Михаил Александрович Бакунин е човекът, за който през 60-70-те години на 19-то столетие говори цял свят. И в този диалог около Бакунин ще срещнем както апологетични оценки, така и крайно негативни. Трудно е да се посочи друга фигура в световната история, в революционното движение от 19-ти век, която така силно да е привличала вниманието на писатели и политически дейци от най-различни направления. Кой ли не е опитвал перото си върху тази противоречива личност! За Бакунин най-напред и най-много са писали Маркс и Енгелс, В. И. Ленин го нарича първият в света професионален революционер. На Бакунин са посветени много страници и в съчиненията на такива видни марксисти и революционни демократи като Плеханов, Франц Меринг, Пол Лафарг, Херцен, Чернишевски и др. Личността на Бакунин ще намерим и в литературното наследство на Достоевски и Тургенев, на Александър Блок и Константин Федин.
Името на Михаил Бакунин, властелинът на духа през 50-те и 60-те години на 19-ти век, днес отново става модно и е обект на много преднамерени фалшификации. Името на този революционер демократ се използва от съвременните марксолози и съветолози за злостна антикомунистическа пропаганда.
В последните десетилетия се забелязва едно своеобразно преоткриване на Бакунин. И всеки го преоткрива от различни позиции. За марксистите Бакунин е видна личност в историята на международното революционно движение, талантлив революционер, посветил се всеотдайно на едно справедливо дело – борбата против руската и международната реакция.
За разлика от някои съвременници, които виждат в Бакунин само анархиста, привърженик на тероризма, марксистите преоткриват Бакунин-революционера, демократа, бореца против царизма и европейската реакция. Тази страна от дейността на Бакунин бе досега в сянка, като се изтъкват предимно анархистките му възгледи, борбата му против интернационала, за което той е справедливо критикуван от Маркс и Енгелс, а по-късно и от Ленин.
За Бакунин не може да се пише кратко или по думите на един негов приятел „да се напишат сто думи за Бакунин е все едно да изгребеш световния океан с кофа“. Животът на Бакунин е толкова богат, че не знаеш как да започнеш разказа си за човека, посветил 34 години от живота си за делото на революцията, така както той я разбира.
М. Бакунин е роден през 1814 г. в с. Премухино, Тверска губерния. На двадесет години постъпва като юнкер в артилерийското училище в Петербург. На военна служба той остава малко време и в 1835 г. е в Москва, в знаменития философско-политически кръжок на Н. Станкевич. През 1840 г. заминава за Берлин, за да изучава немската философия. Заради революционните си убеждения е принуден да напусне Германия и през 1844 г. се озовава в Париж, където установява близки приятелски връзки с Прудон и др. Но и оттук е изгонен от правителството на Наполеон III. Бакунин участва в Пражкото въстание през 1848 г. и след неговия разгром отива в Германия в бурните революционни години. Тук през 1849 г. е провъзгласен за ръководител на въстанието в Дрезден. Организира защитата на града от пруските и саксонските войски. След това той е арестуван в Хемниц и затворен в известния Алтенбургски затвор, откъдето след това е преместен в страшната крепост Кьонингщайн. Там той получава смъртна присъда, смекчена от краля на доживотен затвор. Австрийското правителство обаче поискало Бакунин, за да го разследва по участието му в Пражкото въстание, и той бил предаден на Австрия. Закарват го окован в Прага, където целта е чрез инквизиции да докажат, че славянското движение в австрийските провинции е било работа на руското правителство, чийто агент бил уж „поручик Бакунин“. През 1850 г. австрийските власти преместват Бакунин в затвора Олмюц, където той е прикован към крепостните стени. Шест месеца Бакунин престоява във вериги и през март 1851 г. е осъден на смърт. Наскоро след това той е предаден на руското правителство, което го спасява по този начин от неизбежното наказание.
От 1851 до 1854 г. Бакунин е затворен в Петропавловската крепост, а след това в Шлиселбургската, където се разболява от цинга.
През 1860 г. е изпратен в Сибир, откъдето успява скоро да избяга и през Америка пристига в Лондон, радостно посрещнат от приятелите си Херцен и Огарев, за да не се върне никога в така обичаната от него Русия. Това е накратко неговата биография до 1861 г. До края на живота си през 1876 г. той разгръща революционно-публицистична дейност. Но нека се запознаем и с неговите възгледи.
