Съобщение

**ISTORIK** · 19-08-2004, 20:19

Кой плете мрежата на радикалния ислям в България?

Първи идват емисарите

Раздорите в Главното мюфтийство създават предпоставки за навлизането на ислямски фундаментализъм и турски национализъм

Йово НИКОЛОВ

Има ли ислямски радикализъм в България? Какво се крие зад мюсюлманските фондации, които откриват училища в смесените райони? Възможно ли е да се запали етническа омраза и дали всички тези организации проповядват фундаментализъм? Това се все въпроси, които повече хора си задават след поредния терористичен акт по света и поредното разкритие за незаконни емисари, които обикалят Родопите или Лудогорието.
Зараждането на радикалния ислямизъм датира от края на 20-те години на миналия век. За основоположник на фундаментализма се смята Хасан ел Банна, който създава организацията „Мюсюлмански братя“ през 1928 г. в Египет. Организацията прокламира власт, базирана изцяло на Корана и ислямските традиции и обединяването на мюсюлманската общност. През 1954 г. организацията е забранена в Египет след неуспешен опит за убийство на президента Насър. По-късно е забранена в Алжир и Сирия. Първата страна, която прилага религиозното законодателство в чист вид, е Саудитска Арабия през 1932 г.
Според анализите на наблюдателите вторият етап на развитието на ислямския фундаментализъм е от края на 60-те и началото на 70-те и съвпада с битките за извоюване на независимост на редица арабски държави. Последният етап е започнал след края на войната в Залива. Той се отличава с все по-активна и явна роля на неправителствените структури и фундаменталистки организации за сметка на характерната за по-раншния етап открита подкрепа на религиозния тероризъм от страна на ислямските държави.

Що е радикален ислямизъм

Като цяло съдържанието на политическите платформи на фундаменталистите организации може да бъде синтезирано в няколко основни принципа, които проповядват - връщане към корените на чистия ислям, представяне на мюсюлманската вяра като универсално средство в личния и обществения живот, замяна на политическата власт с религиозна, отмяна на гражданското законодателство и въвеждането на шериата, приспособяването на образованието към ислямските правила, създаване на общество, което се подчинява само и единствено на Корана.
Приема се, че редица арабски държави спонсорират експанзията на ислямския фундаментализъм чрез ислямски банки и финансови институти и фондации и благотворителни фондове в държави, където има мюсюлманско население. Особено съществен нов момент в еволюцията на фундаментализма е, че той излиза от рамките на шиизма и обхваща и сунитското направление, което е по-голямата част от мюсюлманския свят. В последните години се очертава тенденция ислямските организации да насочват своята политика към обединяване и тясна координация за съвместни действия и създаването на единен ислямски фронт, преки ангажименти към регионални конфликти, активна дейност в страни с компактна маса мюсюлманско население и фондации, благотворителни дружества и организации. Наблюденията на специалните служби сочат, че повечето подобни структури са производни на „Мюсюлмански братя“, която през последното десетилетие повсеместно прилага тези прийоми и прави опит да разшири своето влияние на Балканите. Точно такива опити бяха наблюдавани и в България, засега успешно блокирани от българските служби.
Първите прояви на организации, свързани с ислямски фундаменталисти у нас, се наблюдават в началото на 90-те години. През 1992 г. в София идва Ибрахим Хасанеин, който учредява фондация „Тадамуун - Солидарност“. Той е племенник и пълномощник на Фатих Али Хасанеин, който пък е съучредител на фондация „Ел Нур“, която се явява клон на международното ислямско формирование със същото име. Д-р Фатих Хасанеин е суданец с босненско гражданство, който е екстрадиран от Австрия през 1994 г. заради връзките си с духовния водач на египетската групировка „Джамаа Ислямия“ Омар Абделрахман. Д-р Хасанеин е ръководител на „Агенция за помощ на третия свят“ и на Световната асамблея на ислямската младеж - образувания на „Мюсюлмански братя“. В София Ибрахим Али Хасанеин организира преводи на религиозна литература, дава помощи на отделни мюфтийства и набира кандидати за хадж - обучение в ислямски институти в арабския свят. Характерното за тези структури е, че те избягват прякото пропагандиране и директния контакт с мюсюлманското население в България. Ибрахим Али Хасанеин е бил тогава във връзки с Недим Генджев.
До 1994 г. в България функционират над 30 такива фондации, след това те са забранени и остават едва пет. Между забранените е и „Ал Уакф ал ислами“.

Случаят „Муса“

През 2000 г. от България беше изгонен Ахмад Наим Мохамед Муса. Според доклад на българските спецслужби оттогава той се опитал да създаде ядро на „Мюсюлмански братя“, което твърде много прилича на ядките на „Ал Каида“. Наблюденията тогава показват, че Муса е вербувал членове за организацията си от средите на арабски студенти и бизнесмени от Судан, Йордания, Египет, Сирия и други. Голяма част от тях използвали различни ислямски фондации, движения и търговски фирми за прикритие на религиозната си дейност.
Муса също влиза в полезрението на службите в началото на 90-те като пряко ангажиран с налагането на догмите на крайния ислям сред българското мюсюлманско население. Тогава е било установено активното му участие в дейността на фондациите „Иршад“, „Ал Манар“ и „Ал Уакф ал ислами“. Според доклада Ахмад Муса е стоял начело на нелегална структура на фундаменталистката организация „Мюсюлмански братя“ от 18 души, в която влизали арабски граждани, някои от които също бяха експулсирани от България. Страната е била разделена на региони, в които трябвало да развиват дейност районни съвети. Техните председатели били по право членове и на Консултативния съвет. Структурата функционирала чрез отворени и затворени звена. Първите били изградени от арабски граждани, чиято задача е да привличат българи, изповядващи мюсюлманската религия. Тяхната дейност се базира на предварително изготвена програма за изучаване на Корана, Хадиси и други религиозни книги. Най-малката структурна единица на „съветите“ се явяват „семействата“, чиято членска маса се обединява около „сърдечната връзка между братята“. Затворените звена били изградени само от араби. Те били два вида - звено от двама членове и трима от „съвета“, които изпълнявали програмите и участват във всички сбирки на организацията, и звено от един член на организацията и двама от съвета. Членовете на структурата наричат себе си „част от голямото семейство „Мюсюлмански братя“ и всеки знаел, че „осъществява ислямска дейност, а тя изисква жертви и братът трябва да е готов за тях“.
През 2000 г. Ахмад Муса е влязъл в контакти с главния мюфтия Мустафа Хаджъ и през април го е завел в Албания заедно с неговия заместник, за да демонстрира ислямския образователен център на Световния ислямски комитет. Муса обещал на главния мюфтия да ремонтира сградата на главното мюфтийство на столичната улица „Козлодуй“, при условие че там се организира курс за преподготовка на студенти от ислямския институт „по техни програми“. Засечени са били контакти на Муса със сродни структури в Албания, Македония и Косово. Според данни, получени от чужди служби в българските, той бил свързан и с „Благотворително общество - Катар“, структура, осъществяваща финансова и логистична помощ на радикални ислямски организации в света. Според същите данни Муса е бил член и на Световния ислямски комитет, който се смята като част от международна организация за подпомагане в по-голямата част на радикални ислямисти, свързани с египетски, алжирски и тунизийски терористични организации.
През август 1998 г. Ахмад Муса подал документи за българско гражданство, но такова му е било отказано. Муса е в България от 1984 г. и е женен за българка, от която има три деца. Това даде повод той да заведе дело срещу държавата в Страсбург, тъй като заповедта за изгонването му го е разделил от семейството му. На пресконференция, дадена от съпругата на Ахмад Муса, неочаквано се появи Ашим Асад от фондация „Прав път“, който директно обвини Ахмад Муса, че е свързан с терористите от „Ал Каида“, а тогавашния мюфтия - в протекционизъм към крайния ислям заради финансови облаги. Наистина малко след като беше издадена заповедта за изгонването на Ахмад Муса от страната, главният мюфтия се срещна със зам.-министър на МВР, за да ходатайства за него.

„Държавата е халифат“

беше написано на знаме, открито в ромския квартал на Пазарджик през март миналата година. Знамето беше развяно над две къщи, където се събираха последователи на забранената ислямска секта „Халифат“. В домовете полицаите откриха книги, които проповядват радикалния ислям и джихад. Тогава контраразузнаването заяви, че последователите на забранената в Турция, Германия и други страни секта „Халифат“ е развивала незаконна дейност, като създали два меджита - молитвени домове в Пазарджик. Създателят на „Халифат“ е турчинът Метин Каплан, който е противник на светската държава и искал провъзгласяването на Турция за халифат - държава, която се подчинява на шериата. Той е изгонен от Турция и избягал в Германия, където също е бил арестуван. Неговият приемник Муамер Йешелкурт е посещавал няколко пъти България.
От 1990 г. досега от България са били изгонени 8 души за проповядване на радикалния ислям и създаването на незаконни организации.
В момента в България има 2 легитимни мюсюлмански организации, които работят с разрешението на Дирекцията по вероизповеданията. По-голямата е „Тайба“, която функционира благодарение на парите на шейх от Саудитска Арабия. Втората фондация - „Небуда“, е с по-малки възможности и концентрира работата си във Велинградско.
Ислямският радикализъм и турският рационализъм са две различни понятия и на българска територия двете са в реална конкуренция. Ислямските емисари се опитват да наложат на българските мюсюлмани екстремистка и агресивна идеология, която е чужда за традиционния ислям у нас. Те проповядват религиозна нетърпимост и етническа вражда, която води до сепаратистки настроения като в Босна и Косово. Затова проявите на ислямските фундаменталисти срещат естествения отпор на турската общност. В ръководните органи на мюсюлманите също има конкуренция. Бившият мюфтия Мустафа Хаджъ беше завършил обучение в Йордания. Сегашният Семил Мехмед открито подкрепя и слуша Турция. Ето защо ислямските фондации са се насочили към българомохамеданите и ромите. „Ал Уакф“ например подкрепя училището в Сърница, „Халифат“ проповядват в ромския квартал в Пазарджик, но са правили и опити да влязат сред ромското население и в Чирпан и Нова Загора.
Именно разцеплението сред ръководството на българските мюсюлмани улеснява влизането на подобни фондации. Страните в него се стремят да си осигурят по-голям дял от финансовите средства, отпускани от световните ислямски организации. От едната страна са религиозни лидери, които са стояли начело на мюсюлманството веднага след промените през 1989 г., които се борят за връщане на властта, от другата са духовници, които гравитират около турския „Дианет вакъф“ със силно влияние сред мюсюлманите в България, от третата са религиозни водачи, основно сред населението от българомохамедански произход с „проарабска ориентация“, най-често завършили в чужбина, и накрая са регионални групи, обединявани най-често от икономически интереси. Общото между всички групи е, че се стремят да привлекат към себе си ромското население и помаците. Съществували са идеи дори да се създадат две мюфтийства - турско и помашко, но в основата на това разделение са вакъфските имоти - друга много важна причина за разделението, чиито конфликти наподобяват тези в православната църква. Периодично различните групи взаимно се обвиняват в умишлено отваряне на страната за ислямски фундаментализъм от арабски тип заради финансово облагодетелстване, но в крайна сметка всички искат или да управляват имотите, или да получават финансиране от чужбина без значение какъв е техният произход.

**ISTORIK** · 19-08-2004, 20:21

Запознайте се с „Ал Уакф“

Най-малкото, което може да се каже за свързваната с „Ал Каида“ фондация, е, че е съмнителна

Яна ЙОРДАНОВА

Съществува връзка между „Ал Уакф ал ислами“ и терористични организации. Няма съмнение за това.
Думите са на анализатора Дамиен Мартинез от JCB Consulting - компания, наета от семействата на жертвите от 11 септември 2001 г. да разследва кой стои зад финансирането на „Ал Каида“. Близките (които наричат себе си 911 Families United to Bankrupt Terrorism) търсят милиони долари обезщетение.

