Разпадането на СФРЮ и позициите на Македония
В началото на 90-те години на миналия век в югославската държава настъпиха години, изпълнени с военни действия. Тези тенденции обаче се проявиха значително по-рано. Началото им може да се постави в годините след смъртта на Тито, наричани често поститовски период, когато бъдещето на т. нар Втора югославска държава стана доста неясно. Тогава политиците на бивша Югославия не можеха да оценят предизвикателствата на новото време. Това донякъде се дължеше и на дългогодишното позитивно медийно представяне на състоянието на страната и на относително доброто жизнено равнище на мнозинството. Тези нагласи допринесоха за задълбочаване на югославската криза и за нейната голяма продължителност, за безконтролността, големия брой жертви, разрушения, за изселването на милиони хора, тяхната изолация, за лагерите и още за много подобни явления.
Спецификата в ескалацията на кризата, по-специално нейната интерпретация и предложенията за действия доведоха дотам, че официалните органи дълго време не искаха да признаят кризата и да се постараят да я разрешат. А по-късно, когато тя повече не можеше да се прикрива, по стара изпитана рецепта първо бе потърсено спасение в посочването на противоречията в икономическата сфера, което за тогавашната СФРЮ означаваше навлизане в икономическа криза.
Отговорните лица по онова време бяха привърженици на диалектическото учение, според което не може да има криза в икономическата основа на обществото, а в надстройката всичко да бъде наред. Въпреки това те дълго време премълчаваха признаците на кризата в политическата сфера. Но това доведе само до нейното нарастване за няколко години до такива размери, че политическата система на държавата беше разрушена.
След ескалацията на политическата криза в държавата беше установен партиен плурализъм, който обаче се роди без правила на играта и изведе на политическата сцена партии, характеризиращи се с висок национален градус. Това на свой ред отвори нова плоскост на кризата във вътрешно-югославските отношения: нарасна национализмът и се задълбочиха противоречията в междунационалните отношения между републиките, някои от които се обявиха за демонтиране на общата държава. Трите плоскости на Югославската криза, без разлика на поредността в настъпването и интензивността им, доведоха до ясно изразени негативни последици за тогавашната федерация.
В началото те се изразиха пряко в:
- замразяване в републиканските граници на икономическата дейност;
- слизането на СЮК от политическата сцена на държавата;
- разпадането на федерацията като държава, което и до днес не е напълно ясно от гледна точка на външните въздействия, включително върху причините за войната и междуетническите конфликти като най-черната страна на кризата.
През целия кризисен период за разрешаването на проблемите бяха предлагани многобройни варианти за мирно решение и издигани различни компромисни възможности за възстановяване на връзките между републиките. Но нито едно от тези предложения не беше разгледано сериозно, напротив, те постоянно бяха минирани от отделните републики, докато накрая се стигна до единствения вариант - разпадане на държавата и то не по цивилизован начин, както стана с Чехословакия, а чрез война, причинила страдания и неизвестност за огромен брой хора.
С оглед на това, че като политик се занимавах с проблемите на отбраната, ще спомена, че през март 1991 г. в Белград участвах в работата на експертната група по политическите въпроси, сигурността и отбраната. Това стана по времето, когато се правеха последните усилия за избягване на пълното разпадане на държавата. Но и при тези разговори, както и при всички останали, политиците не можаха или не искаха да изработят общи позиции по нито един проблем.
Стъпки за установяване на македонска независимост
Докато Македонската република активно участваше в разговорите с всички действащи лица в Югославската криза и с всички международни институции и субекти, тя осъществи и необходимите действия и подготви всички актове, необходими за установяване на пълната независимост на републиката.
Този процес не беше кратък и беше свързан с множество детайли, за които могат да се напишат обстойни студии, но аз ще ги представя тезисно.
1. Декларацията за суверенитета на Македония беше първата стъпка към бъдещата уредба на новата Македонска държава. Това е първият документ, който ясно показа (пред македонците, но и пред външния свят), че държавата взема отговорността за бъдещето си в своите ръце. Тази декларация съдържаше следните основни положения:
- с Декларацията се изразява суверенитетът на Социалистическа република Македония (СРМ) според конституционните наредби за независимост и териториална цялост на Македонската държава, както и правото на македонския народ на самоопределение, включващо и правото на обособяване;
- политическата, стопанската и правната системи на СРМ се основават на Конституцията на СРМ и на републиканските закони в съгласие и с наредбите на тази Декларация;
- Конституцията на СФРЮ, съюзните закони и другите съюзни постановления и общи актове ще действат в СРМ дотолкова, доколкото не противоречат на Конституцията на СРМ, на републиканските закони и на решенията на Събранието, с които се създава суверенитетът на СРМ;
- обявявайки суверенитета на СРМ Събранието ще изработи нова Конституция, която ще определи обществения ред и бъдещите символи на държавността в Македония;
- като суверенна държава СРМ ще определя самостоятелно своите отношения с другите народи на Югославия по мирен и демократичен път с оглед на своите интереси;
- тази Декларация, Конституцията на СРМ, републиканските закони и другите решения и общи актове са основа за действията както на републиканските органи и организации, така и на съюзните органи и организации на територията на СРМ;
- Събранието на СРМ и съответните органи на Републиката до приемането на новата конституция могат самостоятелно да приемат решения за защита и установяване на положението и правата на македонците, които живеят в съседните страни, за изселниците от Македония и за гражданите на временна работа в чужбина;
- отношенията между суверенните републики на СФРЮ се уреждат посредством спогодби и по демократичен начин, така че това да не застрашава суверенитета на Македония; Събранието на Македония ще приеме Конституционен закон, уреждащ другите въпроси от конституционно-правен характер, с който СРМ като суверенна и независима държава ще осъществява суверенните си права и ще утвърждава начина за договаряне с другите републики за правното наследство на СФРЮ и за международните отношения върху принципите на международното право.
С предварително обявените принципи на тази Декларация ясно беше обявено, че Македония ще осъществява своите суверенни права.
2. Референдумът. С новите многопартийни избори властта в Македония беше конституирана според съвременните стандарти, но беше поставен и въпросът за превръщането на Македония в суверенна държава.
