Баучер, Джеймс Дейвид (1850–30. ХII. 1920)
Британски журналист, обществен и политически деец; дългогодишен кореспондент на лондонския „Таймс“ на Балканите (1888–1920). Добър познавач на балканските проблеми, автор на стотици статии в британския печат по въпросите на Македония и борбите на остров Крит. Един от най-влиятелните и добре информирани членове на Балканския комитет. Автор на статиите за историята на балканските държави и на Македония в „Енциклопедия Британика“. С обширни връзки в управляващите кръгове на Балканите Баучер е използван като посредник в редица дипломатически преговори още по време на Критското въстание (1896–1897). При подготовката на Балканската война е свързваща фигура между българската и гръцката дипломация. Критикува остро условията на Букурещкия мирен договор 1913. По време на Парижката мирна конференция 1919-1920 опитва да осигури по-добри условия на победена България.
От него: Ив. Илчев. Джеймс Дейвид Баучер и българската национална кауза (1912–1920). Известия на Държавните архиви, 50, 1986, 135-190.
За него: Lady Grogan. The Life of J. Bourchier. London, 1932; Ф. Отти. Джеймс Баучер, кореспондент на „Таймс“ на Балканите (1888–1920). В: Проблеми на българската историография. София, 1973.
Бъкстон мисия (септември 1914 – януари 1915)
Проучвателна мисия, водена от братята Ноел и Чарлс Бъкстон, изпратена от британското правителство на Балканите. Цели да проучи политическите настроения в балканските столици. Изразява раздвоението в Лондон по балканската политика. Зад мисията застават Уинстън Чърчил, Дейвид Лойд Джордж и в по-малка степен министър-председателят Хенри Аскуит, докато министърът на външните работи сър Едуард Грей е по-скоро скептичен. Двамата братя, известни като дейци на Балканския комитет, скоро надхвърлят прерогативите си и опитват да убедят неутралните балкански страни да подкрепят Антантата. Турчин атентатор стреля срещу братята и ги ранява в Букурещ. До есента на 1915 г. те остават сред най-горещите застъпници на идеята за териториални отстъпки на България като средство да бъде привлечена. Телеграмите и идеите на братя Бъкстон оказват влияние върху мисленето на Чърчил и Лойд Джордж при подготовката на Дарданелската операция.
За нея: Бъкстон Н. и Ч. Мисия на Балканите. С., 1987.
Радославов Васил Христов (1854–1929)
Роден в Ловеч. Член на революционния комитет в града. Завършва гимназия в чешките земи на Австро-Унгария и висше юридическо образование в Хайделберг, Германия. Член на Либералната партия (1883), водач на Либералната партия (радослависти) (1887). Народен представител. Министър на правосъдието (1884–1886, 1886–1887, 19. V. – 17. IX. 1894), на вътрешните работи (12. VIII. 1886 – 28. VI. 1887, 18. I. 1899 – 27. XI. 1900, 4. VII. 1913 – 20. XII. 1913, 23. XII. 1913 – 21. IX. 1915, 7. IX. 1916 – 21. VI. 1918), на финансите (18. XI. 1886 – 28. VI. 1887), на народното просвещение (17. IX. 1894 – 9. XII. 1894), на външните работи и изповеданията (17 – 20. XII. 1913, 23. XII. 1913 – 21. IX. 1915, 21. IX. 1915 – 21. VI. 1918). Министър-председател (16. VIII. 1886 – 28. VI. 1887, 23. XII. 1913 – 21. VI. 1918).
Силно влияние върху външнополитическите възгледи на Васил Радославов оказва безцеремонната намеса на Русия във вътрешните работи на България през 1886-1887 г. От тогава до края на живота си е безкомпромисен русофоб. През Балканската война препоръчва сближение с Централните сили. След краха на България в Междусъюзническата война оглавява правителство, което отдалечава страната от Антантата и я сближава с Централните сили. Под негов натиск е прието финансовото споразумение с „Дисконто Гезелшафт“ в навечерието на Първата световна война, което поставя част от икономиката на страната под германски контрол. След започване на войната лавира между двете групировки, но не крие симпатиите си към Централните сили. Изпраща д-р Никола Генадиев на проучвателна мисия в страните от Антантата, но не приема препоръките му и продължава прогерманската си политика. От август 1914 г. до септември 1915 г. преговаря и с двете воюващи страни. На 3–4 IX. 1915 г. подписва турско-българска конвенция за коригиране на границата и таен политически договор с Германия и Австро-Унгария. След два дни е подписана и военна конвенция, която предвижда териториални отстъпки в полза на България.