Коренът на проблема

Малко след като започва да работи за роднините на загиналите, JCB Consulting получава поръчка от Съвета по сигурността на ООН да изготви доклад за финансирането на терористичните организации. Причината, поради която фокусът в изследването пада именно върху Саудитска Арабия, е фактът, че повечето от похитителите на 11 септември са били от тази страна. В доклада директорът на JCB Жан-Шарл Брисар казва: „Организацията „Ал Каида“ разчупва общоприетата представа за традиционния тероризъм, бидейки способна да скрие терора под видима, в повечето случаи легитимна бизнес обвивка.“ По неговите думи коренът на проблема се крие именно в Саудитска Арабия, където липсата на ясни регулации и контрол са отворили широко вратата за финансиране на тероризма. Според Брисар това се случва чрез традиционния закат - дарение, считано за начин на пречистване. „Възползвайки се от това ислямско схващане и печелейки от регулаторния вакуум в Саудитска Арабия, „Ал Каида“ е успяла да получи между 300 милиона и 500 милиона долара през последните десет години“, пише той. Източникът на тези средства са най-богатите саудитски бизнесмени и банкери, а проводникът им - мрежа от благотворителни организации и компании. Въпросът, който обаче все още няма категоричен отговор, е наистина ли тези хора нямат представа къде отиват парите им.
В опит да изчисти името си (и след терористичните актове в Рияд отпреди година) Саудитска Арабия предприе серия действия, насочени към засилване на контрола по събиране и разходване на средствата. На 20 юни 2004 г. ислямският сайт islamonline.net съобщи, че две от най-големите благотворителни организации в страната - „Ал Харамайн“ и „Ал Уакф ал ислами“ ще бъдат разпуснати, а собствеността им - пренасочена към Националната комисия за благотворителна дейност в чужбина, основана в края на февруари с цел да „прочисти благотворителните организации от проблемите, които петнят имиджа им“ и ръководена от външния министър на страната.
Идеята беше оповестена публично на 2 юни от Адел ал Джубеир - съветник по външна политика на саудитския престолонаследник. „Правим това, за да бъдем сигурни, че средствата за благотворителност, които нашите граждани дават, отиват при онези, които наистина имат нужда от тях“, каза тогава той, но не спомена кои ще бъдат разпуснатите фондации.
Малко преди това съобщение от Министерството на финансите на САЩ обявиха, че още пет клона на „Ал Харамайн“ ще бъдат включени в черния списък с терористи, тъй като са оказвали финансова, материална или логистична подкрепа на „Ал Каида“ и други терористични организации. През 2003 г. саудитското правителство нареди на фондацията да затвори чуждестранните си клонове, но беше доказано, че някои от тях все още функционират.

Златната верига между „Ал Уакф“ и „Ал Каида“

През 2003 г. в Сараево беше намерен списък с имената на 20 известни саудитски милиардери, определени като донори на „Ал Каида“ и наречени „Златната верига“. Списъкът (на арабски език) бе открит в офиса на благотворителната фондация Benovolence International Foundation (BIF) по време на съвместна акция на босненската полиция и ФБР. Той е част от компютърен файл, озаглавен Tareekh Osama (или „Историята на Осама“), в който се съдържат няколко сканирани образа. Документите са били изпратени в Чикаго, където играят важна роля в делото срещу Енаам Арнаут. Последният е председател на американския клон на BIF и е подозиран за трансфер на средства към мрежата на „Ал Каида“. През 2003 г. Арнаут се призна за виновен по най-мекото от обвиненията срещу него - че е използвал благотворителни средства, за да снабдява с ботуши, палатки и униформи муджахидините в Чечения и Босна. Според наблюдатели на делото обаче става въпрос за сделка и тя е следната - прокуратурата оттегля всички свои обвинения за директни връзки с Бин Ладен, а Арнаут се задължава да осигури „допълнителна информация“.
Едно от интересните имена в „Златната верига“ е това на Хамад ал Хусейни, поставено под номер 20 в списъка. Той е член на борда на фондация „Ал Уакф ал ислами“ в Холандия. Хамад е брат на Абдулах Осман Абдулрахман ал Хусейни, който е генерален директор на фондация „Ал Уакф“. Интересна подробност - именно Абдулах ал Хусейни е един от тримата учредители на фондация „Ал Уакф ал ислами“ в България.
По повод изявените съмнения за качеството на превода от арабски език на Tareekh Osama Дамиен Мартинез от JCB Consulting заявява в интервю за холандската телевизионна програма Nova: „Това е официален превод, използван в съда. Той е признат от ФБР и американското министерство на правосъдието. Не е фалшив.“ Позовавайки се на документа, близките на жертвите от 11 септември повдигат обвинения срещу „Ал Уакф“ и други организации, свързани с цитираните в списъка лица. Общият размер на исканото обезщетение не е официално обявен, но според Site Institute става въпрос за един трилион долара.

„Бяха ми дадени заповеди да се боря срещу хората“

В Холандия името на „Ал Уакф ал ислами“ влиза в новините много преди появата на „Златната верига“.
През 2002 г. става ясно, че „Ал Уакф“ финансира 5 основни ислямски училища. Според финансов одит още в началото на деветдесетте години на XX в. тя е наляла в тях над 295 000 долара. Журналистите от холандската програма Nova Сим Айкеленбоум, Бас Сенстиус и Петер Тер Хорст, които са автори на най-задълбочените разследвания за дейността на „Ал Уакф“ в страната, намират намесата на фондацията в образованието твърде обезпокоителна. „Бяха ми дадени заповеди да се боря срещу хората, да водя война с тях, докато не признаят, че Аллах е единственият и истински бог, а Мохамед е неговият пророк“, гласи текст от учебник на „Ал Уакф“, който се ползва в някои основни холандски ислямски училища. В друга книга на фондацията учителите са инструктирани да мотивират учениците си „да се държат като завоеватели“. Преди време „Ал Уакф ал ислами“ има и младежка организация в интернет, където киберимам отговаря на въпроси на млади мюсюлмани (например за секса) така: „Спорът [за наказанието на хомосексуалността] е само по какъв начин да се извърши. Някои казват, че човекът трябва да бъде обезглавен със сабя, а други - че трябва да бъде хвърлен от високо и след това - да бъде премазан с камъни.“ Журналистите от Nova твърдят, че според [„Ал Уакф“] от литературата, която се използва в основното училище, трябва да бъде заличено всичко, което е в противоречие с исляма в историята, религията, обществото, поведението и културата“.

Враговете на исляма - Буш и Шарон

Базираната в Айндховен фондация обаче не се ограничава само с просветна дейност. Според публикуван на 9 юни 2004 г. доклад на Службата за разузнаване и сигурност на Холандия в страната има няколко джамии с ясна салафитска* същност и всички те са свързани с „Ал Уакф“. Джамиите са „Ал Фуркаан“ в Айндховен и „Ал Муахидин“ в Хелмонд, като в това число попада и фондацията за ислямски младежи в Бреда.
Докладът, озаглавен „Влиянието на Саудитска Арабия върху Холандия“, установява, че при тези джамии няма прозрачност на средствата. В него се казва също, че всяка година „Ал Уакф“ провежда конференции и семинари, за които обаче „използва имами не само от Холандия, но и от ислямски страни, сред които и такива с радикални възгледи“. Последните проповядвали тези свои идеи в речите си. От холандската Служба за разузнаване и сигурност подчертават, че „няма ясни доказателства за това, че [в тези джамии] има директно призоваване към джихад, но със сигурност e имало изказвания с подобна насоченост - като например, когато Аллах е молен да се справи с враговете на исляма, а именно - Буш, Шарон и [онези] в Кашмир и Чечения“.
От години семинарите, организирани от холандския клон на „Ал Уакф“, са посещавани от стотици младежи от цяла Европа. Поводите са били различни (например онзи от февруари 2003 г. е бил по „ислямско право“), но посланията - винаги едни и същи. Година след година в джамията „Ал Фуркаан“ в Айндховен главите на участниците в семинарите са пълнени с екстремистки виждания. Смесването с немюсюлмани е нещо мръсно, устояването на Западния начин на живот - нещо възвишено, евреите имат вина за почти всичко лошо на света, а за останалото са виновни Щатите. Цитирани в различни доклади разговори с участници разкриват проповядваната ужасяваща (меко казано) липса на толерантност към хората от различна религия. Посещавалите такива семинари отричат да са били директно призовавани към джихад срещу Запада, но според Службата за разузнаване посланията са били отправяни по такъв начин, „че ако искаш да чуеш нещо, можеш да го чуеш“.

Най-известните възпитаници

Според холандската разузнавателна служба в салафитските джамии особено активни са хора, които вербуват младежи за терористични актове. През 2002 г. в Кашмир бяха убити две момчета, които според службата „със сигурност са били вербувани в Холандия и са били тренирани за джихад“. Двете момчета са били чести посетители на джамията „Ал Фуркаан“ в Айндховен. Счита се, че вербуващият пък е нелегален имигрант от Алжир.
Това обаче не са най-известните възпитаници на курсовете и семинарите, организирани от „Ал Уакф ал ислами“. Поне пет души, участвали в планирането на 11 септември 2001 г., също са посещавали „Ал Фуркаан“. Освен че твърдят, че членове на терористичната група на Мохамед Атта - лидера на атаките и един от похитителите, са ходели в джамията за лекции, германските власти подозират, че чрез „Ал Фуркаан“ са били обучени и няколко потенциални извършители на самоубийствени атентати.
На всички мюсюлмани, които през декември 1999 г. са посещавали ислямския курс на „Ал Уакф“ в Айндховен, е бил даден специален памфлет. В него се говори за това колко е грешно мюсюлманите да празнуват Коледа заедно с „неверниците“. Този памфлет е намерен у Мунир ал Мутасадек, Хасан ал Раги и Ибрахим Диаб. Всички те са арестувани заради връзките им с атентатите на 11 септември.
През 2003 г. мароканецът Мунир ал Мутасадек дори беше осъден от германски съд на 15 години затвор за „членство в терористична организация и сътрудничество в убийството на поне 3116 души“, но присъдата беше отменена и през април тази година той бе освободен. В момента той е съден повторно по същите обвинения. Според прокурорите Мутасадек е ключова фигура в хамбургската клетка на „Ал Каида“. Преди броени дни защитата му пък настоя делото да бъде прекратено поради невинността на мароканеца, както и защото „всяка информация, събрана от щатските разузнавателни служби, може да е била придобита чрез мъчение“. След 1999 г. Мунир ал Мутасадек на два пъти е участвал в семинари на „Ал Уакф“ в Айндховен.
Хасан ал Раги, също арестуван по подозрение за връзки с терористични организации, е описан като „друг човек“ след посещението на „Ал Фуркаан“ от съпругата му Беата. Преди година тя участва в talk-show по германска телевизия, където заяви, че Раги е отишъл в Холандия като умерен мюсюлманин, но се е върнал „като радикал“. Беата казва, че 5-дневният курс в джамията на „Ал Уакф“ в Айндховен през декември 1999 г. тотално е променил съпруга и: „Животът стана нетърпим. Той [Раги] дори разруши CD колекцията ми, защото мислеше, че музиката не се вписва в една ислямска къща.“ Памфлетът на „Ал Уакф“ - онзи, в който се осъждат всякакви съвместни коледни дейности с „неверниците“, е бил открит в техния дом.
В раницата на Ибрахим Диаб пък е намерена диплома, дадена му от „Ал Уакф ал ислами“ в Айндховен. Малко преди атаките от 11 септември той избягва от Германия, но е арестуван от пакистанците, когато се опитва да влезе в Пакистан от Афганистан. Той също е задържан заради участието му в подготовката на ударите срещу САЩ.
По информация на няколко служби пилотите на врязалите се самолети - Мохамед Атта и Маруан ал Шейx, също са посещавали семинари на „Ал Уакф“. Не е ясно обаче дали това се е случило в джамията в Айндховен или в Амстердам.

Продавачът на домати

„Можеш ли да съдиш продавача на домати, ако продава доматите си на убиец.“ Така Мохамед Чепих, представител на Muslim World League за Холандия, отговаря на обвиненията за връзка на „Ал Уакф“ с терористични структури. Бащата на Мохамед Чепих, Ахмад, е един от основателите на джамията в Айндховен и на училището, финансирано от „Ал Уакф“. Самият Чепих е известен като говорител на фондацията, но отрича това да е така, твърдейки, че е бил свързан с „Ал Уакф“ само през 1999 г., когато тя открива хуманитарно поделение в Македония. И все пак Мохамед Чепих с охота отговаря на въпросите на холандския вестник Het Parool, зададени през 2003 г.:
„Вярно ли е, че „Ал Уакф“ в Айндховен дава нещо като мастър клас, където мюсюлмански фундаменталисти от Европа са идвали за обучение в джихад?
- Говорите за филм, или за реалност?
- Говоря за доклад на Службата за разузнаване и сигурност, според който „Ал Уакф“ в Айндховен е хранилката за мюсюлмански екстремизъм.
- Докато службата не може да докаже това, не се чувствам длъжен да реагирам. Единственото, което те правят, е да хвърлят кал. „Ал Уакф“ покани министъра на вътрешните работи и тази служба да започнат разследване срещу организацията за всичко, което може да бъде срещу закона. Те не счетоха това за нужно. Така че защо говорят.“

Законови спънки

Истината обаче е, че до съвсем скоро службите можеха само „да говорят“. Така например въпреки събраните от тях доказателства преди две години съдът в Ротердам освободи 12 души, обвинени в осигуряването на материална подкрепа на терористична организация. Твърдеше се, че дванайсетте са членове на GSPC, ислямска екстремистка групировка, близка до Осама бин Ладен. Прокурорите бяха обвинили мъжете, които дори бяха наречени „холандския клон на „Ал Каида“, в контрабанда и продажба на големи количества наркотици, парите от които са отивали за финансиране на мрежата на GSPC. Според обвинението мъжете са осигурявали и фалшиви документи за други екстремисти, както и са вербували млади мюсюлмани в Холандия, подготвяйки ги за „джихад срещу Запада“. Познахте - дванайсетте са били чести посетители на джамията на „Ал Уакф“ в Айндховен.
Въпреки всичко обаче съдията по делото в Ротердам отсъжда, че повечето от представените доказателства срещу мъжете са неприемливи в съда. Към онзи момент холандската правна система изисква полицията да проведе свое собствено разследване, като информацията, събрана от разузнавателните служби, може да бъде основа за такова разследване, но сама по себе си не може да бъде доказателство по време на процес. Така дванайсетте са освободени и малко след това напускат Холандия.
В нов съдебен процес срещу част от тях през юни 2004 г. обаче съдът реши за пръв път, че информацията, събрана от разузнаването, може да бъде доказателство. На базата на това двама от дванайсетте са осъдени, но поради факта, че всички вече отдавна са извън страната, имената им са включени в международните Wanted списъци.
Същевременно в края на юни в Холандия се появява идеята за разширяване на закона, което да направи възможно подготовката на терористични актове да стане наказуема на практика. Досега в страната беше изключително трудно да осъдиш човек само по обвинение, че е подготвял или е сътрудничил в планирането на терористичен акт - най-малкото защото без признаване на материалите от специалните служби това беше почти невъзможно за доказване.
Такава законова промяна е по-вероятно да се случи, което би придало много по-голяма тежест на Службата за разузнаване и сигурност на Холандия. Нали си спомняте - тя е тази, която (засега само) говори за джамията на „Ал Уакф ал ислами“ като за основен проводник на радикалния ислям.

