Мащабните промени в Централна Азия след разпадането на СССР през 1991 г. доведоха не само до политически и икономически проблеми в новообразуваните държави, но и до драматичен психологически сблъсък на различните равнища на обществото и културата, който отново постави на дневен ред въпроса за националната самоидентичност.
Преди всичко под въпрос е поставена разпространената в научната литература тенденция националното да се разглежда като единично-особено, т. е. във фокуса на различията между етносите и нациите. В отговор авторът извежда националното като общо понятие с определени свойства, валидни за всички нации.
Тъй като единично-особеното е основна ос в структурата на националното, което съществува в определено, зададено случайно във времето и пространството социално битие. То се изразява в три форми: предметно-национално (т. е. като битие на един отделен етнос), духовно битие и индивидуално-национално битие (битие на субекта). И именно последното като самовъзприятие и самопознание на етночовека дава основание да се направи извод за възможността да се прекрачат ограниченията на националното битие в самото себе си и да се осъществи преходът към транснационалното и етнохипербитието, на равнището на което уникалността и неповторимостта на отделния етнос се засилва вместо да доведе до унификация.
Преди всичко под въпрос е поставена разпространената в научната литература тенденция националното да се разглежда като единично-особено, т. е. във фокуса на различията между етносите и нациите. В отговор авторът извежда националното като общо понятие с определени свойства, валидни за всички нации.
Тъй като единично-особеното е основна ос в структурата на националното, което съществува в определено, зададено случайно във времето и пространството социално битие. То се изразява в три форми: предметно-национално (т. е. като битие на един отделен етнос), духовно битие и индивидуално-национално битие (битие на субекта). И именно последното като самовъзприятие и самопознание на етночовека дава основание да се направи извод за възможността да се прекрачат ограниченията на националното битие в самото себе си и да се осъществи преходът към транснационалното и етнохипербитието, на равнището на което уникалността и неповторимостта на отделния етнос се засилва вместо да доведе до унификация.