да успея от втория опит, и втория път се борих да остана в университета като преподавател. Там ми трябваха не два, а четири опита, защото по политически причини ме спираха. Аз обаче бях упорит, за да постигна голямото си желание. За нищо друго повече не съм се борил да ставам. Оттам насетне съм бил само канен. Аз самият няма да се кандидатирам за нищо. Ако обаче НДСВ реши, че съм човек, който е бил полезен и може да бъде полезен в следващо управление, то тогава бих могъл да си помисля дали бих приел подобна оферта.

Как мислите, много по-различни ли ще бъдат депутатите от НДСВ в следващия парламент?

- Съвсем нормално е да има различие. Немалка част от сегашните депутати показаха чудесен потенциал, високо чувство за отговорност и професионализъм и би било чудесно, ако те продължат в политиката - биха били много полезни. Разбира се, има и такива, на които силата им е в други области и там биха били по-полезни. Това предполага обновяване на състава и желание за привличане на много стойностни хора, понеже това е разковничето на успеха - стойностните хора да бъдат в политиката.

Как се отнасяте към исканията на опозицията за вашата оставка?

- Със смесено чувство. Това е част от политическата игра. Но също така ми се струва, че набраният опит през тези години ме накара да не позволявам на хора от опозицията да правят каквото си искат в пленарната зала. Особено що се отнася до въпроси, засягащи правото - имам самочувствието да съм добър юрист и трудно мога да приема такива обструкции, които се основават на тълкуване на правила, които са далеч от истината.
Затова не позволявам в пленарната зала да се изкривяват правилата, по които работи парламентът. Безкомпромисен съм и това не се харесва. С известно любопитство даже наблюдавам това, което става.

В последните месеци от мандата на този парламент по-лесно ли ще се работи? Ще успее ли НДСВ да постигне траен консенсус, така че да се намира по-лесно мнозинство?

- Опасявам се, че няма да е по-лесно. И то не толкова, защото няма мнозинство, а защото влизаме в предизборна обстановка. Това разконцентрира народните представители и ги кара да насочват активността си към избирателните райони. Това ще ни затрудни да си вършим работата. Знам, че народните представители не обичат силови мерки и всички мои опити срещат съпротива, включително и по такива битови въпроси, като например ползването на служебни коли. Да, може да се ползват, но само до избирателните райони. А не за партийни цели. Мисля, че оставащите месеци ще бъдат по-трудни за парламента.

Интервюто взе Алексей ЛАЗАРОВ

[ISTORIK]

Индустрията ще расте по-бързо от сектора на услугите

Лидия Шулева, вицепремиер и министър на икономиката, пред „Капитал“

Мислите ли, че сред политиците най-после има консенсус за дългосрочната икономическа политика и че след изборите няма да има сериозни сътресения независимо от победителя?

- Консенсусът е не само обединение около една обща цел, но и съгласие за пътя и механизмите, по които тя може да се постигне. Общата цел, която декларират всички политически сили, е висок икономически растеж. За съжаление в публичното пространство има сериозен дефицит на ясни механизми как да се постигне тази цел. Прокрадват се и идеи, които противоречат на пазарната логика - например БСП декларира, че иска икономически растеж от 8%, и в същото време смята да го постигне, като спре приватизацията. Това е доста „авангардна“ идея. У нас частният сектор създава 77% от добавената стойност в икономиката и се питам как ще се постигне висок икономически растеж, ако се стремим към задържане или връщане към държавна собственост, а не към стимулиране на частния сектор. Правителството на НДСВ има много ясно виждане как може да се постигне ускорен икономически растеж, какви стъпки трябва да направим и в каква последователност. Докато декларираното към момента от други политически сили е само намерения и нищо конкретно. Сътресения след изборите ще има, ако следващото българско правителство се плъзне по плоскостта на преразпределението и харчи изкараните до момента пари, а не ги инвестира. Ако България има отговорни политици, това не бива да се случи. Важно за бъдещото развитие на страната е следването на приоритетите.
За мен един от най-важните бъдещи приоритети, е инвестиции в образованието и човешкия капитал. Другият приоритет е постигането на висок и устойчив икономически растеж, повишаване на конкурентоспособността и подобряването на бизнес средата. Постигането им е поставено върху три стълба - образование, иновации и предприемачество. Ако изпълним тези приоритети, мисля, че стандартът на живот на българина ще се повишава. Защото икономическото развитие предхожда с една крачка повишаването на стандарта на живот и това постепенно започва да се усеща.

В какъв срок са изпълними тези приоритети?

- Реализацията на двата приоритета задължително трябва да стане в средносрочен план. Подобряването на бизнес средата и конкурентоспособността вече са налице, тенденцията ще продължи и през тази година. А при образованието основната ни цел през 2005 г. е да поставим основите на модернизацията на образованието, основите на икономиката на знанието, която се базира на инвестиции в човешки капитал. Това ще гарантира икономическото развитие в бъдещето. Ако ние не насочим ускорено инвестициите в човешки ресурси, няма да можем да реализираме високи темпове на растеж. Докато доскоро основната ни цел беше да привличаме инвестиции в материални активи, сега вече е настъпил моментът, в който тези инвестиции трябва да бъдат съпътствани от други - в човешкия капитал, в квалификацията на хората. Защото в бъдеще ще се наема не работна ръка като часове отработено време, ще се наемат знание, опит и умения.

Кое ще е различно в българската икономика през 2005 г. и на какво ще се дължи?

- Очаквам 2005 г. да е превратна в развитието на индустрията. Вече се забелязва тенденция на високи темпове на растеж на промишленото производство и продажбите. Докато предишните години основният дял в икономическия растеж идваше от търговия и услуги, то сега за първи път тези темпове са сравними с ръста на промишленото производство (например производството през октомври 2004 г. нараства с 15% спрямо септември 2003 г., а промишлените продажби - с 23%). Докато доскоро смятахме, че българската индустрия е в криза или застой, то 2004 г. вече дава първите сигнали за обръщане на тенденцията. Това ще е характерно и за 2005 г. и очаквам ръстът в индустрията да е по-голям от този в услугите. Растежът се дължи на предвидимостта на бизнес средата, на планирането на сериозни инвестиции. Времето на оцеляването на икономиката отмина, сега тя ще премине в подем.
Очаквам 2005 г. да се отличава и по това, че инвеститорите ще имат много по-силно и определящо въздействие върху растежа - той ще се генерира от вече направените и от предстоящите инвестиции. Процесът на приватизация приключва и много повече ще бъдат инвестициите на зелено - в модернизация, в ново производство. Тази тенденция се показва и от статистиката за 2004 г. - преките чуждестранни инвестиции надхвърлят 2 млрд. евро, същият е размерът и на вътрешните инвестиции. Следващият двигател на растежа са по-големият износ и по-високото крайно потребление. За първи път в края на миналата година темповете на нарастване на износа са съизмерими с тези на вноса. Спестяванията в левове и валута бележат ръст от 30%, което е гаранция както за инвестиции, така и за потребление. И не на последно място ще има ръст в заетостта, той ще бъде иницииран главно от по-голямата икономическа активност на частните фирми.

Кои ще са трите най-проспериращи бизнеса през 2005 г.?

- Строителството, туризмът и телекомуникациите. През 2004 г. тези сектори бележат впечатляващи ръстове - в строителството над 10%, приходите в туризма нараснаха с 22%, в телекомуникациите новите технологии и продукти навлизат почти всеки ден и ръстът ще продължи.

Кой ще е най-бързо растящият сектор на икономиката?

- Индустриалният сектор ще претърпи бързо развитие. Ще има положително развитие в отраслите от леката промишленост - вече се увеличава износът на храни, цигари, напитки, същата е тенденцията и в мебелното производство. Потенциал има и в текстилната и обувната промишленост. През 2004 г. най-голям растеж на износа постигнаха черната и цветната металургия. Ръст има и в експорта при машиностроенето. Тези данни показват, че посочените сектори се възраждат, и смятам, че тенденцията за растеж при тях ще продължи. Очаквам и по-голям растеж в сектора на услугите - най-вече при туризма. Новосъздадената материална база в туризма е гаранция, че тези инвестиции ще трябва да се възвръщат, т.е. ще бъдат положени усилия за привличане на повече и по-платежоспособни туристи. Затова темповете на растеж в този сектор ще продължат.

В кои сектори ще има най-големи трудности?

- На първо място, едни от най-големите трудности ще срещнат предприятията, които трябва да се съобразят с екологичните изисквания, защото те са свързани с доста сериозни инвестиции. В някои от отраслите вече започнаха, но в енергетиката все още е необходимо да се направят много големи инвестиции за постигане на еконормите. Това ще бъде направено и с подкрепата на държавата, с еврофондовете и други финансови програми. Вторият сектор, в който ще се срещат трудности, е земеделието, защото неразвитият пазар на земята е една от сериозните пречки пред интензивното земеделие.
Необходими са усилия за окрупняване на земята и съз*даване на свободен пазар, което ще доведе до оживление в сектора.

Кои региони ще се развиват най-бързо и защо?

- Потенциалът за развитие на регионите зависи от три основни фактора - преките чужди инвестиции, разходите за материални активи и равнището на брутния вътрешен продукт. В момента чуждестранните инвестиции са разпределени неравномерно, те са съсредоточени в Югозападен и Североизточен район на планиране и по-конкретно в София-град, София област и Варна. Повече от 50% от БВП се създават в Югозападен и Южен Централен район, а по отношение на разходите за материални активи лидер е Югозападният регион. Според тези данни се очертават три водещи региона - Югозападен, Южен Централен и Североизточен. Прогнозата ми е, че тези региони ще се развиват по-интензивно и през 2005 г. От голямо значение за развитие на регионите са и предстоящите големи инфраструктурни проекти - магистралите „Тракия“ и „Люлин“, нефтопроводът Бургас - Вльора, Дунав мост 2 и други. За да е по-балансирано регионалното развитие, голяма част от средствата по предприсъединителните програми, а след присъединяването ни към ЕС - от структурните фондове, ще бъдат насочвани към по-слабо развитите региони.

Коя пречка пред бизнеса ще премахне държавата през 2005 г.?

- През 2005 г. ще бъдат променени редица наредби. Направеното от министерството социологическо проучване сред бизнеса ни показа основните административни бариери. На тази база са подготвените изменения, които ще облекчат режимите главно в строителството, санитарно-ветеринарния контрол, транспорта и някои общински режими. Проучването ни показа, че проблемът не е толкова в съществуването на определени разрешителни или лицензионни режими, а по-скоро в прилагането им. Нашата цел е да направим по-лесно прилагането на тези режими. Те засягат над 60% от бизнеса и облекчаването им ще има много голям ефект. Вече сме облекчили или отменили над 80% от режимите, които са идентифицирани като спъващи предприемачеството. Неслучайно България се изкачва с 26 позиции напред в сравнение с миналата година в индекса за икономическа свобода на фондацията „Херитидж“.

В кои сектори на икономиката очаквате най-големи инвестиции през тази година? Ще се увеличи ли броят на чуждите инвестиции на зелено в индустрията?

- Миналата година чуждите инвестиции са колкото за 2002 и 2003 г., взети заедно. Заради високите темпове на растеж на инвестициите (през последните няколко години ръстовете са с 50%) големите международни компании вече ни разпознават като атрактивно място за влагане на капитали. Имаме всички основания да считаме, че притокът на чужди инвестиции през 2005 г. ще продължи да се увеличава с високи темпове.
Само за последните месеци имаме постъпили 13 проекта за инвестиции на зелено. Това са компании от Чехия, Австрия, Германия, Норвегия. Тези проекти вече съществуват, взети са решения да бъдат извършени, а не са хипотетични. В цялата страна се строят много търговски комплекси, заводи - например за газови и готварски отоплителни уреди, фабрика за преработка на плодове и зеленчуци, предприятия за инертни и други строителни материали, за железопътни изделия и други. Тази тенденция неминуемо ще продължи. Какви са прогнозите ви за развитието на туристическата индустрия през 2005 г.?

- През последните няколко лета страната ни се утвърди като хитова туристическа дестинация и тенденцията ще продължи и през тази година, защото съотношението качество - цена е в полза на България. Базата е нова, цените у нас са по-ниски в сравнение с конкурентните ни държави и това създава доста добър баланс. Вече се наблюдава и сериозна тенденция в разнообразяването на туристическия продукт - селски туризъм, екотуризъм, познавателен и културен туризъм, балнеология и SPA туризъм. Още по-значимо е развитието на зимния туризъм. Надявам се ръстът при зимния туризъм да настигне този при летния през следващите няколко години. Като цяло за туризма залагаме умерена прогноза - между 7 и 10% ръст на туристите през следващите години. Ако бизнесът направи инвестиции в квалификация на персонала и качеството на услугите в луксозните хотели, започне да отговаря на стандарта на материалната база, растежът ще бъде много по-сериозен.

Интервюто взе Теодора ВАСИЛЕВА