Салафизъм - що е то

На 9 юни 2004 г. Службата за разузнаване и сигурност на Холандия публикува доклад за влиянието на Саудитска Арабия върху страната. Изследването се фокусира на парите, идващи оттам и отиващи при имами, джамии и ислямски организации, като едновременно изследва ефектите на всичко това върху процеса на радикализация сред част от мюсюлманското население в Холандия.
В доклада се казва, че в страната има няколко джамии с ясна салафитска същност. Доказано е, че те са свързани с организацията „Ал Уакф ал ислами“. Джамиите са „Ал Фуркаан“ в Айндховен и „Ал Муахидин“ в Хелмонд, както и фондацията за ислямски младежи в Бреда.
Същевременно в писмото си до парламента по повод доклада холандският министър на вътрешните работи казва: „По принцип в Саудитска Арабия ислямът е в пуританска форма - т.нар. салафизъм-уахабизъм, който лесно може да доведе до нетолерантни идеи и антизападни настроения.“ Той твърди, че при мюсюлманите в чужбина този тип ислям се разпространява с помощта на посолствата, неправителствени организации и частни лица.
Докладът определя салафизма така: „Тази форма на ислям е изградена върху идеите на религиозния учител от XVIII век Мохамед ибн Абд ал Уахаб. Ето защо в Саудитска Арабия тя е известна като уахабизъм. Самите последователи на уахабизма предпочитат да се наричат салафити или истински мюсюлмани. Салафизмът съществува навсякъде, но през последния век саудитският вариант става все по-влиятелен. Той иска връщане към чистата форма на ислям от времето на Мохамед и неговите последователи. Често, но невинаги това означава силно отричане на всичко, което се счита за противоположно на тази „чиста“ форма. Което ще рече отхвърляне на други форми на исляма като шиизъм и суфизъм, както и на юдаизма, християнството и принципите на западното демократично общество.“
В доклада се говори за това, че в Саудитска Арабия съществуват две групи - едната признава върховенството на кралското семейство в страната, а другата не. Именно втората проповядва световен джихад срещу Запада и срещу саудитското кралско семейство. Първите не са жестоки, което обаче не значи, че са по-малко критични спрямо Запада. Лидерите и на двете групи мислят, че начинът на живот там е неислямски и като примери дават демокрацията, равните права между мъжете и жените, свободата на изразяване и пр. Освен това те не са убедени, че интеграцията на мюсюлманите в западните общества е нещо добро.
Според доклада всяка година „Ал Уакф“ провежда конференции, за които използва имами не само от Холандия, но и от ислямските страни, сред които и такива с радикални ислямски възгледи. Те проповядват тези свои идеи в речите си.
Същото важи и за литературата. Книги, които са писани в ислямските страни и фокусирани върху ислямския начин на живот се разпространяват в Холандия. Няма ясни доказателства за това, че в радикалните джамии има директно призоваване за световен джихад, но със сигурност се лансират тези с подобна насоченост. Пример за това е молитва Аллах да се справи с „враговете на исляма“, а именно - „Буш, Шарон и онези в Кашмир и Чечения“, която е била отправяна понякога. Службата признава, че вербуващите са активни в салафитските джамии. Тя дава като пример две момчета, които умряха през 2002 г. в Кашмир, след като са били вербувани за джихад в джамията на „Ал Уакф“ в Айндховен.
Според Службата за разузнаване и сигурност група от около 150 души в Холандия е свързана по някакъв начин с тероризъм. В салафитските джамии се привличат предимно млади хора, които имат проблеми с идентичността. Това е така, защото салафизмът е много удобен за хора, които не могат да се интегрират в обществото. Защото да бъдеш „чист“ мюсюлманин означава да се бориш с всичко, което не е ислямско, и да го изхвърлиш от живота си. Опасността идва, ако „всичко“ и „борба“ бъдат разбрани буквално.
В своето писмото до парламента по повод доклада холандският министър на вътрешните работи прави следните изводи:
- В джамиите, в които се разпространява салафизъм-уахабизъм, чрез речи на имами и чрез специална литература от години се проповядват и радикални и антиинтеграционни възгледи. Това е направило възможно някои млади мюсюлмани да бъдат вербувани като терористи.
- В тези джамии не е имало открито говорене за джихад, но се е намеквало за това. Говорело се е по начин, по който човек може да разбере, че ислямът е застрашен.
- В Холандия се отчита намаляване на радикалността в джамиите заради медиите, холандските политици и обществото. Тревожният факт обаче е, че поради това мюсюлманите и вербуващите се събират извън джамиите.
- Като цяло салафизмът се характеризира като нетолерантен начин на мислене. Има директна връзка между него и процесите на радикализация в определени части на мюсюлманските общности в Холандия.

Особеният памфлет

На всички мюсюлмани, които през декември 1999 г. са посещавали ислямския курс на „Ал Уакф ал ислами“ в джамията „Ал Фуркаан“ в Айндховен, е бил даден специален памфлет. В него се говори за това колко е грешно мюсюлманите да празнуват Коледа заедно с „неверниците“. Този текст може да се разбира по два начина. Или че неверници се наричат всички християни, или че определението се дава само спрямо тези, които са обърнали гръб на „основите на религията“ и купуват елхички и подаръци за Коледа. При всички положения обаче съдържанието му е обезпокоително - най-малкото защото по принцип ислямът е изключително толерантна религия.
Ето част от текста на документа:
„[…] Когато видяхме, че някои мюсюлмани се включват в празненствата на неверниците - някои от тях участват, като дават подаръци, ходят им на гости, или ги поздравяват с празника им - ние искаме с помощта на Бога да напомним на мюсюлманите какво казва ислямът по този повод […]:
Да се включваш в техните религиозни празненства като купуването на коледно дърво, бонбони или фойерверки за деца, даването на подарък или получаването на подарък, да ги поздравяваш с празника им, да им изпратиш картичка или да ги посетиш - ислямските религиозни учени са единодушни, че всеки начин на участие в техните празненства, какъвто и да е, е забранен. Независимо дали участваш от учтивост, приятелски чувства, от свян или каквато и да е причина, това е религиозно подмазване. Освен това е и начин да дадеш на неверниците голяма самоувереност и да ги накараш да се възгордеят още повече от религията си.
Това е за този, който не приема тези видове празненства. Но този, който е убеден в горното и вярва в него, той е неверник. Нека Бог ни закриля от неверниците и езичеството.
[…] И както Пророка, мир с нему, казва: „Този, който имитира други хора, става един от тях“ […] Е, братко, искаш ли да се присъединиш към такива неверници? Не, разбира се, че не!!! Как би могъл, знаейки всичко това, все още да участваш с неверниците в такива празненства? Този съвет отправяме към вас, концентрирайте се върху собствената си религия, там има повече от достатъчно пространство за молитва, за постене, за четене на Корана и за почитане на празниците.“

**RAMMSTEIN** · 19-08-2004, 20:35

Кой плете мрежата на радикалния ислям в България?

Eдин е Аллах :nworthy:
и неговия проРок МухамЪд :mike:

**ISTORIK** · 23-08-2004, 22:51

Ислямските училища не са това, което са

Учебните заведения, простете, Коран курсовете
в Сърница, Устина и Делчево, са коренно различни като идея
и преподаване. Онова, което ги обединява, е липсата
на прозрачност и контрол върху дейността им, а оттам -
и съмненията за истинските цели, които преследват

Яна ЙОРДАНОВА
в-к Капитал

Нали няма да пишете името ми.
Имамът притеснено мачка ръцете си, но не сваля настоятелния си поглед. Очите му са тъмни като костюма, с който е пропътувал половин България. Преди малко е пристигнал на автогарата и докато се опитваш да си представиш как точно се е вписвал в тълпата пътници с тънката си черна вратовръзка на бели точки, чуваш:
„Обещайте!“
Кимаш разбиращо, имамът се размърдва в прекалено широкото сако и започва да вади документи от чантата си, а ти включваш диктофона. Разговорът може да започне.

„Муафак ме заплашва“

В деня на пристигането си в София имамът, който в текста ще наричаме Мустафа по разбираеми причини, подава жалба до Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет. В нея най-общо се твърди, че Муафак ал Асаад, за когото „Капитал“ подробно писа в миналия брой (виж кой е Муафак в карето), го е заплашвал.
„На 13 август 2004 г. г-н Муафак е дошъл в село […] и ме е търсил и е отправил закани и заплахи, че щял да ми пречи и щял да ми спре пътищата“, пише в жалбата. В нея се казва още, че Муафак заедно с шейх Абдуллах Абдул Азис Сорея са отправяли закани и към познат на Мустафа, че щели да го закарат в полицията или да го бият бодигардове от Павел баня. Според Мустафа двамата се били ядосали от публикация в местен вестник, където пишело как вербували млади момчета за училището в Сърница. „Те са ме познали като източник на информацията, затова са ме търсили и затова са заплашвали моя познат - да си признае, че аз съм ги говорил тези работи“, казва Мустафа.
Кратко опресняване на паметта - гражданинът на Саудитска Арабия шейх Абдуллах Абдул Азис Сорея е помнен от хората в джамиите, построени от фондация „Ал Уакф ал ислами“ около Разград, като физическия приносител на парите. Както „Капитал“ писа, в селата Бисерци и Тодорово джамиите са направени изцяло със средства на „Ал Уакф“, в Бреница арабинът купил къща и я преустроил на молитвен дом, а в Стефан Караджа фондацията дарила сравнително скромна сума, защото строежът вече бил започнат. Името на Муафак се помни и в Тодорово, където ходжата го описва като „помощника на Абдул Азис“. Според хората в Сърница пък тамошното, придобило скандална слава, училище е на практика ръководено от Муафак.
Според Мустафа шейхът и Муафак далеч не ограничават дейността си само около Разград. Когато Абдуллах Сорея е в България (а по данни на полицията това е почти всяко лято от 1993 г. насам, като шейхът винаги отсяда в Павел баня заради болните си колене), те обикаляли цялата страна, правейки дарения на джамии и подаръци на имами. Мустафа твърди още, че винаги до шейха има по едно младо момче, сменяно на всеки 2-3 седмици и играещо ролята на „асистент“. „Идеята зад това, твърди Мустафа, е да се преценят качествата на момчето. Ако шейхът го хареса, веднага го кани да учи в Сърница.“