През цялото си управление Радославов не смее, а вероятно и не иска да провежда самостоятелна политика и във всичко се съобразява с волята на цар Фердинанд. Принуден е да подаде оставка през лятото на 1918 г. Крахът на водената от него политика става ясен, а и не успява да прокара пред съюзниците си българските интереси в северна Добруджа. След Солунското примирие напуска България заедно с цар Фердинанд и живее в Германия до края на живота си.
От него: ЦДА, ф. 313; БИА при НБКМ, ф. 263; България и Световната криза. С., 1923; Дневни бележки 1914–1916, С., 1993.
Соболев мисия
Предложение на съветското правителство до българското, връчено на 26. XI. 1940 г. от главния секретар на Министерството на външните работи Аркадий Соболев за сключване на пакт за приятелство и взаимна помощ. Пактът предвижда подкрепа на българските териториални искания и защита на независимостта на страната. Предложението цели да изтръгне България от германската сфера на влияние и е част от дипломатическата борба между Берлин и Москва. БРП (комунисти) започва енергична кампания за приемане на предложението. Мисията завършва безуспешно. Правителството не желае да обвързва българската със съветската политика, а и примерът с прибалтийските републики, подписали подобни договори и погълнати от СССР през 1940 г., действа достатъчно стряскащо.
За нея: Чичовска В. Соболевата акция. С., 1972.
Трианонски мирен договор (4. VI. 1920)
Част от системата на Парижките мирни договори. Подписан между силите победителки и Унгария. САЩ отказва да го ратифицира и подписва отделен договор с Будапеща. Съгласно договора Румъния получава Трансилвания и Източен Банат; КСХС – Хърватия, Бачка и западната част на Банат; Чехословакия – Словакия и Закарпатска Украйна. Провинция Бургенланд преминава към Австрия. Унгария се отказва от всякакви претенции към Риека (Фиуме).
Съгласно договора Унгария признава независимостта на КСХС и Чехословакия; отказва се от всички права на бившата Австро-Унгария. Договорът ограничава унгарската армия на 35 хил. души, забранява задължителната военна служба и притежаването на авиация, танкове и тежка артилерия. Според договора Унгария споделя вината на Германия и Австрия за избухването на Първата световна война. Унгария трябва да заплати репарации. За контрол над изпълнението на договора се създава междусъюзническа комисия.
За него: De Martens. Nouveau recueil general de Traites. 3-e serie, par H. Triepel, t. XII.
Чърчил Уинстън (1876–1965)
Британски политик и държавник, роден във видния род Марлбъро. Учи във военното училище Сендхърст, участва в бойните действия в Афганистан и в Англо-Бурската война. Спечелва си известност, когато описва бягството си от бурски плен. От тогава до края на живота си е активен политик. За първи път влиза в британския кабинет през 1905 г. До балканските проблеми се докосва през Първата световна война. През есента на 1914 г. е един от министрите, които подкрепят мисията на братя Ноел и Чарлс Бъкстон на Балканите. Настоява за привличането на балканските държави на страната на Антантата. Застъпник е на териториални отстъпки, които трябва да бъдат направени от съседите на България, които по думите му отговарят на “интересите на справедливостта”. В качеството си на първи лорд на Адмиралтейството през януари 1915 г. предлага т. нар. Дарданелска операция, която трябва да принуди Османската империя да капитулира. Чърчил осъзнава бързо, че помощта на България може да се окаже решаваща за успеха на операцията и затова до есента на 1915 г. е сред най-твърдите застъпници на линията за правене на значителни териториални отстъпки на България. В спомените си „Световната криза“, писани след войната, продължава да защитава линията, че една от причините за провала на съглашенската политика на полуострова е неспособността на Антантата да изпълни поне част от справедливите териториални искания на България. Същевременно след Първата световна война той оказва поддръжка на Гърция в катастрофалния и конфликт с Турция (1919–1922). Политик реалист, той никога не позволява изискванията на справедливостта да влязат в противоречие с политическата му линия и през Втората световна война, когато отново оглавява британското правителство, не прави никакви стъпки за привличането на София. На 9.X.1944 г. сключва т. нар. „балканска сделка“ с Й. Сталин, довел до английската интервенция в Гърция в края на 1944 г. В края на 40-те години ентусиазирано застава зад плана „Труман“.
За него: Гунев Г., И. Илчев. Уинстън Чърчил и Балканите. С., 1989.
