Съобщение

**Гост** · 29-07-2004, 21:52

БЪЛГАРИТЕ В СВЕТОВНИТЕ ХРОНИКИ 1912-1919

1912
БАЛКАНСКИЯТ СЪЮЗ * ЦАР ФЕРДИНАНД ПОСЕЩАВА АВСТРИЙСКИЯ ИМПЕРАТОР * ЧЕТВЪРТВЕКОВНИЯТ ЮБИЛЕЙ ОТ ВЪЗКАЧВАНЕТО МУ НА БЪЛГАРСКИЯ ПРЕСТОЛ * В МАКЕДОНИЯ СРЪБСКИ ЧЕТИ ПРОТИВ БЪЛГАРИТЕ * КОЧАНСКИТЕ СЪБИТИЯ * УКАЗ ЗА ОБЩА МОБИЛИЗАЦИЯ * БЪЛГАРИ ОТ ВСИЧКИ КРАИЩА НА СВЕТА СЕ ЗАПИСВАТ ДОБРОВОЛЦИ * ПОБЕДОНОСНО НАСТЪПЛЕНИЕ КЪМ ЛОЗЕНГРАД, БУНАРХИСАР И ЛЮЛЕ БУРГАС * БЪЛГАРИТЕ ПРЕД ЦАРИГРАД * ПРИМИРИЕТО * ТУРЦИЯ ЗАД ЛИНИЯТА МИДИЯ-ЕНОС * ПРОЕКТИ ЗА КОНСТАНТИНОПОЛСКА ДЪРЖАВА * ПРОТИВОРЕЧИЯ В БАЛКАНСКИЯ СЪЮЗ
Два указа, подписани от цар Фердинанд на 1 януари, показват недвусмислено, че България е решена да започне своя кръстоносен поход за освобождението на българите, които Берлинският конгрес от 1878 г. остави в пределите на османската империя: "Указ за организация на Министерството на войната" и "Указ за формиране управление на военноучебните заведения, управление на крепостната артилерия, офицерска, строева школа, радиотелеграфно отделение, преустройство на флота, преименуване и закриване на служби и длъжности".
Итало-турската война и международната обстановка насърчават българо-сръбските преговори, които напредват много трудно поради неотстъпчивостта на Сърбия и настояването й за подялбата на Македония и Албания. Руският император се съгласява, макар и трудно, да стане арбитър при подялбата на Македония. Той изтъква изключителната важност от образуването на военен съюз между България и Сърбия, който би улеснил извънредно много Русия за овладяването на Проливите, считани от нея за исконна "руска сфера на влияние".
Преобладаващата част от периодичния печат по това време агитира в полза на войната и оказва силно влияние върху общественото мнение в България. Особено активни в това отношение са вестниците: "България", "Дневник", "Свободно слово", "Народни права", "Пряпорец" и др., независимо от техните политически и партийни различия.
Преговорите се ускоряват и от настояването на министър-председателя Ив. Евст. Гешов, който се опасява, не без основание, да не би Турция да узнае за водените в София преговори, което да я накара да прекрати войната с Италия и да нападне изпреварващо България, преди тя да се е договорила със свой съюзник.
На 29 февруари министър-председателите Иван Евстатиев Гешов и Милован Милованович подписват "Договор за приятелство и съюз между царство България и кралство Сърбия", в чийто преамбюл е записано: "Негово Величество Фердинанд ², цар на българите, и Негово Величество Петър ², крал на Сърбия, проникнати от уверението за взаимността и интересите и еднаквостта на съдбата на техните държави и на двата братски народа, българския и сръбския, и решени солидарно със задружни сили да бранят тези интереси и да се стараят за тяхното всестранно напредване, се споразумяха..."
Според член първи на договора България и Сърбия си гарантират една на друга държавната независимост и целокупността на държавната територия, като се задължават да се притекат на помощ една на друга с цялата си сила, когато едната от тях бъде нападната от една или повече други държави.
Договорът има и таен анекс: "Тайно приложение към договора за приятелство и съюз между царство България и кралство Сърбия", според който, щом като една от договарящите се държави реши, че трябва да се предприемат военни действия срещу Турция и поиска от другата страна да изпълни договорните си задължения, тя е длъжна да направи това, ако Русия даде съгласието си. В случай че Русия откаже да даде съгласието си, то желаещата да воюва страна може да действа сама в условията на "благосклонен неутралитет" от съюзниците си.
Според договарянето всички освободени земи остават в кондоминиума на двете съюзни държави и ще бъдат поделени не по-късно от три месеца след сключването на мира.
Сърбия признава на България правото на територията източно от Родопите и река Струма, а България на Сърбия правото на територията северно и западно от Шар планина. Що се отнася до територията между Шар планина и Родопите, Архипелага и Охридското езеро, в член втори на тайния анекс се казва, че ако двете страни се уверят в невъзможността на тази територия (т.е. Македония) да се организира обособена автономна област предвид на общите интереси на българската и сръбската народност или по други вътрешни или външни причини, то тя ще се подели временно до руски арбитраж. Сърбия се задължава да няма претенции зад линията, която започва от върха Голем (севено от Криворечна паланка) и следва югозападно направление, Охридското езеро.
На 29 април в град Варна се подписва "Военна конвенция между царство България и кралство Сърбия", в която се казва, че двете държави могат сами да обявят война на Турция или да дайстват срещу нея, ако тя ги нападне. В тази конвенция има клауза (чл.2), която гарантира България срещу агресия от страна на Румъния: "Ако Румъния нападне българия, Сърбия е длъжна веднага да обяви война и да отправи против нея най-малко сто хиляди войници към Средния Дунав или на добруджанския операционен театър". След тези три основни документа (Договорът, Тайното приложение и Военната конвенция) между двете съюзнически държави се подписват още няколко допълнителни спогодби, които регламентират начина, по който Сърбия би изпълнила съюзническите си задължения към България, от една страна, а от друга - българските военни действия срещу Австро-Унгария в подкрепа на Сърбия.
Българското правителство предприема нови дипломатически ходове за подготовка на войната срещу Турция. След активното съдействие на английската дипломация на 16 май в София се подписва "Отбранителен съюзнически договор между България и Гърция". Според него, ако една от двете страни бъде непредизвикано нападната от Турция или пък ако Високата порта, в противоречие с международните договорености и международното право, систематично нарушава правата на християнското население в Одринска Тракия и във Вардарска Македония, те се споразумяват да си окажат военна помощ с целокупните си въоръжени сили. По-късно към този договор, като неразделна негова част, се подписва и Военна конвенция. В сключените съглашения между България и Гърция не се третират териториални проблеми.
Българското правителство полага усилия да привлече и Черна гора, която провежда открита антитурска и проруска политика. С подписването през септември на българо-черногорската спогодба за задълженията на Черна гора във въйната се оформя окончателно и Балканският съюз.
На 17 септември цар Фердинанд подписва "Указ за обявяване на обща мобилизация", а на 26 септември черногорската армия минава границата при Подгорица, след като Черна гора, първа от балканските съюзени държави, обявява война на Турция. На 30 септември България, Сърбия и Гърция връчват ултимативна нота на Турция да изпълни член 23 от Берлинския договор, който разпорежда християнското население в османската империя да получи пълна автономия. Турция почти веднага отхвърля искането на държавите от Балканския съюз и още на 3 октомври обявява, че скъсва дипломатически отношения и че се намира в състояние на война с тях.
Два дни по-късно, на 5 октомври, България и Гърция обявяват война на Турция, а след още два дни, на 7 октомври, същото прави и Сърбия.
Балканската война започва с матифеста на цар Фердинанд към българския народ, който гласи:
"Българи... Нашето дело е право, велико и свято. Със смирено упование в закрилата и помощта на всевишния възвестявам на българския народ, че войната за човешки права на християните в Турция е обявена.
Повелявам на храбрата българска войска да навлезе в турските предели! Редом и наедно с нас ще войват против общия неприятел за същата цел войските на сдружените с България балкански държави: Сърбия, Гърция и Черна гора. И в тая борба на кръста против полумесеца, на свободата против тиранията ние ще имаме симпатиите на всички ония, които обичат правдата и напредъка. Силен с тия симпатии, нека юначният български войник си спомни геройските дела на своите бащи и деди и доблестта на своите учители - руси освободители - и нека лети от победа към победа. Напред! Бог е с нас! София, 5 октомври 1912 г."
Българските войски бързо постигат забележителни победи, които прославят името на България по всички краища на света. Една след друга падат кепости и се овладяват градове на Тракийския и на Македонския оперативен театър. На 11 октомври българската армия превзема Лозенград и овладява Кърджали, на 12 октомври - Пашмакли (Смолян), на 17 октомври - Люлебургас, а на на 18 октомври - Неврокоп. В тези първи дни на войната е бойното кръщение и на българската авиация, прочула се с въздуината бомбардировка над Караагач, с което България за първи път в света използва авиация във военни операции.
На 26 октомври гръцката армия завладява Солун, а три дни по-късно турското правителство иска спиране на военните действия и предлага да се подпише мир.
През месец ноември се прославя с действията си и българският боен флот. Съюзените армии на балканските държави продължават победния марш в Тракия и Македония, посрещани навсякъде от християнското население с хляб и сол. На 3 ноември започва Чаталджанската операция, на 10-и българската армия завладява Гюмюрджина, а на 13-и - Дедеагач.
На 20 ноември преговорите между Турция и България завършват с примирие, което Гърция не подписва. Турция се оттегля зад линията Мидия-Енос. Българските победи улесняват освободителната борба на аланския народ. На 28 ноември бива провъзгласена независимостта на Албания, което осуетява гръцките и сръбските планове за подялбата на тази страна.
Европа и светът се удивляват на мълниеносните български военни успехи. Европа и светът откриват наново българите и в началото са благосклонни, симпатизират и насърчават техните усилия да наложат на Балканите със силата на меча съобразяването с принципа на националностите. Но в политическите кръгове се водят и други разговори - за сферите на влияние, които великите сили искат да си осигурят и в следвоенната уредба на Югоизточна Европа. Отделни интелектуалци и журналисти долавят да витае във въздуха тревожния полъх на световната война, нещо, което широката европейска общественост не бърза да забележи, загрижена преди всичко за запазването на статуквото на интересите. Не е само Австро-Унгария, която проявява изключителна чувствителност и следи с подчертан интерес развоя на военните действия на Балканите. Това правят всички велики сили - и Франция, и Англия, и Италия. По повод на бързото настъпление на българските войски и достигането им до Мраморно море руската преса разпространява становището на Съглашението да се свика мирна конференция на европейските велики сили с участието на балканските народи. За политическите наблюдатели е ясно, че всички се готвят за намеса при решаването на балканските дела. Това не знаят само войните, чиято кръв се лее по бойните полета.

обратно горе | съдържание |

Рим, февруари
"ИТАЛИЯ АЛ ЕСТЕРО":
България с онзи практически дух, който я характеризира, е свранала тъй добре това положение, че пред рисковете на една война и почетното прозвище Балкански Пиемонт е предпочела да очаква удовлетворението на собствените й аспирации от дипломатически комбинации. Ние днес можем с нашите оръдия да разбием минаретата на цариградските джамии, без да трепне някой на Балканите, ако не се намеси съвместната воля на Австрия и България.
Виена, 21 май
"ВИНЕР АЛГЕМАЙНЕ ЦАЙТУНГ":
Цар Фердинанд прави за първи път като владетел посещени на австрийския император. Кой не си спомня за неговото последно официално посещение, за онази достопаметна будапещенска визита, която стана преди анексирането на Босна и Херцеговина. Чак сега стана ясна мъдростта, с която цар Фердинанд тогава е действал и чак сега неговите политически противници можаха да се убедят в своята несправедливост. Тогавашният момент за България беше велик, защото се касаеше за завършека на делото. Делото, което той дотогава реализира беше огромно.
Той осъществи това, което преди 30 години се считаше за фантастично. Фердинанд създаде една държава, която може да се сравнява с най-модерните и напреднали държави във всички клонове на човешката дейност; една държава, която спечели уважението и учудването на Европа... Вярвя се, че благодарение на цар Фердинанд Европа ще може да разчита и занапред на Българското царство като на един фактор на мира. От времето на независимостта цар Фердинанд всякога се стреми да поддържа най-добри приятелски отношения с всички балкански държави.
Скопие, 23 юти
БТА:
На постъпките, направени от тукашния български митрополит, за да се вземат мерки против престъпните деяния на сръбските чети и агенти в Паланечко, имащи за цел да се принуди българското население да се обяви за сърбоманско, вилаетското управление отговорило, че от получените от паланечкия каймакамин рапорти се виждало какво из тая област не върлували никакви сръбски чети, нито пък ставали някакви насилия над българите. В следствие на този онговор митрополитът приготвил и предал на вилаетското управление един текрир, в който се изброяват ред факти над българското население в Паланечко от страна на агенти на сръбската пропаганда.
Скопие, 8 юли
БТА:
На вечерята, дадена преди няколко дни в Белград от председателя на сръбската революционна организация Голиб Янич и Йосиф Студич на забегналите албанци Халим бей, Садик бей,Сали Джуко, Махмуд и Хамди бей, между другото бил засегнат и въпросът за сръбските революционни чети, действащи против българите в Македония. Поменатите албанци обещали, че те ще дадат своето съдействие и покровителство на сръбските чети в техите преследвания на македонските българи. Тукашните компетентни албански кръгове обаче обсъждат постъпката на поменатите албанци, които, без да имат някакви пълномощия, влизат в преговори с някакви представители на сръбската революционна организация. Имената на поменатите албанци, избягали от редовете въстаниците, се произнасяли с презрение.
Виена, 17 юли
СПОРЕД ЕДНО СЪОБЩЕНИЕ ОТ КОЧАНИ, Скопски вилает,
полицията влязла в жилището на българския митрополит на тои град въпреки неговите протести и отнесла църковни книги и документи. Митрополитът протестирал пред властите и уведомил Екзархията за тази постъпка на полицията (в Кочани няма митрополит, а български архиерейски наместник).
Виена, 20 юли
НА 14 ЮЛИ
кочанската полиция направила обиск в канцеларията на българското архиерейско намесничество в Кочани, както и в жилищата на Георги Митев, Коце Захариев, Станчо Коцов и Сандо Симов, но без никакъв резултат... На другия ден каймакаминът се явил пред архиерейския наместник и му се извинил...
Неизвестни лица опожарили на 14 т.м. воденицата на българина Йордан Ефов от Кочани и убили с ножове неговия воденичар Петър.
Скопие, 23 юли
БТА:
На 19 т.м., пазарен ден в Кочани, към 3 часа след пладне експлоадирала бомба в най-оживеното масто на пазара срещу хана на Адил бей. Четири или пет минути след това експлоадира нова бомба на няколко стотин метра от първата. И двете експлозии били много силни и техният гърмеж причинил обща неописуема паника всред градските жители и селяните, дошли от околността на пазар. Тълпата, бягайки от мястото на експлозията, се пръснала в миг. Продавачите из улиците се разбягали и оставили стаките си, които били похабени и стъпкани от тълпата.
Според разказите на лица, намирали се близо до местата, където експлоадирали бомбите, броят на мъртвите бил между 8 и 10.
Няколко минути след експлозията започнало да настъпва спокойствие, но не минал и половин час и гарнизонът в града бил вдигнат на крак. Войскови поделения слезли към пазарището, пробивайки си път през тълпата с щикове. Много войници стреляли срещу българите, които съзирали в околните улици. Същевременно в другия край на града, недалеч от конака, полицаите, повикани да въстановят реда, се отдали на най-големи истъпления.
Двете отделения, жандармерийското и войнишкото, се смесили с тълпата и настъпила неописуема суматоха. Неколцина цигани и незначителен брой турски селяни се присъединили към жандармите и войската и се започнал истински грабеж на дюкяните, по време на който много българи са били удряни с щикове или застрелвани с револверни изстрели... Безредията траели близо три часа, след което жандармерийските офицери, подпомогнати от военните, са се намесили и успели да възстановят отчасти тишината. След това войската е започнала да пренася телата на убитите и ранените около мястото, където е станала експлозията, за да изглежда, че жертвите са причинени от взривовете на двете бомби. Най-после се явил каймакаминът и заповядал на жандармерията и войската да се върнат в казармите, като оставил по улиците патрули за пазенето на реда... Изстъпленията са траяли всичко 7 часа, от три часа след обяд до 10 часа вечерта. Броят на убитите, според сведенията, с които се разполага, възлиза на 34. Всички жертви са българи. Труповете са били пренесени в двора на българската черква. Дрехите на много убити били разкъсани, от което се вижда, че са претърсвани за пари... При преглеждането на труповете в черковния двор повикан е бил и българския архиерейски наместник, който е бил натоварен да посочи имената на жертвите. Той бил заставен да подпише акта, в който се казвало, че смъртта на всички жертви е била причинена от експлозията. Властите съобщили, че между жертвите имъло 5 турци и 2 евреи, обаче очевидци твърдят, че само един турчин от село Облещово пострадал от експлозията... На другия ден след безредиците българските жители в Кочани съставили първия списък на убитите, в който фигурират следните имена: Коце Матров, учител, убит с щикове един час след атентата от войници, влезли в къщата му; Тодор Митев Лингов, ученик от ²²² курс на скопското педогагическо училище, ударен с брадва от един турчин на 500 метра разстояние от мястото на атентата, а след това доубит с револверни изстрели от един циганин ковач; Санде Иванов, убит с щикове в една улица на града; Йордан Минарков, убит половин час след атентата, когато излязъл да търси децата си, войниците задигнали от него 25 турски лири, според думите на жена му; Велко Падар, умъртвен с нож; Стоян Данаилов, умъртвен с няколко щикови удара; Фендо Чорбаджийски, ученик, тежко ранен пренесен вкъщи, след което издъхнал; Йордан Шишков; Агне Георгиева, убита от експлозията. Имената на останалите жертви за сега не се знаят. Освен убитите има голям брой ранени или контузени...
Петербург, 26 юли
БТА: Съобщават от Цариград:
Нито някакви безредици, нито опити за такива оправдават извънредно строгите военни и полицейски мерки, взети в столицата... Положението изглежда още по-тревожно вследствие неразрешеното още с Черна гора недоразумение. Затруднени са също отношенията с България в резултат на кочанските събития, където жертвите са почти изключително българи. Предполага се, че бомбите са хвърлени с цел да се създаде повод за обтягане на българо-турските отношения. Вследствие постъпките на българския екзарх Портата се съгласи да участват и двама българи в назначената от нея следствена комисия. Може с увереност да се каже, че турското правителство ще направи всичко, за да избегне усложненията на Балканския полуостров, но главната опасност понастоящем идва от стремежа на балканските държави да използват за себе си създадената политическа конюнктура.
Солун, 29 юли
БТА:
След литургията в българската черква при стичането на цялото солунско българско население бе отслужена панихида за избитите в Кочани. Такива панихиди се отслужват в цялата страна.
Виена, 31 юли
"НОЕС ВИНЕР АБЕНДБЛАТ":
Пред очите на сегашното поколение България съумя да се развие като държава по начин, чийто темп никого не трябва да изненадваХрабрият български народ дължи своето развитие и свободите, на които се радва, на собствената си дееспособност и на бившия и на сегашния си високо даровити владетели.
Вестникът хвърля ретроспективен поглед върху тридесет и пет годишния свободен политически живот на България и изтъква, че нейната дееспособност е най-доброто доказателство за високата степен на политическа и икономическа еволюция, до която тя е стигнала. Нейната войска е образцова, чиито достойнства се признават и от големите военни държави. Също така - с усилията, които прави в областта на изкуството, на народната просвета и на земеделието. България осъществява всички големи културни задачи, необходими на една модерна държава. Благодарение на своите връзки с чуждите дворове и на усилията, които е полагал в странство, цар Фердинанд е довел България на завидно място между останалите държави.
Виена, 1 август
"ФРЕМДЕНБЛАТ":
Изминалите се 25 години ще съставляват винаги епоха в историята на България. Рядко някой владетел е имал такова неспокойно и пълно с вълнения, но същевременно пълно и с успехи царуване, както цар Фердинанд... Днес васалният княз стана независим цар, уважаван в Европа, а страната - едно време разстроена, изтощена от гражданска война и слаба финансово, днес стана силно царство, добре уредено и цветущо. И тъй царят и народът могат да празнуват този ден щастливи и горди. Туй, което цар Фердинанд обеща с прокламацията си, отправена към народа в 1887 г., изпълни всецяло по мирен начин. Той въздигна своята страна, направи я достойна и уважавана, издейства й място, каквото й се полага да заеме, и разчисти в нея почвата за цивилизоцията. Със своето благоразумие, своята трезвеност и наклонност към реална политика българският народ подпомагаше своя владетел, надарен с високи политически качества. Без да се впуща в опасни утопии, нито да гони авантюристични цели, България, ръководена от своя цар, следваше с благоразумие пътя към вътрешно засилване и външен престиж. В Австро-Унгария следят с най-голяма симпатия добрия напредък и непрекъснатото развитие на България, който се е посветила с толкова усърдие и успехи на обширната цивилизаторска дейност. Със своята мирна и реална политика страната е събрала най-добри плодове. С тази своя политика тя е спечелила уважението и доверието на Европа. Австро-Унгария се радва, че може днес да приветства най-сърдечно царя-юбиляр, който е постигнал с толкова предвидливост, енегрия и благоразумие поставената си преди 25 години цел.
"ВИНЕР АЛГЕМАЙНЕ ЦАЙТУНГ":
Със своя неуморим труд цар Фердинанд постигна идеала за независимостта на българите. Днес България стои най-високо в световното уважение и в оценката на европейските правителства от всички други балкански кралства. Като се отказа от военни лаври, цар Фердинанд постигна във вътрешно отношение политическо стабилизиране, а във външно - авторитет и доверие. През неговото царуване България е спомогнала много пъти за запазването на мира на Балканите, показала се е като фактор на мира и като такъв тя се радва на доверието и оценките на силите. Европа следи със симпатии непрекъснатия подем на България...
"БУДАПЕЩИ ХИРЛАП"
обнародва подлистник от професор Щраус за една негова аудиенция при царя на българите. Като говорел за българския народ, царят похвалил високите качества на българите, които след петвековно подтисничество можаха само за 30 години да създадат една модерна държава. България - казал царят - може с пълно право да претендира за място в голямото семейство на цивилизованите народи.
"ВИНЕР АБЕНДПОСТ":
Признателният български народ се е приготвил да отпразнува тържествено юбилея на цар Фердинан. Младият княз, който преди 25 години се отзова на поканата на Великото народно събрание, си постави като своя най-благородна задача да запази мира за българския народ, жаден за напредък, и чрез една мъдра умереност и благоразумна предвидливост да му покаже пътищата за културен напредък... Тази увенчана с най-ляскав успех дейност, която спечели признателната привързаност на неговия народ, намери пълно признание в Европа и доведе до издигане на княжеството в независимо царство...
"ЦАЙТ"
напомня за възбуждането на духовете в България в резултат на кочанските събития и изказва надеждата, че царят при празнуването на 25-годишния си юбилей ще използва признатия си авторитет, за да успокои развълнуваните народни страсти. Въз основа на тази именно увереност България се счита като главна опора за запазването на мира на Балканите, обстоятелство, което й дава една толкова почетна позиция в международно отношение.
Лондон, 1 август
"ТАЙМС" (в уводна статия):
Удивителната промяна, която настъпи в положението на българския народ, е най-доброто доказателство за разумността на неговия избор и най-голяма почит за качествата на цар Фердинанд като държавен глава. Неговото царуване е една ера на непрекъснато благоденствие на България, която е предмет на най-добри благопожелания от страна на света и частност Англия. В този момент тя празнува в историческата си столица юбилея на своя владетел, през чийто царуване е извоювала своята независимост и е заела по-високо положение над други малки държави в Европа. Нейната войска днес държи най-малко второ място на Изток и нейният глас е много авторитетен по всички балкански въпроси. Като предсказание за нейното най-щастливо бъдеще може да се смята обстоятелството, че нейният духовен и материален напредък продължава непрекъснато. Доколкото може да се съди, за младото царство се открива бляскаво бъдеще.
Берлин, 2 август
"НОРДДОЙЧЕ АЛГЕМАЙНЕ ЦАЙТУНГ":
Туй, което заслужава най-вече изтъкване, са грижите, положени от царя, за международните връзки на страната. Следвайки пътя на миролюбието, той успя да я издигне до забележително положение, каквото силите охотно признават за България. Разбира се, не липсваха и трудности, но те бяха превъзмогнати без ущърб за младата държава и винаги без сътресение за мира. Тъкмо сега вълните на раздразнението се надигат твърде високо в България. Вярваме, че България с мъдростта на царя си ще излезе и този път с чест от затрудненията и не ще се впусне в авантюри. С тази вяра поднасяме на царя и страната му днес сърдечни благопожелания и изказваме надежда, че цар Фердинанд ще продължи да води България към растящо благоденствие в същия дух, който е дал такива богати плодове за българския народ.
Петербург, 3 август
СЪОБЩАВАТ ОТ ЦАРИГРАД:
Портата проявява несъмнен стремеж към изглаждане на кочанския инцидент и задоволяване на справедливите желания на България с провеждане на безпристрастно следствие, но фанатичното противохристиянско настроение у мюсюлманското македонско население, както и непрестанните покушения, извършвани от динамитарите, членове на Тайната българска революционна македонска организация, и избухналото обществено негодувание в България могат да парализират всички миролюбиви намерения на двете правителства. Ако тези динамитни покушения предизвикат нов изблик на мюсюлмански фанатизъм, единствената мярка за предотвратяването на винаги възможните турско-български усложнения би била най-скорошно възстановяване на строгата власт и въдворяването на реда в Македония, което е възможно само с помощта на чуждестранна жандармерия и съвършено недопустимо само с турските военни административни сили.
Според сведенията на завърналите се от македонските области европейци там владее пълна анархия. Властта била деморализирана, съдилищата бездействали, прокературата била заета изключително с преследвания за политически престъпления. Взаимното недоверие между разните части на населението било по-голямо от всеки друг път. Като се прибави отсъствието на дисциплина във войската и разюздаността на албанците, от пръв поглед става ясна картината, че Турция е неспособна да премахне сама македонските бедствия.
"РЕЧ":
Още като княжество България показа пред Европа, че може да претендира за хегемония на Балканския полуостров, тъй като следосвобождението си тя постигна огромен успех не само в развитието на военната си мощ, но и в културно и в стопанско отношение. От 24 април 1909 г. в политиката на България настъпи нова ера, в която въпросът за хегемонията се поставя вече върху почвата на реалните факти.
"СВЯТ":
Цар Фердинанд съумя да влезе в душата на народа, да се проникне от неговото настроение. Голяма нравствена победа бе постигната с покръстването на Н.Ц.В. престолонаследника княз Борис в православието, с което царят си отвори потайните кътове в душата на своя народ.
"ПЕТЕРБУРГСКАЯ ГАЗЕТА"
намира, че царят на българите е завършил достойно започнатото в 1877 г. от Русия дело - създаването на България.
"НОВОЕ ВРЕМЯ"
като говори за положението в Албания и Македония, изтъква безплодието на действията на дипломацията по повод невъзможното положение на македонците. "Искайте и не се бунтувайте", когато до тях ликуват албанците, които не са искали и са се бунтували, и са си получили своето. Според вестника за уталожване на всички вълнения в Македония и за прекратяване на активната борба с турското правителство, достатъчно би било да се назначи християнин губернатор, да се отдели част от бюджета за местни нужди и да се създаде мества македонска милиция.
Лондон, 3 август
"ЕНДЕПАНДАН":
Изглежда, че българските вълнения безпокоят османското правителство повече, отколкото албанското въстание и черногорските предизвикателства. Сериозността на въпроса не е в самото движение и в повече или в по-малко острите му прояви като атентати по железниците и градовете, а в съдействието, което софийското правителство и българският народ искат официално да дадат на агитаторите. В България сега като че духа вятърът на войната. Туй, което придава тежест на предположението за официално съдействие от България на македонските революционери, са крайграничните мобилизации. Тези мобилизации се вършат трескаво и в голям мащаб.
Виена, 3 август
"НОЕС ВИНЕР ТАГЕБЛАТ":
Професор Георгиев, който тази пролет с мисия обиколи столиците на великите сили от Тройното съглашение, заяви че всички кабинети са възприели благоприятно следните предложения: Автономия на Македония под един посочен от европейските сили и назначен от султана генерал-тубернатор с негови помощници както следва: един русин - религия и просвета, един англичанин - правосъдие, един французин - финанси, един италианец - полиция, един германец - строежи и един австриец - земеделие. Професор Георгиев публично кани правителството с тая като минимум поставена програма да действа евентуално и чрез война.
Виена, 6 август
"НАЦИОНАЛ ЦАЙТУНГ":
Правителството (в София) щяло да стори всичко за обуздаването на народните страсти. Не скриват обаче, че правителството много мъчно ще може да успокои общественото мнение, ако не бъдат дадени гаранции, че Турция ще даде удовлетворение на оскърбеното национално чувство на българския народ. Позивът на България към великите сили издава нейната добра воля, която ще достигне до крайни предели. Никой обаче не може да очаква, че България ще стои спокойна пред избиването на нейни сънародници.
Петербург, 6 август
"НОВОЕ ВРЕМЯ"
съобщава, че един чужд дипломат, занимаващ се специално с балканските работи, е заявил пред един от сътрудниците на вестника следното: Кабинетът на Гешов взема всички възможни мерки, за да спре опасната вълна от обществено несоволство. Софийското правителство се намира пред големи затруднения. Сегашните събития могат да доведат до вътрешни усложнения в България. До падане на сегашния кабинет, който си е поставил за цел преди всичко намирането на мирни пътища за уреждане на положението в Македония. "Вие ме питате, възможна ли е война между България и Турция. Аз мисля, че не, макар македонските събития в сегашното си състояние да представляват голяма опасност".
Лондон, 8 август
"РОЙТЕР"
се научава от добре осведомени кръгове, че България очаква с безпокойство подробностите на точките, върху които ще стане размяната на мнения между силите. Българите смятат, че е настъпил моментът Европа да се намеси активно на Балканите. Европа не си е дала достатъчно сметка за възмущението, надигнато в България в резултат на Кочанската афера. Уверяват, че като се вземат предвид вълненията във всички партии в България, в скоро време ще изпъкнат само две приемливи алтернативи: да се обяви война на Турция или да се даде автономия на Македония под контрола на силите.
Париж, 30 август
"ТАН"
констатира, че брожението между балканските народи безпокои Европа. Опасността от тежки усложнения е много по-голяма от екзалтираността на народите, отколкото от поведението на правителствата им. В България духовете са най-разпалени. Тази патриотична екзалтация е толкова обезпокоителна, щото пограничните инциденти биха могли да се превърнат в истинска битка, в която скоро да бъде въвлечена и цялата войска. Цар Фердинанд и правителството му се противопоставят с всички сили срещу опасността от подобна авантюра, като съзнават, че великите сили имат единна и твърда воля да не се допусне война между България и Турция и че те няма да се спрат пред нищо за възпрепятстването й и за локализирането на конфликта, ако с необмислена постъпка бъдат поставени пред свършен факт. "Тан" напомня, че мирът е принесъл на българите сериозни придобивки и Европа е улеснявала прогресивното им развитие. България е постигнала доста добри успехи и може да бъде търпелива. Благодарение на мъдрата политика на своя цар България може да се стреми да стане в бъдеще европейски страж на Балканите. Тя не бива да си разстройва чрез една авантюра без облаги положението, което е съумяла да си създаде.
Скопие, 3 септември
БТА:
Във Велешка каза има понастоящем около 80 сръбски четници, разделени на три чети, които се движат главно из селата Нежилово, Ореше и Папратища, а за център им служи село Богомила... За ръководенето на тези чети са пристигнали преди година и половина един капитан и един поручик от сръбската армия... Мисията на тези чети е понастоящем преобръщането на българите в сърбоманство със знанието на уволнения юзбашия Неджати ефенди и на жандармерийския офицер Али ефенди, като за постигането на тази цел си служат със заплашвания, натиск и налагане глоби на неотстъпчивите...
Пристигнали пътници съобщават, че преди няколко дена селяните от сърбоманските села в Паланечко, около село Ранковица, се събрали и взели решение занапред да отблъскват всякакви мерки, налагани от сръбските чети за посърбяване на българското население.
Франкфурт, 5 септември
"ФРАНКФУРТЕР ЦАЙТУНГ":
Българското правителство е гласувало извънреден кредит от 35 милиона лева за въоръжение. Съобщената по-рано от нас дипломатическа акция на България пред силите е вярна. Правителството ще предприеме тази своя акция след започването на маневрите при Шумен.
Берлин, 5 септември
"БЕРЛИНЕР ТАГЕБЛАТ":
От Смирна се очаква да пристигне една дивизия, която е определена за българската граница при Щип и Кочани. Съобщават от Щип, че там върлуват заплашителни писма, че ще бъдат избити, ако не заплатят на българския революционен комитет една известна сума. Вследствие на това турското население се е обърнало към правителството за охрана.
Белград, 5 септември
"САМОУПРАВА":
За да се премахне лошото състояние на работите в Македония, Стара Сърбия и Албания, трябва да се искат от Европа реформи, лоялното приложение на които би следвало да бъде гарантирано от великите сили. Тези реформи са необходими и трябва да се искат както в името на човещината и цивилизацията, тъй и в името на справедливите интереси на балканските държави.
Атина, 5 септември
АТИНСКИТЕ ВЕСТНИЦИ
коментират статиите на "Тан" и "Мир" върху евентуалната намеса на силите в Атина, Белград и Цетина с цел да попречат на България да бъде подпомогната от съответните държави в случай на война. Те изтъкват, че действията на Европа на Балканите не са донасяли нищо добро за балканските държави и за християнското население в Турция.
Лондон, 9 септември
"РОЙТЕР":
България с нетърпение очаква резултатите от конференцията. Нищо не е известно относно формалното образуване на балканска конфедерация, но се потвърждава съществуването на едно сближение между България, Сърбия, Гърция и Черна гора, които са съгласни, че трябва да бъдат приложени сериозни реформи в Турция, защото в противен случай положението ще стане опасно.
Петербург, 13 септември
"ПЕСТЕР ЛОЙД":
Българският пълномощен министър в Петербург заявил, че българското правителство желае да запази мира, но ако силите не протакат предвидените в Берлинския договор реформи за Македония, то ще бъде принудено чрез волята на народа да изостави своята миролюбива политика.
Кьолн, 13 септември
"КЬОЛНИШЕ ЦАЙТУНГ" (относно отчаяното положение на българите в Турция):
Понастоящем се пише много върху голямото възбуждение на балканските народи против Турция. Ако всички тези известия са верни, то трябва да се намираме пред прага на една война. Не за първи път балканските държави подготвят населението си за война, когато искат да постигнат нещо неотложно. Във всеки случай наблягането върху народните стремления не освобождава правителствата на балканските държави от отговорността за случайни нарушения на спокойствието на Балканите, не само спрямо Турция, но и спрямо великите сили, с които те ще влязат в противоречие.
Белград, 13 септември
"МАЛИ ЖУРНАЛ":
Завчера в Белград циркулираше известието, че български офицери в Шумен искали да заставят насила цар Фердинанд да обяви война. Скоро обаче това се оказало невъзможно. Ние получихме от София известие, което гласи: Цар Фердинанд заявил пред офицерите, че сега не е маментът за война и България трябва да пази мира. Предвид общото въодушевление в българската войска в полза на една война, тези царски думи паднали като гръм, а огорчените офицери се събрали и решили да заявят на царя, че ако той настоява на своето, те си подават вкупом оставките. Тъй и направили. Царят не очаквал това и макар че се надявал със своя авторитет и положение да застави офицерското тяло към послушание, не сполучил. Тогава се обърнал към военния министър да прикани офицерите към покорност. Генерал Никифоров изпълнилзаповедта, но безуспешно и скоро уведомил царя, че друго не му остава освен да приеме оставките на офицерите или да ги даде под съд. Офицерите заявили своята преданост към царя, но прибавили, че настояват на своя патриотически дълг, от който нямало да се отклонят за ничий хатър и по никакви съображения. Настъпило смущение вследствие на този конфликт между цар Фердинанд и офицерството. Правителството се старае да запази своята посока в политиката - запазването на балканския мир на всяка цена.
Виена, 17 септември
БТА: Министърът на външните работи заяви:
Досега сме получили само от София известие, което гласи, че според сведения, получени от тамошното Военно министерство, в този момент (телеграмата е подадена в София в четири и половина часа след обяд) била обявена обща мобилизация и заповедта за това трябвало да бъде разгласена още днес.
Лондон, 17 септември
"РОЙТЕР":
Положението на Балканския полуостров занимава на първо място лондонските дипломатически кръгове. Общото впечатление е, че въпреки сериозността на положението имало още надежда за запазването на мира. Обстоятелствата ще заставят силите да посъветват балканските държави към умереност.
Париж, 20 септември
БТА:
На дипломатически прием, станал днес след обяд, министър-председателят г-н Поанкаре изтъкна най-ясно и настоятелно пред дипломатическите представители на България, Сърбия, Гърция и Черна гора сериозността на взетите от техните правителства мерки. Той заявил, че в интереса на самата цел, която тези държави преследват, те трябва да се въздържат от всичко, което би могло да развали мира.
Лондон, 20 септември
"ДЕЙЛИ КРОНИКЪЛ":
Балканските държавници трябва да признаят, че желаните от тях териториални завоевания зависят не от евентуална война, а от съгласието на великите сили.
"ДЕЙЛИ ГРАФИК":
Славянските държави много грешат, ако мислят, че Европа ще им симпатизира много при една евентуална война.
Цариград, 20 септември
БТА:
Получени в Портата известия тази нощ потвърждават слуха, че вчера българите нападнали отоманските позиции откъм Разлог, Горна Джумая и Рупчос. Едновременно с това черногорците минали границата в Шкодренския вилает. Двете нападения били отблъснати.
Ню Йорк, 20 септември
БТА:
Тукашният гръцки консул реквизира парахода "Македония", за да вземе резервистите, отиващи в Гърция и за другите балкански държави да постъпят в редовете на войската.
Сто и тридесет гърци и българи заминаха с парахода "Мавритания" днес, а други деветдесет, за които няма място, ще заминат със следващия параход.
Брюксел, 20 септември
БТА:
Българските офицери, които следваха курса на текашното военно училище, си заминаха снощи. Една делегация от същото училище ги изпрати на гарата. Българите студенти при тукашния свободен университет ще си заминат тази вечер. Едно шествие от 200 души придружи вчера до гарата своите другари и сънародници, повикани в редовете на войската.
Антверс, 20 септември
БТА:
Много българи отидоха в тукашното българско търговско агентство, където изразиха с възторг желание за по-скорошно завръщане в отечеството си, за да се явят под знамената.
Тази вечер много български студенти се събраха пред агентството с развети знамена, пеейки българския химн.
Петербург, 20 септември
БТА:
Тази вечер земинаха по варшавската железопътна линия повече от 60 български офицери. На гарата те бяха изпратени сърдечно с изпяването на "Шуми Марица".
Белград, 24 септември
"ПРАВДА"
обнародва позив от една сръбкиня, озаглавен "Да запалим Европа", който завършва така: По-добре да загинем в историята като юнаци, отколкото да живеем по-нататък, както досега. Нашата войска, нашите офицери, младежи и ние, жените, които изпращаме своите мъже, синове, братя и родители - всички желаем войната.
"ПОЛИТИКА":
Трябваше да изминат само четири години, за да стане ясно колко Сърбия се е стреснала от анексията на Босна и Херцеговина. Тогаз не искаха да ни слушат, ала днес са длъжни да ни чуят, когато уверено говорим за нашите права чрез нашата войска, чиято сила и пламеност може да подпали пожара в цяла Европа.
"ТРИБУНА":
Европа не може да пъгълне три свободни кралства и едно царство на Балканите, нито пък ще смее да се опълчи на решението им да обезпечат на себе си и за своите сънародници частен живот, свобода на самоопределянето и за културен развой.
"МАЛИ ЖУРНАЛ":
Навсякъде се чувства, че е настъпил часът на великото народно отмъщение, че е близко осъществяването на народната идея, водеща началото си от Кара Георгя и от Милоша Велики. Когато Франция в името на цивилизацията влиза в Мароко, Италия - в Триполи, Австрия - в сръбска Босна и Херцеговина, Сърбия и сръбския народ с тъга гледат как се пролива кръвта и изгребва плътта им. Това Сърбия нито може, нито бива да търпи по-нататък.
"ЩАМПА":
Ако се потвърди разпространеният слух, че Русия и Австро-Унгария, благодарение на посредничеството на Франция, били поели върху себе си ролята на европейски жандарм спрямо балканските държави, това ще трябва да се разбира като морално поражение за Русия и Франция.
Атина, 24 септември
БТА:
Общественото мнение очаква със спокойствие резултатите от преговорите между великите сили за заставянето на Турция да признае ефективно и да приложи под гаранцията на силите исканите от балканските държави раформи. В Противен случай общественото мнение е наклонно към издействането им със сила. Прилагането на Закона за вилаетите от 1880 г. тук се смята като съвършено недостатъчно. Въпросният закон би дал само въображаеми свободи.
Лондон, 24 септември
КАМАРАТА НА ОБЩИНИТЕ:
Министърът на външните работи сър Едуард Грей, отговаряйки на едно запитване относно положението на Балканите, заяви: Трудно е за Турция да прилага реформи, когато балканските държави са мобилизирали войските си, от друга страна мъчно могат да бъдат убедени правителствата на балканските държави, че обещаните реформи ще бъдат ефикасни за обезпечаване благосъстоянието на македонското население.
Виена, 25 септември
"НОЕС ВИНЕР ТАГЕБЛАТ":
С даването от турска страна на желаните руформи целта на мобилизацията е вече постигната. Само с това компетентните политически фактори в България завоюваха такъв успех в своята политика, с който, може да се каже, че спечелиха благодарността на своя народ. Измежду малките балкански държави България притежава не само най-добрата войска, но и най-добрата дипломация. Ето защо поведението на България ще бъде ръководно за поведението на нейните сегашни съюзници. Трябва да се надяваме, че държанието на България ще бъде от естество да затвърди симпатиите на Европа към младото царство.
Лондон, 26 септември
БТА:
Българският офицер поручик Лулчев получи вчера сутринта от Кралския аероклуб свидетелство за специалност по въздухолетателство. Поручик Лулчев е първият българин, който получава такова свидетелство. Той ще замине незабавно за София, за да пилотера един от монопланите, доставени на българското правителство от една британска компания.
Париж, 26 септември
АГЕНЦИЯ "ХАВАС":
обнародва текста на нотата, връчена вчера на правителствата на балканските държави от надлежните руски и австро-унгарски дипломатически представители.
Руското и австро-унгарското правителства заявяват на балканските държави:
1. Че силите осъждат енегично всяка мярка, която би била от естество да доведе до нарушаване на мира.
2. Основавайки се на чл. 23-ти от Берлинския договор, силите ще поемат в интерес на населениета осъществяването на реформа в управлението на Европейска Турция, без никакво посегателство върху суверинитета и териториалната цялост на империята. С тази своя декларация силите си запазват свободата за колективно и по-нататъшно проучване на реформите.
3. Ако при все това войната между балканските държави и Отоманската империя избухне, силите след кая на конфликта не ще допуснат никакво изменение на териториалното статукво в Европейска Турция.
Лондон, 26 септември
"РОЙТЕР":
Черногорската войска започна войната против Турция тази сутрин с едно нападение на укрепена отоманска позиция срещу Подгорица. Княз Петър даде първия топовен изстрел срещу турската позиция. Музиката в главната квартира изсвири черногорския химн. След 21 минути турците изпразниха Планиница.
Лондон, 27 септември
БАЛКАНСКИЯТ КОМИТЕТ
издава манифест, в който се казва: Балканската война изтъква наяве една трудна проблема за европейската дипломация и налага един дълг на европейското обществено мнение. Ако концертът на силите не сполучи да предотврати войната, на европейските народи предстои дългът да настояват, щото дипломацията да сложи бърже край на военните действия, като наложи на Турция единственото решение, което би било в състояние да възстанови мира на Балканите.
Историческата отговорност за тази война пада върху силите и в огромна степен върху Англия. Произходът на тази война се корени в Берлинския конгрес, който по подстрекателството на Англия върна на Турция една територия, която Русия й беше изтръгнала. Балканската криза не ще може да се разреши по никой начин освен с автономия под покровителството на силите или с действителен контрол от тяхна страна.
Русия, 6 октомври
ГРАФИНЯ ИГНАТИЕВА, съпруга на покойния граф Игнатиев, е отправила от Боси-Брод, дето е местожителството й, до министър-председателя и министър на външните работи г-н Гешов следната телеграма:
Вдовицата на големия приятел на българите и на всички, които си спомнят миналото, своите топли благопожелания за успех на великото дело, което вашата армия е призована да осъществи.
Бог да закриля обединена България.
Виена, 6 октомври
ТЕЛЕГРАФИРАТ ОТ ОДРИН:
В правителствения конак са поставени две бомби, едната от които е избухнала. По този повод са арестувани много българи.
Виена, 8 октомври
СНОЩИ ПРИСТИГНАХА
тук 72 български доброволци, идващи от Швейцария. Отидоха в българската легация, откъдето си взеха знамето, и оттам отидоха на гарата, пеейки патриотични песни. Изпратени бяха от пълномощния министър г-н Салабашев и много други лица. Доброволците с песни вдигнаха на ръце г-н Салабашев. В 10 часа и 20 минути вечерта доброволците, към които се присъединиха и други, всичко около 250 души, заминаха за София всред овации от съотечествениците им.
Главната квартира, 10 октомври
ВОЙСКИТЕ
ни са на 5-8 км пред Одринската крепост, където затвърдяват позициите си.
В Разложко турците след силен отпор при Елешница отстъпили към Банско и по дефилето за Неврокоп.
Малко Търново е завладяно от българска колона и се намира под административното управление на българите.
Пред Варна в 8 часа сутринта се забелязал на хоризонта един крайцер "Хамидие".
Турските официални вестници говорят, че българите в Македония обличали турски военни дрехи и убивали жени и деца българи, за да мисли Европа, че това се върши от турците. Тази плоска лъжа сама себе си опровергава, защото самото турско население среща у българите най-радушно отнасяне. Пленените турски войници веднага биват настанявани на добро място в България, а християните се пущат даже на свобода.
Париж, 13 октомври
"ЕКСЕЛСИОР":
Военният министър г-н Милъран заявил, че не скрива симпатиите си към България, чиято армия е най-добрата в Европа, и че би предпочел за съюзници сто хиляди българи пред която и да е друга европейска армия, колкото и многобройна да е тя.
Лондон, 15 октомври
"ТАЙМС":
Българите си създадоха много по-голяма военна репутация, отколкото тази на техните съюзници, предвид огромните събития, които те изглежда, че са призвани да извършат. Българите изненадаха целия свят с тяхната сила, смелост и ефикасност. Когато силите се колебаеха да действат решително, малките и бедни балкански народи показаха голяма смелост. Извършеното от тях дело не може никога да бъде изцяло унищожено.
Антверс, 15 октомври
"МЕТРОПОЛ":
Човеколюбието, както и значимите индустриални и търговски връзки, които поддържаме с България, и семейните връзки, що свързват белгийската и българската династии, ни вменяват в дълг да се отзовем на позива в полза на български Червен кръст.
Белград, 15 октомври
СРЪБСКАТА ВОЙСКА
навлезе снощи тържествено в Скопие. Турците бягат в безпорядък към Велес и Тетово, като оставят провизии, оръжия и топове. Един сръбски отряд е завзел тази вечер Митровица - крайната точка на железопътната линия, идваща от Солун.
Лондон, 16 октомври
"ТАЙМС":
Какъвто и да бъде развойт на конфликтите, които има още да се уреждат на бойното поле, дошло е време да се признаят постигнатите вече известни резултати. Каквато и да бъде формана на бъдещия контрол над Македония, той не може да се осъществява в предишните условия. В новата ера, която изгрява, трябва да се обърне особено вниматие на желанието на покорените населения и на ония, на техните братя, които ги освободиха от едно търпяно дълго време робство. Конкретният пример на великите и съседните държави ще повлияе, надяваме се, да утихне онази агитация, която се проявява в Румъния.
Москва, 16 октомври
Градът изпраща на Балканите болница с петдесет легла.
Хавър, 17 октомври
ТАЗИ СУТРИН
тук пристигнаха с парахода "Оутхамтон" сто и петдесет българи, идващи от Съединените щати, които продължиха пътя си за България с влак в 12 ч. и 43 минути.
Лондон, 18 октомври
В ЕДНА СВОЯ РЕЧ В ШЕФИЙЛД
министърът на флотата лорд Чърчил изказа надежда, че след свършването на Балканската война Англия и всички нации ще признаят единодушно, че обстоятелствата, които предизвикаха тази война, не бива да се оставят да станат още веднъж причина за нова война. Всички правителства се стараят искрено за намирането на една формула, с която да бъдат задоволени воюващите страни и която да бъде полезна за съответните народи. Войната избухна от само себе си. Пред подобно проявление на воля кой би се осмелил да твърди, че военните добродетели не играят жизнена роля в живота на здравите и амбициозни народи или кой би бил толкова безумен да предполага, че продължителният антагонизъм, който намира обяснението си в историята, би могъл винаги да се изглажда с договори на политици и дипломати. Англия трябва да е готова за всички евентуалности. Не е достатъчно да сме само миролюбиви, но трябва да бъдем и силни.
Главната квартира, 18 октомври
СЛЕД ЕДНО ГЕНЕРАЛНО СРАЖЕНИЕ
с главните сили на турската армия от 150 хиляди души на линията Бунархисар-Люле Бургас в продължение на три дни българската армия разби противника и го накара да отстъпи укрепените си позиции. Българските войски преследват енергично противника, който отстъпва в безпорядък и паника към Сарай и Чорлу. В български ръце останаха много оръдия, знамена, муниции, военни трофеи и много пленници. Селата Айвали пред Люле Бургас и Мареш, западно от Одрин, са опожарени. Всичките села в Мелнишко са подпалени от турците.
Петербург, 18 октомври
ПЕТЕРБУРГСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ:
В пограничната край Македония ивица на България сега владее пълно спокойствие. В долината на река Струма и в околностите на Дупница има много македонски бежанци, които сега с радост се завръщат в родината си след настъпващите български войски. Пограничната македонска зона била завзета твърде лесно с изключение долината на Струма, където са станали няколко ожесточени схватки. Разказват много за жестокостите на турците при отстъплението им.
Лондон, 18 октомври
"ДЕЙЛИ ТЕЛЕГРАФ"
счита, че съюзените балкански държави ще се обърнат срещу Австрия, ако тя попречи на сърбите да използват плодовете на своята победа. Същата опасност заплашва Румъния, ако тя се възпротиви на едно разширение на България. Русия ще се притече на помощ на малките балкански държави и ще бъде подкрепена от Англия и Франция. Опасността от общоевропейска война никога не е била така голяма, както в сегашния момент.
"ДЕЙЛИ МЕИЛ"
научил чрез виенския си кореспондент от виенски дипломати, че щяло да се образува едно албанско княжество и едно македонско. Последното щяло да се простира до Егейско море със Солун. Сърбия добивала едно пристанище на Адриатическо море, а Черна гора - част от Нови Пазар.
Виена, 19 октомври
"НАЦИОНАЛ ЦАЙТУНГ"
научава, че добре осведомени кръгове в Букурещ са на мнение, че ако България добие голямо разширение, Румъния ще изяви претенции за стратегическо подобрение на дунавската й граница. Касае се за град Силистра и за едно пристанище на десния дунавски бряг.
Париж, 19 октомври
"ТАН":
Армията на цар Фердинанд досега се ползваше с най-добро име. Днес обаче с многото свои редки качества тя зае най-първо място всред европейските армии. Превземането на Люле Бургас оставя на турците възможността да групират силите си назад, но не да предприемат каквото и да е настъпателно действие. Като констатираме това, драго ни е да припомним връзките на доктрината и практиката, които свързват българската армия с френската.
Лондон, 19 октомври
"ДЕЙЛИ МЕЙЛ":
Дошло е време за британската нация да изясни своята политика спрямо Балканите. Тя не може да търпи една акция от своето правителство, която би лишила балканските народи от плодовете на тухните изумителни жертви. Една европейска конференция или конгрес биха раздразнили балканските държави, които са сила, за която трябва да се държи сметка. В нова Европа, създадена от войната, цял свят ще търси тяхното съюзничество. За турците не остава нищо друго, освен да преговарят направо с победителите.
"СПЕКТАТОР":
Съвсем не е преувеличено да се каже, че ако балканският съюз остане сплотен, което смятаме за сигурно, той ще се превърне във велика сила във всеки случай на Близкия изток. След току-що развилите се събития мисълта, че силите ще чукнат балканските държави по главите и ще ги накарат да си седнат мирно и да чакат така, докато големите държави подредят стаята и покажат леглата на децата, е смешна.
"НЕЙШЪН":
Една нова сила се заражда в Европа. Изгря една нова звезда и ако има дипломация в кабинетите и в канцлерствата, тази сила ще бъде приветствана като добре дошла. Великобритания би възприела една разумна, великодушна и честна политика, ако окаже подкрепа на четирите балкански държави, които със своя дипломатически и военен гений сториха повече за прогреса на света и за разрешаването на най-трудния въпрос, отколкото всички неумело извършени намеси от Руско-турската война досега.
Лондон, 20 октомври
"ДЕЙЛИ ТЕЛЕГРАФ":
Ако има народ, който да е изкупувал своите въжделения с цената на кръв и жертви, този народ е българският. Затова не е чудно, че в София губят търпение вследствие обмяната на възгледи между дипломацията по въпроса, какво да се позволи на България да задържи от онова, което тя скъпо е (заплатила) купила. За този въпрос още не е дошло време, но силите не бива да се бавят с достигането на общо съгласие, което да не накърнява всеобщото чувство за справедливост.
Париж, 20 октомври
"ТАН":
В съвременната история, като изключим Япония, където при това международните усложнения бяха по-малки, няма ни един друг пример за мъдрост, енергия и методичност, който би могъл да се сравни с българския.
Като говори за България, вестникът изтъква още бързото й изграждане, за четвърт век, напълно снаряжената и дисциплинирана и с народ, крайно трудолюбив, на който всичките устреми са насочени към националната цел.
Петербург, 20 октомври
"ПОЗИВ",
подписан от професори, академици и учени като Ковалевски, Кареев, Олденбург, Шахматов, Бехтереев и Хортунатов:
Свързаните с нас с вековни родствени и духовни и заякчени с руска кръв връзки народи започнаха обща и решителна борба за своето съществуване. Повдигнаха се в защита на жевота и свободата на поробените едноплеменни тям народи с надеждата да си извоюват чрез победоносна война нови условия за културен живот. Руското общество трябва да окаже на съюзените балкански народи широка братска помощ. На руското общество лежи прякото задължение да осветлява и защитава пред европейската просветена мисъл жизнените интереси на балканските народи...
Цариград, 20 октомври
"ЙЕНИ ГАЗЕТЕ":
След битката на 9 октомври втората българска армия разви своя фронт така: авангардите на дясното крило над Бабаески, центърът - пред Бунар Хисар, а лявото крило - пред Виза. Турската войска се концентрира към Люле Бургас, през Чурумли, Татарли, Ахмедбей, Сакъзкьой и нататък до Бабаески.Дните от 9 до 12-ти минаха в приготовления и от двете страни. Сражението започна на 13-ти с едно придвижване напред на нашите войски срещу Виза и се простря по цялата линия до Люле Бургас. Завчера и вчера турските войски геройски противостояха срещу българите, които се стараеха да пресекат отбранителната линия Виза-Люле Бургас. Вчера войските, концентрирани при Люле Бургас, отблъснаха българите до Чонгора и след едно ожесточено сражение при Караагач стигнаха до Бунар Хисар.
Букурещ, 20 октомври
"АДЕВЪРУЛ" (уводна статия "Румънските ревандикации"):
Ние знаехме, че България ще мобилизира. Тази нейна постъпка не ни изненада. Нашите отговорни фактори разгледаха веднага положението, както и поведението, което ни се полагаше. Сега можем да твърдим, че бихме сгрешили, ако бяхме мобилизирали в същото време с българите. Румъния щеше да обяви мобилизация, ако това би предотвратило войната, при все че, налагайки мира, не би извлякла никакви облаги за народите или териториалните си интереси. Освен това нашата мобилизация, по всяка вероятност, би накарала съюзените балкански държави да воюват против нас. Бъдете уверени, че в такъв случай Турция би се показала съвсем равнодушна към това обща сблъскване на източните християни.
Но обстоятелството, че не мобилизирахме нашите войски, ни най-малко не означава, че не сме следили ежедневно събитията. Още в началото на войната някои сили и особено балканските държави биха желали да останем неутрални. В това отношение Румъния не е обещавала никому своята неутралност в настоящата война.
Що се отнася до българите, твърди се, че те ни се заканвали и ни предизвиквали, при всичко, че би трябвало да ни показват винаги признателност и приятелски чувства. По-голямата част от ония, които днес водят съдбините на България, са се учили и възпитавали у нас. По-големите български имущества са били спечелени също у нас. Румъния е проляла своята кръв за независимостта на българите. В замяна на всичко това нашите съседи, изявили претенции върху Добруджа, показаха непризнателност, предизвикаха ни и устроиха комплоти в самата наша територия. Никога те не са ни дали да разберем, че се отказват от Добруджа. Следователно българите ни завиждат и държат спрямо нас враждебно поведение. Оправдани сме значи да вземем срещу тях мерки, които да изяснят положението било по мирен начин, било чрез война - мерки, които да премахнат завинаги всякакви двусмислености. Оправдани сме да се защитим нака, щото ни дума повече да не става между тях и нас за Добруджа. Не мобилизирахме досега, но сме готови всяка минута да направим това. Всеки знае, че можем да изкараме 400 хилядна войска, добре обучена. Пари имаме. С тия сили ще поддържаме нашите ревандикации, които са вече формулирани пред великите сили. Известно е, че тия наши искания са от морален и материален характер. Налага ни се да защитим нашите македонски братя (власите, С.Р.) и да укрепим границите си към България.
"АДЕВЪРУЛ"
отбелязва също, че в град Фокшани (Румъния) е бил арестуван като български шпионин някой си Никола Райчо (Райчев). У арестувания са били намерени писма на български език, които са конфискувани и изпратени в Букурещ. Властите наредили следствие, за да се установи дали са верни донесенията против Райчев.
Петербург, 21 октомври
ПЕТЕРБУРГСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ:
Щабът на действащата на южния фланг българска армия и щабът на общата резерва тръгнаха вече напред и настъпват бързо, почти безпрепятствено. Предните отряди на войските сега са достигнали линията Щип-Радовищ-Струмица-Демир Хисар. Турските села са изоставени от жителите им, които са избягали на юг. Българите с гордост разказват за юнашката помощ, оказана на войската от жителите на Щип, които при атаката на града от българската войска въстанали всички, обезоръжили част от обхванатия от паника турски гарнизон, разграбили оръжейния склад и взели дейно участие в преследването на разбитите турски части.
Виена, 21 октомври
ТЕЛЕГРАМА ОТ ЦАРИГРАД:
Според достоверни сведения сражението при Люле Бургас било ужасен удар за турците. Българите, между които се намирали много 17-годишни новобранци, нападали с голяма ярост. Турците се защитавали, но били принудени да отстъпят с големи загуби, които възлизат на 40 хиляди души убити и ранени. Загубите на Българите също били големи. Турската войска отстъпва бавно към Чаталджа. Главната й квартира била преместена вече в Хадемкьой.
Главната квартира, 24 октомври
ВЧЕРА, на 23 т.м.,
нашите войски завладяха Драма. От околните села бяха изпратени при началника на войските специални депутации от българи, гърци и турци, за да изявят своята покорност...Последните остатъци от турската армия са толкова отпаднали, щото местното население ги тероризира и ги принуждава да се разоръжават и да бягат по родните си места.
На 21 т.м., неделя, в град Димотика се отслужи молебен за Негово Величество и за армията. Нашите войски бяха посрещнати и приети радушно и с неописуем възторг. Всички къщи в града са окичени с български знамена. От с. Суфали беше дошла специална депутация да поздрави с добре дошли нашите войски. В целия край е наредено българско управление под закрилата на нашите закони.
Нашите войски на тракийски театър постоянно напредват. Вчера са завладени градовете Виза и Родосто и сега на брега на Мраморно море се развява тържествено българското трицветно знаме.
Виена, 24 октомври
ТЕЛЕГРАМА ОТ ЦАРИГРАД:
Говори се, че ако българите влязат в Цариград, султанът с целия си двор, дори с правителството си, ще се пренесе в Азия. Слуховете, че в двореца се правят вече приготовления за евентуалното заминаване и че портенските архиви са натурени в сандъци, не са още потвърдени.
Лондон, 26 октомври
"ТАЙМС"
в уводна статия, озаглавена "Българската армия", изказва похвали за качествата на нацията, която изтласка турската сила от Европейския континент с бързина, която Европа още не може да схване: крайната и действителна тайна на българските победи е в пламенния патриотизъм на нацията.
"Таймс" се пита дали българските военаналници ще могат да спрат войската да не влезе в Цариград, без да се съобразява, че ще има международни усложнения. Цар Фердинанд ще бъде принуден да влезе в турската столица. Изборът е мъчен, но нека се надяваме, че благоразумието ще надделее.
"ДЕЙЛИ КРОНИКЪЛ":
Стратегическото положение на съюзените балкански държави и на силите на Тройното съглашение би се усилило в огромна степен от една българска окупация на Цариград.
Одеса, 26 октомври
БЪЛГАРСКОТО КОНСУЛСТВО
в града е изпратило досега около единадесет хиляди запасни войници за България.
Лондон, 27 октомври
"ТАЙМС":
Вярваме, че една българска окупация на Цариград, дори временна, би имала скръбни резултати за държавата, която внезапно се появи като страшна сила. Окупацията навярно би продължила неопределено време, защото решаването на проблемите от Балканската война не може да стане скоро. Цариградската атмосфера не е мястото за водачите на велик народ, комуто предстои още да консолидира положението, което е придобил... Дори няколко месеца царуване в Цариград би деморализирало простотата на живота и духа, които днес тъй много издигат българското племе.
Сега г-н Гешов упражнява голямо влияние. Ако се постарае да засили отова доверие, което е придобил, той ще упражни всичката си власт да разубеди войската и народа от онова действие, което най-накрая не може да има други освен плачевни резултати. Турция трябва да стои в Цариград и да се нагърби с Босфора, Мраморно море и Дарданелите... Това трябва да стане.
Виена, 28 октомври
"ЦАЙТ" (статия на Мориц граф Атем, член на горната камара):
Сегашната борба на Балканите показва по най-бляскав начин, че книжните съглашения не могат да спрат развитието на народите и националностите. Нашата държава винаги се сочи като такава, която има най-голям интерес от запазването на Турция и малките бълкански държави в сегашните граници. Не е без значение да видим дали си заслужава да водим война за статуквото. Възможни са два варианта: Първият - Турция да победи и тогава всичко си остава по старому. Решението на Балканския впрос се отлага за десетки години и европейските дипломати 20-30 години ще