„Учил съм в Сърница“

Всъщност най-интересното около Мустафа е, че той също е бил в ислямското училище в Сърница. По думите му това се случва през 1998 г., когато учи в ислямския институт в София. Получава предложение да замине за Сърница, „за да се усъвършенства“, и приема. Но, както пише в жалбата си до Дирекцията по вероизповеданията, „[там се] натъкнах на една непозната за мен общност. Очаквах да получа добри знания, но преподаванията, които видях и чух, ме отблъснаха“.
Мустафа остава в Сърница едва месец. „Всъщност още когато видях „съучениците си“ - невръстни деца, се усъмних в качеството на преподаването. Все пак аз вече знаех да чета Корана и се възприемах като доста напреднал.“ Отказва да пусне дълга брада (отличителен белег при уахабизма) и продължава да се бръсне, навличайки си по този начин гнева на преподавателите.
„Наричаха ме гяур, а аз им отговарях - брадата не прави човека. Христо Ботев, като е носил брада, да не би да е бил мюсюлманин?“ Мустафа се смее при спомена как някои хора са прибирали брадите си в пуловерите, когато ядели супа. Дърпа въображаемия си пуловер напред, пъха в него въображаемата си брада и казва - „ей така, защото иначе цопва в чинията“.
Мустафа твърди, че „ако един учебен час беше 45 минути, 30 от тях се отделяха само за джихад, и то срещу друговерци и срещу Турция“. Когато го питаш кои са друговерците, той отговоря - всички различни ислямски течения, както и християнството и юдеизма“. Той казва това сериозно, повтаря го няколко пъти и няма нищо против да го запишеш на диктофон. Потвърждава го и пред Дирекцията по вероизповеданията. Експертът от дирекцията Георги Кръстев каза за „Капитал“, че след като бъде внимателно проучена, жалбата може да бъде придвижена до прокуратурата и да предизвика проверка.
Мустафа определя факта, че решава да напусне Сърница, като основна причина за бъдещите си професионални неуспехи. В жалбата той твърди, че именно Муафак ал Асаад е наредил „да не бъда назначаван на работа независимо в коя джамия“. По твое време Муафак появяваше ли се в училището в Сърница, питаш. „Ами как поглежда те Мустафа с широко отворени от учудване очи. - Той все там седеше.“

„Те са опасно течение“

Че училището е на Муафак, твърдят всички хора, които срещаме в Сърница. Или почти всички. Както „Капитал“ вече писа, директорът Саид Мутлу отрича Муафак да има нещо общо с учебното заведение, освен че „притежава сградата“ и я отдава под наем на главното мюфтийство. Кметът на града Шукри Якубов също не знае за намеса на сириеца в работите на училището. „Не омръзна ли тази история, въздиша той по телефона. - Колко пъти идваха тук да разследват и нищо не намериха. Хората в Сърница вече започват да се дразнят, защото тези слухове пречат на туризма. Както знаете, тук сме курортен град.“ Пожелаваш на кмета силен туристически сезон, той благодари и си казвате дочуване. Ти обаче не си успял да усетиш раздразнението на сърничани, когато десетина дни по-рано си бил в града. Напротив. Тогава всеки с готовност потвърждава пред екипа ни, че да, училището е на Муафак и да, можем да го намерим там.
Освен насилственото носене на брада Мустафа определя другите характеристики на „уахабизма в Сърница“ така: „Нетърпимост към друговерци. Тълкуване на Корана по техен начин, като джихад - свещена война с оръжие и насилие. Според тях Бог има тяло и дрехи, което е недопустимо за традиционния ислям. Също забраняват да се чете молитва на мъртвец, той се погребва като куче и не се позволява посещение на гробищата. За тези хора, който не е един от тях, тоест уахабит, е неверник. Това означава, че отричат всички други течения в исляма и избягват контакти с тях. Те не приемат коленето на курбан при гроба на Пророка Мохамед, както и молитвите (Намаз), които са от Пророка“.
И ходжа Мехмед Калъч от Сърница - имам в джамията в центъра на града, каза пред „Капитал“, че в училището се преподава „различен ислям“. „Уахабити са те. При молитва застават разкрачени, връзват ръцете си по-високо. Опитаха няколко пъти да ми повлияят. Като видяха, че няма да могат, вече ме избягват.“ Прекъснали сме обяда на Мехмед Калъч, но той не бърза да се върне в квартирата си. Стоим на шумния път, водещ вън от Сърница, стените на училището са на няколко метра от нас и се пазим от праха на преминаващите камиони. Как да ви повлияят, питаш. „Искаха да кажа, че онова тяхното, което го преподават, също не е грешно, свива рамене ходжата. А аз такова нещо не мога да направя. Който познава исляма добре, той не може да допусне тези неща. Но голяма част от населението не познава исляма. И уахабитите се възползват и там пробиват. В другата джамия например успяха. Сега там има проблеми между хората - едните се молят по един начин, другите - инак. Опасно течение е. Създава разцепление между мюсюлманите.“ Не се сдържаш и питаш подали ли са сигнал някъде. Мехмед Калъч те поглежда изумено. „Къде да го подадем? Кой ще ни помогне?“ - казва той и кимва за довиждане.
След няколко минути сме отново при Саид Мутлу, директора на училището в Сърница. Разбрахме, че имате проблеми с част от населението, казваме, а той вдига вежди и отрича. „Сигурно сте говорили с човек, който не е стъпвал в джамия, попитайте вярващите“, казва той, а ти решаваш да не го коригираш. През това време по коридорите сноват забрадени девойки, дошли току-що „за семинар“. Саид Мутлу повтаря още веднъж нещата, които вече ни е казал - че „това тук не е училище, а Коран курс“, че „всичко е от Главното мюфтийство - устав, учебни програми“, че (простете наглостта ни) училището е създадено през 1999 г. (въпреки че според запознати то е функционирало далеч преди официалното му откриване), че „капацитетът ни е до 25 деца, всички са завършили осми клас, набираме ги чрез районните мюфтийства“ и че „атаките срещу нас са от страна на Недим Генджев, който има амбиции да си върне властта“.

„Едни брадясали, мрадясали“

Училището в Устина е едно от тези, които бившият главен мюфтия Недим Генджев нарича незаконни и се кани да затвори в момента, в който се върне на стола в главното мюфтийство. Той не крие, че иска властта, но отрича да го прави заради имотите на вероизповеданието - както твърдят опонентите му. В момента Генджев обжалва скорошното решение на съдия Драгомир Драгнев от Софийския градски съд за назначаване на и.д. ръководство на мюсюлманското вероизповедание - Фикри Сали, Ридван Кадьов и Осман Исмаилов, което да управлява до приключването на абсолютно всички съдебни спорове около легитимността на главния мюфтия. Мотивите на съдията бяха, че от 1992 г. досега изборът само на Фикри Сали не е бил атакуван в съда. Недим Генджев обаче твърди, че той е единственият легитимен водач на мюсюлманите след обявяването на няколко поредни мюсюлмански конференции от съда за нищожни. Генджев очаква да влезе в мюфтийството съвсем скоро и да се справи с „нелицензираните училища, които обучават в нетрадиционен ислям“. По думите му такива има в Доспат, Сливен, Сърница, Билка, Делчево, Люляково и Устина. Недим Генджев, който не крие връзките си както с Държавна сигурност, така и със свързвания с „Мюсюлмански братя“ д-р Фатих Али Хасанеин (спонсорирал издаването на Корана му), отрича да използва училищата просто като оръжие в борбата за Главното мюфтийство. Той нарича сегашната ситуация във вероизповеданието недопустима и твърди, че е изключително загрижен за намесването на политиката в него.
В Устина обаче не мислят така. „Тука идва Недим Генджев с някакви журналисти. Журналистите питат - знаете ли за „Ал Каида“, какво учите за тях, знаете ли за Бин Ладен? Ще се самоубиете ли?“ Докато говори, председателят на джамийското настоятелство в Устина Себахтин става все по-червен от гняв. Може би за да го успокои, Мустафа - ученик в ислямското училище, го прекъсва и усмивка продължава историята: „И ние викаме - да не сме луди да се самоубиваме, в нашата религия, ако се самоубиеш, отиваш в ада. За убийство - също. Тези сега в Ирак, които убиват, изобщо не са мюсюлмани. Нашите учители викат - те работят за лошото име на исляма. Какво учим ли? Ами само ислямски предмети. Възможностите ни са или да станем имами, или да отидем в Турция, за да продължим образованието си.“
Застанали сме в двора на училището въпреки залепените до портала две официални забрани за влизане на журналисти, подписани от Фикри Сали и от районния мюфтия на Пловдив Хасан Али. Метин, също ученик в Устина и в момента назначен като пазач на сградата, е имал „неблагоразумието“ да ни пусне и по всичко изглежда, че след като си тръгнем, ще има проблеми. „Не че искаме да скрием нещо, обяснява настоятелят Себахтин, но толкова много глупости се изписаха по наш адрес, че трябваше да вземем мерки. Радикален ислям имало тука. Със Сърница ни сравняват. Нямам думи направо.“ Защо, какво им е на Сърница, питаш провокиращо и Себахтин избухва: „С тези нищо общо нямаме. Там са други, едни брадясали, мрадясали. Те като бяха дошли тука да видят училището, аз ги изгоних направо. Как ще ги пусна тия? Много по-различни са, мани ти тая работа.“

„И обявява джихада, свещената война на своя народ“

Не ще и дума, че между училищата в Сърница и Делчево не може да бъде поставен знак за равенство. Докато първото се свързва със създадената в Саудитска Арабия „Ал Уакф ал ислами“, второто е дело на регистрираната през 2001 г. в България Фондация за приятелство и братство „Ахмед Давудоглу“. Нейни учредители са Басри Бахри Зилябид, Осман Хидает Хилми и Ведат Сабри Ахмед. Осман Хилми, който е и директор на курса в Устина, не разкри откъде точно идват средствата за дейността на училището. Според източници на „Капитал“ обаче парите са от Турция.
През 2002 г. името на Басри Зилябид се появява над статията „Свободно сърце“ в ноемврийския брой на вестник „Мюсюлмани“. Публикацията е посветена на личността на Джохар Дудаев и в нея има такъв цитат: „На започналата на 11 декември 1994 г. окупация и упражнявания от страна на Русия геноцид към Чечения Джохар Дудаев отговаря така: „Докато и последният чеченец е жив, Русия няма да има власт над нас!“ И обявява джихада, свещената война на своя народ. Чеченският народ начело с Джохар Дудаев в продължение на две години води великата си война за независимост, докато накрая през месец май 1996 г. страната се прочиства от руснаците и добавя нова, златна страница в кавказката история.“ По това време главен редактор на вестника е друг от учредителите на „Ахмед Давудоглу“ - Ведат Ахмед. Редакционна статия от същия брой, озаглавена „Ерусалим“ и говореща за значимостта на този град за мюсюлманите, завършва така: „По-късно евреите навлизат в Ерусалим и градът попада в ръцете на ционистите, като днес за съжаление продължава да е под тяхна власт.“ Според информация на „Капитал“ заради тези две статии от главното мюфтийство са направили неуспешен опит да спрат броя от печат.
Училището в Устина, което функционира от 2002 г., не е регистрирано към Министерството на образованието и науката. „В момента се борят за лиценз в МОН“, казва убедително ходжа Музафер от джамията в Устина. Той „замества учителите“ през лятото и затова се чувства способен да дава коментари. От регионалния инспекторат на МОН в Пловдив обаче категорично отрекоха такава информация. „Това не е вярно, при нас никога не са постъпвали документи от страна на заведението в Устина“, обясни г-н Радев от инспектората. Той заяви, че доколкото знае, „Министерството на вътрешните работи се занимава с това училище“.
От пресцентъра на МОН потвърдиха, че към тях има само три мюсюлмански средни общообразователни училища - в Шумен, Момчилград и Русе. „Към всичко останало ние нямаме отношение“, казаха от просветното ведомство.
Именно поради факта, че не са регистрирани в образователното министерство, от Сърница и Устина толкова протестират срещу употребата на думата „училище“ по техен адрес. Те предпочитат да се наричат Коран курс, или курс за имами, независимо че обучението трае по девет месеца, напълно безплатно е и идва в комплект с пълен пансион. За директора на Сърница например достатъчно доказателство за това, че всичко е наред, е даденото от Дирекцията по вероизповеданията разрешение за провеждане на Коран курс. От дирекцията обаче обясняват, че е много важно да се установи как точно се провежда курсът (нормалната му продължителност била 2-3 месеца, а в преподаването трябвало да влизат единствено чисто ислямски предмети).
От училищата обичат да се хвалят и с подкрепата на мюфтийството, която получават. Такава - както в случая на Сърница, така и в този на Устина, несъмнено има. Тя обаче не е гаранция за това, че „всичко е наред и проблеми няма“, а е по-скоро израз на финансови отношения.

„Това тук е общежитие“

Училището в Делчево дори не е Коран курс. „Ако кажете още веднъж думата училище, спирам да говоря и си тръгвам“, заплашително казва господин Джинов, директор на „Вакъфски имоти“ към разградското районно мюфтийство. Той се е появил изневиделица отнякъде, докато екипът ни се е разхожда из двора на празната сграда. Между другото джамията на училището има 32-метрово минаре. Ето, пак казахме училище.
„Добре, щом не е училище, какво е“, питаме господин Джинов.
„Общежитие“, отговаря той. И после доразвива тезата си - че помещенията се ползвали само за подслон на децата, които ходели на училище в съседното село Тодорово.
„Искате да кажете, че сте събрали деца от целия разградски окръг (защото от няколко села заявиха пред екипа ни, че специално мюфтийството е агитирало родителите да си дадат децата в Делчево) само за да ги сложите в една сграда и после да ги пратите на училище в съседното село“, опитваме се да убедим господин Джинов в нелогичността на твърденията му.
„Е, през свободното си време и през уикендите учат Коран“, признава той.
„А разрешение за Коран курс имате ли“, питаме.
„Това тук е общежитие, настоява той и пита „вас Недим Генджев ли ви праща“.
В същото време се разхождаме из стаите на, хм, училището. Тече ремонт, а възпитателят Ибрахим Ефраим говори как промените са заради ХЕИ, с които имали проблеми, как имало ток и вода, но те не са узаконени, как е стъпено на територията на някакъв съседен имот и също - как училището ще кандидатства в районния инспекторат, за да бъде регистрирано. „Ти да мълчиш, сопва му се господин Джинов. Нищо не разбираш.“ Но не уточнява кое от всички твърдения го е подразнило.
От регионалния инспекторат по образованието в Разград заявиха за „Капитал“: „Към момента няма никакви постъпили документи от страна на Делчево.“ „Нито са подали молба, нито нищо, обясниха оттам. И дори и само общежитие да са, пак им трябва разрешение, процедурата по получаването на което е дълга и сложна.“ От инспектората предупредиха, че ще следят дали през есента в Делчево ще се съберат деца, като, „ако открият годината без разрешение, ще им съставим акт и ще сезираме прокуратурата.“
Училището в Делчево е построено в периода 1997-1998 г. Както господин Джинов, така и възпитателят Ибрахим Ефраим спокойно и с уважение говорят за Сюлейман Хилми Тунахан - човек, роден през 1888 г. в селото, завършил в Саудитска Арабия и преселил се в Турция. Именно неговите последователи издигнали „общежитието“ в Делчево, казват двамата. Това потвърждават и много други хора - както от това село, така и от Стефан Караджа, Тодорово и Бреница. Чужденците дошли тук, „за да продължат делото на своя учител“.
Проблемът обаче е, че това дело се възприема по доста противоречив начин в Европа. В Германия например т.нар. секта на сюлейманджиите наброява около 20 000 души и поддържа 320 „ислямски културни центрове“. В тях се обучават около 60 000 деца, предимно от турски произход. В своя статия по темата за ислямизацията на страната Ахмет Арпад от Stuttgarter Nachtrichten online казва: „за [тези хора] основателят на сектата Сюлейман Хилми Тунахан е „най-великият, нашият светец“. Малко се знае за същността на ученията им. Те се възприемат като най-важните пазители на исляма и вярват, че само 300 000 мюсюлмани, всички те сюлейманджии, ще бъдат избрани да отидат в рая“. В свой материал за ситуацията в Азербайджан от 24 юни 2004 г. Жан-Кристоф Пуш от радио „Свободна Европа“ пък споменава: „Толерантността на светското азербайджанско правителство има своите граници и не всички представители на турския ислям са еднакво добре дошли. Властите упорито отказват регистрация на сюлейманджиите, радикална група, кръстена на основателя си Сюлейман Хилми Тунахан“. В доклада си „Религиозната свобода в Турция в контекста на човешките права“, публикуван в сайта на Europe - Near East Center (www.enec.it) Ниязи Октем пише за сюлейманджиите: „Те са доста влиятелни в политическия и обществения живот. За тях светското е равнозначно на атеизъм. Те управляват повече от 1000 сгради, в които живеят близо 100 000 ученици. Деветдесет процента от тези млади хора ходят в нерелигиозни училища. Тези сгради са известни като места с много строга дисциплина.“ За сблъсъка между ислямистите и привържениците на светската държава в Турция знаете достатъчно.

„С дълги ръкави на топлото“

Именно изключително строгата дисциплина е причината Керме да не иска повече да ходи в училището. Намираме я съвсем случайно - когато спираме в Острово и питаме майка и дали познава деца, които учат в Делчево. Ами моето, смее се Фатме и ни сочи къщата, където можем да намерим Керме. Тя е на 15, но изглежда по-голяма. Учила е в Делчево една година, но е ходила само през уикендите и ваканцията. Баба и я праща да купи бонбони и Керме черпи гостите, преди да започне да говори. Ядем пияни вишни и Керме казва как в Делчево било хубаво, но не искала да се връща. Възпитателите се държали много добре (въпреки че един от тях беше съден за блудство с ученичка), но не, не би отишла пак там. Храната била чудесна, обаче от следващата година по-скоро иска да учи в „Химията“ в Разград. И през цялото време не те напуска усещането, че Керме ти спестява нещо важно.
Разбираш какво е, когато задаваш въпроса за свободното време. „Ами нямахме такова, усмихва се Керме притеснено. Сутрин ставахме в шест часа, започвахме да се молим, после закусваме и четяхме Корана, след това обядваме и пак четяхме. Никъде не ходехме. А е трудно Коранът да се учи. И там все затворени седяхме, никъде не излизахме. Нито на кафе можехме да отидем, нито телевизия да гледаме, нито с момчетата да говорим. Само четяхме и учехме. Бяхме забрадени, с дълга пола, с дълги ръкави, на топлото. Ама много беше топло. И много беше скучно. Затова не искам да се връщам.“
Керме разказва, че в „женската“ къща са били 30-40 момичета, а момчетата - „те бяха повече“. Странното е, че господин Джинов не се сети да спомене пред „Капитал“ за наличието на отделна къща за жени. Колкото за броя на момчетата, каза, че капацитетът на сградата е „около 20 души“.
Керме казва, че в селото има още две деца, които са били с нея в Делчево. Тръгваме натам и Керме ни брифира, че те „са брат и сестра. Майка им седеше там постоянно и затова много добре се разбираха с възпитателите. Момчето дори беше в Турция - защото, ако си добър ученик, те пращат там да учиш. Не съм го питала обаче как е било, защото нали ви казах, не ни беше позволено да си говорим с момчетата“.
Стигаме до къщата. Отвътре излиза дребничката Мюзея, на 14, следвана от майка си. Втората веднага казва, че е вдовица, че в Делчево било много хубаво и „защо така направиха бе, джанъм, щели да го закриват, говорят, верно ли е това, нека децата да учат, защо така правят“.
Преди майка и да я прекъсне, Мюзея успява да каже, че в училището и е харесвало, че Коранът бил лесен и че наистина ходела в Тодорово на нормално училище. „Учат децата бе“, гордо казва майката. Лесно е да разбереш защо жена, която трябва да отгледа двете си деца сама, е повече от благодарна, когато някой и предлага да им даде напълно безплатно образование плюс легло и храна. Както обяснява господин Джинов, „набираме ги, като ходим по селата. Повечето са бедни деца. Такива на разведени родители или сираци, или пък - майка им в Холандия, а баща им - в Турция“.
Докато разговаряме пред портата, на колелото си пристига Али. Той е на 16, учил е четири години в Делчево и на въпроса „как беше там“ с голяма усмивка отговаря „супер“. Смеем се, а след това Али разказва, че вече е изкарал в Турция три седмици. Последния път бил, за да си избере училище в Истанбул, където да продължи. Посрещнали го „едни ходжи“, които щели да се грижат за него и да платят цялото му обучение. Какъв искаш да станеш, питаме - „адвокат“, грейва Али и ентусиазирано започва да разказва на какво ги учели в Делчево: „Казваха ни - идва краят на света. Всички хора почнаха да пият, да играят по дискотеките. Сега, както християнството има задачи да не се правят тези неща, и мюсюлманството има тези задачи. Това казваха.“

Въпросите

Училищата в Сърница, Устина и Делчево са коренно различни като идея и преподаване. Онова, което ги обединява, е липсата на прозрачност и контрол върху дейността им, а оттам - и съмненията за истинските цели, които преследват. В този смисъл отговорът на въпроса дали се използват като оръжие в борбата за Главното мюфтийство не е толкова важен. По-важни са няколко други неща. Че в България има някакви места, в които се преподава някакъв ислям, без никой да ги контролира истински. Те не са регистрирани към Министерството на образованието, Дирекцията по вероизповеданията знае за съществуването им, но няма силата да се намеси в тях, а мюфтийството ги подкрепя. Независимо от съмненията за радикални възгледи или прокрадващ се ислямски фундаментализъм мюфтийството е зад тях, като защо го прави - дали заради споделена идеология, или заради финансови интереси, все още не е съвсем ясно. Ясно е обаче, че на тези места липсва качествен контрол върху програмите и преподавателите, какъвто е налице в повечето европейски страни. Всичко това е добър повод да се замислим, първо, необходими ли са повече от три средни мюсюлмански училища в страната и не може ли Коран курсовете да се провеждат само в джамиите от имамите. И второ, в случай че решим да не ограничаваме броя на училищата, бихме могли да се запитаме дали не е добра идея налагането на държавен контрол върху дейността им. Това може да стане с промяна в закона, която въпреки риска да бъде разбрана като отнемаща от правата на вероизповеданията, всъщност ще дава нещо изключително важно. Повече сигурност.

Принуждаваме се да търсим благодетели
Мехмед Аля, районен мюфтия на Разград, пред „Капитал“

В публикуваното миналия брой интервю Мехмед Аля твърдеше, че „Ал Уакф ал ислами“ няма участие в строежа на джамиите в Бисерци, Тодорово, Стефан Караджа и Бреница. Това е втората част от интервюто с г-н Аля.

Някои от джамиите, за които „Капитал“ установи, че са построени със съдействие на „Ал Уакф ал ислами“, нямаха нотариални актове при себе си. Къде са те?

- Всички джамии в нашия регион имат нотариални актове.

Питам, защото някои от селяните в Бисерци например се съмняваха, че може би джамията е собственост на „Ал Уакф“.

- Това са глупости. Смешни работи, които аз не мога да коментирам. Мюсюлманското вероизповедание няма право да продава или да ипотекира имоти, това е заложено в устава, а този устав е регистриран в Софийския градски съд. От мюфтиите досега Недим Генджев е продавал имоти. Значи неговите притеснения са икономически. Знаете ли, интересно защо нито един журналист не попита защо д-р Генджев е притеснен от тези неща. Например той отдаде през май 1997 г. хотелски комплекс „Балкан“ в гр. Русе на своя син за 10 години за безвъзмездно ползване, откъдето вероизповеданието губи около 15 000 на месец. Ние за хотел „Балкан“ водим делото от декември 1997 г. Стават седем години, откакто се протака. А сега сме още на втора инстанция. Вероизповеданието губи, докато определени лица получават приходи. Тук аз искам да свържа тези две неща. Казват - защо мюсюлманската общност или другите религиозни общности търсят благодетели от други страни. Ами ето това е - ако съдът си вършеше работата така, че когато отидем пред него и му кажем „този договор е неизгоден и е сключен противозаконно“, той отсъди в наша полза, тогава нямаше да търсим благодетели от други държави. Самите ние се принуждаваме, самите изповедания се принуждават по този начин да търсят благодетели, за да може да извършват религиозната си дейност. И това е съвсем нормално.

Тези благодетели вие как ги проверявате дали случайно нямат някакви съмнителни връзки?

- Аз не съм човекът, който може да ги провери. Те влизат в България с виза. Значи визите не ги давам аз, визите ги дава консулският отдел, това е отделът, който трябва да ги проверява.

А може би, преди да им вземете парите, е хубаво да ги проверявате, за да не изпадате в подобно положение.

- Значи пари не вземаме. А те, когато идват в България, би трябвало да си декларират парите, митници има.

Каква е позицията ви по отношение на ислямското училище в село Делчево?

- Това е сграда за квалификация и преквалификация на свещенослужителите към Районно мюфтийство в град Разград. Понеже ние го ползваме много малко там и го предоставяме на такива деца, които са от социално слаби семейства да остават там и да се хранят там, а същевременно тези деца учат в средно основно училище „Васил Левски“ в село Тодорово.

Но всъщност в това общежитие, което вие описвате, се извършва обучение по Коран, ние се видяхме с такива деца.

- Да. Както има такива християнски центрове, нормално е да има и мюсюлмански. Ние сме демократична държава, конституцията ни дава това право.

Как се финансира училището в село Делчево?

- Всичко се прави на обществени начала.

Говори се, че всичко идва от сюлейманджиите...

- Ако желаете повече информация, може да отправите едно запитване към турското посолство тези хора опасни ли са, или не са опасни.