Британски журналист, обществен и политически деец; дългогодишен кореспондент на лондонския „Таймс“ на Балканите (1888–1920). Добър познавач на балканските проблеми, автор на стотици статии в британския печат по въпросите на Македония и борбите на остров Крит. Един от най-влиятелните и добре информирани членове на Балканския комитет. Автор на статиите за историята на балканските държави и на Македония в „Енциклопедия Британика“. С обширни връзки в управляващите кръгове на Балканите Баучер е използван като посредник в редица дипломатически преговори още по време на Критското въстание (1896–1897). При подготовката на Балканската война е свързваща фигура между българската и гръцката дипломация. Критикува остро условията на Букурещкия мирен договор 1913. По време на Парижката мирна конференция 1919-1920 опитва да осигури по-добри условия на победена България.
От него: Ив. Илчев. Джеймс Дейвид Баучер и българската национална кауза (1912–1920). Известия на Държавните архиви, 50, 1986, 135-190.
За него: Lady Grogan. The Life of J. Bourchier. London, 1932; Ф. Отти. Джеймс Баучер, кореспондент на „Таймс“ на Балканите (1888–1920). В: Проблеми на българската историография. София, 1973.
Бъкстон мисия (септември 1914 – януари 1915)
Проучвателна мисия, водена от братята Ноел и Чарлс Бъкстон, изпратена от британското правителство на Балканите. Цели да проучи политическите настроения в балканските столици. Изразява раздвоението в Лондон по балканската политика. Зад мисията застават Уинстън Чърчил, Дейвид Лойд Джордж и в по-малка степен министър-председателят Хенри Аскуит, докато министърът на външните работи сър Едуард Грей е по-скоро скептичен. Двамата братя, известни като дейци на Балканския комитет, скоро надхвърлят прерогативите си и опитват да убедят неутралните балкански страни да подкрепят Антантата. Турчин атентатор стреля срещу братята и ги ранява в Букурещ. До есента на 1915 г. те остават сред най-горещите застъпници на идеята за териториални отстъпки на България като средство да бъде привлечена. Телеграмите и идеите на братя Бъкстон оказват влияние върху мисленето на Чърчил и Лойд Джордж при подготовката на Дарданелската операция.
За нея: Бъкстон Н. и Ч. Мисия на Балканите. С., 1987.
Радославов Васил Христов (1854–1929)
Роден в Ловеч. Член на революционния комитет в града. Завършва гимназия в чешките земи на Австро-Унгария и висше юридическо образование в Хайделберг, Германия. Член на Либералната партия (1883), водач на Либералната партия (радослависти) (1887). Народен представител. Министър на правосъдието (1884–1886, 1886–1887, 19. V. – 17. IX. 1894), на вътрешните работи (12. VIII. 1886 – 28. VI. 1887, 18. I. 1899 – 27. XI. 1900, 4. VII. 1913 – 20. XII. 1913, 23. XII. 1913 – 21. IX. 1915, 7. IX. 1916 – 21. VI. 1918), на финансите (18. XI. 1886 – 28. VI. 1887), на народното просвещение (17. IX. 1894 – 9. XII. 1894), на външните работи и изповеданията (17 – 20. XII. 1913, 23. XII. 1913 – 21. IX. 1915, 21. IX. 1915 – 21. VI. 1918). Министър-председател (16. VIII. 1886 – 28. VI. 1887, 23. XII. 1913 – 21. VI. 1918).
Силно влияние върху външнополитическите възгледи на Васил Радославов оказва безцеремонната намеса на Русия във вътрешните работи на България през 1886-1887 г. От тогава до края на живота си е безкомпромисен русофоб. През Балканската война препоръчва сближение с Централните сили. След краха на България в Междусъюзническата война оглавява правителство, което отдалечава страната от Антантата и я сближава с Централните сили. Под негов натиск е прието финансовото споразумение с „Дисконто Гезелшафт“ в навечерието на Първата световна война, което поставя част от икономиката на страната под германски контрол. След започване на войната лавира между двете групировки, но не крие симпатиите си към Централните сили. Изпраща д-р Никола Генадиев на проучвателна мисия в страните от Антантата, но не приема препоръките му и продължава прогерманската си политика. От август 1914 г. до септември 1915 г. преговаря и с двете воюващи страни. На 3–4 IX. 1915 г. подписва турско-българска конвенция за коригиране на границата и таен политически договор с Германия и Австро-Унгария. След два дни е подписана и военна конвенция, която предвижда териториални отстъпки в полза на България.
През цялото си управление Радославов не смее, а вероятно и не иска да провежда самостоятелна политика и във всичко се съобразява с волята на цар Фердинанд. Принуден е да подаде оставка през лятото на 1918 г. Крахът на водената от него политика става ясен, а и не успява да прокара пред съюзниците си българските интереси в северна Добруджа. След Солунското примирие напуска България заедно с цар Фердинанд и живее в Германия до края на живота си.
От него: ЦДА, ф. 313; БИА при НБКМ, ф. 263; България и Световната криза. С., 1923; Дневни бележки 1914–1916, С., 1993.
Соболев мисия
Предложение на съветското правителство до българското, връчено на 26. XI. 1940 г. от главния секретар на Министерството на външните работи Аркадий Соболев за сключване на пакт за приятелство и взаимна помощ. Пактът предвижда подкрепа на българските териториални искания и защита на независимостта на страната. Предложението цели да изтръгне България от германската сфера на влияние и е част от дипломатическата борба между Берлин и Москва. БРП (комунисти) започва енергична кампания за приемане на предложението. Мисията завършва безуспешно. Правителството не желае да обвързва българската със съветската политика, а и примерът с прибалтийските републики, подписали подобни договори и погълнати от СССР през 1940 г., действа достатъчно стряскащо.
За нея: Чичовска В. Соболевата акция. С., 1972.
Трианонски мирен договор (4. VI. 1920)
Част от системата на Парижките мирни договори. Подписан между силите победителки и Унгария. САЩ отказва да го ратифицира и подписва отделен договор с Будапеща. Съгласно договора Румъния получава Трансилвания и Източен Банат; КСХС – Хърватия, Бачка и западната част на Банат; Чехословакия – Словакия и Закарпатска Украйна. Провинция Бургенланд преминава към Австрия. Унгария се отказва от всякакви претенции към Риека (Фиуме).
Съгласно договора Унгария признава независимостта на КСХС и Чехословакия; отказва се от всички права на бившата Австро-Унгария. Договорът ограничава унгарската армия на 35 хил. души, забранява задължителната военна служба и притежаването на авиация, танкове и тежка артилерия. Според договора Унгария споделя вината на Германия и Австрия за избухването на Първата световна война. Унгария трябва да заплати репарации. За контрол над изпълнението на договора се създава междусъюзническа комисия.
За него: De Martens. Nouveau recueil general de Traites. 3-e serie, par H. Triepel, t. XII.
Чърчил Уинстън (1876–1965)
Британски политик и държавник, роден във видния род Марлбъро. Учи във военното училище Сендхърст, участва в бойните действия в Афганистан и в Англо-Бурската война. Спечелва си известност, когато описва бягството си от бурски плен. От тогава до края на живота си е активен политик. За първи път влиза в британския кабинет през 1905 г. До балканските проблеми се докосва през Първата световна война. През есента на 1914 г. е един от министрите, които подкрепят мисията на братя Ноел и Чарлс Бъкстон на Балканите. Настоява за привличането на балканските държави на страната на Антантата. Застъпник е на териториални отстъпки, които трябва да бъдат направени от съседите на България, които по думите му отговарят на “интересите на справедливостта”. В качеството си на първи лорд на Адмиралтейството през януари 1915 г. предлага т. нар. Дарданелска операция, която трябва да принуди Османската империя да капитулира. Чърчил осъзнава бързо, че помощта на България може да се окаже решаваща за успеха на операцията и затова до есента на 1915 г. е сред най-твърдите застъпници на линията за правене на значителни териториални отстъпки на България. В спомените си „Световната криза“, писани след войната, продължава да защитава линията, че една от причините за провала на съглашенската политика на полуострова е неспособността на Антантата да изпълни поне част от справедливите териториални искания на България. Същевременно след Първата световна война той оказва поддръжка на Гърция в катастрофалния и конфликт с Турция (1919–1922). Политик реалист, той никога не позволява изискванията на справедливостта да влязат в противоречие с политическата му линия и през Втората световна война, когато отново оглавява британското правителство, не прави никакви стъпки за привличането на София. На 9.X.1944 г. сключва т. нар. „балканска сделка“ с Й. Сталин, довел до английската интервенция в Гърция в края на 1944 г. В края на 40-те години ентусиазирано застава зад плана „Труман“.
За него: Гунев Г., И. Илчев. Уинстън Чърчил и Балканите. С., 1989.