В условията на деспотичния режим на Николаевска Русия, в обстановката на крепостничеството и абсолютизма, Бакунин изключително ясно е формулирал своята революционно-демократична програма и е развил най-пълно идеята за селския вариант на демократическата революция в Русия. Обявил е открита война на самодържавния режим в Русия. Тази омраза против царизма той вселява и в душите и сърцата на българските революционери. Бакунин твърдо вярва в революционните възможности на руските селяни.
Изявен революционер-демократ, той разчита на борбата на многомилионното руско селячество, жестоко потискано и експлоатирано от царско помещническия строй. Те са главната движеща сила на предстоящата в Русия революция. Така Бакунин в онези години се изявява като главен идеолог на руското крепостно селячество. Но не само на селяните разчита. Той високо оценява и ролята на интелигенцията. С право вижда и прогресивната роля, която може да изиграе дворянската младеж, която била недоволна от царизма.
Почти е забравена днес от някои съвременни бакунинови апологети неговата широко демократическа програма, от която той по-късно ще се откаже, но която той в първите години на революционната си дейност твърдо ще отстоява. Бакунин ратува за широко народно въстание, за селска революция. Победилата революция според него, трябва да придобие съвсем определено радикално направление, съпровождащо се с изгонването на чиновниците, на дворяните, на духовните лица, разрушаването на замъците и унищожаването на административните сгради. Оттук започват да произлизат и неговите анархистки възгледи, но те са резултат и увлечение, предизвикано от реакционността на тези институции, които селяните силно ненавиждали и били готови да се борят против тях. В неговите революционни проекти винаги е присъствало като важно и първостепенно искане конфискацията на дворянските имения и разделянето на земята от селяните. Но трябва да кажем и това, което се забравя и с което често се спекулира, че Бакунин уж бил против работническата класа, че той е бил и е само селски революционер и идеолог. В своите проекти той навсякъде говори и за използването на фабричните работници, като естествени съюзници на селяните, но тяхната самостоятелна роля не признава и в това се състоят неговите грешки, утопизма на неговия дребнобуржоазен социализъм.
Когато определят Бакунин като един от първите професионални революционери, изследователите имат предвид и това, че той не е само автор на програми и проекти за революции, но и сам е участвал в революционно-демократическите движения на много страни и народи! Особено активна е неговата роля в революциите през 1848-1849 г. Когато на 9 май 1849 г. в Дрезден избухва въстанието, Бакунин е в предните редове на барикадните боеве. По не един повод Маркс говори с възхищение за бакуниновото участие в революцията, като посочва, че дрезденските въстаници в Германия действително са си избрали мъжествен ръководител в лицето на руския емигрант.
Своите възгледи за революцията Бакунин излага най-пълно в знаменитата своя изповед от 1850 г. Според него предпоставките за една бъдеща селска революция в Русия са заложени още от Петър I, който закрепостил селяните в името на здравината и сигурността на империята. С цялата си революционна страст Бакунин подчертава, че в Николаевска Русия господства тирания и робство, подкупи и рушвети, че народът е отчужден от правителството, че страната се разяжда от подкупното чиновничество. Затова руският селянин имал пълното право и законно основание да събори тази омразна монархия. Бакунин пръв пуска в обръщение термина селска революция. Въстанието на Пугачов е „първата, но не и последната селска революция“. И в тази революция главна движеща сила според него е селячеството, което най-много страда от царизма. Не отделният герой, отделната личност чрез терор ще смъкне монархизма, а народът, масите. Тази революционно-демократична програма често се забравя днес и на предно място се изтъкват неговите индивидуалистични анархистки възгледи.
Литературното наследство на Бакунин е познато и на българските революционери от епохата на Възраждането.
