Задкулисна геополитика около модернизацията на руските вертолети Ми-24 и Ми-17
Военна поръчка за 100 млн. долара минава под знака на черния PR
Боряна БЪЧВАРОВА, Момчил МИЛЕВ
в-к Капитал
Коя оръжейна компания е способна да спечели проект в България, за който се конкурират концерни от САЩ, Великобритания, Франция и Израел, изборът се прави от военно министерство (заедно с икономическото и финансовото) и решаваща за успеха е позицията на Русия. Отговорът на това уравнение с много неизвестни се чакаше до петък (10 декември). Става дума за възстановяването на летателния ресурс на военните хеликоптери Ми-24 и Ми-17 , които са на въоръжение във военновъздушните сили на България. До редакционното приключване на броя конкурсната комисия по проекта за модернизация на вертолетите Ми не беше обявила класацията си. Появиха се слухове, че решението се отлага за януари. Кандидатите - британската BAE Systems, израелските Еlbit Systems съвместно с американската Lockheed Martin, Israel Aircraft Industries (IAI) и френската Sagem, вече представиха технически и финансови параметри по офертите си. Безспорно обаче е, че
Изборът ще е и политически
До момента нито една голяма сделка в Министерство на отбраната (МО) не е била направена при прозрачна процедура. За сметка на това върху съответната тръжна комисия е бил оказван силен лобистки и политически натиск, включително на държавно ниво. Традицията започна още с първата крупна сделка от този тип в посттоталитарната история - за изграждане на Полева комуникационно-информационна система (ПИКИС) за нуждите на силите за бързо реагиране на българската армия. За целта бяха отделени 58 млн. долара. При неясни критерии бе избрана италианската Маркони с неофициалния аргумент, че това ще помогне за приемането на страната в НАТО. Седем години по-късно функционираща система липсва. Едва при сегашното правителство се намери чиновник, който да сложи подписа си под документа за приемане на вече морално остарялата техника.
По същото време опити за прокарване на военни сделки направиха и руснаците. Авиоконструкторското бюро МАПО МиГ излезе с оферта към София: 14 нови изтребителя МиГ-29 срещу руски държавен заем за България в размер на 450 млн. долара. Колегите им от авиобюрото Сухой лобираха за модернизиране на българските Су-25 срещу около 100 млн. долара. И двете оферти обаче не срещнаха подкрепа, тъй като правителството на Иван Костов беше в разгара на своята северноатлантическа кампания. За сметка на това тогавашният министър на отбраната Бойко Ноев за първи път плахо подметна за купуване на щатски изтребители F-16 втора ръка . След
Идването на сегашния кабинет
политическата конюнктура отново се смени. Руската бойна техника и в частност изтребителите МиГ-29 отново станаха актуални. Правителството на Симеон Сакскобургготски избра руската ОКБ МиГ да възстанови и адаптира бойните ни самолети от този тип по натовските стандарти. Въпросната фирма обаче се оказа неспособна да изпълни поръчката, ремонтира само шест от машините и не успя да преоборудва нито една по западен образец. Заради това Министерството на отбраната прекрати договора, без да каже каква част от парите по него са били изхарчени от руснаците. Няколко месеца по-късно обаче военният министър Николай Свинаров ненадейно обяви, че поръчката отново може да бъде възложена на ОКБ МиГ . Пак той без каквато и да е тръжна процедура подписа дългогодишен договор за стратегическо партньорство с Даймлер-Крайслер на стойност около 1 млрд. лева. Компанията се задължава да подмени целия автопарк на българската армия с високопроходими и бронирани превозни средства от своята номенклатура.
Другият политически сблъсък в сферата на превъоръжаването дойде откъм БСП и то именно по линия на настоящата сделка за модернизацията на вертолети. Депутатът Ангел Найденов публично атакува мнозинството през февруари т.г., че се готви да ощети данъкоплатците с около 50 милиона евро, сключвайки сделка с британската BAE Systems. Според него цената е била умишлено раздута до около 200 милиона евро. Всичко това бе подкрепено с черен PR по няколко вестника - BAE Systems провалила няколко крупни оръжейни проекта в други държави.