Уахабизъм, Муафак и „Ал Уакф“

В миналия си брой „Капитал“ подробно писа за дейността на фондация „Ал Уакф ал ислами“. В сбит вариант фактите звучат така:
Произхождащата от Саудитска Арабия фондация „Ал Уакф ал ислами“ е била регистрирана в България през периода 1993-1994 г., когато главен мюфтия е Фикри Сали. Сред учредителите и е Абдуллах ал Хусейни, брат на Хамад ал Хусейни, който е част от т.нар. златна верига на саудитски бизнесмени, финансиращи „Ал Каида“.
Според скорошен доклад на Службата за разузнаване и сигурност на Холандия, където „Ал Уакф“ е изключително активна, в джамиите на организацията се проповядва т.нар. салафизъм-уахабизъм, като често се промъкват и радикални послания, както и индиректни призиви за джихад срещу „неверниците“ (като за „неверници“ биха могли да бъдат счетени и християните). Доказано е, че голяма част от арестуваните по обвинения за връзка с атентатите от 11 септември 2001 г. са посещавали семинарите на „Ал Уакф“ в Айндховен. Холандската служба за разузнаване и сигурност признава, че в джамиите на Ал Уакф се извършва „вербуване за джихад“. В момента семействата на загиналите в 11 септември съдят „Ал Уакф“ и още няколко организации за един трилион долара. От самата фондация отричат всякакви връзки с терористични организации, казвайки „Можеш ли да съдиш продавача на домати, ако продава доматите си на убиец“.
В българския правен мир фондацията не просъществува дълго. През лятото на 1994 г. Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет и отказва пререгистрация, а през 1999 г. представителят и Абдулрахим Таха е изгонен от страната. Въпреки това обаче редица факти сочат, че работата на „Ал Уакф“ в България никога не е преставала, още повече че в момента дори се засилва.
В обиколката си около Разград преди три седмици „Капитал“ откри четири джамии, построени или подпомогнати от „Ал Уакф ал ислами“ през периода 1993-1994 г. В тях хората очакваха „добрият арабин“ да дойде всеки момент, тъй като (по думите им) са били предупредени от районното мюфтийство, че човекът вече е в България и се лекува в Павел баня. Хората от Бисерци, Бреница и Стефан Караджа не помнеха името на арабина, но ходжа Лютфи от Тодорово си беше водил тетрадка за изразходваните средства при строежа на джамията и го беше записал - Абдул Азис. „Капитал“ установи, че шейх Абдуллах Абдул Азис Сорея наистина е в Павел баня. По данни на полицията той посещава страната почти всяко лято, като стои по няколко месеца.
Като помощник на Абдул Азис в Тодорово и Стефан Караджа помнеха човек на име Муафак. Муафак ал Асаад е сириец на 41 години. Той има регистрирана обща фирма („Траст-къмпани“) с официалния бивш представител на „Ал Уакф“ за България Абдулрахим Таха. Това обаче не е всичко. През 2002 г. Муафак става управител на новорегистрираната фондация „Ал Уакф“ в София. Според Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет „ако фондацията развива дейност, която по какъвто и да било начин е свързана с религия, то регистрацията и е незаконна, тъй като не е поискала разрешение от нас“. В документите за вписване обаче няма формулировка, която да докаже, че новата „Ал Уакф“ е религиозна, в частност ислямска, фондация.
Същевременно обаче жителите на Сърница са категорични, че тамошното ислямско училище е на Муафак. Според директора Саид Мутлу сириецът само притежава сградата и я отдава под наем на Главното мюфтийство, като няма никакво отношение към учебната програма или финансирането, но повечето сърничани не мислят така. „Можете да намерите Муафак в училището му“, беше най-честият съвет, който екипът ни получаваше в Сърница. Директорът Мутлу обаче не отстъпи от твърдението си, че сириецът няма нищо общо с учебното заведение.
Подобни по разминаване бяха тезите около прословутото посещение на делегацията начело с Фикри Сали (и включваща няколко души от централния съвет на ДПС) в Саудитска Арабия отпреди месец. Това пътуване се превърна в скандал, защото в медиите беше тиражирана информация, че поканата за заминаването е била от „Ал Уакф ал ислами“. Участвалите категорично отхвърлиха твърденията. Районният мюфтия на Разград Мехмед Аля ги нарече измислица. Между другото той абсолютно отрече „Ал Уакф“ да е участвала в построяването на по-горе изброените джамии (въпреки че строежът им е бил по времето, когато той е заемал същия пост и независимо от факта, че самите селяни си спомняха как лично той е водил арабина).
„Капитал“ обаче се свърза с клона на „Ал Уакф“ в Айндховен, откъдето потвърдиха, че поканата е истинска и е отправена от тяхна страна. Като координатор на пътуването в нея е посочен именно Муафак ал Асаад. Човекът от фондацията, представил се като Абу Тарик, дори заяви, че в Саудитска Арабия е успял да се срещне с Муафак.

**ISTORIK** · 23-08-2004, 22:54

Медресетата на тероризма

Пакистан попадна под силна международна преса да реформира религиозните си училища

Севда ШИШМАНОВА
в-к Капитал

Когато американският военен министър Доналд Ръмсфелд заяви пред Конгреса на САЩ, че войната срещу тероризма не може да завърши с успех, ако не се направи всичко възможно да бъде сменена системата на религиозно обучение в Пакистан, страната беше залята с вълна от протести на фундаменталисти в големите градове от Карачи до Пешавар. Радикалните последователи на Аллах горяха сламени кукли на Джордж Буш, петъчните молитви се превръщаха в заклинания срещу САЩ, а екзалтираните шествия с портрета на Осама бин Ладен напомняха демонстрациите срещу ударите в Афганистан отпреди три години. Тълпата крещеше, че ако президентът Первез Мушараф посегне на медресетата, ще се леят реки от кръв. Снимката, която сп.“Нюзуик“ публикува от тези събития, беше на молла, който в едната ръка демонстративно държи Корана, а в другата - автомат „Калашников“. А текстът само уточняваше, че това е директорът на едно от най-големите религиозни училища в страната.
Стратезите в Белия дом от известно време насам третират

Медресетата като центрове на новата армия на джихад

и предупреждават за опасността от системата, която комбинира обучението в исляма с подготовката на терористи. Според американския военен министър големият проблем идва от това, че все още не могат да бъдат пресечени източниците на финансиране на религиозните училища. Шефът на Пентагона дори призна, че колкото и здраво да се противодейства на тази система, вече може да се окаже, че е много късно за промяната и. Това, което обаче Ръмсфелд не каза, е, че медресетата за първи път бяха перфектно използвани за политически цели преди десетина години, когато в тях под наблюдението на ЦРУ беше обучен елитът на талибаните. Същите талибани, които превзеха властта в Кабул след гражданската война и елиминираха съветските позиции след инвазията в Афганистан. Това са студентите (талибан означава студент), чийто режим осигурява тренировъчни лагери за бойците на „Ал Каида“ и срещу които САЩ нямаха никакви възражения, докато не се оказа, че са се съюзили с Осама бин Ладен.
Използването на религиозните училища в Пакистан за политически цели изправи американските стратези пред невъзможността да намерят ефективно противодействие на една неконтрилируема система за фанатизирани мутанти, в създаването на която ако не са участвали активно, поне са използвали.
Периодът в който беше създадено движението на талибаните, на практика отвори границата между Афганистан и Пакистан и това се превърна в сепарирана територия за пущунското население, което живее от двете страни. Още повече че, тук се установи огромната бежанска вълна след съветската война от 80-те години. Така се създаде уникалната възможност за масово инфилтриране на радикално настроени афганистанци на пакистанска територия. Както и на ефективно използване на контрабандните канали за финансиране на медресетата в региона. Защото, ако има център на „военизираните“ медресета в Пакистан, това е именно този пограничен район, през който преминава целият трафик на оръжие и наркотици.
Независимо че за САЩ е от стратегическо значение да спрат системата на действие на медресетата, всеки опит да се ограничи преподаването на радикалния ислям обаче се комплицира от факта, че

Пакистан отчаяно се нуждае от тези училища

Това е единственият шанс за повече от милион и половина деца да получат изобщо някакво образование. Защото независимо, че много от медресетата действат като академии за джихад и продължават да създават бойци на свещената война, готови да умрат в името на исляма, в по-голямата част от тях просто се преподава Коранът. И много хора искат да изпратят децата си в тях, защото миролюбиво вярват в исляма. А в една страна, в която поколения наред не са имали друго упование освен Аллах и огромната част от населението живее на ръба на жизнения минимум, трудно ще убедиш хората, че за тях е по-добре да се откажат от Корана.
Медресето е единственото място, на което съм била с усещането, че машината на времето ме е върнала поне век назад. Първото и всъщност единствено нещо, което виждаш в малката стаичка, която неизменно е някъде в задната част на джамията, са коленичили едно до друго около 40 момчета, които като в транс и със странен синхрон, почти като в бълнуване изричат напевно фраза след фраза. Клатят приведените си слаби тела напред и назад в някакъв свой собствен ритъм и имаш чувството, че монотонното им жужене може да продължи безкрайно. Не си задаваш въпроса дали очите им са отворени, защото дори това да е така, нищо не може да ги накара да погледнат встрани от Корана, който стои разтворен в ръцете им. Не реагират дори когато от време на време моллата (духовният учител) изкрясква някое име и само повиканото момче пропълзява пред него за изпит.
Децата влизат в медресето на 5-6-годишна възраст и 4 години учат само едно - Корана. Наизуст, с безкрайно повтаряне, докато запомнят всяка от 6666-те строфи. Денят им започва в четири часа сутринта. От разсъмване и с първата молитва до последната, през целия ден учениците прекарват само в една стая и само със Свещената книга в ръка. Като никой от тях никога не може да премине повече от 3 реда на ден. Нито едно от тези деца не може да чете и пише. И всъщност, когато наизустят Корана, едва ли знаят с точност за какво се говори в него. Свещената книга за тях се свежда до тези догми, които трябва да им бъдат казани. Като например, че жените са нещо лошо и трябва да бъдат скрити. Че всеки мюсюлманин трябва да защитава братята си от неверниците. Че ако Аллах поиска живота ти, трябва да го дадеш.

Процесът на създаване

на медресетата има повече от 200-годишна история и започва в Индия, като след това се прехвърля в Пакистан. Сега религиозните училища са основната система за обучение в страната. По официални данни на правителството в Исламабад в Пакистан има 27 000 медресета, но вероятно броят им е значително по-голям. Медресетата са с различна големина и престиж и това се определя от това кой плаща за съответното училище. Официалната версия на настоятелите на тези религиозни центрове винаги е, че се издържат от дарения на родителите на децата. Но всъщност е видимо, че в тези училища постъпват предимно момчета от бедни семейства и източниците на финансиране на подобно религиозно обучение явно са най-ревниво пазената тайна. Във всяко медресе могат да учат от няколко десетки до няколко хиляди момчета. Училището може да е приютено в задните помещения на джамиите, но може да ползва и луксозни сгради с внушителна охрана.
При всички случаи, нито едно медресе не получават финансиране от държавата и създаването им е напълно безконтролно. Според проучване на Американската агенция за международно развитие Пакистан харчи само 2.2% от брутния си вътрешен продукт за образование, което е в пъти по-малко от другите държави в Южна и Югоизточна Азия.
Системата на тези училища очевидно затруднява съществено американските планове в региона и преди година САЩ официално поискаха от президента на Пакистан Первез Мушараф да реформира медресетата. Същото направиха и съседните на Исламабад държави в региона, тъй като се оказа, че много от техните граждани получават безплатно религиозно обучение в пакистанските медресета и след това проповядват сектантски ислям в страните си. В резултат пакистанското правителство обяви, че преминава към нова регулация на религиозните училища, която предвижда задължителна пререгистрация и проверка на капиталите, както и промяна на програмата на обучение. Целта е да бъде ограничено сектантското преподаване на исляма и да бъде предложена по-светска училищна програма. Правителството също така ще финансира тези, които приемат да бъдат подложени на финансова ревизия и приемат правителствената програма за изучаване на английски език и компютър. Независимо от тази активност, очевидно продиктувана от натиска на Вашингтон, президентът Мушараф трудно ще реализира подобен проект. Дори заради факта, че пакистанската политическа система, в която доминират религиозните политически формации, е изградена така, че макар и нелегално, но

Партиите са основен финансов донор

на медресетата. А религиозната карта продължава да е най-силният коз дори в страна като Пакистан, управлявана след военен преврат от генерал.
Реформа на медресетата звучи доста утопично, от една страна, на фона на неограничения кредит на доверие, с който се ползват ислямските духовници от страна на пакистанското население. А от друга, заради това, че голяма част от медресетата са действително с двойни функции и действащи бази на терористите. Това са местата, които освен за обучение се ползват като складове за оръжие и тайни срещи. При една от обявените си акции пакистанските тайни служби разкриха, че водещи талибански лидери са провели стратегическа своя среща в медресетата в района на град Пешавар. А молла Омар е направил обиколка в няколко училища, за да набира нови бойци за войната срещу Америка. Разузнаването в Исламабад алармира, че съществуващите в пограничната зона с Афганистан над 300 медресета преливат от желаещи за обучение талибани и се очаква инфилтриране на афганистанци в училищата навътре в страната. Независимо, че се предприемат драстични мерки за контрол на граничните пунктове, правителството се оказва безсилно да пресече трафика на хора. Защото в тази зона, медресетата са все пак видимите страни на един действащ по свои закони свят.
Вероятно нещата не биха изглеждали така безнадеждни, ако в Пакистан генерал Мушараф спре да се колаборира с ислямистите и независимо от политическите рискове проведе реформата в медресетата. Още повече че такъв радикален подход вече има ефект в индийски Кашмир, където 76 религиозни училища бяха превърнати в светски, без от обучението да се изключва Коранът.

**ISTORIK** · 01-09-2004, 21:29

Вече е започнал световен джихад и това е необратим процес

Професор Цветан Теофанов пред „Капитал“

Биографията на професор Цветан Теофанов е, меко казано, впечатляваща.
Той е човекът, превел Корана на български език. Зам.-декан е на Факултета по класически и нови филологии в СУ „Св. Климент Охридски“. Завършил е арабска филология в Багдадския университет. Специализирал е в Каирския университет, първата си дисертация защитава в Московския институт по изтокознание. Бил е гост-професор в Оксфордския център за ислямоведски изследвания. Член е на Американското ориенталистично дружество, на Британското дружество за близкоизточни изследвания и на Европейския съюз на арабистите и ислямоведите.
Ето защо „Капитал“ избра именно него за разговор около влиянието на радикалния ислям в България. В два поредни броя (бр. 32 и 33) вестникът публикува материали по темата. В първия текст се говореше за връзките на хора от мюфтийството и ДПС със съмнителната саудитска фондация „Ал Уакф ал ислами“. Последната е свързвана с „Ал Каида“, била е регистрирана у нас през периода 1993-1994 г., пререгистрация й е отказана, а през 1999 г. представителят й Абдулрахим Таха е изгонен от страната. Независимо от това фондацията никога не прекъсва дейността си в България. Почти всяко лято шейх Абдуллах Абдул Азис Сорея, който е помнен от хората в построените от „Ал Уакф“ джамии в Разградско като физическия приносител на парите, идва в Павел баня, за да лекува болните си колене. По информация на полицията той обикаля из страната и „прави подаръци на имами“. В началото на август хората в Бреница, Бисерци, Стефан Караджа и Тодорово, с които „Капитал“ се срещна, също очакваха своя благодетел „всеки момент“. Те твърдяха, че са били предупредени от районния мюфтия на Разград Мехмед Аля, че арабинът щял да дойде и „да си нагледа джамиите“ (а той наистина беше в Павел баня). Господин Аля отрече тази информация. Той обаче отрече и факта, че около Разград има джамии, построени от „Ал Уакф ал ислами“ точно по времето, когато той е бил районен мюфтия - въпреки големите каменни табели на арабски над входовете на две от тях, които доказваха обратното. Мехмед Аля нарече измислица и информацията, че именно „Ал Уакф“ е поканила в Саудитска Арабия българската делегация начело с Фикри Сали и включваща няколко души от Централния съвет на ДПС. Самият Фикри Сали пък я окачестви като „приказки от 1001 нощ“, но от офиса на „Ал Уакф“ в Айндховен, откъдето е изпратена поканата, потвърдиха за „Капитал“ нейната автентичност. Оттам дори заявиха, че на територията на Саудитска Арабия е била осъществена среща с част от делегацията в лицето на Муафак ал Асаад.
Муафак ал Асаад е сириец. В джамиите около Разград той беше запомнен като „помощника на Абдул Азис“. Муафак има регистрирана обща фирма („Траст къмпани“) с официалния бивш представител на „Ал Уакф“ за България Абдулрахим Таха. През 2002 г. Муафак става управител на новорегистрираната фондация „Ал Уакф“ в София. Жителите на град Сърница пък са категорични, че тамошното придобило скандална слава ислямско училище е на Муафак. Вторият текст на „Капитал“ разказваше именно за това училище, както и за учебните заведения в Устина и Делчево. Трите са коренно различни като идея и преподаване, но онова, което е общо за тях, е липсата на прозрачност и контрол върху дейността им.
В своето интервю Цветан Теофанов казва много неща, но набляга на едно - че екстремистките организации не базират своите цели на Корана, а на негово изопачено тълкуване. Като в този смисъл не ислямът като религия трябва да се разглежда като виновник за сегашното положение. А хората, които си служат с него за постигане на своите лични, политически цели.

Лично вие имате ли данни за проповядване на радикален ислям в България?

- Искам да подчертая, че радикалният ислям и ислямският фундаментализъм не са едно и също нещо. Правя това разграничение, защото често понятията се смесват, а са различни. Фундаментът означава връщане и придържане към основите, а екстремизмът е изопачаването на самата религия, изострянето , довеждането до крайност. Няма нищо лошо в това в някое училище да се преподава „фундаментален“ ислям, в смисъл на преподаване на религиозни дисциплини като тълкуване на Корана, изучаване на живота на пророка Мохамед, религиозно пеене и т.н. Конституционно право на религиозните общности е да изучават своята доктрина, да строят храмове, да образоват младежите си.
Фундаментален ислям означава придържане към изконните начала на религията. Онова, което ислямът проповядва, не е по-различно от онова, към което призовават юдаизмът и християнството. Най-общо казано, това е повелята да се вършат добри дела. Ислямът няма противоречия с предходните религии, що се отнася до тяхното послание. Тоест във фундаменталния ислям няма нищо лошо. И другите небесни религии развиват такива фундаментални постановки. Благочестивите християни всъщност са фундаменталисти. Кое мобилизира кръстоносците да тръгнат на война срещу неверниците? Същото свято чувство, че са призвани да бранят своята вяра. Но, разбира се, това твърде много се изопачава и се злоупотребява с него. Дори самото име „Ал Каида“ на арабски означава фундамент. Въпросът е как се тълкува този фундамент. Това е основният проблем.
Колкото до проповядването на радикален ислям в България, е необходимо точно да се регламентират доктриналните му координати. У нас често се смята, че там, където се преподава религия и се говори за Свещения Коран, се проповядват някакви екстремни теории. Границата между фундаментализма и екстремизма е достатъчно ясно очертана, за да бъде забелязана от съответните специалисти.

И къде е границата?

- Важното е проповядва ли се насилие, насажда ли се враждебност, прави ли се конспирация. Ако се стига до крайности, които пряко засягат други групи от хора, ако се призовава към нападения срещу християни, срещу друговерци, срещу невинни хора, ако се насажда верски и етнически фанатизъм, тогава това трябва да бъде забранено и да се преследва от закона. Но ако се изучава само Коранът и свързаните с него науки, няма нищо страшно.
Възможно е да се наблюдават и негативни явления, не е изключено някъде у нас да действат злонамерени хора, които целят да използват исляма за свои нечисти цели, но това трябва да се докаже. За съжаление след 11 септември не само у нас, но и в цял свят поради мерки за сигурност понякога се налага да се ограничават демократичните свободи, да се прибягва до следене, подслушване, шпиониране и това е едно от най-тежките последствия на тероризма. В тази връзка бих искал да благодаря на „Капитал“ за това, че положи толкова усилия да разследва ислямските училища, за които толкова се говори от злите езици, но не се изнасят никакви факти. Обикновено „фактите“ се споменават с недомлъвки и най-общи намеци, при това като обвинения срещу конкретни лица, главно служители в мюфтийството. Вие проверихте тази информация, според мен - възможно най-обективно и аналитично. Ако някой е нарушил законите на страната, нека отговаря за делата си.

„Капитал“ интервюира човек, прекарал един месец в училището в Сърница, който твърди: „Ако един учебен час беше 45 минути, 30 от тях се отделяха само за джихад, и то срещу друговерци и срещу Турция.“ Как ще коментирате това?

- Твърде е странно, ако в ислямско училище се правят подобни внушения, защото темата за джихада е само малка и незначителна част от ислямската теория. Някои смятат, че това е допълнителен, шести стълб на исляма, но не и основен. И нещо повече, джихад не се води срещу друговерци, а срещу въоръжен враг, който пряко застрашава живота на мюсюлманите и устоите на исляма. Още по-озадачаващо е да се замисля джихад срещу Турция, която е светска държава, но е населявана от мюсюлмани. Абсолютно е забранено да се воюва срещу мюсюлмани и ислямът да се налага насилствено на друговерци.
Терминът джихад се е превърнал у нас в синоним на насилие до голяма степен и благодарение на ислямски проповедници, които представят нормите на своята религия в погрешна светлина. Разбира се, всяка религия се стреми да разпространява своите истини. Протестантите например доведоха поп изпълнители в своите храмове, за да привлекат младежта. Ислямът бързо разширява територията на своето влияние. Това е обективен процес, който не може да бъде спрян. И все пак, мисля си, че в нашето общество вече е изживяна представата, че участниците в курсовете по Коран слушат лекциите едва ли не с пушка в ръка. Веднага се сещам за една млада жена, наскоро приела исляма, която беше оставила малкото си дете, за да брани Саддам Хюсеин, и обясняваше това едва ли не като джихад. Тя очевидно не е знаела, че собственият пророк не би одобрил тази нейна постъпка. Не би трябвало отделните случаи да се обобщават като правило, но нека и не ги подценяваме, особено ако крият опасност за обществото като цяло. Но у нас ислямската концепция за джихада е погрешно разбирана и тълкувана, включително и в наличните български енциклопедии.

В такъв случай обяснете какво е джихад.

- Терминът джихад произлиза от глагол, който означава напрягам се, полагам усилия, воювам. Някои богослови поставят знак на равенство между джихад и сражаването с оръжие в ръка срещу неверниците (които не са християните и юдеите). Други доказват, че терминът включва и воюване срещу душата (да се изучават, прилагат и преподават принципите на религията) и сатаната (да се премахват съмненията и страстите, разкрасявани от него). Ислямските теоретици говорят за малък и голям джихад въз основа на думи, които пророкът изрекъл пред сподвижниците си при идването им от сражение: „Завърнахте се от най-малкия джихад към най-големия.“ „Най-големият“ се тълкува като борба срещу сърцето, срещу непокорната душа (еквивалент на тялото) или като борба на божия раб със страстите му. Загиналите в битка „по пътя на Аллах“ са мъченици за вярата (шахид), но към тази категория се числят и жертвите на чумна епидемия, родилките, починали при раждане, и удавниците. В допълнение, грижата за възрастни родители също се смята за джихад и се оценява по-високо, отколкото участието в битка. Мъченици за вярата са дори издъхналите от любов, но не и самоубилите се.
От Корана и хадисите, които засягат темата за водене на война, можем да направим следните изводи. Целите на сражението и средствата за воденето му са ясно формулирани. Забранява се вероломството - войната се обявява предварително. Воюва се само с агресори въоръжени бойци и никога не се напада невинно цивилно население. Ако врагът склони за сключване на мир, бойните действия незабавно се прекратяват. Запазва се животът на пленниците и към тях се проявява милосърдие, като или ги освобождават безвъзмездно, или взимат за тях откуп. Запазват се материалните ресурси, не се нанасят щети на сгради и т.н. Абсолютно се зачита правото на местното население да изповядва предпочитаната от него вяра. Запазват се храмовете и се зачита статутът на свещенослужителите.

Това е на теория. На практика обаче нещата стоят по малко по-различен начин...

- Да. Веднага става ясно, че тези благородни принципи не се прилагат на практика от претендентите за ислямски бойци муджахидини. И нещо повече, действията им са изключително брутални и жестоки. Техните мотиви и аргументи не могат да се опрат нито на Корана, нито на традицията на пророка. Според мен целите им са чисто политически. Поведението им изхожда от постановка, съгласно която джихадът е колективно задължение, т.е., когато се извърши от група мюсюлмани, отпада за останалите. Но ако възникне опасност за дадена ислямска територия (разбирайте Афганистан, Ирак и т.н.) или въобще за исляма, тогава свещената борба (война) се превръща в индивидуален дълг за всеки мюсюлманин поотделно. Моралното разложение, донесено от чужденците, е силен аргумент в полза на това. Струва ми се, вече е започнал световен джихад и това е необратим процес. Но методите на воденето му нямат нищо общо с исляма.

Текстът на Корана в частта му за джихад позволява ли да бъде тълкуван различно?

- Ще ви отговоря, давайки ви за пример концепцията за виното. Отношението към него в Свещения Коран не е еднозначно и постепенно се развива. В началото се казва, че това е божия благодат, в по-късни текстове се споменава и за вредите от него, за да се стигне накрая до пълно отхвърляне като „нечистотия от делата на Сатаната“. Ако извлечем отделните постановки от цялостния им контекст, можем да правим каквито внушения пожелаем. По същия начин и тълкуването на свещената борба джихад може да се представи в краен и изопачен вариант. Обаче ислямските норми и ценности са трайни, те не подлежат на промяна. Големият проблем е как биват тълкувани и осъзнавани в съвременността и в различните общества. Много важно е какво образование се дава на младите хора и по какъв начин ще им се представя ислямската теория.

Има ли според вас в страната почва за поникване на радикални възгледи?