След продължителни спорове стана ясно, че по този съдбоносен въпрос трябва да се произнесе македонският народ и народностите, които живеят в Македония чрез непосредствено гласуване в референдум. Така гражданите на Македония можеха да изразят по собствена воля, със своя собствен глас волята си за бъдещето, като гласуват за своя суверенна държава.
Решението за референдума беше взето на 6 август, а гражданите гласуваха на 8 септември 1991 г. Резултатите бяха повече от показателни - от имащите право на глас 1 495 626 души гласуваха 71, 85%, от които 95, 32% се обявиха за суверенна и самостоятелна македонска държава. Тези гласове бяха историческа стъпка към създаването на нов международен субект - вековен стремеж на македонския народ. Това означаваше и необходимост от създаване на вътрешно законодателство.
Към Конституцията и основните закони трябваше да се добавят още около 700 законопроекта, които да завършат обособяването на Македония. Резултатите от референдума задължиха съответните органи да очертаят своята политическа и икономическа стратегия за утвърждаването на Македония като самостоятелна и суверенна държава. Със сигурност може да се каже, че един от критериите, въз основа на които Арбитражната комисия на Европейския съюз направи извод, че Македония изпълнява условията за международно признаване, беше успешният референдум.
3. Конституцията. След референдума първа и основна задача беше изработването на нова Конституция на Република Македония (РМ), изградена върху гражданската концепция и съвременните европейски стандарти. Тя беше изработена и провъзгласена на 17 ноември 1991 г. С нея Македония получи най-високия си законово-правен акт. При изработването на новата македонска конституция бяха използвани конституциите на голям брой държави с гражданско общество, конституционната традиция на Македония в предвоенния период, както и основните концепции на съвременната законодателна теория и практика.
Така стана възможно Македония да получи нова, съвременна и съобразена със световните тенденции конституция, която решава следните главни въпроси: основните закони; основните свободи и права на човека и гражданина; организацията на държавната власт; Конституционния съд; местното самоуправление; международните отношения и отбраната на републиката; военния състав и въвеждането на извънредно положение.
С новата Конституция Македония за пръв път се определя като суверенна, самостоятелна демократична и социална държава. Суверенитетът е неделим, неотстъпен и непреносим. Той произлиза и принадлежи на гражданите. Територията на РМ е определена като неделима, границите не могат да бъдат нарушавани и могат да се променят само в съгласие с Конституцията.
В Конституцията е изведена докрай концепцията за РМ като суверенна държава. Нова е и постановката, че съществуват въоръжени сили на РМ като неотменимо право на всяка самостоятелна държава със задачата да защитават териториалната цялост, суверенитета и самостоятелността на Републиката. Допълнителна гаранция за позицията на Македонската държава е непризнаването на окупацията на Република Македония или на която и да било нейна част.
Конституцията точно определя и процедурата и начините за обявяване на военния състав и на извънредно положение, при което се суспендират определени конституционни и законови текстове.
След всичко това Македония започна своя път в неспокойните балкански води.
Последва международното признание на Македония. Република България го направи първа, за което заслужава признателност. Македония се зае с реформите, но ембаргото, наложено от ООН на СР Югославия, навреди изключително много и забави мисията на ООН. Още повече влошиха положението кризата в Косово и интервенцията на НАТО срещу СР Югославия, бежанската криза от Косово, когато още крехката и икономически слаба Македония беше принудена да приеме 380 хил. бежанци и т. н.
Какво се случи след това?
Македония беше въвлечена във война или междуетнически конфликт. Независимо дали беше чисто вътрешен или внесен отвън, той доведе дотам, че през 2001 г. над Македония надвисна заплаха от война, неизвестност, нестабилност, сиромашия.
Но и с това успяхме да се справим.
През последните няколко години в Македония преобладаваше чувството на страх от това, което ни носи бъдещето. През този период се случиха ужасни събития, но се появиха и признаци за здраво и стабилно бъдеще. Предизвикателствата, донесени от етническата поляризация, могат да бъдат преодолени.
През онези години в Република Македония беше осъществен поврат към политическа стабилизация. Това означава, че в Македония се наложи едно по-активно отношение към бъдещето и по-голяма отговорност към случващото се в страната и около нея.
Македония сега е много по-различна от онази, предшестваща Рамковия договор. В Република Македония се наложи нова философия на живот и се осъществява напредък в обществено-политическо отношение. Според нас са променени ключовите сегменти на обществото, които в бъдеще могат да генерират стабилност и просперитет на държавата и да осигурят евро-атлантическата й интеграция.
Ако направим кратка оценка на постигнатото през 2002 и 2003 г., ще видим, че бе осигурена политическата сигурност на държавата.
Като факти, подкрепящи горната констатация, могат да се посочат успешно проведените парламентарни избори, преброяването на населението, смяната във властта в съответствие с всички изисквания на европейската демокрация, динамиката в реализирането на Рамковия договор, борбата против организираната престъпност, както и началото на процесите на интеграция в ЕС и НАТО като крайна стратегическа цел на страната.
Парламентарните избори, проведени през септември 2002 г., по убедителен начин доказаха не само високата политическа култура на гражданите на Република Македония, но и зрелостта на институциите й.
Македония потвърди стабилността си и при последните събития, когато след трагичната самолетна катастрофа, довела до смъртта на президента Борис Трайковски, страната успешно проведе предсрочни президентски избори. Новият президент Бранко Цървенковски встъпи в длъжност на 12 май 2004 г.
Македония вече е убедена, че само силни и стабилни институции могат да осигурят взаимно разбиране между гражданите без разлика на тяхната етническа или религиозна принадлежност.
Трябва да се вярва в демократическия потенциал на институциите и в съвестта на всички граждани на Република Македония, които разбраха същността на съжителството и необходимостта да се уважава другият, независимо от националността му или вярата му. Върху тази фундаментална основа се изгражда общият живот на хората в Македония, което направи възможно излизането на страната от спиралата на конфликта.
Днес, след президентските избори, в общественото съзнание се появява нова морална дилема, на която никак не беше лесно да се намери отговор. Тя се корени във факта, че в структурите на властта навлязоха хора, участвали във военните конфликти, които по време на изборите станаха изразители на тази част от избирателите, които преди това бяха против държавата. Законът за амнистия разреши правните аспекти на проблема, но за някои хора все още не е решена етническата дилема: как могат да се сработят двата етноса.
Все пак хората притежават и способността да прощават и да подават ръка, а държавата трябва да създаде такива условия, в които всички хора, независимо от тяхната партийна, етническа или религиозна принадлежност и убеждения, да се чувстват сигурни и спокойни.
Положителната страна на ситуацията в Македония е, че въпреки горчивия хап от собствената ни неадекватност все пак териториалната цялост на държавата беше запазена. Оттук следва и изводът, че тази територия не бива да се поделя на сфери на влияния, тъй като това не е частна собственост, за да се дели на каквито и да било зони, в които някои да бъдат привилегировани, а други репресирани. В тази посока заслужава да се отбележи, че от началото на кризата Македония бе подкрепена цялостно и безрезервно от международната общност не само с оглед на запазването на мира и стабилността на държавата, но и в защита на нейната независимост и териториална цялост.
Рамковият договор съдейства да се наложат европейските норми за защита на човешките права, демокрацията и компромиса, за елиминиране на опасността от война и междуетнически конфликт в Република Македония, а това съдейства и за повишаване на вътрешната политическа стабилност и мира в региона, както и за европейската и евроатлантическата перспектива на страната.
Рамковият договор продължава да бъде отворен въпрос в Република Македония, но той е и ключово предизвикателство към македонската демокрация - от неговото приемане до голяма степен зависи нашето бъдеще. Подписалите Рамковия договор искат той да стане както основа за стабилна мултиетническа демокрация, така и рамка за мира и просперитета на държавата.
На правителството и на подписалите договора партии трябва да им бъдат ясни две неща:
А) че от най-високо равнище трябва да се потвърди решителността на всички участници цялостно да приложат договора и;
Б) да се дефинира динамиката за прилагане на нереализираните условия, което означава, че нашата страна се придържа към стратегическата цел - евроатлантическата интеграция.
Смятам, че 2004 г. ще бъде повратна година, в която ще осъществим условията на Рамковия договор.
За подобряване на общата икономическа и политическа система, както и на системата за сигурност, бяха ускорени действията на правителството за децентрализация на управлението и за изработване на условията и правомощията на местното самоуправление. Това се отнася и до правната уредба на представителството на етническите общности в администрацията и в силите за сигурност.
Реализирането на посочените дейности гарантира стабилността и демократичното развитие в дългосрочен план, а това осигурява и лоялността на всички граждани към държавата. Тя се разбира като обща рамка и условие за по-добър живот и еднаква сигурност за всички граждани. Очевидно е, че мирът е предварително условие за развитие на държавата. Гражданите и държавата искат да работят заедно, което е най-добрият механизъм за осигуряване на мир и развитие
Изминахме дълъг и труден път, но все още не са преодолени всички предизвикателства и проблеми. Стремежът ни е да запазим определена доза реализъм, затова констатираме, че все още не сме постигнали пълна реинтеграция на кризисните райони. Основният стълб на вътрешната стабилност е безкомпромисното възстановяване на властта на правото върху цялата територия на страната. Насилието и организираната престъпност, които се появиха през кризисния период, нямат етническа основа. Борбата против тях е борба за добруване на всички.
Когато става дума за икономическата и политическата стабилност и сигурност на Република Македония, правителството трябва да предприеме решителни мерки за справяне с корупцията, престъпността, като не бива да проявява никаква толерантност към въоръжените банди, търговията с наркотици и оръжие, най-малко заради етническите отношения в държавата. Едновременно с това то трябва да покаже твърд курс и по отношение на международната общност, като й покаже каква е истинската нужда от подпомагане.
Нашите приятели и партньори от НАТО, ЕС и ОССЕ ще останат с нас и през следващия период. Ние постепенно ще трансформираме нашите приоритети и ще ускоряваме реформите, необходими за постигане на членство в евроатлантическите структури.
В епохата на демократични промени в Европа и света Република Македония трябва да постигне добро сътрудничество със своите съседи, партньори и приятели, за да осигури сигурността на държавата.
Затова Македония се включи в международните опити за преодоляване на глобалната заплаха за света - тероризма. Македония обяви своята позиция на пълна солидарност и подкрепа на международната общност в борбата против тероризма и предприе конкретни мерки против тази заплаха.
За стабилизиране на общото политическо положение в държавата от неоценимо значение е осигуряването на условия за връщане на онези граждани, които по време на кризата поради натиск или страх за себе си и за своите близки бяха принудени да напуснат своите домове. Държавата иска да създаде условия за тяхното завръщане, а международната общност обеща помощ за осъществяване на този процес. Можем да успеем само ако изселените лица се завърнат в своите обновени домове.
В противен случай насилието и етническото прочистване ще бъдат наградени, а правото и справедливостта - забравени. В регионите, засегнати от кризата, с помощта на международната общност трябва да се възстанови и икономическата стабилност. Това е условие, за да поискат тези хора да се върнат и отново да заживеят при вековните си огнища. Присъствието на полицията и останалите правни механизми на държавата са предварително условие за това.
Гражданите на Република Македония не бива да се съмняват, че пътищата в страната са сигурни и да се плашат от криминалните банди, които все още действат в някои райони. Не може да се повтаря старата политика на толериране на сивите зони на престъпността и създаването на екстериториални анклави, в които полицията не влиза с години.
За реализиране на крайната цел - цялостно икономическо и политическо стабилизиране на страната, пред Македония и пред партньорите й от международната общност стои изключително сериозната и комплексна задача да реформира секторите на отбраната и сигурността.
Само професионални и компетентни личности могат да представляват службите при прилагането на закона, те трябва да зачитат основните принципи за прозрачна и отговорна работа в съгласие с европейските стандарти. Мултиетничността на техния състав се подразбира, защото ние се научихме, че в етнически смесена среда само такива структури могат да получат доверие.
В основата на реформите в сектора на сигурността трябва да лежи подкрепата на западните страни, защото с тяхна помощ те ще бъдат изпълнени много по-бързо и по-добре. Съветите на западните държави могат да подпомогнат реформите в сигурността. А нуждата да ускорим тази реформа се определя и от желанието ни за по-бързо интегриране в авроатлантическите структури, по което има консенсус между всички политически субекти в Република Македония.
Демаркацията на северната граница има изключително значение за стабилизиране на политическите процеси и за сигурността у нас и в региона. С договора за разграничаване никой не губи територия, за разлика от извършеното в бивша Югославия, където някои територии загубиха населението си, а в други хората изгубиха земите си. Затова поставянето под въпрос на демаркацията означава стимулиране на радикалите, които искат промени в границите. Страната и регионът никога няма да живеят в мир и ако не се предприемат координирани действия на национално и регионално равнище за елиминиране на нелегално притежаваното оръжие.
В този контекст най-големият проблем е да се намери адекватен отговор на необходимостта от създаване на професионална, компетентна и прозрачна държавна администрация, в която да няма място за лица, поставящи партийния, личния или семейния си интерес над този на държавата, на която служат.
В близко бъдеще гражданите на Македония с право очакват да се подобри тяхното икономическо положение, а с това и жизненото им равнище. Понякога изглежда, че политическата ситуация и положението със сигурността до такава степен доминират, че на останалите аспекти не се отделя необходимото внимание. Необходими са сериозни усилия за развитие на македонското стопанство, за откриване на нови работни места, за намаляване на безработицата и, разбира се, за намаляване на бедността. Нужни са действия, които да допринесат за подобряване на инвестиционния климат, като едно от условията за привличане на чуждестранни инвестиции.
За целта обаче е нужно националните и чуждестранни инвеститори да бъдат стимулирани към инвестиции в Македония. Необходима е политическа стабилност и обща сигурност в страната, което е неотменимо искане на всички инвеститори без изключение. Но в тази посока трябва да се ангажират местните авторитети и международната общност.
През постконфликтния период проблемът за доверието на младото поколение нарасна и в определен момент стана реална опасност за мира и сигурността в училищата, на улицата и в останалите обществени места.
Задачите пред образованието са разглеждат през призмата на неговата отговорност за изграждане на общност чрез любов, взаимно разбиране и уважаване на различията. Образованието трябва да възпитава съзнание за изграждане на мултиетническо общество, в което всеки човек може да определи собствения си път и развитие, като уважава останалите и тяхното различие.
През предходния период регионалните отношения бяха възприемани със сериозни резерви и бяха подкрепяни само формално от политическите авторитети. Неразбрана остана политическата философия на искането на ЕС и НАТО за регионалното измерение на евроатлантическата интеграция.
Македония полага максимални усилия за подобряване на положението в региона, тя сътрудничи с международните органи и се стреми да създаде условия за своето пълноправно членство в североатлантическите институции.
В Декларацията на НАТО от Прага беше потвърден прогресът на Македония по пътя на реформите и общата демократизация на държавата. Македония трябва да достигне европейските стандарти не само заради формалното членство в НАТО, а заради нас самите, заради процъфтяването на държавата, в която живеем и в която трябва да се уважават европейските и цивилизационните ценности. На следващата среща на върха на НАТО ние искаме да получим и формално потвърждение, че мястото ни е сред държавите, които вярват в тези идеи. В Прага ние получихме подкрепата на Албания и Хърватия за по-интензивно регионално сътрудничество в отбраната и сигурността, наша идея, която продължава да се реализира и до днес.
В завършващите документи от историческата среща на върха на ЕС в Копенхаген ние получихме уверение, че благородната идея за обединение на Европа няма да приключи, докато не бъдат привлечени всички държави от континента. Разширяването на ЕС и НАТО несъмнено ще заздрави демокрацията, мира и благоденствието в Европа.
Процесът на стабилизация е дългосрочна цел на ЕС за мир, стабилност и икономически просперитет в региона за: интеграцията му в европейските структури чрез изпълнение на Договора за стабилизация и обединение. При приемане на всички нови законодателни актове трябва да се има предвид съгласуването с регулацията в ЕС.
Още много проблеми стоят пред нас, пътят е дълъг, но ние сме убедени, че Македония има сили и възможности да отговори на предизвикателствата, които я водят към европейското семейство.
Сред тях бих споменал хармонизацията на законите с ЕС, конституционното устройство, съдебната реформа и администрацията, икономическото развитие и др. Политическата рамка осигурява връзката с администрацията, но не и с обществото. Нашите граждани, особено по-младите, като бъдещи европейци би трябвало да имат неограничени възможности за комуникации с Европа, на което в момента пречи визовият режим.
Срещата на върха на ЕС, проведена в Солун, дава извънредна възможност на страните от региона и ЕС да изработят нови механизми за сътрудничество, фокусирани върху нуждите на гражданите на Македония и другите страни от региона, за да не се чувстват изолирани от Европа. Специално място бе отделено на икономическото сътрудничество, свободното движение на хора, капитали, стоки и услуги, привличането на преки чуждестранни инвестиции и др.
Искам да се спра на още едно изискване на международната общност, което според нас е решително за стабилността на страната, а именно - определянето на конституционното ни име. Нужна е нова динамика за окончателното решаване на този въпрос. Запазването на сегашното положение е извор на нестабилност в региона.
Важно за политическата стабилизация за страната е изграждането на силни медии. Без тяхната свобода, но и отговорност, трудно може да се постигне необходимият напредък в демократизацията на Македония.
Накрая накратко искам да посоча основните приоритети за изграждане на политически стабилна, сигурна и европейски ориентирана Македония:
1. Съобразяване на всички равнища на властта с резултатите от изборите и реализация на ключовите приоритети от предизборните програми на партиите, спечелили парламентарно мнозинство.
2. Стабилизиране на системите за сигурност, възстановяване на действието на правото върху цялата територия на Македония и пълна реинтеграция на районите, въвлечени в конфликти.
3. Прилагане на разпоредбите на Рамковия договор със съответната динамика и последователност на стъпките.
4. Изпълнение на програмата за икономическо развитие и просперитет, повишаване на жизненото равнище на населението и намаляване на бедността.
5. Реализиране на програмите за доближаване към ЕС и НАТО и създаване на ясни перспективи за членство на Македония в тези организации.
6. Организирана и осмислена борба против организираната престъпност и корупцията, включваща общи действия с другите страни от региона, ЕС, ОССЕ и НАТО.
7. Действия за спиране на тенденциите за политизация на престъпността и за навлизане на престъпността в политиката.
8. Реформиране на държавния сектор на сигурността с цел да се подготви за новите предизвикателства, пред които може да се изправи страната.
В началото на 90-те години на миналия век в югославската държава настъпиха години, изпълнени с военни действия. Тези тенденции обаче се проявиха значително по-рано. Началото им може да се постави в годините след смъртта на Тито, наричани често поститовски период, когато бъдещето на т. нар Втора югославска държава стана доста неясно. Тогава политиците на бивша Югославия не можеха да оценят предизвикателствата на новото време. Това донякъде се дължеше и на дългогодишното позитивно медийно представяне на състоянието на страната и на относително доброто жизнено равнище на мнозинството. Тези нагласи допринесоха за задълбочаване на югославската криза и за нейната голяма продължителност, за безконтролността, големия брой жертви, разрушения, за изселването на милиони хора, тяхната изолация, за лагерите и още за много подобни явления.
Спецификата в ескалацията на кризата, по-специално нейната интерпретация и предложенията за действия доведоха дотам, че официалните органи дълго време не искаха да признаят кризата и да се постараят да я разрешат. А по-късно, когато тя повече не можеше да се прикрива, по стара изпитана рецепта първо бе потърсено спасение в посочването на противоречията в икономическата сфера, което за тогавашната СФРЮ означаваше навлизане в икономическа криза.
Отговорните лица по онова време бяха привърженици на диалектическото учение, според което не може да има криза в икономическата основа на обществото, а в надстройката всичко да бъде наред. Въпреки това те дълго време премълчаваха признаците на кризата в политическата сфера. Но това доведе само до нейното нарастване за няколко години до такива размери, че политическата система на държавата беше разрушена.
След ескалацията на политическата криза в държавата беше установен партиен плурализъм, който обаче се роди без правила на играта и изведе на политическата сцена партии, характеризиращи се с висок национален градус. Това на свой ред отвори нова плоскост на кризата във вътрешно-югославските отношения: нарасна национализмът и се задълбочиха противоречията в междунационалните отношения между републиките, някои от които се обявиха за демонтиране на общата държава. Трите плоскости на Югославската криза, без разлика на поредността в настъпването и интензивността им, доведоха до ясно изразени негативни последици за тогавашната федерация.
В началото те се изразиха пряко в:
- замразяване в републиканските граници на икономическата дейност;
- слизането на СЮК от политическата сцена на държавата;
- разпадането на федерацията като държава, което и до днес не е напълно ясно от гледна точка на външните въздействия, включително върху причините за войната и междуетническите конфликти като най-черната страна на кризата.
През целия кризисен период за разрешаването на проблемите бяха предлагани многобройни варианти за мирно решение и издигани различни компромисни възможности за възстановяване на връзките между републиките. Но нито едно от тези предложения не беше разгледано сериозно, напротив, те постоянно бяха минирани от отделните републики, докато накрая се стигна до единствения вариант - разпадане на държавата и то не по цивилизован начин, както стана с Чехословакия, а чрез война, причинила страдания и неизвестност за огромен брой хора.
С оглед на това, че като политик се занимавах с проблемите на отбраната, ще спомена, че през март 1991 г. в Белград участвах в работата на експертната група по политическите въпроси, сигурността и отбраната. Това стана по времето, когато се правеха последните усилия за избягване на пълното разпадане на държавата. Но и при тези разговори, както и при всички останали, политиците не можаха или не искаха да изработят общи позиции по нито един проблем.
Стъпки за установяване на македонска независимост
Докато Македонската република активно участваше в разговорите с всички действащи лица в Югославската криза и с всички международни институции и субекти, тя осъществи и необходимите действия и подготви всички актове, необходими за установяване на пълната независимост на републиката.
Този процес не беше кратък и беше свързан с множество детайли, за които могат да се напишат обстойни студии, но аз ще ги представя тезисно.
1. Декларацията за суверенитета на Македония беше първата стъпка към бъдещата уредба на новата Македонска държава. Това е първият документ, който ясно показа (пред македонците, но и пред външния свят), че държавата взема отговорността за бъдещето си в своите ръце. Тази декларация съдържаше следните основни положения:
- с Декларацията се изразява суверенитетът на Социалистическа република Македония (СРМ) според конституционните наредби за независимост и териториална цялост на Македонската държава, както и правото на македонския народ на самоопределение, включващо и правото на обособяване;
- политическата, стопанската и правната системи на СРМ се основават на Конституцията на СРМ и на републиканските закони в съгласие и с наредбите на тази Декларация;
- Конституцията на СФРЮ, съюзните закони и другите съюзни постановления и общи актове ще действат в СРМ дотолкова, доколкото не противоречат на Конституцията на СРМ, на републиканските закони и на решенията на Събранието, с които се създава суверенитетът на СРМ;
- обявявайки суверенитета на СРМ Събранието ще изработи нова Конституция, която ще определи обществения ред и бъдещите символи на държавността в Македония;
- като суверенна държава СРМ ще определя самостоятелно своите отношения с другите народи на Югославия по мирен и демократичен път с оглед на своите интереси;
- тази Декларация, Конституцията на СРМ, републиканските закони и другите решения и общи актове са основа за действията както на републиканските органи и организации, така и на съюзните органи и организации на територията на СРМ;
- Събранието на СРМ и съответните органи на Републиката до приемането на новата конституция могат самостоятелно да приемат решения за защита и установяване на положението и правата на македонците, които живеят в съседните страни, за изселниците от Македония и за гражданите на временна работа в чужбина;
- отношенията между суверенните републики на СФРЮ се уреждат посредством спогодби и по демократичен начин, така че това да не застрашава суверенитета на Македония; Събранието на Македония ще приеме Конституционен закон, уреждащ другите въпроси от конституционно-правен характер, с който СРМ като суверенна и независима държава ще осъществява суверенните си права и ще утвърждава начина за договаряне с другите републики за правното наследство на СФРЮ и за международните отношения върху принципите на международното право.
С предварително обявените принципи на тази Декларация ясно беше обявено, че Македония ще осъществява своите суверенни права.
2. Референдумът. С новите многопартийни избори властта в Македония беше конституирана според съвременните стандарти, но беше поставен и въпросът за превръщането на Македония в суверенна държава.
След продължителни спорове стана ясно, че по този съдбоносен въпрос трябва да се произнесе македонският народ и народностите, които живеят в Македония чрез непосредствено гласуване в референдум. Така гражданите на Македония можеха да изразят по собствена воля, със своя собствен глас волята си за бъдещето, като гласуват за своя суверенна държава.
Решението за референдума беше взето на 6 август, а гражданите гласуваха на 8 септември 1991 г. Резултатите бяха повече от показателни - от имащите право на глас 1 495 626 души гласуваха 71, 85%, от които 95, 32% се обявиха за суверенна и самостоятелна македонска държава. Тези гласове бяха историческа стъпка към създаването на нов международен субект - вековен стремеж на македонския народ. Това означаваше и необходимост от създаване на вътрешно законодателство.
Към Конституцията и основните закони трябваше да се добавят още около 700 законопроекта, които да завършат обособяването на Македония. Резултатите от референдума задължиха съответните органи да очертаят своята политическа и икономическа стратегия за утвърждаването на Македония като самостоятелна и суверенна държава. Със сигурност може да се каже, че един от критериите, въз основа на които Арбитражната комисия на Европейския съюз направи извод, че Македония изпълнява условията за международно признаване, беше успешният референдум.
3. Конституцията. След референдума първа и основна задача беше изработването на нова Конституция на Република Македония (РМ), изградена върху гражданската концепция и съвременните европейски стандарти. Тя беше изработена и провъзгласена на 17 ноември 1991 г. С нея Македония получи най-високия си законово-правен акт. При изработването на новата македонска конституция бяха използвани конституциите на голям брой държави с гражданско общество, конституционната традиция на Македония в предвоенния период, както и основните концепции на съвременната законодателна теория и практика.
Така стана възможно Македония да получи нова, съвременна и съобразена със световните тенденции конституция, която решава следните главни въпроси: основните закони; основните свободи и права на човека и гражданина; организацията на държавната власт; Конституционния съд; местното самоуправление; международните отношения и отбраната на републиката; военния състав и въвеждането на извънредно положение.
С новата Конституция Македония за пръв път се определя като суверенна, самостоятелна демократична и социална държава. Суверенитетът е неделим, неотстъпен и непреносим. Той произлиза и принадлежи на гражданите. Територията на РМ е определена като неделима, границите не могат да бъдат нарушавани и могат да се променят само в съгласие с Конституцията.
В Конституцията е изведена докрай концепцията за РМ като суверенна държава. Нова е и постановката, че съществуват въоръжени сили на РМ като неотменимо право на всяка самостоятелна държава със задачата да защитават териториалната цялост, суверенитета и самостоятелността на Републиката. Допълнителна гаранция за позицията на Македонската държава е непризнаването на окупацията на Република Македония или на която и да било нейна част.
Конституцията точно определя и процедурата и начините за обявяване на военния състав и на извънредно положение, при което се суспендират определени конституционни и законови текстове.
След всичко това Македония започна своя път в неспокойните балкански води.
Последва международното признание на Македония. Република България го направи първа, за което заслужава признателност. Македония се зае с реформите, но ембаргото, наложено от ООН на СР Югославия, навреди изключително много и забави мисията на ООН. Още повече влошиха положението кризата в Косово и интервенцията на НАТО срещу СР Югославия, бежанската криза от Косово, когато още крехката и икономически слаба Македония беше принудена да приеме 380 хил. бежанци и т. н.
Какво се случи след това?
Македония беше въвлечена във война или междуетнически конфликт. Независимо дали беше чисто вътрешен или внесен отвън, той доведе дотам, че през 2001 г. над Македония надвисна заплаха от война, неизвестност, нестабилност, сиромашия.
Но и с това успяхме да се справим.
През последните няколко години в Македония преобладаваше чувството на страх от това, което ни носи бъдещето. През този период се случиха ужасни събития, но се появиха и признаци за здраво и стабилно бъдеще. Предизвикателствата, донесени от етническата поляризация, могат да бъдат преодолени.
През онези години в Република Македония беше осъществен поврат към политическа стабилизация. Това означава, че в Македония се наложи едно по-активно отношение към бъдещето и по-голяма отговорност към случващото се в страната и около нея.
Македония сега е много по-различна от онази, предшестваща Рамковия договор. В Република Македония се наложи нова философия на живот и се осъществява напредък в обществено-политическо отношение. Според нас са променени ключовите сегменти на обществото, които в бъдеще могат да генерират стабилност и просперитет на държавата и да осигурят евро-атлантическата й интеграция.
Ако направим кратка оценка на постигнатото през 2002 и 2003 г., ще видим, че бе осигурена политическата сигурност на държавата.
Като факти, подкрепящи горната констатация, могат да се посочат успешно проведените парламентарни избори, преброяването на населението, смяната във властта в съответствие с всички изисквания на европейската демокрация, динамиката в реализирането на Рамковия договор, борбата против организираната престъпност, както и началото на процесите на интеграция в ЕС и НАТО като крайна стратегическа цел на страната.
Парламентарните избори, проведени през септември 2002 г., по убедителен начин доказаха не само високата политическа култура на гражданите на Република Македония, но и зрелостта на институциите й.
Македония потвърди стабилността си и при последните събития, когато след трагичната самолетна катастрофа, довела до смъртта на президента Борис Трайковски, страната успешно проведе предсрочни президентски избори. Новият президент Бранко Цървенковски встъпи в длъжност на 12 май 2004 г.
Македония вече е убедена, че само силни и стабилни институции могат да осигурят взаимно разбиране между гражданите без разлика на тяхната етническа или религиозна принадлежност.
Трябва да се вярва в демократическия потенциал на институциите и в съвестта на всички граждани на Република Македония, които разбраха същността на съжителството и необходимостта да се уважава другият, независимо от националността му или вярата му. Върху тази фундаментална основа се изгражда общият живот на хората в Македония, което направи възможно излизането на страната от спиралата на конфликта.
Днес, след президентските избори, в общественото съзнание се появява нова морална дилема, на която никак не беше лесно да се намери отговор. Тя се корени във факта, че в структурите на властта навлязоха хора, участвали във военните конфликти, които по време на изборите станаха изразители на тази част от избирателите, които преди това бяха против държавата. Законът за амнистия разреши правните аспекти на проблема, но за някои хора все още не е решена етническата дилема: как могат да се сработят двата етноса.
Все пак хората притежават и способността да прощават и да подават ръка, а държавата трябва да създаде такива условия, в които всички хора, независимо от тяхната партийна, етническа или религиозна принадлежност и убеждения, да се чувстват сигурни и спокойни.
Положителната страна на ситуацията в Македония е, че въпреки горчивия хап от собствената ни неадекватност все пак териториалната цялост на държавата беше запазена. Оттук следва и изводът, че тази територия не бива да се поделя на сфери на влияния, тъй като това не е частна собственост, за да се дели на каквито и да било зони, в които някои да бъдат привилегировани, а други репресирани. В тази посока заслужава да се отбележи, че от началото на кризата Македония бе подкрепена цялостно и безрезервно от международната общност не само с оглед на запазването на мира и стабилността на държавата, но и в защита на нейната независимост и териториална цялост.
Рамковият договор съдейства да се наложат европейските норми за защита на човешките права, демокрацията и компромиса, за елиминиране на опасността от война и междуетнически конфликт в Република Македония, а това съдейства и за повишаване на вътрешната политическа стабилност и мира в региона, както и за европейската и евроатлантическата перспектива на страната.
Рамковият договор продължава да бъде отворен въпрос в Република Македония, но той е и ключово предизвикателство към македонската демокрация - от неговото приемане до голяма степен зависи нашето бъдеще. Подписалите Рамковия договор искат той да стане както основа за стабилна мултиетническа демокрация, така и рамка за мира и просперитета на държавата.
На правителството и на подписалите договора партии трябва да им бъдат ясни две неща:
А) че от най-високо равнище трябва да се потвърди решителността на всички участници цялостно да приложат договора и;
Б) да се дефинира динамиката за прилагане на нереализираните условия, което означава, че нашата страна се придържа към стратегическата цел - евроатлантическата интеграция.
Смятам, че 2004 г. ще бъде повратна година, в която ще осъществим условията на Рамковия договор.
За подобряване на общата икономическа и политическа система, както и на системата за сигурност, бяха ускорени действията на правителството за децентрализация на управлението и за изработване на условията и правомощията на местното самоуправление. Това се отнася и до правната уредба на представителството на етническите общности в администрацията и в силите за сигурност.
Реализирането на посочените дейности гарантира стабилността и демократичното развитие в дългосрочен план, а това осигурява и лоялността на всички граждани към държавата. Тя се разбира като обща рамка и условие за по-добър живот и еднаква сигурност за всички граждани. Очевидно е, че мирът е предварително условие за развитие на държавата. Гражданите и държавата искат да работят заедно, което е най-добрият механизъм за осигуряване на мир и развитие
Изминахме дълъг и труден път, но все още не са преодолени всички предизвикателства и проблеми. Стремежът ни е да запазим определена доза реализъм, затова констатираме, че все още не сме постигнали пълна реинтеграция на кризисните райони. Основният стълб на вътрешната стабилност е безкомпромисното възстановяване на властта на правото върху цялата територия на страната. Насилието и организираната престъпност, които се появиха през кризисния период, нямат етническа основа. Борбата против тях е борба за добруване на всички.
Когато става дума за икономическата и политическата стабилност и сигурност на Република Македония, правителството трябва да предприеме решителни мерки за справяне с корупцията, престъпността, като не бива да проявява никаква толерантност към въоръжените банди, търговията с наркотици и оръжие, най-малко заради етническите отношения в държавата. Едновременно с това то трябва да покаже твърд курс и по отношение на международната общност, като й покаже каква е истинската нужда от подпомагане.
Нашите приятели и партньори от НАТО, ЕС и ОССЕ ще останат с нас и през следващия период. Ние постепенно ще трансформираме нашите приоритети и ще ускоряваме реформите, необходими за постигане на членство в евроатлантическите структури.
В епохата на демократични промени в Европа и света Република Македония трябва да постигне добро сътрудничество със своите съседи, партньори и приятели, за да осигури сигурността на държавата.
Затова Македония се включи в международните опити за преодоляване на глобалната заплаха за света - тероризма. Македония обяви своята позиция на пълна солидарност и подкрепа на международната общност в борбата против тероризма и предприе конкретни мерки против тази заплаха.
За стабилизиране на общото политическо положение в държавата от неоценимо значение е осигуряването на условия за връщане на онези граждани, които по време на кризата поради натиск или страх за себе си и за своите близки бяха принудени да напуснат своите домове. Държавата иска да създаде условия за тяхното завръщане, а международната общност обеща помощ за осъществяване на този процес. Можем да успеем само ако изселените лица се завърнат в своите обновени домове.
В противен случай насилието и етническото прочистване ще бъдат наградени, а правото и справедливостта - забравени. В регионите, засегнати от кризата, с помощта на международната общност трябва да се възстанови и икономическата стабилност. Това е условие, за да поискат тези хора да се върнат и отново да заживеят при вековните си огнища. Присъствието на полицията и останалите правни механизми на държавата са предварително условие за това.
Гражданите на Република Македония не бива да се съмняват, че пътищата в страната са сигурни и да се плашат от криминалните банди, които все още действат в някои райони. Не може да се повтаря старата политика на толериране на сивите зони на престъпността и създаването на екстериториални анклави, в които полицията не влиза с години.
За реализиране на крайната цел - цялостно икономическо и политическо стабилизиране на страната, пред Македония и пред партньорите й от международната общност стои изключително сериозната и комплексна задача да реформира секторите на отбраната и сигурността.
Само професионални и компетентни личности могат да представляват службите при прилагането на закона, те трябва да зачитат основните принципи за прозрачна и отговорна работа в съгласие с европейските стандарти. Мултиетничността на техния състав се подразбира, защото ние се научихме, че в етнически смесена среда само такива структури могат да получат доверие.
В основата на реформите в сектора на сигурността трябва да лежи подкрепата на западните страни, защото с тяхна помощ те ще бъдат изпълнени много по-бързо и по-добре. Съветите на западните държави могат да подпомогнат реформите в сигурността. А нуждата да ускорим тази реформа се определя и от желанието ни за по-бързо интегриране в авроатлантическите структури, по което има консенсус между всички политически субекти в Република Македония.
Демаркацията на северната граница има изключително значение за стабилизиране на политическите процеси и за сигурността у нас и в региона. С договора за разграничаване никой не губи територия, за разлика от извършеното в бивша Югославия, където някои територии загубиха населението си, а в други хората изгубиха земите си. Затова поставянето под въпрос на демаркацията означава стимулиране на радикалите, които искат промени в границите. Страната и регионът никога няма да живеят в мир и ако не се предприемат координирани действия на национално и регионално равнище за елиминиране на нелегално притежаваното оръжие.
В този контекст най-големият проблем е да се намери адекватен отговор на необходимостта от създаване на професионална, компетентна и прозрачна държавна администрация, в която да няма място за лица, поставящи партийния, личния или семейния си интерес над този на държавата, на която служат.
В близко бъдеще гражданите на Македония с право очакват да се подобри тяхното икономическо положение, а с това и жизненото им равнище. Понякога изглежда, че политическата ситуация и положението със сигурността до такава степен доминират, че на останалите аспекти не се отделя необходимото внимание. Необходими са сериозни усилия за развитие на македонското стопанство, за откриване на нови работни места, за намаляване на безработицата и, разбира се, за намаляване на бедността. Нужни са действия, които да допринесат за подобряване на инвестиционния климат, като едно от условията за привличане на чуждестранни инвестиции.
За целта обаче е нужно националните и чуждестранни инвеститори да бъдат стимулирани към инвестиции в Македония. Необходима е политическа стабилност и обща сигурност в страната, което е неотменимо искане на всички инвеститори без изключение. Но в тази посока трябва да се ангажират местните авторитети и международната общност.
През постконфликтния период проблемът за доверието на младото поколение нарасна и в определен момент стана реална опасност за мира и сигурността в училищата, на улицата и в останалите обществени места.
Задачите пред образованието са разглеждат през призмата на неговата отговорност за изграждане на общност чрез любов, взаимно разбиране и уважаване на различията. Образованието трябва да възпитава съзнание за изграждане на мултиетническо общество, в което всеки човек може да определи собствения си път и развитие, като уважава останалите и тяхното различие.
През предходния период регионалните отношения бяха възприемани със сериозни резерви и бяха подкрепяни само формално от политическите авторитети. Неразбрана остана политическата философия на искането на ЕС и НАТО за регионалното измерение на евроатлантическата интеграция.
Македония полага максимални усилия за подобряване на положението в региона, тя сътрудничи с международните органи и се стреми да създаде условия за своето пълноправно членство в североатлантическите институции.
В Декларацията на НАТО от Прага беше потвърден прогресът на Македония по пътя на реформите и общата демократизация на държавата. Македония трябва да достигне европейските стандарти не само заради формалното членство в НАТО, а заради нас самите, заради процъфтяването на държавата, в която живеем и в която трябва да се уважават европейските и цивилизационните ценности. На следващата среща на върха на НАТО ние искаме да получим и формално потвърждение, че мястото ни е сред държавите, които вярват в тези идеи. В Прага ние получихме подкрепата на Албания и Хърватия за по-интензивно регионално сътрудничество в отбраната и сигурността, наша идея, която продължава да се реализира и до днес.
В завършващите документи от историческата среща на върха на ЕС в Копенхаген ние получихме уверение, че благородната идея за обединение на Европа няма да приключи, докато не бъдат привлечени всички държави от континента. Разширяването на ЕС и НАТО несъмнено ще заздрави демокрацията, мира и благоденствието в Европа.
Процесът на стабилизация е дългосрочна цел на ЕС за мир, стабилност и икономически просперитет в региона за: интеграцията му в европейските структури чрез изпълнение на Договора за стабилизация и обединение. При приемане на всички нови законодателни актове трябва да се има предвид съгласуването с регулацията в ЕС.
Още много проблеми стоят пред нас, пътят е дълъг, но ние сме убедени, че Македония има сили и възможности да отговори на предизвикателствата, които я водят към европейското семейство.
Сред тях бих споменал хармонизацията на законите с ЕС, конституционното устройство, съдебната реформа и администрацията, икономическото развитие и др. Политическата рамка осигурява връзката с администрацията, но не и с обществото. Нашите граждани, особено по-младите, като бъдещи европейци би трябвало да имат неограничени възможности за комуникации с Европа, на което в момента пречи визовият режим.
Срещата на върха на ЕС, проведена в Солун, дава извънредна възможност на страните от региона и ЕС да изработят нови механизми за сътрудничество, фокусирани върху нуждите на гражданите на Македония и другите страни от региона, за да не се чувстват изолирани от Европа. Специално място бе отделено на икономическото сътрудничество, свободното движение на хора, капитали, стоки и услуги, привличането на преки чуждестранни инвестиции и др.
Искам да се спра на още едно изискване на международната общност, което според нас е решително за стабилността на страната, а именно - определянето на конституционното ни име. Нужна е нова динамика за окончателното решаване на този въпрос. Запазването на сегашното положение е извор на нестабилност в региона.
Важно за политическата стабилизация за страната е изграждането на силни медии. Без тяхната свобода, но и отговорност, трудно може да се постигне необходимият напредък в демократизацията на Македония.
Накрая накратко искам да посоча основните приоритети за изграждане на политически стабилна, сигурна и европейски ориентирана Македония:
1. Съобразяване на всички равнища на властта с резултатите от изборите и реализация на ключовите приоритети от предизборните програми на партиите, спечелили парламентарно мнозинство.
2. Стабилизиране на системите за сигурност, възстановяване на действието на правото върху цялата територия на Македония и пълна реинтеграция на районите, въвлечени в конфликти.
3. Прилагане на разпоредбите на Рамковия договор със съответната динамика и последователност на стъпките.
4. Изпълнение на програмата за икономическо развитие и просперитет, повишаване на жизненото равнище на населението и намаляване на бедността.
5. Реализиране на програмите за доближаване към ЕС и НАТО и създаване на ясни перспективи за членство на Македония в тези организации.
6. Организирана и осмислена борба против организираната престъпност и корупцията, включваща общи действия с другите страни от региона, ЕС, ОССЕ и НАТО.
7. Действия за спиране на тенденциите за политизация на престъпността и за навлизане на престъпността в политиката.
8. Реформиране на държавния сектор на сигурността с цел да се подготви за новите предизвикателства, пред които може да се изправи страната.
. Ясно. Все пак е хубаво винаги когато се цитира да се посочва ясно и недвусмислено, че става въпрос за цитат и кой е източника (елементарното уважение го изисква).
Comment