От документите, извадени по случая, се разбра, че при предварителното проучване на фирмите, които да бъдат поканени в конкурса, МО се е спряло на BAE като на стратегически партньор - този избор дава политическо предимство за ефективно и дългосрочно сътрудничество с водещи членки на НАТО . Водещите членки в случая са Великобритания и САЩ, тъй като BAE Systems е създадена при сливане на британската British Airospace и на американската Marconi Electronic Systems. Тя е и единствената трансатлантическа компания в отбранителния сектор. Тогава обаче от БСП обявиха, че BAE е избрана под лобистки натиск на принц Кирил Сакскобургготски. Тази версия плюс някои обвинения в корупционни скандали бяха повторени и в анонимна публикация на в. Стандарт и в деня на подаването на финансовите оферти (3 декември). От BAE Systems отрекоха повечето факти и тълкувания от текста и го определиха като компилация от целия черен PR срещу тях за последната година. Правителственият пресцентър отрече намеса на Кирил Сакс*кобургготски. Дейността му няма ни най-малко отношение към процедурата за модернизация на български хеликоптери и името му е намесено умишлено в нея, пише в съобщението.
Горещите страсти
които видимо се разгоряха около конкурентите по проекта, определено са икономически. Размерът на българската поръчка е относително малък за мащабите на оръжейния бизнес. По последни неофициални данни тя е под 100 млн. долара и предвижда инсталиране на авионика, съвместима със стандартите на НАТО, и удължаване на летателната годност на 12 щурмови хеликоптера Ми-24 и шест транспортни Ми-17 . Първо се говореше за 36 вертолета поравно от двата типа и за около 150 млн. долара. Неотдавна обаче МО реши да купи за въоръжените сили една ескадрила транспортни хеликоптери Cougar от френската Eurocopter, поделение на немско-френския консорциум EADS. Това се сочи като причина за орязването на поръчката, поне на този етап.
Българската сделка обаче е решаваща за това накъде ще натежат везните около руските Ми-24 в Централна Европа (виж карето). Около модернизацията им се отваряше атрактивен пазар за западните производители на авионика. Доста подобни проекти в региона се провалиха и сега производителите имат нужда от реални поръчки, за да оправдаят досегашните си усилия в тази посока. Решаващо за успеха или неуспеха на модернизациите се оказва
Съгласието на руснаците
които трябва да издадат сертификат за модернизирани хеликоптерите от този тип. Досега конструкторското бюро Мил не е заявило позицията си по българския проект и евентуалното си участие в него. Предполага се, че всички участници в конкурса ще представят искания протокол за сътрудничество с Русия. Първо предимство имаха Sagem, които Рособоронекспорт беше избрало за партньор в модернизациите в международен план. После френският ексклузивитет отпадна и руснаците се съгласиха да работят и с BAE Systems. Дейвид Уайт, директор за Европа на компанията, каза, че са по-напред в това отношение от конкурентите. Имат детайлен протокол за партньорството с Мил , споразумение за доставка на резервни части с Рособоронекспорт и в момента инсталират своя авионика на вертолети Ми-172 в руския завод в Казан. От Еlbit също казаха, че с Lockheed Martin имат писмено потвърждение от Комитета за военнотехническо сътрудничество на Русия и че ако бъдат избрани, ще си сътрудничат с руските компании. В миналото обаче руснаците няколко пъти са размахвали пръст на Еlbit. Според Journal of Electronic Defense в началото на 90-те им е отказвана техническата документация, нужна за модернизацията на румънските Миг-29 . Освен това са били критикувани, че модернизират Ми-24 без руска благословия.
Голямата неизвестна е докъде ще се прострат амбициите на руснаците за тяхното участие в модернизацията. Източници от военното министерство коментираха пред в. Дневник , че проектът може да бъде блокиран, ако Москва поиска вертолетите да бъдат ремонтирани в Русия. За да го направи, руската фирма трябва да има сертификат за индустриална собственост и допуск до класифицирана информация на НАТО, каквито Брюксел едва ли ще даде. От друга страна обаче Москва е заинтересувана от успеха на българския проект, тъй като сега той е нейният голям шанс да вкара модернизирани Ми-24 и Ми-17 на въоражение в НАТО. А в средите на българските военни има хора, които лобират за продавачите на нови вертолети и биха предпочели модернизацията на руската техника да се провали.
Приватизацията на Терем
BAE Systems и Еlbit - двете компании, които дадоха гласност на офертите си, се интересуват от авиоремонтните заводи Терем Летец във Враждебна и Терем - Георги Бенковски в Пловдив. Идеята е модернизацията частично да бъде осъществена в един от тях. И двете предприятия обаче са в холдинга от осем военно-ремонтни завода Терем , който е обявен за приватизация анблок. От BAE Systems са купили документи за участие в раздържавяването на холдинга. Дори и Агенцията за приватизация да избере друг купувач, смятаме, че ще можем да осъществим проекта, тъй като едва ли новият собственик би отказал голяма поръчка, каквато е модернизацията на вертолетите, обясниха от компанията.