- Мюсюлманите в България като цяло са много мирни хора. Самото явление екстремизъм/тероризъм се развива главно в арабския свят. То е израз на недоволство от местните правителства. Там хората се сблъскват с тежки социални проблеми, живеят в бедност и невежество. Моралните ценности на обществото са в пълна деградация. Според мен екстремизмът и тероризмът са социални явления. В България няма подходяща среда за появата им. Дори ако се извършат терористични актове, дори и ако се проповядва екстремизъм, той ще бъде внесен отвън. Българските мюсюлмани като общност не са склонни да го приемат. Тук засягам много важен проблем - този за отношението на исляма към светското, секуларното. Българските мюсюлмани са светски настроени. Това не подлежи на съмнение. Радикалният ислям предполага пълно сливане на религиозното със светското, което се наблюдава, да речем, в страни като Саудитска Арабия. Но, както виждаме, и там бяха извършени терористични атаки. Проблемът е, че екстремистите смятат управляващата династия в тази страна за „неверници“, още повече защото ислямът отхвърля монархията като форма на управление.
В материалите на вашия вестник за ислямските училища ми направи впечатление твърдението на един от свидетелите, че „пришълците“ забранявали да се прави погребение и захвърляли покойниците си като кучета, че не отслужвали молитви или се молели разкрачени. Странно е за мюсюлмани. Пророкът поощрява своите съмишленици да участват в погребални процесии, да се молят за опрощението на покойниците, да им се оказва последна почит. Освен това българските мюсюлмани поддържат своите традиции и, както се разбра и от вашия материал, те трудно приемат нововъведения. Впрочем в исляма няма такива - всичко може и трябва да се регламентира чрез Корана, изказванията на пророка и единодушните мнения на авторитетните ислямски учени.

Как бихте коментирали връзките на хора от главното мюфтийство, както и от ДПС, със саудитската фондация „Ал Уакф ал ислами“?

- Честно казано, нищо не зная за тази фондация. Струва ми се, че организациите с подобно име са стотици и са пръснати по цял свят. Но е известно, че ислямът поощрява дарителството, събират се огромни средства, които се разпределят сред бедни и нуждаещи се хора, за джамии, за издаване на книги и т.н. Естествено не е изключено някои от тях да отиват и за военни цели.
Предполагам, че ДПС и Главното мюфтийство поддържат връзки и с други ислямски фондации. Този факт не бива да се драматизира. Но мисля, че когато някой приема нечия помощ или сътрудничество, трябва да знае кой му подава ръка. Тръгвайки за Оксфорд, и аз имах нужда от допълнителни средства. Когато започнах да ги търся по разни сайтове, останах силно впечатлен от стотиците организации, готови да ми помогнат при определени условия, повечето от които не бях склонен да приема.
Не мога обаче да премълча мнението си за кризата, пред която е изправена мюсюлманската общност у нас в резултат на различни претенции за поста на главния мюфтия. Ако борбата за Светия синод протича между сановници, в исляма няма такива. Главният мюфтия е просто знаещ мюсюлманин, нищо повече, и се избира за срок от четири години. Политическите сили май също дават благословията си. Обаче който заеме този пост, трудно се разделя с него и оттук произтичат всички злини, включително и размяната на обвинения в тероризъм, екстремизъм, фундаментализъм. Очевидно е сладко да си мюфтия и навярно фондациите имат немалко заслуги за това. В крайна сметка страдат обикновените искрени и честни вярващи.

Независимо че не познавате работата на фондация „Ал Уакф ал ислами“, бихте могли да коментирате нейния произход. Според съвсем скорошен доклад на холандската служба за разузнаване и сигурност в нейните джамии „се преподава т.нар салафизъм-уахабизъм“ и има „ясна връзка между него и засилващите се радикални течения в страната“.

- Салафити са собствениците на сайта, в който бе публикувано писмото с първата заплаха срещу България. Салафитите са сунити буквалисти, които директно се придържат към пътя, сунната, на пророка. Такова е например изискването им мъжете да пускат дълги бради, сякаш вярата е в брадата. Ислямът не ги задължава да правят това, но те настояват, че всеки трябва да го върши. Тези хора търсят идеала, примера единствено в миналото. В съвременния свят те виждат главно деградация, най-вече на моралните ценности. Има пропаст между тях и съвременността в нравствен план. Моралът е това, което е абсолютен мотив за консолидиране на мюсюлманите в цял свят. Те не приемат прелюбодейството, отхвърлят свободното общуване между мъжа и жената, в Иран дори на автобусите има отделни входове за мъжете и за жените. За алкохол или за хомосексуализъм да не говорим.
Това са пороци, които на практика съществуват там, но се прикриват. В отделните арабски страни тези принципи се прилагат в различна степен. В Саудитска Арабия и Иран например на тях се държи много строго, Турция пък винаги се дава като пример за светска ислямска държава.
Знаете, че още от началото на миналия век в ислямския свят протича борба между „модернистите“, осъзнаващи необходимостта от реформи, и „традиционалистите“, които търсят връщане към „златната епоха“, през която светското и религиозното се сливат в едно. Салафитите например не приемат светската държава. Те искат да приложат шериата като религиозни закони, които се прилагат и в светските дела. Образно казано, това означава, че на крадците ще се отрязват ръцете, прелюбодейците ще бъдат пребивани с камъни и т.н. Това влиза в конфликт с нормите на съвременното гражданско общество, което например не само не санкционира нерегламентираните сексуални контакти, но и ги поставя под своя защита. Що се отнася до вярата, в Корана е казано: „Който иска - да вярва, а който иска - да остане неверник.“ Право на всеки е сам да реши, но и да понесе последствията на този свят и в отвъдния живот.

Радикалният ислям не се ли ражда именно от сблъсъка между „модернистите“ и „традиционалистите“?

- Да. Радикалният, или политическият, ислям се появява в началото на ХХ в., когато се разгръща дебат между привържениците на реформите в обществото, или на светското начало от западноевропейски тип, и застъпниците на консерватизма, или на застиналата религиозна догма и на арабските традиции. Съвсем накратко и схематично казано, актуалната политическа обстановка в арабския свят между двете световни войни води до появата на радикални ислямски мислители като основателя на организацията „Мюсюлмански братя“ (1928 г.) Хасан ал Банна (екзекутиран 1949 г.), Сайид Кутб (екзекутиран 1966 г.), Ал Маудуди (починал 1979 г.) и аятолах Хомейни (починал 1989 г.). За мен няма никакво съмнение, че идеологията именно на тези учени е главната теоретична база, от която изхождат действията на съвременните екстремисти и терористи. В този смисъл смятам, че българските медии съвсем безполезно се занимават с конкретика от рода на какво представлява организацията „Ат таухид и ал джихад“ и т.н. Става дума не за някакви групи с различна платформа, а за непрекъснато роящи се ракови клетки в общ организъм. Те имат обща идеология, организация и дългосрочна стратегия. Техните имена нямат никакво значение. По-важно е, че в названията им винаги фигурира ислямската терминология, преди всичко еднобожие (таухид) и свещена борба (джихад). Целите им обаче са почти единствено политически - победа над злото (САЩ, Израел, „продажните“ режими в арабския свят), възцаряване на ислямско управление с прилагане на ислямския закон (шериата). Ако дадено общество не приема употребата на алкохол, моралното разложение, политическата деградация, ако населението се чувства жертва на даден режим и подкрепи радикални водачи, никой не може да спре тези процеси.

Имат ли радикалните групировки за цел да ислямизират света?

- Целта на тези екстремисти и терористи не е да превърнат света в ислямски. Тяхното внимание е съсредоточено върху арабския свят в частност и ислямския свят като цяло. Ако те извършват терористични актове в Европа, това е тясно свързано с обстановката в арабския свят. При всички случаи целта им не е налагане на исляма. Защото Коранът изрично забранява това. Там е казано: няма принуждение в религията. Ако някой приеме исляма насилствено, това е невалидно. Целта им не е да разпространят исляма, а да изчистят арабския свят от „неверниците“. За тях това са местните правителства, местните режими. Тези режими трябва да бъдат свалени и заменени с лидерски управления. Но това е много сложен въпрос и тази цел е много трудна за реализиране. Или поне за дълъг период от време тя е била такава. Сега обаче в арабския свят се създава революционна обстановка. И тя позволява да бъде използвана за реализиране на целите на тези екстремисти.

Вие обаче твърдите, че всички тези организации не са базирали своите цели на Корана, а на негово изопачено тълкуване.

- Няма никакво съмнение, че тези хора се стремят да мотивират своите действия чрез Корана, сунната или традицията на пророка. Те се стремят да ги оправдаят религиозно. Според мен те правят това, защото искат да мобилизират широките маси недоволно население в ислямския сват. Не е тайна, че в този свят доминира еднопартийната, дори едноличната система на управление. Хората там са твърде апатични, те не се интересуват от политика. Единствено ислямът би могъл да ги мобилизира, за да се вдигнат на революция, да свалят своите правителства и така да бъдат осъществени целите на тези екстремисти.
Ние в никакъв случай не трябва да подценяваме тези хора или да смятаме, че това са някакви изолирани или хаотични действия. Според мен те имат свои водачи, които следват дългосрочна стратегия. Самият факт, че техните действия дават и политически резултати, включително и върху големи, влиятелни страни като Испания, е доказателство на моите думи. Затова смятам, че България в никакъв случай не бива да се поддава на подобен натиск. Въпреки че вероятно такива опити ще бъдат предприети, особено преди изборите през следващата година. Смятам, че не бива да се отстъпва, защото ако коалиционните сили напуснат Ирак, в тази страна ще избухне гражданска война. Навярно това е една от целите на екстремистите в Ирак. Другата им цел е да бъдат прогонени чуждестранните фирми, които работят в страната. Това би изправило Ирак пред нещо подобно на ембаргото, което дълго време мъчеше местното население. Което пък от своя страна допълнително би могло да изостри рeволюционната ситуация. А Ирак не е отделна, изолирана държава в арабския свят. Страните там са като скачени съдове. Онова, което се случи в Ирак, предстои да се случи в другите страни.

Казахте какво ще стане, ако коалиционните сили напуснат Ирак. А какво според вас ще се случи, ако останат?

- Ако останат, според мен съпротивата ще расте. Категоричен съм в това, въпреки че аз бях един от първите българи, които подкрепиха навлизането на американски войски в Ирак. Моето отношение към тази страна е до голяма степен емоционално, не само аналитично, защото съм следвал в Ирак. За мен той е като втора родина.

Защо подкрепихте войната?

- Подкрепих я, защото не виждах друг изход освен военна операция от световна сила. Режимът на Саддам Хюсеин беше изпаднал в пълна изолация. Беше се откъснал от арабския свят, иракски представители не участваха нито в заседанията на Арабската лига, нито в тези на организацията „Ислямска конференция“. И най-важното - този режим се беше превърнал в опасност за съседните страни. Той си беше позволил нещо, което абсолютно се отхвърля от ислямските традиции - нахлуване в арабска страна и допускане на братоубийствена война. За мен това беше раково образувание, което можеше да бъде премахнато само чрез „хирургическа“ операция. Каквато беше тази военна операция. Освен това аз исках да се разгранича от хората, които по чисто политически и икономически причини се обявиха срещу войната - търговци на оръжие, различни партии и др., чиито представители често пътуваха до Ирак по покана на самия Саддам.
И така аз подкрепих войната, но много скоро започнах да предупреждавам, че тя крие големи опасности и основният риск произтича от ислямската концепция за джихад. За съжаление сбъднаха се най-мрачните ми прогнози. Струва ми се, че дъното не е достигнато и събитията предстоят. Такива са моите прогнози. Като онова, което се случва в Ирак, ще има глобални измерения.

Не звучат много ведро прогнозите ви.

- В никакъв случай. Прогнозите, не само моите, но и на повечето експерти, не са ведри. За съжаление изходът е свързан с пълно изоставяне на идеята за демокрация в арабския свят. Там няма нито една страна с демократично управление. Всъщност едно от първите решения на временното иракско правителство беше правото му да въвежда военно положение и да се налага смъртно наказание. Демокрацията е невъзможна. Диктатурата сякаш е задължителна. Подслушване, арести на подозрителни хора, смъртни наказания. И тогава вече положението може да бъде овладяно. Но така сякаш се въртим в кръг.

Възможно ли е според вас на базата на политическата обстановка да се засили национализмът в България?

- В България национализмът вече процъфтява, дори наскоро бях твърде изненадан от факта, че моят приятел от дълги години - поетът Румен Леонидов е основал националистическа партия, в която влизат главно полковници и генерали. Не е изключено и да не съм разбрал добре, но процесът е закономерен. У нас това е тенденция, която би могла да се разглежда и като реакция срещу глобализма. В арабския свят протичат същите процеси с непредсказуеми последствия.

Интервюто взе Яна ЙОРДАНОВА

Съобщение

Кой плете мрежата на радикалния ислям в България?

Кой плете мрежата на радикалния ислям в България?

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment