173-и отделен отряд Спецназ е бил сформиран в рамките на 12 отделна бригада Спецназ, дислоцирана в град Лагодехи, Грузия през 1980 година. По същото време в Средна Азия се формират два други отряда. Тяхната комплектация много напомня на прочутия Мюсюлмански батальон, щурмувал двореца на Амин няколко месеца преди това - подбират се физически здрави младежи от азиатските републики. Отрядът се състои от управление и щаб, отделна свързочна група, зенитен взвод и шест роти Спецназ. 1 и 2-ра рота се водят разузнавателни и са на БМП. 3-та рота се води десантна и е на БМД-1. Във всяка от ротите има по три групи и щаб - командир, заместник по политическата част, заместник по техническата част, старшина и писар. Групата се командва от офицер със звание капитан, заместник му е прапоршчик. Поради липса на кадри обаче най-често командирът е прапоршчик, а заместникът му - сержант на наборна служба. Групата има три отделения - командир, старши разузнавач, механик-водач, бордови стрелец, снайперист, разузнавач-санитарен инструктор и двама картечари.
4-та рота е въоръжена с автоматични гранатомети. Тя има три взвода с по три отделения. Отделението се състои от два разчета АГС-17.
5-а рота се състои от огнехвъргачки "Рис" и група за миниране.
6-а рота е транспортна.
За разлика от средноазиатските два отряда, 173 -и не е въведен веднага в Афганистан. Той води учебен процес и нееднократно завоюва призове като едно от най-добрите поделения на Закавказкия военен окръг. През този период почти 100% от състава е набран от мотострелкови и танкови части. Единственият десатмик е заместник-командирът по десантна подготовка старши лейтенант Пак. Сержантите също идват от мотострелкови учебни центрове. Програмата за подготовка е твърде далеч от програмата на Спецназа. Бойният заряд на офицерите, в началото висок, посепенно угасва - в края на краищата пружината не може да бъде все в натегнато положение. Стажът им между впрочем е твърде всок - 8-10 години служба. Бойната подготовка и дисциплината се определят от сержантите. Постепенно отрядът се превръща в добре подготвен мотострелкови батальон.
През лятото на 1983 година започва обновяване на командния състав. От 12 бригада Спецназ привеждат лейтенантите Рожков и Козлов. През есента те провеждат с 1-ва рота първите в отряда спецназовски учения. По същото време пристигат още офицери със спецназовска подготовка. От средата на декември мълвата усилено говори, че предстои въвеждането на отряда в Афганистан. За това навежда и усиленото пристигане на нови хора, както и подмяната на техниката на 4и 5-а рота с БТР-70.
Заповедта за влизане в Афганистан е от 14 януари 1984 година. Изнасянето започва в началото на февруари с три ешелона, държавната граница пресичат на собствен ход на 10 февруари и на 14-и вече са в новия си гарнизон Кандахар. Тук командването получава месец за устройване, аклиматизация и запознаване с обстановката. Всички отбелязват "порастването" на младите хора. Повишава се дисциплината. Капитаните Турунтаев и Иванов, вече воювали тук, въвеждат другите. Пак за това от Кабул е изпратен старши лейтенант Кривчиков със своята група Спецназ.
Още при първата задача обаче излиза наяве неподготвеността към бойна работа. Всички са инструктирали и подковавали ротите Спецназ. Никой обаче не се сетил да понаучи свързочниците. 1 и 2 -ра рота били прехвърлени на 260 км от Кандахар. Началникът на свръзките разработил една програма за работа с тях - тоест, те говорят по едно и също време на едни и същи честоти и то с едни и същи позивни. В такава ситуация командирът на отряда никога не може да разбере с коя рота комуникира.... когато 2-а рота докладва, че е десантирала с грешка от 12 км и иска разрешение за преместване, заповедта за това стига до 1-а рота. И тя се мести - вдън пустинята Регистан, далеч от пътищата на керваните, които е изпратена да контролира. Когато съвсем естествено им свършила водата и командирът поискал да му докарат, закарали я на 2-ра рота, която клечала до извор.... Най-хубавото от ситуацията е, че никой не загинал. Първата катма за кучето, както се казва в поговорката. Важното било, че всички си направили изводи.
Първата акция била действително отлична и достойна да бъде записана като №1. През нощта на 13/14 април 1984 г. разузнавателна група №312 под командването на лейтенант Козлов, преоблечена в афганистански национални дрехи, прави засада на керван. Водейки пет часа бой с превъзхождащи сили на противника, тя унищожава 47 муджахидини, 4 автомобила, пленява огромно количество оръжие, боеприпаси и ценни документи. Дълго време след това акцията по резултатите си няма равна на себе си в рамките на 40-а армия.
През май 1984 г. съветското командване прави извод, че щата на отрядите Спецназ не отговаря на условията. 4 и 5-а рота са разформировани и придадени като четвърти групи в другите роти. Първа рота е превъоръжена изцяло с БМП-2, а 2 и 3-а рота минават на БТР-70. По-късно сапьорния взвод е преобразуван в 4-а рота на отряда.
В хода на боевете отрядът трупа боен опит и по резултатност е лидер в армията Включително и по незначителните си загуби в личен състав и техника. На 20/21 септември 1985 г. разузнавателна група №333 под командването на старши лейтенант Кривенко прави голям удар. На тяхната засада попада колона от джипове, командвана от четирима американски съветника. Всички са избити.
През 1986 г. като главна задача на 173 отряд Спецназ е поставена задача да "очисти" няколко района около Кандахар от бази на муджахидините. В резултат на няколкомесечни сражения задачата е изпълнена - унищожена е инфраструктурата, пленено е голямо количество тежко и леко въоръжение, огромни количества боеприпаси. При завземането на укрепения район "Васатичигнай" сержант Арсенов закрива с тяло ротния си командир старши лейтенант Кравченко. Посмъртно е удостоен със званието Герой на СССР.
През април 1986 г. командването на отряда предприема и нова тактика по отношение на керваните. Разузнавателна група №322 начело с лейтенант Бескровний заема най-високата точка в района. Засичайки нощем фаровете на кервана, те викат по радиото бойни вертолети и след техния удар, атакуват стремително на бронирани машини.
И така до извеждането от Афганистан... При оттеглянето през град Кушка през 1988 г. 173-и отряд Спецназ се намира в ариегарда и напуска последен.
В Съюза щата му е приведен съгласно обичайния за Спецназа - три бойни роти, рота свръзки, група за миниране, автовзвод, домакински взвод и ремонтно отделение. Дислоциран е в Азербейджанска ССР. Само месец по късно пак е в зона с особено напрежение - в баку са започнали междуетническите сблъсъци между арменци и азери. През 1990 г. пак е в бойни действия - този път в Нагорни Карабах.
През юни 1992 г. в състава на 22 бригада Спецназ е предислоциран в Ростовска област, а през ноември е пак на война - в Северна Осетия действат незаконни чеченски и ингушки формирования. През 1994 г. отрядът е един от първите влезли в Чечения. До 1995 г. воюват с този щат. Тогава връщат отново "афганската" структура с БМП и БТР.
Всъщност най-забележителното от тези жгодини е участието на ротата на майор Недобежкин в боевете с Радуев край Первомайск през януари 1996 г. Именно те поемат удара на пробилите блокадата 200 чеченци. Четиредесет и петте командоса убиват в бой 85 души. Такива жертви чеченците не дават общо даже в боевете дотогава, въпреки че върху тях са билиартилерия, авиация и специални щурмови групи. затова 5 офицера са обявени за Герой на Русия.
От създаването си днес 173-и отделен отряд Спецназ е загубил 124 боеца - 82 в Афганистан и 42 в Чечения. При това винаги е бил в най-горещите точки и е изпълнявал най-рискованите задачи.
4-та рота е въоръжена с автоматични гранатомети. Тя има три взвода с по три отделения. Отделението се състои от два разчета АГС-17.
5-а рота се състои от огнехвъргачки "Рис" и група за миниране.
6-а рота е транспортна.
За разлика от средноазиатските два отряда, 173 -и не е въведен веднага в Афганистан. Той води учебен процес и нееднократно завоюва призове като едно от най-добрите поделения на Закавказкия военен окръг. През този период почти 100% от състава е набран от мотострелкови и танкови части. Единственият десатмик е заместник-командирът по десантна подготовка старши лейтенант Пак. Сержантите също идват от мотострелкови учебни центрове. Програмата за подготовка е твърде далеч от програмата на Спецназа. Бойният заряд на офицерите, в началото висок, посепенно угасва - в края на краищата пружината не може да бъде все в натегнато положение. Стажът им между впрочем е твърде всок - 8-10 години служба. Бойната подготовка и дисциплината се определят от сержантите. Постепенно отрядът се превръща в добре подготвен мотострелкови батальон.
През лятото на 1983 година започва обновяване на командния състав. От 12 бригада Спецназ привеждат лейтенантите Рожков и Козлов. През есента те провеждат с 1-ва рота първите в отряда спецназовски учения. По същото време пристигат още офицери със спецназовска подготовка. От средата на декември мълвата усилено говори, че предстои въвеждането на отряда в Афганистан. За това навежда и усиленото пристигане на нови хора, както и подмяната на техниката на 4и 5-а рота с БТР-70.
Заповедта за влизане в Афганистан е от 14 януари 1984 година. Изнасянето започва в началото на февруари с три ешелона, държавната граница пресичат на собствен ход на 10 февруари и на 14-и вече са в новия си гарнизон Кандахар. Тук командването получава месец за устройване, аклиматизация и запознаване с обстановката. Всички отбелязват "порастването" на младите хора. Повишава се дисциплината. Капитаните Турунтаев и Иванов, вече воювали тук, въвеждат другите. Пак за това от Кабул е изпратен старши лейтенант Кривчиков със своята група Спецназ.
Още при първата задача обаче излиза наяве неподготвеността към бойна работа. Всички са инструктирали и подковавали ротите Спецназ. Никой обаче не се сетил да понаучи свързочниците. 1 и 2 -ра рота били прехвърлени на 260 км от Кандахар. Началникът на свръзките разработил една програма за работа с тях - тоест, те говорят по едно и също време на едни и същи честоти и то с едни и същи позивни. В такава ситуация командирът на отряда никога не може да разбере с коя рота комуникира.... когато 2-а рота докладва, че е десантирала с грешка от 12 км и иска разрешение за преместване, заповедта за това стига до 1-а рота. И тя се мести - вдън пустинята Регистан, далеч от пътищата на керваните, които е изпратена да контролира. Когато съвсем естествено им свършила водата и командирът поискал да му докарат, закарали я на 2-ра рота, която клечала до извор.... Най-хубавото от ситуацията е, че никой не загинал. Първата катма за кучето, както се казва в поговорката. Важното било, че всички си направили изводи.
Първата акция била действително отлична и достойна да бъде записана като №1. През нощта на 13/14 април 1984 г. разузнавателна група №312 под командването на лейтенант Козлов, преоблечена в афганистански национални дрехи, прави засада на керван. Водейки пет часа бой с превъзхождащи сили на противника, тя унищожава 47 муджахидини, 4 автомобила, пленява огромно количество оръжие, боеприпаси и ценни документи. Дълго време след това акцията по резултатите си няма равна на себе си в рамките на 40-а армия.
През май 1984 г. съветското командване прави извод, че щата на отрядите Спецназ не отговаря на условията. 4 и 5-а рота са разформировани и придадени като четвърти групи в другите роти. Първа рота е превъоръжена изцяло с БМП-2, а 2 и 3-а рота минават на БТР-70. По-късно сапьорния взвод е преобразуван в 4-а рота на отряда.
В хода на боевете отрядът трупа боен опит и по резултатност е лидер в армията Включително и по незначителните си загуби в личен състав и техника. На 20/21 септември 1985 г. разузнавателна група №333 под командването на старши лейтенант Кривенко прави голям удар. На тяхната засада попада колона от джипове, командвана от четирима американски съветника. Всички са избити.
През 1986 г. като главна задача на 173 отряд Спецназ е поставена задача да "очисти" няколко района около Кандахар от бази на муджахидините. В резултат на няколкомесечни сражения задачата е изпълнена - унищожена е инфраструктурата, пленено е голямо количество тежко и леко въоръжение, огромни количества боеприпаси. При завземането на укрепения район "Васатичигнай" сержант Арсенов закрива с тяло ротния си командир старши лейтенант Кравченко. Посмъртно е удостоен със званието Герой на СССР.
През април 1986 г. командването на отряда предприема и нова тактика по отношение на керваните. Разузнавателна група №322 начело с лейтенант Бескровний заема най-високата точка в района. Засичайки нощем фаровете на кервана, те викат по радиото бойни вертолети и след техния удар, атакуват стремително на бронирани машини.
И така до извеждането от Афганистан... При оттеглянето през град Кушка през 1988 г. 173-и отряд Спецназ се намира в ариегарда и напуска последен.
В Съюза щата му е приведен съгласно обичайния за Спецназа - три бойни роти, рота свръзки, група за миниране, автовзвод, домакински взвод и ремонтно отделение. Дислоциран е в Азербейджанска ССР. Само месец по късно пак е в зона с особено напрежение - в баку са започнали междуетническите сблъсъци между арменци и азери. През 1990 г. пак е в бойни действия - този път в Нагорни Карабах.
През юни 1992 г. в състава на 22 бригада Спецназ е предислоциран в Ростовска област, а през ноември е пак на война - в Северна Осетия действат незаконни чеченски и ингушки формирования. През 1994 г. отрядът е един от първите влезли в Чечения. До 1995 г. воюват с този щат. Тогава връщат отново "афганската" структура с БМП и БТР.
Всъщност най-забележителното от тези жгодини е участието на ротата на майор Недобежкин в боевете с Радуев край Первомайск през януари 1996 г. Именно те поемат удара на пробилите блокадата 200 чеченци. Четиредесет и петте командоса убиват в бой 85 души. Такива жертви чеченците не дават общо даже в боевете дотогава, въпреки че върху тях са билиартилерия, авиация и специални щурмови групи. затова 5 офицера са обявени за Герой на Русия.
От създаването си днес 173-и отделен отряд Спецназ е загубил 124 боеца - 82 в Афганистан и 42 в Чечения. При това винаги е бил в най-горещите точки и е изпълнявал най-рискованите задачи.
Comment