**Гост** · 29-07-2004, 22:04

си чупят главата с него. От това Австро-Унгария не би спечелила много. Втори случай - балканските народи стигат победоносно до Солун или българите превземат Цариград. Има ли смисъл да се спира техният победоносен ход? Какви вреди биха принесли на Европа и особено на Австрия, ако на Балкана се появят силни, здрави християнски държави, в които редът, благосъстоянието и богатството по друг начин биха се развивали, отколкото под изхабеното и варварско турско владичество. За нас би било от голяма полза, ако би се издигнало на Босфора едно българско царство. Такава млада българска империя много по-ревниво би пазила своята самостоятелност и не би се поддавала на влияние дори и на онова на Белия цар...
Париж, 29 октомври
"ЖУРНАЛ ДЬО ДЕБА":
Поведението на Румъния занимава в този момент цяла Европа, защото от нея зависи решението на голямата криза. Известно е, че преди да започне войната на Балканите, крал Карол конферира с граф Берхтолд, че получи отличието на руски фелдмаршал и че даде да се разбере в София кое ще запази неутралитета. Сигурно е, че той е знаел за балканските проекти и не им се е противопоставил. Обаче днес той заповядва да се вземат всички подготвителни мерки за една намеса. Може би той се е надявал да извлече по-големи изгоди от една продължителна и нерешителна Балканска война, отколкото от едно определено съглашение. Не е тайна за никого, че Румъния си е запазила правото да поиска от България като компенсация за българските увеличения на юг отстпването на ивици българска земя между Добруджа и линията Варна-Русе.
Румъния може да има подобни претенции, но въпросът е как тя, която нищо не е рискувала, ще иска същата награда както България, която бе поставила на карта своето съществуване в една голяма и тежка борба. Румъния ще бъде погледната с лошо око, ако днес се опълчи, че се нарушава балканското равновесие, когато тя не е направила никакъв жест за предотвратяване на това нарушаване.
Румъния би поела следователно тежка отговорност, ако не се задоволи с едно уголемяване, което би осигурило превъзходна граница на Добруджа, и ако се намеси с оръжие в момент, когато българите са заети изцяло на другия край на Балканите.
Виена, 1 ноември
"ПЕСТЕР ЛОЙД":
Идването на г-н Данев е гаранция, че българските държавни мъже искрено се стараят да изгладят всички съществуващи спорни въпроси в споразумение с Австро-Унгария, като се вземат под внимание значителните интереси на нашата монархия. У нас няма човек, който би оспорвал плодовете на тяхната геройско освободителна война.
Женева, 2 ноември
"ЖУРНАЛ ДЬО ЖЕНЕВ" (телеграма от Лондон):
Що се касае до бъдещето на Цариград, тукашните политически кръгове са благоприятно настроени за един проект за интернационализирането му. При все това не би било невъзможно Англия да приеме в съгласие с Русия да остави на Балканския съюз и на неговия водач цар Фердинанд висшето управление на Цариград, станал свободно пристанище. Но това са неща далечни, за които се приказва в кабинетите, за да не бъдат те изненадани, когато ще дойде моментът за уреждането на тия деликатни въпроси. Засега нищо определено, всичко е предположения, неопределени предположения, разговори, които лека-полека ще позволят на разните правителства да си съставят едно точно понятие за туй, което е възможно да се направи, и особено върху туй, за което е невъзможно да се надяват.
Атина, 2 ноември
"ЕСТИЯ":
Официозът "Мир" пристигна тъкмо навреме, за да разсее всяко недоразумение по повод на срещата на двете съюзни войски. Едно събитие, достойно за чествуване. Това побратимяване се очакваше както в София, така и в Атина. Ако събитията не отговориха напълно на това очакване, причината е, че българската войска не си беше дала сметка за точното състояние на нешата и не знаеше, че Солун вече е окупиран от гръцките войски.
Виена, 10 ноември
"НОЕС ВИНЕР ТАГЕБЛАТ" (телеграма от Атина с дата 7 ноември):
Покрай гръцката войска в Солун се намира и едно малко българско военно подразделение. Българското отделение било част от онзи голям отряд, който при преследването на бягащите турци стигнал до Солун, но веднага се оттеглил, когато българският командир узнал, че градът е вече завзет от гръцката войска. Князете Борис и Кирил, които са начело на българския отряд и били много уморени от дългия поход, останали в Солун, а заради тях - и туй малко военно отделение. Вчера, в чест на княз Кирил по случай именния му ден, имало тържествен молебен, на който присъствал и крал Георги с голяма свита. На службата пред българския княз дефилирали целият гръцки гарнизон и българското отделение. От това се вижда, между българи и гърци в Солун владее пълно съгласие.
Виена, 11 ноември
ЕДНА НОВА ГРУПА
от 370 българи пристигна тук тази сутрин на път за отечеството си и продължи пътуването.
Букурещ, 11 ноември
"УНИВЕРСУЛ" (в отговор на френския вестник "Тан"):
Ето по какъв начин западният свят цени и възхвалява делото на балканските съюзници. В какво се състои това дело? Какви са последствията му и до каква степен ни засягат те? Повикана да живее в резултат на жертвите, дадени от собствените ни синове, България бе в началото една малка страна с три милиона жители. Малка, но жилава, тя започна веднага да изпълнява един смел и велик план; тя се нае да стане велика сила, една голяма и уважавана държава. На пътя й към тази цел обаче стояха двама съперника и един враг. За същото мечтаеха Сърбия и Гърция и уголемяването на България можеше да стане пречка за осъществяването на техните идеали. Най-неочаквано в един прекрасен ден България влезе в Източна Румелия, обяви я за българска земя и си я анексира, без ни най-малко да се страхува от своите мощни господари - турците, които се смаяха от дързостта й. Сърбите се надигнаха, но България светкавично ги повали на земята. Сливница стана истинската гробница на династията Обренович. Този нов успех не им се оказа достатъчен. Напротив, той спомогна на българите да видят нова съблазнителна плячка: Македония Солун, Егейско море, Средиземно море - царство на моретата. Ето мечтата на българския народ след войната против Сърбия: една велика България от Дунав до морето.
С упорита смелост този народ работи всеки ден и всеки час за постигането на тази мечта. Той посвещава всяка минута от живота си за успяването на този негов план и понеже не му е възможно да победи едновременно гръцкото, сръбското и черногорското съперничество и същевременно да се справи с общия враг Турция, той се споразумя със своите съперници заедно да разграбят турчина, разделяйки си плячката.
Да, турците не оправдаха и най-скромните надежди, които им се възлагаха. Това, което им се случва днес, те го знаеха от 150 години, защото то бе написано с кървави букви в завещанието на Петър Велики... Те биха могли да продължават съществуването си като европейска държава, но не и спрат разкапването на Турция. Не по-малка истина е обаче и това, че настоящите войни: Турско-италианската и Балканската, са в действителност дълбоко безнръвствени... Разделянето на Турция, отдавна решено по принцип от Европа, бе постоянно отлагано и то не по някакви си морални причини, морал и срам са непонятни за Европа, но просто от невъзможност великите сили да се споразумеят помежду си за начина на разделянето. Болният човек си оснана на леглото, поддържан с разни лекарства от тия, които с нетърпение очакваха неговата смърт. Изглеждаше по едно време, че той ще се съвземе. Положението стана обезпокоително. Но кой да нанесе удара, по какъв начин да се раздели наследството?
Тогава Европа измисли този позорен заговор, този балкански съюз на четири сателита на славизма, които тя въоръжи, снабди с пари и припаси, и когато й се стори момента подходящ, каза: удряйте!...
Да, вярно е, турците не се показаха на висотата на този исторически момент. Но кой ги доведе до там? - Европа. Европа е онази, която с или без нужда започна да заема пари на Турция, за да й прибира лихвени проценти и когато й се стори, че е дошло време, тя й грабна от ръцете всички извори на богатства... Европа й отне правосъдието. Европа стана господарка в собствената къща на турчина, където тя не допусна никаква реформа, никакъв напредък. Нещо повече, когато в България внасяше скорострелни оръдия и пушки, на турците Европа продаваше останалите по разните й арсенали вехтории. И същата тази Европа ликува пред "величественото зрелище", същата възхвалява бълканските народи и хората, които са ги подготвили за тази блестяща историческа роля...
проф. БАЗИЛЕСКУ
Виена, 11 ноември
"ЛОКАЛ АНЦАЙГЕР" (телеграма от Белград с дата 10 т.м.):
Между българското население в Битоля владеело много неприятно настроение, тъй като гърците на два пъти били разбити от турските войски, при село Ваница, недалеч от Битоля.
Петербург, 14 ноември
ПЕТЕРБУРГСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ (кореспонденция от Солун):
Както може да се съди по отзивите на някои тукашни гръцки вестници, по-раншните гръцки претенции над Македония започнаха да възкръсват отново. Вестник "Емброс" изказва задоволството си по повод на уж състоялото се съглашение между Гърция и България, според което цялата южна половина на Македония, включително Драма, Серес, Солун и Битоля, се давали на Гърция. Подобни вестници и политиканстващи гръцки клубове се стараят да придадат преувеличено значение на установяването в Солун на временно гръцко управление и на пристигането тук на гръцкото кралско семейство. Изтъкват тези събития като окончателна анексия на Солун към Гърция. Между другото гърците изпратиха свой гарнизон в Серес, който град бе зает с бой от българските войски десет дена по-рано. Българите там посрещнаха гърците като гости и добри съюзници. Под влиянието на известията за победите на източния военен театър славата на българската победоносна алмия расте между тукашното население, което приписва на нея цялата заслуга за освобождението на Македония. Поради недостатъчната коректност на гръцката войска между населението се забелязва по-голяма наклонност към българите. Турците и евреите изпращат свои депутации при българските военни власти с молба за въвеждане на ред в града и за охрана на техните права. Българските власти се държат коректно, като предоставят на гърците да управляват града съгласно договора за капитулирането на Солун.
Берлин, 19 ноември
РЕЧ НА КАНЦЛЕРА БЕТМАН ХОЛВЕК пред Райхстага:
От десетки години положението на Балканския полуостров привлича вниманието на силите. Многото опити за подобряването му се оказаха безуспешни и страстите избухнаха. Главната задача на Европа беше да предотврати сблъскването на балканските народи и главо - една европейска война. Европа се постара да локализира войната. Това й се удаде досега, надявам се да й се удаде и занапред. Германия не е пряко заинтересована, но въпреки това ще вземе участие в уреждане на новото положение. Ако се явят недоразумения между някои от воювящите и някои от силите, то разрешението на спора ще бъде улеснено само, ако силите действат заедно. Исканията на силите ще станат известни, когато воюващите страни изкажат сноите евентуални недоразумения...
Нашата политика ще бъде и занапред поддържане на приятелски отношения, особено икономически, с усилилите се балкански държави и запазване след сключването на мира жизнеспособността на Турция като важен политически и икономически фактор.
Париж, 19 ноември
"ТАН":
Нека балканските държави си спомнят докъде ги бяха довели тридесетгодишните им раздори и нека видят докйде достигнаха за шест месеца в съгласие и нека се убедят, че единството е всичката им сила. Да не забравят, че тази сила утре може да им е повече потребна, за да бъдат зачитани в мирно време и да внушават страх в случай на война. За запазване на силите и единството ще съумее ли всяка от тях да си наложи жертвите, които се изискват за това.
Берлин, 20 ноември
"БЕРЛИНЕР ТАГЕБЛАТ" (интервю с унгарския държавен секретар Ешонски):
Моето мнение за развитието на България е от най-добрите. Българите са сериозен и способен народ. Всички те са привърженици на реалистичната политика и добри делови хора, което е винаги едно предимство в политиката. Вярвам, че повече клънят към нас, отколкото към панславистични блянове.
Париж, 22 ноември
ИЗЯВЛЕНИЕ НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДЯТЕЛЯ ПОАНКАРЕ пред парламентарната комисия по външните работи:
Много преди войната ние трябваше да влезем в преговори с България за покровителството на тамошните католически вироизповедни учебни заведения. Сезирани сме от няколко месеца с една френско-българска конвенция, подписана на 2 април 1910 г., в която са обозначени подробно съществуващите в България заведения от този род и те ще бъдат запазени. Комисията не е докладвала още този проект и може би с гласуването му не бива да се бърза, защото ще се наложат някои изменения, за да бъде той съобразен с новозавладените територии.
Анверс, 24 ноември
"МАТЕН":
Нека се надяваме, че опасността от общ конфликт може да бъде избягната. България и Сърбия работят за намирането на едно решение на албанския въпрос. Съюзниците са готови да признаят автономия на Албания, но под техен контрол. Ако Албания може да бъде автономна, тя не може да бъде независима без национално минало, без организирано правителство. Тя ще бъде винаги един вид Босна-Херцеговина. Въпросът е да се знае дали тя ще се намира под зависимостта на Австрия или на Сърбия. Този е въпросът, който европейската дипломация трябва да се помъчи да реши.
Букурещ, 24 ноември
"ЛА РУМАНИ" (в отговор на "Мир"):
Що се отнася до влиянието на България върху Румъния в миналото, твърденията не съответстват на старата история. Начинът, по който българският официоз говори за това минало, има явно за цел да способствува за поддържането на добри отношения между двете страни. Като говори обаче за съвременната епоха, той казва истината. Румъния е поддържала постоянно своите съседи българите. Даже и през настоящата война успехите на България не биха били възможни, ако не беше поведението, което румъните държаха, за да не прекъснат именно едно традиционно приятелство, основано на взаимно доверие. "Мир" изтъква, че в резултат на някакви си външни интриги забелязва се известна промяна в оброто разположение на Румъния спрямо българите, като се позовава на думите на г-н Йорга, който минава може би в София за сериозен човек.
Струва ни се, че не е прилично щото България да отговаря на нашите справедливи и основателни очаквания с предположения, че се ръководим от интриги, които не съществуват. Румъния е дала всички доказателства, че желае искрено приятелството на България. Нека последната докаже, че и тя цени румънските чувства и че е готова да направи това, което трябва, за да ги насърчи.
Букурещ, 24 ноември
"ЛА ПОЛИТИК":
Румънският княз Мирча Велики се е титулувал до 1417 г. "войвода севастократор" и същевременно - господар на двата бряга на Дунав до Черно море и до Дръстър (Силистра)... Делото на историята е бавно, но сигурно. Благодарение на това дело Берлинският договор върна на румънския крал след цели пет столетия титлата на Мирча Велики. Същото това дело ще се завърши, щом чл. 40 от Берлинския договор даде цялата историческа обширност на тази титла.
Букурещ, 25 ноември
"АДЕВЪРУЛ":
Положението на Румъния е извънредно мъчително. Тя присъствува безучастно на изтреблението на нейните братя, без да може да им помогне или поне да ги утеши. Начело с гръцкия крал и Диадок елинската армия върши най-жестоки зверства над мирното куцовлашко население и това нейно дело се поддържа от самите гръцки митрополити... Поради географското си положение Румъния не може да обяви война на Гърция, а всички други мерки - бойкотирани на гръцката търговия и др. - са незначителни в случая. Затова румънската дипломация е длъжна от все сила да работи за създаването на една независима Македония. И ако това дело не успее, ако Македония се раздели между балканските държави, Румъния трябва да настоява щото най-голямата част от териториите, населени с румъни, ако не и цяла Македония, да се даде на България, само да се спаси от гърците, най-опасните неприятели на романизма. По-лесно ще се споразумеем с българите. Те са по толерантни. С тях имаме повече общи интереси, които ще ги заставят да живеят в добро съгласие с нас. Най-сетне с тях имаме обща граница. Срещу тях можем да воюваме в случай на нужда, на тях можем да наложим волята си, а гърците са далеч и затова остават ненаказани. Елинизмът е по-опасен от славизма. Той е погърчил толкова румъни, когато нашите братя никога не са изгубвали народността си между българите. Ако не се осъществи независима Македония, предпочитам тя да стане цяла българска или сръбска, но нито педя земя, населена с румъни, да не падне под гръцко владение. Страхът от Велика България е една невинна шега. Българите имат най-голям интерес щото Румъния да им служи като щит против руското влияние. Всички ония, които смятат, че България желае да се присъедини към Русия, не познават българите. Нека се споразумеем с тях върху няколко малки висящи въпроси. Щом се договорим, нека помогнем на България да изгони турците от Македония, от Епир, даже от Тесалия, която отчасти е населена с румъни. Нещо повече: ние можем да помолим на българите да ни оставят сами да дадем един урок на гърците. Нека България, която е уморена и чиито войски, след като се покриха със слава и сега имат нужда от почивка, ни позволят да минем през нейна територия и да изправим нашата армия срещу гръцката. След победата ния ще й отстъпим всички завзети от нас земи с едно условие: да уважава народностната цялост на куцовласите...
Париж, 2 декември
"ТАН" (интервю с д-р Данев след срещата му с министър-председателя Поанкаре):
България има ангажименти само към своите съюзници и ще продължава да стои на тези позиции...Балканският полуостров за балканските народи. Изпълнени сме с голяма почит към всички велики сили. Решени сме, доколкото зависи от нас, да поддържаме с всички тях най-добри отношения и мислим, че ще бъдем полезни както за себе си, така и за Европа, като заложим в основата на нашата политика единствено запазването на този Балкански съюз, който доказа своята стойност...България няма да отстъпи по въпроса за Одрин и е готова да започне война, ако Турция откаже да се съгласи...
Анверс, 23 декември
"МАТЕН" (интервю с румънския генерален консул):
Негово Величество крал Карол заяви, че намеренията му били съвършено миролюбиви и че не е искал да мобилизира, макар част от общественото мнение да настоявало в началото и Румъния да се намеси в балканския конфликт. Румъния има право на компенсации. Тя ще бъде твърде скромна в исканията си, защото държи сметка за доброто си съседство с България.
Лондон, 25 декември
"РОЙТЕР":
Вярва се, че всички посланици признават единодушно необходимостта от една обща акция. Относно Одрин няма никакво основание за съмнение, че посланиците не биха имали нищо против този град да се отстъпи на България. Дипломатическите кръгове смятат постъпката на съюзническите делегации за твърде благоразумна и намират, че чрез нея са избегнати много трудности и че всички страни печелят време за по-дълбоко проучване на положението. Общото убеждение в тези среди е, че членовете от мисиите на мира не ще напуснат Лондон и че благодарение тактичността и търпението на делегатите и капитулацията на Одрин, която се очаква да стане скоро, ще бъде намерен задоволителен начин за излизане от сегашното безизходно положение.
Париж, 28 декември
"МАТЕН" (кореспонденция от Лондон):
Турският делегат Решид паша получи от своето правителство тереграма, в която се казва, че Турция, каквито и стъпки да бъдат предприети спрямо нея, е твърдо решена да не отстъпва нито Одрин, нито островите. Портата смята за неуместно оставането по-нататък на нейните пълномощници в Лондон. Има сведения от българска страна, че в разговора си с турските министри при Чаталджа генерал Савов казал: Ако не отстъпите Одрин и ако ни принудите да подновим военните действия, можете да бъдете сигурни, че ще изгубите не само Одрин, но и един важен град.
Белград, 28 декември
"САМОУПРАВА"
критикува поведението на Румъния и порицава нейното искане за промяна на границите с България тъкмо в момент, когато тя воюва с Турция. Когато една велика сила предяви известни искания и проведе мобилизация за подкрепата им, това е акт на брутално насилие, което не можело да бъде посрещнато със симпатия от цивилизования свят, а когато това прави една малка държава, то е не само грозно, но е опасно. Вестникът изказва надежда, че най-предвидливите румънски държавници ще се постараят да се изостави това, което Румъния върши днес, защото интересите на румънците изискват запазване на приятелски отношения на кралството с Балканския съюз.
Лондон, 28 декември
"ДЕЙЛИ ГРАФИК":
Всеки честен човек трябва дълбоко да се възмути от опитите на Румъния да изтръгне териториални отстъпки от България, заплашвайки я, че ще подпомогне турците против каузата на християнството в Балканския полуостров. Силите не могат да търпят такова поведение.
Лондон, 29 декември
"МОРНИНГ ПОСТ":
Никакъв добър и благополучен резултат не може да се очаква от една намеса на Румъния, която намеса няма да увеличи никак симпатиите към Румъния, на които България се радва в Западна Европа. Тази намеса само може да унизи Румъния в очите на цял свят.
"ДЕЙЛИ НЮЗ":
Всеки опит от страна на Румъния да упражнява натиск върху България би било много голяма заплаха за мира между Австрия и Русия и зародиш за сигурни репресии в бъдеще. Не е за вярване, че силите няма да потушат такъв един лекомислен опит.
"РОЙТЕР":
Румънският министър г-н Таке Йонеску опровергал твърдението, че преди няколко години България предлага на Румъния Русе, Варна и Шумен при условие Румъния да сключи с нея съюз против Турция. Г-н Йонеску опровергал също твърдението, че Румъния искала сега Варна и изтъкнал историческите права на Румъния над Добруджа, вкрючително Силистра, последният християнски владетел на която в края на Х²V век бил княз Мирча, титулуван "Княз на Румъния", владетел на Силистра и на всичката земя от двете страни на Дунава до голямото море, която по-късно станала турска.
Париж, 29 декември
"ЖУРНАЛ ДЬО ДЕБА":
Румъния се старае да изтръгне от България компенсации и удовлетворения, на каквито тя мисли, че има право, преди да е сключен мирът и българската войска да може да бъде прехвърлена към дунавската граница. Румъния настоява за искането си толкова по-силно, колкото повече преговорите между Турция и балканските държави се приближават към края си. Румънското правителство би действало по-разумно, ако по-малко се обръщаше към разочарованията от миналото, ако гредаше повече бъдещето и потърсеше признателността и приятелството на българите.
"ТАН":
България, която е положила големи усилия за постигане на поставената си цел, не разбира как Румъния, която не е участвала в тези усилия, може да има право да се ползва от плодовете им. За победоносна България е невъзможно да се съгласи на териториални отстъпки, като да е била победена. България остава на становището, че причината за неучастието на Румъния по време на войната е било убеждението й, че ще победи не Балканският съюз, а Турция. Затова тя отказва за сега да възнагради една услуга, каквато не е получила, и да плати за един неутралитет, който не признава за приятелски. Така че българската съпротива е понятна. Главният аргумент на Румъния е, че било в интереса на България тя да си обезпечи занапред вярната подкрепа на Румъния. Румънските искания надминават онова, което тя предлага, а само изравняването на първото с второто би могло да стане основа за незабавно съглашение.
Лондон, 31 декември
"ТАЙМС":
Преговорите между България и Румъния напредват. Скоро се очаква разрешение на въпроса. Д-р Данев и Таке Йонеску посетиха вчера сръбските делегати. Има основание да се вярва, че България ще даде на Румъния компенсации засметка на всички свои съюзници и че при тези обстоятелства България се надява Сърбия да не настоява за претенциите си за Битоля. Освен тези териториални въпроси, вярва се, че било разисквано и върху подкрепата, която Румъния би искала да окаже на съюзниците и даже върху един евентуален румъно-български съюз.
"ДЕЙЛИ ТЕЛЕГРАФ"
възпроизвежда заявлението от българска страна, че сега съвсем не е моментът за Румъния да предявява своите искания за минимум услуги, каквито не са искани никога и за които не са водени никакви преговори.

**Гост** · 29-07-2004, 22:12

...................

си чупят главата с него. От това Австро-Унгария не би спечелила много. Втори случай - балканските народи стигат победоносно до Солун или българите превземат Цариград. Има ли смисъл да се спира техният победоносен ход? Какви вреди биха принесли на Европа и особено на Австрия, ако на Балкана се появят силни, здрави християнски държави, в които редът, благосъстоянието и богатството по друг начин биха се развивали, отколкото под изхабеното и варварско турско владичество. За нас би било от голяма полза, ако би се издигнало на Босфора едно българско царство. Такава млада българска империя много по-ревниво би пазила своята самостоятелност и не би се поддавала на влияние дори и на онова на Белия цар...
Париж, 29 октомври
"ЖУРНАЛ ДЬО ДЕБА":
Поведението на Румъния занимава в този момент цяла Европа, защото от нея зависи решението на голямата криза. Известно е, че преди да започне войната на Балканите, крал Карол конферира с граф Берхтолд, че получи отличието на руски фелдмаршал и че даде да се разбере в София кое ще запази неутралитета. Сигурно е, че той е знаел за балканските проекти и не им се е противопоставил. Обаче днес той заповядва да се вземат всички подготвителни мерки за една намеса. Може би той се е надявал да извлече по-големи изгоди от една продължителна и нерешителна Балканска война, отколкото от едно определено съглашение. Не е тайна за никого, че Румъния си е запазила правото да поиска от България като компенсация за българските увеличения на юг отстпването на ивици българска земя между Добруджа и линията Варна-Русе.
Румъния може да има подобни претенции, но въпросът е как тя, която нищо не е рискувала, ще иска същата награда както България, която бе поставила на карта своето съществуване в една голяма и тежка борба. Румъния ще бъде погледната с лошо око, ако днес се опълчи, че се нарушава балканското равновесие, когато тя не е направила никакъв жест за предотвратяване на това нарушаване.
Румъния би поела следователно тежка отговорност, ако не се задоволи с едно уголемяване, което би осигурило превъзходна граница на Добруджа, и ако се намеси с оръжие в момент, когато българите са заети изцяло на другия край на Балканите.
Виена, 1 ноември
"ПЕСТЕР ЛОЙД":
Идването на г-н Данев е гаранция, че българските държавни мъже искрено се стараят да изгладят всички съществуващи спорни въпроси в споразумение с Австро-Унгария, като се вземат под внимание значителните интереси на нашата монархия. У нас няма човек, който би оспорвал плодовете на тяхната геройско освободителна война.
Женева, 2 ноември
"ЖУРНАЛ ДЬО ЖЕНЕВ" (телеграма от Лондон):
Що се касае до бъдещето на Цариград, тукашните политически кръгове са благоприятно настроени за един проект за интернационализирането му. При все това не би било невъзможно Англия да приеме в съгласие с Русия да остави на Балканския съюз и на неговия водач цар Фердинанд висшето управление на Цариград, станал свободно пристанище. Но това са неща далечни, за които се приказва в кабинетите, за да не бъдат те изненадани, когато ще дойде моментът за уреждането на тия деликатни въпроси. Засега нищо определено, всичко е предположения, неопределени предположения, разговори, които лека-полека ще позволят на разните правителства да си съставят едно точно понятие за туй, което е възможно да се направи, и особено върху туй, за което е невъзможно да се надяват.
Атина, 2 ноември
"ЕСТИЯ":
Официозът "Мир" пристигна тъкмо навреме, за да разсее всяко недоразумение по повод на срещата на двете съюзни войски. Едно събитие, достойно за чествуване. Това побратимяване се очакваше както в София, така и в Атина. Ако събитията не отговориха напълно на това очакване, причината е, че българската войска не си беше дала сметка за точното състояние на нешата и не знаеше, че Солун вече е окупиран от гръцките войски.
Виена, 10 ноември
"НОЕС ВИНЕР ТАГЕБЛАТ" (телеграма от Атина с дата 7 ноември):
Покрай гръцката войска в Солун се намира и едно малко българско военно подразделение. Българското отделение било част от онзи голям отряд, който при преследването на бягащите турци стигнал до Солун, но веднага се оттеглил, когато българският командир узнал, че градът е вече завзет от гръцката войска. Князете Борис и Кирил, които са начело на българския отряд и били много уморени от дългия поход, останали в Солун, а заради тях - и туй малко военно отделение. Вчера, в чест на княз Кирил по случай именния му ден, имало тържествен молебен, на който присъствал и крал Георги с голяма свита. На службата пред българския княз дефилирали целият гръцки гарнизон и българското отделение. От това се вижда, между българи и гърци в Солун владее пълно съгласие.
Виена, 11 ноември
ЕДНА НОВА ГРУПА
от 370 българи пристигна тук тази сутрин на път за отечеството си и продължи пътуването.
Букурещ, 11 ноември
"УНИВЕРСУЛ" (в отговор на френския вестник "Тан"):
Ето по какъв начин западният свят цени и възхвалява делото на балканските съюзници. В какво се състои това дело? Какви са последствията му и до каква степен ни засягат те? Повикана да живее в резултат на жертвите, дадени от собствените ни синове, България бе в началото една малка страна с три милиона жители. Малка, но жилава, тя започна веднага да изпълнява един смел и велик план; тя се нае да стане велика сила, една голяма и уважавана държава. На пътя й към тази цел обаче стояха двама съперника и един враг. За същото мечтаеха Сърбия и Гърция и уголемяването на България можеше да стане пречка за осъществяването на техните идеали. Най-неочаквано в един прекрасен ден България влезе в Източна Румелия, обяви я за българска земя и си я анексира, без ни най-малко да се страхува от своите мощни господари - турците, които се смаяха от дързостта й. Сърбите се надигнаха, но България светкавично ги повали на земята. Сливница стана истинската гробница на династията Обренович. Този нов успех не им се оказа достатъчен. Напротив, той спомогна на българите да видят нова съблазнителна плячка: Македония Солун, Егейско море, Средиземно море - царство на моретата. Ето мечтата на българския народ след войната против Сърбия: една велика България от Дунав до морето.
С упорита смелост този народ работи всеки ден и всеки час за постигането на тази мечта. Той посвещава всяка минута от живота си за успяването на този негов план и понеже не му е възможно да победи едновременно гръцкото, сръбското и черногорското съперничество и същевременно да се справи с общия враг Турция, той се споразумя със своите съперници заедно да разграбят турчина, разделяйки си плячката.
Да, турците не оправдаха и най-скромните надежди, които им се възлагаха. Това, което им се случва днес, те го знаеха от 150 години, защото то бе написано с кървави букви в завещанието на Петър Велики... Те биха могли да продължават съществуването си като европейска държава, но не и спрат разкапването на Турция. Не по-малка истина е обаче и това, че настоящите войни: Турско-италианската и Балканската, са в действителност дълбоко безнръвствени... Разделянето на Турция, отдавна решено по принцип от Европа, бе постоянно отлагано и то не по някакви си морални причини, морал и срам са непонятни за Европа, но просто от невъзможност великите сили да се споразумеят помежду си за начина на разделянето. Болният човек си оснана на леглото, поддържан с разни лекарства от тия, които с нетърпение очакваха неговата смърт. Изглеждаше по едно време, че той ще се съвземе. Положението стана обезпокоително. Но кой да нанесе удара, по какъв начин да се раздели наследството?
Тогава Европа измисли този позорен заговор, този балкански съюз на четири сателита на славизма, които тя въоръжи, снабди с пари и припаси, и когато й се стори момента подходящ, каза: удряйте!...
Да, вярно е, турците не се показаха на висотата на този исторически момент. Но кой ги доведе до там? - Европа. Европа е онази, която с или без нужда започна да заема пари на Турция, за да й прибира лихвени проценти и когато й се стори, че е дошло време, тя й грабна от ръцете всички извори на богатства... Европа й отне правосъдието. Европа стана господарка в собствената къща на турчина, където тя не допусна никаква реформа, никакъв напредък. Нещо повече, когато в България внасяше скорострелни оръдия и пушки, на турците Европа продаваше останалите по разните й арсенали вехтории. И същата тази Европа ликува пред "величественото зрелище", същата възхвалява бълканските народи и хората, които са ги подготвили за тази блестяща историческа роля...
проф. БАЗИЛЕСКУ
Виена, 11 ноември
"ЛОКАЛ АНЦАЙГЕР" (телеграма от Белград с дата 10 т.м.):
Между българското население в Битоля владеело много неприятно настроение, тъй като гърците на два пъти били разбити от турските войски, при село Ваница, недалеч от Битоля.
Петербург, 14 ноември
ПЕТЕРБУРГСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ (кореспонденция от Солун):
Както може да се съди по отзивите на някои тукашни гръцки вестници, по-раншните гръцки претенции над Македония започнаха да възкръсват отново. Вестник "Емброс" изказва задоволството си по повод на уж състоялото се съглашение между Гърция и България, според което цялата южна половина на Македония, включително Драма, Серес, Солун и Битоля, се давали на Гърция. Подобни вестници и политиканстващи гръцки клубове се стараят да придадат преувеличено значение на установяването в Солун на временно гръцко управление и на пристигането тук на гръцкото кралско семейство. Изтъкват тези събития като окончателна анексия на Солун към Гърция. Между другото гърците изпратиха свой гарнизон в Серес, който град бе зает с бой от българските войски десет дена по-рано. Българите там посрещнаха гърците като гости и добри съюзници. Под влиянието на известията за победите на източния военен театър славата на българската победоносна алмия расте между тукашното население, което приписва на нея цялата заслуга за освобождението на Македония. Поради недостатъчната коректност на гръцката войска между населението се забелязва по-голяма наклонност към българите. Турците и евреите изпращат свои депутации при българските военни власти с молба за въвеждане на ред в града и за охрана на техните права. Българските власти се държат коректно, като предоставят на гърците да управляват града съгласно договора за капитулирането на Солун.
Берлин, 19 ноември
РЕЧ НА КАНЦЛЕРА БЕТМАН ХОЛВЕК пред Райхстага:
От десетки години положението на Балканския полуостров привлича вниманието на силите. Многото опити за подобряването му се оказаха безуспешни и страстите избухнаха. Главната задача на Европа беше да предотврати сблъскването на балканските народи и главо - една европейска война. Европа се постара да локализира войната. Това й се удаде досега, надявам се да й се удаде и занапред. Германия не е пряко заинтересована, но въпреки това ще вземе участие в уреждане на новото положение. Ако се явят недоразумения между някои от воювящите и някои от силите, то разрешението на спора ще бъде улеснено само, ако силите действат заедно. Исканията на силите ще станат известни, когато воюващите страни изкажат сноите евентуални недоразумения...
Нашата политика ще бъде и занапред поддържане на приятелски отношения, особено икономически, с усилилите се балкански държави и запазване след сключването на мира жизнеспособността на Турция като важен политически и икономически фактор.
Париж, 19 ноември
"ТАН":
Нека балканските държави си спомнят докъде ги бяха довели тридесетгодишните им раздори и нека видят докйде достигнаха за шест месеца в съгласие и нека се убедят, че единството е всичката им сила. Да не забравят, че тази сила утре може да им е повече потребна, за да бъдат зачитани в мирно време и да внушават страх в случай на война. За запазване на силите и единството ще съумее ли всяка от тях да си наложи жертвите, които се изискват за това.
Берлин, 20 ноември
"БЕРЛИНЕР ТАГЕБЛАТ" (интервю с унгарския държавен секретар Ешонски):
Моето мнение за развитието на България е от най-добрите. Българите са сериозен и способен народ. Всички те са привърженици на реалистичната политика и добри делови хора, което е винаги едно предимство в политиката. Вярвам, че повече клънят към нас, отколкото към панславистични блянове.
Париж, 22 ноември
ИЗЯВЛЕНИЕ НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДЯТЕЛЯ ПОАНКАРЕ пред парламентарната комисия по външните работи:
Много преди войната ние трябваше да влезем в преговори с България за покровителството на тамошните католически вироизповедни учебни заведения. Сезирани сме от няколко месеца с една френско-българска конвенция, подписана на 2 април 1910 г., в която са обозначени подробно съществуващите в България заведения от този род и те ще бъдат запазени. Комисията не е докладвала още този проект и може би с гласуването му не бива да се бърза, защото ще се наложат някои изменения, за да бъде той съобразен с новозавладените територии.
Анверс, 24 ноември
"МАТЕН":
Нека се надяваме, че опасността от общ конфликт може да бъде избягната. България и Сърбия работят за намирането на едно решение на албанския въпрос. Съюзниците са готови да признаят автономия на Албания, но под техен контрол. Ако Албания може да бъде автономна, тя не може да бъде независима без национално минало, без организирано правителство. Тя ще бъде винаги един вид Босна-Херцеговина. Въпросът е да се знае дали тя ще се намира под зависимостта на Австрия или на Сърбия. Този е въпросът, който европейската дипломация трябва да се помъчи да реши.
Букурещ, 24 ноември
"ЛА РУМАНИ" (в отговор на "Мир"):
Що се отнася до влиянието на България върху Румъния в миналото, твърденията не съответстват на старата история. Начинът, по който българският официоз говори за това минало, има явно за цел да способствува за поддържането на добри отношения между двете страни. Като говори обаче за съвременната епоха, той казва истината. Румъния е поддържала постоянно своите съседи българите. Даже и през настоящата война успехите на България не биха били възможни, ако не беше поведението, което румъните държаха, за да не прекъснат именно едно традиционно приятелство, основано на взаимно доверие. "Мир" изтъква, че в резултат на някакви си външни интриги забелязва се известна промяна в оброто разположение на Румъния спрямо българите, като се позовава на думите на г-н Йорга, който минава може би в София за сериозен човек.
Струва ни се, че не е прилично щото България да отговаря на нашите справедливи и основателни очаквания с предположения, че се ръководим от интриги, които не съществуват. Румъния е дала всички доказателства, че желае искрено приятелството на България. Нека последната докаже, че и тя цени румънските чувства и че е готова да направи това, което трябва, за да ги насърчи.
Букурещ, 24 ноември
"ЛА ПОЛИТИК":
Румънският княз Мирча Велики се е титулувал до 1417 г. "войвода севастократор" и същевременно - господар на двата бряга на Дунав до Черно море и до Дръстър (Силистра)... Делото на историята е бавно, но сигурно. Благодарение на това дело Берлинският договор върна на румънския крал след цели пет столетия титлата на Мирча Велики. Същото това дело ще се завърши, щом чл. 40 от Берлинския договор даде цялата историческа обширност на тази титла.
Букурещ, 25 ноември
"АДЕВЪРУЛ":
Положението на Румъния е извънредно мъчително. Тя присъствува безучастно на изтреблението на нейните братя, без да може да им помогне или поне да ги утеши. Начело с гръцкия крал и Диадок елинската армия върши най-жестоки зверства над мирното куцовлашко население и това нейно дело се поддържа от самите гръцки митрополити... Поради географското си положение Румъния не може да обяви война на Гърция, а всички други мерки - бойкотирани на гръцката търговия и др. - са незначителни в случая. Затова румънската дипломация е длъжна от все сила да работи за създаването на една независима Македония. И ако това дело не успее, ако Македония се раздели между балканските държави, Румъния трябва да настоява щото най-голямата част от териториите, населени с румъни, ако не и цяла Македония, да се даде на България, само да се спаси от гърците, най-опасните неприятели на романизма. По-лесно ще се споразумеем с българите. Те са по толерантни. С тях имаме повече общи интереси, които ще ги заставят да живеят в добро съгласие с нас. Най-сетне с тях имаме обща граница. Срещу тях можем да воюваме в случай на нужда, на тях можем да наложим волята си, а гърците са далеч и затова остават ненаказани. Елинизмът е по-опасен от славизма. Той е погърчил толкова румъни, когато нашите братя никога не са изгубвали народността си между българите. Ако не се осъществи независима Македония, предпочитам тя да стане цяла българска или сръбска, но нито педя земя, населена с румъни, да не падне под гръцко владение. Страхът от Велика България е една невинна шега. Българите имат най-голям интерес щото Румъния да им служи като щит против руското влияние. Всички ония, които смятат, че България желае да се присъедини към Русия, не познават българите. Нека се споразумеем с тях върху няколко малки висящи въпроси. Щом се договорим, нека помогнем на България да изгони турците от Македония, от Епир, даже от Тесалия, която отчасти е населена с румъни. Нещо повече: ние можем да помолим на българите да ни оставят сами да дадем един урок на гърците. Нека България, която е уморена и чиито войски, след като се покриха със слава и сега имат нужда от почивка, ни позволят да минем през нейна територия и да изправим нашата армия срещу гръцката. След победата ния ще й отстъпим всички завзети от нас земи с едно условие: да уважава народностната цялост на куцовласите...
Париж, 2 декември
"ТАН" (интервю с д-р Данев след срещата му с министър-председателя Поанкаре):
България има ангажименти само към своите съюзници и ще продължава да стои на тези позиции...Балканският полуостров за балканските народи. Изпълнени сме с голяма почит към всички велики сили. Решени сме, доколкото зависи от нас, да поддържаме с всички тях най-добри отношения и мислим, че ще бъдем полезни както за себе си, така и за Европа, като заложим в основата на нашата политика единствено запазването на този Балкански съюз, който доказа своята стойност...България няма да отстъпи по въпроса за Одрин и е готова да започне война, ако Турция откаже да се съгласи...
Анверс, 23 декември
"МАТЕН" (интервю с румънския генерален консул):
Негово Величество крал Карол заяви, че намеренията му били съвършено миролюбиви и че не е искал да мобилизира, макар част от общественото мнение да настоявало в началото и Румъния да се намеси в балканския конфликт. Румъния има право на компенсации. Тя ще бъде твърде скромна в исканията си, защото държи сметка за доброто си съседство с България.
Лондон, 25 декември
"РОЙТЕР":
Вярва се, че всички посланици признават единодушно необходимостта от една обща акция. Относно Одрин няма никакво основание за съмнение, че посланиците не биха имали нищо против този град да се отстъпи на България. Дипломатическите кръгове смятат постъпката на съюзническите делегации за твърде благоразумна и намират, че чрез нея са избегнати много трудности и че всички страни печелят време за по-дълбоко проучване на положението. Общото убеждение в тези среди е, че членовете от мисиите на мира не ще напуснат Лондон и че благодарение тактичността и търпението на делегатите и капитулацията на Одрин, която се очаква да стане скоро, ще бъде намерен задоволителен начин за излизане от сегашното безизходно положение.
Париж, 28 декември
"МАТЕН" (кореспонденция от Лондон):
Турският делегат Решид паша получи от своето правителство тереграма, в която се казва, че Турция, каквито и стъпки да бъдат предприети спрямо нея, е твърдо решена да не отстъпва нито Одрин, нито островите. Портата смята за неуместно оставането по-нататък на нейните пълномощници в Лондон. Има сведения от българска страна, че в разговора си с турските министри при Чаталджа генерал Савов казал: Ако не отстъпите Одрин и ако ни принудите да подновим военните действия, можете да бъдете сигурни, че ще изгубите не само Одрин, но и един важен град.
Белград, 28 декември
"САМОУПРАВА"
критикува поведението на Румъния и порицава нейното искане за промяна на границите с България тъкмо в момент, когато тя воюва с Турция. Когато една велика сила предяви известни искания и проведе мобилизация за подкрепата им, това е акт на брутално насилие, което не можело да бъде посрещнато със симпатия от цивилизования свят, а когато това прави една малка държава, то е не само грозно, но е опасно. Вестникът изказва надежда, че най-предвидливите румънски държавници ще се постараят да се изостави това, което Румъния върши днес, защото интересите на румънците изискват запазване на приятелски отношения на кралството с Балканския съюз.
Лондон, 28 декември
"ДЕЙЛИ ГРАФИК":
Всеки честен човек трябва дълбоко да се възмути от опитите на Румъния да изтръгне териториални отстъпки от България, заплашвайки я, че ще подпомогне турците против каузата на християнството в Балканския полуостров. Силите не могат да търпят такова поведение.
Лондон, 29 декември
"МОРНИНГ ПОСТ":
Никакъв добър и благополучен резултат не може да се очаква от една намеса на Румъния, която намеса няма да увеличи никак симпатиите към Румъния, на които България се радва в Западна Европа. Тази намеса само може да унизи Румъния в очите на цял свят.
"ДЕЙЛИ НЮЗ":
Всеки опит от страна на Румъния да упражнява натиск върху България би било много голяма заплаха за мира между Австрия и Русия и зародиш за сигурни репресии в бъдеще. Не е за вярване, че силите няма да потушат такъв един лекомислен опит.
"РОЙТЕР":
Румънският министър г-н Таке Йонеску опровергал твърдението, че преди няколко години България предлага на Румъния Русе, Варна и Шумен при условие Румъния да сключи с нея съюз против Турция. Г-н Йонеску опровергал също твърдението, че Румъния искала сега Варна и изтъкнал историческите права на Румъния над Добруджа, вкрючително Силистра, последният християнски владетел на която в края на Х²V век бил княз Мирча, титулуван "Княз на Румъния", владетел на Силистра и на всичката земя от двете страни на Дунава до голямото море, която по-късно станала турска.
Париж, 29 декември
"ЖУРНАЛ ДЬО ДЕБА":
Румъния се старае да изтръгне от България компенсации и удовлетворения, на каквито тя мисли, че има право, преди да е сключен мирът и българската войска да може да бъде прехвърлена към дунавската граница. Румъния настоява за искането си толкова по-силно, колкото повече преговорите между Турция и балканските държави се приближават към края си. Румънското правителство би действало по-разумно, ако по-малко се обръщаше към разочарованията от миналото, ако гредаше повече бъдещето и потърсеше признателността и приятелството на българите.
"ТАН":
България, която е положила големи усилия за постигане на поставената си цел, не разбира как Румъния, която не е участвала в тези усилия, може да има право да се ползва от плодовете им. За победоносна България е невъзможно да се съгласи на териториални отстъпки, като да е била победена. България остава на становището, че причината за неучастието на Румъния по време на войната е било убеждението й, че ще победи не Балканският съюз, а Турция. Затова тя отказва за сега да възнагради една услуга, каквато не е получила, и да плати за един неутралитет, който не признава за приятелски. Така че българската съпротива е понятна. Главният аргумент на Румъния е, че било в интереса на България тя да си обезпечи занапред вярната подкрепа на Румъния. Румънските искания надминават онова, което тя предлага, а само изравняването на първото с второто би могло да стане основа за незабавно съглашение.
Лондон, 31 декември
"ТАЙМС":
Преговорите между България и Румъния напредват. Скоро се очаква разрешение на въпроса. Д-р Данев и Таке Йонеску посетиха вчера сръбските делегати. Има основание да се вярва, че България ще даде на Румъния компенсации засметка на всички свои съюзници и че при тези обстоятелства България се надява Сърбия да не настоява за претенциите си за Битоля. Освен тези териториални въпроси, вярва се, че било разисквано и върху подкрепата, която Румъния би искала да окаже на съюзниците и даже върху един евентуален румъно-български съюз.
"ДЕЙЛИ ТЕЛЕГРАФ"
възпроизвежда заявлението от българска страна, че сега съвсем не е моментът за Румъния да предявява своите искания за минимум услуги, каквито не са искани никога и за които не са водени никакви преговори.

**Гост** · 29-07-2004, 22:19

.......................

си чупят главата с него. От това Австро-Унгария не би спечелила много. Втори случай - балканските народи стигат победоносно до Солун или българите превземат Цариград. Има ли смисъл да се спира техният победоносен ход? Какви вреди биха принесли на Европа и особено на Австрия, ако на Балкана се появят силни, здрави християнски държави, в които редът, благосъстоянието и богатството по друг начин биха се развивали, отколкото под изхабеното и варварско турско владичество. За нас би било от голяма полза, ако би се издигнало на Босфора едно българско царство. Такава млада българска империя много по-ревниво би пазила своята самостоятелност и не би се поддавала на влияние дори и на онова на Белия цар...
Париж, 29 октомври
"ЖУРНАЛ ДЬО ДЕБА":
Поведението на Румъния занимава в този момент цяла Европа, защото от нея зависи решението на голямата криза. Известно е, че преди да започне войната на Балканите, крал Карол конферира с граф Берхтолд, че получи отличието на руски фелдмаршал и че даде да се разбере в София кое ще запази неутралитета. Сигурно е, че той е знаел за балканските проекти и не им се е противопоставил. Обаче днес той заповядва да се вземат всички подготвителни мерки за една намеса. Може би той се е надявал да извлече по-големи изгоди от една продължителна и нерешителна Балканска война, отколкото от едно определено съглашение. Не е тайна за никого, че Румъния си е запазила правото да поиска от България като компенсация за българските увеличения на юг отстпването на ивици българска земя между Добруджа и линията Варна-Русе.
Румъния може да има подобни претенции, но въпросът е как тя, която нищо не е рискувала, ще иска същата награда както България, която бе поставила на карта своето съществуване в една голяма и тежка борба. Румъния ще бъде погледната с лошо око, ако днес се опълчи, че се нарушава балканското равновесие, когато тя не е направила никакъв жест за предотвратяване на това нарушаване.
Румъния би поела следователно тежка отговорност, ако не се задоволи с едно уголемяване, което би осигурило превъзходна граница на Добруджа, и ако се намеси с оръжие в момент, когато българите са заети изцяло на другия край на Балканите.
Виена, 1 ноември
"ПЕСТЕР ЛОЙД":
Идването на г-н Данев е гаранция, че българските държавни мъже искрено се стараят да изгладят всички съществуващи спорни въпроси в споразумение с Австро-Унгария, като се вземат под внимание значителните интереси на нашата монархия. У нас няма човек, който би оспорвал плодовете на тяхната геройско освободителна война.
Женева, 2 ноември
"ЖУРНАЛ ДЬО ЖЕНЕВ" (телеграма от Лондон):
Що се касае до бъдещето на Цариград, тукашните политически кръгове са благоприятно настроени за един проект за интернационализирането му. При все това не би било невъзможно Англия да приеме в съгласие с Русия да остави на Балканския съюз и на неговия водач цар Фердинанд висшето управление на Цариград, станал свободно пристанище. Но това са неща далечни, за които се приказва в кабинетите, за да не бъдат те изненадани, когато ще дойде моментът за уреждането на тия деликатни въпроси. Засега нищо определено, всичко е предположения, неопределени предположения, разговори, които лека-полека ще позволят на разните правителства да си съставят едно точно понятие за туй, което е възможно да се направи, и особено върху туй, за което е невъзможно да се надяват.
Атина, 2 ноември
"ЕСТИЯ":
Официозът "Мир" пристигна тъкмо навреме, за да разсее всяко недоразумение по повод на срещата на двете съюзни войски. Едно събитие, достойно за чествуване. Това побратимяване се очакваше както в София, така и в Атина. Ако събитията не отговориха напълно на това очакване, причината е, че българската войска не си беше дала сметка за точното състояние на нешата и не знаеше, че Солун вече е окупиран от гръцките войски.
Виена, 10 ноември
"НОЕС ВИНЕР ТАГЕБЛАТ" (телеграма от Атина с дата 7 ноември):
Покрай гръцката войска в Солун се намира и едно малко българско военно подразделение. Българското отделение било част от онзи голям отряд, който при преследването на бягащите турци стигнал до Солун, но веднага се оттеглил, когато българският командир узнал, че градът е вече завзет от гръцката войска. Князете Борис и Кирил, които са начело на българския отряд и били много уморени от дългия поход, останали в Солун, а заради тях - и туй малко военно отделение. Вчера, в чест на княз Кирил по случай именния му ден, имало тържествен молебен, на който присъствал и крал Георги с голяма свита. На службата пред българския княз дефилирали целият гръцки гарнизон и българското отделение. От това се вижда, между българи и гърци в Солун владее пълно съгласие.
Виена, 11 ноември
ЕДНА НОВА ГРУПА
от 370 българи пристигна тук тази сутрин на път за отечеството си и продължи пътуването.
Букурещ, 11 ноември
"УНИВЕРСУЛ" (в отговор на френския вестник "Тан"):
Ето по какъв начин западният свят цени и възхвалява делото на балканските съюзници. В какво се състои това дело? Какви са последствията му и до каква степен ни засягат те? Повикана да живее в резултат на жертвите, дадени от собствените ни синове, България бе в началото една малка страна с три милиона жители. Малка, но жилава, тя започна веднага да изпълнява един смел и велик план; тя се нае да стане велика сила, една голяма и уважавана държава. На пътя й към тази цел обаче стояха двама съперника и един враг. За същото мечтаеха Сърбия и Гърция и уголемяването на България можеше да стане пречка за осъществяването на техните идеали. Най-неочаквано в един прекрасен ден България влезе в Източна Румелия, обяви я за българска земя и си я анексира, без ни най-малко да се страхува от своите мощни господари - турците, които се смаяха от дързостта й. Сърбите се надигнаха, но България светкавично ги повали на земята. Сливница стана истинската гробница на династията Обренович. Този нов успех не им се оказа достатъчен. Напротив, той спомогна на българите да видят нова съблазнителна плячка: Македония Солун, Егейско море, Средиземно море - царство на моретата. Ето мечтата на българския народ след войната против Сърбия: една велика България от Дунав до морето.
С упорита смелост този народ работи всеки ден и всеки час за постигането на тази мечта. Той посвещава всяка минута от живота си за успяването на този негов план и понеже не му е възможно да победи едновременно гръцкото, сръбското и черногорското съперничество и същевременно да се справи с общия враг Турция, той се споразумя със своите съперници заедно да разграбят турчина, разделяйки си плячката.
Да, турците не оправдаха и най-скромните надежди, които им се възлагаха. Това, което им се случва днес, те го знаеха от 150 години, защото то бе написано с кървави букви в завещанието на Петър Велики... Те биха могли да продължават съществуването си като европейска държава, но не и спрат разкапването на Турция. Не по-малка истина е обаче и това, че настоящите войни: Турско-италианската и Балканската, са в действителност дълбоко безнръвствени... Разделянето на Турция, отдавна решено по принцип от Европа, бе постоянно отлагано и то не по някакви си морални причини, морал и срам са непонятни за Европа, но просто от невъзможност великите сили да се споразумеят помежду си за начина на разделянето. Болният човек си оснана на леглото, поддържан с разни лекарства от тия, които с нетърпение очакваха неговата смърт. Изглеждаше по едно време, че той ще се съвземе. Положението стана обезпокоително. Но кой да нанесе удара, по какъв начин да се раздели наследството?
Тогава Европа измисли този позорен заговор, този балкански съюз на четири сателита на славизма, които тя въоръжи, снабди с пари и припаси, и когато й се стори момента подходящ, каза: удряйте!...
Да, вярно е, турците не се показаха на висотата на този исторически момент. Но кой ги доведе до там? - Европа. Европа е онази, която с или без нужда започна да заема пари на Турция, за да й прибира лихвени проценти и когато й се стори, че е дошло време, тя й грабна от ръцете всички извори на богатства... Европа й отне правосъдието. Европа стана господарка в собствената къща на турчина, където тя не допусна никаква реформа, никакъв напредък. Нещо повече, когато в България внасяше скорострелни оръдия и пушки, на турците Европа продаваше останалите по разните й арсенали вехтории. И същата тази Европа ликува пред "величественото зрелище", същата възхвалява бълканските народи и хората, които са ги подготвили за тази блестяща историческа роля...
проф. БАЗИЛЕСКУ
Виена, 11 ноември
"ЛОКАЛ АНЦАЙГЕР" (телеграма от Белград с дата 10 т.м.):
Между българското население в Битоля владеело много неприятно настроение, тъй като гърците на два пъти били разбити от турските войски, при село Ваница, недалеч от Битоля.
Петербург, 14 ноември
ПЕТЕРБУРГСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ (кореспонденция от Солун):
Както може да се съди по отзивите на някои тукашни гръцки вестници, по-раншните гръцки претенции над Македония започнаха да възкръсват отново. Вестник "Емброс" изказва задоволството си по повод на уж състоялото се съглашение между Гърция и България, според което цялата южна половина на Македония, включително Драма, Серес, Солун и Битоля, се давали на Гърция. Подобни вестници и политиканстващи гръцки клубове се стараят да придадат преувеличено значение на установяването в Солун на временно гръцко управление и на пристигането тук на гръцкото кралско семейство. Изтъкват тези събития като окончателна анексия на Солун към Гърция. Между другото гърците изпратиха свой гарнизон в Серес, който град бе зает с бой от българските войски десет дена по-рано. Българите там посрещнаха гърците като гости и добри съюзници. Под влиянието на известията за победите на източния военен театър славата на българската победоносна алмия расте между тукашното население, което приписва на нея цялата заслуга за освобождението на Македония. Поради недостатъчната коректност на гръцката войска между населението се забелязва по-голяма наклонност към българите. Турците и евреите изпращат свои депутации при българските военни власти с молба за въвеждане на ред в града и за охрана на техните права. Българските власти се държат коректно, като предоставят на гърците да управляват града съгласно договора за капитулирането на Солун.
Берлин, 19 ноември
РЕЧ НА КАНЦЛЕРА БЕТМАН ХОЛВЕК пред Райхстага:
От десетки години положението на Балканския полуостров привлича вниманието на силите. Многото опити за подобряването му се оказаха безуспешни и страстите избухнаха. Главната задача на Европа беше да предотврати сблъскването на балканските народи и главо - една европейска война. Европа се постара да локализира войната. Това й се удаде досега, надявам се да й се удаде и занапред. Германия не е пряко заинтересована, но въпреки това ще вземе участие в уреждане на новото положение. Ако се явят недоразумения между някои от воювящите и някои от силите, то разрешението на спора ще бъде улеснено само, ако силите действат заедно. Исканията на силите ще станат известни, когато воюващите страни изкажат сноите евентуални недоразумения...
Нашата политика ще бъде и занапред поддържане на приятелски отношения, особено икономически, с усилилите се балкански държави и запазване след сключването на мира жизнеспособността на Турция като важен политически и икономически фактор.
Париж, 19 ноември
"ТАН":
Нека балканските държави си спомнят докъде ги бяха довели тридесетгодишните им раздори и нека видят докйде достигнаха за шест месеца в съгласие и нека се убедят, че единството е всичката им сила. Да не забравят, че тази сила утре може да им е повече потребна, за да бъдат зачитани в мирно време и да внушават страх в случай на война. За запазване на силите и единството ще съумее ли всяка от тях да си наложи жертвите, които се изискват за това.
Берлин, 20 ноември
"БЕРЛИНЕР ТАГЕБЛАТ" (интервю с унгарския държавен секретар Ешонски):
Моето мнение за развитието на България е от най-добрите. Българите са сериозен и способен народ. Всички те са привърженици на реалистичната политика и добри делови хора, което е винаги едно предимство в политиката. Вярвам, че повече клънят към нас, отколкото към панславистични блянове.
Париж, 22 ноември
ИЗЯВЛЕНИЕ НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДЯТЕЛЯ ПОАНКАРЕ пред парламентарната комисия по външните работи:
Много преди войната ние трябваше да влезем в преговори с България за покровителството на тамошните католически вироизповедни учебни заведения. Сезирани сме от няколко месеца с една френско-българска конвенция, подписана на 2 април 1910 г., в която са обозначени подробно съществуващите в България заведения от този род и те ще бъдат запазени. Комисията не е докладвала още този проект и може би с гласуването му не бива да се бърза, защото ще се наложат някои изменения, за да бъде той съобразен с новозавладените територии.
Анверс, 24 ноември
"МАТЕН":
Нека се надяваме, че опасността от общ конфликт може да бъде избягната. България и Сърбия работят за намирането на едно решение на албанския въпрос. Съюзниците са готови да признаят автономия на Албания, но под техен контрол. Ако Албания може да бъде автономна, тя не може да бъде независима без национално минало, без организирано правителство. Тя ще бъде винаги един вид Босна-Херцеговина. Въпросът е да се знае дали тя ще се намира под зависимостта на Австрия или на Сърбия. Този е въпросът, който европейската дипломация трябва да се помъчи да реши.
Букурещ, 24 ноември
"ЛА РУМАНИ" (в отговор на "Мир"):
Що се отнася до влиянието на България върху Румъния в миналото, твърденията не съответстват на старата история. Начинът, по който българският официоз говори за това минало, има явно за цел да способствува за поддържането на добри отношения между двете страни. Като говори обаче за съвременната епоха, той казва истината. Румъния е поддържала постоянно своите съседи българите. Даже и през настоящата война успехите на България не биха били възможни, ако не беше поведението, което румъните държаха, за да не прекъснат именно едно традиционно приятелство, основано на взаимно доверие. "Мир" изтъква, че в резултат на някакви си външни интриги забелязва се известна промяна в оброто разположение на Румъния спрямо българите, като се позовава на думите на г-н Йорга, който минава може би в София за сериозен човек.
Струва ни се, че не е прилично щото България да отговаря на нашите справедливи и основателни очаквания с предположения, че се ръководим от интриги, които не съществуват. Румъния е дала всички доказателства, че желае искрено приятелството на България. Нека последната докаже, че и тя цени румънските чувства и че е готова да направи това, което трябва, за да ги насърчи.
Букурещ, 24 ноември
"ЛА ПОЛИТИК":
Румънският княз Мирча Велики се е титулувал до 1417 г. "войвода севастократор" и същевременно - господар на двата бряга на Дунав до Черно море и до Дръстър (Силистра)... Делото на историята е бавно, но сигурно. Благодарение на това дело Берлинският договор върна на румънския крал след цели пет столетия титлата на Мирча Велики. Същото това дело ще се завърши, щом чл. 40 от Берлинския договор даде цялата историческа обширност на тази титла.
Букурещ, 25 ноември
"АДЕВЪРУЛ":
Положението на Румъния е извънредно мъчително. Тя присъствува безучастно на изтреблението на нейните братя, без да може да им помогне или поне да ги утеши. Начело с гръцкия крал и Диадок елинската армия върши най-жестоки зверства над мирното куцовлашко население и това нейно дело се поддържа от самите гръцки митрополити... Поради географското си положение Румъния не може да обяви война на Гърция, а всички други мерки - бойкотирани на гръцката търговия и др. - са незначителни в случая. Затова румънската дипломация е длъжна от все сила да работи за създаването на една независима Македония. И ако това дело не успее, ако Македония се раздели между балканските държави, Румъния трябва да настоява щото най-голямата част от териториите, населени с румъни, ако не и цяла Македония, да се даде на България, само да се спаси от гърците, най-опасните неприятели на романизма. По-лесно ще се споразумеем с българите. Те са по толерантни. С тях имаме повече общи интереси, които ще ги заставят да живеят в добро съгласие с нас. Най-сетне с тях имаме обща граница. Срещу тях можем да воюваме в случай на нужда, на тях можем да наложим волята си, а гърците са далеч и затова остават ненаказани. Елинизмът е по-опасен от славизма. Той е погърчил толкова румъни, когато нашите братя никога не са изгубвали народността си между българите. Ако не се осъществи независима Македония, предпочитам тя да стане цяла българска или сръбска, но нито педя земя, населена с румъни, да не падне под гръцко владение. Страхът от Велика България е една невинна шега. Българите имат най-голям интерес щото Румъния да им служи като щит против руското влияние. Всички ония, които смятат, че България желае да се присъедини към Русия, не познават българите. Нека се споразумеем с тях върху няколко малки висящи въпроси. Щом се договорим, нека помогнем на България да изгони турците от Македония, от Епир, даже от Тесалия, която отчасти е населена с румъни. Нещо повече: ние можем да помолим на българите да ни оставят сами да дадем един урок на гърците. Нека България, която е уморена и чиито войски, след като се покриха със слава и сега имат нужда от почивка, ни позволят да минем през нейна територия и да изправим нашата армия срещу гръцката. След победата ния ще й отстъпим всички завзети от нас земи с едно условие: да уважава народностната цялост на куцовласите...
Париж, 2 декември
"ТАН" (интервю с д-р Данев след срещата му с министър-председателя Поанкаре):
България има ангажименти само към своите съюзници и ще продължава да стои на тези позиции...Балканският полуостров за балканските народи. Изпълнени сме с голяма почит към всички велики сили. Решени сме, доколкото зависи от нас, да поддържаме с всички тях най-добри отношения и мислим, че ще бъдем полезни както за себе си, така и за Европа, като заложим в основата на нашата политика единствено запазването на този Балкански съюз, който доказа своята стойност...България няма да отстъпи по въпроса за Одрин и е готова да започне война, ако Турция откаже да се съгласи...
Анверс, 23 декември
"МАТЕН" (интервю с румънския генерален консул):
Негово Величество крал Карол заяви, че намеренията му били съвършено миролюбиви и че не е искал да мобилизира, макар част от общественото мнение да настоявало в началото и Румъния да се намеси в балканския конфликт. Румъния има право на компенсации. Тя ще бъде твърде скромна в исканията си, защото държи сметка за доброто си съседство с България.
Лондон, 25 декември
"РОЙТЕР":
Вярва се, че всички посланици признават единодушно необходимостта от една обща акция. Относно Одрин няма никакво основание за съмнение, че посланиците не биха имали нищо против този град да се отстъпи на България. Дипломатическите кръгове смятат постъпката на съюзническите делегации за твърде благоразумна и намират, че чрез нея са избегнати много трудности и че всички страни печелят време за по-дълбоко проучване на положението. Общото убеждение в тези среди е, че членовете от мисиите на мира не ще напуснат Лондон и че благодарение тактичността и търпението на делегатите и капитулацията на Одрин, която се очаква да стане скоро, ще бъде намерен задоволителен начин за излизане от сегашното безизходно положение.
Париж, 28 декември
"МАТЕН" (кореспонденция от Лондон):
Турският делегат Решид паша получи от своето правителство тереграма, в която се казва, че Турция, каквито и стъпки да бъдат предприети спрямо нея, е твърдо решена да не отстъпва нито Одрин, нито островите. Портата смята за неуместно оставането по-нататък на нейните пълномощници в Лондон. Има сведения от българска страна, че в разговора си с турските министри при Чаталджа генерал Савов казал: Ако не отстъпите Одрин и ако ни принудите да подновим военните действия, можете да бъдете сигурни, че ще изгубите не само Одрин, но и един важен град.
Белград, 28 декември
"САМОУПРАВА"
критикува поведението на Румъния и порицава нейното искане за промяна на границите с България тъкмо в момент, когато тя воюва с Турция. Когато една велика сила предяви известни искания и проведе мобилизация за подкрепата им, това е акт на брутално насилие, което не можело да бъде посрещнато със симпатия от цивилизования свят, а когато това прави една малка държава, то е не само грозно, но е опасно. Вестникът изказва надежда, че най-предвидливите румънски държавници ще се постараят да се изостави това, което Румъния върши днес, защото интересите на румънците изискват запазване на приятелски отношения на кралството с Балканския съюз.
Лондон, 28 декември
"ДЕЙЛИ ГРАФИК":
Всеки честен човек трябва дълбоко да се възмути от опитите на Румъния да изтръгне териториални отстъпки от България, заплашвайки я, че ще подпомогне турците против каузата на християнството в Балканския полуостров. Силите не могат да търпят такова поведение.
Лондон, 29 декември
"МОРНИНГ ПОСТ":
Никакъв добър и благополучен резултат не може да се очаква от една намеса на Румъния, която намеса няма да увеличи никак симпатиите към Румъния, на които България се радва в Западна Европа. Тази намеса само може да унизи Румъния в очите на цял свят.
"ДЕЙЛИ НЮЗ":
Всеки опит от страна на Румъния да упражнява натиск върху България би било много голяма заплаха за мира между Австрия и Русия и зародиш за сигурни репресии в бъдеще. Не е за вярване, че силите няма да потушат такъв един лекомислен опит.
"РОЙТЕР":
Румънският министър г-н Таке Йонеску опровергал твърдението, че преди няколко години България предлага на Румъния Русе, Варна и Шумен при условие Румъния да сключи с нея съюз против Турция. Г-н Йонеску опровергал също твърдението, че Румъния искала сега Варна и изтъкнал историческите права на Румъния над Добруджа, вкрючително Силистра, последният християнски владетел на която в края на Х²V век бил княз Мирча, титулуван "Княз на Румъния", владетел на Силистра и на всичката земя от двете страни на Дунава до голямото море, която по-късно станала турска.
Париж, 29 декември
"ЖУРНАЛ ДЬО ДЕБА":
Румъния се старае да изтръгне от България компенсации и удовлетворения, на каквито тя мисли, че има право, преди да е сключен мирът и българската войска да може да бъде прехвърлена към дунавската граница. Румъния настоява за искането си толкова по-силно, колкото повече преговорите между Турция и балканските държави се приближават към края си. Румънското правителство би действало по-разумно, ако по-малко се обръщаше към разочарованията от миналото, ако гредаше повече бъдещето и потърсеше признателността и приятелството на българите.
"ТАН":
България, която е положила големи усилия за постигане на поставената си цел, не разбира как Румъния, която не е участвала в тези усилия, може да има право да се ползва от плодовете им. За победоносна България е невъзможно да се съгласи на териториални отстъпки, като да е била победена. България остава на становището, че причината за неучастието на Румъния по време на войната е било убеждението й, че ще победи не Балканският съюз, а Турция. Затова тя отказва за сега да възнагради една услуга, каквато не е получила, и да плати за един неутралитет, който не признава за приятелски. Така че българската съпротива е понятна. Главният аргумент на Румъния е, че било в интереса на България тя да си обезпечи занапред вярната подкрепа на Румъния. Румънските искания надминават онова, което тя предлага, а само изравняването на първото с второто би могло да стане основа за незабавно съглашение.
Лондон, 31 декември
"ТАЙМС":
Преговорите между България и Румъния напредват. Скоро се очаква разрешение на въпроса. Д-р Данев и Таке Йонеску посетиха вчера сръбските делегати. Има основание да се вярва, че България ще даде на Румъния компенсации засметка на всички свои съюзници и че при тези обстоятелства България се надява Сърбия да не настоява за претенциите си за Битоля. Освен тези териториални въпроси, вярва се, че било разисквано и върху подкрепата, която Румъния би искала да окаже на съюзниците и даже върху един евентуален румъно-български съюз.
"ДЕЙЛИ ТЕЛЕГРАФ"
възпроизвежда заявлението от българска страна, че сега съвсем не е моментът за Румъния да предявява своите искания за минимум услуги, каквито не са искани никога и за които не са водени никакви преговори.

**Гост** · 29-07-2004, 22:29

.......................

ще си чупят главата с него. От това Австро-Унгария не би спечелила много. Втори случай - балканските народи стигат победоносно до Солун или българите превземат Цариград. Има ли смисъл да се спира техният победоносен ход? Какви вреди биха принесли на Европа и особено на Австрия, ако на Балкана се появят силни, здрави християнски държави, в които редът, благосъстоянието и богатството по друг начин биха се развивали, отколкото под изхабеното и варварско турско владичество. За нас би било от голяма полза, ако би се издигнало на Босфора едно българско царство. Такава млада българска империя много по-ревниво би пазила своята самостоятелност и не би се поддавала на влияние дори и на онова на Белия цар...
Париж, 29 октомври
"ЖУРНАЛ ДЬО ДЕБА":
Поведението на Румъния занимава в този момент цяла Европа, защото от нея зависи решението на голямата криза. Известно е, че преди да започне войната на Балканите, крал Карол конферира с граф Берхтолд, че получи отличието на руски фелдмаршал и че даде да се разбере в София кое ще запази неутралитета. Сигурно е, че той е знаел за балканските проекти и не им се е противопоставил. Обаче днес той заповядва да се вземат всички подготвителни мерки за една намеса. Може би той се е надявал да извлече по-големи изгоди от една продължителна и нерешителна Балканска война, отколкото от едно определено съглашение. Не е тайна за никого, че Румъния си е запазила правото да поиска от България като компенсация за българските увеличения на юг отстпването на ивици българска земя между Добруджа и линията Варна-Русе.
Румъния може да има подобни претенции, но въпросът е как тя, която нищо не е рискувала, ще иска същата награда както България, която бе поставила на карта своето съществуване в една голяма и тежка борба. Румъния ще бъде погледната с лошо око, ако днес се опълчи, че се нарушава балканското равновесие, когато тя не е направила никакъв жест за предотвратяване на това нарушаване.
Румъния би поела следователно тежка отговорност, ако не се задоволи с едно уголемяване, което би осигурило превъзходна граница на Добруджа, и ако се намеси с оръжие в момент, когато българите са заети изцяло на другия край на Балканите.
Виена, 1 ноември
"ПЕСТЕР ЛОЙД":
Идването на г-н Данев е гаранция, че българските държавни мъже искрено се стараят да изгладят всички съществуващи спорни въпроси в споразумение с Австро-Унгария, като се вземат под внимание значителните интереси на нашата монархия. У нас няма човек, който би оспорвал плодовете на тяхната геройско освободителна война.
Женева, 2 ноември
"ЖУРНАЛ ДЬО ЖЕНЕВ" (телеграма от Лондон):
Що се касае до бъдещето на Цариград, тукашните политически кръгове са благоприятно настроени за един проект за интернационализирането му. При все това не би било невъзможно Англия да приеме в съгласие с Русия да остави на Балканския съюз и на неговия водач цар Фердинанд висшето управление на Цариград, станал свободно пристанище. Но това са неща далечни, за които се приказва в кабинетите, за да не бъдат те изненадани, когато ще дойде моментът за уреждането на тия деликатни въпроси. Засега нищо определено, всичко е предположения, неопределени предположения, разговори, които лека-полека ще позволят на разните правителства да си съставят едно точно понятие за туй, което е възможно да се направи, и особено върху туй, за което е невъзможно да се надяват.
Атина, 2 ноември
"ЕСТИЯ":
Официозът "Мир" пристигна тъкмо навреме, за да разсее всяко недоразумение по повод на срещата на двете съюзни войски. Едно събитие, достойно за чествуване. Това побратимяване се очакваше както в София, така и в Атина. Ако събитията не отговориха напълно на това очакване, причината е, че българската войска не си беше дала сметка за точното състояние на нешата и не знаеше, че Солун вече е окупиран от гръцките войски.
Виена, 10 ноември
"НОЕС ВИНЕР ТАГЕБЛАТ" (телеграма от Атина с дата 7 ноември):
Покрай гръцката войска в Солун се намира и едно малко българско военно подразделение. Българското отделение било част от онзи голям отряд, който при преследването на бягащите турци стигнал до Солун, но веднага се оттеглил, когато българският командир узнал, че градът е вече завзет от гръцката войска. Князете Борис и Кирил, които са начело на българския отряд и били много уморени от дългия поход, останали в Солун, а заради тях - и туй малко военно отделение. Вчера, в чест на княз Кирил по случай именния му ден, имало тържествен молебен, на който присъствал и крал Георги с голяма свита. На службата пред българския княз дефилирали целият гръцки гарнизон и българското отделение. От това се вижда, между българи и гърци в Солун владее пълно съгласие.
Виена, 11 ноември
ЕДНА НОВА ГРУПА
от 370 българи пристигна тук тази сутрин на път за отечеството си и продължи пътуването.
Букурещ, 11 ноември
"УНИВЕРСУЛ" (в отговор на френския вестник "Тан"):
Ето по какъв начин западният свят цени и възхвалява делото на балканските съюзници. В какво се състои това дело? Какви са последствията му и до каква степен ни засягат те? Повикана да живее в резултат на жертвите, дадени от собствените ни синове, България бе в началото една малка страна с три милиона жители. Малка, но жилава, тя започна веднага да изпълнява един смел и велик план; тя се нае да стане велика сила, една голяма и уважавана държава. На пътя й към тази цел обаче стояха двама съперника и един враг. За същото мечтаеха Сърбия и Гърция и уголемяването на България можеше да стане пречка за осъществяването на техните идеали. Най-неочаквано в един прекрасен ден България влезе в Източна Румелия, обяви я за българска земя и си я анексира, без ни най-малко да се страхува от своите мощни господари - турците, които се смаяха от дързостта й. Сърбите се надигнаха, но България светкавично ги повали на земята. Сливница стана истинската гробница на династията Обренович. Този нов успех не им се оказа достатъчен. Напротив, той спомогна на българите да видят нова съблазнителна плячка: Македония Солун, Егейско море, Средиземно море - царство на моретата. Ето мечтата на българския народ след войната против Сърбия: една велика България от Дунав до морето.
С упорита смелост този народ работи всеки ден и всеки час за постигането на тази мечта. Той посвещава всяка минута от живота си за успяването на този негов план и понеже не му е възможно да победи едновременно гръцкото, сръбското и черногорското съперничество и същевременно да се справи с общия враг Турция, той се споразумя със своите съперници заедно да разграбят турчина, разделяйки си плячката.
Да, турците не оправдаха и най-скромните надежди, които им се възлагаха. Това, което им се случва днес, те го знаеха от 150 години, защото то бе написано с кървави букви в завещанието на Петър Велики... Те биха могли да продължават съществуването си като европейска държава, но не и спрат разкапването на Турция. Не по-малка истина е обаче и това, че настоящите войни: Турско-италианската и Балканската, са в действителност дълбоко безнръвствени... Разделянето на Турция, отдавна решено по принцип от Европа, бе постоянно отлагано и то не по някакви си морални причини, морал и срам са непонятни за Европа, но просто от невъзможност великите сили да се споразумеят помежду си за начина на разделянето. Болният човек си оснана на леглото, поддържан с разни лекарства от тия, които с нетърпение очакваха неговата смърт. Изглеждаше по едно време, че той ще се съвземе. Положението стана обезпокоително. Но кой да нанесе удара, по какъв начин да се раздели наследството?
Тогава Европа измисли този позорен заговор, този балкански съюз на четири сателита на славизма, които тя въоръжи, снабди с пари и припаси, и когато й се стори момента подходящ, каза: удряйте!...
Да, вярно е, турците не се показаха на висотата на този исторически момент. Но кой ги доведе до там? - Европа. Европа е онази, която с или без нужда започна да заема пари на Турция, за да й прибира лихвени проценти и когато й се стори, че е дошло време, тя й грабна от ръцете всички извори на богатства... Европа й отне правосъдието. Европа стана господарка в собствената къща на турчина, където тя не допусна никаква реформа, никакъв напредък. Нещо повече, когато в България внасяше скорострелни оръдия и пушки, на турците Европа продаваше останалите по разните й арсенали вехтории. И същата тази Европа ликува пред "величественото зрелище", същата възхвалява бълканските народи и хората, които са ги подготвили за тази блестяща историческа роля...
проф. БАЗИЛЕСКУ
Виена, 11 ноември
"ЛОКАЛ АНЦАЙГЕР" (телеграма от Белград с дата 10 т.м.):
Между българското население в Битоля владеело много неприятно настроение, тъй като гърците на два пъти били разбити от турските войски, при село Ваница, недалеч от Битоля.
Петербург, 14 ноември
ПЕТЕРБУРГСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ (кореспонденция от Солун):
Както може да се съди по отзивите на някои тукашни гръцки вестници, по-раншните гръцки претенции над Македония започнаха да възкръсват отново. Вестник "Емброс" изказва задоволството си по повод на уж състоялото се съглашение между Гърция и България, според което цялата южна половина на Македония, включително Драма, Серес, Солун и Битоля, се давали на Гърция. Подобни вестници и политиканстващи гръцки клубове се стараят да придадат преувеличено значение на установяването в Солун на временно гръцко управление и на пристигането тук на гръцкото кралско семейство. Изтъкват тези събития като окончателна анексия на Солун към Гърция. Между другото гърците изпратиха свой гарнизон в Серес, който град бе зает с бой от българските войски десет дена по-рано. Българите там посрещнаха гърците като гости и добри съюзници. Под влиянието на известията за победите на източния военен театър славата на българската победоносна алмия расте между тукашното население, което приписва на нея цялата заслуга за освобождението на Македония. Поради недостатъчната коректност на гръцката войска между населението се забелязва по-голяма наклонност към българите. Турците и евреите изпращат свои депутации при българските военни власти с молба за въвеждане на ред в града и за охрана на техните права. Българските власти се държат коректно, като предоставят на гърците да управляват града съгласно договора за капитулирането на Солун.
Берлин, 19 ноември
РЕЧ НА КАНЦЛЕРА БЕТМАН ХОЛВЕК пред Райхстага:
От десетки години положението на Балканския полуостров привлича вниманието на силите. Многото опити за подобряването му се оказаха безуспешни и страстите избухнаха. Главната задача на Европа беше да предотврати сблъскването на балканските народи и главо - една европейска война. Европа се постара да локализира войната. Това й се удаде досега, надявам се да й се удаде и занапред. Германия не е пряко заинтересована, но въпреки това ще вземе участие в уреждане на новото положение. Ако се явят недоразумения между някои от воювящите и някои от силите, то разрешението на спора ще бъде улеснено само, ако силите действат заедно. Исканията на силите ще станат известни, когато воюващите страни изкажат сноите евентуални недоразумения...
Нашата политика ще бъде и занапред поддържане на приятелски отношения, особено икономически, с усилилите се балкански държави и запазване след сключването на мира жизнеспособността на Турция като важен политически и икономически фактор.
Париж, 19 ноември
"ТАН":
Нека балканските държави си спомнят докъде ги бяха довели тридесетгодишните им раздори и нека видят докйде достигнаха за шест месеца в съгласие и нека се убедят, че единството е всичката им сила. Да не забравят, че тази сила утре може да им е повече потребна, за да бъдат зачитани в мирно време и да внушават страх в случай на война. За запазване на силите и единството ще съумее ли всяка от тях да си наложи жертвите, които се изискват за това.
Берлин, 20 ноември
"БЕРЛИНЕР ТАГЕБЛАТ" (интервю с унгарския държавен секретар Ешонски):
Моето мнение за развитието на България е от най-добрите. Българите са сериозен и способен народ. Всички те са привърженици на реалистичната политика и добри делови хора, което е винаги едно предимство в политиката. Вярвам, че повече клънят към нас, отколкото към панславистични блянове.
Париж, 22 ноември
ИЗЯВЛЕНИЕ НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДЯТЕЛЯ ПОАНКАРЕ пред парламентарната комисия по външните работи:
Много преди войната ние трябваше да влезем в преговори с България за покровителството на тамошните католически вироизповедни учебни заведения. Сезирани сме от няколко месеца с една френско-българска конвенция, подписана на 2 април 1910 г., в която са обозначени подробно съществуващите в България заведения от този род и те ще бъдат запазени. Комисията не е докладвала още този проект и може би с гласуването му не бива да се бърза, защото ще се наложат някои изменения, за да бъде той съобразен с новозавладените територии.
Анверс, 24 ноември
"МАТЕН":
Нека се надяваме, че опасността от общ конфликт може да бъде избягната. България и Сърбия работят за намирането на едно решение на албанския въпрос. Съюзниците са готови да признаят автономия на Албания, но под техен контрол. Ако Албания може да бъде автономна, тя не може да бъде независима без национално минало, без организирано правителство. Тя ще бъде винаги един вид Босна-Херцеговина. Въпросът е да се знае дали тя ще се намира под зависимостта на Австрия или на Сърбия. Този е въпросът, който европейската дипломация трябва да се помъчи да реши.
Букурещ, 24 ноември
"ЛА РУМАНИ" (в отговор на "Мир"):
Що се отнася до влиянието на България върху Румъния в миналото, твърденията не съответстват на старата история. Начинът, по който българският официоз говори за това минало, има явно за цел да способствува за поддържането на добри отношения между двете страни. Като говори обаче за съвременната епоха, той казва истината. Румъния е поддържала постоянно своите съседи българите. Даже и през настоящата война успехите на България не биха били възможни, ако не беше поведението, което румъните държаха, за да не прекъснат именно едно традиционно приятелство, основано на взаимно доверие. "Мир" изтъква, че в резултат на някакви си външни интриги забелязва се известна промяна в оброто разположение на Румъния спрямо българите, като се позовава на думите на г-н Йорга, който минава може би в София за сериозен човек.
Струва ни се, че не е прилично щото България да отговаря на нашите справедливи и основателни очаквания с предположения, че се ръководим от интриги, които не съществуват. Румъния е дала всички доказателства, че желае искрено приятелството на България. Нека последната докаже, че и тя цени румънските чувства и че е готова да направи това, което трябва, за да ги насърчи.
Букурещ, 24 ноември
"ЛА ПОЛИТИК":
Румънският княз Мирча Велики се е титулувал до 1417 г. "войвода севастократор" и същевременно - господар на двата бряга на Дунав до Черно море и до Дръстър (Силистра)... Делото на историята е бавно, но сигурно. Благодарение на това дело Берлинският договор върна на румънския крал след цели пет столетия титлата на Мирча Велики. Същото това дело ще се завърши, щом чл. 40 от Берлинския договор даде цялата историческа обширност на тази титла.
Букурещ, 25 ноември
"АДЕВЪРУЛ":
Положението на Румъния е извънредно мъчително. Тя присъствува безучастно на изтреблението на нейните братя, без да може да им помогне или поне да ги утеши. Начело с гръцкия крал и Диадок елинската армия върши най-жестоки зверства над мирното куцовлашко население и това нейно дело се поддържа от самите гръцки митрополити... Поради географското си положение Румъния не може да обяви война на Гърция, а всички други мерки - бойкотирани на гръцката търговия и др. - са незначителни в случая. Затова румънската дипломация е длъжна от все сила да работи за създаването на една независима Македония. И ако това дело не успее, ако Македония се раздели между балканските държави, Румъния трябва да настоява щото най-голямата част от териториите, населени с румъни, ако не и цяла Македония, да се даде на България, само да се спаси от гърците, най-опасните неприятели на романизма. По-лесно ще се споразумеем с българите. Те са по толерантни. С тях имаме повече общи интереси, които ще ги заставят да живеят в добро съгласие с нас. Най-сетне с тях имаме обща граница. Срещу тях можем да воюваме в случай на нужда, на тях можем да наложим волята си, а гърците са далеч и затова остават ненаказани. Елинизмът е по-опасен от славизма. Той е погърчил толкова румъни, когато нашите братя никога не са изгубвали народността си между българите. Ако не се осъществи независима Македония, предпочитам тя да стане цяла българска или сръбска, но нито педя земя, населена с румъни, да не падне под гръцко владение. Страхът от Велика България е една невинна шега. Българите имат най-голям интерес щото Румъния да им служи като щит против руското влияние. Всички ония, които смятат, че България желае да се присъедини към Русия, не познават българите. Нека се споразумеем с тях върху няколко малки висящи въпроси. Щом се договорим, нека помогнем на България да изгони турците от Македония, от Епир, даже от Тесалия, която отчасти е населена с румъни. Нещо повече: ние можем да помолим на българите да ни оставят сами да дадем един урок на гърците. Нека България, която е уморена и чиито войски, след като се покриха със слава и сега имат нужда от почивка, ни позволят да минем през нейна територия и да изправим нашата армия срещу гръцката. След победата ния ще й отстъпим всички завзети от нас земи с едно условие: да уважава народностната цялост на куцовласите...
Париж, 2 декември
"ТАН" (интервю с д-р Данев след срещата му с министър-председателя Поанкаре):
България има ангажименти само към своите съюзници и ще продължава да стои на тези позиции...Балканският полуостров за балканските народи. Изпълнени сме с голяма почит към всички велики сили. Решени сме, доколкото зависи от нас, да поддържаме с всички тях най-добри отношения и мислим, че ще бъдем полезни както за себе си, така и за Европа, като заложим в основата на нашата политика единствено запазването на този Балкански съюз, който доказа своята стойност...България няма да отстъпи по въпроса за Одрин и е готова да започне война, ако Турция откаже да се съгласи...
Анверс, 23 декември
"МАТЕН" (интервю с румънския генерален консул):
Негово Величество крал Карол заяви, че намеренията му били съвършено миролюбиви и че не е искал да мобилизира, макар част от общественото мнение да настоявало в началото и Румъния да се намеси в балканския конфликт. Румъния има право на компенсации. Тя ще бъде твърде скромна в исканията си, защото държи сметка за доброто си съседство с България.
Лондон, 25 декември
"РОЙТЕР":
Вярва се, че всички посланици признават единодушно необходимостта от една обща акция. Относно Одрин няма никакво основание за съмнение, че посланиците не биха имали нищо против този град да се отстъпи на България. Дипломатическите кръгове смятат постъпката на съюзническите делегации за твърде благоразумна и намират, че чрез нея са избегнати много трудности и че всички страни печелят време за по-дълбоко проучване на положението. Общото убеждение в тези среди е, че членовете от мисиите на мира не ще напуснат Лондон и че благодарение тактичността и търпението на делегатите и капитулацията на Одрин, която се очаква да стане скоро, ще бъде намерен задоволителен начин за излизане от сегашното безизходно положение.
Париж, 28 декември
"МАТЕН" (кореспонденция от Лондон):
Турският делегат Решид паша получи от своето правителство тереграма, в която се казва, че Турция, каквито и стъпки да бъдат предприети спрямо нея, е твърдо решена да не отстъпва нито Одрин, нито островите. Портата смята за неуместно оставането по-нататък на нейните пълномощници в Лондон. Има сведения от българска страна, че в разговора си с турските министри при Чаталджа генерал Савов казал: Ако не отстъпите Одрин и ако ни принудите да подновим военните действия, можете да бъдете сигурни, че ще изгубите не само Одрин, но и един важен град.
Белград, 28 декември
"САМОУПРАВА"
критикува поведението на Румъния и порицава нейното искане за промяна на границите с България тъкмо в момент, когато тя воюва с Турция. Когато една велика сила предяви известни искания и проведе мобилизация за подкрепата им, това е акт на брутално насилие, което не можело да бъде посрещнато със симпатия от цивилизования свят, а когато това прави една малка държава, то е не само грозно, но е опасно. Вестникът изказва надежда, че най-предвидливите румънски държавници ще се постараят да се изостави това, което Румъния върши днес, защото интересите на румънците изискват запазване на приятелски отношения на кралството с Балканския съюз.
Лондон, 28 декември
"ДЕЙЛИ ГРАФИК":
Всеки честен човек трябва дълбоко да се възмути от опитите на Румъния да изтръгне териториални отстъпки от България, заплашвайки я, че ще подпомогне турците против каузата на християнството в Балканския полуостров. Силите не могат да търпят такова поведение.
Лондон, 29 декември
"МОРНИНГ ПОСТ":
Никакъв добър и благополучен резултат не може да се очаква от една намеса на Румъния, която намеса няма да увеличи никак симпатиите към Румъния, на които България се радва в Западна Европа. Тази намеса само може да унизи Румъния в очите на цял свят.
"ДЕЙЛИ НЮЗ":
Всеки опит от страна на Румъния да упражнява натиск върху България би било много голяма заплаха за мира между Австрия и Русия и зародиш за сигурни репресии в бъдеще. Не е за вярване, че силите няма да потушат такъв един лекомислен опит.
"РОЙТЕР":
Румънският министър г-н Таке Йонеску опровергал твърдението, че преди няколко години България предлага на Румъния Русе, Варна и Шумен при условие Румъния да сключи с нея съюз против Турция. Г-н Йонеску опровергал също твърдението, че Румъния искала сега Варна и изтъкнал историческите права на Румъния над Добруджа, вкрючително Силистра, последният християнски владетел на която в края на Х²V век бил княз Мирча, титулуван "Княз на Румъния", владетел на Силистра и на всичката земя от двете страни на Дунава до голямото море, която по-късно станала турска.
Париж, 29 декември
"ЖУРНАЛ ДЬО ДЕБА":
Румъния се старае да изтръгне от България компенсации и удовлетворения, на каквито тя мисли, че има право, преди да е сключен мирът и българската войска да може да бъде прехвърлена към дунавската граница. Румъния настоява за искането си толкова по-силно, колкото повече преговорите между Турция и балканските държави се приближават към края си. Румънското правителство би действало по-разумно, ако по-малко се обръщаше към разочарованията от миналото, ако гредаше повече бъдещето и потърсеше признателността и приятелството на българите.
"ТАН":
България, която е положила големи усилия за постигане на поставената си цел, не разбира как Румъния, която не е участвала в тези усилия, може да има право да се ползва от плодовете им. За победоносна България е невъзможно да се съгласи на териториални отстъпки, като да е била победена. България остава на становището, че причината за неучастието на Румъния по време на войната е било убеждението й, че ще победи не Балканският съюз, а Турция. Затова тя отказва за сега да възнагради една услуга, каквато не е получила, и да плати за един неутралитет, който не признава за приятелски. Така че българската съпротива е понятна. Главният аргумент на Румъния е, че било в интереса на България тя да си обезпечи занапред вярната подкрепа на Румъния. Румънските искания надминават онова, което тя предлага, а само изравняването на първото с второто би могло да стане основа за незабавно съглашение.
Лондон, 31 декември
"ТАЙМС":
Преговорите между България и Румъния напредват. Скоро се очаква разрешение на въпроса. Д-р Данев и Таке Йонеску посетиха вчера сръбските делегати. Има основание да се вярва, че България ще даде на Румъния компенсации засметка на всички свои съюзници и че при тези обстоятелства България се надява Сърбия да не настоява за претенциите си за Битоля. Освен тези териториални въпроси, вярва се, че било разисквано и върху подкрепата, която Румъния би искала да окаже на съюзниците и даже върху един евентуален румъно-български съюз.
"ДЕЙЛИ ТЕЛЕГРАФ"
възпроизвежда заявлението от българска страна, че сега съвсем не е моментът за Румъния да предявява своите искания за минимум услуги, каквито не са искани никога и за които не са водени никакви преговори.

**Гост** · 29-07-2004, 22:40

....................

1913
ТУРЦИЯ ПОДНОВЯВА ВОЕННИТЕ ДЕЙСТВИЯ * БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ЩУРМУВА ОДРИНСКАТА КРЕПОСТ * РУМЪНИЯ ПРЕДЯВЯВА ТЕРИТОРИАЛНИ ПРЕТЕНЦИИ * СЪРБИЯ ИСКА РЕВИЗИЯ НА ДОГОВОРА ОТ 1912 г. * В ЛОНДОН Е ПОДПИСАН ДОГОВОР ЗА МИР С ТУРЦИЯ * ГЪРЦИЯ И СЪРБИЯ СЕ СПОРАЗУМЯВАТ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ * СТРАХ ОТ БЪЛГАРСКА ХЕГЕМОНИЯ НА БАЛКАНИТЕ * ЗАПОЧВА ВТОРАТА БАЛКАНСКА ВОЙНА * ВСИЧКИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ * ПОДПИСАН Е БУКУРЕЩКИЯТ МИРЕН ДОГОВОР * ТУРЦИЯ РЕОКУПИРА ИЗТОЧНА ТРАКИЯ * РАЗОРЕНИЯ И НАСИЛИЯ В ТРАКИЯ И МАКЕДОНИЯ * КАРНЕГИЕВАТА АКЦИЯ * БЪЛГАРИЯ И ШУРЦИЯ СКЛЮЧВАТ МИРЕН ДОГОВОР В ЦАРИГРАД
На 10 януари младотурците, начело с Енвер паша, извършват преврат, преговорите за мир в Лондон се прекратяват и Турция подновява военните си действия.
Започва подготовката за щурмуване на Одринската крепост, считана до тогава от европейските военни експерти почти за непревземаема. На 11 март българската армия открива съсредоточен артилерийски огън срещу нея. Атаката започва вечерта под силното артилерийско прикритие, без обичайния вик "ура" и без пушечна стрелба. Заповедта на генерал-майор Георги Вазов е категорична: "Тази нощ трябва да се реши съдбата на Одринската крепост. Връщане назад няма! Противникът трябва да бъде сломен! Напред ни чака слава и мир, а назад - безславие и смърт". Сутринта на 12-и атаката с "бой на нож" става особено яростна. Настъплението на българите продължава и през следващата нощ и на 13 март съпротивата на защитниците е сломена.
Комендантът на крепостта Мехмед Шукри паша се предава на българите с целия гарнизон - 14 генерали, 2000 офицери и над 50000войници. По случай овладяването на Одрин генерал Вазовизказва благодарност на българските войни:
"Светът има да се чуди на вас, доблестни синове на България, че можахте за 30 часа да превземете една от най-силните крепости. Само вашата лъвска храброст би могла да устои на бясното съпротивление на врага... Вие написахте, вчера и днес, нова страница в нашата история. Гордея се, че съм ваш началник. Гордея се, че съм българин..."
След превземането на Одринската крепост преговорите за мир се подновяват, а та 1 април по молба на Турция се подписва съглашение за спиране на военните действия.
В грандиозните български победи значителен дял има и българското население от Македония и Одринско. На 7 март например се издава заповед за формирането от местното българско население в Тракия на пехотна бригада, наречена Одринска. Освен нея през същия месец е създадена Серска бригада, а в края на април - Драмска бригада и девет погранични дружини. Генерал-майор Михаил Савов издава на 4 април заповед за създаването на три нови дружини към Македоно-одринското опълчение, а именно: 13-та Кукушка към 1-ва Македоно-одринска бригада, 14-та Воденска към 2-ра Македоно-одринска бригада и 14-та Щипска към 3-та Македоно-одринска бригада.
След превземането на Одрин и подписването на примирието с Турция Румъния отправя официално териториални искания спрямо България. Тя настоява за териториални компенсации заради разширяването на България за сметка на турските владения, като оправдава своите претенции с обстоятелството, че в Македония имало влашко население (куцовласи, арумъни). След мъчителни преговори на 26 април се подписва от великите сили Петербургският протокол, по силата на който България трябва да отстъпи Силистра на Румъния. Само четири дни по-рано Сърбия и Гърция сключват спогодба за война срещу България.
С подписването на Петербургския протокол от шестте велики сили става ясно за всички балкански държави, както и за самата Турция, че големите европейски държави ще решават балканската криза съобразно своите интереси, без да се съобразяват с волята на българския или на другите балкански народи.
На 12 май сръбското правителство връчва официална нота на българското правителство, с която се иска ревизия на известни клаузи от договора от 1912 г. Великите сили, според тази нота, допускали България да задържи още и Тракия с Одрин, което по този договор било изключено от българската безспорна територия, докато същите отнемали от Сърбия нейна безспорна територия и я давали на Албания.
Договорът за мир между Турция и балканските съюзници се подписва в Лондон на 17 май, а на 19 май в Солун между Гърция и Сърбия се сключва съюзен договор с Тайно допълнение, Военна конвенция и Протокол за общи действия с открита антибългарска насоченост. Според член 3 от сръбско-гръцкия договор двете държави се договарят да не допуснат България да владее земи, западно от река Вардар. По този начин те си осигуряват обща граница, която трябва да мине южно от Гевгели. Член 4 на същия договор отхвърля националния принцип за определянето на гръцко-българската и сръбско-българската граници и възприема принципа на окупация. Същевременно сръбското и гръцкото командване упражняват терор спрямо намиращото се под тяхна окупация българско население и предприемат действия за сломяване на съпротивата му. Сръбският крал Петър подписва манифест до армията, в който се заявява, че след свършването на войната с Турция съюзените сръбско-гръцки войски, заедно с черногорците, ще започнат обща война против българите.
България започва да изпада във все по-голяма изолация. Получава обещание за подкрепа само от Австро-Унгария, без то обаче да е скрепено с договор. Останалите европейски държави, особено Франция и Италия, открито не поддържат българската кауза в тази война.
След подписването на мира с Турция българското командване започва бързо да предислоцира войските от Чаталджа и Булаир към Македония. Русия прави безуспешен опит да уреди конфликта с натиск върху правителствата на съюзническите страни (България, Гърция, Сърбия и Черна гора).
Българското правителство настоява пред руския цар като върховен арбитър в спора между България и Сърбия да се произнесе в седемдневен срок за спорната зона. То иска също така българските войски да бъдат допуснати в земите, окупирани от Гърция и Сърбия.
Новата обстановка предизвиква оставката на правителството на Ив. Евст. Гешов и на 1 юни България има вече ново правителство с министър-председател Стоян Данев.
На 16 юни, след гръцко нападение срещу български пост, цар Фердинанд заповядва на българските войски да настъпят срещу гръцката и сръбската армии, с което фактически започва внората Балканска (Междусъюзническа) война.
Върховният главнокомандващ на сръбската кралска армия оповестява на 18 юни заповед за започване на бойни действия срещу българската армия, в която се казва:
"България, която два пъти се увеличи в тази съвместна война, не дава на два пъти по-малката Сърбия нито Прилеп на Крали Марко, нито Битоля, където вие, юнаци мои, така се прославихте и унищожихте последната турска армия, изпратена срещу нас. България, която се е опряла на две морета, не дава на Сърбия връзка с нито едно от тях. Сърбия и нейната опора - сръбската армия, не могат и не трябва да допуснат това... Заедно с нас на война срещу българите тръгват и нашите съюзници гърците, от които българите също искат да отнемат завоеванията. (Тръгват и) нашите братя черногорци, защото и те искат да защитят сръбските завоевания."
На следващия ден във военните действия се включва и Гърция. Гръцката армия превзема и унищожава Кукуш. Българската армия започва на 22 и 24 юни мощно настъпление, съответно - към Княжевац и към Пирот.
На 30 юни във войната срещу България се включва и едва окопитилата се след поражението Турция, която успява да се възстанови и въоръжи благодарение на отпуснат от Франция заем. Нейните войски се устремяват към Източна Тракия, откъдето българските съединения са изтеглили към Македония и Западна Тракия, и само за десет дни достига и превзема Одрин.
На 2 юли във война с България влиза и Румъния. Румънската Дунавска армия в състав 4 корпуса, 2 кавалерийски и 3 резервни дивизии и 2 резервни бригади преминава Дунава при Бекет-Оряхово, Корабия-Гиген и Търну Мъгуреле-Никопол. В същото време в Добруджа настъпва и 5-ти румънски корпус, който завзема на 4 юли Добрич, а на следващия ден - Балчик и Варна. Главните сили на румънската армия са насочени към София. Без да срещат организирана съпротива, те лесно достигат Фердинанд (Монтана) и Орхание (Ботевград). Предните румънски части навлизат и в Софийското поле. По време на този коварен и с нищо непредизвикан удар в гърба на България загубите в жива сила на румънската армия възлизат всичко на няколко души убити и ранени.
Помощник-главнокомандващият ген.-лейт. Радко Димитриев докладва пред цар Фердинанд, че оперативно-стратегическата обстановка налага да се започнат незабавни преговори за примирие и мир. Настъпва правителствена криза и на 4 юли цар Фердинанд назначава ново правителство, начело с д-р Васил Радославов.
Главното командване предприема контранастъпление към долината на река Струма за обкръжение на гръцката армия, проникнала на север от Кресненското дефиле. Операцията протича успешно за българската армия и в момента, когато тя е на крачка от пълното обкръжение на гръцката армия, пристига съобщение, че гръцкият делегат на Букурещката конференция подписва примирие с България, което влиза в сила от 13 часа на 18 юли.
Мирната конференция в Букурещ започва по настояването на Румъния, чиито войски се намирали лизо до София. Договорът, който узаконява несправедливостта и грабителството спрямо България от бившите й съюзници и присъединилата се към тях Румъния, се подписва на 28 юли между България, от една страна, и Гърция,Черна гора, Румъние и Сърбия, от друга страна. Българската делегация, подкрепена от пълномощния министър на САЩ вБукурещ, предлага в договора да залегнат клаузи, които да гарантират църковно-националните права на българите, оставащи под чужда власт, но това не бива прието.
Този унизителен за България и срамен за европейската дипломация договор съдържа само 9 члена, но донася огромно разочарование и огорчение за българите. Според чл.2 Румъния заема земите в Добруджа до линията Еркене на Черно море и запаздо от Тутракан на Дунава. Новата граница между Сърбия и България се определя от връх Патарица до Беласица планина, при което Сърбия получава голяма част от Македония и увеличава територията си с 39000 кв.км. Член 5 очертава новата граница между България и Гърция, Която започва от планината Беласица и излиза на устието на река Мекта. С тази корекция Гърция увеличава почти два пъти територията си - с общо 55000 кв.км. В договора няма отделен член за правото на България за излаз на Бяло море. Не се казва нищо и за правото й да получи земите по линията Мидия-Енос, които Турция вече бе реокупирала. България се задължава да извърши незабавна демобилизация, което й отнема всяка възможност да се противопостави на турската окупация на Източна Тракия.
Делегаците на страните победителки се опитват да наложат в договора да се впише, че разпределението на териториите и станало на принципа на равновесието, но българската делегация не допуска вписването на едно толкова цинично определение.
Напразни остават усилията на българското правителство да предизвика намесата на великите сили, за да заставйт Турция да спазва Лондонския договор. Единствено Австро-Унгария прави усилия да въздейства върху Високата порта да върне Одрин на България, което нейните опоненти тълкуват като опит да противопостави България на Русия.
При тези позиции на великите сили Турция добива самочувствие и започва военни приготовления, които подсказват подготовка за нападение срещу България. Започнетите преки преговори между Турция и България завършват с подписването на Цариградския договор от 16 септември. Няколко дена по-късно, на 19 септември, сръбската армия превзема Охрид и потушава въстанието, оргатизирано и ръководено от ВМОРО.
С Букурещкия и Цариградския мирни догонори и с приложените към тях протоколи завършва Междусъюзническата война. Тежките условия, които тези договори налагат на България, с основани се оценяват като национална катастрофа. Огромен е броят на жертвите, което България принася на бойните полета в името на националния идеал, неизмерими са и материалните щети. Тежка загуба е заграбването от довчерашните съюзници и съвзелата се Турция на много скъпи за българина земи в Тракия, Македония и Добруджа. Това, което България получава като разширение на своята територия в резултат на войната с Турция, е незначително спрамо направените жертви и придобивките на нейните бивши съюзници. България получава общо 23000 кв.км в Странджа, Родопите, Беломорието и Източна Македония, но загубва Южна Добруджа (7695 кв.км), което ще рече, че реалната й придобивка е не повече от 15000 кв.км. След завладяването на Южна Добруджа от Румъния хиляди българи, преследвани от румънските власти, бягат в границите на България.
Тежки са последиците за българите в Източна Тракия след реокупацията на Одринско от Турция. Непосредствено преди Балканската война българското население в Одринска Тракия възлиза на около 470000 души. Грамадната част от тях са били прогонени или избити. С огън и меч Източна Тракия е почти обезбългарена пред очите на цивилизована Европа и православна Русия.
Нарушаването на Лондонския договор от страна на Турция донася и други трагедии за българите. Турските войски навлизат в Беломорска Тракия, където също насилват, грабят и прогонват голяма част от българското население. В Беломорска Тракия и в Южна Македония се настаняват гръцките власти, които с жестокост и насилия прогонват от родните огнища значителна част от българите. Изгорени са цветущи градове като Кукуш, опустошени са общо 160 български селища. Подобна е съдбата и на българите, оставени в границите на уголемена Сърбия. Сръбските власти предприемат сурови мерки за дебългаризация на завладяните от тях земи. Затварят се български училища и църкви, прогонват се свещеници и учители, а много от тях биват и избити. Сърбия забранява българския език и българските книги във Вардарска Македония. Тази част от Македония те започват да наричат "Южна Сърбия". Затворени са общо 677 български църкви с 647 свещеници и 596 български училища с 1005 учители. Над 36 000 български ученици остават без преподаване на български език. В Южна Македония са затворени съответно: 300 български църкви с 299 свещеници и 340 български училища с 589 учители, поради което над 19 000 български ученици биват лишени от българско образование.
След насилственото обезбългаряване на Източна Тракия в османската империя остават да живеят само около 20 000 българи. Най-тежката последица от войната е, че, вмето да бъдат овободени стотиците хиляди българи в Тракия, Македония и Добруджа, те трябва да потърсят убежище и спасение като клети бежанци в пределите на разорената и унижената майка родина.
Годините, изминали оттогава, не ни дават особени надежди да бъдем по-обективни съдници от тези, които бяха двигатели и съвременници на събитията, още по-малко - да търсим вината. Но безспорно е едно: основната политическа цел на войната беше освобождаването на Македония, а българските войски и Македоно-одринското опълчение остават да действат на Тракийския боен театър, където са съсредоточени главните противникове войски, бранещи подстъпите на Цариград.
Лесно е сега да се каже, че неумението да се правят политически компромиси е довело България в изолация и позволило нейното разграбване. По-скоро следва да се замислим върху българската орис: тъй кратък да е мигът на възхода и тъй дълго унизението; винаги да се плаща най-голяма цена и за най-малкото завоевание; все да сме наказани и все чужди сметки да плащаме; да завършваме войните най-често като победени, без да сме били бити на бойното поле. Нека да не бързаме да отговаряме на тези въпроси, преди да намерим истинския отговор на някои други необясними и до днес "загадки".
Защо съдбоносни настъпления биват спирани необяснимо, било еднолично, било с правителствени разпореждания Коя е истинската причина за противоречията между политиката и стратегията?
Балканските войни завършват печално за българските национални идеали. Те не довеждат до така желаното национално обединяване на българите, за което хиляди доблестни войни и доброволци оставиха костите си по бойните полета в Македония, Тракия и Добруджа. "Националната катастрофа" обаче има само материални измерения и цената на хилядите човешки жертви. В морален план това не бе катастрофа. Нерадостният край на Балканските войни не обезсърчи, не отчая и не сломи българския дух. Българинът външно се затвори в себе си и насочи цялата си енергия в съзидателен труд с тайната мисъл и вяра, че много скоро ще успее да накара неверните си балкански съюзници и съдницата Европа да чуят отново справедливия му глас.
Той постигна своя пореден подвиг, този път на стопанското поприще. Само няколко месеца след свършването на войната, към края на годината, националната икономика успява да преодолее военновременното разстройство.
На 24 ноември се провеждат избори за ХV² Обикновено Народно събрание, след които на власт остава либералната коалиция. На 23 декември е съставено правителство с министър-председател Васил Радославов.

обратно горе | съдържание |

Лондон, 3 юли
РОЙТЕР":
Според меродавен румънски източник Румъния е постигнала една от целите на своята мобилизация, а именно - заемане на нова стратегическа граница. Румъния ще се старае сега да застави България да се споразумее със Сърбия и Гърция, за да се попречи на по-нататъшно нарушаване на балканското равновесие. Ако сполучи и в това отношение, Румъния видимо постига своята задача. Има надежда, че след окончателното уреждане на кризата Румъния и другите балкански държави ще се заловят за съвместно сътрудничество да бранят с общи усилия своите интереси, когато някоя от тях поотделно не ще има надмощие над другите. Това вероятно ще доведе присъединяването на Румъния към един балкански съюз, който би могъл да се образува в бъдеще.
Белград, 3 юли
"САМОУПРАВА"
казва, че е неуместно да иска всяка държава да запази онова, което нейната армия е завзела. Никой в Европа не признава този опасен принцип. Сърбия като изключение може да се придържа към него по отношение на Турция, но във войната с България, която й беше наложена, тя защитава принципа на балканското равновесие. От само себе си се разбира, че след войната и дадените от нея жертви Сърбия трябва да промени своите териториални искания и да обезпечи своята граница. Макар че сръбската армия е победителка, Сърбия няма да забрави принципа на равновесието и няма да го накърни. Това ще бъде една нова заслуга на нейната дипломация.
Одеса, 3 юли
С ПАРАХОДА "НИКОЛАЙ ²²" на руското параходно дружество тук пристигнаха, идващи от Пирея, българските метрополити Т.В.Преосвещенства Авксенти Битолски и Борис Охридски, екстрадирани от сръбските власти, които заемат областите на техните епархии. Двамата митрополити разказват за притеснения и арести, на които били очевидци. От тук тия дни те ще заминат за България.
Лондон, 3 юли
"УЕСТМИНСТЕР ГАЗЕТ":
Сърбия би се лишила от последния остатък от почит от страна на европейските си съседи, ако е истина, че тя, за да увеличи бедствията на България, е правила интриги с цел да привлече турците в Тракия.
Виена, 3 юли
ТЕЛЕГРАМА ОТ БЕЛГРАД:
Известието, че Сърбия е отхвърлила предложението за започване преговори за мир, е съвършено невярно. Сърбия е заявила, че е готова да чака българските пълномощници, с които ще се преговаря върху предварителните условия за мира. След подписването на предварителните условия Сърбия е готова да прекрати веднага военните действия.
ТЕЛЕГРАМА ОТ БЕЛГРАД:
Според известия от Скопие, в цяла Македония е станало преминаване на населението от Екзархията към Патриаршията. Българските екзархистки митрополити са напуснали епархиите си и са отишли в България.
Станалото на бойното поле временно спиране на военните действия продължава три дни. Малки схватки са станали само край сръбско-българската граница.
В 2 часа след обяд Пашич замина със специален влак за Тиш, където ще се срещне с гръцкия и черногорския министър-председатели Венизелос и Вукотич. В съвещанието тримата министри ще уговарят исканията си, които ще предявят към България.
Лондон, 13 юли
"ДЕЙЛИ ТЕЛЕГРАФ":
Силите са задължени по всички съображения на чест и на интереси да защитават принципа, според който една територия, веднъж освободена от турско владичество, не трябва да бъде поставена никога отново под полумесеца. Между това балканските държави водят помежду си позорна война, а общият им враг нахлува в старата си европейска територия, без да срещне съпротива. Може да има надежда, че в чудовищните претенции на Гърция и Сърбия ще настъпи смекчение. Румъния, която получи компенсациите, които искаше от една мощна България, изглежда разположена да спре войната. Условията, предявени от Гърция и Сърбия, биха били решително отрицание на едно териториално разширение на България към Македония. А това би имало за следствие разпределянето на една област, чието население в голямото си мнозинство е българско, между две държави, гледани от македонските българи с неизкоренима омраза. Ако България бъде заставена да приеме такива условия, силите ще спомогнат за подготвянето на една нова ера на мизерия и кръвопролития за много поколения напред в една страна, която вече толкова е страдала от това състояние на нещата.
" ДЕЙЛИ КРОНИКЪЛ":
Когато застави Турция да се оттегли зад линията Мидия-Енос, европейският концерт ще трябва да наложи волята си над балканските народи, т.е. сам да начертае новите им граници.
"РОЙТЕР"
има сведения, че посланиците препоръчвали на своите правителства да подадат нова нота на Турция, без да са решили дали тази нота да бъде колективна или не, с която да се обърне внимание на Портата върху решението на силите за зачитане на границата Мидия-Енос. Някои дипломати мислят, че един натиск от финансов характер ще бъде достатъчен. Становището на Русия по този въпрос се отличава от онова на другите сили. Предвид на своите срециални интереси, Русия заявява, че не може да допусне възстановяването на отоманското владичество в една територия, откъдето турците са били вече изгонени.
"ДЕЙЛИ НЮЗ":
Страхът от българска хегемония, който като че ли се оправдаваше в началото от поведението на България, изчезна. В силите на Гърция и Сърбия е да подготвят пътя на мира при условия, които биха дали възможност за съюз между свободни държави.
Виена, 13 юли
"ПОЛИТИШЕ КОРЕСПОНДЕНЦ":
Според сведения от Букурещ там били възмутени от отказа на Гърция и Сърбия за прекратяване на военните действия. Изтъкват, че втората Балканска война, както и румънската акция имали главно за цел защитата на балканското равновесие от големите претенции на България. Тази цел за сега се смята постигната по принцип. Изглежда, че сега бихме се озовали пред задачата да браним балканското равновесие от евентуалните прекалени искания на Гърция и Сърбия, но под твърде тежки условия. В меродавни места в Букурещ настояват също за становището, че се налага незабавно прекратяване на военните действия, което би помогнало за прекратяването на кризата, без да бъдат компрометирани справедливите интереси на Сърбия и Гърция.
Петербург, 13 юли
На Славянския обяд станаха горещи прения. Изказваха се пожелания щото руската Черноморска флота да завземе Босфора и Дарданелите, първо, за да застави Турция да отстъпи незабавно от българска земя; второ, да се ревизират международните договори за проливите; трето, Румъния да си оттегли войските зад линията Силистра-Балчик, която линия румънците искаха преди войната с България; четвърто, на Балканите да се сключи незабавно мир въз основа на условията, определени отпреди войната.
"НОВОЕ ВРЕМЯ" (по повод направеното от България предложение за международна анкета):
Туй предложение само по себе си не предрешава още правото на българите, но то свидетелствува добросъвестното им желание да се изясни къде е истината и къде е лъжата. Онези балкански държави, които избягват такава анкета, не могат да разчитат, че ще се вярва на заявленията им.
Лондон, 16 юли
"ДЕЙЛИ ТЕЛЕГРАФ":
Докато преди няколко месеца изглеждаше, че всички трудности на Балканите са отстранени, днес се намираме пред едно обезсърчително и отвратително положение, причинено от мръсния конфликт между балканските държави, от настъплението на румънските войски, от нахлуването на Турция, тръгнала да към нови завоевания, и от гигантските стремежи към присвоявания, които разрушиха отново полуострова.
Онези, които тук имаха вяра в Гърция и следяха със задоволство нейното възраждане под ръководството на г-н Венизелос, заявяват откровено отвращението и разочарованието си от безподобната хищност, на която тя се отдава. Преговорите, които ще започнат утре в Букурещ, ще трябва да достигнат до един резултат. Балканските правителства не могат да продължават войната помежду си без пари и без запас от хора и материали.
"МОРНИНГ ПОСТ":
Румъните държат везните между България, Сърбия и Гърция и по този начин заемат едно твърде изгодно положение. Ако си послужи разумно с това свое положение, Румъния може да положи основите на траен мир на Балканите, основан на принципа на равновесие. Силите искат щото нито България, нито Сърбия, нито Гърция да не получат земя, надвишаваща оная на другите.
Виена, 20 юли
"НОЕ ФРАЕ ПРЕСЕ"
заявява, че исканията, предявени от сръбските и гръцките делегати за мира относно новата граница, са твърде прекалени и че те озночоват изключването на България от Македония и Бяло море. Сърбия и ърция ще трябва да намалят съществено своите искания. Вестникът се надява, че румънските дъжавници ще успеят да склонят сръбските и гръцките претенции към умереност.
"НОЕС ВИНЕР ТАГЕБЛАТ":
Разпределението на владените територии не ще може да стане изключително по правото на завоевание, защото това би имало за следствие такова намаляване на България, което Австро-Унгария, а вероятно и Русия не биха допуснали.

**Гост** · 29-07-2004, 22:46

1913

Букурещ, 20 юли
След проведеното вчера преди обяд в Палас хотел съвещание, в което участвуваха българската и всичките съюзнически делегации, бе прочетен документ, съдържащ съюзническите искания:
1. Като граница съюзниците искат течението на Струма от страната българо-турска граница до Саръдере до котата 1814, от там по планината Ченгелдаг, след това по водораздела до върха Старгач, от там северно и североизточно до котата 1152, след това през Места към Кука, след това през Пипково, по водораздела до кота 2162 до Байкунлар... през момково, Токаджик, Корджала, след това на юг през Калпактепе и Калилертепе и свършва на Бяло море, три километра на изток от Макри.
2. България се отказва от всякакви претенции върху всички беломорски острови.
3. Обезщетяване на жителите и уреждане на съществуващите от по-рано спорове за сръбско-българската граница.
4. Гаранция за запазването на черковната и училищна свобода на гръцките общини в Тракия.
В ДНЕШНОТО ЗАСЕДАНИЕ на конференцията българските делегати предявиха срещу гръцките и сръбските искания следните контраискания:
Новата граница започва от старата сръбско-българска, минава между Куманово и Егрипаланка на юг, след това между Велес и Щип през Вардар до Морихово при Битоля, от там през Мъглен, Гевгели, Кукуш на изток през Сер, по струмица до Орфанския залив. Тъй щото в българска територия остават: Кратово, Кочани, Щип, Радовиц, Струмица, Дойран, Сяр, Демир Хисар, Кавала. В преговорите си с българите гърците отстъпиха в искането си за граница от Макри на Портолагос...
Виена, 22 юли
"ПОЛИТИШЕ КОРЕСПОНДЕНЦ":
Всички политически кръгове поддържат своето мнение, че съюзническите искания носят белега на преувеличеност. Прави впечатление, че с поведението си съюзниците не само смятат себе си за победители, но и че спрямо България те влизат в ролята на, тъй да се каже, изправителен съд. Но ако се проследи развоя на тази криза, тези претенции не могат да бъдат признати за основателни поне за туй, защото съюзниците дължат благоприятното си положение, което имат понастоящем, в по-голямата му част на успехите, извойвани от българското оръжие във войната срещу турция. Политическите кръгове резюмират своето мнение в оценката, че съюзниците трябва да се решат на едно по-голямо намаляване на своите искания, защото в противен случай рискуват да застрашат сериозно делото на мира.
"ВИНЕР АЛГЕМАЙНЕ ЦАЙТУНГ" (приветствува постигнатото румъно-българско съглашение):
То не ще остане без влияние върху по-нататъшния ход на преговорите. Истина е, че между българите, сърбите и гърците не е постигнато никакво решително сближаване. Но възможността за такова сближаване вече е дадена с факта, че българските контрапредложения, според общото мнение, не са лишени от умереност. Ако едната страна се окаже отстъпчива спрямо другата, би могло да се намери справедлива среда, която да направи възможно бързото сключване на мира. С едно по-умерено поведение балканските държави-победителки биха си спечелили със сигурност правото на симпатии от страна на Европа, от които те не биха искали да се лишат. Защото макар да е безспорно, че силите имат право на евентуално необходима ректификация на всички сключени в Букурещ съглашения, сигурно е, че в цяла Европа биха изпитали радост и искрено задоволство, ако работата по контрола би могла да се сведе до минимум и да се състои в една обикновена санкция на букурещките решения.
Виена, 23 юли
"ВИНЕР АЛГЕМАЙНЕ ЦАЙТУНГ":
Известията, които получихме за хода на преговорите в Букурещ, са от естество да причинят известно безпокойство в Австро-Унгария. Предвид положението, създадено от прекалените претенции на Сърбия и Гърция, става все по-близка неприятната необходимост от една пълна ревизия на делото на мира. Една мисия, която не се желае много н Австро-Унгария между другите съображения и поради това, че биха искали да видят Румъния в неин интерес и в интерес на Европа да завърши започнатото с толкова енергия и благоразумие дело. Сърбия и Гърция черпят кураж за своите прекалени и извън всяка мярка искания с убеждението, че девизът за минимално съществуване, прокламиран за сметка на България, не ще бъде тълкуван от Русия по начин, равнозначен на едно решително отхвърляне на техните прекалени домогвания. В Атина и Белград преобладава впечатлението, че Австро-Унгария е единствената велика сила, която се застъпва в полза на становището, че последната балканска война не трябва да свърши със заробването на компактни маси от българското население под чуждо владичество. Самочувствието, придобито от Турция, което расте отново и усложнява още повече сегашното положение, е един твърде обезпокояващ признак за последствията, които туй пробуждане може да повлече след себе си, насърчени от мекушавото действие на някои велики сили по македонския въпрос.
Букурещ, 24 юли
СЛЕД СТАНАЛАТА ТАЗИ СУТРИН СРЕЩА
между бългрските и сръбските делегати сръбско-българското съглашение е обезпечено, ако не се явят непредвидени обстоятелства.
Виена, 24 юли
"НОЕ ФРАЕ ПРЕСЕ":
Относно сръбските претенции българският делегат г-н Радев заяви: С искането си да ни отнемат Радовиш и Струмица сърбите целят да лишат София от всяка естествена сигурност. Съмнявам се, че този начин за сключване на мир ще бъде одобрен от Европа. Упоритите усилия на Сърбия и Гърция да ни отнемат една територия, която сме завладели с кръвта си, когато победихме Турция при Люле Бургас, надявам се, ще пропаднат пред твърдата воля на Европа. Европа има нужда от траен мир, а такъв може да бъде установен само върху основата на справедливостта. Ако работим в този смисъл, Европа ще намери в лицето на България ревностен сътрудник.
"НОЕС ВИНЕР ТАГЕБЛАТ":
Нашите приятелски чувства към България не можаха да бъдат разклатени дори от презрението, с което се посрещаха нашите приятелски съвети - презрение, което се оказа така гибелно за тази страна. Ние показахме също най-голямо зачитане към Сърбия, когато се касаеше за предоставянето й на стопански достъп до Адриатическо море и при определянето на северната и северо-източната граница на Албания. Но при окончателното определяне границите на Македония Австро-Унгария ще откаже своето одобрение на сръбските стремежи, които биха допринесли за увековечаванета на разприте в непосредствената наше съседство и накърнили по този начин нашите политически и стопански интереси.
"НОЕС ВИНЕР ТАГЕБЛАТ":
констатира настъпилата промяна в позициите на френския печат, който понастоящем се застъпва за Сърбия и Гърция и даже за Турция против България, както и поведението на Русия, която не се вълнува от прекалените сръбски претенции за Македония.
Петербург, 26 юли
"ДЕН":
България получи само половината от онази територия, която тя първоначално искаше. Особено значителен ущърб й причини Сърбия, тъю като цялата област между Брегалница, Струма и Вардар, която се падна на Сърбия, в етнографско отношение е по-близка до България, отколкото до сърбия.
"СВЯТ":
Славяните не се радват на сключения мир, тъю като плодовете от техните победи бяха разделени между онези, които нямаха никакво право. Австро-Унгария получи овтономията на Албания; Англия и Германия си разделиха цялата Мала Азия; Франция завиши своето влияние в Сирия; Русия, с остъпките пред силите изгуби своя престиж; в Сърбия расте антируското влияние; България е също настроена срещу Русия.
"НОВОЕ ВРЕМЯ":
След сключването на мира балканските народи могат да се върнат към мирните си занятия. А за дипломацията, както балканската, така и онази на великите сили, остават още не малко трудни задачи. Вместо очакваното политическо равновесие на Балканите получи се политическото подчинение на българите под Румъния и стопанска зависимост на Сърбия от гърците. Букурещкото решение за Кавала се явява не само пълно нарушение на балканското равновесие, но и нов удар върху руската дипломация. Последната вярва, че работата може още да се поправи. Тя, видимо, разчита на ревизия на Букурещкия дотовор от една международна европейска конференция.
"РЕЧ":
Букурещкият договор ще остане като печален документ не само по решението за Кавала, но и присъда над цяла Македония. Присъединяването на Македония към Сърбия и Гърция съвсем не означава решаване на нейната участ, а само изменяне на целта и посоката на македонската самобитност. Съществуването на македонски чети няма да се прекрати. Разбира се, тях ще ги приписват на българската пропаганда, но това няма да промени нещата.
"БИРЖЕВИЕ ВЕДОМОСТИ":
Най-крупната придобивка се пада на Румъния. На Балканите няма вече признак за българска хегемония. Там се установява равновесие, натежаващо дори в полза на самата Румъния.
Виена, 26 юли
"ВИНЕР АЛГЕМАЙНЕ ЦАЙТУНГ":
В един чудно кратък срок Румъния сполучи да сложи окончателно край на военните действия на балканите. Като подготви с благоразумна умереност сключването на един договор, който може да послужи за основа на по-нататъшно проучване от страна на европейската дипломация и като застана начело на балканските държави със своята демобилизация, давайки по този начин пример, последван скоро от българското правителство, Румъния придоби права за признателност от Европа. Очевидно е, че България с демобилизирането на своите войски се надява силите да се почувстват задължени да сторят всичко възможно от тяхна страна за отклоняване на застрашаващата я откъм Турция опасност и да прокарат постановленията на Лондонския договор относно турско-българската граница. Може да се предполага, предвид съществуващото съгласие между силите, че въпросът за Одринско ще бъде разрешен скоро и без твърде големи трудности.
Париж, 26 юли
"ТАН"
обнародва достоверни сведения от лекарите и херурзите, изпратени от френския Червен кръст през войната против Турция, за поведението на българите. Лекарите заявяват, че виждали българите винаги да се отнасят спрямо пленниците, ранените или болните техни противници по правилата на човещината и по начин, достоен за всяка похвала и с постоянна грижа за изпалнението на своите задължения. В изложението си френските лекари заявяват: Тези български селяни някои искат да представят като хора нецивилизовани и способни на всякакви престъпления, а ние установихме, че под вродената им суровост на земеделци се крият завидни техни качества, на зрелист, трезвеност и дисциплина. Всички техни водители: офицери, лекари и пр., имаха най-високо съзнание за своите отговорности. Убедени сме напълно, че те знаеха да правят вярна разлика между суровите понякога необходимости на войната и безполезните жестокости.
Подписалите изложението изказват също уважението си към широката българска народна маса и нейната човечност и отхвърлят като крещяща несправедливост твърденията, приписващи на българските войници и народ жестокости, варварство и безчовечност. Към българската войска и народ лекарите изказват пълното си уважение и симпатии.
Будапеща, 1 август
"ПЕСТЕР ЛОЙД":
Изненада не може да настъпи, защото във Виена всякога е владеело известно неверие, че от българска страна ще бъде проявена достатъчна устойчивост спрямо Русия. За общо действие на двете сили в полза на българия, разбира се, не може вече да се говори, щом се изясни, че е настъпил обрат в руската политика. Неизменен си остава обаче интересът на Австро-Унгария към балканския ред, надеждността на който е наполовина решена. Австро-Унгария ще направи всичко, за да не допусне, по възможност, едно твърде голямо унижение на България.
Виена, 1 август
"НОЕС ВИНЕР ТАГЕБЛАТ":
За официалното изявление от страна на Русия по въпроса за ревизията не се знае още нищо. Каквото и да бъде най-накрая поведението на петербургското правителство, несъмнено е, че Австро-Унгария продължава и ще продължава да полага усилия за едно смекчаване в постановленията на Букурещкия мирен договор в полза на България. Ако Русия действително се откаже от политиката за ревизия, то това ще потвърди, че изразените тякога съмнения са били основателни и че Русия съвършено е изоставила България. Общото впечатление във всеки случай е, че в поведението на Русия е настъпил решителен обрат. Всякакви заключения, че Австро-Унгария, оставайки занапред самотна в усилията си да направи нещо за България, ще изостави намеренията си в тази насока, е неоснователно... Австро-Унгария, вярна на възприетото от нея досега становище, да подпомага създаването на траен мир на Балканите, ще продължава да пречи и в бъдеще за унизяването на България.
Петербург, 6 август
"НОВОЕ ВРЕМЯ":
Ако македонците са верни и непоколебими служители на българската идея, ако в Охрид, Велес и Дебър пламти тъю безспорно чисто българският патриотизам, то сърбите, не в пет, не и в десет години, ще изтръгнат из сърцата на попадналите под тяхна власт българи идеята за принадлежността им към Велика България. Разбира се, всеки българин със сърдечна горест мисли за Букурещкия договор - този изрод на кървавата вражда, създадена от Австрия между славяните. Разбира се, ни един българин няма да се съгласи никога да му се изтръгнат безвъзвратно от сърцето симпатиите към задграничните братя, но не с кръв, не с борби ще се излекува нанесената на България рана. Колкото повече ненавист ще се сее, толкова по-малко резултати ще пожъне София. Нейните пътища са пътищата на примирението. Друга политика за нея няма...
Гръцките делегати подписаха Букурещкия договор, съгласно който местата от Кавала трябва да останат на българите, а не на отоманците. Защо гърците в Дедеагач са постъпили в противоположен смисъл? Изгодно ли е за Атина да създава такъв прецедент? (по повод известието, че гръцкият командир в Дедеагач молил турците да завземат града, С.Р.)
"РЕЧ":
По отношение на България Европа има едно определено становище, потвърдено от Лондонската посланическа конференция. Освен великите сили има и такива държави, от които България е в правото си да иска поддръжка против Турция. Това са участвалите в Букурещката конференция, създателите на новото равновесие. Не трябва човек да бъде пророк, за да предскаже, че не е далеч времето, когато Европа сама ще изпита върху себе си последствията от своето безсилие и победителите над България ще се разкаят за своята безгрижност. Букурещкият мир е признат от Европа за окончателен. Балканската криза продължава.
Виена, 9 август
ТЕЛЕГРАМА ОТ ЦАРИГРАД:
Гърците изпразнили Дедеагач, но българите не са го заели още. Гръцката флота заминала от там. Един консул препоръчал да се изпрати в Дедеагач един турски военен параход.
Лондон, 9 август
"РОЙТЕР":
В Лондон не се знае нищо за едно окончателно приемане от силите на предложението за Одрин. Тъю щото виенският слух за предстоящо връчване на обща нота в Дариград се смята като преждевременен. С дадените от турското правителство уверения острият въпрос за територията край десния бряг на Марица се смята за отклонен. Тъй като междувременно преговорите за Одрин продължават, има надежда, че скоро ще се стигне до едно определено предложение.
Париж, 9 август
"ТАН"
обнародва писмо от д-р Ребриян, който пребивавал в Одрин от 30 март до 7 юли, в който ден напуснал града с последния влак заедно със своите колеги българи и една медицинска сестра. Д-р Ребриян пише, че ако генералите Вазов и Велчев имат някаква грешка, тя се състояла в тяхната прекалена толерантност и великодушие към гръцкото население. Докторът твърди, че в препълнения с войски Одрин не видял да бъде ударен или оскърбен нито един турчин, войник или цивилен. Д-р Ребриян се обръща и към турския комендант на Одрин, който възхвалявал високо реда, дисциплината и хуманността на българската войска. Нямаше обесено, застреляно или затворено нито едно лице.
Виена, 9 август
ДЕЛЕГАЦИЯ
от българската македонска организация даде гощавка, вдигайки наздравица за приятелите, които Македония си е намерила в Австро-Унгария. Г-н Викторов-Топоров, редактор на петербургския вестник "Реч", пи наздравица за хегемонията на България на Балканите. Ихсан Мурад бей, албанец от Охрид - за доброто албано-македонско съседство в бъдеще. Публицистът Георгиев - за приятелите на България, които са й останали верни и в нейното бедствие, бившият скопски депутат Павлов - за приятелството с албанците.
Виена, 10 август
ТУКАШНИЯТ БЪЛГАРСКИ ПЪЛНОМОЩЕН МИНИСТЪР
посети вчера Министерството на външните работи, за да поиска намеса за неприлагане на присъдата над осъдените на смърт българи в Солун като членове уж от четата на Чернопеев.
Рим, 11 август
"ДЖОРНАЛЕ Д'ИТАЛИЯ"
помества интервю с руския посланик г-н Крупенски. Посланикът казал, че е преждевременно да се правят предположения за руска военна акция против Турция. Русия сега е решена за мирна, но истински енергична акция спрямо Турция, за да бъде последната заставена да зачита Лондонския договор. Но Русия има голямото желание да не нарушава европейския мир. Един финансов бойкот на Турция би могъл да бъде твърде ефикасен. Силите в пълно съгласие да се стараят да за избягването на тежки международни усложнения по турско-българския въпрос и Портата да си даде сметка за това тяхно желание.
Досега - добавил посланикът - гледахме само първото действие от Балканската трагедия. Днешното е просто антракт. Разногласията между бившите съюзници са още повече, отколкото тези между Турция и България. Гръцко-българските разногласия по въпроса за Кавала ще вземат твърде големи размери. България - изтъкнал Крупенски - е наистина нация, у която войнственият дух е много жив, националното чувство - силно и военната й подготовка - солидна. България ще може скоро да се въздигне от сегашната криза. Тя е предопределена за велико бъдеще между балканските народи. Букурещкият договор ще закрепи положението само до един миг.
Г-н Крупенски вярва, че са преувеличени приписваните на България жестокости. На въпроса на журналисти, че Турция била наклонна да обяви война на България, посланикът отговорил: Ако в Цариград са решени да обявят война, Русия има всичките добри намерения и ще разреши конфликта мирно, но енергично.
Атина, 18 август
АТИНСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ (относно инициативата на Карнеги):
Гръцкото правителство никога не е било против анкетата, но при условие, щото тя да бъде проведена от безпристрастни лица. Понастоящем сериозна анкета е невъзможна, тъй като потребните за нея елементи не съществуват вече: труповете са заровени, раните заздравели, следите от насилието изчезнали. Невъзможно е да се съберат доказателства, защото много от онези лица, които са преживели ужасни дни, са се разпръснали. Анкетата би могла да се извърши в ограничени предели. Комисията на господин Карнеги съвсем не отговаря на условието за безпристрастност, особено, що се отнася до нейните членове - господата Клюков и Брайлсфорд: първият е ратник за Велика България, а вторият е дал многобройни доказателства за прекалено българофилство. Вестник "Либерте" изказва убеждението, че гръцкото правителство ще постъпи като сръбското, няма да й окаже съдействие, нито ще признае нейната анкета, ако в нея влязат споменатите лица.
Виена, 6 септември
"НОЕС ВИНЕР ТАГЕБЛАТ" (за турско-българския мир):
Австро-Унгария с голямо задоволство ще поздрави сключването на този мир. Живият интерес и приятелските намерения, с които нашата политика се вдъхновява по отношение на двете държави, се проявиха с усилията на нашия посланик в Цариград маркграф Паласичини, да подготви почвата за едно разбирателство между двете страни. Не трябва да има съмнение, че България ще направи всичко, за да излекува раните от войната. Не ще и съмнение, че един народ, притежаващ грамадната сила на българския, ще отпразнува в скоро време своето възраждане. Двете държави, сключили мир, ползвайки симпатиите и благопожеланията на своите искрени приятели, могат да осветят помежду си една нова ера на благоденствие.
Виена, 7 септември
"ФРЕМДЕНБЛАТ"
изказва задоволството си от установяването между България и Турция на един мир, който за двете страни отчита за изгоден, тъй като те не могат без отношение на добросъседство. Освен това така те добиват възможност да се отдадат мирно и спокойно на големите задачи на тяхната реорганизация. България ще направи грамадни жиртви за мира - казва вестникът, - но прилежността, упоритостта, неуморимостта и сериозността на българското население дават на страната увереност, че правителството ще сполучи да компенсира загубите от войната, да възроди България и да върне нейното значение, отговарящо на вътрешната й сила. В Австро-Унгария, където се хранят искрени симпатии към българия и Турция и където има жив интерес за възстановяване на спокойствието на Балканите, сключването на турско-български мир ще бъде поздравено със задоволство.
Цариград, 7 септември
ТЕХНИЧЕСКИТЕ СЪВЕТНИЦИ на турско-българските делегати работиха целия ден върху проучването на второстепенни въпроси и върху окончателната редакция на текста на договора, който ще се състои от 13 или 14 члена. Пълно съгласие съществува по 9 от тия члена. Договорът ще бъде подписан вероятно във вторник или четвъртък.
Младотурският конгрес изслуша годишния доклад за политическите събития през последната година, главно Балканската война, преследването членовете на комитета от Кямил паша и развитата от комитета дейност. Докладът осъжда сключването на чаталджанското примирие...
Струмица, 14 септември
БТА:
Всички български села в Радовишка околия се разрушават от сръбските войници и терци-башибозуци. Жилищата на българското селско население в тая и другите окупирани от сърбите македонски провинции се рушат и дървеният материал се носи в Сърбия, както и всичкото жито и добитък бяха отнесени в Сърбия по-рано.
На ония от българските учителки и учители, които са останали в Македония, сръбските власти са дали срок от 24 часа да вземат решение или да отидат в Белград, за да прекарат един курс по сръбска граматика, или да напуснат страната. Мнозина от тия учители са заявили, че желаят да си останат по родните места като частни лица, ала им било отказано.
Горенето на града Струмица от гръцката войска е започнало на 8 август и е продължило до 15 с.м. Със сила гръцкият комендант е изкарал предварително гръкоманското и турското население, изнесъл им е на военни автомобили покъщнината и ги изпратил към Дойран и Кукуш. След това комендантът дал заповед да се палят къщите, обществените сгради, болници, черкви, училища, казарми и др. Гръцките войници палили къщите с пироксилинови запалки. Изгорели са 994 магазина и къщи в центъра на града.
Белград, 20 септември
"ПИМЕНТ"
известява, че българската чета влязла в едно сръбско село близо до Зайчар и се оттеглила след три часа, без да извърши никакви зверства.
"ПОЛИТИКА": В Горна Джумая и Струмица се образували чети, предназначени за навлизане в сръбска територия
ОПРОВЕРЖЕНИЕ ОТ БТА:
Тези измислици, които се коват в Белград, крият пак някакво предстоящо решение на сръбското правителство, както беше случаят със съобщението, че в България имало някаква мобилизация, което съобщение се направи два дни преди обявяването на мобилизация в Сърбия срещу предизвиканите от сръбското правителство албанци. Никаква българска чета не е имало около Зайчар, а 40 души сръбски войници, призовани под знамената се разбунтували и избягали в България, където били разоръжени. Същата стойност имат съобщенията за образуването на чети в Джумая и Струмица, където постоянно пристигат бежанци от окупираните от сърби и гъпци земи. Терорът, убийствата и страшните изстъпления на сръбските и гръцките войници над мирното българско население са неописуеми. За да се заблуди обществото за тези ужаси, извършвани позаповед на споменатите правителства в Белград и Атина, се разпространяват измислици. Както се пускаха от най-високо място за български изстъпления, когато самите най-високопоставени лица в Гърция и Сърбия лично даваха пример за жестокост над българския войник и българския селянин.
ОПРОВЕРЖЕНИЕ НА БТА на декларация на бившия сръбски военен министър пред редакциите на няколко чужди вестника, че Сърбия дала на България 31 милиона лева в злато:
Българското правителство дава най-категорично опровержение на тези измислици. Не само че Сърбия не е давала нито стотинка на българия, но по молба на сръбското правителство българското финансово министерство нареди да се приемат от българските банки сръбски банкноти без ажио. С това БНБ бе ощетена с няколко десетки хиляди лева, понеже сръбската банка отказа да прибере собствените си банкноти без ажио. България даде на Черна гора няколко милиона лева и черногорците продължаваха да се хранят от нейни средства, когато отиваха да се бият и да ограбват тази страна, докрай вярна на съюзническите си задължения. Никакви дрехи, пушки или муниции не са искани от страна на българите, нито такива са давани. Напротив, сръбският представител при българската армия полковник Лешанин е искал писмено 5000 снаряда за сръбската артилерия и тия снаряди са отпуснати от българския генерален щаб. Също така България отпусна всички необходими масла, с каквито сръбската артилерия не разполагаше, за правилното действие на тая артилерия както в Македония, така и пред Одрин. През време на войната с Турция българските държавни железници дадоха на Сърбия 16 локомотива и повече от 150 вгона и това по молба на сръбската дирекция на железниците. България не е поискала нищо от Сърбия, която не изпълни даже най-обикновените си съюзнически задължения и се опита още преди Одрин да играе перфидна роля на съюзник победител, както това тя направи с такъв завиден успех по-късно съюзявайки се с Румъния, Гърция, Черна гора и Турция.
Белград, 23 септември
Известия за очистване на Битолски окръг от български комитаджии и албански чети.
ОПРОВЕРЖЕНИЕ ОТ БТА:
В Кичевско, Дебърско и Охридско всички албански и български села са разрушени от сръбските войски, а населението е подложено на поголовна сеч. В повечето от опожарените села не е имало никакви въстаници, нито даже каквото и да е движение против властта. Жителите са клани, защото сърбите не искат да оставят следа от българския и албанския елемент в тая нещастна страна. Така се извършва умиротворяването на Битолски окръг.

**Гост** · 29-07-2004, 22:53

.....................

Букурещ, 20 юли
След проведеното вчера преди обяд в Палас хотел съвещание, в което участвуваха българската и всичките съюзнически делегации, бе прочетен документ, съдържащ съюзническите искания:
1. Като граница съюзниците искат течението на Струма от страната българо-турска граница до Саръдере до котата 1814, от там по планината Ченгелдаг, след това по водораздела до върха Старгач, от там северно и североизточно до котата 1152, след това през Места към Кука, след това през Пипково, по водораздела до кота 2162 до Байкунлар... през момково, Токаджик, Корджала, след това на юг през Калпактепе и Калилертепе и свършва на Бяло море, три километра на изток от Макри.
2. България се отказва от всякакви претенции върху всички беломорски острови.
3. Обезщетяване на жителите и уреждане на съществуващите от по-рано спорове за сръбско-българската граница.
4. Гаранция за запазването на черковната и училищна свобода на гръцките общини в Тракия.
В ДНЕШНОТО ЗАСЕДАНИЕ на конференцията българските делегати предявиха срещу гръцките и сръбските искания следните контраискания:
Новата граница започва от старата сръбско-българска, минава между Куманово и Егрипаланка на юг, след това между Велес и Щип през Вардар до Морихово при Битоля, от там през Мъглен, Гевгели, Кукуш на изток през Сер, по струмица до Орфанския залив. Тъй щото в българска територия остават: Кратово, Кочани, Щип, Радовиц, Струмица, Дойран, Сяр, Демир Хисар, Кавала. В преговорите си с българите гърците отстъпиха в искането си за граница от Макри на Портолагос...
Виена, 22 юли
"ПОЛИТИШЕ КОРЕСПОНДЕНЦ":
Всички политически кръгове поддържат своето мнение, че съюзническите искания носят белега на преувеличеност. Прави впечатление, че с поведението си съюзниците не само смятат себе си за победители, но и че спрямо България те влизат в ролята на, тъй да се каже, изправителен съд. Но ако се проследи развоя на тази криза, тези претенции не могат да бъдат признати за основателни поне за туй, защото съюзниците дължат благоприятното си положение, което имат понастоящем, в по-голямата му част на успехите, извойвани от българското оръжие във войната срещу турция. Политическите кръгове резюмират своето мнение в оценката, че съюзниците трябва да се решат на едно по-голямо намаляване на своите искания, защото в противен случай рискуват да застрашат сериозно делото на мира.
"ВИНЕР АЛГЕМАЙНЕ ЦАЙТУНГ" (приветствува постигнатото румъно-българско съглашение):
То не ще остане без влияние върху по-нататъшния ход на преговорите. Истина е, че между българите, сърбите и гърците не е постигнато никакво решително сближаване. Но възможността за такова сближаване вече е дадена с факта, че българските контрапредложения, според общото мнение, не са лишени от умереност. Ако едната страна се окаже отстъпчива спрямо другата, би могло да се намери справедлива среда, която да направи възможно бързото сключване на мира. С едно по-умерено поведение балканските държави-победителки биха си спечелили със сигурност правото на симпатии от страна на Европа, от които те не биха искали да се лишат. Защото макар да е безспорно, че силите имат право на евентуално необходима ректификация на всички сключени в Букурещ съглашения, сигурно е, че в цяла Европа биха изпитали радост и искрено задоволство, ако работата по контрола би могла да се сведе до минимум и да се състои в една обикновена санкция на букурещките решения.
Виена, 23 юли
"ВИНЕР АЛГЕМАЙНЕ ЦАЙТУНГ":
Известията, които получихме за хода на преговорите в Букурещ, са от естество да причинят известно безпокойство в Австро-Унгария. Предвид положението, създадено от прекалените претенции на Сърбия и Гърция, става все по-близка неприятната необходимост от една пълна ревизия на делото на мира. Една мисия, която не се желае много н Австро-Унгария между другите съображения и поради това, че биха искали да видят Румъния в неин интерес и в интерес на Европа да завърши започнатото с толкова енергия и благоразумие дело. Сърбия и Гърция черпят кураж за своите прекалени и извън всяка мярка искания с убеждението, че девизът за минимално съществуване, прокламиран за сметка на България, не ще бъде тълкуван от Русия по начин, равнозначен на едно решително отхвърляне на техните прекалени домогвания. В Атина и Белград преобладава впечатлението, че Австро-Унгария е единствената велика сила, която се застъпва в полза на становището, че последната балканска война не трябва да свърши със заробването на компактни маси от българското население под чуждо владичество. Самочувствието, придобито от Турция, което расте отново и усложнява още повече сегашното положение, е един твърде обезпокояващ признак за последствията, които туй пробуждане може да повлече след себе си, насърчени от мекушавото действие на някои велики сили по македонския въпрос.
Букурещ, 24 юли
СЛЕД СТАНАЛАТА ТАЗИ СУТРИН СРЕЩА
между бългрските и сръбските делегати сръбско-българското съглашение е обезпечено, ако не се явят непредвидени обстоятелства.
Виена, 24 юли
"НОЕ ФРАЕ ПРЕСЕ":
Относно сръбските претенции българският делегат г-н Радев заяви: С искането си да ни отнемат Радовиш и Струмица сърбите целят да лишат София от всяка естествена сигурност. Съмнявам се, че този начин за сключване на мир ще бъде одобрен от Европа. Упоритите усилия на Сърбия и Гърция да ни отнемат една територия, която сме завладели с кръвта си, когато победихме Турция при Люле Бургас, надявам се, ще пропаднат пред твърдата воля на Европа. Европа има нужда от траен мир, а такъв може да бъде установен само върху основата на справедливостта. Ако работим в този смисъл, Европа ще намери в лицето на България ревностен сътрудник.
"НОЕС ВИНЕР ТАГЕБЛАТ":
Нашите приятелски чувства към България не можаха да бъдат разклатени дори от презрението, с което се посрещаха нашите приятелски съвети - презрение, което се оказа така гибелно за тази страна. Ние показахме също най-голямо зачитане към Сърбия, когато се касаеше за предоставянето й на стопански достъп до Адриатическо море и при определянето на северната и северо-източната граница на Албания. Но при окончателното определяне границите на Македония Австро-Унгария ще откаже своето одобрение на сръбските стремежи, които биха допринесли за увековечаванета на разприте в непосредствената наше съседство и накърнили по този начин нашите политически и стопански интереси.
"НОЕС ВИНЕР ТАГЕБЛАТ":
констатира настъпилата промяна в позициите на френския печат, който понастоящем се застъпва за Сърбия и Гърция и даже за Турция против България, както и поведението на Русия, която не се вълнува от прекалените сръбски претенции за Македония.
Петербург, 26 юли
"ДЕН":
България получи само половината от онази територия, която тя първоначално искаше. Особено значителен ущърб й причини Сърбия, тъю като цялата област между Брегалница, Струма и Вардар, която се падна на Сърбия, в етнографско отношение е по-близка до България, отколкото до сърбия.
"СВЯТ":
Славяните не се радват на сключения мир, тъю като плодовете от техните победи бяха разделени между онези, които нямаха никакво право. Австро-Унгария получи овтономията на Албания; Англия и Германия си разделиха цялата Мала Азия; Франция завиши своето влияние в Сирия; Русия, с остъпките пред силите изгуби своя престиж; в Сърбия расте антируското влияние; България е също настроена срещу Русия.
"НОВОЕ ВРЕМЯ":
След сключването на мира балканските народи могат да се върнат към мирните си занятия. А за дипломацията, както балканската, така и онази на великите сили, остават още не малко трудни задачи. Вместо очакваното политическо равновесие на Балканите получи се политическото подчинение на българите под Румъния и стопанска зависимост на Сърбия от гърците. Букурещкото решение за Кавала се явява не само пълно нарушение на балканското равновесие, но и нов удар върху руската дипломация. Последната вярва, че работата може още да се поправи. Тя, видимо, разчита на ревизия на Букурещкия дотовор от една международна европейска конференция.
"РЕЧ":
Букурещкият договор ще остане като печален документ не само по решението за Кавала, но и присъда над цяла Македония. Присъединяването на Македония към Сърбия и Гърция съвсем не означава решаване на нейната участ, а само изменяне на целта и посоката на македонската самобитност. Съществуването на македонски чети няма да се прекрати. Разбира се, тях ще ги приписват на българската пропаганда, но това няма да промени нещата.
"БИРЖЕВИЕ ВЕДОМОСТИ":
Най-крупната придобивка се пада на Румъния. На Балканите няма вече признак за българска хегемония. Там се установява равновесие, натежаващо дори в полза на самата Румъния.
Виена, 26 юли
"ВИНЕР АЛГЕМАЙНЕ ЦАЙТУНГ":
В един чудно кратък срок Румъния сполучи да сложи окончателно край на военните действия на балканите. Като подготви с благоразумна умереност сключването на един договор, който може да послужи за основа на по-нататъшно проучване от страна на европейската дипломация и като застана начело на балканските държави със своята демобилизация, давайки по този начин пример, последван скоро от българското правителство, Румъния придоби права за признателност от Европа. Очевидно е, че България с демобилизирането на своите войски се надява силите да се почувстват задължени да сторят всичко възможно от тяхна страна за отклоняване на застрашаващата я откъм Турция опасност и да прокарат постановленията на Лондонския договор относно турско-българската граница. Може да се предполага, предвид съществуващото съгласие между силите, че въпросът за Одринско ще бъде разрешен скоро и без твърде големи трудности.
Париж, 26 юли
"ТАН"
обнародва достоверни сведения от лекарите и херурзите, изпратени от френския Червен кръст през войната против Турция, за поведението на българите. Лекарите заявяват, че виждали българите винаги да се отнасят спрямо пленниците, ранените или болните техни противници по правилата на човещината и по начин, достоен за всяка похвала и с постоянна грижа за изпалнението на своите задължения. В изложението си френските лекари заявяват: Тези български селяни някои искат да представят като хора нецивилизовани и способни на всякакви престъпления, а ние установихме, че под вродената им суровост на земеделци се крият завидни техни качества, на зрелист, трезвеност и дисциплина. Всички техни водители: офицери, лекари и пр., имаха най-високо съзнание за своите отговорности. Убедени сме напълно, че те знаеха да правят вярна разлика между суровите понякога необходимости на войната и безполезните жестокости.
Подписалите изложението изказват също уважението си към широката българска народна маса и нейната човечност и отхвърлят като крещяща несправедливост твърденията, приписващи на българските войници и народ жестокости, варварство и безчовечност. Към българската войска и народ лекарите изказват пълното си уважение и симпатии.
Будапеща, 1 август
"ПЕСТЕР ЛОЙД":
Изненада не може да настъпи, защото във Виена всякога е владеело известно неверие, че от българска страна ще бъде проявена достатъчна устойчивост спрямо Русия. За общо действие на двете сили в полза на българия, разбира се, не може вече да се говори, щом се изясни, че е настъпил обрат в руската политика. Неизменен си остава обаче интересът на Австро-Унгария към балканския ред, надеждността на който е наполовина решена. Австро-Унгария ще направи всичко, за да не допусне, по възможност, едно твърде голямо унижение на България.
Виена, 1 август
"НОЕС ВИНЕР ТАГЕБЛАТ":
За официалното изявление от страна на Русия по въпроса за ревизията не се знае още нищо. Каквото и да бъде най-накрая поведението на петербургското правителство, несъмнено е, че Австро-Унгария продължава и ще продължава да полага усилия за едно смекчаване в постановленията на Букурещкия мирен договор в полза на България. Ако Русия действително се откаже от политиката за ревизия, то това ще потвърди, че изразените тякога съмнения са били основателни и че Русия съвършено е изоставила България. Общото впечатление във всеки случай е, че в поведението на Русия е настъпил решителен обрат. Всякакви заключения, че Австро-Унгария, оставайки занапред самотна в усилията си да направи нещо за България, ще изостави намеренията си в тази насока, е неоснователно... Австро-Унгария, вярна на възприетото от нея досега становище, да подпомага създаването на траен мир на Балканите, ще продължава да пречи и в бъдеще за унизяването на България.
Петербург, 6 август
"НОВОЕ ВРЕМЯ":
Ако македонците са верни и непоколебими служители на българската идея, ако в Охрид, Велес и Дебър пламти тъю безспорно чисто българският патриотизам, то сърбите, не в пет, не и в десет години, ще изтръгнат из сърцата на попадналите под тяхна власт българи идеята за принадлежността им към Велика България. Разбира се, всеки българин със сърдечна горест мисли за Букурещкия договор - този изрод на кървавата вражда, създадена от Австрия между славяните. Разбира се, ни един българин няма да се съгласи никога да му се изтръгнат безвъзвратно от сърцето симпатиите към задграничните братя, но не с кръв, не с борби ще се излекува нанесената на България рана. Колкото повече ненавист ще се сее, толкова по-малко резултати ще пожъне София. Нейните пътища са пътищата на примирението. Друга политика за нея няма...
Гръцките делегати подписаха Букурещкия договор, съгласно който местата от Кавала трябва да останат на българите, а не на отоманците. Защо гърците в Дедеагач са постъпили в противоположен смисъл? Изгодно ли е за Атина да създава такъв прецедент? (по повод известието, че гръцкият командир в Дедеагач молил турците да завземат града, С.Р.)
"РЕЧ":
По отношение на България Европа има едно определено становище, потвърдено от Лондонската посланическа конференция. Освен великите сили има и такива държави, от които България е в правото си да иска поддръжка против Турция. Това са участвалите в Букурещката конференция, създателите на новото равновесие. Не трябва човек да бъде пророк, за да предскаже, че не е далеч времето, когато Европа сама ще изпита върху себе си последствията от своето безсилие и победителите над България ще се разкаят за своята безгрижност. Букурещкият мир е признат от Европа за окончателен. Балканската криза продължава.
Виена, 9 август
ТЕЛЕГРАМА ОТ ЦАРИГРАД:
Гърците изпразнили Дедеагач, но българите не са го заели още. Гръцката флота заминала от там. Един консул препоръчал да се изпрати в Дедеагач един турски военен параход.
Лондон, 9 август
"РОЙТЕР":
В Лондон не се знае нищо за едно окончателно приемане от силите на предложението за Одрин. Тъю щото виенският слух за предстоящо връчване на обща нота в Дариград се смята като преждевременен. С дадените от турското правителство уверения острият въпрос за територията край десния бряг на Марица се смята за отклонен. Тъй като междувременно преговорите за Одрин продължават, има надежда, че скоро ще се стигне до едно определено предложение.
Париж, 9 август
"ТАН"
обнародва писмо от д-р Ребриян, който пребивавал в Одрин от 30 март до 7 юли, в който ден напуснал града с последния влак заедно със своите колеги българи и една медицинска сестра. Д-р Ребриян пише, че ако генералите Вазов и Велчев имат някаква грешка, тя се състояла в тяхната прекалена толерантност и великодушие към гръцкото население. Докторът твърди, че в препълнения с войски Одрин не видял да бъде ударен или оскърбен нито един турчин, войник или цивилен. Д-р Ребриян се обръща и към турския комендант на Одрин, който възхвалявал високо реда, дисциплината и хуманността на българската войска. Нямаше обесено, застреляно или затворено нито едно лице.
Виена, 9 август
ДЕЛЕГАЦИЯ
от българската македонска организация даде гощавка, вдигайки наздравица за приятелите, които Македония си е намерила в Австро-Унгария. Г-н Викторов-Топоров, редактор на петербургския вестник "Реч", пи наздравица за хегемонията на България на Балканите. Ихсан Мурад бей, албанец от Охрид - за доброто албано-македонско съседство в бъдеще. Публицистът Георгиев - за приятелите на България, които са й останали верни и в нейното бедствие, бившият скопски депутат Павлов - за приятелството с албанците.
Виена, 10 август
ТУКАШНИЯТ БЪЛГАРСКИ ПЪЛНОМОЩЕН МИНИСТЪР
посети вчера Министерството на външните работи, за да поиска намеса за неприлагане на присъдата над осъдените на смърт българи в Солун като членове уж от четата на Чернопеев.
Рим, 11 август
"ДЖОРНАЛЕ Д'ИТАЛИЯ"
помества интервю с руския посланик г-н Крупенски. Посланикът казал, че е преждевременно да се правят предположения за руска военна акция против Турция. Русия сега е решена за мирна, но истински енергична акция спрямо Турция, за да бъде последната заставена да зачита Лондонския договор. Но Русия има голямото желание да не нарушава европейския мир. Един финансов бойкот на Турция би могъл да бъде твърде ефикасен. Силите в пълно съгласие да се стараят да за избягването на тежки международни усложнения по турско-българския въпрос и Портата да си даде сметка за това тяхно желание.
Досега - добавил посланикът - гледахме само първото действие от Балканската трагедия. Днешното е просто антракт. Разногласията между бившите съюзници са още повече, отколкото тези между Турция и България. Гръцко-българските разногласия по въпроса за Кавала ще вземат твърде големи размери. България - изтъкнал Крупенски - е наистина нация, у която войнственият дух е много жив, националното чувство - силно и военната й подготовка - солидна. България ще може скоро да се въздигне от сегашната криза. Тя е предопределена за велико бъдеще между балканските народи. Букурещкият договор ще закрепи положението само до един миг.
Г-н Крупенски вярва, че са преувеличени приписваните на България жестокости. На въпроса на журналисти, че Турция била наклонна да обяви война на България, посланикът отговорил: Ако в Цариград са решени да обявят война, Русия има всичките добри намерения и ще разреши конфликта мирно, но енергично.
Атина, 18 август
АТИНСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ (относно инициативата на Карнеги):
Гръцкото правителство никога не е било против анкетата, но при условие, щото тя да бъде проведена от безпристрастни лица. Понастоящем сериозна анкета е невъзможна, тъй като потребните за нея елементи не съществуват вече: труповете са заровени, раните заздравели, следите от насилието изчезнали. Невъзможно е да се съберат доказателства, защото много от онези лица, които са преживели ужасни дни, са се разпръснали. Анкетата би могла да се извърши в ограничени предели. Комисията на господин Карнеги съвсем не отговаря на условието за безпристрастност, особено, що се отнася до нейните членове - господата Клюков и Брайлсфорд: първият е ратник за Велика България, а вторият е дал многобройни доказателства за прекалено българофилство. Вестник "Либерте" изказва убеждението, че гръцкото правителство ще постъпи като сръбското, няма да й окаже съдействие, нито ще признае нейната анкета, ако в нея влязат споменатите лица.
Виена, 6 септември
"НОЕС ВИНЕР ТАГЕБЛАТ" (за турско-българския мир):
Австро-Унгария с голямо задоволство ще поздрави сключването на този мир. Живият интерес и приятелските намерения, с които нашата политика се вдъхновява по отношение на двете държави, се проявиха с усилията на нашия посланик в Цариград маркграф Паласичини, да подготви почвата за едно разбирателство между двете страни. Не трябва да има съмнение, че България ще направи всичко, за да излекува раните от войната. Не ще и съмнение, че един народ, притежаващ грамадната сила на българския, ще отпразнува в скоро време своето възраждане. Двете държави, сключили мир, ползвайки симпатиите и благопожеланията на своите искрени приятели, могат да осветят помежду си една нова ера на благоденствие.
Виена, 7 септември
"ФРЕМДЕНБЛАТ"
изказва задоволството си от установяването между България и Турция на един мир, който за двете страни отчита за изгоден, тъй като те не могат без отношение на добросъседство. Освен това така те добиват възможност да се отдадат мирно и спокойно на големите задачи на тяхната реорганизация. България ще направи грамадни жиртви за мира - казва вестникът, - но прилежността, упоритостта, неуморимостта и сериозността на българското население дават на страната увереност, че правителството ще сполучи да компенсира загубите от войната, да възроди България и да върне нейното значение, отговарящо на вътрешната й сила. В Австро-Унгария, където се хранят искрени симпатии към българия и Турция и където има жив интерес за възстановяване на спокойствието на Балканите, сключването на турско-български мир ще бъде поздравено със задоволство.
Цариград, 7 септември
ТЕХНИЧЕСКИТЕ СЪВЕТНИЦИ на турско-българските делегати работиха целия ден върху проучването на второстепенни въпроси и върху окончателната редакция на текста на договора, който ще се състои от 13 или 14 члена. Пълно съгласие съществува по 9 от тия члена. Договорът ще бъде подписан вероятно във вторник или четвъртък.
Младотурският конгрес изслуша годишния доклад за политическите събития през последната година, главно Балканската война, преследването членовете на комитета от Кямил паша и развитата от комитета дейност. Докладът осъжда сключването на чаталджанското примирие...
Струмица, 14 септември
БТА:
Всички български села в Радовишка околия се разрушават от сръбските войници и терци-башибозуци. Жилищата на българското селско население в тая и другите окупирани от сърбите македонски провинции се рушат и дървеният материал се носи в Сърбия, както и всичкото жито и добитък бяха отнесени в Сърбия по-рано.
На ония от българските учителки и учители, които са останали в Македония, сръбските власти са дали срок от 24 часа да вземат решение или да отидат в Белград, за да прекарат един курс по сръбска граматика, или да напуснат страната. Мнозина от тия учители са заявили, че желаят да си останат по родните места като частни лица, ала им било отказано.
Горенето на града Струмица от гръцката войска е започнало на 8 август и е продължило до 15 с.м. Със сила гръцкият комендант е изкарал предварително гръкоманското и турското население, изнесъл им е на военни автомобили покъщнината и ги изпратил към Дойран и Кукуш. След това комендантът дал заповед да се палят къщите, обществените сгради, болници, черкви, училища, казарми и др. Гръцките войници палили къщите с пироксилинови запалки. Изгорели са 994 магазина и къщи в центъра на града.
Белград, 20 септември
"ПИМЕНТ"
известява, че българската чета влязла в едно сръбско село близо до Зайчар и се оттеглила след три часа, без да извърши никакви зверства.
"ПОЛИТИКА": В Горна Джумая и Струмица се образували чети, предназначени за навлизане в сръбска територия
ОПРОВЕРЖЕНИЕ ОТ БТА:
Тези измислици, които се коват в Белград, крият пак някакво предстоящо решение на сръбското правителство, както беше случаят със съобщението, че в България имало някаква мобилизация, което съобщение се направи два дни преди обявяването на мобилизация в Сърбия срещу предизвиканите от сръбското правителство албанци. Никаква българска чета не е имало около Зайчар, а 40 души сръбски войници, призовани под знамената се разбунтували и избягали в България, където били разоръжени. Същата стойност имат съобщенията за образуването на чети в Джумая и Струмица, където постоянно пристигат бежанци от окупираните от сърби и гъпци земи. Терорът, убийствата и страшните изстъпления на сръбските и гръцките войници над мирното българско население са неописуеми. За да се заблуди обществото за тези ужаси, извършвани позаповед на споменатите правителства в Белград и Атина, се разпространяват измислици. Както се пускаха от най-високо място за български изстъпления, когато самите най-високопоставени лица в Гърция и Сърбия лично даваха пример за жестокост над българския войник и българския селянин.
ОПРОВЕРЖЕНИЕ НА БТА на декларация на бившия сръбски военен министър пред редакциите на няколко чужди вестника, че Сърбия дала на България 31 милиона лева в злато:
Българското правителство дава най-категорично опровержение на тези измислици. Не само че Сърбия не е давала нито стотинка на българия, но по молба на сръбското правителство българското финансово министерство нареди да се приемат от българските банки сръбски банкноти без ажио. С това БНБ бе ощетена с няколко десетки хиляди лева, понеже сръбската банка отказа да прибере собствените си банкноти без ажио. България даде на Черна гора няколко милиона лева и черногорците продължаваха да се хранят от нейни средства, когато отиваха да се бият и да ограбват тази страна, докрай вярна на съюзническите си задължения. Никакви дрехи, пушки или муниции не са искани от страна на българите, нито такива са давани. Напротив, сръбският представител при българската армия полковник Лешанин е искал писмено 5000 снаряда за сръбската артилерия и тия снаряди са отпуснати от българския генерален щаб. Също така България отпусна всички необходими масла, с каквито сръбската артилерия не разполагаше, за правилното действие на тая артилерия както в Македония, така и пред Одрин. През време на войната с Турция българските държавни железници дадоха на Сърбия 16 локомотива и повече от 150 вгона и това по молба на сръбската дирекция на железниците. България не е поискала нищо от Сърбия, която не изпълни даже най-обикновените си съюзнически задължения и се опита още преди Одрин да играе перфидна роля на съюзник победител, както това тя направи с такъв завиден успех по-късно съюзявайки се с Румъния, Гърция, Черна гора и Турция.
Белград, 23 септември
Известия за очистване на Битолски окръг от български комитаджии и албански чети.
ОПРОВЕРЖЕНИЕ ОТ БТА:
В Кичевско, Дебърско и Охридско всички албански и български села са разрушени от сръбските войски, а населението е подложено на поголовна сеч. В повечето от опожарените села не е имало никакви въстаници, нито даже каквото и да е движение против властта. Жителите са клани, защото сърбите не искат да оставят следа от българския и албанския елемент в тая нещастна страна. Така се извършва умиротворяването на Битолски окръг.

**Гост** · 29-07-2004, 22:53

.................................................

Букурещ, 20 юли
След проведеното вчера преди обяд в Палас хотел съвещание, в което участвуваха българската и всичките съюзнически делегации, бе прочетен документ, съдържащ съюзническите искания:
1. Като граница съюзниците искат течението на Струма от страната българо-турска граница до Саръдере до котата 1814, от там по планината Ченгелдаг, след това по водораздела до върха Старгач, от там северно и североизточно до котата 1152, след това през Места към Кука, след това през Пипково, по водораздела до кота 2162 до Байкунлар... през момково, Токаджик, Корджала, след това на юг през Калпактепе и Калилертепе и свършва на Бяло море, три километра на изток от Макри.
2. България се отказва от всякакви претенции върху всички беломорски острови.
3. Обезщетяване на жителите и уреждане на съществуващите от по-рано спорове за сръбско-българската граница.
4. Гаранция за запазването на черковната и училищна свобода на гръцките общини в Тракия.
В ДНЕШНОТО ЗАСЕДАНИЕ на конференцията българските делегати предявиха срещу гръцките и сръбските искания следните контраискания:
Новата граница започва от старата сръбско-българска, минава между Куманово и Егрипаланка на юг, след това между Велес и Щип през Вардар до Морихово при Битоля, от там през Мъглен, Гевгели, Кукуш на изток през Сер, по струмица до Орфанския залив. Тъй щото в българска територия остават: Кратово, Кочани, Щип, Радовиц, Струмица, Дойран, Сяр, Демир Хисар, Кавала. В преговорите си с българите гърците отстъпиха в искането си за граница от Макри на Портолагос...
Виена, 22 юли
"ПОЛИТИШЕ КОРЕСПОНДЕНЦ":
Всички политически кръгове поддържат своето мнение, че съюзническите искания носят белега на преувеличеност. Прави впечатление, че с поведението си съюзниците не само смятат себе си за победители, но и че спрямо България те влизат в ролята на, тъй да се каже, изправителен съд. Но ако се проследи развоя на тази криза, тези претенции не могат да бъдат признати за основателни поне за туй, защото съюзниците дължат благоприятното си положение, което имат понастоящем, в по-голямата му част на успехите, извойвани от българското оръжие във войната срещу турция. Политическите кръгове резюмират своето мнение в оценката, че съюзниците трябва да се решат на едно по-голямо намаляване на своите искания, защото в противен случай рискуват да застрашат сериозно делото на мира.
"ВИНЕР АЛГЕМАЙНЕ ЦАЙТУНГ" (приветствува постигнатото румъно-българско съглашение):
То не ще остане без влияние върху по-нататъшния ход на преговорите. Истина е, че между българите, сърбите и гърците не е постигнато никакво решително сближаване. Но възможността за такова сближаване вече е дадена с факта, че българските контрапредложения, според общото мнение, не са лишени от умереност. Ако едната страна се окаже отстъпчива спрямо другата, би могло да се намери справедлива среда, която да направи възможно бързото сключване на мира. С едно по-умерено поведение балканските държави-победителки биха си спечелили със сигурност правото на симпатии от страна на Европа, от които те не биха искали да се лишат. Защото макар да е безспорно, че силите имат право на евентуално необходима ректификация на всички сключени в Букурещ съглашения, сигурно е, че в цяла Европа биха изпитали радост и искрено задоволство, ако работата по контрола би могла да се сведе до минимум и да се състои в една обикновена санкция на букурещките решения.
Виена, 23 юли
"ВИНЕР АЛГЕМАЙНЕ ЦАЙТУНГ":
Известията, които получихме за хода на преговорите в Букурещ, са от естество да причинят известно безпокойство в Австро-Унгария. Предвид положението, създадено от прекалените претенции на Сърбия и Гърция, става все по-близка неприятната необходимост от една пълна ревизия на делото на мира. Една мисия, която не се желае много н Австро-Унгария между другите съображения и поради това, че биха искали да видят Румъния в неин интерес и в интерес на Европа да завърши започнатото с толкова енергия и благоразумие дело. Сърбия и Гърция черпят кураж за своите прекалени и извън всяка мярка искания с убеждението, че девизът за минимално съществуване, прокламиран за сметка на България, не ще бъде тълкуван от Русия по начин, равнозначен на едно решително отхвърляне на техните прекалени домогвания. В Атина и Белград преобладава впечатлението, че Австро-Унгария е единствената велика сила, която се застъпва в полза на становището, че последната балканска война не трябва да свърши със заробването на компактни маси от българското население под чуждо владичество. Самочувствието, придобито от Турция, което расте отново и усложнява още повече сегашното положение, е един твърде обезпокояващ признак за последствията, които туй пробуждане може да повлече след себе си, насърчени от мекушавото действие на някои велики сили по македонския въпрос.
Букурещ, 24 юли
СЛЕД СТАНАЛАТА ТАЗИ СУТРИН СРЕЩА
между бългрските и сръбските делегати сръбско-българското съглашение е обезпечено, ако не се явят непредвидени обстоятелства.
Виена, 24 юли
"НОЕ ФРАЕ ПРЕСЕ":
Относно сръбските претенции българският делегат г-н Радев заяви: С искането си да ни отнемат Радовиш и Струмица сърбите целят да лишат София от всяка естествена сигурност. Съмнявам се, че този начин за сключване на мир ще бъде одобрен от Европа. Упоритите усилия на Сърбия и Гърция да ни отнемат една територия, която сме завладели с кръвта си, когато победихме Турция при Люле Бургас, надявам се, ще пропаднат пред твърдата воля на Европа. Европа има нужда от траен мир, а такъв може да бъде установен само върху основата на справедливостта. Ако работим в този смисъл, Европа ще намери в лицето на България ревностен сътрудник.
"НОЕС ВИНЕР ТАГЕБЛАТ":
Нашите приятелски чувства към България не можаха да бъдат разклатени дори от презрението, с което се посрещаха нашите приятелски съвети - презрение, което се оказа така гибелно за тази страна. Ние показахме също най-голямо зачитане към Сърбия, когато се касаеше за предоставянето й на стопански достъп до Адриатическо море и при определянето на северната и северо-източната граница на Албания. Но при окончателното определяне границите на Македония Австро-Унгария ще откаже своето одобрение на сръбските стремежи, които биха допринесли за увековечаванета на разприте в непосредствената наше съседство и накърнили по този начин нашите политически и стопански интереси.
"НОЕС ВИНЕР ТАГЕБЛАТ":
констатира настъпилата промяна в позициите на френския печат, който понастоящем се застъпва за Сърбия и Гърция и даже за Турция против България, както и поведението на Русия, която не се вълнува от прекалените сръбски претенции за Македония.
Петербург, 26 юли
"ДЕН":
България получи само половината от онази територия, която тя първоначално искаше. Особено значителен ущърб й причини Сърбия, тъю като цялата област между Брегалница, Струма и Вардар, която се падна на Сърбия, в етнографско отношение е по-близка до България, отколкото до сърбия.
"СВЯТ":
Славяните не се радват на сключения мир, тъю като плодовете от техните победи бяха разделени между онези, които нямаха никакво право. Австро-Унгария получи овтономията на Албания; Англия и Германия си разделиха цялата Мала Азия; Франция завиши своето влияние в Сирия; Русия, с остъпките пред силите изгуби своя престиж; в Сърбия расте антируското влияние; България е също настроена срещу Русия.
"НОВОЕ ВРЕМЯ":
След сключването на мира балканските народи могат да се върнат към мирните си занятия. А за дипломацията, както балканската, така и онази на великите сили, остават още не малко трудни задачи. Вместо очакваното политическо равновесие на Балканите получи се политическото подчинение на българите под Румъния и стопанска зависимост на Сърбия от гърците. Букурещкото решение за Кавала се явява не само пълно нарушение на балканското равновесие, но и нов удар върху руската дипломация. Последната вярва, че работата може още да се поправи. Тя, видимо, разчита на ревизия на Букурещкия дотовор от една международна европейска конференция.
"РЕЧ":
Букурещкият договор ще остане като печален документ не само по решението за Кавала, но и присъда над цяла Македония. Присъединяването на Македония към Сърбия и Гърция съвсем не означава решаване на нейната участ, а само изменяне на целта и посоката на македонската самобитност. Съществуването на македонски чети няма да се прекрати. Разбира се, тях ще ги приписват на българската пропаганда, но това няма да промени нещата.
"БИРЖЕВИЕ ВЕДОМОСТИ":
Най-крупната придобивка се пада на Румъния. На Балканите няма вече признак за българска хегемония. Там се установява равновесие, натежаващо дори в полза на самата Румъния.
Виена, 26 юли
"ВИНЕР АЛГЕМАЙНЕ ЦАЙТУНГ":
В един чудно кратък срок Румъния сполучи да сложи окончателно край на военните действия на балканите. Като подготви с благоразумна умереност сключването на един договор, който може да послужи за основа на по-нататъшно проучване от страна на европейската дипломация и като застана начело на балканските държави със своята демобилизация, давайки по този начин пример, последван скоро от българското правителство, Румъния придоби права за признателност от Европа. Очевидно е, че България с демобилизирането на своите войски се надява силите да се почувстват задължени да сторят всичко възможно от тяхна страна за отклоняване на застрашаващата я откъм Турция опасност и да прокарат постановленията на Лондонския договор относно турско-българската граница. Може да се предполага, предвид съществуващото съгласие между силите, че въпросът за Одринско ще бъде разрешен скоро и без твърде големи трудности.
Париж, 26 юли
"ТАН"
обнародва достоверни сведения от лекарите и херурзите, изпратени от френския Червен кръст през войната против Турция, за поведението на българите. Лекарите заявяват, че виждали българите винаги да се отнасят спрямо пленниците, ранените или болните техни противници по правилата на човещината и по начин, достоен за всяка похвала и с постоянна грижа за изпалнението на своите задължения. В изложението си френските лекари заявяват: Тези български селяни някои искат да представят като хора нецивилизовани и способни на всякакви престъпления, а ние установихме, че под вродената им суровост на земеделци се крият завидни техни качества, на зрелист, трезвеност и дисциплина. Всички техни водители: офицери, лекари и пр., имаха най-високо съзнание за своите отговорности. Убедени сме напълно, че те знаеха да правят вярна разлика между суровите понякога необходимости на войната и безполезните жестокости.
Подписалите изложението изказват също уважението си към широката българска народна маса и нейната човечност и отхвърлят като крещяща несправедливост твърденията, приписващи на българските войници и народ жестокости, варварство и безчовечност. Към българската войска и народ лекарите изказват пълното си уважение и симпатии.
Будапеща, 1 август
"ПЕСТЕР ЛОЙД":
Изненада не може да настъпи, защото във Виена всякога е владеело известно неверие, че от българска страна ще бъде проявена достатъчна устойчивост спрямо Русия. За общо действие на двете сили в полза на българия, разбира се, не може вече да се говори, щом се изясни, че е настъпил обрат в руската политика. Неизменен си остава обаче интересът на Австро-Унгария към балканския ред, надеждността на който е наполовина решена. Австро-Унгария ще направи всичко, за да не допусне, по възможност, едно твърде голямо унижение на България.
Виена, 1 август
"НОЕС ВИНЕР ТАГЕБЛАТ":
За официалното изявление от страна на Русия по въпроса за ревизията не се знае още нищо. Каквото и да бъде най-накрая поведението на петербургското правителство, несъмнено е, че Австро-Унгария продължава и ще продължава да полага усилия за едно смекчаване в постановленията на Букурещкия мирен договор в полза на България. Ако Русия действително се откаже от политиката за ревизия, то това ще потвърди, че изразените тякога съмнения са били основателни и че Русия съвършено е изоставила България. Общото впечатление във всеки случай е, че в поведението на Русия е настъпил решителен обрат. Всякакви заключения, че Австро-Унгария, оставайки занапред самотна в усилията си да направи нещо за България, ще изостави намеренията си в тази насока, е неоснователно... Австро-Унгария, вярна на възприетото от нея досега становище, да подпомага създаването на траен мир на Балканите, ще продължава да пречи и в бъдеще за унизяването на България.
Петербург, 6 август
"НОВОЕ ВРЕМЯ":
Ако македонците са верни и непоколебими служители на българската идея, ако в Охрид, Велес и Дебър пламти тъю безспорно чисто българският патриотизам, то сърбите, не в пет, не и в десет години, ще изтръгнат из сърцата на попадналите под тяхна власт българи идеята за принадлежността им към Велика България. Разбира се, всеки българин със сърдечна горест мисли за Букурещкия договор - този изрод на кървавата вражда, създадена от Австрия между славяните. Разбира се, ни един българин няма да се съгласи никога да му се изтръгнат безвъзвратно от сърцето симпатиите към задграничните братя, но не с кръв, не с борби ще се излекува нанесената на България рана. Колкото повече ненавист ще се сее, толкова по-малко резултати ще пожъне София. Нейните пътища са пътищата на примирението. Друга политика за нея няма...
Гръцките делегати подписаха Букурещкия договор, съгласно който местата от Кавала трябва да останат на българите, а не на отоманците. Защо гърците в Дедеагач са постъпили в противоположен смисъл? Изгодно ли е за Атина да създава такъв прецедент? (по повод известието, че гръцкият командир в Дедеагач молил турците да завземат града, С.Р.)
"РЕЧ":
По отношение на България Европа има едно определено становище, потвърдено от Лондонската посланическа конференция. Освен великите сили има и такива държави, от които България е в правото си да иска поддръжка против Турция. Това са участвалите в Букурещката конференция, създателите на новото равновесие. Не трябва човек да бъде пророк, за да предскаже, че не е далеч времето, когато Европа сама ще изпита върху себе си последствията от своето безсилие и победителите над България ще се разкаят за своята безгрижност. Букурещкият мир е признат от Европа за окончателен. Балканската криза продължава.
Виена, 9 август
ТЕЛЕГРАМА ОТ ЦАРИГРАД:
Гърците изпразнили Дедеагач, но българите не са го заели още. Гръцката флота заминала от там. Един консул препоръчал да се изпрати в Дедеагач един турски военен параход.
Лондон, 9 август
"РОЙТЕР":
В Лондон не се знае нищо за едно окончателно приемане от силите на предложението за Одрин. Тъю щото виенският слух за предстоящо връчване на обща нота в Дариград се смята като преждевременен. С дадените от турското правителство уверения острият въпрос за територията край десния бряг на Марица се смята за отклонен. Тъй като междувременно преговорите за Одрин продължават, има надежда, че скоро ще се стигне до едно определено предложение.
Париж, 9 август
"ТАН"
обнародва писмо от д-р Ребриян, който пребивавал в Одрин от 30 март до 7 юли, в който ден напуснал града с последния влак заедно със своите колеги българи и една медицинска сестра. Д-р Ребриян пише, че ако генералите Вазов и Велчев имат някаква грешка, тя се състояла в тяхната прекалена толерантност и великодушие към гръцкото население. Докторът твърди, че в препълнения с войски Одрин не видял да бъде ударен или оскърбен нито един турчин, войник или цивилен. Д-р Ребриян се обръща и към турския комендант на Одрин, който възхвалявал високо реда, дисциплината и хуманността на българската войска. Нямаше обесено, застреляно или затворено нито едно лице.
Виена, 9 август
ДЕЛЕГАЦИЯ
от българската македонска организация даде гощавка, вдигайки наздравица за приятелите, които Македония си е намерила в Австро-Унгария. Г-н Викторов-Топоров, редактор на петербургския вестник "Реч", пи наздравица за хегемонията на България на Балканите. Ихсан Мурад бей, албанец от Охрид - за доброто албано-македонско съседство в бъдеще. Публицистът Георгиев - за приятелите на България, които са й останали верни и в нейното бедствие, бившият скопски депутат Павлов - за приятелството с албанците.
Виена, 10 август
ТУКАШНИЯТ БЪЛГАРСКИ ПЪЛНОМОЩЕН МИНИСТЪР
посети вчера Министерството на външните работи, за да поиска намеса за неприлагане на присъдата над осъдените на смърт българи в Солун като членове уж от четата на Чернопеев.
Рим, 11 август
"ДЖОРНАЛЕ Д'ИТАЛИЯ"
помества интервю с руския посланик г-н Крупенски. Посланикът казал, че е преждевременно да се правят предположения за руска военна акция против Турция. Русия сега е решена за мирна, но истински енергична акция спрямо Турция, за да бъде последната заставена да зачита Лондонския договор. Но Русия има голямото желание да не нарушава европейския мир. Един финансов бойкот на Турция би могъл да бъде твърде ефикасен. Силите в пълно съгласие да се стараят да за избягването на тежки международни усложнения по турско-българския въпрос и Портата да си даде сметка за това тяхно желание.
Досега - добавил посланикът - гледахме само първото действие от Балканската трагедия. Днешното е просто антракт. Разногласията между бившите съюзници са още повече, отколкото тези между Турция и България. Гръцко-българските разногласия по въпроса за Кавала ще вземат твърде големи размери. България - изтъкнал Крупенски - е наистина нация, у която войнственият дух е много жив, националното чувство - силно и военната й подготовка - солидна. България ще може скоро да се въздигне от сегашната криза. Тя е предопределена за велико бъдеще между балканските народи. Букурещкият договор ще закрепи положението само до един миг.
Г-н Крупенски вярва, че са преувеличени приписваните на България жестокости. На въпроса на журналисти, че Турция била наклонна да обяви война на България, посланикът отговорил: Ако в Цариград са решени да обявят война, Русия има всичките добри намерения и ще разреши конфликта мирно, но енергично.
Атина, 18 август
АТИНСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ (относно инициативата на Карнеги):
Гръцкото правителство никога не е било против анкетата, но при условие, щото тя да бъде проведена от безпристрастни лица. Понастоящем сериозна анкета е невъзможна, тъй като потребните за нея елементи не съществуват вече: труповете са заровени, раните заздравели, следите от насилието изчезнали. Невъзможно е да се съберат доказателства, защото много от онези лица, които са преживели ужасни дни, са се разпръснали. Анкетата би могла да се извърши в ограничени предели. Комисията на господин Карнеги съвсем не отговаря на условието за безпристрастност, особено, що се отнася до нейните членове - господата Клюков и Брайлсфорд: първият е ратник за Велика България, а вторият е дал многобройни доказателства за прекалено българофилство. Вестник "Либерте" изказва убеждението, че гръцкото правителство ще постъпи като сръбското, няма да й окаже съдействие, нито ще признае нейната анкета, ако в нея влязат споменатите лица.
Виена, 6 септември
"НОЕС ВИНЕР ТАГЕБЛАТ" (за турско-българския мир):
Австро-Унгария с голямо задоволство ще поздрави сключването на този мир. Живият интерес и приятелските намерения, с които нашата политика се вдъхновява по отношение на двете държави, се проявиха с усилията на нашия посланик в Цариград маркграф Паласичини, да подготви почвата за едно разбирателство между двете страни. Не трябва да има съмнение, че България ще направи всичко, за да излекува раните от войната. Не ще и съмнение, че един народ, притежаващ грамадната сила на българския, ще отпразнува в скоро време своето възраждане. Двете държави, сключили мир, ползвайки симпатиите и благопожеланията на своите искрени приятели, могат да осветят помежду си една нова ера на благоденствие.
Виена, 7 септември
"ФРЕМДЕНБЛАТ"
изказва задоволството си от установяването между България и Турция на един мир, който за двете страни отчита за изгоден, тъй като те не могат без отношение на добросъседство. Освен това така те добиват възможност да се отдадат мирно и спокойно на големите задачи на тяхната реорганизация. България ще направи грамадни жиртви за мира - казва вестникът, - но прилежността, упоритостта, неуморимостта и сериозността на българското население дават на страната увереност, че правителството ще сполучи да компенсира загубите от войната, да възроди България и да върне нейното значение, отговарящо на вътрешната й сила. В Австро-Унгария, където се хранят искрени симпатии към българия и Турция и където има жив интерес за възстановяване на спокойствието на Балканите, сключването на турско-български мир ще бъде поздравено със задоволство.
Цариград, 7 септември
ТЕХНИЧЕСКИТЕ СЪВЕТНИЦИ на турско-българските делегати работиха целия ден върху проучването на второстепенни въпроси и върху окончателната редакция на текста на договора, който ще се състои от 13 или 14 члена. Пълно съгласие съществува по 9 от тия члена. Договорът ще бъде подписан вероятно във вторник или четвъртък.
Младотурският конгрес изслуша годишния доклад за политическите събития през последната година, главно Балканската война, преследването членовете на комитета от Кямил паша и развитата от комитета дейност. Докладът осъжда сключването на чаталджанското примирие...
Струмица, 14 септември
БТА:
Всички български села в Радовишка околия се разрушават от сръбските войници и терци-башибозуци. Жилищата на българското селско население в тая и другите окупирани от сърбите македонски провинции се рушат и дървеният материал се носи в Сърбия, както и всичкото жито и добитък бяха отнесени в Сърбия по-рано.
На ония от българските учителки и учители, които са останали в Македония, сръбските власти са дали срок от 24 часа да вземат решение или да отидат в Белград, за да прекарат един курс по сръбска граматика, или да напуснат страната. Мнозина от тия учители са заявили, че желаят да си останат по родните места като частни лица, ала им било отказано.
Горенето на града Струмица от гръцката войска е започнало на 8 август и е продължило до 15 с.м. Със сила гръцкият комендант е изкарал предварително гръкоманското и турското население, изнесъл им е на военни автомобили покъщнината и ги изпратил към Дойран и Кукуш. След това комендантът дал заповед да се палят къщите, обществените сгради, болници, черкви, училища, казарми и др. Гръцките войници палили къщите с пироксилинови запалки. Изгорели са 994 магазина и къщи в центъра на града.
Белград, 20 септември
"ПИМЕНТ"
известява, че българската чета влязла в едно сръбско село близо до Зайчар и се оттеглила след три часа, без да извърши никакви зверства.
"ПОЛИТИКА": В Горна Джумая и Струмица се образували чети, предназначени за навлизане в сръбска територия
ОПРОВЕРЖЕНИЕ ОТ БТА:
Тези измислици, които се коват в Белград, крият пак някакво предстоящо решение на сръбското правителство, както беше случаят със съобщението, че в България имало някаква мобилизация, което съобщение се направи два дни преди обявяването на мобилизация в Сърбия срещу предизвиканите от сръбското правителство албанци. Никаква българска чета не е имало около Зайчар, а 40 души сръбски войници, призовани под знамената се разбунтували и избягали в България, където били разоръжени. Същата стойност имат съобщенията за образуването на чети в Джумая и Струмица, където постоянно пристигат бежанци от окупираните от сърби и гъпци земи. Терорът, убийствата и страшните изстъпления на сръбските и гръцките войници над мирното българско население са неописуеми. За да се заблуди обществото за тези ужаси, извършвани позаповед на споменатите правителства в Белград и Атина, се разпространяват измислици. Както се пускаха от най-високо място за български изстъпления, когато самите най-високопоставени лица в Гърция и Сърбия лично даваха пример за жестокост над българския войник и българския селянин.
ОПРОВЕРЖЕНИЕ НА БТА на декларация на бившия сръбски военен министър пред редакциите на няколко чужди вестника, че Сърбия дала на България 31 милиона лева в злато:
Българското правителство дава най-категорично опровержение на тези измислици. Не само че Сърбия не е давала нито стотинка на българия, но по молба на сръбското правителство българското финансово министерство нареди да се приемат от българските банки сръбски банкноти без ажио. С това БНБ бе ощетена с няколко десетки хиляди лева, понеже сръбската банка отказа да прибере собствените си банкноти без ажио. България даде на Черна гора няколко милиона лева и черногорците продължаваха да се хранят от нейни средства, когато отиваха да се бият и да ограбват тази страна, докрай вярна на съюзническите си задължения. Никакви дрехи, пушки или муниции не са искани от страна на българите, нито такива са давани. Напротив, сръбският представител при българската армия полковник Лешанин е искал писмено 5000 снаряда за сръбската артилерия и тия снаряди са отпуснати от българския генерален щаб. Също така България отпусна всички необходими масла, с каквито сръбската артилерия не разполагаше, за правилното действие на тая артилерия както в Македония, така и пред Одрин. През време на войната с Турция българските държавни железници дадоха на Сърбия 16 локомотива и повече от 150 вгона и това по молба на сръбската дирекция на железниците. България не е поискала нищо от Сърбия, която не изпълни даже най-обикновените си съюзнически задължения и се опита още преди Одрин да играе перфидна роля на съюзник победител, както това тя направи с такъв завиден успех по-късно съюзявайки се с Румъния, Гърция, Черна гора и Турция.
Белград, 23 септември
Известия за очистване на Битолски окръг от български комитаджии и албански чети.
ОПРОВЕРЖЕНИЕ ОТ БТА:
В Кичевско, Дебърско и Охридско всички албански и български села са разрушени от сръбските войски, а населението е подложено на поголовна сеч. В повечето от опожарените села не е имало никакви въстаници, нито даже каквото и да е движение против властта. Жителите са клани, защото сърбите не искат да оставят следа от българския и албанския елемент в тая нещастна страна. Така се извършва умиротворяването на Битолски окръг.

**Гост** · 29-07-2004, 22:53

.................................................

Букурещ, 20 юли
След проведеното вчера преди обяд в Палас хотел съвещание, в което участвуваха българската и всичките съюзнически делегации, бе прочетен документ, съдържащ съюзническите искания:
1. Като граница съюзниците искат течението на Струма от страната българо-турска граница до Саръдере до котата 1814, от там по планината Ченгелдаг, след това по водораздела до върха Старгач, от там северно и североизточно до котата 1152, след това през Места към Кука, след това през Пипково, по водораздела до кота 2162 до Байкунлар... през момково, Токаджик, Корджала, след това на юг през Калпактепе и Калилертепе и свършва на Бяло море, три километра на изток от Макри.
2. България се отказва от всякакви претенции върху всички беломорски острови.
3. Обезщетяване на жителите и уреждане на съществуващите от по-рано спорове за сръбско-българската граница.
4. Гаранция за запазването на черковната и училищна свобода на гръцките общини в Тракия.
В ДНЕШНОТО ЗАСЕДАНИЕ на конференцията българските делегати предявиха срещу гръцките и сръбските искания следните контраискания:
Новата граница започва от старата сръбско-българска, минава между Куманово и Егрипаланка на юг, след това между Велес и Щип през Вардар до Морихово при Битоля, от там през Мъглен, Гевгели, Кукуш на изток през Сер, по струмица до Орфанския залив. Тъй щото в българска територия остават: Кратово, Кочани, Щип, Радовиц, Струмица, Дойран, Сяр, Демир Хисар, Кавала. В преговорите си с българите гърците отстъпиха в искането си за граница от Макри на Портолагос...
Виена, 22 юли
"ПОЛИТИШЕ КОРЕСПОНДЕНЦ":
Всички политически кръгове поддържат своето мнение, че съюзническите искания носят белега на преувеличеност. Прави впечатление, че с поведението си съюзниците не само смятат себе си за победители, но и че спрямо България те влизат в ролята на, тъй да се каже, изправителен съд. Но ако се проследи развоя на тази криза, тези претенции не могат да бъдат признати за основателни поне за туй, защото съюзниците дължат благоприятното си положение, което имат понастоящем, в по-голямата му част на успехите, извойвани от българското оръжие във войната срещу турция. Политическите кръгове резюмират своето мнение в оценката, че съюзниците трябва да се решат на едно по-голямо намаляване на своите искания, защото в противен случай рискуват да застрашат сериозно делото на мира.
"ВИНЕР АЛГЕМАЙНЕ ЦАЙТУНГ" (приветствува постигнатото румъно-българско съглашение):
То не ще остане без влияние върху по-нататъшния ход на преговорите. Истина е, че между българите, сърбите и гърците не е постигнато никакво решително сближаване. Но възможността за такова сближаване вече е дадена с факта, че българските контрапредложения, според общото мнение, не са лишени от умереност. Ако едната страна се окаже отстъпчива спрямо другата, би могло да се намери справедлива среда, която да направи възможно бързото сключване на мира. С едно по-умерено поведение балканските държави-победителки биха си спечелили със сигурност правото на симпатии от страна на Европа, от които те не биха искали да се лишат. Защото макар да е безспорно, че силите имат право на евентуално необходима ректификация на всички сключени в Букурещ съглашения, сигурно е, че в цяла Европа биха изпитали радост и искрено задоволство, ако работата по контрола би могла да се сведе до минимум и да се състои в една обикновена санкция на букурещките решения.
Виена, 23 юли
"ВИНЕР АЛГЕМАЙНЕ ЦАЙТУНГ":
Известията, които получихме за хода на преговорите в Букурещ, са от естество да причинят известно безпокойство в Австро-Унгария. Предвид положението, създадено от прекалените претенции на Сърбия и Гърция, става все по-близка неприятната необходимост от една пълна ревизия на делото на мира. Една мисия, която не се желае много н Австро-Унгария между другите съображения и поради това, че биха искали да видят Румъния в неин интерес и в интерес на Европа да завърши започнатото с толкова енергия и благоразумие дело. Сърбия и Гърция черпят кураж за своите прекалени и извън всяка мярка искания с убеждението, че девизът за минимално съществуване, прокламиран за сметка на България, не ще бъде тълкуван от Русия по начин, равнозначен на едно решително отхвърляне на техните прекалени домогвания. В Атина и Белград преобладава впечатлението, че Австро-Унгария е единствената велика сила, която се застъпва в полза на становището, че последната балканска война не трябва да свърши със заробването на компактни маси от българското население под чуждо владичество. Самочувствието, придобито от Турция, което расте отново и усложнява още повече сегашното положение, е един твърде обезпокояващ признак за последствията, които туй пробуждане може да повлече след себе си, насърчени от мекушавото действие на някои велики сили по македонския въпрос.
Букурещ, 24 юли
СЛЕД СТАНАЛАТА ТАЗИ СУТРИН СРЕЩА
между бългрските и сръбските делегати сръбско-българското съглашение е обезпечено, ако не се явят непредвидени обстоятелства.
Виена, 24 юли
"НОЕ ФРАЕ ПРЕСЕ":
Относно сръбските претенции българският делегат г-н Радев заяви: С искането си да ни отнемат Радовиш и Струмица сърбите целят да лишат София от всяка естествена сигурност. Съмнявам се, че този начин за сключване на мир ще бъде одобрен от Европа. Упоритите усилия на Сърбия и Гърция да ни отнемат една територия, която сме завладели с кръвта си, когато победихме Турция при Люле Бургас, надявам се, ще пропаднат пред твърдата воля на Европа. Европа има нужда от траен мир, а такъв може да бъде установен само върху основата на справедливостта. Ако работим в този смисъл, Европа ще намери в лицето на България ревностен сътрудник.
"НОЕС ВИНЕР ТАГЕБЛАТ":
Нашите приятелски чувства към България не можаха да бъдат разклатени дори от презрението, с което се посрещаха нашите приятелски съвети - презрение, което се оказа така гибелно за тази страна. Ние показахме също най-голямо зачитане към Сърбия, когато се касаеше за предоставянето й на стопански достъп до Адриатическо море и при определянето на северната и северо-източната граница на Албания. Но при окончателното определяне границите на Македония Австро-Унгария ще откаже своето одобрение на сръбските стремежи, които биха допринесли за увековечаванета на разприте в непосредствената наше съседство и накърнили по този начин нашите политически и стопански интереси.
"НОЕС ВИНЕР ТАГЕБЛАТ":
констатира настъпилата промяна в позициите на френския печат, който понастоящем се застъпва за Сърбия и Гърция и даже за Турция против България, както и поведението на Русия, която не се вълнува от прекалените сръбски претенции за Македония.
Петербург, 26 юли
"ДЕН":
България получи само половината от онази територия, която тя първоначално искаше. Особено значителен ущърб й причини Сърбия, тъю като цялата област между Брегалница, Струма и Вардар, която се падна на Сърбия, в етнографско отношение е по-близка до България, отколкото до сърбия.
"СВЯТ":
Славяните не се радват на сключения мир, тъю като плодовете от техните победи бяха разделени между онези, които нямаха никакво право. Австро-Унгария получи овтономията на Албания; Англия и Германия си разделиха цялата Мала Азия; Франция завиши своето влияние в Сирия; Русия, с остъпките пред силите изгуби своя престиж; в Сърбия расте антируското влияние; България е също настроена срещу Русия.
"НОВОЕ ВРЕМЯ":
След сключването на мира балканските народи могат да се върнат към мирните си занятия. А за дипломацията, както балканската, така и онази на великите сили, остават още не малко трудни задачи. Вместо очакваното политическо равновесие на Балканите получи се политическото подчинение на българите под Румъния и стопанска зависимост на Сърбия от гърците. Букурещкото решение за Кавала се явява не само пълно нарушение на балканското равновесие, но и нов удар върху руската дипломация. Последната вярва, че работата може още да се поправи. Тя, видимо, разчита на ревизия на Букурещкия дотовор от една международна европейска конференция.
"РЕЧ":
Букурещкият договор ще остане като печален документ не само по решението за Кавала, но и присъда над цяла Македония. Присъединяването на Македония към Сърбия и Гърция съвсем не означава решаване на нейната участ, а само изменяне на целта и посоката на македонската самобитност. Съществуването на македонски чети няма да се прекрати. Разбира се, тях ще ги приписват на българската пропаганда, но това няма да промени нещата.
"БИРЖЕВИЕ ВЕДОМОСТИ":
Най-крупната придобивка се пада на Румъния. На Балканите няма вече признак за българска хегемония. Там се установява равновесие, натежаващо дори в полза на самата Румъния.
Виена, 26 юли
"ВИНЕР АЛГЕМАЙНЕ ЦАЙТУНГ":
В един чудно кратък срок Румъния сполучи да сложи окончателно край на военните действия на балканите. Като подготви с благоразумна умереност сключването на един договор, който може да послужи за основа на по-нататъшно проучване от страна на европейската дипломация и като застана начело на балканските държави със своята демобилизация, давайки по този начин пример, последван скоро от българското правителство, Румъния придоби права за признателност от Европа. Очевидно е, че България с демобилизирането на своите войски се надява силите да се почувстват задължени да сторят всичко възможно от тяхна страна за отклоняване на застрашаващата я откъм Турция опасност и да прокарат постановленията на Лондонския договор относно турско-българската граница. Може да се предполага, предвид съществуващото съгласие между силите, че въпросът за Одринско ще бъде разрешен скоро и без твърде големи трудности.
Париж, 26 юли
"ТАН"
обнародва достоверни сведения от лекарите и херурзите, изпратени от френския Червен кръст през войната против Турция, за поведението на българите. Лекарите заявяват, че виждали българите винаги да се отнасят спрямо пленниците, ранените или болните техни противници по правилата на човещината и по начин, достоен за всяка похвала и с постоянна грижа за изпалнението на своите задължения. В изложението си френските лекари заявяват: Тези български селяни някои искат да представят като хора нецивилизовани и способни на всякакви престъпления, а ние установихме, че под вродената им суровост на земеделци се крият завидни техни качества, на зрелист, трезвеност и дисциплина. Всички техни водители: офицери, лекари и пр., имаха най-високо съзнание за своите отговорности. Убедени сме напълно, че те знаеха да правят вярна разлика между суровите понякога необходимости на войната и безполезните жестокости.
Подписалите изложението изказват също уважението си към широката българска народна маса и нейната човечност и отхвърлят като крещяща несправедливост твърденията, приписващи на българските войници и народ жестокости, варварство и безчовечност. Към българската войска и народ лекарите изказват пълното си уважение и симпатии.
Будапеща, 1 август
"ПЕСТЕР ЛОЙД":
Изненада не може да настъпи, защото във Виена всякога е владеело известно неверие, че от българска страна ще бъде проявена достатъчна устойчивост спрямо Русия. За общо действие на двете сили в полза на българия, разбира се, не може вече да се говори, щом се изясни, че е настъпил обрат в руската политика. Неизменен си остава обаче интересът на Австро-Унгария към балканския ред, надеждността на който е наполовина решена. Австро-Унгария ще направи всичко, за да не допусне, по възможност, едно твърде голямо унижение на България.
Виена, 1 август
"НОЕС ВИНЕР ТАГЕБЛАТ":
За официалното изявление от страна на Русия по въпроса за ревизията не се знае още нищо. Каквото и да бъде най-накрая поведението на петербургското правителство, несъмнено е, че Австро-Унгария продължава и ще продължава да полага усилия за едно смекчаване в постановленията на Букурещкия мирен договор в полза на България. Ако Русия действително се откаже от политиката за ревизия, то това ще потвърди, че изразените тякога съмнения са били основателни и че Русия съвършено е изоставила България. Общото впечатление във всеки случай е, че в поведението на Русия е настъпил решителен обрат. Всякакви заключения, че Австро-Унгария, оставайки занапред самотна в усилията си да направи нещо за България, ще изостави намеренията си в тази насока, е неоснователно... Австро-Унгария, вярна на възприетото от нея досега становище, да подпомага създаването на траен мир на Балканите, ще продължава да пречи и в бъдеще за унизяването на България.
Петербург, 6 август
"НОВОЕ ВРЕМЯ":
Ако македонците са верни и непоколебими служители на българската идея, ако в Охрид, Велес и Дебър пламти тъю безспорно чисто българският патриотизам, то сърбите, не в пет, не и в десет години, ще изтръгнат из сърцата на попадналите под тяхна власт българи идеята за принадлежността им към Велика България. Разбира се, всеки българин със сърдечна горест мисли за Букурещкия договор - този изрод на кървавата вражда, създадена от Австрия между славяните. Разбира се, ни един българин няма да се съгласи никога да му се изтръгнат безвъзвратно от сърцето симпатиите към задграничните братя, но не с кръв, не с борби ще се излекува нанесената на България рана. Колкото повече ненавист ще се сее, толкова по-малко резултати ще пожъне София. Нейните пътища са пътищата на примирението. Друга политика за нея няма...
Гръцките делегати подписаха Букурещкия договор, съгласно който местата от Кавала трябва да останат на българите, а не на отоманците. Защо гърците в Дедеагач са постъпили в противоположен смисъл? Изгодно ли е за Атина да създава такъв прецедент? (по повод известието, че гръцкият командир в Дедеагач молил турците да завземат града, С.Р.)
"РЕЧ":
По отношение на България Европа има едно определено становище, потвърдено от Лондонската посланическа конференция. Освен великите сили има и такива държави, от които България е в правото си да иска поддръжка против Турция. Това са участвалите в Букурещката конференция, създателите на новото равновесие. Не трябва човек да бъде пророк, за да предскаже, че не е далеч времето, когато Европа сама ще изпита върху себе си последствията от своето безсилие и победителите над България ще се разкаят за своята безгрижност. Букурещкият мир е признат от Европа за окончателен. Балканската криза продължава.
Виена, 9 август
ТЕЛЕГРАМА ОТ ЦАРИГРАД:
Гърците изпразнили Дедеагач, но българите не са го заели още. Гръцката флота заминала от там. Един консул препоръчал да се изпрати в Дедеагач един турски военен параход.
Лондон, 9 август
"РОЙТЕР":
В Лондон не се знае нищо за едно окончателно приемане от силите на предложението за Одрин. Тъю щото виенският слух за предстоящо връчване на обща нота в Дариград се смята като преждевременен. С дадените от турското правителство уверения острият въпрос за територията край десния бряг на Марица се смята за отклонен. Тъй като междувременно преговорите за Одрин продължават, има надежда, че скоро ще се стигне до едно определено предложение.
Париж, 9 август
"ТАН"
обнародва писмо от д-р Ребриян, който пребивавал в Одрин от 30 март до 7 юли, в който ден напуснал града с последния влак заедно със своите колеги българи и една медицинска сестра. Д-р Ребриян пише, че ако генералите Вазов и Велчев имат някаква грешка, тя се състояла в тяхната прекалена толерантност и великодушие към гръцкото население. Докторът твърди, че в препълнения с войски Одрин не видял да бъде ударен или оскърбен нито един турчин, войник или цивилен. Д-р Ребриян се обръща и към турския комендант на Одрин, който възхвалявал високо реда, дисциплината и хуманността на българската войска. Нямаше обесено, застреляно или затворено нито едно лице.
Виена, 9 август
ДЕЛЕГАЦИЯ
от българската македонска организация даде гощавка, вдигайки наздравица за приятелите, които Македония си е намерила в Австро-Унгария. Г-н Викторов-Топоров, редактор на петербургския вестник "Реч", пи наздравица за хегемонията на България на Балканите. Ихсан Мурад бей, албанец от Охрид - за доброто албано-македонско съседство в бъдеще. Публицистът Георгиев - за приятелите на България, които са й останали верни и в нейното бедствие, бившият скопски депутат Павлов - за приятелството с албанците.
Виена, 10 август
ТУКАШНИЯТ БЪЛГАРСКИ ПЪЛНОМОЩЕН МИНИСТЪР
посети вчера Министерството на външните работи, за да поиска намеса за неприлагане на присъдата над осъдените на смърт българи в Солун като членове уж от четата на Чернопеев.
Рим, 11 август
"ДЖОРНАЛЕ Д'ИТАЛИЯ"
помества интервю с руския посланик г-н Крупенски. Посланикът казал, че е преждевременно да се правят предположения за руска военна акция против Турция. Русия сега е решена за мирна, но истински енергична акция спрямо Турция, за да бъде последната заставена да зачита Лондонския договор. Но Русия има голямото желание да не нарушава европейския мир. Един финансов бойкот на Турция би могъл да бъде твърде ефикасен. Силите в пълно съгласие да се стараят да за избягването на тежки международни усложнения по турско-българския въпрос и Портата да си даде сметка за това тяхно желание.
Досега - добавил посланикът - гледахме само първото действие от Балканската трагедия. Днешното е просто антракт. Разногласията между бившите съюзници са още повече, отколкото тези между Турция и България. Гръцко-българските разногласия по въпроса за Кавала ще вземат твърде големи размери. България - изтъкнал Крупенски - е наистина нация, у която войнственият дух е много жив, националното чувство - силно и военната й подготовка - солидна. България ще може скоро да се въздигне от сегашната криза. Тя е предопределена за велико бъдеще между балканските народи. Букурещкият договор ще закрепи положението само до един миг.
Г-н Крупенски вярва, че са преувеличени приписваните на България жестокости. На въпроса на журналисти, че Турция била наклонна да обяви война на България, посланикът отговорил: Ако в Цариград са решени да обявят война, Русия има всичките добри намерения и ще разреши конфликта мирно, но енергично.
Атина, 18 август
АТИНСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ (относно инициативата на Карнеги):
Гръцкото правителство никога не е било против анкетата, но при условие, щото тя да бъде проведена от безпристрастни лица. Понастоящем сериозна анкета е невъзможна, тъй като потребните за нея елементи не съществуват вече: труповете са заровени, раните заздравели, следите от насилието изчезнали. Невъзможно е да се съберат доказателства, защото много от онези лица, които са преживели ужасни дни, са се разпръснали. Анкетата би могла да се извърши в ограничени предели. Комисията на господин Карнеги съвсем не отговаря на условието за безпристрастност, особено, що се отнася до нейните членове - господата Клюков и Брайлсфорд: първият е ратник за Велика България, а вторият е дал многобройни доказателства за прекалено българофилство. Вестник "Либерте" изказва убеждението, че гръцкото правителство ще постъпи като сръбското, няма да й окаже съдействие, нито ще признае нейната анкета, ако в нея влязат споменатите лица.
Виена, 6 септември
"НОЕС ВИНЕР ТАГЕБЛАТ" (за турско-българския мир):
Австро-Унгария с голямо задоволство ще поздрави сключването на този мир. Живият интерес и приятелските намерения, с които нашата политика се вдъхновява по отношение на двете държави, се проявиха с усилията на нашия посланик в Цариград маркграф Паласичини, да подготви почвата за едно разбирателство между двете страни. Не трябва да има съмнение, че България ще направи всичко, за да излекува раните от войната. Не ще и съмнение, че един народ, притежаващ грамадната сила на българския, ще отпразнува в скоро време своето възраждане. Двете държави, сключили мир, ползвайки симпатиите и благопожеланията на своите искрени приятели, могат да осветят помежду си една нова ера на благоденствие.
Виена, 7 септември
"ФРЕМДЕНБЛАТ"
изказва задоволството си от установяването между България и Турция на един мир, който за двете страни отчита за изгоден, тъй като те не могат без отношение на добросъседство. Освен това така те добиват възможност да се отдадат мирно и спокойно на големите задачи на тяхната реорганизация. България ще направи грамадни жиртви за мира - казва вестникът, - но прилежността, упоритостта, неуморимостта и сериозността на българското население дават на страната увереност, че правителството ще сполучи да компенсира загубите от войната, да възроди България и да върне нейното значение, отговарящо на вътрешната й сила. В Австро-Унгария, където се хранят искрени симпатии към българия и Турция и където има жив интерес за възстановяване на спокойствието на Балканите, сключването на турско-български мир ще бъде поздравено със задоволство.
Цариград, 7 септември
ТЕХНИЧЕСКИТЕ СЪВЕТНИЦИ на турско-българските делегати работиха целия ден върху проучването на второстепенни въпроси и върху окончателната редакция на текста на договора, който ще се състои от 13 или 14 члена. Пълно съгласие съществува по 9 от тия члена. Договорът ще бъде подписан вероятно във вторник или четвъртък.
Младотурският конгрес изслуша годишния доклад за политическите събития през последната година, главно Балканската война, преследването членовете на комитета от Кямил паша и развитата от комитета дейност. Докладът осъжда сключването на чаталджанското примирие...
Струмица, 14 септември
БТА:
Всички български села в Радовишка околия се разрушават от сръбските войници и терци-башибозуци. Жилищата на българското селско население в тая и другите окупирани от сърбите македонски провинции се рушат и дървеният материал се носи в Сърбия, както и всичкото жито и добитък бяха отнесени в Сърбия по-рано.
На ония от българските учителки и учители, които са останали в Македония, сръбските власти са дали срок от 24 часа да вземат решение или да отидат в Белград, за да прекарат един курс по сръбска граматика, или да напуснат страната. Мнозина от тия учители са заявили, че желаят да си останат по родните места като частни лица, ала им било отказано.
Горенето на града Струмица от гръцката войска е започнало на 8 август и е продължило до 15 с.м. Със сила гръцкият комендант е изкарал предварително гръкоманското и турското население, изнесъл им е на военни автомобили покъщнината и ги изпратил към Дойран и Кукуш. След това комендантът дал заповед да се палят къщите, обществените сгради, болници, черкви, училища, казарми и др. Гръцките войници палили къщите с пироксилинови запалки. Изгорели са 994 магазина и къщи в центъра на града.
Белград, 20 септември
"ПИМЕНТ"
известява, че българската чета влязла в едно сръбско село близо до Зайчар и се оттеглила след три часа, без да извърши никакви зверства.
"ПОЛИТИКА": В Горна Джумая и Струмица се образували чети, предназначени за навлизане в сръбска територия
ОПРОВЕРЖЕНИЕ ОТ БТА:
Тези измислици, които се коват в Белград, крият пак някакво предстоящо решение на сръбското правителство, както беше случаят със съобщението, че в България имало някаква мобилизация, което съобщение се направи два дни преди обявяването на мобилизация в Сърбия срещу предизвиканите от сръбското правителство албанци. Никаква българска чета не е имало около Зайчар, а 40 души сръбски войници, призовани под знамената се разбунтували и избягали в България, където били разоръжени. Същата стойност имат съобщенията за образуването на чети в Джумая и Струмица, където постоянно пристигат бежанци от окупираните от сърби и гъпци земи. Терорът, убийствата и страшните изстъпления на сръбските и гръцките войници над мирното българско население са неописуеми. За да се заблуди обществото за тези ужаси, извършвани позаповед на споменатите правителства в Белград и Атина, се разпространяват измислици. Както се пускаха от най-високо място за български изстъпления, когато самите най-високопоставени лица в Гърция и Сърбия лично даваха пример за жестокост над българския войник и българския селянин.
ОПРОВЕРЖЕНИЕ НА БТА на декларация на бившия сръбски военен министър пред редакциите на няколко чужди вестника, че Сърбия дала на България 31 милиона лева в злато:
Българското правителство дава най-категорично опровержение на тези измислици. Не само че Сърбия не е давала нито стотинка на българия, но по молба на сръбското правителство българското финансово министерство нареди да се приемат от българските банки сръбски банкноти без ажио. С това БНБ бе ощетена с няколко десетки хиляди лева, понеже сръбската банка отказа да прибере собствените си банкноти без ажио. България даде на Черна гора няколко милиона лева и черногорците продължаваха да се хранят от нейни средства, когато отиваха да се бият и да ограбват тази страна, докрай вярна на съюзническите си задължения. Никакви дрехи, пушки или муниции не са искани от страна на българите, нито такива са давани. Напротив, сръбският представител при българската армия полковник Лешанин е искал писмено 5000 снаряда за сръбската артилерия и тия снаряди са отпуснати от българския генерален щаб. Също така България отпусна всички необходими масла, с каквито сръбската артилерия не разполагаше, за правилното действие на тая артилерия както в Македония, така и пред Одрин. През време на войната с Турция българските държавни железници дадоха на Сърбия 16 локомотива и повече от 150 вгона и това по молба на сръбската дирекция на железниците. България не е поискала нищо от Сърбия, която не изпълни даже най-обикновените си съюзнически задължения и се опита още преди Одрин да играе перфидна роля на съюзник победител, както това тя направи с такъв завиден успех по-късно съюзявайки се с Румъния, Гърция, Черна гора и Турция.
Белград, 23 септември
Известия за очистване на Битолски окръг от български комитаджии и албански чети.
ОПРОВЕРЖЕНИЕ ОТ БТА:
В Кичевско, Дебърско и Охридско всички албански и български села са разрушени от сръбските войски, а населението е подложено на поголовна сеч. В повечето от опожарените села не е имало никакви въстаници, нито даже каквото и да е движение против властта. Жителите са клани, защото сърбите не искат да оставят следа от българския и албанския елемент в тая нещастна страна. Така се извършва умиротворяването на Битолски окръг.

**Гост** · 29-07-2004, 23:32

За да изведе България от изолацията на нейните съседи, гузни и недоверчиви, правителството на Радославов провежда политика на сближаване с Австро-Унгария и Германия и търси разбирателство с техния съюзник на Балканите - Турция. Австро-унгарските политици не без основание съзират в България своя бъдещ съюзник срещу Сърбия. Началникът на австро-унгарския генерален щаб фелдмаршал Конрад фон Хьотцендорф например, много преди да избухне военният конфликт, в разработваните планове на предстоящата война отрежда на България отговорната роля да разгроми Сърбия. Австро-унгарската политика в същото време полага усилия да помири България с Румъния и Турция и да създаде от трите държави мощен блок, който да неутрализира руското влияние на Балканите.

Кабинетът на д-р Радославов се стреми действително, преодолявайки огорченията от близкото минало, да постигне разбирателство с Румъния и сближаване с Турция. Румъния посреща крайно резервирано тази българска инициатива, за разлика от Турция, която отговаря насърчително. Между Турция и България се подготвя съюзен договор, който трябва да се подпише към края на месец януари. Не се стига до подписването му поради непреодоляно напълно недоверие между двете воювали една срещу друга само преди няколко месеца съседни страни и несъгласието на Германия най-вече. Въпреки това отношенията между Турция и България се подобряват бързо до момента, когато младотурският комитет съсредоточава големи военни сили в Източна Тракия и заявява претенции Турция да си върне земите, които е загубила в полза на България.

Българското правителство полага големи усилия и за сключването на пореден заем в чужбина, с който да заздрави държавните финанси и да осигури превъоръжаването на армията си пред неясното и неспокойно бъдеще. Радославов се обръща към Германия, отказвайки преди това да проучи предложение за заем от английска страна, за да не се обвърже с държава от Съглашението. Но германските банкери не бързат, главно поради нестабилното положение на правителството. Едва след изборите на 8 март, спечелени от управляващата либерална коалиция, германските банки стават благосклонни към България, което се подкрепя и насърчава и от австро-унгарското правителство.

За да предотврати сближаването на България с Германия и Австро-Унгария, Съглашението предлага чрез парижката банкерска къща Перие заем на българската държава от 500 милиона франка, при условие че Русия ще поеме гаранцията за изплащате на лихвите и погашенията. Франция и Русия ясно съзнават, че стигне ли се България да получи заем от Германия, тя ще попадне напълно във влиянието на Берлин и Виена. Те предприемат дипломатически стъпки, включително и пропаганда чрез своите представители в София, за да се повлияе на общественото мнение и да се окаже въздействие върху цар Фердинанд, за да ориентира българската финансова политика към банките на Съглашението. Руският представител в София Савински открито внушава, че трябва да бъде сменен Радославов и неговото правителство.

На 15 юни в Сараево е убит австрийският престолонаследник и на Балканите наново назрява криза, която този път заплашва да запали пожара на войната в цяла Европа.

Тази обстановка изостря в България до крайна степен спора за предстоящия заем. Всички опозиционни партии критикуват яростно правителството. Демократи, земеделци, радикали, народняци, прогресивнолиберали, т.е. всички антантофилски партии, отправят обвинение към него, че с този заем България ще се обвърже икономически с Централните сили, и чрез своите партийни вестници настояват да се предпочете офертата на Франция като по-изгодна.

На 12 юли се подписва договор за заем с германското дружество Дисконто Гезелшафт в размер на 500 милиона франка, предвидени основно за погасяване на стари заеми и за изплащане на нови големи военни поръчки. Въпреки поляризирането на позициите в българското обществено мнение и специалното комюнике на руската легация в София правителственото мнозинство в Народното събрание приема, а цар Фердинанд утвърждава Закон за заем с Дисконто Гезелшафт.

Трябва да се отбележи, че условията на този договор за заем са благоприятни за икономиката на България. С него се осигурява съвместна разработка на каменовъглените мини "Перник" и "Бобов дол" за пълно задоволяване на вътрешното потребление и за износ в Германия, строеж на нови жп линии и други обекти.

На 15 юли Австро-Унгария, използвайки за повод убийството на престолонаследника Франц Фердинанд месец преди това в Сараево, обявява война на Сърбия. Русия обявява обща мобилизация в защита на приятелска Сърбия. Германия, като съюзник на Австро-Унгария, обявява на 19 юли война на Русия, а два дни по-късно, на 21 юли - и на Франция, като следващия ден (22 юли) нахлува в Белгия. В деня на нападението над Белгия Англия обявява война на Германия. Така в продължение само на няколко дни пламва Първата световна война, разделила Европа на два блока: Централните сили (Германия и Австро-Унгария) и Съглашението (Франция, Англия, Русия). България е изправена пред съдбовен избор, който фактически е почти предрешен от развилите се през последните години събития на военния и дипломатическия театър на Балканите и в Европа. Всички обаче съзнават, че от избора на България зависи до голяма степен изходът и продължителността на световната (все още европейска) война.

**Гост** · 29-07-2004, 23:35

1914

1915
ЩЕ СЕ РЕВИЗИРА ЛИ БУКУРЕЩКИЯТ ДОГОВОР? * СЪГЛАШЕНИЕТО ПРЕДЛАГА ТЕРИТОРИАЛНИ ОТСТЪПКИ ЗА БЪЛГАРИЯ * ОСТРИ РЕАКЦИИ НА СЪРБИЯ, ГЪРЦИЯ И РУМЪНИЯ * ТРИДЕСЕТГОДИШНИЯТ ЮБИЛЕЙ НА СЪЕДИНЕНИЕТО - РАВНОСМЕТКА И ПРОГНОЗИ * ОБЩА МОБИЛИЗАЦИЯ * РУСКА НОТА ЗА СКЪСВАНЕ НА ДИПЛОМАТИЧЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ * БЪЛГАРИЯ НА СТРАНАТА НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪЮЗ * МОЩНО НАСТЪПЛЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙСКИ В МАКЕДОНИЯ И ПОМОРАВИЕТО * РУСКАТА ФЛОТА БОМБАРДИРА ВАРНА * ОСТАТЪЦИТЕ НА РАЗБИТАТА СРЪБСКА АРМИЯ СА ПРЕНЕСЕНИ НА ОСТРОВ КОРФУ
Годината е белязана с пожара на Първата световна война, но за България тя е забележителна и с бързата индустриализация в царството. Откриват се най-големите български промишлени предприятия, а износът на националното фабрично производство нараства четири пъти по обем в сравнение с 1912 г. Българските селскостопански произведения получават на международните пазари много по-добри цени, отколкото през предвоенните години. Създават се тридесет нови банки и банково-кредитни дружества.
На 25 април съглашенските войски дебаркират на Дарданелите. Провалът на опита им да форсират проливите влияе значително върху по-нататъшното поведение на България. Руският министър на външните работи Сазонов е на мнение, че само България би могла да облекчи положението на съглашенските войски, ако отклони големи турски сили към Цариград. В този смисъл Великобритания изпраща на 16 май нота до министър-председателя Радославов с предложение от Съглашението за териториални придобивки: при участие във война против Турция България следвало да получи Тракия до линията Мидия-Енос и значителна част от Македония с градовете Охрид, Велес, Битоля, Егри Паланка. Българите съзнават обаче, че съглашенската дипломация трудно ще успее да убеди Сърбия и Гърция за отстъпки в полза на България и на 1 юни българското правителство иска нота с разяснение и прецизиране на предложените придобивки в Македония и Добруджа. В отговор, с нота от 21 юли, Съглашението гарантира на България владеенето на "безспорната зона" в Македония според сръбско-българския договор от 1912 г. и обещава да настоява пред Гърция да отстъпи на България Кавала след евентуално гръцко разширяване в Мала Азия. Иска се България бързо да уточни датата, на която ще обяви война на Турция.
Военните успехи и по-щедрите обещания на Централните сили възпират българското правителство от вземане на прибълзано решение.
Политическите кръгове, които залагат на неутралитета на България като средство за постигане на националния идеал, губят все повече позиции, защото срещу него тя получава до моментасамо най-общи обещания. Но и правителството не бърза. То отклонява многократно австро-германските предложения за незабавна намеса. Това естествено не може да продължава безкрайно. За да засили своите позиции и укрепи стабилността на правителството, Радославов прави опит и да привлече в кабинета си представители на опозицията. Тези и други политически ходове ясно подсказват, че България и направила вече своя избор и скоро ще се намеси във войната.
На 24 август биват подписани три договора, които окончателно определят пътя и мястото на България в световната война: Споразумението с Турция, по силата на което тя ще отстъпи на България ивицата на запад от реките Тунджа и Марица, жп линията от границата до Дедеагач с гарата и предградието на Одрин - Караагач; Тайната спогодба между България и Германия и Военната конвенция между Германия, Австро-Унгария и България. По силата на тези договори България се задължава в срок от35 дни да започне военни действия против Сърбия, при което Германия й гарантира не само Вардарска Македония, но и Поморавието. Австро-Унгария от своя страна предлага допълнителни придобивки за сметка на Сърбия, за да се постигне обща граница с България. Освен това България получава право да присъедини Кавала и Южна Добруджа, в случай че Гърция и Сърбия участват във войната на страната на Съглашението.
На 4 септември в София бива сключен Договор за приятелство и съюз с германската империя, който задължава Германия да гарантира с всички свои средства политическата независимост и териториалната цялост на България до времетраенето на договора, т.е. до 31 декември 1920 г.
На 10 септември с указ на цар Фердинанд се обявява обща мобилизация на въоръжените сили на България, а на 21 септември българското правителство изпраща и своя отговор до пълномощните министри на правителствата от Съглашението за отказ на България да участва във войната на тяхна страна. По същото време руският пълномощен министър заплашва да напусне страната, ако българското правителство не скъса до двадесет и четири часа открито отношенията си с противниковата на Русия
група воюващи страни. На този ултиматум министър-председателят Радославов отговаря още на следващия ден с нота, в която се изказва искрено съжаление, че "полаганите досега от българския народ и правителства усилия за тясно единение с братска Русия се рушат не по неин почин и инициатива".
От края на септември събитията се развиват с главоломна бързина. На 30 септември генерал Сарай получава заповед от френското министерство на войната да настъпи във Вардарската долина и да овладее всички комуникации между Солун и Сърбия; на 1 октомври България обявява война на Сърбия; на 3 октомври Англия и Франция обявяват война на България, същото прави и Русия.
На 20 октомври българската армия овладява Куманово, на 22 - Скопие, на 23 - Ниш, на 29 - Велес, на 9 ноември - Косово поле, на 13 - Прилеп, на 21 - Босилеград, на 24 - Прищина, на 26 ноември - Призрен, а на 5 декември - Битоля.
В края на годината българските войски заемат дълъг фронт по гръцката граница, започващ от река Шкумби на албанската граница до река Места. България, за съжаление, трябва да спре настъплението си на тази линия по политически причини, което й отнема големи предимства предвид въбещите военни действия. Щабът на Макензи издава специална заповед българските войски да спрат пред гръцката граница, за да не се нарушел суверинитетът на Гърция. Тази заповед се оказва в голяма степен съдбоносна, защото спирането на българското настъпление дава възможност на съглашенските сили да се организират за отбрана и да дочакат нови подкрепления.
Българското главно командване напразно настоява да се ликвидира Солунския фронт, което би осуетило създаването на Македонски фронт и би въздействало респектиращо върху поведението на Гърция и Румъния спрямо България. То предлага на германската главна квартира незабавно да се предприеме настъпление срещу съглашенските войски на южния фронт. Съюзниците съзнават, че прогонването на съглашенските войски от Солун ще има изключително благоприятни последици за България, но в геополитически план интересът им диктува силите на Съглашението да бъсат разпръснати на повече фронтове.
След разбиването на сръбската армия Главното командване на българската войска с основание се опасявало, че забавянето на настъплението към Солун ще създаде възможност на южния фронт срещу българите да се концентрират по-големи съглашенски сили. И опасенията му се оправдават, защото на 22 декември там дебаркират 180 000 войници и офицери на Съглашението.

обратно горе | съдържание |

Виена, 2 януари
"КОРЕСПОНДЕНЦБЮРО":
Австрийските вестници обнародват статии, в които поздравяват Берлин, Виена, София и Цариград и подчертават колко естествен е съюзът между държавите от Северно море до Персийския залив.
Нашата мотархия, България и Турция, които защитиха задружно жизнените си интереси, застрашени от общия неприятел, и спечелиха паметни победи, се надяват, че създадените през войната връзки ще останат и след нея и общата работа в областта на икономиката ще ги сбили още повече.
Париж, 13 февруари
"ЖУРНАЛ ДЬО ЖЕБА" (по случай бомбардирането на Дарданелите):
Въпросът за бъдещото положение на проливите е много сложен, за да може да се разреши окончателно при сключването на общия мир, но вече е сигурно, че новият режим, бил той временен или не, ще задоволи всички не немски държави. Румъния ще се позва от същите търговски свободи, както съюзническите държави. Също и римското правителство, което беше уведомено, трябва да бъде спокойно по този повод. Поверяването на Дарданелите на нови пазари и политическото преустройство на Мала Азия ще бъдат за Италия също източник на сериозни удовлетворения. От България най-сетне ще зависи да се присъедини към тези преобразувания, ако тя се реши да тръгне по пътя на разума.
Виена, 17 февруари
"КОРЕСПОНДЕНЦБЮРО" ( по повод протестната нота, отправена от министър-председателя Радославов до австро-унгарското, руското и сръбското правителства във връзка с поставените в дунавските води мини):
Понятно е българското правителство, за да не допусне подозрение върху неутралитета на България, да отправи протеста си до всички крайдунавски държави, но това обстоятелство некак не променя известния факт, че тези мини са изключително сръбски и руски.
Петроград, 22 февруари
ПЕТРОГРАДСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ:
Българската колония в Петроград изпрати до великия княз Николай Николаевич една телеграма, в която се казва: Събрана в един момент на тежки изпитания на славянския свят, за да почете паметта на неговия Августейши баща и на падналите по българските бойни полета руски войници, българската колония, в паметния ден на освобождението от турско иго, отправя към Бога горещи молитви за здравето и дълголетието на руския главнокомандващ и за победа на храбрите братски войници, водени от великия княз в името на благото и щастието на всички славяни.
Великият княз отговаря с телеграма:
Дълбоко трогнат, аз благодаря сърдечно на българите в Петроград за изказаните от тях чувства.
Ниш, 20 март
"БЮРОТО НА ПРЕСАТА":
Тази нощ към два часа български комити въ военна униформа и много на брой нападнали ненадейно нашия пограничен пост при Валандово. Останалите живи наши погранични войници бяха прогонени и трябваше да се оттеглят към гара Струмица. Българите завзеха всички височини по левия бряг на вардар. Сражението продължава. Броят на убитите и ранените от двете страни е доста голям. Пристигналите на гарата ранени разказват, че българите се биели под командването на офицери и че беле малко повече от един полк. Мнозина вярват, че това не са комити, а редовни войници от българската армия. Телеграфите и телефонните съобщения от Гевгели и Солун са прекъснати.
ОПРОВЕРЖЕНИЕ ОТ БТА:
Упълномощени сме да заявим, че нито един български войник или офицер не е минавал границата. Доказано е вече, че всички погранични инциденти са предизвикани в резултат на пречките, които сръбските погранични власти правят на бягащите от непоносимия терористичен режим българи от Сръбска Македония. Колкото до изтъкнатите стълкновения, те трябва да се припишат на местни чети, съставени предимно от турци.
Атина, 21 март
ПИСМО НА ВЕНИЗЕЛОС до министър Зографос:
Господин Министре, в официалното комюнике, публикувано на 15 т.м. в столичните вестници, е казано, че превителството работи, за да избегне опасността, без да направи отстъпките, които други не считаха за несъвместими с народните интереси.
Инсинуацията е ясна. Обвинява се предишния кабинет, загдето не се е противопоставил категорично на аспирациите, предявени от България за отстъпки в Гръцка Македония, и че би приел охотно подобни отстъпки. Обаче Вие, г-н Министре, би трябвало да знаете от дипломатическата кореспонденция, с която разполагате, че предишният кабинет е отблъснал най-енергично и най-ефикасно всяка идея за отстъпки, че през есента на 1914 г. той получи официално уверение, че никаква рекламация за подобни отстъпки не ще бъде формулирана от страна на Съглашението и когато по-късно, на 12 януари 1915 г., ни се заяви, че същите сили били разположени да ни направят по-големи отстъпки в Мала Азия, ако решим да се съюзим с тях в подкрепа на Сърбия, те не изискваха от нас никакви отстъпки в полза на България. Само ни поискаха да не се противопоставяме на евентуалните отстъпки, които Сърбия би била склонна да направи на българия, отстъпки, които биха били в състояние да развалят установеното от Букурещкия договор равновесие между балканските държави. Това е действителното положение, в което предишния кабинет Ви предаде въпроса за отстъпките в полза на България от страна на Гърция. Ще признаете, вярвам, че справедливостта не позволяваше на Гърция настоящият кабинет да отправи подобно едно обвинение срещу своите предшественици. Не по-малко естествено беше отговорното правителство, за да посрещне българската опасност при едно евентуално излизане на Гърция от неутралитета, да разгледа и обсъди с Короната дали при известни обстоятелства не трябва да се вземе предвид необходимостта за някои отстъпки в полза на България.
Аз формулирах тогава мнение по въпроса в едно писмо, адресирано до Негово Величество. В това писмо оз казвам, че ако няма други средства, за да се предпазим от българската опасност, аз не бих се поколебал да препоръчам една отстъпка в Източна Македония върху едно пространство от 2000 кв. км, но при следните условия:
1. Че в замяна на тая отстъпка в Източна Македония ще се иска за нас отстъпката на отсечката Дойран-Гевгели с повърхност от около 1000 кв.км, с което би се запушил пролукът, който се намира днес на северната ни граница и за който ние бяхме се съгласили, докато се касаеше да бъдем в съседство с една съюзна нация - сърбите, но който не можем да допуснем, щом като те бъдат заместени от българите.
2. Че България ще излезе заедно с нас от неутралитета като наша и сръбска съюзница.
3. Че отстъпките ще станат само в края на войната и то, ако Гърция осигури владичеството си над западната част на Мала Азия, описана подробно в писмото, имаща повърхност от 140 000 кв. км.
4. Че Гърция и България ще се задължат да си откупят взаимно недвижимите имоти на респективните им поданици и че оценяването на тези имоти ще стане от една международна комисия, в която ще участва по един представител от всяка една от силите на Съглашението.
Тези мои възгледи обаче не доведоха до някакви преговори с България, тъй като тя сключи след няколко дена заем от 150 милиона на австро-германското тържище. Явно беше, че всеки опит за споразумение с нея за общо действие би бил безполезен. По тези именно причини, когато предложих напоследък да вземем участие в акцията по Дарданелите, аз не изказах никакви мисли по отношение на споразумение с България и следователно - по отношение на някакви отстъпки. Ние поставихме като главно условие за нашето участие най-голяма част от сухопътните ни сили да останат непокътнати, за да отблъснат евентуално нападение от страна на българия. Ако инсинуациите, съдържащи се във Вашето комюнике, се основават на това писмо, което аз отправих до Короната, ще признаете, надявам се, че грешката, направена чрез комюникето на правителството, е много голяма.
ИЗЯВЛЕНИЕ на Венизелос пред журналистите (след получаване писмото на Гунарис):
Министър-председателят продължава да настоява, че главното различие между политиката на настоящия и тази на предния кабинет се състои по въпроса за отстъпките в полза на българия. Но това, което аз искам да изтъкна преди всичко и то още сега, е, че никога не е правен дори опит за преговори с България по отношение на някакви отстъпки в нейна полза. Публикуваните днес официални документи имаха за цел да определят правата, които Короната даваше на своя отговорен съветник - шефа на правителството. Но тези права не бяха приведени в изпълнение, защото този, който ръководеше работите, не счете за нужно да ги използва.
Виена, 3 април
"РАЙХСПОСТ"
обнародва последното сръбско комюнике за нападения от комити на постовете по сръбско-българската граница със следната бележка:
Обнародваме неясното комюнике на Нишкото бюро на пресата, за да покажем лъжливите сръбски методи в цялата им светлина.
От ясното българско изложение на тези събития се вижда, че и този път става дума за познатите и отблъскващи похвати на сърбите, които, за да прикрият мъченията на македонското население, не престават да чернят по света една съседна на тях държава.
Атина, 24 април
"ЕМБРОС":
Няма съмнение, че Тройното съглашение е пожертвало интересите на сърбите в Адриатическо море, за да може да привлече Италия. Това може да служи за предупреждение на малките, които сътрудничат на големите, без да са поставили есловия върху бъдещата си съдба. Сърбия изнесе най-тежката борба и след Белгия тя претърпя най-големи загуби от всички воюващи страни. Условията, при които тя започна войната, ней позволяваха тя да сключва договори. Руската дипломация се бори да осигури на Сърбия владеенето на Далматинското крайбрежие, където живее сръбско население, но Италия астана непоколебима в своите претенции. Но не е само това, което предизвиква тъга и негодувание в нишките управляващи кръгове. Изглежда, че пътуването на генерал Савов в Русия (генерал Савов не е пътувал в Русия, С.Р.) кара сърбите да подозират, че Съглашението, след като спечели съдействието на Италия за сметка на сръбските адриатически интереси, иска да спечели и лъжливото правителство на България с отстъпки в Македония, пак за сметка на Сърбия. Знае се върху кои области се простират българските претенции и сигурно е, че ако интересите на сърбия в Македония бъдат пожертвани, същото ще стане и с интересите на Гърция. Постоянството, с което Тройното съглашение отказва още от началото да гарантира целостта на гръцката територия, като примамваше Гърция със съмнителни компенсации в Мала Азия, е ясен знак за неговите намерения. Ако съществуват някакви морални връзки, които трябва да запазим, това е нашият съюз със Сърбия. Като се поставим на нейна страна по всички въпроси, по които имаме общи интереси, ние трябва да се защитаваме срещу всеки опит да бъдем лишени от нашата македонска територия в полза на българия и да покажем на дело, че двама са по-силни от един.
Париж, 23 май
"ХАВАС". "Дейли Мейл" обнародва следните изявления на българския пълномощен министър г-н Станчов:
През седемте години, откакто съм в Париж, винаги съм се стремял да примиря интересите на моето отечество с тези на Франция. Имам пълна вяра в силите и отличния подем на съюзните армии. мъчно е за един дипломат, който не е член на правителството, да познава напълно работите, но като насочва политиката на своята страна, той трябва да направи всичко възможно, за да подготви удовлетворяването на желанието и нуждите на своето отечество. Спомнете си какво последва от българските успехи през 1913 година. Аз положих всички усилия, за да се поправи тази несправедливост, и съм щастлив, като установявам, че френското обществено мнение се промени в благоприятен смисъл за българските искания. Радвам се също, когато виждам да се признават правата на българите в Македония. Македония е безспорно люлката на българския народ. Съществуването на българия се поставя в опасност, ако тя бъде оставена в днешните си граници сега, когато съседите й мислят да удвоят териториите си. Заемайки моя нов пост в Рим, аз съм уверен, че ще намеря подкрепата за един народ, който се бори, за да обедини под един скиптър всички свои синове, останали под чужда власт.
Лондон, 29 май
"КОРИЕРЕ ДЕ ЛА СЕРА":
Един сръбски дипломат заяви следното: Аз съм роден в Белград, но бих предпочел да видя австрийците в белград, отколкото българите в Битоля. Също и сръбският депутат Коста Стоянович, който обикаля европейските столици, за да пропагандира идеята за нов балкански съюз, заявил, че Македония по отношение на своята история и народност, както и икономически, съставлява неразделна част от сръбската държава и следователно - не може да се водят преговори за нейното отстъпване на България.
Ниш, 2 юни
"САМОУПРАВА":
В зле осведомени вестници се разпространяват слуховете, че били започнали преговори за известни отстъпки, които сърбия, Гърция и румъния трябва да направят, за да може българия да нападне Турция. Тези слухове са тенденциозни и се разпрастраняват и обнародват със злонамерена цел.
Цариград, 26 юни
ПАНИХИДА БЕ ОТСЛУЖЕНА тази сутрин в 10 часа по случай погребението на Негово блаженство българския екзарх Йосиф. Черквата, покрита в черно, беше пълна с народ - беше дошла почти цялата българска колония. Службата се извърши от заместник на екзарха Негово високопреосвещенство Неофит и цялото българско духовенство. Присъстваха: управляващият българската легация в Цариград г-н д-р Колушев и персоналът на легацията, българският консул г-н Я.Пеев с персонала на консулството, капукехаята при българската екзархия г-н Гелев, българските първенци в Орта кьой, където живееше екзархът, ученици от българските училища, също - представителите на Арменската патриаршия, на Главното равинство, на протестантите и първите драговани при германското, австро-унгарското, американското и италианското посолства и при холандската, румънската и шведската легации.
След свършването на службата Н.В.Милетий произнесе реч за Негово блаженство Йосиф ² и припомни грамадните му заслуги, които знаменитият екзарх принесе на българския народ, като работи в продължение на 37 години за преуспяването му, главно чрез развитието на учебното дело.
Лондон, 1 юли
"УЕСТМИНСТЕР ГАЗЕТ" обнародва обширна статия за България, озаглавена "Българите, от един човек, който ги познава":
От ден на ден става по-очевидно - започва статията, - че тъй като Букурещкият договор не бе изменен съобразно етнографските данни, малка е надеждата за траен мир или за съдействие на изток. Като всеки мъжествен народ, имащ вяра в себе си и в своето бъдеще, българският народ преследва своето обединение и вероятно не ще се задоволи, докато не го осъществи. Негов идеал е установената в Сан Стефано граница, проправена и очертаваща една Велика и обединена България... Факт е, че македонците от екзархийските епархии, тъй като е въпрос на вяра, племе и език, искат днес, така както те вършеха това в продължение на цели 40 години, да бъдат обединени с братята си от царството. Българите се надяват, че Европа ще им даде едно пристанище, по-добро от Дедеагач (Кавала), и една железопътна линия, свързваща това пристанище с вътрешността. Тук не става дума да се възкресява ненавременно един погребан вече въпрос, нито да се дават съвети, а да се разгледа ясно положението, пред което силите от Тройното съглашение се намират днес. Ние си даваме ясно сметка за него и не си служим с празни думи, а си представяме България такава, каквато е тя.
Авторът описва българския народ като въздържан и пълен със самоуважение, с откровеност и горда чест пред най-силните изкушения: Абсурдно е човек да се въоръжава, когато пътува из България. Той може да спи в чакалнята на всяка гара и да оставя стаята и куфара си отворени в който и да е хотел. Колкото за моралните качества, криминалните престъпления са рядкост у българите. В продължение на четиримесечното ми пребиваване аз не срещнах нито един пиян човек. За българита честта на жената е нещо свято. Българските жени почти не се отдават на проституцията. Разврат не се забелязва нито в столицата, нито в провинциалните градове. С изключение на циганите и турците всеки българин има някакво образование, което му открива възможност за каквато и да е кариера. Принадлежащо към една демокрация в пълния смисъл на думата, интелигентното дете от селското училище отива в градската гимназия и от там - в университета. Неговата интелигентност е богатство за българския народ. Между тези именно българи царят търси своите министри, дипломати и генерали. След като няма привилегирована класа, къде другаде той би могъл да ги намери? Всеки българин е избирател и тъй като Народното събрание е единствената камара, всички политически решения са непосредствен израз на народната воля. Законите са разумни и се прилагат справедливо. Истина е, че партизанството дастига до крайности и че в България има много партии. Независимото управление в България съществува от 40 години, когато в Англия ни бяха нужни повече от две поколения, за да научим да направляваме тъй сложната политика. Нито чуждата политика, нито чуждите държавни мъже са забравени в България. В София има една гимназия, която носи името "Гладстон" и една улица "Бъкстон". В един малък хотел в Стара Загора на вретата на стаята видях портрет на сър Едуард Грей. Неприятелите на България я упрекват, че била лишена от чувства на признателност, но тези, които съумяха да спечелят симпатиите й, няма защо да се оплакват от българите. Разглеждайки просторното поле на европейската политика, имаме ли право да се чудим, че този малък народ, който последен изпъкна между европейските народи, у когото националното самосъзнание се прояви късно, но който само с един скок влезе в притежание на своето традиционно наследство,и трябваше да направи толкова големи усилия, за да поеме по правия път, че този малък народ, като се грижи за своето бъдеще, показва малка склонност да служи безвъзмездно на големите държави. Би било погреино да се мисли, че този народ е пастирски народ. Казаха, че българинът бил англичанинът на изток. Всеки може да преговаря с него, без да се опасява, че ще бъде измамен, защото, упорит в защитата на интересите си, българинът е същевременно прям. Досега, въпреки загубите и всякаквите разочарования, малката българска държава положи енергични усилия, за да не се откаже от дадената си пред кредиторите дума. В България съществуват чудно организирани народни и земеделски банки. Пощенската сужба е много добре уредена.
Българският войник е известен на всички, но някои очебийни факти са естествено да учудят и онези, които не го познават. Общопризнато е, че падането на Одрин е един от големите подвизи на модерната война. В съвременната епоха на Европа нищо подобно не е било предприемано досега. Одрин се считаше за непревземаем и той щеше да бъде непревземаем, но българите го превзеха. Според израза на героя, който подготви този военен подвиг, генерал Вазов, българите сломиха Одрин с математическа точност. Това бе чудо от грижливо проучени подробности, от извънредно деликатно и прецизно съгласувани движения за един период от 40 часа, които предшестваха последния пристъп. "Нито един от полковете ми - казал генерал Вазов - не се отклони от посоченото му направление, нито един не отстъпи, нито един не стреля срещу неприятеля. Ах, тези скъпи деца."
Авторът на статията, наблюдавайки тези деца десет дни по-късно в завладения град, ги намира сериозни, тихи, изпълнени с уважение към себе си и вече - в добри отношения с победените. Той ги видял да отстъпват на турските пленници най-близките места до огъня и да им дават дрехите си.
Заслужава да се отбележи, че в България абсолютната веротърпимост не съществува само по закон, а фактически. Турците имат джамии, право на гласоподаване и могат свободно да упражняват това свое право. В Българското народно събрание могат да се видят 14 депутати мюсюлмани, които стоят между другите депутати. Израилтяните търгуват и пътуват свободно. Те живеят, където намерят за добре, участват в общинските съвети и се бият под българските знамена. В софийските улици видях да блести на гърдите на един обикновен войник-евреин медал за храброст.
Цариград, 29 юли
"ТЕРДЖУМАН-И ХАКИКАТ":
България не ще може да се споразумее без война със Сърбия и Гърция. Единствената страна, с която тя би могла да се разбере, е Турция. Денят, когато държавните мъже от двете страни ще се решат искрено да преговарят, всичките въпроси между двете държави ще бъсат разрешени. Турските интереси изискват една силна България. Българите също трябва да разберат, че една силна Турция е необходима за България. Като се борят за Дарданелите, турците се борят същевременно и за независимостта на България.
Ниш, 30 юли
"БЮРОТО НА ПРЕСАТА"
е опълномощено да опровергае категорично съобщението на един чужд вестник, възпроизведено и в част от европейския печат, според което сръбският престолонаследник е направил изявления, обидни за българия и за българския цар. Като се има предвид днешното политическо положение лесно е да се разбере целта, която преследва това съобщение.
Париж, 30 юли
"ЕКО ДЬО ПАРИ":
От обнародваните досега сведения нищо не дава основание да се предполага, че увеличаването на България е поставено в зависимост от предварителното увеличаване на Сърбия и гърция. Изглежда по-скоро, че за да естанови на Балканите едно териториално разпределение, което да отстрани сегашните причини за конфликти, Четворното съглашение ще може да счита за свои сътрудници и за повикани законно да делят плодовете само тези държави, които в интерес на общата борба ще се съгласят да направят мъчителни, но извънредно плодотворни отстъпки.
"МАТЕН":
Ако на сърбия и Гърция би било трудно да направят отстъпки на българия, то силите от четворното съглашение могат да вземат отстъпените земи и да ги задържат до сключването на мира, който ще компенсира щедро Сърбия и Гърция.
"ПТИ ПАРИЗИЕН":
Балканските държави ще разберат необходимостта от едно окончателно и лоялно споразумение. Българската намеса е важна по своите евентуални последствия както за сърбия, така и за четворното съглашение. А Гърция не може да се оплаква, ако в замяна на няколко градове, за отстъпването на които беше готов нейният най-верик патриот Венизелос, тя освободи гърците в Мала Азия. България трябва да използва този единствен случай, за да поправи неуспеха си от 1913 година и да ревизира в своя полза Букурещкия договор, толкова повече, че самата Румъния, която преговаря с тея от месец февруари насам, не отказва вече да върне голяма част от Добруджа. България разбира от друга страна, че всички турски и австро-унгарски успехи ще бъдат пагубни за нея, защото австро-унгарският стремеж към Бяло море през Сърбия ще застраши нейната независимост и ще я лиши завинаги от Македония.
Париж, 2 август
"ПТИ ПАРИЗИЕН":
Букурещкият договор трябва да бъде ревизиран (заглавие).
Още от сега силите могат да наложат волята си, без да позволяват да бъдат препятствани от неизбежните протестина малките държави. На Румъния трябва да бъдат върнати Буковина до река Прут, Трансилвания и Банат от Темешвар до реките Тиса и Дунав. На Сърбия ще се върнат Босна и Херцеговина, част от Далмация и Албания, както и Сирмия. На Гърция - Епир, част от Албания и в Мала Азия широки компенсации, пропорционални на отстъпените от нея земи в Македония. Най-после България ще получи линията Енос-Мидия и земите, които през 1913 г. й бяха отнети от Румъния, с изключение на няколко стратегически пункта, които Румъния намира необходими за сигурността на железопътната линия и пристанището Кюстенджа. Освен това в Македония България ще има за граница със Сърбия по съюзническия договор от 1912 г., отвъд която линия сърбите признаха тогава, че земите са безспорно български.Гърците ще трябва да отстъпят на българия всички земи на изток от езерото Тахинос и река Струма, заедно с остров Тасос.
По този начин на полуострова ще бъдат удовлетворени всички разумни и съществени аспирации. Към тези преимущества, които само Четворното съглашение е в състояние да им осигури, балканските държави биха прибавили и славата, че са изгонили турците от Европа и сломили толкова грозящото ги надмощие на една велика Германия на изток.
Будапеща, 5 септември
"ПЕСТЕР ЛОЙД"
изтъква голямото значение на новата територия, която България добива и чиято стойност е много по-голяма, отколкото се предполага, ако се съди по големината й.
С голяма радост, произтичаща от нашето искрено приятелство, Австрия поздравява тази турска отстъпка на българското народно чувство, която отваря нова епоха на сигурно и трайно приятелство между двете държави.
Виена, 6 септември
"КОРЕСПОНДЕНЦБЮРО":
Повечето вестници посвещават съчувствени статии за годишнината от съединението на Източна Румелия с Княжество българия и изтъкват, че подемът на България се дължи на неуморното и съзидателно сътрудничество между царя, правителството и народа. Този подем е резултат на една разумна политика, проникната от любов към истината и от лоялност.
"ФРЕМДЕНБЛАТ":
Девизът "Със собствени сили" е дипломатическият девиз на българия, която се стреми със собствени сили да реализира своите блянове. След опитите от първия Балкански съюз тя отказа днес да сключи подобен съюз върху една база, която ще я накара да чака дълго време осъществяването на своя национален идеал.
"НОЕ ФРАЕ ПРЕСЕ":
Годишнината от анексията на Източна Румелия ще бъде същевременно и годишнина на истинската автономия на царството и както можем да се надяваме - годишнина на една спокойна политика на балканите. Турско-българското споразумение отваря една нова щастлива глава в българската история.
"НОЕС ВИНЕР ТАГЕБЛАТ":
Доверието на българия в Централните сили има своята основа в политиката, която Австро-Унгария води при преговорите за Букурещкия мир. Австро-унгарските възгледи относно нетърпимото положение, създадено от този договор, с нищо не са се изменили. С пълна симпатия монархията подкрепя опита на България да осъществи своите национални аспирации.
"РАЙХСПОСТ":
България, благодарение на политиката на своето правителство, излиза вече с една териториална придобивка по силата на турско-българския договор. Наближава времето, когато ще бъде поправена голямата несправедливост, извършена спрямо България.
"ВИНЕР АЛГЕМАЙНЕ ЦАЙТУНГ":
Преди 30 години българите успяха да осъществят отчасти националната си програма, а преди две години, когато Балканската война донесе на България изненадващи успехи и заля целия свят със славата на българското оръжие, изглеждаше, че осъществяването на най-важната част от националната програма, т.е. присъединяването на македонските българи към майката - отечество, бе станало вече възможно, но вероломството на непримиримата Сърбия унищожи тези надежди. Може би не е вече далеч часът, когато великата национална програма ще се изпълни благодарение на това, което винаги бе най-голямата сила на българската политика - нейната независимост.
Берлин, 6 септември
"ЛОКАЛ АНЦЕЙГЕР":
Това, което трябва да стане днес по бреговете на Марица, т.е. тържественото предаване на отстъпените от Турция територии на България, представлява триумф на германските усилия. Мирното обединение на Изтока с централните империи и бъдещото развитие на общите икономически интереси.
"ФОСИШЕ ЦАЙТУНГ":
България ще изпълни националната си задача заедно със задачата, която й е отредена в Нова Европа - да бъде здравата връзка между Изтока и Запада на икономически и интелектуални отношения.
Берлин, 9 септември
"ВОЛФБЮРО":
Известието за обща мобилизация в България произведе открито задоволство в берлинските политически кръгове.
"Локал Анцайгер" съобщава от Атина, че в едно съвещание на краля с г-н Венизелос било постигнато пълно единодушие между тях, по отношение на новия обрат в алканските работи. Гърция не счита акцията на България като причина да се намеси от своя страна в полза на Сърбия, тъй като гръцкото правителство не било ангажирано с нищо.
* * *
Мисълта, която въодушевяваше всеки българин от Букурещкия мир насам и която доминираше във всички действия на българската политика, беше мисълта за възмездие заради голямата неправда, която братя по оръжие извършиха през втората Балканска война.
Лозана, 12 септември
"ГАЗЕТ ДЬО ЛОЗАН" (за поведението на България):
Не може да се разглежда със снизходителност поведението на Пашич, който отдавна беше решил да не остане верен на сръбско-българския договор от 1912 г. Шест месеца след сключването на договора сръбското правителство издаваше тайни разпореждания на своите представители в чужбина относно образуването на една стара Сърбия, в която се вмъкваха земи от безсорната според този договор зона.
Сръбското правителство правеше това, преди още да се знаят резултатите от войната. Ние не искаме да кажем, че всички грешки са само на сръбската страна. И България има такива. Но ние вярваме искрено, че исканията на България относно Македония бяха напълно справедливи. България беше ограбена и тя се закле, при пръв удобен случай, да си възвърне загубеното. Това не трябваше да се забравя от Сърбия и от Четворното съглашение.
От избухването на общоевропейската война насам България все повтаря: Дайте ни българска Македония. Който ни я даде, на негова страна ще отидем! От Лондон, Петроград и Париж не искаха да чуят за това. Защо Четворното съглашение не накара Сърбия да направи исканите отстъпки? Това питане ние отправяме от месеци насам, но все не получаваме отговор.
Цариград, 13 септември
"ТАНИН" (по повод гръцката мобилизация):
Гърция ще иска или да си премери силите с България, или да се избави от сърбо-румънското надмощие. В първия случай има голяма вероятност Гърция да бъде утищожена. Във втория тя няма да изгуби нищо, ще бъде възстановена само справедливостта.
Виена, 13 септември
"КОРЕСПОНДЕНЦБЮРО":
Снощи българските студенти във Виена, които поради мобилизацията трябва да се завърнат в България, се явиха в българската легация, където бяха приети от пълномощния министър г-н Тошев. Студентът Атанасов, родом от Македония, държа реч от името на всички студенти, в която изтъкна, че сега идеалът на българския народ - освобождаването на Македония, е пред своето осъществяване. Македония - каза той - досега страда под игото на чужди господари, но не загуби своите български нрави, език и характер. Българите ще се стекат с въодушевление под знамената, спомняйки си за 50-те хиляди герои, пролели кръвта си за свободата на Македония. Знамената, които преди две години бяха свити, без да бъдат победени, ще трябва, ако стане нужда, да се развеят отново, за да поведат войските към победа.
Мюнхен, 13 септември
"ВОЛФБЮРО":
Вчера намиращите се тук български студенти заедно с професор Попов заминаха за българия.
Петроград, 23 септември
ПЕТРОГРАДСКА ТЕЛЕГРАФНА АТЕНЦИЯ (официално съобщение):
Още през юли 1914 г. императорското правителство заяви на българския кабинет, че добросъвестното и честното съгласуване на неговата политика с начинанията на Русия ще даде на България реална изгода и че възбуждането от страна на България смутове в Македония и всякакви действия, насочени против Сърбия, ще бъдат разглеждани от нас като открит враждебен акт против Русия.
Едновременно с това на сръбското правителство беше посочена по съответния начин необходимостта от известни жертви за достигане на общата главна цел.
След предварителни постъпки на руската дипломация, чието ръководещо значение по балканския въпрос се признаваше от всички наши съюзници, не закъсня да последва съвместна постъпка на държавите от Тройното съглашение. На 15 август 1914 г. посланиците на съюзните държави връчиха на Пашич една нота, в която изразяваха убеждението, че Сърбия в случай на въоръжена българска помощ срещу Турция, ще се съгласи след победата на териториални отстъпки в замяна на комренсации на други места.
Сръбското правителство още на 19 август отговори на тази нота със съгласието си да отстъпи при посочените условия част от своята територия в замяна на едно разширяване за сметка на Австро-Унгария. В края на октомври, след встъпването на Турция, Тройното съглашение направи конкретно заявление на България. А именно, за една намеса против Турция на България бяха предложени териториални увеличения. България обаче заяви, че желае и занапред да се придържа към строгия неутралитет. Нещо повече, тя дори не пожела да се обвърже с по-определени задължения, срещу които също така й се предлагаха териториални придобивки от страна на съюзниците. Подобно поведение на софийския кабинет във връзка с неотложната необходимост да се помогне на Сърбия застави държави от Съглашението да заявят на правителството на Радославов в края на ноември 1914 г., че те гарантират съюзника на Сърбия, Гърция, от нападение от страна на България.
Този път на България беше посочено, че за един действителен неутралитет тя ще получи след войната справедливи териториални увеличения в Македония и Тракия до линията Енос-Мидия. Блестящата победа на Сърбия над Австрия отслаби надеждата за възможността тя да бъде склонена към незабавни териториални жертви. Въпреки това императорското правителство в пълно единодушие със съюзниците си продължи да полага усилията си за възобновяване на балканския блок.
През 1915 г. силите дейно обсъждаха новия руски проект, в основата на който бяха заложени, както следва:
1. Осигуряване на България срещу едно преминаване на страната на Съглашението на цялата тъй наречена "безспорна зона" от Македония.
2. Компенсиране на Сърбия с някои австрийски земи и с широк достъп до Адриатика.
Съответните постъпки в София и Ниш трябваше обаче да се отложат поради неблагоприятното настроение в Сърбия, причинено главно от установилото се през това време твърдо намерение на България да не напусне заетата си изчакваща позиция. Взетото от кабинета на Радославов решение не попречи да се допуска снаряжение за сметка на австрийското правителство, на чети в Македония, което предизвика от наша страна през месец март предупреждението, с което ние отново възлагахме на софийския кабинет цялата вина за последствията от четническото движение. Присъединяването на Италия, което създаде нова политическа обстановка, предизвика преговори между държавите от Съглашението за определяне на съвместен начин на действие.
След успешното завършване на тези преговори намерено бе за своевременно да се пристъпи към решително обяснение с българското правителство и на 16 май посланиците на Съглашението направиха на Радославов заявление, същността на което се свежда до следното:
В случай на военна намеса на България с всичките си военни сили против Турция съюзниците са съгласни:
1. За незабавното присъединяване към България на тракийската територия по линията Енос-Мидия.
2. Да гарантират на България след свършването на войната ограничената с линията Егли паланка-Сопот-Охрид част от Македония, включително градовете Егли паланка, Велес, Охрид и Битоля, при условие, че България няма да заеме посочената област преди сключването на мира.
3. Обещават на България парична помощ.
На това българското правителство отговори с молба от 2 юни да му се разяснят някои точки от нотата. Тази молба стана предмет на обсъждане между държавите, а също така между тях и Сърбия. С нота от 22 юли 1915 г. съюзните правителства дадоха на софийския комитет исканите от него разяснения.
С тази нота силите гарантират на България безспорната зона по картата на договора от 1912 г. и приемат върху себе си задължението, че само при това условие Сърбия ще получи след войната каквито и да са териториални разширения. В случай, че приеме направените й предложения, България трябва да определи срока на своята намеса против Турция и силите, с които ще потегли. В резултат на изявеното от сръбския кабинет желание съюзниците с едно ново свое съобщение от 3 август определиха по-точно обещаните компенсации, като посочиха, че пограничната линия на сръбско-българския договор от 1912 г. не подлежи на изменение.
Ясно съзнавайки цялата опасност от по-нататъшни протакания и необходимостта да се склони България към без отлагане изясняване на намеренията си, съюзниците счетоха за свой дълг да направят на Радославов на 1 септември следното заявление:
Четирите държави са готови да гарантират на България отстъпването на Македония по линията от 1912 г. Тази гаранция се обуславя от обещанието на България, че тя е готова в недалечно бъдеще да сключи със съюзните държави военна конвенция относно нейната намеса против Турция. Ако в кратко време не бъде получено заявление (от българското правителство, С.Р.) в този смисъл, то съдържащото се в настоящата нота предложение се счита за ненаправено.
По това заявление българското правителство не даде никакъв отговор, а на 10 септември, в 7 часа сутринта, обяви обща мобилизация. Заедно с това пристигналите в страната германски офицери заеха в българската армия онова положение, което преди една година позволи на техните другари да въвлекат Турция във война с нас. Това предизвикателство не можеше да остане без отговор и на 21 септември от страна на императорския посланик на софийския кабинет бе връчена вече обнародваната нота, последвалият незадоволителен отговор на която подтикна императорското правителство да скъса дипломатическите си отношения с България.
Лондон, 23 септември
"УЕСТМИНСТЕР ГАЗЕТ":
София мълчи. Дадените от руското правителство 24 часа за отговор изтекоха и трябва да се заключи, опасяваме се, че цар Фердинанд неизменно стои на своето решение да хвърли България на страната на Германия. Ще говорим за това решение като за личен акт на Фердинанд, тъй като е все по-ясно, че ако българският народ беше господар на съдбата си, той би въстанал против тази измяна на славянското дело. Имаме пред себе си пълния с драматизъм разказ за станалата преди две седмици среща между цар Фердинанд и водителите на опозицията. Общото впечатление от този разказ е, че Фердинанд безвъзвратно е взел решението си и няма никакво намерение да слуша опозицията и да свика парламента. Но ние не смеем да възлагаме големи надежди на съпротивлението на българския народ. Фердинанд е твърде хитър човек, а българите, които са храбреци, са не по-малко послушни от немците и техният политически хоризонт през последните години имаше твърде местен характер и беше повичи от ограничен. От друга страна цар Фердинанд от няколко години насам е възложил грижата за собствената си съдба на Австрия и Германия. Австрия го завлече в тресавището на втората Балканска война и Австрия му е обещала, без съмнение, да го измъкне от това тресавище, ако той, избирайки момента, й помогне пряко или косвено в замисленото й нападение срещу Сърбия.
"ТАЙМС":
Ние считаме, че пътят, по който цар Фердинанд тласка България, е равен на самоубийство за българския народ.
Москва, 25 септември
ДЕКЛАРАЦИЯ на Московското славянско дружество:
Предвид предателското поведение на България по отношение на братския сръбски народ на извънредното си заседание на 25 т.м. Московският славянски комитет реши да се обърне към руския печат с осъждането на замисляната от българите братоубийствена война. Комитетът признава сръбските исторически и етнографски права над Македония, езикът на чието население, както обичаите и песните, славещи сръбските царе и паметници, свидетелстват за сръбските права над Македония. Комитетът признава, че загубеното от сърбите Косово поле през 1389 г. е било възвърнато през 1913 г. след кръвопролитна и победоносна война с турците. Българският народ трябва да помни, че в своето 500 годишно турско робство той ни един път не е вдигнал оръжие срещу угнетителите си турци, че е започнал възраждането си с борба срещу майката църква, която му е запази вярата, езика и изборното свещенство, а днес се отплаща на Русия за спасението и възраждането си с невиждана до днес от просветения свят черна неблагодарност. Нека Бог го съди!
България не съществува. Не съществува вече славянска България. Вместо нея има немско-фердинандско княжество. Който и да излезе победител от тази война, българското царство няма да съществува. За Русия България вече не съществува.
Лондон, 26 септември
"МОРНИНГ ПОСТ" (статия "България се продава"):
Когато една жена или една нация предлага душата си, дяволът прави най-изгодна сделка, тъй като той може да плати със собствена монета. Политиката на България се приближава към тази истина. Преди 50 години не съществуваше никаква "българска нация". Имаше само хора, които населяваха турската територия и които даже не смееха да се нарекат българи или християни. Кланетата през 1876 г. възбудиха ужас всред света и породиха симпатии в Англия към българите. С мощен глас Гладстон обвини Турция и неговият глас събуди Европа. Започна се войната през 1877-1878 г., когато Русия се намеси за освобождаването на България. Необходимо е ежечасно да се помни този благороден порив. България беше спасена от турските вериги и палачи от онази именно вярна съюзница, против която тя днес се готви да започне военни действия. Българският народ не е паднал може би така ниско, както са паднали стоящите начело на неговото правителство хора. Може би той ще остане твърд на своите решения и ще отмъсти на правителството си за неговата измяна. Този въпрос ще се разреши в бъдеще, но днес държавите от Четворното съглашение не могат да отидат по-далеч в своето тъй дълго търпение и отстъпки. Намесата на България обаче има и добри страни, държавите от Съглашението няма да бъдат изкушавани занапред да жертват интересите на приятелите си, за да удовлетворяват враговете. Когато настъпи денят на окончателните сметки, верните приятели ще бъдат наградени, а враговете - ще понесат своето заслужено и тежко наказание.
Рим, 28 септември
ИТАЛИАНСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ:
От Петроград съобщават, че Русия ще изпрати войски срещу България, за да помогне на Сърбия. Щом руските войски стигнат в България, българите много трудно ще се противопоставят на Русия, на която дължат и свободата си. Появяването на руски войски може да предизвика движение в България, което да слажи край на интригите на династията. От лондонски военен източник съобщават, че в руските черноморски пристанища се правят трескави приготовления за тази цел.
Петербург, Москва, 1 октомври
"НОВОЕ ВРЕМЯ":
През цялото си великодушие държавите от Съглашението не могат да считат България за вечен младенец, неотговорен за действията и престъпленията на своето правителство. Търпението е изчерпано и държавите от Съглашението си взеха назад обещанията. От днес нататък сметките на България ще се водят на друга основа. Ако България спре по тоя път, ще й бъдат признати придобивките на Букурещкия договор. Така е заявил от името на всички съюзни правителства френският министър. Но само по себе си се разбира, че силата на този договор е прекратена от момента на въоръжената българска акция против сърбите и съюзниците им. Съюзните войски ще се бият не за запазването на Букурещкия договор, а в името на други по-високи задачи. Със своя първи изстрел българското правителство уби преди всичко Букурещкия договор. По-нататъшната съдба на България няма да се решава вече в дипломатическите канцеларии, а на бойните полета. Пролял кръвта на съюзни нам войници за изпълнението замислите на австро-германската дипломация, българският народ вече е загубил своята национална независимост. Отрекъл се е от щастието на националната свобода. Той се е отдал на произвола на стихиите, като е подчинил бъдещото си устройване на случайноститите на военното щастие. Държавите от Съглашението водят борба за свободата на националностите. Но не за свободата на ония, които стават роби на враговете на свободните народи.
Букурещ, 6 октомври
"АДЕВЪРУЛ" (заглавие "Българската измяна"):
Българската измяна е един факт, който се подозираше отдавна, но пак се надявахме, че няма да бъде извършена. Днес никакви причини не могат да мотивират предизвиканата от българите война. Македонският въпрос е само претекст за оправдаване на българската лакомия. Македония не е българска, както не е нито гръцка, нито сръбска, нито турска; нито една народност няма тук болшенство. От историческа гледна точка българите нямат право над Македония, защото никога не е съществувала българска държава, в пределите на която да е влизала Македония. Несправедливата, подла и брутална война, която българите обявиха днес на Сърбия, възмути цялото човечество с изключение на австро-германците, чиято кауза тази война обслужва.
Виена, Петроград, 7 октомври
"КОРЕСПОНДЕНЦБЮРО" (съобщение от Петроград):
В един царски указ се казва: Ние съобщаваме на всички наши верноподаници, че българската измяна на славянската кауза, подготвена лукаво още от началото на войната, но изглеждаща при все това невъзможна, е вече извършена. Българските войски нападнаха Сърбия - нашата вярна съюзница, която пролива кръв в бой срещу един по-силен неприятел. Русия и великите сили, нейни съюзници, се опитаха да възпрат правителството на Фердинанд Кобурготски от тази гибелна стъпка. Осъществяването на старите въжделения на българския народ за присъединяването на Македония беше гарантирано по друг начин, съгласуван с интересите на славянството, но тайните сметки, внушени от германските интереси и братоубийственото озлобление срещу Сърбия, излязоха победители. България, наша едноверца, неотдавна освободена от турското иго с братска обич и кръвта на руския народ, открито отиде на страната на неприятелите на християнската вяра, на славянството и на Русия. Руският народ гледа на българската измяна с болка и с окървавено сърце, изважда меч срещу България и поверява съдбата на изменниците на справедливото наказание на Всевишния.
Атина, 18 октомври
"ПАТРИС":
Втората Балканска война и сегашната общоевропейска война имаха и имат за своя главна цел възстановяването на германското влияние в Ориента. Германия, използвайки българите и турците, иска да завладее пътя от Северно море до Персийския залив. Когато утре австро-германците, турците и българите се съединят и образуват една неуязвима сила и непреодолима стена, за националното обединение на елинизма не ще може вече и дума да става. Когато на гръцката граница се изправи като авангард и жандарм на Германия една България, простираща се он Адриатика до Мраморното и Черното море, когато блянът на гръцката империя заглъхне в Солун, оставен на разположение на България и Австрия, може ли да остане и най-малката капка от надежда за Гърция.
Берлин, 20 октомври
"БЕРЛИНЕР ТАГЕБЛАТ" обнародва статия от българския пълномощен министър в Берлин Ризов, в която се разглеждат руските обвинения към България, като се поставя въпросът:
Има ли Русия право да обвинява някого в измяна към славянската кауза, след като самата тя зароби нещастната Полша, а през 1913 г. облагодетелства три неславянски нации за сметка на славянския български народ?
Съгласно Санстефанския договор България трябваше да има към сегашните си граници и цяла Македония, с която щеше да образува едно българско царство. Но след смъртта на цар Александър Русия промени политиката си спрямо България. Искаше се даже и реокупация на България от турците. За щастие султан Хамид беше вдъхновяван от русофобски дипломати, между които и английския посланик, който не се подаде на тази игра. Благотворно се отрази и съветът на Бисмарк към Русия: руските офицери да бъдат отзовани от българската армия. С това българската армия дължи на Бисмарковия гений своето освобождение от руското васалство.
След възкачването на престола на сегашния български цар Русия започна да прилага една нова политическа програма: създаването на Велика Сърбия за сметка на Велика България.
През 1912 г. между България и Русия беше сключена една военна конвенция, по силата на която българската армия се поставяше на разположение на Русия, а в замяна на това Русия се задължаваше да защитава с всички средства българската териториална цялост срещу всяко нападение отвън. По време на войната против Турция през 1912 г. Сазонов се опита да изтълкува тази конвенция в смисъл, че тя не можело да се приложи в конкретния случай, а след това съвсем се отказа от задълженията, които налагаше конвенцията, въпреки протестите от българска страна. Когато в 1913 г. избухна съюзническата война, г-н Сазонов с нескрит цинизъм се отказа явно от конвенцията, защото искаше да даде възможност на Румъния да нападне българия. И след всичко това може ли да става дума за българска измяна? Не е ли по-право да се говори за руска измяна към България?
Направената в началото на войната декларация на Русия, че руската империя трябва да владее над Цариград и дарданелите и да превърне по този начин Черно море в руско море, беше изтълкувана от всеки здравомислещ българин като декларация, която ще доведе България под руско васалство. Русия може да се задържи на Дарданелите само ако владее военно и морално над Балканите и над българите, а това е равносилно на националното и политическото самоубийство на България. Всичко това естествено допринесе не малко за определяне на сегашното поведение на България през настоящия европейски конфликт.
Що се отнася до обвиненията на английския, френския и италианския печат, цели 35 години Англия е съветвала България да счита Русия за свой най-опасен неприятел, който в случай, че сложи ръка на Цариград, ще постави кръст на българската свобода. Италианският държавник Криспи следваше същата линия и даваше същите съвети, Франция трябва да се срамува, загдето вдигна ръка срещу един народ, който се бие за освобождението на поробените братя в заграбените му територии.
Четворното съглашение, което уж защитава свободата на малките народи , поиска да стъпче в нозете си българската свобода и да застави България да скъса отношенията си с три империи.
Солун, 21 октомври
"МАКЕДОНИЯ" (телеграма от Атина):
Балканският кореспондент на вестик "Таймс" Баучер, който проследил втората бомбардировка на град Варна от руската флота, телеграфира, че бомбардировката била много успешна. Унищожени били пристанищни съоръжения, постройки и станцията за хидроплани. От избухването на шрапнелите били убити 201 войника. След това руската флота бомбардирала Евксиноград и унищожила станцията за безжичния телеграф. След това флотата се отправила на юг, откъдето се чували топовни гърмежи. Предполага се, че русите бомбардирали градовете Анхиало и Месемврия.
Букурещ, 26 октомври
РУМЪНСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ:
Генерал Радко Димитриев в разговор с един от редакторите на "Новое время" заявил, че цар Фердинанд е човек, комуто е безразлично дали българите ще съществуват или ще загинат. Ако в България има промени и ако българският народ се надигне против сегашното правителство, казал Радко Димитриев, аз бих бил готов да тръгна срещу германците и да напомня на българите имената Чаталджа, Лозенград, Бунар Хисар и Люле Бургас. Ако моят глас стигне до България, вярвам, че моята Трета армия би ме последвала.
Цариград, 4 ноември
"ТАСФИР-И ЕФКЯР" (интервю с управляващия българската легация г-н Колушев):
След войната, за да осигури своето национално единство, България ще държи също за анексията на териториите, които не се съдържат в българо-сръбската конвенция от 1912 г., в които българската национална идея отдавна е изкоренена като Моравската долина и областите на Ниш и Враня.
След като изтъква, че голяма част от населението на Сърбия е българско, г-н Колушев напомни, че даже г-н Пашич е от българско произхождение, за което някога сръбските дворцови среди го упреквали.
Англофренската експедиция в Македония, продължава Колушев, е една комедия. Французите, вместо да се мъчат да спасят сърбите и да завладеят София и Цариград, би трябвало да се помъчат да спасят собствените си земи, окупирани от германците.
Франкфурт на Майн, 16 ноември
"ФРАНКФУРТЕР ЦАЙТУНГ" (съобщение от Солун с дата 14 ноември):
Гръцките вестници известяват, че 16 войници от гръцка народност, зачислени в сръбската армия, както и първенци българи от Битоля и околността били застреляни от сърбите.
Берлин, 18 ноември
"ВОЛФБЮРО" (реч в Райхстага от председателя г-н Кемпф):
На Балканите се развиха събития, които бяха осъществени военно и дипломатически с прецизна точност. Те позволиха на нашите съюзници с помощта на българската армия да отмъстят за сараевския атентат и да сложат край на злодеянията на сърбите, които се показаха толкова фатални за Европа. В тясно събратство с храбрата армия на цар Фердинанд и на българския народ ние увенчахме нашето оръжие с победа.
Виена, 23 ноември
ЛЕКЦИЯ на тема "Централна Европа и България" от историка д-р Фридюнг пред Австрийския комитет за подпомагане на Българския червен кръст:
Каквито и да са бляскавите победи, спечелени от австро-унгарските и германските войски на многобройните военни театри, най-важният успех бе постигнат в Сърбия, т.е. там, където се намесиха нашите доблестни съюзници - българите. Генералите Жеков, Бояджиев и Тодоров проявиха също така своята опитност, както изпитаните в световната война главнокомандващи войските на Централните сили. Цар Фердинанд съумя да подбере офицерите си. Както и в двете предишни войни, България се издигна като голяма военна сила. Но тя ще спечели също и на икономическото поле в стопанския съюз на държавите от Северно море до Индийския океан, в който съюз България сега влиза.
Будапеща, 24 ноември
"КОРЕСПОНДЕНЦБЮРО" (реч на министър-председателя граф Тиса пред Камарата):
Мощните връзки, които свързват Турция и България с Централните сили, са гаранция за нашите интереси. Фактът, че българите не се поддадоха на примамките на Съглашението, доказва, от една страна - устойчивостта на групировката от сили, към която принадлежим, и от друга - уверява останалите балкански държави, че тази групировка не застрашава интересите им. Ние виждаме Гърция да се сближава с България.
Амстердам, 25 ноември
"КОРЕСПОНДЕНЦБЮРО" (интервю на крал Константин с атинския кореспондент на вестник "Таймс"):
Гърция има нужда от почивка след двете балкански войни. Гръцко-сръбският договор беше валиден само в случай, че една от двете държави бъде нападната само от България. При сегашните условия помощта на Гърция не би могла да има голямо значение за Сърбия. Между Гърция и България не съществува никакъв договор.
Берлин, 25 ноември
"ВОЛФБЮРО" (реч на канцлера Бетман Холвег в Райхстага):
България се намеси във войната скоро след закриването на предишната сесия. Още в самото начало на войната Съглашението направи големи усилия, за да спечели българския цар Фердинанд на своя страна. На България обещаваха щедро турски и гръцки територии. Бяха й обещани не само териториите на наши приятели, но не бе пощадена и съюзната на Съглашението Сърбия, заради мнимо заплашената цялост на която Русия започна война; същата Сърбия, за освобождението на която Съглашението сега заявява, че ще воюва. За да се спечели България, Сърбия трябваше да направи отстпки. Но тя не можа да се реши на тази жертва. Така между нашите неприятели се появи разединение. Справедливите национални аспирации на България върху Македония бяха, както се знае, след втората Балканска война значително намалени в полза на Сърбия. Изоставена от Русия, България, която понесе главната тежест на войната, трябваше да види как плодовете от нейните победи се дават на сръбския й съсед. Сърбите трябваше да минат на първа позиция, защото бяха оръдие в ръцете на Русия против Австро-Унгария. Сега цар Фердинанд изпълни обещанието, което даде на народа си в края на втората Балканска война. Българските знамена, свити след славни боеве и дълбоки разочарования, днес се веят гордо над измъчената тогава страна.
Виена, 28 ноември
"КОРЕСПОНДЕНЦБЮРО" (лекция на тема "България в миналото и настоящето" от университетския професор Юберсберг пред Австрийския комитет за подпомагате на БЧК):
България страда в началото от силното влияние на Русия, чиято дипломация и военна бюрокрация бяха разочаровани, че за българския престол не беше избран някой член на руската династия, тъй като България се считаше за васално княжество. Русите приготвиха конституцията така, че да могат да държат княза в постоянна зависимост от Русия. Въпреки всичко това младо княжество доказа своята жизненост. Сегашният цар с мирен и разумен труд подготви българския народ за героичната епоха, която започна в 1912 г. Българският народ направи всичко за своите македонски братя. Като се има предвид, че в Македония през учебната 1908-1909 година имаше 1255 училища с 2080 учители и 76 038 ученици, може да се каже: това е заслуга към цивилизацията и прави висока чест на целия български народ.
Българите бяха силно ощетени в резултат на тежката неправда, която им се нанесе с Букурещкия мир. Сега тази неправда е поправена и България е по-голяма, отколкото Санстефанска България. Напреднала духовно и материално благодарение на усилена работа от 1878 г. насам, тя ще заеме видно място всред европейските държави.

**Гост** · 29-07-2004, 23:39

евала на тези герои

1916
ТЪРЖЕСТВЕНА СРЕЩА В НИШ МЕЖДУ ЦАР ФЕРДИНАНД И КАЙЗЕР ВИЛХЕЛМ * КРАЙ НА РУСОФИЛСКИЯ ПЕРИОД В БЪЛГАРИЯ * ИНТЕНЗИВНИ ИКОНОМИЧЕСКИ И КУЛТУРНИ ВРЪЗКИ С АВСТРО-УНГАРИЯ И ГЕРМАНИЯ * АКТИВНИ ДЕЙСТВИЯ НА БАЛКАНСКИЯ ВОЕНЕН ТЕАТЪР * РУМЪНИЯ СЕ НАМЕСВА ВЪВ ВОЙНАТА НА СТРАНАТА НА СЪГЛАШЕНИЕТО * БЛЕСТЯЩИ ВОЕННИ ОПЕРАЦИИ В ДОБРУДЖА * БЪЛГАРИТЕ ПРЕВЗЕМАТ ТУТРАКАН, СИЛИСТРА, ДОБРИЧ И КЮСТЕНДЖА * УСПЕХИ НА МАКЕДОНСКИЯ ФРОНТ
Откриването на Македонския фронт усложнява положението на българската войска. Към многобройните съглашенски сили се присъединява и пренесената на остров Корфу, за да оцелее, сръбска армия, вече 120 хилядна, превъоръжена и екипирана наново. Допълнителни грижи създават с изчаквателната си позиции Гърция и Румъния, за които никой не се съмнява, че ще се ангажират военно със Съглашението в най-изгодно за тях време. Съглашенското командване изнася фронтовата линия непосредствено по протежение на гръцката граница с тенденция да овладее стратегически позиции срещу България.
В същото време обстановката в страната се характеризира със засилване и изостряне на политическите борби. Партиите активизират дейността си, за да предизвикат правителствена и политическа криза. Особено сполучливо те използват в кампанията си срещу правителството изчаквателната позиция на Германия относно пълното задоволяване на българските претенции върху цяла Добруджа. Благоприятна почва за антиправителствена пропаганда създават и някои икономически затруднения и ограниченията на определени синдикални права поради милитаризирането на много от промишлените производства.
Опозицията решава да бламира правителството при гласуването на бюджета в Народното събрание. Инициативата в тази акция поема Александър Малинов, който освен на своите демократи разчита още на земеделците, стамболовистите, народняците, прогресистите и на обединените социалисти.
Радославов успява да отцепи част от опозиционните депутати, като им обещава оправдателни присъди за замесените в Деклозиеровата афера, в това число и видни банкери като Губиделников и Буров - техни не само морални поддръжници. Депутатите, които излизат с декларация в подкрепа на правителствената политика, по-късно действително биват оправдани. За преодоляване на политическата криза допринасят и широките социалисти, които осъждат опитите на демократите да съборят правителството в такъв съдбовен за България момент.
Призивите на Радославов за национално единство пред отговорните задачи, които страната има да решава, се подкрепят с няколко приети от Народното събрание закони, желани и очаквани от различните слоеве на българското общество: Закон за закрила на труда, Закон за стопански грижи и обществена предвидливост, Закон за подпомагане на войнишките семейства през време на мобилизация и война…
В стремежа си да постигне прелом в хода на световната война Съглашението предприема през лятото общо настъпление срещу Централните сили, включително и на Македонския фронт. Пробивът на руската армия на австро-унгарския фронт събужда реални надежди за обрат. Съглашенското командване планира да осъществи връзка с руската армия през Балканите, за което то трябва да разгроми българската армия и да привлече Румъния на своя страна. Генерал Сарай получава задача да направи пробив срещу българите в участъка между р. Вардар и Дойранското езеро. На 9 август английски части и една колониална френска дивизия започват настъпление, но бързо биват отблъснати от българската войска и върнати на изходното им положение.
След този неуспех съглашенското командване струпва нови сили. На фронта пристигат една италианска и една руска дивизии. На 16 и 17 август съглашенските сили подновяват атаката си, но биват отново отблъснати. Съзнавайки, че много скоро ще се наложи да воюва и на север, българското командване издава на 17 август заповед 8-ма пехотна дивизия да настъпи в посока Островското езеро - вр. Чеган и само след няколко дни са освободени Лерин и Костур.
Изненадващо за германската главна квартира и дипломация на 27 август Румъния обявява война на Австро-Унгария и навлиза в Трансилвания. По силата на своите съюзнически ангажименти на 1 септември България обявява война на Румъния. Българските войски настъпват по целия Добруджански фронт, като главният удар е насочен към Тутракан, който бива овладян още на 6 септември, с огромни загуби на противника. Тутраканската операция се счита за блестящ успех на българското военно изкуство. Българската победа там заставя румънското командване да спре настъплението си на Карпатския фронт и облекчава тежкото положение на австро-унгарските и германските войски в Трансилвания. На Добруджанския фронт биват изпратени нови руски дивизии, така че общият брой руско-румънските войски там достига 13 дивизии. Само за десетина дни войските на 3-та българска армия освобождават Южна Добруджа.
Силите, които България отделя за Добруджанския фронт, лишават южния й фронт от нови мощни подкрепления. Главното командване е принудено да мобилизира и всички морални ресурси и най-вече чувствителното, наранено и поругано през Междусъюзническата война национално чувство на българите. Това много добре проличава в поздравителната заповед на командващия първа отделна армия генерал-лейтенант Климент Бояджиев до личния състав за разгромяването на дунавската, дринската, шумадийската и вардарската пехотна дивизии, издадена на 3 септември в Битоля:
"…Нашата вековна мечта, обединението на българското племе, осъществена днес, е ваше дело. Никой по-добре от вас не може да знае с колко труд и усилия, с какви мъки и лишения, с колко кръв, пролята от Чаталджа до Бабия, по долината на Марица и Тунджа, Тимок, Морава, Черна, Вардар и Дрин, можахте да възобновите Великото Българско Царство. Но никой не е бил посрещнат с толкова ликуваща радост и обсипан с толкова цветя, оросени със сълзите на освободения брат, както посрещнаха вас, юнаци, в братска Македония… Вашите последни вихрени победи наново удивиха света и предизвикаха паника в главите и редовете на нашите многобройни врагове… Всичко, което нова България може да очаква в бъдеще, се намира на острието на вашия окървавен нож и в пулса на юнашкото ви сърце. Бие ли то все тъй силно за България и все тъй смело ли се насочва страшният български нож срещу гърдите на врага…" Тази заповед, в която освен коварните съседи се заклеймяват и "многобройните пъстрокожи врагове", се чете на фронта във всички роти, батареи и команди.
В средата на септември генерал Сарай заповядва контранастъпление по целия фронт на 1-ва българска армия. Най-епични са боевете на връх Каймакчалан. В бой на живот и смърт срещу превъзхождащ ги многократно противник - след многобройни жертви и от двете страни - оцелелите български бойци се оттеглят от върха на 30 септември. Със заемането на Каймакчалан съглашенските сили получават голямо стратегическо предимство при Добро поле, завоя на Черна и Битолското поле.
На 11 декември съглашенските войски са заставени да прекратят настъплението си. От август до декември те дават многобройни загуби - 47 хиляди убити и ранени и десетки хиляди умрели от малария или изведени и евакуирани в тила поради други заболявания. Общо от строя са извадени около 130 хиляди души, което съставлява една трета от бойния състав на съглашенските сили на Балканите.
До края на декември българската армия овладява Северна Добруджа. След завземането на Букурещ от съюзническите войски Дунавската армия продължава настъплението си в североизточно направление, преследвайки румънските войски и подкрепящите ги руски части.

Виена, 6 януари
"КОРЕСПОНДЕНЦБЮРО" (телеграма от главнокомандващия фелдмаршал ерцхерцог Фридрих до царя на българите по случай православната Нова година):
Утре българският народ чества Нова година. Преди 3 месеца храбрата българска армия подаде ръка на австро-унгарските, германските и турските войски в борбата против цял свят неприятели. Подлата Сърбия беше унищожена и българските войски си възвърнаха населените с българи територии, които преди две години Сърбия беше заграбила. Опитът на англо-френските дивизии да се намесят в последния момент в полза на унищожения техен съюзник пропадна. Хвърляйки поглед върху тези успехи, аз моля Ваше Величество от името на австро-унгарските войски да приемете нашите най-сърдечни пожелания за 1916 година.
Берлин, 6 януари
"ФОСИШЕ ЦАЙТУНГ":
Кайзер Вилхелм посети в Ниш своя български съюзник и приятел. Никой владетел на велика сила не е посещавал България, откакто тя е възстановена от 40 години насам. Сега кайзер Вилхелм отиде там да стисне ръката на победителя. Без пример в историята е това, което България създаде в новата си 40-годишна история. Новозавзетите от българите земи са завинаги свързани с царството. Кайзер Вилхелм отдаде на българския цар, на неговата армия и на неговия народ честта, която им се дължи.
Виена, 7 януари
"НОЕС ВИНЕР ТАГЕБЛАТ":
Император Вилхелм връчи на царя на българите германския фелдмаршалски жезъл. Това събитие е израз на най-голяма признателност към царя, вожд на храбрата българска армия, както и към самите български воини. Водачите на двете победоносни армии си стиснаха ръцете тъкмо в деня, когато министрите на Съглашението се срещнаха загрижени в Лондон, за да се съвещават. Посещението на Вилхелм II в Ниш ще окуражи българските войски в тяхната воля и във вярата им за победа.
Париж, 7 януари
"ЕКО ДЬО ПАРИ":
Съглашението няма нужда да се сражава с българите по пътя за София, за да застраши съобщенията Берлин-Цариград. Французите не водеха балканска война. Нашите войски настъпиха в долината на Вардар само за да спасят сърбите и да защитят Битоля. Но тъй като, за нещастие, съдбата реши друго, то спасението на Сърбия може да стане само откъм Адриатическо море. Вардарската долина не интересува съюзниците, а долината на Струмица никога не ги е интересувала. За съюзниците е достатъчно да запазят Солун, докато трае войната.
Виена, 12 януари
"НОЕ ФРАЕ ПРЕСЕ" обнародва разговор с бившия румънски министър-председател г-н П. Карп. Той изказал желанието, щото пътят от Запад към Изток да минава и през Румъния, а не само през България...
Будапеща, 14 януари
"КОРЕСПОНДЕНЦБЮРО":
Вчера се даде голям концерт в помощ на Българския червен кръст. Речи произнесоха българският генерален консул г-н П. Дорев, граф Андраши и проф. Щраус. Граф Андраши изтъкна, че намерението на Русия не е било да освободи България. Тя искаше, каза ораторът, да основе едно васално княжество, една робска, подчинена и напълно зависеща от Русия България, с помощта на която да превземе Цариград. Г-жа Сандор изпя няколко български мотиви, които бяха посрещнати с бурни ръкопляскания от присъствуващите.
Берлин, 28 януари (по повод посещението на цар Фердинанд в германската главна квартира)
"КЬОЛНИШЕ ЦАЙТУНГ":
Цар Фердинанд има една заслуга, която ще остане в историята като подвиг от всесветско значение. Той освободи народа си от средновековната нощ, създаде една от най-добрите армии в света и с помощта на съюзниците подари на народа си земята, за която бленуваше всеки българин - Македония.
"ЛОКАЛ АНЦАЙГЕР":
Без мъдростта и твърдата воля на българския владетел новият военен съюз не би бил възможен. Това знаят в Германия и благодарят от сърце на царя на българите. В Германия следят с удивление разцвета на българската държава от деня, в който въпреки волята на цяла Европа цар Фердинанд бе избран в Търново за български владетел.
Берлин, 29 януари
СЪОБЩЕНИЕ от общата Главна квартира:
Негово Величество царят на българите пристигна в германската главна квартира в сряда, 10 и половина часа сутринта, придружаван от министър-председателя г-н д-р В. Радославов, главнокомандващия генерал Жеков, маршала на двора генерал Савов, адютанта полковник Стоянов, легационния секретар г-н Груев, адютанта на главнокомандващия ротмистър Стойчев и ординареца на Негово Величество поручик Саръилиев... При пристигането на гарата царят беше посрещнат от Негово Величество императора и сина му принц Август Вилхелм. Двамата владетели се ръкуваха сърдечно и се прегърнаха. Императорът носеше униформата на български генерал, а царят тази на германски фелдмаршал. След прегледа на почетната рота владетелите си представиха взаимно свитите, след което всички бяха отведени в замъка, където пребивава императорът... Негово Величество царят и всички придружаващи го лица останаха няколко дена в замъка като гости на императора.
Виена, 30 януари
СЪОБЩЕНИЕ от Цензурната секция при Главната квартира:
След пристигането в замъка на царя на българите беше представена свитата на фелдмаршал ерцхерцог Фридрих. Царят отиде с автомобил в Главната квартира, където беше приет от началника на генералния щаб генерал фон Хьоцендорф. Цар Фердинанд посети и оперативния отдел на щаба на действащата армия, където разговаря с всички офицери. След завръщането си в замъка царят на българите прие на продължителна аудиенция генерал фон Хьоцендорф.
След обяд царят, придружен от ерцхерцога Фридрих, присъствува на кинематографическо представление на военни филми. Поздравен с българския национален химн, той проследи с голям интерес картините, показващи австро-унгарската флота и австро-унгарските войски във високите Алпи, както и много интересни епизоди от Балканската война. Показани бяха и други картини, между които първият влак Ниш-София, управляван от царя, срещата в Ниш между император Вилхелм и царя на българите и победоносното настъпление на българската армия под предводителството на генерал Тодоров. Последните филми дадоха повод на публиката да акламира продължително съюзния владетел. На края на кинематографичното представление царят благодари с горещи думи на организаторите...
"РАЙХСПОСТ": Кавалерската честност на България ни обезщети за отказаното съдействие от страна на Италия, която само благодарение на нашата помощ се обяви за велика сила, без да бъде такава. Този, който има главната заслуга за това обезщетение, пребивава сега като фелдмаршал от нашата армия (цар Фердинанд, С. Р.) в Главната квартира.
Виена, 2 февруари
"ФРЕМДЕНБЛАТ":
Пристигането на царя на българите във Виена съвпада с известието за завземането на Елбасан от българските войски. Освободителното дело, започнато под егидата на царя, е осигурено от победоносното настъпление на българската армия. Досегашните бляскави победи на България затвърдяват още повече австро-българските отношения. Приемът на царя във Виена е проявление на това приятелство, което свързва както суверените, така и народите на двете страни...
Берлин, 2 февруари
"ВОЛФБЮРО":
Германо-българското дружество, което се основа под председателството на шлезвиг-холщайнския херцог Ернест Гюнтер, вчера проведе първото си заседание в Райхстага. Между лицата, които влизат в това дружество, са и депутатите от Райхстага г-н Васерман, тайният съветник и депутат от Горната камара фон Дирксен, софийските професори господата Милетич и Михайлов, депутатът от Горната камара и Райхстага принц Шонайх-Каролат и граф Гвидо Хенкел фон Донерсмарк...
Берлин, 4 февруари
"БЕРЛИНЕР ТАГЕБЛАТ" обнародва статия за починалия в Швейцария български писател Петко Тодоров, в която се изтъква патриотизмът на покойника, както и неговите приятелски чувства към Германия.
Петроград, 10 февруари
ИЗЛОЖЕНИЕ на Сазонов в Думата:
Германският имперски канцлер сравни дебаркирането на съюзниците в Солун с германския начин на действие в Белгия, но опустошението на Белгия е истинско нарушение на свещените задължения, поети от Прусия през 1889 г., докато съвсем мирното дебаркиране на съюзниците в Солун не представлява ни най-малко нарушение на Лондонския договор от 1880 г., който дава на всяка от трите сили покровителки правото да изпращат войски на гръцка територия, територия, освободена от тях, при условие че и другите две сили да са съгласни с това. Впрочем в Солун бяха изпратени войски по искането на шефа на гръцкото правителство, който в това оказано съдействие видя изключително средството на Гърция да изпълни задълженията си спрямо Сърбия. Несигурността, дали Гърция ще си изпълни задълженията по договора, принуди сърбите да си наложат известна резерва.
Сръбското главно командване имаше възможност да попречи на българската мобилизация чрез едно бързо настъпление. Тъй като нямаше никакво съмнение, че мобилизацията беше насочена срещу Сърбия и съюзниците й, едно нападение срещу България в момента, когато тя съсредоточаваше войските си, щеше да бъде само една оправдана мярка за отбрана. При все това сръбското правителство не поиска да поеме отговорността за една братоубийствена война, но това великодушие не намери никакъв отзвук в Гърция. Последната изпълни по свой начин задълженията, които тя бе поела спрямо Сърбия. Сръбската армия извърши чудеса на издръжливост и доблест. Най-сетне сърбите успяха да пробият път към морето. Сега благодарение на усилията на нашите съюзници, главно на Франция, сръбската армия е пренесена на остров Корфу. Естествено тези военни сили, върху които се нахвърлиха през миналия месец октомври германци, австро-унгарци и българи, не са така многобройни, както преди, но те са сигурен залог за възраждането на Сърбия.
Упрекнаха дипломацията на Съглашението, че не е успяла да спечели на своя страна България. Допускам, че дипломацията, избирайки най-късия и сигурен път, а именно окупирането на Дедеагач, щеше да повлияе на българския народ, но и в този случай съюзниците нямаше да успеят да спасят Сърбия от катастрофа, защото координираните военни действия на съюзниците на Балканите представляват винаги извънредно голяма трудност.
Берлин, 20 февруари
НЯКОЛКО ВЕСТНИКА
обнародват телеграми от Букурещ, в които се изтъкват някои интриги на Съглашението с цел да се предизвика българо-румънски конфликт. Съглашението натоварили добруджанския префект и зет на френския пълномощен министър в Букурещ г-н Блондел да изпраща постоянно на румънското правителство рапорти за мними действия на българите, имащи за цел присъединяването на Добруджа към България. Дипломатите от Съглашението вероятно се надяват, че румънското правителство, обезпокоено от тези рапорти, ще изгуби хладнокръвието си и само ще даде на Камарашеску заповед да арестува масово добруджански българи, обстоятелство, което можело да предизвика кървав пограничен конфликт...
Виена, 20 февруари
"ФРЕМДЕНБЛАТ" (уводна статия):
Експозето на българския министър-председател г-н Радославов, както и неотдавнашната декларация на г-н Малинов, слагат точка на русофилския период в България. Действително една лоялна и цивилизаторска политика на Русия на Балканите би намерила по-добър прием в България, но ясно е, че развоят на българската политика, направлявана от такъв ловък и твърд дипломат, какъвто е цар Фердинанд, следваше да се отдалечава все повече и повече от стремежа на Русия за хегемония.
Колкото повече надеждите на българския народ се насочваха към Македония, толкова по-голяма ставаше пропастта между Русия и България. При все това теоретически русофилската идея в България би могла все пак да вирее. Това, че партизаните на тази идея я погребаха напълно и че сега в България от Дунав до Егейско море има само българи, е триумф, равен на успехите, които българското оръжие спечели.
Берлин, 23 март
РЕЧ на императорския канцлер Бетман Холвег пред Райхстага:
(за обрата, на който сме свидетели)... тогава русите бяха на билото на Карпатите, руският фронт при Горлице още не беше пробит, не беше започнало още и мощното настъпление на Хинденбург. Днес нашите войски са далеч навътре в пределите на Русия. Тогава англичани и французи нападаха още Дарданелите и се надяваха да запалят против нас пожара на Балканите. Днес България стои твърдо на наша страна (ръкопляскания)...
Берлин, 25 март
"ВОЛФБЮРО":
Институтът за икономическо сближаване с България на вчерашното си заседание, на което присъства и професор Милетич, гласува устава си. Управителното тяло на този институт се състои от видни германци, между които председателят на Съюза на индустриалците Фридерикс, председателят на Земеделския съюз барон фон Вагенхайм и председателят на Централния съюз на германската индустрия г-н Рьотгер. Институтът реши да открие незабавно клон в София.
Атина, 25 април
ТЕЛЕГРАМА:
Една бомба, поставена на стълбата на българската легация, експлодира тази нощ, като издълба яма, дълбока 40 см и дълга 80 см, и строши всички прозорци на легацията и на съседните къщи. Българският пълномощен министър заяви убеждението си, че този терористичен акт не е извършен от грък. От полицията бе намерена друга, неексплодирала бомба. Властите предприемат мерки, за да се избегнат нови безредици от страна на настроените в полза на Съглашението кръгове.
Будапеща, 28 април
ГЛАВНАТА ДИРЕКЦИЯ на пощата и телеграфите съобщава, че сръбската територия на север от горното течение на Морава и на запад от долното течение на Морава зависят от австро-унгарската пощенска администрация, а останалите части от сръбската територия зависи от българската пощенска администрация.
Будапеща, 30 април
"ПЕСТЕР ЛОЙД":
Българо-унгарските граници се преплитат, както ръцете на двама приятели. Българите и унгарците са свързани с общността на техните цели за мир, който да осигури напредък и развитие на националния им живот във всяко отношение.
Будапеща, 1 май
БЪЛГАРСКИТЕ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ пристигнаха в 7 часа и 50 минути на гарата. Улиците са окичени със знамена. Граф Апони произнесе реч от името на Комитета за подпомагане на Българския червен кръст, на която отговори на маджарски българският народен представител г-н Калчев.
РЕЧ НА ГРАФ ТИСА в чест на българските депутати:
Чувствата, които Унгария изпитва към българския народ, не са от времето на последните политически събития. Присъединяването на България към Съюза представлява логичен край на едно естествено развитие, определено от българския национален характер, както и от историческата роля на Австро-Унгария на Балканите. Хвърляйки набързо поглед върху събитията, аз констатирам, че идеята да се потърси разрешаването на балканския въпрос в свободата и независимостта на балканските народи е била дадена за първи път преди години от унгарските държавни мъже, които тогава ръководеха външната политика на Австро-Унгария. Те препоръчаха тази политика и й останаха верни през всичките съблазни на първата голяма балканска криза. От нея те създадоха трайна основа на нашата външна политика, не само защото отговаря на нашите чувства, но и защото съвпада с нашите жизнени интереси и с историческата мисия на монархията. В общия този дом, отначало като студент, а после като млад депутат, аз следях отблизо събитията и бях свидетел на големия интерес, който тези държавници показваха към развитието на България. И тогава ние желаехме това, което желаем днес: реда, свободата и независимостта на Балканите.
Повдигнат бе въпросът: Ще бъде ли България елемент на реда, на свободата и независимостта или тя ще се остави да бъде овладяна от Русия, използвана от руските амбиции и унижена до покорно оръдие на този голям потисник на народите?
Събитията не закъсняха да отговорят на този въпрос. Едва осем години след Берлинския конгрес България можа да се освободи от руското иго. Българският народ прояви гордо чувство на независимост през всичките опасности и упорита воля да определя сам съдбините си, с което осигури завинаги мястото си всред зрелите за свобода народи. Надявам се, че перипетиите на тази паметна криза не ще се изличат от нашата памет. Вие си спомняте, че бележитият държавник, който днес ръководи външната политика на монархията, започна своята бляскава кариера като дипломатически агент в София. Ще добавя, че тогавашните събития направиха дълбоко впечатление на общественото мнение. От тогава твърдият характер на българския народ спечели завинаги нашата почит и съчувствие. Още от тогава ние ви считаме като естествени крепители на нашата политика за свобода на Балканите.
Наистина дълъг бе пътят до определянето на окончателната посока на вашата политика, път, изпълнен с борби, успехи и огорчения. През всичките перипетии на това развитие нашият интерес към съдбата на България никога не отслабна... Едва що бе съставено правителството, което имам честта да представлявам, България трябваше да преживее тежките изпитания на Букурещкия мир... Вие трябваше да понесете тази голяма несправедливост и тази голяма политическа грешка. Убедени, че това положение не може да бъде трайно, ние не губехме надежда да възстановим по-късно едно балканско равновесие, което да даде всекиму нужния залог за един ред, съвпадащ по-добре с жизнените интереси и националните тежнения на България. Ние се надявахме да постигнем целта с продължителен и мирен труд. Но провидението реши друго. Чудовищният сараевски атентат разкъса булото на лицемерието, което покриваше намеренията на нашите врагове. Цял ураган от омраза, престъпления, завист и алчност се изсипа върху Централните сили и световната война избухна. В този исторически момент България се показа такава, каквато ние я очаквахме. Съзнавайки ясно интересите си, изпълнена с воля и смелост да посрещне всички опасности, за да осигури бъдещото си величие, тя влезе в борбата и героичните усилия на нашите обединени армии се увенчаха със славен успех. Господа, вие заехте мястото, което ви принадлежи...
Берлин, 1 май
"КЬОЛНИШЕ ЦАЙТУНГ" (по повод предстоящата ратификация на германо-турския съюзен договор):
Може би новият троен съюз ще се превърне в четворен, формално затвърден съюз. С тази надежда ние отправяме днес и нашия поздрав към България.
Виена, 3 май
"НОЕС ВИНЕР ТАГЕБЛАТ":
Днес българите станаха наши съседи и те сега безпрепятствено могат да идват у нас. В тежките за страната дни, които за щастие преминаха, Австро-Унгария заяви с висок глас приятелските си чувства въпреки съпротивата на неприятелите. Това, което тогава беше само протест на сърцето и на съвпадащите интереси, днес е златна действителност. Сега България може да се почувства истински свободна и като елемент на реда и цивилизацията да се готви за високата мисия, която я очаква на Балканите след сключването на мира.
Будапеща, 4 май
СЪОБЩЕНО ОТ ДОСТОВЕРЕН ИЗТОЧНИК:
Българите-македонци, бивши сръбски поданици, от няколко месеца насам са обект на разни притеснения от страна на консулските представители в Румъния, които искат да съберат тези българи по околен път за сръбската армия. Тези представители най-напред издават паспорти на всички, които се явят, без разлика на възраст, и ги карат да платят за това една допълнителна такса, уж в полза на сръбския Червен кръст. След това те им вземат обратно издадените паспорти и им дават листове за свободен пропуск за Русия със заповед да се явят на 13 май в Галац. От там щели да бъдат натоварени за Одеса, където се създавал един сръбски корпус.
Виена, 4 май
РЕЧ НА МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ барон Буриян в чест на българска парламентарна делегация:
Вие дойдохте да видите не само министъра, но и стария личен приятел на вашето отечество, тази хубава страна, която аз имам преимуществото да познавам добре - нейните разнообразни прелести, вълните на покритите с житни класове поля на Дунавската равнина, горите на Балкана, розовите градини, долината на Тунджа, гигантските планини на Рила и Родопите. Но аз имах също възможност да вникна в природата и душата на този народ. В моята младост аз съзнах неговата сила в началото на неговия нов живот като възкръснал народ. Аз признах неговите истински аспирации и се стремях да му помогна, когато можех. Не е мястото тук да излагам всичко това, което видях и преживях в България. Бих желал само да кажа, че въпреки всичките затруднения, хилядите неизвестности и неизброимите понесени мъки годините на развитие на България са белязани с непрекъснато постоянно напредване. Качествата, сериозният характер и старата история на този народ му помогнаха за неговото бързо културно и материално развитие...
Берлин, 9 май
СЛОВО НА ИМПЕРСКИЯ КАНЦЛЕР Бетман пред българската делегация:
Аз ви поздравявам като скъпи гости тук, на мястото, което е историческо също и за България, защото в този дворец беше подписан преди 38 години мирът, чрез който България бе възстановена като държава. Велика България, която тогава бе само едно желание, една надежда за всички български патриоти, днес е настояща действителност. И тази Велика България вие не я имате като подарък, а като вечнапридобивка, благодарение на волята на доблестния български народ да живее и на вашата великолепна армия. Ако помислите за това мощно историческо развитие, тук на мястото, където се състоя Берлинският конгрес, ако помислите за това, което България бе тогава, и за това, което е тя днес, вашите сърца ще затуптят силно от радост и патриотическа гордост... Има една чудна еднаквост в двата народа. Затова именно вие ще намерите у нас най-дълбоко разбиране за това, което извършихте през войната и в мирно време... Отношенията, които свързват Германия и България и които мисля, че ще ги свързват и занапред, имат своята основа в историята. В 864 година вашият велик цар Борис сключи с германския крал Лудвик в Тулн на Дунав съюзен договор. Днес историята се повтаря след един промеждутък от хиляда години, защото хиляда години по-късно в Ниш се срещнаха императорът на германската империя и царят на възстановеното в ново величие българско царство, за да затвърдят тържествено подновения съюз...
Виена, 11 май
"КОРЕСПОНДЕНЦБЮРО":
Във Виенското археологическо дружество вчера бе изнесена сказка от директора на музея в Долна Австрия г-н д-р Менгин върху историята на археологическите проучвания в България и постигнатите досега успехи в това отношение. Лекторът, който бе силно аплодиран, завърши с пожелание за сътрудничество и общи действия между австрийските и българските археолози през идващите мирни години.
Берлин, 13 май
"ВОЛФБЮРО":
Днес стана откриването на българската художествена изложба, уредена от дружеството на берлинските художници. Управителят на Бранденбург генерал Кесел бе приет от председателя на дружеството на българските художници професор Мърквичка, който го разведе из изложбата, в присъствието на много представители на берлинските артистични среди и пресата. Приходът от изложбата ще се предостави на благотворителните институти, които са под покровителството на царица Елеонора.
Виена, 23 май
"КОРЕСПОНДЕНЦБЮРО":
Артистите от българския Народен театър, които пристигнаха във Виена, за да участват в гала-представлението, уредено от Журналистическия клуб "Конкордия" на 25 май, бяха поканени вчера от Главното интендантство на императорските театри да присъстват на представлението в Хофбургстеатър.
Букурещ, 24 май
ГОЛЕМИЯТ НАРОДЕН ПРАЗНИК Св. Св. Кирил и Методий беше честван тази година в Букурещ с особена тържественост при масово стичане на членовете на българската колония. Сутринта имаше Божествена служба в българския параклис, а следобед - училищно празненство в градината на българското училище с музикално-литературна програма, уредена от директора на училището г-н Порняков. Празненството, на което присъствуваха около хиляда души, завърши с гимнастически упражнения от група ученици в юнашки костюми.
Виена, 26 май
"КОРЕСПОНДЕНЦБЮРО".
Вестниците отразяват вчерашното представление на българските актьори и изтъкват единодушно голямото впечатление, което е направила играта им, посрещната с много овации. Те запознават читателите с народния характер на драмата "Змеюва сватба" от българския поет Петко Тодоров.
Представлението се радвало на многобройна публика и официални лица, между които: външният министър, германският посланик с персонала на посолството, българският пълномощен министър, управителят на Долна Австрия и кметът на Виена.
Вестниците изтъкват, че успехът на това театрално представление открива пътя за едно бъдеще, когато освен с военен и икономически съюз австро-унгарците, германците, българите и турците ще се сближават на основата на цивилизацията, науката и изкуството.
Будапеща, 28 май
"ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК" обнародва кралски указ, с който се одобрява решението на Будапещенския университет да се даде научна степен "почетен доктор по философия" на царя на българите, както и научната степен "почетен доктор по публичното право" на ерц-херцог Карл Франц Йосиф, на генерал фелдмаршал Макензен и на Енвер паша и научната степен "почетен доктор по право" на унгарския министър-председател граф Тиса.
Лондон, 4 юни
"ТАЙМС" (телеграма от Солун):
Българите завзеха форта Феапетра (?). Сега германо-българите владеят заедно гарата Демир Хисар, където е поставена една българска рота. Гръцкият гарнизон още не е оттеглен. В четвъртък френски въздухоплаватели обстрелваха Порто Лагос, а на 2 юни - Петрич, в сектора Гевгевли-Дойран има малки схватки. По останалата част на фронта има обикновени артилерийски престрелки.
Будапеща, 17 юни
"КОРЕСПОНДЕНЦБЮРО":
В Източното централно икономическо дружество с председател г-н Ланчи българският професор Данаилов изнесе лекция за българската съобщителна политика и изложи условията за нейното развитие:
1. Би трябвало да се построи една линия при Оршова между унгарския и българския бряг на Дунав.
2. София да се превърне в железопътен център.
3. Да се построят железопътни линии до Дедеагач и Порто Лагос.
Париж, 5 юли
КОРЕСПОНДЕНТИТЕ
на парижките вестници съобщават за силен артилерийски огън по левия бряг на Вардар. Френските въздухоплаватели летели чак до Рупел и опожарили реколтата в долината на Струмица. "Журнал" оценява положението на армията на Изток, което не било тъй бляскаво, както би следвало да бъде.
Берлин, 14 юли
"НОРДДОЙЧЕ АЛГЕМАЙНЕ ЦАЙТУНГ" (заглавие "Впечатление от дните в България")...
Всичко, което нашите депутати видяха - усилията и труда на един млад народ за вътрешното и външното му развитие, ги е изпълнило с удивление и почит. Защото това, което българите извършиха в продължение на няколко десетки години... е достойно за най-големи похвали. Това беше възможно само благодарение на съзнанието за висшите тежнения (отговорности), които обединяват всички слоеве от населението, работещи за една обща цел - щастието на отечеството...
Бреслау, 15 юли
"ВОЛФБЮРО":
Днес на обяд бе тържествено открита от кмета г-н Мартин българска художествена изложба в полза на благотворителното дело на българската царица. Кметът пожела създадените през войната отношения да бъдат засилени през мира.
Берлин, 29 юли
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ВОЙНАТА:
Досега войските на Централните сили са завзели в Европа всичко 431 000 кв. км неприятелски територии, които се разделят, както следва: 29 000 кв. км белгийски, 21 000 кв. км френски, 280 000 кв. км руски, 87 000 кв. км сръбски и 14 000 кв. км черногорски.
В края на втората година от войната общият брой на пленниците възлиза, както следва: в Германия - 1 663 794 души, в Австрия - 942 489 души, в България - 38 000 души, Турция - 14 000 души, или всичко 2 658 283 души.
Цариград, 3 август
ВЕСТНИЦИТЕ
известяват за декларация на българския министър-председател д-р В. Радославов в "Райхпост", който изказва между другото и надеждата, че Румъния нямало да се присъедини към Четворното съглашение. Отбелязват в руския печат слухове за преговори между България, Гърция и Румъния и създаването на нов балкански блок.
Лондон, 9 август
"ДЕЙЛИ ТЕЛЕГРАФ":
Сега линията на съюзните войски се простира от Преспанското езеро до реката Струма. Това не означава, че съюзниците завземат една непрекъсната линия между тези два пункта, но техните стратегически позиции бранят сега граничната област, чийто център е Солун. Сръбската армия образува част от западното крило на съюзническия фронт.
Цариград, 9 август
ПО СЛУЧАЙ хилядогодишнината от смъртта на Св. Климент Охридски в българската черква на Фенер се отслужи тържествен молебен, на който присъстваха официални лица, персоналът на българската болница, българската колония и учащата се младеж. Присъствуващите дадоха пожертвувания за паметника, който ще се издигне в София. Взе се решение българското училище в Цариград да се нарече "Св. Климент".
Торино, 16 август
"СТАМПА":
Англо-френската армия в Солун, която не надхвърля 200 хиляди души, не може да вземе инициатива за решителни действия, даже и с помощта на сръбската армия. Англо-френският експедиционен корпус трябва да бъде засилен най-малко с още 100 хиляди души. Русия не може да даде тези войници, понеже е ангажирала срещу Турция една добра армия от 400 хиляди души с много артилерия и обози. Днес българската армия стои много по-високо, отколкото при намесата на България във войната. Българската войска възлиза на около 600 хиляди души. Предвид важността на балканския военен театър сега изглежда е много необходимо и полезно Италия да достави тези 100 хиляди души. Начинът, по който италианското обществено мнение посрещна това съобщение, показва, че Италия не ще отговори на подобно внушение. И че ако тя днес има една свободна армия от 100 хиляди души, тя би намерила къде да ги употреби по-целесъобразно.
Берлин, 20 август
"ТАГЕСЦАЙТУНГ" (относно изявление на Радославов):
Думите на видния държавник хвърлят светлина върху стремежите на нашите противници да повлияят на настроението на българския народ... Г-н Радославов знае добре, както и ние, че за германската империя и за германския народ България и българският народ са съюзници и приятели, също тъй ценни, както сме и ние за тях. Българите могат да бъдат сигурни, че ние ценим високо тази ясна и твърда позиция и че ние сме напълно убедени във взаимността на съюза между двете страни.
Виена, 21 август
"НОЕ ФРАЕ ПРЕСЕ"
проследява в уводна статия успехите на българската армия като най-високото политическо събитие през последните дни: Победоносните боеве на българската армия против армията на генерал Сарай опровергават напълно твърдението на Съглашението, че то отнело от противника инициативата и определяло хода на събитията.
Виена, 22 август
"КОРЕСПОНДЕНЦБЮРО":
Вестниците изтъкват голямото стратегическо значение на успехите, постигнати от българската и германската армии срещу войските на генерал Сарай. Тези успехи са от политическо значение, понеже показват, че Централните сили имат още инициативата на Балканите. Тези успехи ще направят трайно впечатление не само в балканските държави, но и в Лондон, Париж, Петроград и Рим. Гърция търпи насилия и унижения от Съглашението. България действа, за да се брани, и ако войските напредват на гръцки земи, виновни за това са силите от Съглашението със своите противоречащи на международното право действия спрямо Гърция... Българо-германското настъпление не само ще премахне опасността от атака срещу България, но и ще сложи край на нетърпимото и унизително положение, в което се намира Гърция..
Виена, 23 август
"КОРЕСПОНДЕНЦБЮРО":
Вестниците продължават да преценяват значението на бързите успехи, постигнати от българските и германските войски. Тези успехи предизвикали в столиците на Съглашението, както и на неутралните държави, неприятно впечатление, още повече, че тези успехи съвпадат с известията за мнимите настъпления на генерал Сарай срещу българите. Успехите на българското настъпление на Македонския фронт имат голямо политическо значение и ще окажат своя ефект не само в Атина, но и в другите европейски столици, тъй като става ясно, че нашите неприятели, въпреки всичките им жертви и усилия, не могат да постигнат онова, на което се надяват. Към разочарованието след настъпленията на западния, източния и югоизточния фронтове се прибавя и разочарованието, което сега солунската армия причинява на Съглашението.
Лондон, 25 август
"ТАЙМС" (от военния сътрудник на вестника):
Моментът е благоприятен за Централните сили. Ако те успеят да нанесат поражение на Съглашението в Македония, това ще бъде най-добрата изборна пропаганда против Венизелос и за краля. Относно Румъния това събитие е също от най-голямо значение. Румъния още се колебае, но ако Съглашението бъде разбито при Солун, и тя ще изпусне благоприятния момент, като с това същевременно ще бъдат премахнати и мотивите за цялата съюзническа експедиция в Солун. Би било допустимо при тези обстоятелства Съглашението да оттегли може би войските си без сериозни боеве и ще може да ги използва по-добре на фронта край Сома.
Най-сетне дойде моментът за много разискваното преминаване на руски войски през Румъния, които войски да ударят българите в тила.
Виена, 26 август
"ФРЕМДЕНБЛАТ":
Няма вече никакво съмнение, че Съглашението е било напълно изненадано от българо-германското напредване. Доблестните български войски напредват със свойствената им енергия и скорост. Съвсем ясно е, че българо-германският противоудар е политическо събитие от най-голямо значение. Армията на генерал Сарай е една постоянна заплаха за България. Само че България предотврати удара, като предприе контранастъпление. Преминавайки (гръцката, С. Р.) граница, България извърши един акт на законна отбрана. Изричните декларации на българското правителство не оставят никакво съмнение, че гръцката територия ще бъде зачетена в нейната цялост.
Лугано, 26 август
"СЕКОЛО"
научава от Атина, че всички граждански власти в окупираната от българите област са получили заповед да останат по местата си.
Париж, 28 август
"ПТИ ПАРИЗИЕН":
Съюзниците не могат да допуснат дясното им крило да бъде застрашено от напредването на българите. Те са в правото си да попитат дали бездействието на гръцкия генерален щаб не означава съучастничество. Предвид на общественото мнение в Гърция ние имаме право да отправим нови запитвания, защото желаем да запазим Гърция от едно българско нашествие и я поканваме да действа с нас за собствената си сигурност.
Виена, 1 септември
"РАЙХСПОСТ":
Това, което трябваше да се подразбира, стана вече факт. Войната между Румъния и България съществува. В България знаят, че между една панромънска държава, васална на Русия, и един сръбски клон на руската власт нямаше вече място за свободна България. Днес се повтаря покушението срещу България, насочено този път и срещу Австро-Унгария. Румъния завижда на България заради нейната мощна позиция, която тя ще спечели със завземането на Македония. Русия има нужда от един път по суша, който да води към Златния рог. Следователно трябва да се сломи доблестният народ, препречващ пътя на двамата завоеватели. Това стана ясно още от първия час, когато Румъния се намеси във войната. Подлият грабеж от 1913 г. ще се чете в очите на всички българи. Сега трябва да се отмъсти за престъплението от 1913 г. и да се сложат трайните основи на Велика България.
"НОЕ ФРАЕ ПРЕСЕ":
Румъния е подкупена, за да помогне на руския цар, който иска да смаже България, да прекъсне съобщенията между Виена и Цариград и да се настани при входа на Мала Азия, на Босфора. За русите балканският въпрос е станал вече български въпрос. Те искат да разгромят най-силния противник, преди да потиснат всички балкански народи.
България полагаше най-големи усилия, за да живее добре с Румъния, въпреки обидите и подлото нападение отпреди три години. В София, където чувството на отговорност играе голяма роля в провеждането на политиката, ще трябва да са почувствали облекчение, че скъсването на отношенията дойде от страна на Румъния, която се нахвърли като хищник върху старите си съюзници. И българите ще се бият за родната си земя, за правото и свободата на своя народ, както и жителите на австро-унгарската монархия...
Виена, 2 септември
"ФРЕМДЕНБЛАТ":
Още когато Румъния отне на България Добруджа, станаха ясни политическите й аспирации. Румъния се стремеше на всяка цена да попречи на създаването на Велика България, на осъществяването на законните български стремления. Тя гледаше ревниво и злонамерено на засилващия се български народ, чието селско население, обичащо труда, се развиваше в пълна свобода, когато румънските работници и селяни линееха във веригите на един грозен деспотизъм.
"РАЙХСПОСТ"
напомня мегаломанията, от която бяха обзети Румъния и Сърбия след Букурещкия договор, мегаломания, която тласналите Румъния срещу България сили от Съглашението гледаха благосклонно:
Сега отново е изтеглен мечът между двете долнодунавски съседки. Българскитеполкове и техните съюзници се въодушевяват не само от съзнанието да се борят докрай за съществуването на отечеството и сигурността на родното огнище, но и от мисълта да бранят морала, правото, верността и честността.
Париж, 3 септември
"ТАН":
Макар навлизането на румънците в Трансилвания да предизвика голям възторг, трябва да се попитаме дали румънците ще постигнат именно тук осезаеми успехи, тъй като австро-унгарската армия може да разчита на германска помощ, а Германия е още в състояние да подкрепя съпротивата на своите съюзници.
Съглашението има много повече основание да се надява на по-бързи успехи към българска страна. Без съмнение българите се подпомагат от турците, но тъй, както те са стегнати от две страни, и най-малкият неуспех би могъл да има тежки последствия.
Впрочем бързото поражение на българите е най-важната политическа задача, тъй като то унищожава окончателно плановете на германците.
Будапеща, 5 септември
ИЗКАЗВАНЕ на граф Андрош в Камарата:
Румънците не могат да се позовават на принципа на народностите, тъй като те отнеха на българите една чисто българска територия и лишиха жителите й от народността им. Макар че румънската нелоялност е неоспорима, правителството показа всякаква липса на предвидливост. Положението е сериозно, но не е критично. Ние имаме нов неприятел, но свързаните досега с Румъния българска и турска армии ще влязат в действие и ще споделят с нас борбата.
Виена, 5 септември
"НОЕС ВИНЕР ТАГЕБЛАТ":
Само за няколко дни съюзническите войски успяха да преградят пътя на панрусизма към България и Турция така добре, както никой не би предполагал. С нахлуването на българите в Добруджа се създаватпредварителните условия, които откриват най-добри изгледи за бъдещото решително сражение.
Цариград, 7 септември
НОВИНАТА за капитулацията на Тутракан
стана известна тук рано след обяд и предизвика силна радост у цялото турско население. Тутакси градът беше окичен със знамена. Хората, четейки комюникето, залепено в по-главните центрове, възхваляваха храбростта на българите и техните бързи действия.
Виена, 7 септември
"ВИНЕР АЛГЕМАЙНЕ ЦАЙТУНГ" (уводна статия "Освободителната война на България"):
Българското оръжие се увенча с победа. Българският народ ще излезе победител и в новата наложена му борба... Борбата срещу Русия закрепи още по-здраво съюза на България с народите в австро-унгарската монархия, които именно в Русия виждат своя вековен враг. От друга страна, българският народ знае, че по пътя към национално издигане, към свобода и величие Австро-Унгария винаги му е давала съчувствена подкрепа. Сега двата народа водят обща борба за своята независимост.
Берлин, 8 септември
"НОРДДОЙЧЕ АЛГЕМАЙНЕ ЦАЙТУНГ" (заглавие "Победата над Румъния"):
Пет дни след като България обяви война на Румъния, германо-българските войски нанесоха тежък удар на управляваната от изменническо правителство Румъния. След няколкодневни подготвителни действия снабдената със силни отбранителни съоръжения Тутраканска крепост на Дунав беше превзета с пристъп. Повече от 20 хиляди пленници и повече от 100 оръдия паднаха в ръцете на победоносните съюзни войски.
Виена, 8 септември
"КОРЕСПОНДЕНЦБЮРО":
Всички вестници изтъкват радостта, която предизвиква в цялата монархия известието от превземането на Тутракан... Вестниците изказват особено задоволството си от обстоятелството, че България тъй бързо и тъй ужасно си отплати за срамния грабеж, който Румъния се опита да извърши против българския народ в най-тежките за него часове.
Стокхолм, 8 септември
"ДАГБЛАТ":
Румънската армия получи тежък удар. Като се има предвид малкото разстояние до столицата на Румъния, той ще има много тягостен ефект върху населението. Последното ще признае сега, че започнатата борба е нещо съвсем друго, отколкото военната разходка през 1913 година.
"ДАГЕНС НИХЕТЕР":
Ако сега обединените германо-български сили можаха да постигнат тъй значителен успех, това означава или че Румъния е била принудена да се намеси във войната преди окончателно да бъде подготвена, или че много малко се е оценявала настъпателната сила на противника.
Берн, 10 септември
"БЕРНЕР ТАГБЛАТ":
Колкото до първия румънски неуспех, който дойде тъй бързо след обявяването на войната от страна на България, обявяване, което беше нарочно забавено, представлява едно предупреждение...
Париж, 10 септември
"ЕКО ДЬО ПАРИ":
Ако Румъния запази хладнокръвие, всичко може да се поправи. Тутраканската позиция можеше да служи на Румъния за нападение срещу България. Сега положението е променено, защото пътят за удобно изпращане на подкрепления от Дунава е прекъснат. Това ще затрудни румънското главно командване. Напротив, задачата на българо-германските войски се улеснява. Сега те могат да вървят към Букурещ.
Берлин, 11 септември
"НОРДДОЙЧЕ АЛГЕМАЙНЕ ЦАЙТУНГ":
Пристигането на Негово Величество царя на българите в германската главна квартира съвпадна с известието за победата при Силистра, който град бе откъснат от България през втората Балканска война с коварно нападение. С бързо победоносно настъпление съюзните войски прогониха навсякъде в Добруджа румънските, както и руските спомагателни войски... Сияюща от блясъка на оръжието, победоносна по всички бойни полета, България стои днес като несъкрушим окоп между Дунав и морето.
Стокхолм, 11 септември
"ДАГБЛАТ":
Известието за това събитие е от естество да предизвика сензация, също тъй голяма, както капитулацията на Тутракан. Името Силистра звучи съвсем по друг начин в историята. Българите силно желаеха да завземат тази крепост, която в 1913 г. стана първа жертва на румънската тактика против България. Можем лесно да си представим каква радост е предизвикало в София известието, че българското знаме отново се развява над Силистра.
Виена, 12 септември
"ФРЕМДЕНБЛАТ":
Тежките удари, които българо-германската армия нанесе на вероломна Румъния, изпълват целия български народ с радост и гордост, падането на Силистра се чувства от нашите балкански съюзници като най-щастливо предзнаменовие, защото Силистра бе станала за българския народ символ на румънската измяна и грабеж. И както преди три години изгубването на този град предизвика у българите най-тъжни чувства, така сега завладяването на Силистра поражда у този доблестен и решителен народ най-голям възторг. Героичната българска армия даде доказателство за добрата си слава... Сега Румъния трябва да види, че е застрашена от най-голяма опасност въпреки новите си мощни покровители и приятели и че в една 10-дневна кампания й се отне цялата плячка, която тя взе преди три години, като пожертва доброто си име.
Военното сътрудничество на турци и българи срещу румънските и руските войски се цени в Цариград като събитие, което отразява развитието на европейската политика... Опасността от Русия, в която турците винаги са виждали свой вековен неприятел, признат сега и от българите като враг на независимостта им, затвърди още повече общността в интересите на двете балкански държави. В Цариград и в София посрещат с най-голяма радост факта, че турци и българи си помагат военно не само срещу Румъния, чието коварство бе насочено срещу тях, но и срещу Русия, която иска да смаже България и да унищожи Турция.
Берн, Париж, 14 септември
"ПТИ ПАРИЗИЕН":
Настъплението на българите в Добруджа не трябва да плаши Съглашението, но при условие че съюзниците разберат значимостта на източния фронт и направят всичко възможно да извадят България от войната.
"ПТИ ЖУРНАЛ": Генерал Берто заявява, че превземането на Тутракан и Силистра още не означава, че българите искат да минат Дунава. Най-сериозната страна на този въпрос е, че българите имат числено надмощие. Докато не са достатъчно силни, руско-румънските войски не могат и да мислят за настъпление и трябва по-бързо да се оттеглят към Кюстенджа. Българите, които искат да изчистят Добруджа, действат много сръчно и ако успеят да постигнат целта си, те ще могат още по-спокойно да чакат настъплението на генерал Сарай.
"ВИКТОАР": Докато целият френски печат се стараеше да внуши на общественото мнение, че падането на Тутракан няма значение, българите продължиха настъплението си и завзеха Силистра. Да казваме на румънците, че солунската армия на Съглашението би могла да ги спаси от сегашното им положение, значи да ги лъжем.
Милано, 14 септември
"КОРИЕРЕ ДЕ ЛА СЕРА":
На румънския военен театър виждаме, че инициативата остава в ръцете на неприятеля, който застрашава да наруши очаквания ход на събитията на Балканите. Ние се надявахме да видим военните действия на румънците да се включат в рамките на стратегическия план на Съглашението за Балканите и да съдействат с настъплението на солунската армия и с нахлуването на русите през Добруджа, което щеше да има за резултат сломяването на България и лишаването на Турция от нейната материална и морална подръжка. Тогава всички сили на Съглашението щяха да бъдат освободени да действат против Австро-Унгария и Германия.
Но стана така, че когато румънските колони нахлуват в Трансилвания, българо-германските колони настъпват в Добруджа, завземат Тутракан и Силистра и парализират румънското нападение срещу България, нападение, което трябваше да разчисти окончателно и в полза на Съглашението политическия и военен хаос на Балканите и да обезпечи основите на крайната победа.
Без съмнение румънците завладяха значително пространство, но австро-унгарските войски могат сега, на един много по-къс фронт в планинските позиции, да окажат на румънците ефикасна съпротива.
Румънците трябва да си дадат сметка, че успехите им на един отделен военен театър не им обезпечават нищо, което би могло да осигури една обща голяма победа. Румънците трябва да започнат действия против България. България трябва да бъде победена.
Будапеща, 15 септември
"ПЕСТЕР ЛОЙД" (интервю с българския министър-председател д-р Радославов):
При Добрич беше унищожена една легенда. Нашите войски с бляскава доблест победиха руските. Някогашните буйни русофили станаха много тихи, а малките русофили се прехвърлиха вече в нашия лагер...
Виена, 16 септември
"НОЕ ФРАЕ ПРЕСЕ":
Тържествената форма, с която българската победа беше съобщена в Берлин, показа голямото значение, отдавано на това събитие от император Вилхелм... Сега румънците виждат с ужас, че само три седмици от започването на войната главната част от войската им е разбита, пленена, бягаща или отстъпваща...
Берлин, 19 септември
"НОРДДОЙЧЕ АЛГЕМАЙНЕ ЦАЙТУНГ":
Единствените подвизи, за които румънците се показаха способни в тази започната от тях тъй коварно война, са жестокостите, извършени над беззащитното българско население в Добруджа. Българското правителство направи веднага необходимите постъпки, за да обяви на цял свят вършените насилия. Румънците се опитаха да се защитят, но тяхната защита бе колкото неразумна, толкова и несръчна. Румънското правителство направи глупостта да напомни за жестокостите през Балканската война. А известно е, че докладът на Карнегиевата комисия колкото е благосклонен към несправедливо обвинените българи, толкова е строго осъдителен за румънците и техните приятели сърбите. Ето какво казва този доклад за поведението на румънците по време на така наречената мирна окупация на българската територия от румънската армия: "Стойността на човешкия живот бе много намалена, а частната собственост нямаше никаква стойност. Кражбата беше нещо обикновено, както и насилието. Румънците са разрушили малката вила на княз Александър Батенберг в Петрохан, както и метеорологическата станция..."
Париж, 24 септември
"ЕКО ДЬО ПАРИ":
Българското настъпление в Македония през втората половина на месец август започна в същия ден, когато Румъния подписа конвенция съсСъглашението. Неочакваното настъпление направи необходимо изменението за проектираните от генерал Сарай операции, който съобщи, че българите разполагали със силна артилерия, изпратена им от германците, и оказвали упорита съпротива, поради което изпращането на подкрепления и припаси от Солун срещало големи затруднения.
Берлин, 27 септември
СЪОБЩЕНИЕ ОТ ОБЩАТА ГЛАВНА КВАРТИРА:
Балканският военен театър - Повторно нападение над Букурещ с цепелин и аероплани.
Македонският фронт - На 25 септември източно от Преспанското езеро българските войски постигнаха нови успехи, а на изток от Лерин отбиха неприятелските атаки. Вчера българските войски атакуваха готвещия се за настъпление на Каймакчалан неприятел, когото отхвърлиха, като му отнеха 2 оръдия и няколко картечници и минохвъргачки.
Лугано, 3 октомври
"ДЖОРНАЛЕ Д'ИТАЛИЯ":
Представителите на Съглашението връчили на 1 октомври на Гърция една нота, която не позволява вече никакви протакания или извъртания и поставя Гърция пред непосредствен избор, или да разпусне армията си, или да започне безусловна война с България, тъй като Гърция, търпейки окупирането на важни части на гръцката територия от българите, причини вече голям ущърб на балканските планове на Съглашението.
Лондон, 8 октомври
"ТАЙМС" (кореспонденция от Букурещ):
Земите на живущите в Румъния градинари българи бяха конфискувани и раздадени на румънски сдружения... Големи количества жито и 50 хиляди тона царевица, предназначени за Германия, бяха конфискувани, за да бъдат раздадени на селското население...
Берлин, 12 октомври
РАЙХСТАГА. Изказване на депутата Науман:
Ние виждаме как българите, след две тежки войни, се намесиха в тази борба, на север и на юг, с една чудна енергия. Ние се радваме на техните успехи като на наши успехи.
Лондон, 12 октомври
КАМАРАТА НА ОБЩИНИТЕ. Реч на министър-председателя Асквит във връзка с искания нов кредит от 300 милиона лири стерлинги:
В Солун съюзниците получиха значителни руски и италиански подкрепления и в началото на месец септември минаха в настъпление, за да съгласуват действията си с тези на руските и румънските войски в Трансилвания и Добруджа. Това настъпление постигна значителни успехи. На дясното крило англичаните се настаниха на левия бряг на река Струма, където взеха българските позиции, отбиха контраатаките на неприятеля и му нанесоха големи загуби. На лявото крило русите, французите и сърбите разбиха българите, взеха Лерин и прогониха неприятеля от пограничнитевисочини. Сега те се намират на няколко левги далеч от Битоля. В тези действия неприятелят претърпя големи загуби и не може да пренесе войски от Македония в Добруджа. Тези дейности направиха ценна услуга на руснаците и румънците.
Войната не трябва да се свърши по унизителен начин с компромис, независещ от нашата воля, или с кърпеж, скрит зад маската на един мним мир. Целите на съюзниците са известни. Това не са цели егоистични и отмъстителни. Съюзниците искат удовлетворение за миналото и сигурност за бъдещето.
Виена, 23 октомври
"НОЕ ФРАЕ ПРЕСЕ":
Превземането на Кюстенджа, това голямо румънско пристанище, означава пропадането на руския план за нашествие през Румъния в България и към Турция. Победата при Кюстенджа осуети една от най-големите надежди на Русия и Съглашението.
Будапеща, 24 октомври
"ПЕСТЕР ЛОЙД"
изтъква доблестта на българските войски, както и помощта на турските войски, които много съдействали за този успех.
"ПЕСТИ ХИРЛАД":
Падането на Кюстенджа означава края на бляна за Велика Румъния и съставлява последна преграда на руските стремления към Цариград.
"УЙШАГ":
Превземането на Кюстенджа е ужасно разочарование за всички балкански народи, които сляпо са се доверявали на покровителството и помощта на руския цар.
Ротердам, 29 октомври
"ДЕЙЛИ КРОНИКЪЛ":
Положението в Гърция може да се резюмира така: Кралят се опасява от едно нападение от солунските революционери. Съюзниците го ангажират чрез гаранции да разпусне по-голяма част от войската си. Венизелос беше заявил, че нямал намерение на употребява войските си против никой друг, освен против българите, и че никога не е мислел да ги използва в гражданска война. В резултат на тази декларация съюзниците можеха да дадат на Венизелос пари в заем, без да предизвикат военен сблъсък с краля.
Амстердам, 21 ноември
ОТ ФРЕНСКАТА ГЛАВНА КВАРТИРА
в Македония се съобщава, че българите се отнасят приятелски с населението в Битоля.
Париж, 21 ноември
"ПТИ ЖУРНАЛ" (съобщение от Кавала с дата 16-ти):
Отстъплението на българите стана в добър ред. Окопите са били напуснати през нощта. Нито ранени, нито убити са били намерени на бойното поле.

