Минимум 10 страници - за отличен по история!
Обемът на работата не е главен критерий, спазвайте хронологията на събитията
Д-р Красимира ТАБАКОВА
Исторически факултет, СУ "Св. Кл. Охридски"
Кандидатстващите в Софийския университет трябва да познават три от действащите шест учебника, заедно с онези за профилирана подготовка, издания на "Просвета", "Планета 3" и "Анубис" от 2001 г. Те са издържани в методическо и научно отношение и отговарят на постиженията на историческата наука. В тях има всичко - изяснени са основните проблеми, включени са дискусионни въпроси и хипотези, има достатъчно извори, карти и илюстрации, които трябва да се познават. Какви са изискванията към конкретната тема? Кандидат-студентът трябва внимателно да обмисли и анализира нейната формулироква. Темата определя хронологическия обхват, обема от факти и проблеми, които трябва да се включат в нея. Неправилният прочит на темата води до пропуски и грешки, които се наказват и се отразяват върху крайния резултат. Трябва да се премисли какво да бъде включено, да бъде поставено на анализ, оценка, да се потърсят паралели и аналогии със сходни процеси и явления. Формално всяка тема трябва да отговаря на основните изисквания за структуриране - увод, изложение, заключение. Тези компоненти имат своето логическо основание и показват разбирането на темата и подчиняването на анализа на поставената задача.
От увода и заключението проличава умението на кандидат-студента да мисли самостоятелно и да покаже определена степен на обобщеност при въвеждането към темата. В заключението трябва да се даде оценка на конкретния период, извеждайки основните тенденции и характеристики. Липсата на един или няколко от тези компоненти води до намаляване на оценката.
Добрият обем на кандидатстудентската работа е различен - между 10 и 35 страници. Разбира се, големият обем не е критерий за постигнат висок резултат. Но все пак, за да се изясни даден проблем, телеграфният стил не е за препоръчване. Възпроизвеждането на основни факти и събития не е достатъчно. Необходимо е задълбочено, логично и аналитично разкриване на основното съдържание, като се съблюдава балансът между отделните проблеми. Бонифицират се критичното отношение, широката обща и езикова култура, аналогиите и съпоставките, познаване на проблемите на културата, ежедневието, икономиката, а не само политическата история.
Кои са основните грешки и пропуски, които допускат кандидат-студентите. Не се познава основната фактология или се пропуска основна част от нея. Нарушаването на хронологическата последователност показва, че кандидат-студентът не умее да мисли исторически и няма реална представа за историческото време. Непознаването на основните исторически понятия също представлява сериозен проблем.
Като слабост можем да посочим недостатъчните географски познания, т. е. неумението да се локализират историческите събития както във времето, така и в пространството. Обикновено подобни грешки се установяват при разглеждането на войни, мирни договори, граници и т. н.
Историческата грамотност проличава от боравенето с историческите извори, техния анализ и включването им в контекста на изложението. Това се отнася както за периода на Средновековието, така и за останалите етапи от историческото развитие на българското общество и държава.
Обемът на работата не е главен критерий, спазвайте хронологията на събитията
Д-р Красимира ТАБАКОВА
Исторически факултет, СУ "Св. Кл. Охридски"
Кандидатстващите в Софийския университет трябва да познават три от действащите шест учебника, заедно с онези за профилирана подготовка, издания на "Просвета", "Планета 3" и "Анубис" от 2001 г. Те са издържани в методическо и научно отношение и отговарят на постиженията на историческата наука. В тях има всичко - изяснени са основните проблеми, включени са дискусионни въпроси и хипотези, има достатъчно извори, карти и илюстрации, които трябва да се познават. Какви са изискванията към конкретната тема? Кандидат-студентът трябва внимателно да обмисли и анализира нейната формулироква. Темата определя хронологическия обхват, обема от факти и проблеми, които трябва да се включат в нея. Неправилният прочит на темата води до пропуски и грешки, които се наказват и се отразяват върху крайния резултат. Трябва да се премисли какво да бъде включено, да бъде поставено на анализ, оценка, да се потърсят паралели и аналогии със сходни процеси и явления. Формално всяка тема трябва да отговаря на основните изисквания за структуриране - увод, изложение, заключение. Тези компоненти имат своето логическо основание и показват разбирането на темата и подчиняването на анализа на поставената задача.
От увода и заключението проличава умението на кандидат-студента да мисли самостоятелно и да покаже определена степен на обобщеност при въвеждането към темата. В заключението трябва да се даде оценка на конкретния период, извеждайки основните тенденции и характеристики. Липсата на един или няколко от тези компоненти води до намаляване на оценката.
Добрият обем на кандидатстудентската работа е различен - между 10 и 35 страници. Разбира се, големият обем не е критерий за постигнат висок резултат. Но все пак, за да се изясни даден проблем, телеграфният стил не е за препоръчване. Възпроизвеждането на основни факти и събития не е достатъчно. Необходимо е задълбочено, логично и аналитично разкриване на основното съдържание, като се съблюдава балансът между отделните проблеми. Бонифицират се критичното отношение, широката обща и езикова култура, аналогиите и съпоставките, познаване на проблемите на културата, ежедневието, икономиката, а не само политическата история.
Кои са основните грешки и пропуски, които допускат кандидат-студентите. Не се познава основната фактология или се пропуска основна част от нея. Нарушаването на хронологическата последователност показва, че кандидат-студентът не умее да мисли исторически и няма реална представа за историческото време. Непознаването на основните исторически понятия също представлява сериозен проблем.
Като слабост можем да посочим недостатъчните географски познания, т. е. неумението да се локализират историческите събития както във времето, така и в пространството. Обикновено подобни грешки се установяват при разглеждането на войни, мирни договори, граници и т. н.
Историческата грамотност проличава от боравенето с историческите извори, техния анализ и включването им в контекста на изложението. Това се отнася както за периода на Средновековието, така и за останалите етапи от историческото развитие на българското общество и държава.
Comment