И двете компании предлагат цялостно преустройство на авиониката за модернизацията на Ми-24 и Ми-17 , система за разпознаване на свой/чужд , съвместима със стандартите на НАТО, навигационни системи и пакет за самозащита и засичане на цели. След модернизацията хеликоптерите ще могат да летят при всякакви метеорологични условия и нощно време. Предлага се и подмяна на въоръжението на вертолета. Приносът на американския гигант Lockheed Martin в офертата на Еlbit ще бъде чрез интегриране в машините на система за предаване на данни за страните - членки на НАТО.
В конкурса за вертолетите се очерта
Нова сфера на конкуренция - офсетните програми
Офсетът е промишлена или търговска компенсация, която съответното правителство изисква от чуждите фирми, спечелили поръчки за доставка за въоръжените сили. В България законодателството за офсета беше прието наскоро. Офсетна програма ще трябва да се представя при всеки договор за армията за над 5 млн. лева. Вече има и първата офсетна инвестиция в страната - на германската Кун технолоджи , която през 2005 г. ще започне производство за автомобилни детайли край Радомир. Това е по линия на рамковото споразумение за доставка на транспортни средства за армията с Daimler Chrysler.
Офсетната програма на BAE Systems по предварителна информация е наполовина разделена между военната и цивилната индустрия. Т.нар. директен офсет предвижда инвестиции в Терем , в летище Крумово и трансфер на военни технологии. За целта са проучени 127 софтуерни компании в България и са отсети седем. Индиректният офсет предвижда съвместна работа с предприятието за двигатели Елма - Троян, подпомагане на износа на Промет , Кремиковци и Стомана и поръчка на четири кораба във Варненската корабостроителница. От Elbit предлагат да изградят лаборатория за авионика и да инсталират симулатор за обучение на пилотите да летят на модернизираните машини. След като конкурсната комисия класира кандидатите, Министерството на икономиката ще започне да доуточнява офсетните им програми. Сработването на практиката с офсета е от особена важност за данъкоплатците. Сто милиона долара може и да са малко за световната оръжейна промишленост, но са значима за гражданите, които плащат за превъоражаването на армията. Сделката с руските хеликоптери е само един от 11-те основни проекта за модернизацията на армията, за които до 2015 г. се предвиждат 1.5 млрд. долара от бюджета.
По темата работи още: Панайот АНГАРЕВ, Дневник
Кой кой е
BAE Systems, британско-американска собственост, е най-голямата компания от отбранителната промишленост в Европа и четвъртата в света. Оборотът й за 2003 г. е 12 млрд. британски лири (18.5 млрд. долара). Получила е дългосрочни поръчки на стойност 46 млрд. лири. Тя има стратегически инвестиции в седем големи европейски отбранителни компании. Държи 20% дял в Airbus, 50% в AMS, 37% в MBDA, 35% в SAAB, 50% в Gripen, 37.5% в Еurofighter и 100% в Atlas Electronic. Осъществила е офсетни програми за над 20 млрд. долара. По сделка за фрегата T22 има индиректен офсет за 19 млн. лири в IT сектора на Румъния.
Elbit systems е израелска компания, специализирала в модернизацията на военна техника. За 2003 г. има оборот от 909 млн. долара. Гарантираните й вземания по сключени договори са за над 2 млрд. долара, половината от които трябва да бъдат реализирани през 2005 г. От бъдещите й вземания 66% са по сделки извън Израел. В Румъния има три компании. По договора за модернизация на Миг-21 и Puma 330 през 1999 г. и 1998 г. е създала AE Електроникс и Елмет . Третата - Симилтек , е за производство на симулатори и е купена при приватизацията на военните заводи в Румъния.
Israel Aircraft Industries (IAI) e собственост на израелското министерство на отбраната. Тя е една от най-големите компании в страната с продажби от 2.06 млрд. долара за 2002 г. и над 14 500 служители. В структурата й са Bedek Aviation Group (поддръжка на гражданските и военните самолети) и отделни звена за електроника (оръжия и навигационни системи), военни и граждански самолети. Почти 80% от продажбите й на отбранителни продукти са за износ в 70 страни. Клиенти на цивилното й производство са компании като British Airways, General Electric, Lockheed Martin и United Parcel Service.
Sagem е акционерно дружество, листвано на Парижката фондова борса. Продажбите му за 2003 г. са за 3.18 млрд. евро. Това е втората по големина телекомуникационна група във Франция и третата европейска компания в сферата на отбранителната електроника. Присъства в повече от 20 страни. Sagem e международен играч при мобилните телефони. Определя се като световен лидер при системите за контрол на полета при хеликоптерите и при космическата оптика. В процес на сливане е с френската Snecma - контролиран от държавата производител на самолетни двигатели .
Русия се бори за загубените си пазари
Щурмовите вертолети Ми-24 постъпват на въоръжение в Русия през 1969 г. Разработени са от московското авиоконструктурско бюро Mил , произвеждат се в Росвертол в Ростов на Дон и се продават от държавния експортен монополист Рособоронекспорт . Досега са произведени 3250 вертолета, близо половината от които са изнесени и са пръснати в около 50 страни по света. Участвали са в около 30 военни конфликта и локални войни (в Афганистан, Чечения и албанските бунтове в Македония през 2001 г.). Сега на служба са около 1500 вертолета от основната версия и 300 от специализираните им модификации. Около модернизацията им се очертава голям бизнес и към него вече проявяват интерес и западни компании, произвеждащи авионика. След като Главното командване на НАТО заявява, че би искало да има на въоръжение хеликоптерите Ми-24 , вниманието се фокусира върху новите членки в Централна Европа.
Преди няколко години страните от Вишеградската четворка - Полша, Чехия, Словакия и Унгария, се опитат да модернизират колективно своите 105 щурмови вертолета Ми-24 , за повечето от които летателната годност изтича през 2005 г. Проектът се оценява на около 750 млн. долара. После преговорите се провалят, според някои източници заради претенциите на руските компании да участват не просто в ремонта, но и в модернизацията. Полша като най-голям собственик на 40 машини обявява национален проект на стойност около 80 млн. долара. После той е сведен до модернизацията на 16 вертолета и стойността му е намалена на 15.5 млн. долара. Проектът събира доста авторитетни компании - Elbit и Lockheed Martin в консорциум, Israel Aircraft Industries, Sagem и Рособоронекспорт , Eurocopter, Thales, BAE Systems, южноафриканската Advanced Technologies Engeneeing (ATE). По това време IAI и ATE имат опит при модернизацията на Ми-24 съответно в Индия и Алжир. Опит има и Еlbit в Македония и в страна от Близкия изток.
Полша избира BAE Systems за доставчик на авиониката и интегрираните системи, ремонтът се възлага на руснаците от Росвертол . Основна страна по договора е полски военно-ремонтен холдинг, който е аналог на българския Терем . По това време BAE Systems няма зад гърба си поръчки за модернизация на Ми-24 . Тя обаче е модернизирала демонстрационно един Mи-24 Д , откупен от британски колекционер, който го е придобил в Литва. Развитието на системите е разработено в BAE Avionics Group в Рочестър. Полската схема обаче не сработва. Програмата е прекратена и всички Ми-24 на Полша остават без приложение.
Има още четири-пет държави, които имат такива машини, и следващият по големина въздушен флот от подобни хеликоптери е именно в България. Чехия засега мълчи за модернизацията на своите Ми-24 , но вече купи от руснаците няколко нови Ми-38 . Търг за своите десет Ми-24 е обявила и Словакия.
Модернизацията на вертолетите е съпътствана с драми в Русия. Тя първа осъвременява вече изнесен Ми-24 още през 1994 г. Подобна модернизация се прави също в Беларус. Отбранителната индустрия в Русия и бездруго преживява болезнено загубата на пазарите си в бившите социалистически страни. През 90-те години на миналия век тя им е доставила оръжия на стойност около 3.7 млрд. долара, основно по схеми за погасяване на дълга си. След двете вълни на членство на държавите от региона в НАТО обаче Москва може да разчита само на малки договори за модернизация на стойност няколко десетки милиона долара (по около 50 млн. долара годишно). Става дума за поддръжка на вече доставени системи, пише Aviation Week&Space Technology. Вече в няколко случая Русия се оплаква шумно от западни и израелски компании, които са модернизирали нейни платформи без споразумение с руския производител.
От друга страна, от самите заводи се надигат гласове, че Рособоронекспорт и вертолетните заводи трябва да се наложат за руска модернизация на вертолетите, които са в чужбина и се оценяват на около 5 хил. единици Ми-17 и Ми-24 (и новата му експортна версия Ми-35 ). За съжаление сега Русия проиграва тази възможност заради недостиг на финансов ресурс в конкуренцията със западните корпорации , казват от един от заводите.
Според международни наблюдатели сега в бившите соцстрани руснаците са изместени от американците, които за последното десетилетие са доставили военна техника за около 2.5 млрд. долара в новите членки на НАТО.
Военна поръчка за 100 млн. долара минава под знака на черния PR
Боряна БЪЧВАРОВА, Момчил МИЛЕВ
в-к Капитал
Коя оръжейна компания е способна да спечели проект в България, за който се конкурират концерни от САЩ, Великобритания, Франция и Израел, изборът се прави от военно министерство (заедно с икономическото и финансовото) и решаваща за успеха е позицията на Русия. Отговорът на това уравнение с много неизвестни се чакаше до петък (10 декември). Става дума за възстановяването на летателния ресурс на военните хеликоптери Ми-24 и Ми-17 , които са на въоръжение във военновъздушните сили на България. До редакционното приключване на броя конкурсната комисия по проекта за модернизация на вертолетите Ми не беше обявила класацията си. Появиха се слухове, че решението се отлага за януари. Кандидатите - британската BAE Systems, израелските Еlbit Systems съвместно с американската Lockheed Martin, Israel Aircraft Industries (IAI) и френската Sagem, вече представиха технически и финансови параметри по офертите си. Безспорно обаче е, че
Изборът ще е и политически
До момента нито една голяма сделка в Министерство на отбраната (МО) не е била направена при прозрачна процедура. За сметка на това върху съответната тръжна комисия е бил оказван силен лобистки и политически натиск, включително на държавно ниво. Традицията започна още с първата крупна сделка от този тип в посттоталитарната история - за изграждане на Полева комуникационно-информационна система (ПИКИС) за нуждите на силите за бързо реагиране на българската армия. За целта бяха отделени 58 млн. долара. При неясни критерии бе избрана италианската Маркони с неофициалния аргумент, че това ще помогне за приемането на страната в НАТО. Седем години по-късно функционираща система липсва. Едва при сегашното правителство се намери чиновник, който да сложи подписа си под документа за приемане на вече морално остарялата техника.
По същото време опити за прокарване на военни сделки направиха и руснаците. Авиоконструкторското бюро МАПО МиГ излезе с оферта към София: 14 нови изтребителя МиГ-29 срещу руски държавен заем за България в размер на 450 млн. долара. Колегите им от авиобюрото Сухой лобираха за модернизиране на българските Су-25 срещу около 100 млн. долара. И двете оферти обаче не срещнаха подкрепа, тъй като правителството на Иван Костов беше в разгара на своята северноатлантическа кампания. За сметка на това тогавашният министър на отбраната Бойко Ноев за първи път плахо подметна за купуване на щатски изтребители F-16 втора ръка . След
Идването на сегашния кабинет
политическата конюнктура отново се смени. Руската бойна техника и в частност изтребителите МиГ-29 отново станаха актуални. Правителството на Симеон Сакскобургготски избра руската ОКБ МиГ да възстанови и адаптира бойните ни самолети от този тип по натовските стандарти. Въпросната фирма обаче се оказа неспособна да изпълни поръчката, ремонтира само шест от машините и не успя да преоборудва нито една по западен образец. Заради това Министерството на отбраната прекрати договора, без да каже каква част от парите по него са били изхарчени от руснаците. Няколко месеца по-късно обаче военният министър Николай Свинаров ненадейно обяви, че поръчката отново може да бъде възложена на ОКБ МиГ . Пак той без каквато и да е тръжна процедура подписа дългогодишен договор за стратегическо партньорство с Даймлер-Крайслер на стойност около 1 млрд. лева. Компанията се задължава да подмени целия автопарк на българската армия с високопроходими и бронирани превозни средства от своята номенклатура.
Другият политически сблъсък в сферата на превъоръжаването дойде откъм БСП и то именно по линия на настоящата сделка за модернизацията на вертолети. Депутатът Ангел Найденов публично атакува мнозинството през февруари т.г., че се готви да ощети данъкоплатците с около 50 милиона евро, сключвайки сделка с британската BAE Systems. Според него цената е била умишлено раздута до около 200 милиона евро. Всичко това бе подкрепено с черен PR по няколко вестника - BAE Systems провалила няколко крупни оръжейни проекта в други държави.
От документите, извадени по случая, се разбра, че при предварителното проучване на фирмите, които да бъдат поканени в конкурса, МО се е спряло на BAE като на стратегически партньор - този избор дава политическо предимство за ефективно и дългосрочно сътрудничество с водещи членки на НАТО . Водещите членки в случая са Великобритания и САЩ, тъй като BAE Systems е създадена при сливане на британската British Airospace и на американската Marconi Electronic Systems. Тя е и единствената трансатлантическа компания в отбранителния сектор. Тогава обаче от БСП обявиха, че BAE е избрана под лобистки натиск на принц Кирил Сакскобургготски. Тази версия плюс някои обвинения в корупционни скандали бяха повторени и в анонимна публикация на в. Стандарт и в деня на подаването на финансовите оферти (3 декември). От BAE Systems отрекоха повечето факти и тълкувания от текста и го определиха като компилация от целия черен PR срещу тях за последната година. Правителственият пресцентър отрече намеса на Кирил Сакс*кобургготски. Дейността му няма ни най-малко отношение към процедурата за модернизация на български хеликоптери и името му е намесено умишлено в нея, пише в съобщението.
Горещите страсти
които видимо се разгоряха около конкурентите по проекта, определено са икономически. Размерът на българската поръчка е относително малък за мащабите на оръжейния бизнес. По последни неофициални данни тя е под 100 млн. долара и предвижда инсталиране на авионика, съвместима със стандартите на НАТО, и удължаване на летателната годност на 12 щурмови хеликоптера Ми-24 и шест транспортни Ми-17 . Първо се говореше за 36 вертолета поравно от двата типа и за около 150 млн. долара. Неотдавна обаче МО реши да купи за въоръжените сили една ескадрила транспортни хеликоптери Cougar от френската Eurocopter, поделение на немско-френския консорциум EADS. Това се сочи като причина за орязването на поръчката, поне на този етап.
Българската сделка обаче е решаваща за това накъде ще натежат везните около руските Ми-24 в Централна Европа (виж карето). Около модернизацията им се отваряше атрактивен пазар за западните производители на авионика. Доста подобни проекти в региона се провалиха и сега производителите имат нужда от реални поръчки, за да оправдаят досегашните си усилия в тази посока. Решаващо за успеха или неуспеха на модернизациите се оказва
Съгласието на руснаците
които трябва да издадат сертификат за модернизирани хеликоптерите от този тип. Досега конструкторското бюро Мил не е заявило позицията си по българския проект и евентуалното си участие в него. Предполага се, че всички участници в конкурса ще представят искания протокол за сътрудничество с Русия. Първо предимство имаха Sagem, които Рособоронекспорт беше избрало за партньор в модернизациите в международен план. После френският ексклузивитет отпадна и руснаците се съгласиха да работят и с BAE Systems. Дейвид Уайт, директор за Европа на компанията, каза, че са по-напред в това отношение от конкурентите. Имат детайлен протокол за партньорството с Мил , споразумение за доставка на резервни части с Рособоронекспорт и в момента инсталират своя авионика на вертолети Ми-172 в руския завод в Казан. От Еlbit също казаха, че с Lockheed Martin имат писмено потвърждение от Комитета за военнотехническо сътрудничество на Русия и че ако бъдат избрани, ще си сътрудничат с руските компании. В миналото обаче руснаците няколко пъти са размахвали пръст на Еlbit. Според Journal of Electronic Defense в началото на 90-те им е отказвана техническата документация, нужна за модернизацията на румънските Миг-29 . Освен това са били критикувани, че модернизират Ми-24 без руска благословия.
Голямата неизвестна е докъде ще се прострат амбициите на руснаците за тяхното участие в модернизацията. Източници от военното министерство коментираха пред в. Дневник , че проектът може да бъде блокиран, ако Москва поиска вертолетите да бъдат ремонтирани в Русия. За да го направи, руската фирма трябва да има сертификат за индустриална собственост и допуск до класифицирана информация на НАТО, каквито Брюксел едва ли ще даде. От друга страна обаче Москва е заинтересувана от успеха на българския проект, тъй като сега той е нейният голям шанс да вкара модернизирани Ми-24 и Ми-17 на въоражение в НАТО. А в средите на българските военни има хора, които лобират за продавачите на нови вертолети и биха предпочели модернизацията на руската техника да се провали.
Приватизацията на Терем
BAE Systems и Еlbit - двете компании, които дадоха гласност на офертите си, се интересуват от авиоремонтните заводи Терем Летец във Враждебна и Терем - Георги Бенковски в Пловдив. Идеята е модернизацията частично да бъде осъществена в един от тях. И двете предприятия обаче са в холдинга от осем военно-ремонтни завода Терем , който е обявен за приватизация анблок. От BAE Systems са купили документи за участие в раздържавяването на холдинга. Дори и Агенцията за приватизация да избере друг купувач, смятаме, че ще можем да осъществим проекта, тъй като едва ли новият собственик би отказал голяма поръчка, каквато е модернизацията на вертолетите, обясниха от компанията.
И двете компании предлагат цялостно преустройство на авиониката за модернизацията на Ми-24 и Ми-17 , система за разпознаване на свой/чужд , съвместима със стандартите на НАТО, навигационни системи и пакет за самозащита и засичане на цели. След модернизацията хеликоптерите ще могат да летят при всякакви метеорологични условия и нощно време. Предлага се и подмяна на въоръжението на вертолета. Приносът на американския гигант Lockheed Martin в офертата на Еlbit ще бъде чрез интегриране в машините на система за предаване на данни за страните - членки на НАТО.
В конкурса за вертолетите се очерта
Нова сфера на конкуренция - офсетните програми
Офсетът е промишлена или търговска компенсация, която съответното правителство изисква от чуждите фирми, спечелили поръчки за доставка за въоръжените сили. В България законодателството за офсета беше прието наскоро. Офсетна програма ще трябва да се представя при всеки договор за армията за над 5 млн. лева. Вече има и първата офсетна инвестиция в страната - на германската Кун технолоджи , която през 2005 г. ще започне производство за автомобилни детайли край Радомир. Това е по линия на рамковото споразумение за доставка на транспортни средства за армията с Daimler Chrysler.
Офсетната програма на BAE Systems по предварителна информация е наполовина разделена между военната и цивилната индустрия. Т.нар. директен офсет предвижда инвестиции в Терем , в летище Крумово и трансфер на военни технологии. За целта са проучени 127 софтуерни компании в България и са отсети седем. Индиректният офсет предвижда съвместна работа с предприятието за двигатели Елма - Троян, подпомагане на износа на Промет , Кремиковци и Стомана и поръчка на четири кораба във Варненската корабостроителница. От Elbit предлагат да изградят лаборатория за авионика и да инсталират симулатор за обучение на пилотите да летят на модернизираните машини. След като конкурсната комисия класира кандидатите, Министерството на икономиката ще започне да доуточнява офсетните им програми. Сработването на практиката с офсета е от особена важност за данъкоплатците. Сто милиона долара може и да са малко за световната оръжейна промишленост, но са значима за гражданите, които плащат за превъоражаването на армията. Сделката с руските хеликоптери е само един от 11-те основни проекта за модернизацията на армията, за които до 2015 г. се предвиждат 1.5 млрд. долара от бюджета.
По темата работи още: Панайот АНГАРЕВ, Дневник
Кой кой е
BAE Systems, британско-американска собственост, е най-голямата компания от отбранителната промишленост в Европа и четвъртата в света. Оборотът й за 2003 г. е 12 млрд. британски лири (18.5 млрд. долара). Получила е дългосрочни поръчки на стойност 46 млрд. лири. Тя има стратегически инвестиции в седем големи европейски отбранителни компании. Държи 20% дял в Airbus, 50% в AMS, 37% в MBDA, 35% в SAAB, 50% в Gripen, 37.5% в Еurofighter и 100% в Atlas Electronic. Осъществила е офсетни програми за над 20 млрд. долара. По сделка за фрегата T22 има индиректен офсет за 19 млн. лири в IT сектора на Румъния.
Elbit systems е израелска компания, специализирала в модернизацията на военна техника. За 2003 г. има оборот от 909 млн. долара. Гарантираните й вземания по сключени договори са за над 2 млрд. долара, половината от които трябва да бъдат реализирани през 2005 г. От бъдещите й вземания 66% са по сделки извън Израел. В Румъния има три компании. По договора за модернизация на Миг-21 и Puma 330 през 1999 г. и 1998 г. е създала AE Електроникс и Елмет . Третата - Симилтек , е за производство на симулатори и е купена при приватизацията на военните заводи в Румъния.
Israel Aircraft Industries (IAI) e собственост на израелското министерство на отбраната. Тя е една от най-големите компании в страната с продажби от 2.06 млрд. долара за 2002 г. и над 14 500 служители. В структурата й са Bedek Aviation Group (поддръжка на гражданските и военните самолети) и отделни звена за електроника (оръжия и навигационни системи), военни и граждански самолети. Почти 80% от продажбите й на отбранителни продукти са за износ в 70 страни. Клиенти на цивилното й производство са компании като British Airways, General Electric, Lockheed Martin и United Parcel Service.
Sagem е акционерно дружество, листвано на Парижката фондова борса. Продажбите му за 2003 г. са за 3.18 млрд. евро. Това е втората по големина телекомуникационна група във Франция и третата европейска компания в сферата на отбранителната електроника. Присъства в повече от 20 страни. Sagem e международен играч при мобилните телефони. Определя се като световен лидер при системите за контрол на полета при хеликоптерите и при космическата оптика. В процес на сливане е с френската Snecma - контролиран от държавата производител на самолетни двигатели .
Русия се бори за загубените си пазари
Щурмовите вертолети Ми-24 постъпват на въоръжение в Русия през 1969 г. Разработени са от московското авиоконструктурско бюро Mил , произвеждат се в Росвертол в Ростов на Дон и се продават от държавния експортен монополист Рособоронекспорт . Досега са произведени 3250 вертолета, близо половината от които са изнесени и са пръснати в около 50 страни по света. Участвали са в около 30 военни конфликта и локални войни (в Афганистан, Чечения и албанските бунтове в Македония през 2001 г.). Сега на служба са около 1500 вертолета от основната версия и 300 от специализираните им модификации. Около модернизацията им се очертава голям бизнес и към него вече проявяват интерес и западни компании, произвеждащи авионика. След като Главното командване на НАТО заявява, че би искало да има на въоръжение хеликоптерите Ми-24 , вниманието се фокусира върху новите членки в Централна Европа.
Преди няколко години страните от Вишеградската четворка - Полша, Чехия, Словакия и Унгария, се опитат да модернизират колективно своите 105 щурмови вертолета Ми-24 , за повечето от които летателната годност изтича през 2005 г. Проектът се оценява на около 750 млн. долара. После преговорите се провалят, според някои източници заради претенциите на руските компании да участват не просто в ремонта, но и в модернизацията. Полша като най-голям собственик на 40 машини обявява национален проект на стойност около 80 млн. долара. После той е сведен до модернизацията на 16 вертолета и стойността му е намалена на 15.5 млн. долара. Проектът събира доста авторитетни компании - Elbit и Lockheed Martin в консорциум, Israel Aircraft Industries, Sagem и Рособоронекспорт , Eurocopter, Thales, BAE Systems, южноафриканската Advanced Technologies Engeneeing (ATE). По това време IAI и ATE имат опит при модернизацията на Ми-24 съответно в Индия и Алжир. Опит има и Еlbit в Македония и в страна от Близкия изток.
Полша избира BAE Systems за доставчик на авиониката и интегрираните системи, ремонтът се възлага на руснаците от Росвертол . Основна страна по договора е полски военно-ремонтен холдинг, който е аналог на българския Терем . По това време BAE Systems няма зад гърба си поръчки за модернизация на Ми-24 . Тя обаче е модернизирала демонстрационно един Mи-24 Д , откупен от британски колекционер, който го е придобил в Литва. Развитието на системите е разработено в BAE Avionics Group в Рочестър. Полската схема обаче не сработва. Програмата е прекратена и всички Ми-24 на Полша остават без приложение.
Има още четири-пет държави, които имат такива машини, и следващият по големина въздушен флот от подобни хеликоптери е именно в България. Чехия засега мълчи за модернизацията на своите Ми-24 , но вече купи от руснаците няколко нови Ми-38 . Търг за своите десет Ми-24 е обявила и Словакия.
Модернизацията на вертолетите е съпътствана с драми в Русия. Тя първа осъвременява вече изнесен Ми-24 още през 1994 г. Подобна модернизация се прави също в Беларус. Отбранителната индустрия в Русия и бездруго преживява болезнено загубата на пазарите си в бившите социалистически страни. През 90-те години на миналия век тя им е доставила оръжия на стойност около 3.7 млрд. долара, основно по схеми за погасяване на дълга си. След двете вълни на членство на държавите от региона в НАТО обаче Москва може да разчита само на малки договори за модернизация на стойност няколко десетки милиона долара (по около 50 млн. долара годишно). Става дума за поддръжка на вече доставени системи, пише Aviation Week&Space Technology. Вече в няколко случая Русия се оплаква шумно от западни и израелски компании, които са модернизирали нейни платформи без споразумение с руския производител.
От друга страна, от самите заводи се надигат гласове, че Рособоронекспорт и вертолетните заводи трябва да се наложат за руска модернизация на вертолетите, които са в чужбина и се оценяват на около 5 хил. единици Ми-17 и Ми-24 (и новата му експортна версия Ми-35 ). За съжаление сега Русия проиграва тази възможност заради недостиг на финансов ресурс в конкуренцията със западните корпорации , казват от един от заводите.
Според международни наблюдатели сега в бившите соцстрани руснаците са изместени от американците, които за последното десетилетие са доставили военна техника за около 2.5 млрд. долара в новите членки на НАТО.
Comment