Борбата на южните славяни против турското робство привлича вниманието на руските борци против крепостничеството и за демократизирането на царския режим в Русия, е в съзвучие с техните идейни и революционни практически стремления. Българската революционна емиграция следи с жив интерес руското революционно движение и за да се запознае лично с неговите първи дейци, БРЦК изпраща през втората половина на месец май революционните дейци Теофил Райнов и Райчо Гръблев при Михаил Бакунин и Херцен в Женева. Бакунин ПОСРЕЩА БЪЛГАРСКИТЕ ДЕЛЕГАТИ с отворени обятия:
„Скъпи братя – им казва той, – прощавайте, че аз досега не съм мислил за вас, но аз ви обичам, защото съм космополит.“ Тук българските делегати заварват и другия, не по-малко известен от Бакунин революционер – Сергей Нечаев. Българските делегати се запознали твърде куриозно с него. Спорейки високо, Бакунин често викал, повтаряйки фамилията му: „Нечаев, Нечаев!“ Българските му гости помислили, че той вика на слугинята и ги кани на „чай“ и дълго не могли да разберат за какво става дума. Те са внимателно изслушани. Но когато разбира, че те не мислят за социализъм, че те искат само национално освобождение, той веднага пристъпва към обсъждането на чисто техническите въпроси на революцията: как да се подготви въстанието и организира, „пари, оръжие и въстание са ви нужни“ – казва им Бакунин и ги съветва: „Парите трябва да се съберат от населението под благовидния предлог, че те са за просветни цели, че с тях ще се строят училища и други просветни учреждения.“ С това той иска да осигури по-голяма масовост на движението. Оръжието и патроните, съветва Бакунин българските си приятели, трябва да бъдат в такова количество, че да осигурят на въстаниците най-малко шест месеца, за да могат те да се укрепят на заетите планински позиции, та дано Европа им се притече на помощ. Бакунин обещава на българите да им изпрати специалист, който ще може да ръководи въстанието. Той е човек на практическите действия и затова се отказва от теоретическото разглеждане на въпросите на въоръжената борба.
С Бакунин се среща и Любен Каравелов през 1870 г. С него той се съветва при РАЗРАБОТВАНЕТО НА ПРОГРАМАТА на Българския революционен централен комитет, която той, не без негова помощ, обнародва в руското задгранично списание „Народно дело“, а след това и във в. „Свобода“ от 14 октомври 1870 г.
Някои изследователи преувеличават влиянието на Бакунин върху възгледите на българските национални революционери, като считат, че част от програмата на БРЦК е написана от Бакунин. Според разказа на Сергей Нечаев пред Арборе Рали, румънски революционер, програмата на БРЦК била в първия вариант написана от Бакунин и след това продиктувана от негов съратник на българите, тъй като не разбирали почерка му. Разбира се, това твърдение е преувеличено, тази програма е чисто българска програма, която отразява правилно и е съобразена с българските условия, но това говори колко големи са били влиянието и популярността на Бакунин сред българите. Тепърва изследователите ще изследват доколко в нея присъства бакунинското влияние. Това може да стане само тогава, когато се обнародва, ако се открие първият ръкописен вариант на тази програма, който вероятно се пази в личния архив на Сергей Нечаев, намиращ се сега в Париж.
Както сочат документите, Бакунин чак до края на живота си – 1876 г., проявява жив интерес към СЪДБАТА НА БЪЛГАРИЯ и дава висока оценка на дейността на българските революционери. Подхвърляйки панславистките идеи, той пише: „Нека всички славянски народи, чувствайки се днес угнетени, следват примера, който днес им дават българите, търсят своето освобождение и спасение в революцията и в революционната солидарност на всички народи – славянски и неславянски, а не в съюз с реакцията, не в дипломатическите комбинации и особено не в лъжливото покровителство на всерусийския император.“
В този дух пише и Хр. Ботев, вождът и идеологът на българската национална революция, в своя вестник „Тъпан“ от 27 май 1870 г., че неговите съотечественици няма какво добро да очакват от „московското правителство“ и че се надяват на подкрепата на руския народ и на руските революционери в борбата против своите угнетители.
М. А. Бакунин, който нарича Л. Каравелов „прекрасния българин“, не успява да го спечели за анархистките си идеи и за участието на БРЦК в анархистката славянска секция на Първия интернационал.
Българските национални революционери НЕ СПОДЕЛЯТ КРАЙНОТО СТАНОВИЩЕ на Бакунин за абсолютно отрицателната роля на Русия в българското националноосвободително движение, за помощта, която тя може да им окаже. Те обективно преценявали, че при съществуващата ситуация единствено Русия може да съдейства за освободителните движения на Балканите, че Русия рано или късно и само Русия (защото няма кой друг) ще дойде на помощ за освобождението на славяните.
И действително историята опровергава Бакунин. Неуспешното Априлско въстание през 1876 година показва готовността на българите да се освободят, но това освобождение става чрез Руско-турската война, която е подкрепена от всички слоеве на руския народ.
Името на Михаил Бакунин, властелинът на духа през 50-те и 60-те години на 19-ти век, днес отново става модно и е обект на много преднамерени фалшификации. Името на този революционер демократ се използва от съвременните марксолози и съветолози за злостна антикомунистическа пропаганда.
В последните десетилетия се забелязва едно своеобразно преоткриване на Бакунин. И всеки го преоткрива от различни позиции. За марксистите Бакунин е видна личност в историята на международното революционно движение, талантлив революционер, посветил се всеотдайно на едно справедливо дело – борбата против руската и международната реакция.
За разлика от някои съвременници, които виждат в Бакунин само анархиста, привърженик на тероризма, марксистите преоткриват Бакунин-революционера, демократа, бореца против царизма и европейската реакция. Тази страна от дейността на Бакунин бе досега в сянка, като се изтъкват предимно анархистките му възгледи, борбата му против интернационала, за което той е справедливо критикуван от Маркс и Енгелс, а по-късно и от Ленин.
За Бакунин не може да се пише кратко или по думите на един негов приятел „да се напишат сто думи за Бакунин е все едно да изгребеш световния океан с кофа“. Животът на Бакунин е толкова богат, че не знаеш как да започнеш разказа си за човека, посветил 34 години от живота си за делото на революцията, така както той я разбира.
М. Бакунин е роден през 1814 г. в с. Премухино, Тверска губерния. На двадесет години постъпва като юнкер в артилерийското училище в Петербург. На военна служба той остава малко време и в 1835 г. е в Москва, в знаменития философско-политически кръжок на Н. Станкевич. През 1840 г. заминава за Берлин, за да изучава немската философия. Заради революционните си убеждения е принуден да напусне Германия и през 1844 г. се озовава в Париж, където установява близки приятелски връзки с Прудон и др. Но и оттук е изгонен от правителството на Наполеон III. Бакунин участва в Пражкото въстание през 1848 г. и след неговия разгром отива в Германия в бурните революционни години. Тук през 1849 г. е провъзгласен за ръководител на въстанието в Дрезден. Организира защитата на града от пруските и саксонските войски. След това той е арестуван в Хемниц и затворен в известния Алтенбургски затвор, откъдето след това е преместен в страшната крепост Кьонингщайн. Там той получава смъртна присъда, смекчена от краля на доживотен затвор. Австрийското правителство обаче поискало Бакунин, за да го разследва по участието му в Пражкото въстание, и той бил предаден на Австрия. Закарват го окован в Прага, където целта е чрез инквизиции да докажат, че славянското движение в австрийските провинции е било работа на руското правителство, чийто агент бил уж „поручик Бакунин“. През 1850 г. австрийските власти преместват Бакунин в затвора Олмюц, където той е прикован към крепостните стени. Шест месеца Бакунин престоява във вериги и през март 1851 г. е осъден на смърт. Наскоро след това той е предаден на руското правителство, което го спасява по този начин от неизбежното наказание.
От 1851 до 1854 г. Бакунин е затворен в Петропавловската крепост, а след това в Шлиселбургската, където се разболява от цинга.
През 1860 г. е изпратен в Сибир, откъдето успява скоро да избяга и през Америка пристига в Лондон, радостно посрещнат от приятелите си Херцен и Огарев, за да не се върне никога в така обичаната от него Русия. Това е накратко неговата биография до 1861 г. До края на живота си през 1876 г. той разгръща революционно-публицистична дейност. Но нека се запознаем и с неговите възгледи.
В условията на деспотичния режим на Николаевска Русия, в обстановката на крепостничеството и абсолютизма, Бакунин изключително ясно е формулирал своята революционно-демократична програма и е развил най-пълно идеята за селския вариант на демократическата революция в Русия. Обявил е открита война на самодържавния режим в Русия. Тази омраза против царизма той вселява и в душите и сърцата на българските революционери. Бакунин твърдо вярва в революционните възможности на руските селяни.
Изявен революционер-демократ, той разчита на борбата на многомилионното руско селячество, жестоко потискано и експлоатирано от царско помещническия строй. Те са главната движеща сила на предстоящата в Русия революция. Така Бакунин в онези години се изявява като главен идеолог на руското крепостно селячество. Но не само на селяните разчита. Той високо оценява и ролята на интелигенцията. С право вижда и прогресивната роля, която може да изиграе дворянската младеж, която била недоволна от царизма.
Почти е забравена днес от някои съвременни бакунинови апологети неговата широко демократическа програма, от която той по-късно ще се откаже, но която той в първите години на революционната си дейност твърдо ще отстоява. Бакунин ратува за широко народно въстание, за селска революция. Победилата революция според него, трябва да придобие съвсем определено радикално направление, съпровождащо се с изгонването на чиновниците, на дворяните, на духовните лица, разрушаването на замъците и унищожаването на административните сгради. Оттук започват да произлизат и неговите анархистки възгледи, но те са резултат и увлечение, предизвикано от реакционността на тези институции, които селяните силно ненавиждали и били готови да се борят против тях. В неговите революционни проекти винаги е присъствало като важно и първостепенно искане конфискацията на дворянските имения и разделянето на земята от селяните. Но трябва да кажем и това, което се забравя и с което често се спекулира, че Бакунин уж бил против работническата класа, че той е бил и е само селски революционер и идеолог. В своите проекти той навсякъде говори и за използването на фабричните работници, като естествени съюзници на селяните, но тяхната самостоятелна роля не признава и в това се състоят неговите грешки, утопизма на неговия дребнобуржоазен социализъм.
Когато определят Бакунин като един от първите професионални революционери, изследователите имат предвид и това, че той не е само автор на програми и проекти за революции, но и сам е участвал в революционно-демократическите движения на много страни и народи! Особено активна е неговата роля в революциите през 1848-1849 г. Когато на 9 май 1849 г. в Дрезден избухва въстанието, Бакунин е в предните редове на барикадните боеве. По не един повод Маркс говори с възхищение за бакуниновото участие в революцията, като посочва, че дрезденските въстаници в Германия действително са си избрали мъжествен ръководител в лицето на руския емигрант.
Своите възгледи за революцията Бакунин излага най-пълно в знаменитата своя изповед от 1850 г. Според него предпоставките за една бъдеща селска революция в Русия са заложени още от Петър I, който закрепостил селяните в името на здравината и сигурността на империята. С цялата си революционна страст Бакунин подчертава, че в Николаевска Русия господства тирания и робство, подкупи и рушвети, че народът е отчужден от правителството, че страната се разяжда от подкупното чиновничество. Затова руският селянин имал пълното право и законно основание да събори тази омразна монархия. Бакунин пръв пуска в обръщение термина селска революция. Въстанието на Пугачов е „първата, но не и последната селска революция“. И в тази революция главна движеща сила според него е селячеството, което най-много страда от царизма. Не отделният герой, отделната личност чрез терор ще смъкне монархизма, а народът, масите. Тази революционно-демократична програма често се забравя днес и на предно място се изтъкват неговите индивидуалистични анархистки възгледи.
Литературното наследство на Бакунин е познато и на българските революционери от епохата на Възраждането.
Борбата на южните славяни против турското робство привлича вниманието на руските борци против крепостничеството и за демократизирането на царския режим в Русия, е в съзвучие с техните идейни и революционни практически стремления. Българската революционна емиграция следи с жив интерес руското революционно движение и за да се запознае лично с неговите първи дейци, БРЦК изпраща през втората половина на месец май революционните дейци Теофил Райнов и Райчо Гръблев при Михаил Бакунин и Херцен в Женева. Бакунин ПОСРЕЩА БЪЛГАРСКИТЕ ДЕЛЕГАТИ с отворени обятия:
„Скъпи братя – им казва той, – прощавайте, че аз досега не съм мислил за вас, но аз ви обичам, защото съм космополит.“ Тук българските делегати заварват и другия, не по-малко известен от Бакунин революционер – Сергей Нечаев. Българските делегати се запознали твърде куриозно с него. Спорейки високо, Бакунин често викал, повтаряйки фамилията му: „Нечаев, Нечаев!“ Българските му гости помислили, че той вика на слугинята и ги кани на „чай“ и дълго не могли да разберат за какво става дума. Те са внимателно изслушани. Но когато разбира, че те не мислят за социализъм, че те искат само национално освобождение, той веднага пристъпва към обсъждането на чисто техническите въпроси на революцията: как да се подготви въстанието и организира, „пари, оръжие и въстание са ви нужни“ – казва им Бакунин и ги съветва: „Парите трябва да се съберат от населението под благовидния предлог, че те са за просветни цели, че с тях ще се строят училища и други просветни учреждения.“ С това той иска да осигури по-голяма масовост на движението. Оръжието и патроните, съветва Бакунин българските си приятели, трябва да бъдат в такова количество, че да осигурят на въстаниците най-малко шест месеца, за да могат те да се укрепят на заетите планински позиции, та дано Европа им се притече на помощ. Бакунин обещава на българите да им изпрати специалист, който ще може да ръководи въстанието. Той е човек на практическите действия и затова се отказва от теоретическото разглеждане на въпросите на въоръжената борба.
С Бакунин се среща и Любен Каравелов през 1870 г. С него той се съветва при РАЗРАБОТВАНЕТО НА ПРОГРАМАТА на Българския революционен централен комитет, която той, не без негова помощ, обнародва в руското задгранично списание „Народно дело“, а след това и във в. „Свобода“ от 14 октомври 1870 г.
Някои изследователи преувеличават влиянието на Бакунин върху възгледите на българските национални революционери, като считат, че част от програмата на БРЦК е написана от Бакунин. Според разказа на Сергей Нечаев пред Арборе Рали, румънски революционер, програмата на БРЦК била в първия вариант написана от Бакунин и след това продиктувана от негов съратник на българите, тъй като не разбирали почерка му. Разбира се, това твърдение е преувеличено, тази програма е чисто българска програма, която отразява правилно и е съобразена с българските условия, но това говори колко големи са били влиянието и популярността на Бакунин сред българите. Тепърва изследователите ще изследват доколко в нея присъства бакунинското влияние. Това може да стане само тогава, когато се обнародва, ако се открие първият ръкописен вариант на тази програма, който вероятно се пази в личния архив на Сергей Нечаев, намиращ се сега в Париж.
Както сочат документите, Бакунин чак до края на живота си – 1876 г., проявява жив интерес към СЪДБАТА НА БЪЛГАРИЯ и дава висока оценка на дейността на българските революционери. Подхвърляйки панславистките идеи, той пише: „Нека всички славянски народи, чувствайки се днес угнетени, следват примера, който днес им дават българите, търсят своето освобождение и спасение в революцията и в революционната солидарност на всички народи – славянски и неславянски, а не в съюз с реакцията, не в дипломатическите комбинации и особено не в лъжливото покровителство на всерусийския император.“
В този дух пише и Хр. Ботев, вождът и идеологът на българската национална революция, в своя вестник „Тъпан“ от 27 май 1870 г., че неговите съотечественици няма какво добро да очакват от „московското правителство“ и че се надяват на подкрепата на руския народ и на руските революционери в борбата против своите угнетители.
М. А. Бакунин, който нарича Л. Каравелов „прекрасния българин“, не успява да го спечели за анархистките си идеи и за участието на БРЦК в анархистката славянска секция на Първия интернационал.
Българските национални революционери НЕ СПОДЕЛЯТ КРАЙНОТО СТАНОВИЩЕ на Бакунин за абсолютно отрицателната роля на Русия в българското националноосвободително движение, за помощта, която тя може да им окаже. Те обективно преценявали, че при съществуващата ситуация единствено Русия може да съдейства за освободителните движения на Балканите, че Русия рано или късно и само Русия (защото няма кой друг) ще дойде на помощ за освобождението на славяните.
И действително историята опровергава Бакунин. Неуспешното Априлско въстание през 1876 година показва готовността на българите да се освободят, но това освобождение става чрез Руско-турската война, която е подкрепена от всички слоеве на руския народ.