**Гост** · 29-07-2004, 23:43

1916

1916
ТЪРЖЕСТВЕНА СРЕЩА В НИШ МЕЖДУ ЦАР ФЕРДИНАНД И КАЙЗЕР ВИЛХЕЛМ * КРАЙ НА РУСОФИЛСКИЯ ПЕРИОД В БЪЛГАРИЯ * ИНТЕНЗИВНИ ИКОНОМИЧЕСКИ И КУЛТУРНИ ВРЪЗКИ С АВСТРО-УНГАРИЯ И ГЕРМАНИЯ * АКТИВНИ ДЕЙСТВИЯ НА БАЛКАНСКИЯ ВОЕНЕН ТЕАТЪР * РУМЪНИЯ СЕ НАМЕСВА ВЪВ ВОЙНАТА НА СТРАНАТА НА СЪГЛАШЕНИЕТО * БЛЕСТЯЩИ ВОЕННИ ОПЕРАЦИИ В ДОБРУДЖА * БЪЛГАРИТЕ ПРЕВЗЕМАТ ТУТРАКАН, СИЛИСТРА, ДОБРИЧ И КЮСТЕНДЖА * УСПЕХИ НА МАКЕДОНСКИЯ ФРОНТ
Откриването на Македонския фронт усложнява положението на българската войска. Към многобройните съглашенски сили се присъединява и пренесената на остров Корфу, за да оцелее, сръбска армия, вече 120 хилядна, превъоръжена и екипирана наново. Допълнителни грижи създават с изчаквателната си позиции Гърция и Румъния, за които никой не се съмнява, че ще се ангажират военно със Съглашението в най-изгодно за тях време. Съглашенското командване изнася фронтовата линия непосредствено по протежение на гръцката граница с тенденция да овладее стратегически позиции срещу България.
В същото време обстановката в страната се характеризира със засилване и изостряне на политическите борби. Партиите активизират дейността си, за да предизвикат правителствена и политическа криза. Особено сполучливо те използват в кампанията си срещу правителството изчаквателната позиция на Германия относно пълното задоволяване на българските претенции върху цяла Добруджа. Благоприятна почва за антиправителствена пропаганда създават и някои икономически затруднения и ограниченията на определени синдикални права поради милитаризирането на много от промишлените производства.
Опозицията решава да бламира правителството при гласуването на бюджета в Народното събрание. Инициативата в тази акция поема Александър Малинов, който освен на своите демократи разчита още на земеделците, стамболовистите, народняците, прогресистите и на обединените социалисти.
Радославов успява да отцепи част от опозиционните депутати, като им обещава оправдателни присъди за замесените в Деклозиеровата афера, в това число и видни банкери като Губиделников и Буров - техни не само морални поддръжници. Депутатите, които излизат с декларация в подкрепа на правителствената политика, по-късно действително биват оправдани. За преодоляване на политическата криза допринасят и широките социалисти, които осъждат опитите на демократите да съборят правителството в такъв съдбовен за България момент.
Призивите на Радославов за национално единство пред отговорните задачи, които страната има да решава, се подкрепят с няколко приети от Народното събрание закони, желани и очаквани от различните слоеве на българското общество: Закон за закрила на труда, Закон за стопански грижи и обществена предвидливост, Закон за подпомагане на войнишките семейства през време на мобилизация и война…
В стремежа си да постигне прелом в хода на световната война Съглашението предприема през лятото общо настъпление срещу Централните сили, включително и на Македонския фронт. Пробивът на руската армия на австро-унгарския фронт събужда реални надежди за обрат. Съглашенското командване планира да осъществи връзка с руската армия през Балканите, за което то трябва да разгроми българската армия и да привлече Румъния на своя страна. Генерал Сарай получава задача да направи пробив срещу българите в участъка между р. Вардар и Дойранското езеро. На 9 август английски части и една колониална френска дивизия започват настъпление, но бързо биват отблъснати от българската войска и върнати на изходното им положение.
След този неуспех съглашенското командване струпва нови сили. На фронта пристигат една италианска и една руска дивизии. На 16 и 17 август съглашенските сили подновяват атаката си, но биват отново отблъснати. Съзнавайки, че много скоро ще се наложи да воюва и на север, българското командване издава на 17 август заповед 8-ма пехотна дивизия да настъпи в посока Островското езеро - вр. Чеган и само след няколко дни са освободени Лерин и Костур.
Изненадващо за германската главна квартира и дипломация на 27 август Румъния обявява война на Австро-Унгария и навлиза в Трансилвания. По силата на своите съюзнически ангажименти на 1 септември България обявява война на Румъния. Българските войски настъпват по целия Добруджански фронт, като главният удар е насочен към Тутракан, който бива овладян още на 6 септември, с огромни загуби на противника. Тутраканската операция се счита за блестящ успех на българското военно изкуство. Българската победа там заставя румънското командване да спре настъплението си на Карпатския фронт и облекчава тежкото положение на австро-унгарските и германските войски в Трансилвания. На Добруджанския фронт биват изпратени нови руски дивизии, така че общият брой руско-румънските войски там достига 13 дивизии. Само за десетина дни войските на 3-та българска армия освобождават Южна Добруджа.
Силите, които България отделя за Добруджанския фронт, лишават южния й фронт от нови мощни подкрепления. Главното командване е принудено да мобилизира и всички морални ресурси и най-вече чувствителното, наранено и поругано през Междусъюзническата война национално чувство на българите. Това много добре проличава в поздравителната заповед на командващия първа отделна армия генерал-лейтенант Климент Бояджиев до личния състав за разгромяването на дунавската, дринската, шумадийската и вардарската пехотна дивизии, издадена на 3 септември в Битоля:
"…Нашата вековна мечта, обединението на българското племе, осъществена днес, е ваше дело. Никой по-добре от вас не може да знае с колко труд и усилия, с какви мъки и лишения, с колко кръв, пролята от Чаталджа до Бабия, по долината на Марица и Тунджа, Тимок, Морава, Черна, Вардар и Дрин, можахте да възобновите Великото Българско Царство. Но никой не е бил посрещнат с толкова ликуваща радост и обсипан с толкова цветя, оросени със сълзите на освободения брат, както посрещнаха вас, юнаци, в братска Македония… Вашите последни вихрени победи наново удивиха света и предизвикаха паника в главите и редовете на нашите многобройни врагове… Всичко, което нова България може да очаква в бъдеще, се намира на острието на вашия окървавен нож и в пулса на юнашкото ви сърце. Бие ли то все тъй силно за България и все тъй смело ли се насочва страшният български нож срещу гърдите на врага…" Тази заповед, в която освен коварните съседи се заклеймяват и "многобройните пъстрокожи врагове", се чете на фронта във всички роти, батареи и команди.
В средата на септември генерал Сарай заповядва контранастъпление по целия фронт на 1-ва българска армия. Най-епични са боевете на връх Каймакчалан. В бой на живот и смърт срещу превъзхождащ ги многократно противник - след многобройни жертви и от двете страни - оцелелите български бойци се оттеглят от върха на 30 септември. Със заемането на Каймакчалан съглашенските сили получават голямо стратегическо предимство при Добро поле, завоя на Черна и Битолското поле.
На 11 декември съглашенските войски са заставени да прекратят настъплението си. От август до декември те дават многобройни загуби - 47 хиляди убити и ранени и десетки хиляди умрели от малария или изведени и евакуирани в тила поради други заболявания. Общо от строя са извадени около 130 хиляди души, което съставлява една трета от бойния състав на съглашенските сили на Балканите.
До края на декември българската армия овладява Северна Добруджа. След завземането на Букурещ от съюзническите войски Дунавската армия продължава настъплението си в североизточно направление, преследвайки румънските войски и подкрепящите ги руски части.

Виена, 6 януари
"КОРЕСПОНДЕНЦБЮРО" (телеграма от главнокомандващия фелдмаршал ерцхерцог Фридрих до царя на българите по случай православната Нова година):
Утре българският народ чества Нова година. Преди 3 месеца храбрата българска армия подаде ръка на австро-унгарските, германските и турските войски в борбата против цял свят неприятели. Подлата Сърбия беше унищожена и българските войски си възвърнаха населените с българи територии, които преди две години Сърбия беше заграбила. Опитът на англо-френските дивизии да се намесят в последния момент в полза на унищожения техен съюзник пропадна. Хвърляйки поглед върху тези успехи, аз моля Ваше Величество от името на австро-унгарските войски да приемете нашите най-сърдечни пожелания за 1916 година.
Берлин, 6 януари
"ФОСИШЕ ЦАЙТУНГ":
Кайзер Вилхелм посети в Ниш своя български съюзник и приятел. Никой владетел на велика сила не е посещавал България, откакто тя е възстановена от 40 години насам. Сега кайзер Вилхелм отиде там да стисне ръката на победителя. Без пример в историята е това, което България създаде в новата си 40-годишна история. Новозавзетите от българите земи са завинаги свързани с царството. Кайзер Вилхелм отдаде на българския цар, на неговата армия и на неговия народ честта, която им се дължи.
Виена, 7 януари
"НОЕС ВИНЕР ТАГЕБЛАТ":
Император Вилхелм връчи на царя на българите германския фелдмаршалски жезъл. Това събитие е израз на най-голяма признателност към царя, вожд на храбрата българска армия, както и към самите български воини. Водачите на двете победоносни армии си стиснаха ръцете тъкмо в деня, когато министрите на Съглашението се срещнаха загрижени в Лондон, за да се съвещават. Посещението на Вилхелм II в Ниш ще окуражи българските войски в тяхната воля и във вярата им за победа.
Париж, 7 януари
"ЕКО ДЬО ПАРИ":
Съглашението няма нужда да се сражава с българите по пътя за София, за да застраши съобщенията Берлин-Цариград. Французите не водеха балканска война. Нашите войски настъпиха в долината на Вардар само за да спасят сърбите и да защитят Битоля. Но тъй като, за нещастие, съдбата реши друго, то спасението на Сърбия може да стане само откъм Адриатическо море. Вардарската долина не интересува съюзниците, а долината на Струмица никога не ги е интересувала. За съюзниците е достатъчно да запазят Солун, докато трае войната.
Виена, 12 януари
"НОЕ ФРАЕ ПРЕСЕ" обнародва разговор с бившия румънски министър-председател г-н П. Карп. Той изказал желанието, щото пътят от Запад към Изток да минава и през Румъния, а не само през България...
Будапеща, 14 януари
"КОРЕСПОНДЕНЦБЮРО":
Вчера се даде голям концерт в помощ на Българския червен кръст. Речи произнесоха българският генерален консул г-н П. Дорев, граф Андраши и проф. Щраус. Граф Андраши изтъкна, че намерението на Русия не е било да освободи България. Тя искаше, каза ораторът, да основе едно васално княжество, една робска, подчинена и напълно зависеща от Русия България, с помощта на която да превземе Цариград. Г-жа Сандор изпя няколко български мотиви, които бяха посрещнати с бурни ръкопляскания от присъствуващите.
Берлин, 28 януари (по повод посещението на цар Фердинанд в германската главна квартира)
"КЬОЛНИШЕ ЦАЙТУНГ":
Цар Фердинанд има една заслуга, която ще остане в историята като подвиг от всесветско значение. Той освободи народа си от средновековната нощ, създаде една от най-добрите армии в света и с помощта на съюзниците подари на народа си земята, за която бленуваше всеки българин - Македония.
"ЛОКАЛ АНЦАЙГЕР":
Без мъдростта и твърдата воля на българския владетел новият военен съюз не би бил възможен. Това знаят в Германия и благодарят от сърце на царя на българите. В Германия следят с удивление разцвета на българската държава от деня, в който въпреки волята на цяла Европа цар Фердинанд бе избран в Търново за български владетел.
Берлин, 29 януари
СЪОБЩЕНИЕ от общата Главна квартира:
Негово Величество царят на българите пристигна в германската главна квартира в сряда, 10 и половина часа сутринта, придружаван от министър-председателя г-н д-р В. Радославов, главнокомандващия генерал Жеков, маршала на двора генерал Савов, адютанта полковник Стоянов, легационния секретар г-н Груев, адютанта на главнокомандващия ротмистър Стойчев и ординареца на Негово Величество поручик Саръилиев... При пристигането на гарата царят беше посрещнат от Негово Величество императора и сина му принц Август Вилхелм. Двамата владетели се ръкуваха сърдечно и се прегърнаха. Императорът носеше униформата на български генерал, а царят тази на германски фелдмаршал. След прегледа на почетната рота владетелите си представиха взаимно свитите, след което всички бяха отведени в замъка, където пребивава императорът... Негово Величество царят и всички придружаващи го лица останаха няколко дена в замъка като гости на императора.
Виена, 30 януари
СЪОБЩЕНИЕ от Цензурната секция при Главната квартира:
След пристигането в замъка на царя на българите беше представена свитата на фелдмаршал ерцхерцог Фридрих. Царят отиде с автомобил в Главната квартира, където беше приет от началника на генералния щаб генерал фон Хьоцендорф. Цар Фердинанд посети и оперативния отдел на щаба на действащата армия, където разговаря с всички офицери. След завръщането си в замъка царят на българите прие на продължителна аудиенция генерал фон Хьоцендорф.
След обяд царят, придружен от ерцхерцога Фридрих, присъствува на кинематографическо представление на военни филми. Поздравен с българския национален химн, той проследи с голям интерес картините, показващи австро-унгарската флота и австро-унгарските войски във високите Алпи, както и много интересни епизоди от Балканската война. Показани бяха и други картини, между които първият влак Ниш-София, управляван от царя, срещата в Ниш между император Вилхелм и царя на българите и победоносното настъпление на българската армия под предводителството на генерал Тодоров. Последните филми дадоха повод на публиката да акламира продължително съюзния владетел. На края на кинематографичното представление царят благодари с горещи думи на организаторите...
"РАЙХСПОСТ": Кавалерската честност на България ни обезщети за отказаното съдействие от страна на Италия, която само благодарение на нашата помощ се обяви за велика сила, без да бъде такава. Този, който има главната заслуга за това обезщетение, пребивава сега като фелдмаршал от нашата армия (цар Фердинанд, С. Р.) в Главната квартира.
Виена, 2 февруари
"ФРЕМДЕНБЛАТ":
Пристигането на царя на българите във Виена съвпада с известието за завземането на Елбасан от българските войски. Освободителното дело, започнато под егидата на царя, е осигурено от победоносното настъпление на българската армия. Досегашните бляскави победи на България затвърдяват още повече австро-българските отношения. Приемът на царя във Виена е проявление на това приятелство, което свързва както суверените, така и народите на двете страни...
Берлин, 2 февруари
"ВОЛФБЮРО":
Германо-българското дружество, което се основа под председателството на шлезвиг-холщайнския херцог Ернест Гюнтер, вчера проведе първото си заседание в Райхстага. Между лицата, които влизат в това дружество, са и депутатите от Райхстага г-н Васерман, тайният съветник и депутат от Горната камара фон Дирксен, софийските професори господата Милетич и Михайлов, депутатът от Горната камара и Райхстага принц Шонайх-Каролат и граф Гвидо Хенкел фон Донерсмарк...
Берлин, 4 февруари
"БЕРЛИНЕР ТАГЕБЛАТ" обнародва статия за починалия в Швейцария български писател Петко Тодоров, в която се изтъква патриотизмът на покойника, както и неговите приятелски чувства към Германия.
Петроград, 10 февруари
ИЗЛОЖЕНИЕ на Сазонов в Думата:
Германският имперски канцлер сравни дебаркирането на съюзниците в Солун с германския начин на действие в Белгия, но опустошението на Белгия е истинско нарушение на свещените задължения, поети от Прусия през 1889 г., докато съвсем мирното дебаркиране на съюзниците в Солун не представлява ни най-малко нарушение на Лондонския договор от 1880 г., който дава на всяка от трите сили покровителки правото да изпращат войски на гръцка територия, територия, освободена от тях, при условие че и другите две сили да са съгласни с това. Впрочем в Солун бяха изпратени войски по искането на шефа на гръцкото правителство, който в това оказано съдействие видя изключително средството на Гърция да изпълни задълженията си спрямо Сърбия. Несигурността, дали Гърция ще си изпълни задълженията по договора, принуди сърбите да си наложат известна резерва.
Сръбското главно командване имаше възможност да попречи на българската мобилизация чрез едно бързо настъпление. Тъй като нямаше никакво съмнение, че мобилизацията беше насочена срещу Сърбия и съюзниците й, едно нападение срещу България в момента, когато тя съсредоточаваше войските си, щеше да бъде само една оправдана мярка за отбрана. При все това сръбското правителство не поиска да поеме отговорността за една братоубийствена война, но това великодушие не намери никакъв отзвук в Гърция. Последната изпълни по свой начин задълженията, които тя бе поела спрямо Сърбия. Сръбската армия извърши чудеса на издръжливост и доблест. Най-сетне сърбите успяха да пробият път към морето. Сега благодарение на усилията на нашите съюзници, главно на Франция, сръбската армия е пренесена на остров Корфу. Естествено тези военни сили, върху които се нахвърлиха през миналия месец октомври германци, австро-унгарци и българи, не са така многобройни, както преди, но те са сигурен залог за възраждането на Сърбия.
Упрекнаха дипломацията на Съглашението, че не е успяла да спечели на своя страна България. Допускам, че дипломацията, избирайки най-късия и сигурен път, а именно окупирането на Дедеагач, щеше да повлияе на българския народ, но и в този случай съюзниците нямаше да успеят да спасят Сърбия от катастрофа, защото координираните военни действия на съюзниците на Балканите представляват винаги извънредно голяма трудност.
Берлин, 20 февруари
НЯКОЛКО ВЕСТНИКА
обнародват телеграми от Букурещ, в които се изтъкват някои интриги на Съглашението с цел да се предизвика българо-румънски конфликт. Съглашението натоварили добруджанския префект и зет на френския пълномощен министър в Букурещ г-н Блондел да изпраща постоянно на румънското правителство рапорти за мними действия на българите, имащи за цел присъединяването на Добруджа към България. Дипломатите от Съглашението вероятно се надяват, че румънското правителство, обезпокоено от тези рапорти, ще изгуби хладнокръвието си и само ще даде на Камарашеску заповед да арестува масово добруджански българи, обстоятелство, което можело да предизвика кървав пограничен конфликт...
Виена, 20 февруари
"ФРЕМДЕНБЛАТ" (уводна статия):
Експозето на българския министър-председател г-н Радославов, както и неотдавнашната декларация на г-н Малинов, слагат точка на русофилския период в България. Действително една лоялна и цивилизаторска политика на Русия на Балканите би намерила по-добър прием в България, но ясно е, че развоят на българската политика, направлявана от такъв ловък и твърд дипломат, какъвто е цар Фердинанд, следваше да се отдалечава все повече и повече от стремежа на Русия за хегемония.
Колкото повече надеждите на българския народ се насочваха към Македония, толкова по-голяма ставаше пропастта между Русия и България. При все това теоретически русофилската идея в България би могла все пак да вирее. Това, че партизаните на тази идея я погребаха напълно и че сега в България от Дунав до Егейско море има само българи, е триумф, равен на успехите, които българското оръжие спечели.
Берлин, 23 март
РЕЧ на императорския канцлер Бетман Холвег пред Райхстага:
(за обрата, на който сме свидетели)... тогава русите бяха на билото на Карпатите, руският фронт при Горлице още не беше пробит, не беше започнало още и мощното настъпление на Хинденбург. Днес нашите войски са далеч навътре в пределите на Русия. Тогава англичани и французи нападаха още Дарданелите и се надяваха да запалят против нас пожара на Балканите. Днес България стои твърдо на наша страна (ръкопляскания)...
Берлин, 25 март
"ВОЛФБЮРО":
Институтът за икономическо сближаване с България на вчерашното си заседание, на което присъства и професор Милетич, гласува устава си. Управителното тяло на този институт се състои от видни германци, между които председателят на Съюза на индустриалците Фридерикс, председателят на Земеделския съюз барон фон Вагенхайм и председателят на Централния съюз на германската индустрия г-н Рьотгер. Институтът реши да открие незабавно клон в София.
Атина, 25 април
ТЕЛЕГРАМА:
Една бомба, поставена на стълбата на българската легация, експлодира тази нощ, като издълба яма, дълбока 40 см и дълга 80 см, и строши всички прозорци на легацията и на съседните къщи. Българският пълномощен министър заяви убеждението си, че този терористичен акт не е извършен от грък. От полицията бе намерена друга, неексплодирала бомба. Властите предприемат мерки, за да се избегнат нови безредици от страна на настроените в полза на Съглашението кръгове.
Будапеща, 28 април
ГЛАВНАТА ДИРЕКЦИЯ на пощата и телеграфите съобщава, че сръбската територия на север от горното течение на Морава и на запад от долното течение на Морава зависят от австро-унгарската пощенска администрация, а останалите части от сръбската територия зависи от българската пощенска администрация.
Будапеща, 30 април
"ПЕСТЕР ЛОЙД":
Българо-унгарските граници се преплитат, както ръцете на двама приятели. Българите и унгарците са свързани с общността на техните цели за мир, който да осигури напредък и развитие на националния им живот във всяко отношение.
Будапеща, 1 май
БЪЛГАРСКИТЕ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ пристигнаха в 7 часа и 50 минути на гарата. Улиците са окичени със знамена. Граф Апони произнесе реч от името на Комитета за подпомагане на Българския червен кръст, на която отговори на маджарски българският народен представител г-н Калчев.
РЕЧ НА ГРАФ ТИСА в чест на българските депутати:
Чувствата, които Унгария изпитва към българския народ, не са от времето на последните политически събития. Присъединяването на България към Съюза представлява логичен край на едно естествено развитие, определено от българския национален характер, както и от историческата роля на Австро-Унгария на Балканите. Хвърляйки набързо поглед върху събитията, аз констатирам, че идеята да се потърси разрешаването на балканския въпрос в свободата и независимостта на балканските народи е била дадена за първи път преди години от унгарските държавни мъже, които тогава ръководеха външната политика на Австро-Унгария. Те препоръчаха тази политика и й останаха верни през всичките съблазни на първата голяма балканска криза. От нея те създадоха трайна основа на нашата външна политика, не само защото отговаря на нашите чувства, но и защото съвпада с нашите жизнени интереси и с историческата мисия на монархията. В общия този дом, отначало като студент, а после като млад депутат, аз следях отблизо събитията и бях свидетел на големия интерес, който тези държавници показваха към развитието на България. И тогава ние желаехме това, което желаем днес: реда, свободата и независимостта на Балканите.
Повдигнат бе въпросът: Ще бъде ли България елемент на реда, на свободата и независимостта или тя ще се остави да бъде овладяна от Русия, използвана от руските амбиции и унижена до покорно оръдие на този голям потисник на народите?
Събитията не закъсняха да отговорят на този въпрос. Едва осем години след Берлинския конгрес България можа да се освободи от руското иго. Българският народ прояви гордо чувство на независимост през всичките опасности и упорита воля да определя сам съдбините си, с което осигури завинаги мястото си всред зрелите за свобода народи. Надявам се, че перипетиите на тази паметна криза не ще се изличат от нашата памет. Вие си спомняте, че бележитият държавник, който днес ръководи външната политика на монархията, започна своята бляскава кариера като дипломатически агент в София. Ще добавя, че тогавашните събития направиха дълбоко впечатление на общественото мнение. От тогава твърдият характер на българския народ спечели завинаги нашата почит и съчувствие. Още от тогава ние ви считаме като естествени крепители на нашата политика за свобода на Балканите.
Наистина дълъг бе пътят до определянето на окончателната посока на вашата политика, път, изпълнен с борби, успехи и огорчения. През всичките перипетии на това развитие нашият интерес към съдбата на България никога не отслабна... Едва що бе съставено правителството, което имам честта да представлявам, България трябваше да преживее тежките изпитания на Букурещкия мир... Вие трябваше да понесете тази голяма несправедливост и тази голяма политическа грешка. Убедени, че това положение не може да бъде трайно, ние не губехме надежда да възстановим по-късно едно балканско равновесие, което да даде всекиму нужния залог за един ред, съвпадащ по-добре с жизнените интереси и националните тежнения на България. Ние се надявахме да постигнем целта с продължителен и мирен труд. Но провидението реши друго. Чудовищният сараевски атентат разкъса булото на лицемерието, което покриваше намеренията на нашите врагове. Цял ураган от омраза, престъпления, завист и алчност се изсипа върху Централните сили и световната война избухна. В този исторически момент България се показа такава, каквато ние я очаквахме. Съзнавайки ясно интересите си, изпълнена с воля и смелост да посрещне всички опасности, за да осигури бъдещото си величие, тя влезе в борбата и героичните усилия на нашите обединени армии се увенчаха със славен успех. Господа, вие заехте мястото, което ви принадлежи...
Берлин, 1 май
"КЬОЛНИШЕ ЦАЙТУНГ" (по повод предстоящата ратификация на германо-турския съюзен договор):
Може би новият троен съюз ще се превърне в четворен, формално затвърден съюз. С тази надежда ние отправяме днес и нашия поздрав към България.
Виена, 3 май
"НОЕС ВИНЕР ТАГЕБЛАТ":
Днес българите станаха наши съседи и те сега безпрепятствено могат да идват у нас. В тежките за страната дни, които за щастие преминаха, Австро-Унгария заяви с висок глас приятелските си чувства въпреки съпротивата на неприятелите. Това, което тогава беше само протест на сърцето и на съвпадащите интереси, днес е златна действителност. Сега България може да се почувства истински свободна и като елемент на реда и цивилизацията да се готви за високата мисия, която я очаква на Балканите след сключването на мира.
Будапеща, 4 май
СЪОБЩЕНО ОТ ДОСТОВЕРЕН ИЗТОЧНИК:
Българите-македонци, бивши сръбски поданици, от няколко месеца насам са обект на разни притеснения от страна на консулските представители в Румъния, които искат да съберат тези българи по околен път за сръбската армия. Тези представители най-напред издават паспорти на всички, които се явят, без разлика на възраст, и ги карат да платят за това една допълнителна такса, уж в полза на сръбския Червен кръст. След това те им вземат обратно издадените паспорти и им дават листове за свободен пропуск за Русия със заповед да се явят на 13 май в Галац. От там щели да бъдат натоварени за Одеса, където се създавал един сръбски корпус.
Виена, 4 май
РЕЧ НА МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ барон Буриян в чест на българска парламентарна делегация:
Вие дойдохте да видите не само министъра, но и стария личен приятел на вашето отечество, тази хубава страна, която аз имам преимуществото да познавам добре - нейните разнообразни прелести, вълните на покритите с житни класове поля на Дунавската равнина, горите на Балкана, розовите градини, долината на Тунджа, гигантските планини на Рила и Родопите. Но аз имах също възможност да вникна в природата и душата на този народ. В моята младост аз съзнах неговата сила в началото на неговия нов живот като възкръснал народ. Аз признах неговите истински аспирации и се стремях да му помогна, когато можех. Не е мястото тук да излагам всичко това, което видях и преживях в България. Бих желал само да кажа, че въпреки всичките затруднения, хилядите неизвестности и неизброимите понесени мъки годините на развитие на България са белязани с непрекъснато постоянно напредване. Качествата, сериозният характер и старата история на този народ му помогнаха за неговото бързо културно и материално развитие...
Берлин, 9 май
СЛОВО НА ИМПЕРСКИЯ КАНЦЛЕР Бетман пред българската делегация:
Аз ви поздравявам като скъпи гости тук, на мястото, което е историческо също и за България, защото в този дворец беше подписан преди 38 години мирът, чрез който България бе възстановена като държава. Велика България, която тогава бе само едно желание, една надежда за всички български патриоти, днес е настояща действителност. И тази Велика България вие не я имате като подарък, а като вечнапридобивка, благодарение на волята на доблестния български народ да живее и на вашата великолепна армия. Ако помислите за това мощно историческо развитие, тук на мястото, където се състоя Берлинският конгрес, ако помислите за това, което България бе тогава, и за това, което е тя днес, вашите сърца ще затуптят силно от радост и патриотическа гордост... Има една чудна еднаквост в двата народа. Затова именно вие ще намерите у нас най-дълбоко разбиране за това, което извършихте през войната и в мирно време... Отношенията, които свързват Германия и България и които мисля, че ще ги свързват и занапред, имат своята основа в историята. В 864 година вашият велик цар Борис сключи с германския крал Лудвик в Тулн на Дунав съюзен договор. Днес историята се повтаря след един промеждутък от хиляда години, защото хиляда години по-късно в Ниш се срещнаха императорът на германската империя и царят на възстановеното в ново величие българско царство, за да затвърдят тържествено подновения съюз...
Виена, 11 май
"КОРЕСПОНДЕНЦБЮРО":
Във Виенското археологическо дружество вчера бе изнесена сказка от директора на музея в Долна Австрия г-н д-р Менгин върху историята на археологическите проучвания в България и постигнатите досега успехи в това отношение. Лекторът, който бе силно аплодиран, завърши с пожелание за сътрудничество и общи действия между австрийските и българските археолози през идващите мирни години.
Берлин, 13 май
"ВОЛФБЮРО":
Днес стана откриването на българската художествена изложба, уредена от дружеството на берлинските художници. Управителят на Бранденбург генерал Кесел бе приет от председателя на дружеството на българските художници професор Мърквичка, който го разведе из изложбата, в присъствието на много представители на берлинските артистични среди и пресата. Приходът от изложбата ще се предостави на благотворителните институти, които са под покровителството на царица Елеонора.
Виена, 23 май
"КОРЕСПОНДЕНЦБЮРО":
Артистите от българския Народен театър, които пристигнаха във Виена, за да участват в гала-представлението, уредено от Журналистическия клуб "Конкордия" на 25 май, бяха поканени вчера от Главното интендантство на императорските театри да присъстват на представлението в Хофбургстеатър.
Букурещ, 24 май
ГОЛЕМИЯТ НАРОДЕН ПРАЗНИК Св. Св. Кирил и Методий беше честван тази година в Букурещ с особена тържественост при масово стичане на членовете на българската колония. Сутринта имаше Божествена служба в българския параклис, а следобед - училищно празненство в градината на българското училище с музикално-литературна програма, уредена от директора на училището г-н Порняков. Празненството, на което присъствуваха около хиляда души, завърши с гимнастически упражнения от група ученици в юнашки костюми.
Виена, 26 май
"КОРЕСПОНДЕНЦБЮРО".
Вестниците отразяват вчерашното представление на българските актьори и изтъкват единодушно голямото впечатление, което е направила играта им, посрещната с много овации. Те запознават читателите с народния характер на драмата "Змеюва сватба" от българския поет Петко Тодоров.
Представлението се радвало на многобройна публика и официални лица, между които: външният министър, германският посланик с персонала на посолството, българският пълномощен министър, управителят на Долна Австрия и кметът на Виена.
Вестниците изтъкват, че успехът на това театрално представление открива пътя за едно бъдеще, когато освен с военен и икономически съюз австро-унгарците, германците, българите и турците ще се сближават на основата на цивилизацията, науката и изкуството.
Будапеща, 28 май
"ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК" обнародва кралски указ, с който се одобрява решението на Будапещенския университет да се даде научна степен "почетен доктор по философия" на царя на българите, както и научната степен "почетен доктор по публичното право" на ерц-херцог Карл Франц Йосиф, на генерал фелдмаршал Макензен и на Енвер паша и научната степен "почетен доктор по право" на унгарския министър-председател граф Тиса.
Лондон, 4 юни
"ТАЙМС" (телеграма от Солун):
Българите завзеха форта Феапетра (?). Сега германо-българите владеят заедно гарата Демир Хисар, където е поставена една българска рота. Гръцкият гарнизон още не е оттеглен. В четвъртък френски въздухоплаватели обстрелваха Порто Лагос, а на 2 юни - Петрич, в сектора Гевгевли-Дойран има малки схватки. По останалата част на фронта има обикновени артилерийски престрелки.
Будапеща, 17 юни
"КОРЕСПОНДЕНЦБЮРО":
В Източното централно икономическо дружество с председател г-н Ланчи българският професор Данаилов изнесе лекция за българската съобщителна политика и изложи условията за нейното развитие:
1. Би трябвало да се построи една линия при Оршова между унгарския и българския бряг на Дунав.
2. София да се превърне в железопътен център.
3. Да се построят железопътни линии до Дедеагач и Порто Лагос.
Париж, 5 юли
КОРЕСПОНДЕНТИТЕ
на парижките вестници съобщават за силен артилерийски огън по левия бряг на Вардар. Френските въздухоплаватели летели чак до Рупел и опожарили реколтата в долината на Струмица. "Журнал" оценява положението на армията на Изток, което не било тъй бляскаво, както би следвало да бъде.
Берлин, 14 юли
"НОРДДОЙЧЕ АЛГЕМАЙНЕ ЦАЙТУНГ" (заглавие "Впечатление от дните в България")...
Всичко, което нашите депутати видяха - усилията и труда на един млад народ за вътрешното и външното му развитие, ги е изпълнило с удивление и почит. Защото това, което българите извършиха в продължение на няколко десетки години... е достойно за най-големи похвали. Това беше възможно само благодарение на съзнанието за висшите тежнения (отговорности), които обединяват всички слоеве от населението, работещи за една обща цел - щастието на отечеството...
Бреслау, 15 юли
"ВОЛФБЮРО":
Днес на обяд бе тържествено открита от кмета г-н Мартин българска художествена изложба в полза на благотворителното дело на българската царица. Кметът пожела създадените през войната отношения да бъдат засилени през мира.
Берлин, 29 юли
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ВОЙНАТА:
Досега войските на Централните сили са завзели в Европа всичко 431 000 кв. км неприятелски територии, които се разделят, както следва: 29 000 кв. км белгийски, 21 000 кв. км френски, 280 000 кв. км руски, 87 000 кв. км сръбски и 14 000 кв. км черногорски.
В края на втората година от войната общият брой на пленниците възлиза, както следва: в Германия - 1 663 794 души, в Австрия - 942 489 души, в България - 38 000 души, Турция - 14 000 души, или всичко 2 658 283 души.
Цариград, 3 август
ВЕСТНИЦИТЕ
известяват за декларация на българския министър-председател д-р В. Радославов в "Райхпост", който изказва между другото и надеждата, че Румъния нямало да се присъедини към Четворното съглашение. Отбелязват в руския печат слухове за преговори между България, Гърция и Румъния и създаването на нов балкански блок.
Лондон, 9 август
"ДЕЙЛИ ТЕЛЕГРАФ":
Сега линията на съюзните войски се простира от Преспанското езеро до реката Струма. Това не означава, че съюзниците завземат една непрекъсната линия между тези два пункта, но техните стратегически позиции бранят сега граничната област, чийто център е Солун. Сръбската армия образува част от западното крило на съюзническия фронт.
Цариград, 9 август
ПО СЛУЧАЙ хилядогодишнината от смъртта на Св. Климент Охридски в българската черква на Фенер се отслужи тържествен молебен, на който присъстваха официални лица, персоналът на българската болница, българската колония и учащата се младеж. Присъствуващите дадоха пожертвувания за паметника, който ще се издигне в София. Взе се решение българското училище в Цариград да се нарече "Св. Климент".
Торино, 16 август
"СТАМПА":
Англо-френската армия в Солун, която не надхвърля 200 хиляди души, не може да вземе инициатива за решителни действия, даже и с помощта на сръбската армия. Англо-френският експедиционен корпус трябва да бъде засилен най-малко с още 100 хиляди души. Русия не може да даде тези войници, понеже е ангажирала срещу Турция една добра армия от 400 хиляди души с много артилерия и обози. Днес българската армия стои много по-високо, отколкото при намесата на България във войната. Българската войска възлиза на около 600 хиляди души. Предвид важността на балканския военен театър сега изглежда е много необходимо и полезно Италия да достави тези 100 хиляди души. Начинът, по който италианското обществено мнение посрещна това съобщение, показва, че Италия не ще отговори на подобно внушение. И че ако тя днес има една свободна армия от 100 хиляди души, тя би намерила къде да ги употреби по-целесъобразно.
Берлин, 20 август
"ТАГЕСЦАЙТУНГ" (относно изявление на Радославов):
Думите на видния държавник хвърлят светлина върху стремежите на нашите противници да повлияят на настроението на българския народ... Г-н Радославов знае добре, както и ние, че за германската империя и за германския народ България и българският народ са съюзници и приятели, също тъй ценни, както сме и ние за тях. Българите могат да бъдат сигурни, че ние ценим високо тази ясна и твърда позиция и че ние сме напълно убедени във взаимността на съюза между двете страни.
Виена, 21 август
"НОЕ ФРАЕ ПРЕСЕ"
проследява в уводна статия успехите на българската армия като най-високото политическо събитие през последните дни: Победоносните боеве на българската армия против армията на генерал Сарай опровергават напълно твърдението на Съглашението, че то отнело от противника инициативата и определяло хода на събитията.
Виена, 22 август
"КОРЕСПОНДЕНЦБЮРО":
Вестниците изтъкват голямото стратегическо значение на успехите, постигнати от българската и германската армии срещу войските на генерал Сарай. Тези успехи са от политическо значение, понеже показват, че Централните сили имат още инициативата на Балканите. Тези успехи ще направят трайно впечатление не само в балканските държави, но и в Лондон, Париж, Петроград и Рим. Гърция търпи насилия и унижения от Съглашението. България действа, за да се брани, и ако войските напредват на гръцки земи, виновни за това са силите от Съглашението със своите противоречащи на международното право действия спрямо Гърция... Българо-германското настъпление не само ще премахне опасността от атака срещу България, но и ще сложи край на нетърпимото и унизително положение, в което се намира Гърция..
Виена, 23 август
"КОРЕСПОНДЕНЦБЮРО":
Вестниците продължават да преценяват значението на бързите успехи, постигнати от българските и германските войски. Тези успехи предизвикали в столиците на Съглашението, както и на неутралните държави, неприятно впечатление, още повече, че тези успехи съвпадат с известията за мнимите настъпления на генерал Сарай срещу българите. Успехите на българското настъпление на Македонския фронт имат голямо политическо значение и ще окажат своя ефект не само в Атина, но и в другите европейски столици, тъй като става ясно, че нашите неприятели, въпреки всичките им жертви и усилия, не могат да постигнат онова, на което се надяват. Към разочарованието след настъпленията на западния, източния и югоизточния фронтове се прибавя и разочарованието, което сега солунската армия причинява на Съглашението.
Лондон, 25 август
"ТАЙМС" (от военния сътрудник на вестника):
Моментът е благоприятен за Централните сили. Ако те успеят да нанесат поражение на Съглашението в Македония, това ще бъде най-добрата изборна пропаганда против Венизелос и за краля. Относно Румъния това събитие е също от най-голямо значение. Румъния още се колебае, но ако Съглашението бъде разбито при Солун, и тя ще изпусне благоприятния момент, като с това същевременно ще бъдат премахнати и мотивите за цялата съюзническа експедиция в Солун. Би било допустимо при тези обстоятелства Съглашението да оттегли може би войските си без сериозни боеве и ще може да ги използва по-добре на фронта край Сома.
Най-сетне дойде моментът за много разискваното преминаване на руски войски през Румъния, които войски да ударят българите в тила.
Виена, 26 август
"ФРЕМДЕНБЛАТ":
Няма вече никакво съмнение, че Съглашението е било напълно изненадано от българо-германското напредване. Доблестните български войски напредват със свойствената им енергия и скорост. Съвсем ясно е, че българо-германският противоудар е политическо събитие от най-голямо значение. Армията на генерал Сарай е една постоянна заплаха за България. Само че България предотврати удара, като предприе контранастъпление. Преминавайки (гръцката, С. Р.) граница, България извърши един акт на законна отбрана. Изричните декларации на българското правителство не оставят никакво съмнение, че гръцката територия ще бъде зачетена в нейната цялост.
Лугано, 26 август
"СЕКОЛО"
научава от Атина, че всички граждански власти в окупираната от българите област са получили заповед да останат по местата си.
Париж, 28 август
"ПТИ ПАРИЗИЕН":
Съюзниците не могат да допуснат дясното им крило да бъде застрашено от напредването на българите. Те са в правото си да попитат дали бездействието на гръцкия генерален щаб не означава съучастничество. Предвид на общественото мнение в Гърция ние имаме право да отправим нови запитвания, защото желаем да запазим Гърция от едно българско нашествие и я поканваме да действа с нас за собствената си сигурност.
Виена, 1 септември
"РАЙХСПОСТ":
Това, което трябваше да се подразбира, стана вече факт. Войната между Румъния и България съществува. В България знаят, че между една панромънска държава, васална на Русия, и един сръбски клон на руската власт нямаше вече място за свободна България. Днес се повтаря покушението срещу България, насочено този път и срещу Австро-Унгария. Румъния завижда на България заради нейната мощна позиция, която тя ще спечели със завземането на Македония. Русия има нужда от един път по суша, който да води към Златния рог. Следователно трябва да се сломи доблестният народ, препречващ пътя на двамата завоеватели. Това стана ясно още от първия час, когато Румъния се намеси във войната. Подлият грабеж от 1913 г. ще се чете в очите на всички българи. Сега трябва да се отмъсти за престъплението от 1913 г. и да се сложат трайните основи на Велика България.
"НОЕ ФРАЕ ПРЕСЕ":
Румъния е подкупена, за да помогне на руския цар, който иска да смаже България, да прекъсне съобщенията между Виена и Цариград и да се настани при входа на Мала Азия, на Босфора. За русите балканският въпрос е станал вече български въпрос. Те искат да разгромят най-силния противник, преди да потиснат всички балкански народи.
България полагаше най-големи усилия, за да живее добре с Румъния, въпреки обидите и подлото нападение отпреди три години. В София, където чувството на отговорност играе голяма роля в провеждането на политиката, ще трябва да са почувствали облекчение, че скъсването на отношенията дойде от страна на Румъния, която се нахвърли като хищник върху старите си съюзници. И българите ще се бият за родната си земя, за правото и свободата на своя народ, както и жителите на австро-унгарската монархия...
Виена, 2 септември
"ФРЕМДЕНБЛАТ":
Още когато Румъния отне на България Добруджа, станаха ясни политическите й аспирации. Румъния се стремеше на всяка цена да попречи на създаването на Велика България, на осъществяването на законните български стремления. Тя гледаше ревниво и злонамерено на засилващия се български народ, чието селско население, обичащо труда, се развиваше в пълна свобода, когато румънските работници и селяни линееха във веригите на един грозен деспотизъм.
"РАЙХСПОСТ"
напомня мегаломанията, от която бяха обзети Румъния и Сърбия след Букурещкия договор, мегаломания, която тласналите Румъния срещу България сили от Съглашението гледаха благосклонно:
Сега отново е изтеглен мечът между двете долнодунавски съседки. Българскитеполкове и техните съюзници се въодушевяват не само от съзнанието да се борят докрай за съществуването на отечеството и сигурността на родното огнище, но и от мисълта да бранят морала, правото, верността и честността.
Париж, 3 септември
"ТАН":
Макар навлизането на румънците в Трансилвания да предизвика голям възторг, трябва да се попитаме дали румънците ще постигнат именно тук осезаеми успехи, тъй като австро-унгарската армия може да разчита на германска помощ, а Германия е още в състояние да подкрепя съпротивата на своите съюзници.
Съглашението има много повече основание да се надява на по-бързи успехи към българска страна. Без съмнение българите се подпомагат от турците, но тъй, както те са стегнати от две страни, и най-малкият неуспех би могъл да има тежки последствия.
Впрочем бързото поражение на българите е най-важната политическа задача, тъй като то унищожава окончателно плановете на германците.
Будапеща, 5 септември
ИЗКАЗВАНЕ на граф Андрош в Камарата:
Румънците не могат да се позовават на принципа на народностите, тъй като те отнеха на българите една чисто българска територия и лишиха жителите й от народността им. Макар че румънската нелоялност е неоспорима, правителството показа всякаква липса на предвидливост. Положението е сериозно, но не е критично. Ние имаме нов неприятел, но свързаните досега с Румъния българска и турска армии ще влязат в действие и ще споделят с нас борбата.
Виена, 5 септември
"НОЕС ВИНЕР ТАГЕБЛАТ":
Само за няколко дни съюзническите войски успяха да преградят пътя на панрусизма към България и Турция така добре, както никой не би предполагал. С нахлуването на българите в Добруджа се създаватпредварителните условия, които откриват най-добри изгледи за бъдещото решително сражение.
Цариград, 7 септември
НОВИНАТА за капитулацията на Тутракан
стана известна тук рано след обяд и предизвика силна радост у цялото турско население. Тутакси градът беше окичен със знамена. Хората, четейки комюникето, залепено в по-главните центрове, възхваляваха храбростта на българите и техните бързи действия.
Виена, 7 септември
"ВИНЕР АЛГЕМАЙНЕ ЦАЙТУНГ" (уводна статия "Освободителната война на България"):
Българското оръжие се увенча с победа. Българският народ ще излезе победител и в новата наложена му борба... Борбата срещу Русия закрепи още по-здраво съюза на България с народите в австро-унгарската монархия, които именно в Русия виждат своя вековен враг. От друга страна, българският народ знае, че по пътя към национално издигане, към свобода и величие Австро-Унгария винаги му е давала съчувствена подкрепа. Сега двата народа водят обща борба за своята независимост.
Берлин, 8 септември
"НОРДДОЙЧЕ АЛГЕМАЙНЕ ЦАЙТУНГ" (заглавие "Победата над Румъния"):
Пет дни след като България обяви война на Румъния, германо-българските войски нанесоха тежък удар на управляваната от изменническо правителство Румъния. След няколкодневни подготвителни действия снабдената със силни отбранителни съоръжения Тутраканска крепост на Дунав беше превзета с пристъп. Повече от 20 хиляди пленници и повече от 100 оръдия паднаха в ръцете на победоносните съюзни войски.
Виена, 8 септември
"КОРЕСПОНДЕНЦБЮРО":
Всички вестници изтъкват радостта, която предизвиква в цялата монархия известието от превземането на Тутракан... Вестниците изказват особено задоволството си от обстоятелството, че България тъй бързо и тъй ужасно си отплати за срамния грабеж, който Румъния се опита да извърши против българския народ в най-тежките за него часове.
Стокхолм, 8 септември
"ДАГБЛАТ":
Румънската армия получи тежък удар. Като се има предвид малкото разстояние до столицата на Румъния, той ще има много тягостен ефект върху населението. Последното ще признае сега, че започнатата борба е нещо съвсем друго, отколкото военната разходка през 1913 година.
"ДАГЕНС НИХЕТЕР":
Ако сега обединените германо-български сили можаха да постигнат тъй значителен успех, това означава или че Румъния е била принудена да се намеси във войната преди окончателно да бъде подготвена, или че много малко се е оценявала настъпателната сила на противника.
Берн, 10 септември
"БЕРНЕР ТАГБЛАТ":
Колкото до първия румънски неуспех, който дойде тъй бързо след обявяването на войната от страна на България, обявяване, което беше нарочно забавено, представлява едно предупреждение...
Париж, 10 септември
"ЕКО ДЬО ПАРИ":
Ако Румъния запази хладнокръвие, всичко може да се поправи. Тутраканската позиция можеше да служи на Румъния за нападение срещу България. Сега положението е променено, защото пътят за удобно изпращане на подкрепления от Дунава е прекъснат. Това ще затрудни румънското главно командване. Напротив, задачата на българо-германските войски се улеснява. Сега те могат да вървят към Букурещ.
Берлин, 11 септември
"НОРДДОЙЧЕ АЛГЕМАЙНЕ ЦАЙТУНГ":
Пристигането на Негово Величество царя на българите в германската главна квартира съвпадна с известието за победата при Силистра, който град бе откъснат от България през втората Балканска война с коварно нападение. С бързо победоносно настъпление съюзните войски прогониха навсякъде в Добруджа румънските, както и руските спомагателни войски... Сияюща от блясъка на оръжието, победоносна по всички бойни полета, България стои днес като несъкрушим окоп между Дунав и морето.
Стокхолм, 11 септември
"ДАГБЛАТ":
Известието за това събитие е от естество да предизвика сензация, също тъй голяма, както капитулацията на Тутракан. Името Силистра звучи съвсем по друг начин в историята. Българите силно желаеха да завземат тази крепост, която в 1913 г. стана първа жертва на румънската тактика против България. Можем лесно да си представим каква радост е предизвикало в София известието, че българското знаме отново се развява над Силистра.
Виена, 12 септември
"ФРЕМДЕНБЛАТ":
Тежките удари, които българо-германската армия нанесе на вероломна Румъния, изпълват целия български народ с радост и гордост, падането на Силистра се чувства от нашите балкански съюзници като най-щастливо предзнаменовие, защото Силистра бе станала за българския народ символ на румънската измяна и грабеж. И както преди три години изгубването на този град предизвика у българите най-тъжни чувства, така сега завладяването на Силистра поражда у този доблестен и решителен народ най-голям възторг. Героичната българска армия даде доказателство за добрата си слава... Сега Румъния трябва да види, че е застрашена от най-голяма опасност въпреки новите си мощни покровители и приятели и че в една 10-дневна кампания й се отне цялата плячка, която тя взе преди три години, като пожертва доброто си име.
Военното сътрудничество на турци и българи срещу румънските и руските войски се цени в Цариград като събитие, което отразява развитието на европейската политика... Опасността от Русия, в която турците винаги са виждали свой вековен неприятел, признат сега и от българите като враг на независимостта им, затвърди още повече общността в интересите на двете балкански държави. В Цариград и в София посрещат с най-голяма радост факта, че турци и българи си помагат военно не само срещу Румъния, чието коварство бе насочено срещу тях, но и срещу Русия, която иска да смаже България и да унищожи Турция.
Берн, Париж, 14 септември
"ПТИ ПАРИЗИЕН":
Настъплението на българите в Добруджа не трябва да плаши Съглашението, но при условие че съюзниците разберат значимостта на източния фронт и направят всичко възможно да извадят България от войната.
"ПТИ ЖУРНАЛ": Генерал Берто заявява, че превземането на Тутракан и Силистра още не означава, че българите искат да минат Дунава. Най-сериозната страна на този въпрос е, че българите имат числено надмощие. Докато не са достатъчно силни, руско-румънските войски не могат и да мислят за настъпление и трябва по-бързо да се оттеглят към Кюстенджа. Българите, които искат да изчистят Добруджа, действат много сръчно и ако успеят да постигнат целта си, те ще могат още по-спокойно да чакат настъплението на генерал Сарай.
"ВИКТОАР": Докато целият френски печат се стараеше да внуши на общественото мнение, че падането на Тутракан няма значение, българите продължиха настъплението си и завзеха Силистра. Да казваме на румънците, че солунската армия на Съглашението би могла да ги спаси от сегашното им положение, значи да ги лъжем.
Милано, 14 септември
"КОРИЕРЕ ДЕ ЛА СЕРА":
На румънския военен театър виждаме, че инициативата остава в ръцете на неприятеля, който застрашава да наруши очаквания ход на събитията на Балканите. Ние се надявахме да видим военните действия на румънците да се включат в рамките на стратегическия план на Съглашението за Балканите и да съдействат с настъплението на солунската армия и с нахлуването на русите през Добруджа, което щеше да има за резултат сломяването на България и лишаването на Турция от нейната материална и морална подръжка. Тогава всички сили на Съглашението щяха да бъдат освободени да действат против Австро-Унгария и Германия.
Но стана така, че когато румънските колони нахлуват в Трансилвания, българо-германските колони настъпват в Добруджа, завземат Тутракан и Силистра и парализират румънското нападение срещу България, нападение, което трябваше да разчисти окончателно и в полза на Съглашението политическия и военен хаос на Балканите и да обезпечи основите на крайната победа.
Без съмнение румънците завладяха значително пространство, но австро-унгарските войски могат сега, на един много по-къс фронт в планинските позиции, да окажат на румънците ефикасна съпротива.
Румънците трябва да си дадат сметка, че успехите им на един отделен военен театър не им обезпечават нищо, което би могло да осигури една обща голяма победа. Румънците трябва да започнат действия против България. България трябва да бъде победена.
Будапеща, 15 септември
"ПЕСТЕР ЛОЙД" (интервю с българския министър-председател д-р Радославов):
При Добрич беше унищожена една легенда. Нашите войски с бляскава доблест победиха руските. Някогашните буйни русофили станаха много тихи, а малките русофили се прехвърлиха вече в нашия лагер...
Виена, 16 септември
"НОЕ ФРАЕ ПРЕСЕ":
Тържествената форма, с която българската победа беше съобщена в Берлин, показа голямото значение, отдавано на това събитие от император Вилхелм... Сега румънците виждат с ужас, че само три седмици от започването на войната главната част от войската им е разбита, пленена, бягаща или отстъпваща...
Берлин, 19 септември
"НОРДДОЙЧЕ АЛГЕМАЙНЕ ЦАЙТУНГ":
Единствените подвизи, за които румънците се показаха способни в тази започната от тях тъй коварно война, са жестокостите, извършени над беззащитното българско население в Добруджа. Българското правителство направи веднага необходимите постъпки, за да обяви на цял свят вършените насилия. Румънците се опитаха да се защитят, но тяхната защита бе колкото неразумна, толкова и несръчна. Румънското правителство направи глупостта да напомни за жестокостите през Балканската война. А известно е, че докладът на Карнегиевата комисия колкото е благосклонен към несправедливо обвинените българи, толкова е строго осъдителен за румънците и техните приятели сърбите. Ето какво казва този доклад за поведението на румънците по време на така наречената мирна окупация на българската територия от румънската армия: "Стойността на човешкия живот бе много намалена, а частната собственост нямаше никаква стойност. Кражбата беше нещо обикновено, както и насилието. Румънците са разрушили малката вила на княз Александър Батенберг в Петрохан, както и метеорологическата станция..."
Париж, 24 септември
"ЕКО ДЬО ПАРИ":
Българското настъпление в Македония през втората половина на месец август започна в същия ден, когато Румъния подписа конвенция съсСъглашението. Неочакваното настъпление направи необходимо изменението за проектираните от генерал Сарай операции, който съобщи, че българите разполагали със силна артилерия, изпратена им от германците, и оказвали упорита съпротива, поради което изпращането на подкрепления и припаси от Солун срещало големи затруднения.
Берлин, 27 септември
СЪОБЩЕНИЕ ОТ ОБЩАТА ГЛАВНА КВАРТИРА:
Балканският военен театър - Повторно нападение над Букурещ с цепелин и аероплани.
Македонският фронт - На 25 септември източно от Преспанското езеро българските войски постигнаха нови успехи, а на изток от Лерин отбиха неприятелските атаки. Вчера българските войски атакуваха готвещия се за настъпление на Каймакчалан неприятел, когото отхвърлиха, като му отнеха 2 оръдия и няколко картечници и минохвъргачки.
Лугано, 3 октомври
"ДЖОРНАЛЕ Д'ИТАЛИЯ":
Представителите на Съглашението връчили на 1 октомври на Гърция една нота, която не позволява вече никакви протакания или извъртания и поставя Гърция пред непосредствен избор, или да разпусне армията си, или да започне безусловна война с България, тъй като Гърция, търпейки окупирането на важни части на гръцката територия от българите, причини вече голям ущърб на балканските планове на Съглашението.
Лондон, 8 октомври
"ТАЙМС" (кореспонденция от Букурещ):
Земите на живущите в Румъния градинари българи бяха конфискувани и раздадени на румънски сдружения... Големи количества жито и 50 хиляди тона царевица, предназначени за Германия, бяха конфискувани, за да бъдат раздадени на селското население...
Берлин, 12 октомври
РАЙХСТАГА. Изказване на депутата Науман:
Ние виждаме как българите, след две тежки войни, се намесиха в тази борба, на север и на юг, с една чудна енергия. Ние се радваме на техните успехи като на наши успехи.
Лондон, 12 октомври
КАМАРАТА НА ОБЩИНИТЕ. Реч на министър-председателя Асквит във връзка с искания нов кредит от 300 милиона лири стерлинги:
В Солун съюзниците получиха значителни руски и италиански подкрепления и в началото на месец септември минаха в настъпление, за да съгласуват действията си с тези на руските и румънските войски в Трансилвания и Добруджа. Това настъпление постигна значителни успехи. На дясното крило англичаните се настаниха на левия бряг на река Струма, където взеха българските позиции, отбиха контраатаките на неприятеля и му нанесоха големи загуби. На лявото крило русите, французите и сърбите разбиха българите, взеха Лерин и прогониха неприятеля от пограничнитевисочини. Сега те се намират на няколко левги далеч от Битоля. В тези действия неприятелят претърпя големи загуби и не може да пренесе войски от Македония в Добруджа. Тези дейности направиха ценна услуга на руснаците и румънците.
Войната не трябва да се свърши по унизителен начин с компромис, независещ от нашата воля, или с кърпеж, скрит зад маската на един мним мир. Целите на съюзниците са известни. Това не са цели егоистични и отмъстителни. Съюзниците искат удовлетворение за миналото и сигурност за бъдещето.
Виена, 23 октомври
"НОЕ ФРАЕ ПРЕСЕ":
Превземането на Кюстенджа, това голямо румънско пристанище, означава пропадането на руския план за нашествие през Румъния в България и към Турция. Победата при Кюстенджа осуети една от най-големите надежди на Русия и Съглашението.
Будапеща, 24 октомври
"ПЕСТЕР ЛОЙД"
изтъква доблестта на българските войски, както и помощта на турските войски, които много съдействали за този успех.
"ПЕСТИ ХИРЛАД":
Падането на Кюстенджа означава края на бляна за Велика Румъния и съставлява последна преграда на руските стремления към Цариград.
"УЙШАГ":
Превземането на Кюстенджа е ужасно разочарование за всички балкански народи, които сляпо са се доверявали на покровителството и помощта на руския цар.
Ротердам, 29 октомври
"ДЕЙЛИ КРОНИКЪЛ":
Положението в Гърция може да се резюмира така: Кралят се опасява от едно нападение от солунските революционери. Съюзниците го ангажират чрез гаранции да разпусне по-голяма част от войската си. Венизелос беше заявил, че нямал намерение на употребява войските си против никой друг, освен против българите, и че никога не е мислел да ги използва в гражданска война. В резултат на тази декларация съюзниците можеха да дадат на Венизелос пари в заем, без да предизвикат военен сблъсък с краля.
Амстердам, 21 ноември
ОТ ФРЕНСКАТА ГЛАВНА КВАРТИРА
в Македония се съобщава, че българите се отнасят приятелски с населението в Битоля.
Париж, 21 ноември
"ПТИ ЖУРНАЛ" (съобщение от Кавала с дата 16-ти):
Отстъплението на българите стана в добър ред. Окопите са били напуснати през нощта. Нито ранени, нито убити са били намерени на бойното поле.

Съобщение

Българите в Световните Хроники 1912-1919

Българите в Световните Хроники 1912-1919

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment