........................
1943
ЧЪРЧИЛ И РУЗВЕЛТ ОБЕЩАЛИ БЪЛГАРИЯ НА СЪВЕТИТЕ * АТЕНТАТИ В СОФИЯ * ЦАР БОРИС В ГЛАВНАТА КВАРТИРА НА ХИТЛЕР * ЩЕ ВОЙВА ЛИ БЪЛГАРИЯ С ТУРЦИЯ ЗА ИЗТОЧНА ТРАКИЯ * ПОЧИНА ВНЕЗАПНО ЦАРЯТ ОБЕДИНИТЕЛ * БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД В ТЕЖКА СКРЪБ * НА ПРЕСТОЛА МАЛОЛЕТНИЯТ ЦАР СИМЕОН ВТОРИ * ИЗБРАНИ СА РЕГЕНТИ И НОВ МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ * МАКЕДОНИЯ - ЛЮЛКАТА НА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛИЗЪМ * САЩ И АНГЛИЯ ПРЕДУПРЕЖДАВАТ БЪЛГАРИТЕ ДА СЕ ОТТЕГЛЯТ ОТ МАКЕДОНИЯ И ЗАПАДНА ТРАКИЯ * ВЪЗДУШНИ БОМБАРДИРОВКИ НАД СОФИЯ БЪЛГАРИЯ ПРЕДЛАГА МИР НА БАЗАТА НА АТЛАНТИЧЕСКАТА ХАРТА ЗА ПРАВАТА НА НАРОДИТЕ СЪЮЗНИЦИТЕ ОТХВЪРЛЯТ БЪЛГАРСКОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ БЪЛГАРИТЕ ЩЕ БРАНЯТ СВОИТЕ ГРАНИЦИ БЪЛГАРСКИ ЖИВИ ТОРПИЛИ
Началото на годината се отбелязва под знака на обрата в хода на световната война. За българите е ясно, че очертаващата се перспектива за победа на съюзниците, означава и лишаване на България от териториалните й придобивки и не изключва нови загуби. В доклада на Бекерле до държавния секретар на министерството на външните работи барон фон Вайцзекер в Берлин от 11 януари се говори за сериозна загриженост в българското правителство и в двореца поради възможността Германия да загуби войната, и че България "може би отново е заложила на губещата карта". Но Бекерле е спокоен, защото е убеден, че за правителството и царя вече "връщане назад няма". Те очакват Турция да влезе във войната или да започне английско нападение откъм Солун в района на Тракия. Посещението на Чърчил в Турция разбунтува допънително духовете в България. Българската преса отбелязва, че досега не е известно друг премиер на воюваща страна да прави посещение в неутрална държава, какъвто е този случай. Засилва се убеждението, че вторият фронт действително ще бъде открит на Балканите, както настояват англичаните, нещо, което предпочитат не само англофилските и американофилските среди в България, но и много от привържениците на буржоазните партии, надявайки се по този начин да бъде избягната съветската окупация на страната при загуба на Германия. СССР се противопоставя остро на всеки план, вторият фронт да се открие на Балканите. Хелзинкският кореспондент на вестник "Еко де Нанси" съобщава на 24 февруари, че Москва е изпратила нота до Лондон и Вашингтон, с която настоява да бъде открит втория фронт, но се противопоставя на плана за едно нахлуване в Югоизточна Европа. Съветските посланици Майнски и Литвинов изтъкват в Лондон и Вашингтон, че откриването на втори фронт на Балканите се смята от Москва за неприемливо. Освен това Москва претендира, че тази част на Европа трябва да се намира в зоната на нейното влияние. Съветското настояване е, вторият фронт да се открие в Средиземно море или в Западна Европа. Противоречията между англо-ямериканците и Москва се изострят и в Европа се говори за възможността от една трета световна война, ако между тях не се постигне задоволително споразумение. По същото време Ройтер разпространява и протест от Вашингтон, че съветският печат никъде не съобщава за получената помощ от САЩ.
България се подготвя във всички сфери на живота, за да посрещне войната. В синхрон с пълното военизиране на страната през януари Народното събрание приема Закон за обганизиране на българската младеж, който създава младежката организация "Бранник", чиято цел съгласно чл. 2 е "да възпитава и обучава българската младеж за вярна служба на царя, родината, държавата и народностните стремежи". В нея членуват доброволно всички незадомени младежи българи от двата пола, на възраст от 10 до 21 години. Законът предвижда за членовете й предимства в постъпването в учебни заведения и на работа, безплатни медицински прегледи и безплатно лекуване на всички заболявания. Правителството се опитва да създаде и нова обществено-политическа организация "Български народен съюз", наречен по-късно "Обществена сила", който трябва да изгради връзката между властта и широките обществени слоеве. Въоръжаването и военновременните мерки изискват допълнително финансиране. Вътшни заеми са изключени, остава да се разчита само на вътрешните ресурси на страната и правителството прибягва до "народен заем", наречен така (както обяснява българската преса), защото ще засегне всички граждани с имотно състояние над сто хиляди лева. Германското разузнаване донася в Берлин, че български политици осъществяват неофициални контакти с американците и англичаните. Като разговаря с цар Борис на 1 април в двореца Фуше край Залцбург по еврейския въпрос, за исканата полоса южно от Одрин и за третирането на гърците в заетите от български войски Източна Македония и Западна Тракия, Рибентроп неочаквано запитва как стоят нещата с г-н Пулев, който неотдавна заминал за Турция с български дипломатически поспорт, за да се срещне с бившия пълномощен министър на САЩ в София Джордж Ърл. Българският цар отговаря съвсем лаконично, че на това не трябва да се отдава значение.
В първите няколко месеца на годината са убити генерал Христо Луков, застрелян в квартирата си, полковник Атанас Пантев, бивш директор на полицията, застрелян на улицата и Сотир Янев, народен представител и председател на комисия по външната политика. Първите двама са силно прогермански ориентирани и често критикуват правителството и самия цар, че не провеждали достатъчно твърда и категорична политика. Тяхното убийство предизвиква раздразнение в Берлин, защото там има среди, които не крият желанието си да видят тъкмо тях в едно обновено българско правителство.
През лятото се засилват и акциите на партизанското движение. Ръководството на комунистическата партия разработва амбициозен план за водене на партизанска война, при който България е разделена на 12 въстанически оперативни зони, а партизанските отряди са наречени с гръмкото название Народоосвободителна въстаническа армия, която има свой Главен щаб. Правителството засилва репресивните действия на полицията и другите силови структури на властта и продължава да търси форми за по-широка обществена подръжка, което проличава ясно в активността му при всички масови прояви и обиколки из страната. В навечерието на 1 май министър-председателят Богдан Филов произнася голяма реч "Значението на Празника на труда", която се предава по всички български радиостанции. Докато в недалечното минало 1 май е бил празнуван като символ на борбата между работници и копитал, днес той се отбелязва като ден на националния труд и символ на единението на всички стопански категории. "Трудът днес - заявяра министър-председателят - трябва да бъде не само право, но и национален дълг". На самия празник по централните улици на всички градове преминават тържествени колони - манифестации от празнично облечени чиновници и служители по ведомства, работници от фабрики и предприятия, търговци и занаятчии по браншове и отрасли. В приветствията и в словата на официалните лица се напомня, че правителството прокара разпоредби и предприе много мерки, внесли подобрение в живота на работничеството, каквито "няма в плутократичните държави", като например колективните трудови договори, защитата на работника, шестнадесетдневните отпуски, хигиена и безопасност на труда, грижи за духовното и материалното издигане на работниците. Три дни по-късно лично цар Борис изтъква пред Бекерле, че блестящото празнуване на 1 май в България е "признание на работничеството за политиката на правителството", което само по себе си би изненадало и Русия, и Англия, и Америка. Голямата изненада идва две-три седмици по-късно, когато се разнася новината за саморазтурянето на Коминтерна, за което Сталин бил наредил след разговори с американските си партньори. Първите коментари на тази стъпка, и отстъпка, която има за цел да спечели доверието на западните демокрации, са много въздържани. Европейският социалдемократичен печат нарича разтурянето на Коминтерна "една логична мярка от руска страна"; германската преса припомня епизоди от историята и делата на "световния совхоз", а агенция Ройтер посочва най-лаконичния и най-точния мотив: "условията на световната мойна". Този акт ясно говори, ако не за доверие, то поне за съгласуване на действията и интересите между СССР и съюзниците, което утежнява още повече положението на Германия. Той обезсърчава и онези среди, които разчитат на един бъдещ конфликт между Съветския съюз и англо-американските му съюзници.
В първите дни на юни се провежда среща между Хитлер цар Борис, на която се обсъждат въпроси относно разширяването на заетите от българската войска зони в Сърбия и Гърция. Решава се подробностите да бъдат уточнени на специално съвещание в София, за което трябва да пристигне и един генералщабен офицер като пълномощен представител на Главното командване на Вермахта. С телеграма от 5 юни външният министър Рибентроп запознава пълномощния министър в София Бекерле за резултатите от проведения разговор и го уверява, че цар Борис и занапред ще насочва българската политика по линията на Оста. Съществува още един документ за потвърдената по това време лоялност на цар Борис към Хитлер. Адмиралът от Вермахта Канарис, началник на службата за задгранично разузнаване и контраразузнаване, уведомява генерал фелдмаршал Кайтел, началник щаба на Главното командване, че на 22 юли е имал аудиенция при цар Борис, от която се е убедил в лоялността на българския цар. По време на битката за Курската дъга Хитлер отново вика цар Борис на разговор в Главната квартира на Източния фронт. Срещата се провежда във "Волвищанце" край Растенбург в Източна Прусия на 14 август. И за тези разговори между Хитлер и цар Борис, проведени на четири очи, няма запазени или още не са разкрити никакви записи. Несъмнено основна тема на тях е била войната и взаимодействието между двете страни, съобразно подписания договор и поетите ангажименти. Не е много убедително предположението, че Хитлер отново е поискал от България да изпрати войски на Източния фронт. Една такава изискваща време опирация едва ли щеше да промени съществено обстановката на Източния фронт, а би предизвикала по-скоро опасно оголване на югозападния фланг. Самите Балкани създават по това време грижи на немското главно командване. Там всеки момент се очаква десант на съюзниците, който може да бъде подкрепен от турските въоръжени сили. Падането на Мусолини и развитието на събитията в Италия налагат допълнително подсилване на въоръжените сили в Южна и Югоизточна Европа, което неминуема поставя пред българската армия нови и тежки задачи на Балканския полуостров, включително и в района на Адриатическото крайбрежие. След привършването на разговорите на 15 август след обяд цар Борис отлита за България отново със специалния самолет на Хитлер, управляван от личния пилот на фюрера. Две седмици по-късно се разнася вестта за загадъчната и неочаквана смърт на цар Борис, настъпила според официалния акт, издаден от Министерството на правосъдието, в резултат на "запушване на лявата сърдечна артерия, двустранна пневмония, оток на белите дробове". В телеграма до Рибентроп Бекерле споделя, че немските лекари, с които е разговарял в София, изглеждали вътрешно убедени в наличието на насилствена смърт, въпреки ограничените научни доказателства. Смъртта на Борис ²²² поражда много слухове. Едни насочват подозренията си към Берлин, други към Лондон, трети - към Рим, четвърти по други краища на света. Този въпрос е коментиран и поучван много пъти, въпреки че и до днес той не е достатъчно убедително изяснен. За това ще спомена само становището на Хитлер, защото до скоро много автори най-лесно решаваха тази мистериозна задача с подозрение към него. При среща с румънски доктор Йоан Антонеску Хитлер изказва убеждението си, че цар Борис е отровен. Тримата немски лекари, изпратени да лекуват внезапно заболелия български цар били най-големите специалисти в своята област. Според мнението им, изразено при техния разпит, по всяка вероятност на лице било отравяне от змийска отрова, предизвикваща "балканска смърт" и по аналогичен начин били умрели гръцкият министър-председател Метаксас и египетският министър-председател Сабри паша. Хитлер много добре разбира, че без цар Борис България, на която той разчита и възлага отговорни военни задачи в Югоизточна Европа, лесно ще се дестабилизира. Това естествено разбират и противниците на България във вйната. Лично министър-председателят Богдан Филов е принуден да свика пресконференция, на която присъстват: директорът на печата, директорът на пропагандата Б.Коцев, директорите и главните редактори на столичните вестици, за да опровергае "разпространяваните слухове със злонамерени цели" във връзка със смъртта на цар Борис.
Още на 28 август Министерският съвет издава прокламация към българския народ, подписана от министър-председателя и всички министри, че Н.Ц.Височество Престолонаследникът Симеон Княз Търновски, съгласно чл. 34 от Конституцията, стъпва на Престола на Българските царе под името Симеон ²² Цар на Българите. Министерският съвет обявява 40-дневен траур в цялата страна, а Дорецът - едногодишен дворцов траур. Траурът, преклонението пред тленните останки, заупокойните литургии и погребението на цар Борис ²²² добиват характер на общонародна скръб и загриженост за съдбата на България.
При непънолетие на престолонаследника Конституцията предвижда избор на регентство от Велико народно събрание. Преценява се, че при военновременната обстановка трудно могат, а и едва ли е целесъобразно, да се провеждат избори за Велико народно събрание. Като единствено най-близко по дух на конституцията решение остава изборът на регентите да се извърши от действащото Обикновено народно събрание, а след края на войната да се избере Велико народно събрание, което да се произнесе. На 9 септември Народното събрание обсъжда проекторешение за избиране на регенти, подписано от голям брой народни представители. След станалите разисквания за членове на регентския съвет са избрани: Н.Ц.В. Кирил Княз Преславски, брат на починалия Цар Борис ²²², председателя на Министерския съвет проф. Богдан Филов и министъра на войната генерал-лейтенант Никола Михов. Избира се и комисия от по двама народни преставители от всяка област, която да уведоми официално регентите за решението на Народното събрание. На 11 септември Народното събрание провежда специално заседание за полагане на клетва от регентите. В царската ложа идва Царицата, придружена от Княгиня Евдокия, Херцогиня Надежда и Херцог Алберт Вюртенбергски. Точно в 11 часа рочетната рота на площада пред Народното събрание посреща с вдигнато бойно знаме Княза, ген. Михов и проф. Филов. След кратко богослужение от Митрополит Стефан регентите полагат изискваната от Конституцията клетва в тържествена тишина и пред станалите на крака народни представители. Прочита се и Прокламация на регентите до българския народ, в която те призовават всички българи "от всички краища на обединеното отечество да се сплотят здраво около трона на Симеон ²² Цар на Българите", за да може с общи усилия да изградят "благоденствието и напредъка на целокупния български народ". След полагането на клетвата и след прочитането на прокламацията Министерският съвет поднася на регентите своята оставка. Регентството приема оставката и му възлага той да продължава да изпълнява функциите си до съставянето на ново правителство, като натоварва досегашния министър на финансите Добри Божилов да предложи нов кабинет. На 15 септември регентският съвет подписва указите за съставяне на ново правителство в следния състав: министър-председател и министър на финансите Добри Божилов; министър на външните работи и на изповеданията Сава Киров; министър на вътрешните работи и народното здраве Дочо Христов; министър на народната просвета проф- д-р Борис Йоцов; министър на правосъдието д-р Константин Партов; министър на войната генерал-лейтенант Руси Русев; министър на търговията, промишлеността и труда д-р Иван Вазов; министър на земеделието и държавните имоти д-р Иван Бешков; министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството инж. Димитър Василев; министър на железниците, пощите и телеграфа инж. Христо Петров.
Изборът на новото правителство става тъкмо в момента, когато са се навършили четири пълни години от началото на световната война, която започна първоначално между Германия и Полската република и постепенно обхвана петте континента. Чуждите наблюдатели с интерес и напрегнатост очакват да чуят каква ще е политиката, най-вече - външната, на новото превителство. Ще продължи ли то следвания до сега курс на тясна обвързаност с Германия или ще прояви признаци на колебание. Мнозинството от българите в страната имат и друга тревога: ще се опази ли България и в бъдеще от прекия пожар на войната или той ще обхване и нея? На 18 септември министър-председателят Добри Божилов прочита по радио София декларация на правителството, която дава отговор на някои от тези въпроси. Новият кабинет ще се съобразява с правителствената програма от 12 април м.г. - ще продължава следваната досега външна политика, като се "вдъхновява от искреното сътрудничество с великия германски Райх и неговите съюзници", както и от "твърдото желание да поддържа и засилва съществуващите приятелски отношения с всички неутрални държави, особено със съседна Турция". Във вътрешната политика новото правителство заявява, че ще направи необходимото за "слотяването на всички национални сили в обединена България", като положи грижи за народното здраве, семейството, земеделието и осигури справедливи цени, подобряване на материалното състояние, благоустрояването на страната и създаде условия за производство с простор на личния почин. Правителствената декларация предупреждава, че смутителите на законноустановения ред ще бъдат преследвани с цялата строгост на закона. Предупреждението се отнася както за "ония, които проповядват насилие", така и за всички, "които търсят престъпна печалба в резултат на войната". Споменът от миналите войни е още жив в България. Изминалите две и половина десетилетия от края на Първата световна война не са изличили нито болката, нито мъката по стотиците хиляди убити и ранени българи. На 15 октомври отново се отбелязва Денят на пострадалите от войните. Малки ученици окачват на всеки срещнат по улиците лентичка с надпис "Всичко за България" и го молят да бъде по-щедър, защото неговата лепта ще стопли пострадал български войник или негови близки.
Регентите Княз Кирил и проф. Филов посещават на 24 октомври главната квартира на Хитлер. Генерал Михов не е с тях, за да се спази изскването тримата регенти никога да не напускат едновременно страната.
Във връзка с преговорите на Московската конференция вестник "Ню Йорк Таймс" изтъква, че СССР, оставайки твърдо на по-рано оповестените си териториални претенции, се застъпил особено енергично за искането да получи пряк излаз на Егейско море. Коментарите в Берлин след заключителното комюнике на конференцията са, че Сталин не е успял да се наложи напълно. Други твърдят, че комюникето не съдържа всичко, което е било разгледано и решено в Москва.
Към средата на месец ноември българите вече имат доказателства, че "символичната война" с Англия и САЩ се превръща в реален пожар, който предизвиква разрушения и смърт. На 14 ноември бомбардировачи на англо-американската авиация извършват първото въздушно нападение над българската столица. При погребението на жертвите от бомбардировката, общо 56 загинали, се изтъква, че България никога не е предприемала действия, които да оправдаят подобна акция срещу цивилното й население. До края на годината София и някои други български градове са бомбардирани още три пъти: на 24 ноември, на 10 и 20 декември. Първите бомбардировки, чиито политически цели според авторите им били "да се засили опозицията", не са така мощни както тези от 10 януари на следващата година, но и те причиняват много жертви от мирното население и тежки разрушения на жилищни и други сгради.
В началото на декември в съветското посолство на иранската столица започва продължилата четири дни Техеранска конференция между САЩ, СССР и Великобритания. Работата на конференцията се изчеслява във време на 110 часа, от които 100 били посветени на изготвяне на планове срещу Германия и само 10 - на въпроси за след войната. След завършване на преговорите президентът на САЩ, министър-председателят на Великобритания и менестър-председателят на СССР (Рузвелт, Чърчил и Сталин) подписват комюнике, в което се съобщава, че е постигнато пълно единство относно целите и определянето на времето за операциите, които ще бъдат извършвани от изток, запад и от юг. Тримата Големи заявяват с подписания документ, че няма сила на земята, която да им попречи да унищожат германската войска и добавят, че ще търсят сътрудничеството и активното участие на всички народи - малки и големи. "Ние ще ги поздравим - казва се в това комюнике - щом се решат да се присъединят към фронта на демократичните нации, обхващащ целия свят". Този призив насърчава англо-американски ориентираните опозиционни сили в България към по-голяма активност. Някои световни агенции съобщават в началото на декември, че разпространяваните слухове за предстоящо придвижване на германски войски към българо-турската граница, са създали такава нервност в България, че правителството било принудено да удовлетвори исканията на някои народни представители за свикване на закрито заседание на Народното събрание. Преди това заседание българският министър-председател имал продължителен разговор с германския посланик. Единственото, което е могло да се разбере след заседанието било, че опозицията в лицето на Мушанов е отправила остри критики към външната политика на правителството, заявявайки че ако то пропусне германски войски към Турция, това автоматически щи превърне България в боен театър. При третата бомбардировка на София официалното съобщение било съвсем сдържано, в смисъл, че неприятелски самолети са пуснали бомби на няколко места, в резултат на което са дадени жертви от цивилното население. На следващия ден, 11 декември, министър-председателят Добри Божилов прочита декларация в Народното събрание за почитане паметта на убитите невинни жени, деца и беззащитни старци с "Бог да ги прости" и за изказване на благодарност за проявения героизъм на летците, взели участие във въздушните битки. На 20 декември се извършва четвъртата бомбардировка над София, когато капитанът от град Добрич Димитър Светозаров Списаревски прави саможертва и се прославя като първата българска "жива торпила". При нападението над София капитан Списаревски, заедно с други изтребители, пресреща група неприятелски четиримоторни бомбардировача он т.нар. "летящи крепости", които летят на около 7 хилуди метра височина. Българските изтребители се издигат на 8 хиляди метра и атакуват отвисоко. Списаревски прострелва една летяща крепост и я събаря. Приближава се до друга и се забива върху нея, след което двете машини полетяват към земята. По същото време регентът Княз Кирил произнася слово при откриването на Скопския университет "Цар Обединител Борис ²²²", в което припомня заслугите на покойния цар за създаването на това висше учебно заведение в "старославния град Скопие край брега на легендарната Вардар" и пожелава на ректора, на преподавателите и студентите му "това ново светилище под Шар планина да продължи старите културни традиции, завещани от солунските Равноапостоли и нашите факленосци Светите Седмочисленици". На погребението на жертвите от четвъртото въздушно нападение над София Митрополит Стефан също произнася слово, но то е по-скоро молба за опрощаване и упрек, че се взимат жертви от един народ, който "не е помислил за нищо друго, освен за защитата на своето обединение, на своята свобода и независимост".
Събитията се развиват много бързо и правителството притиска парламента за по-интензивна работа. При определянито на дневния ред на Народното събрание на 27 декември министър-председателят Божилов прочита указа на регентите, с който петата редовна сесия на Събранието, изтичаща на 28 декември, се слива с пролетната сесия, който трябва да започне на 28 януари следващата година. Вречта си на 31декември министър-председателятотбелязва с горчивина, че годината завършва под знака на всеобща скръб по ранната смърт на българския Цар Обединител и на невинните жертви на въздушните нападения. Той споделя опасението си, че идващата година, която ще постави българския народпред тежки изпитания, ще бъде може би година на върховно напрежение. Българите отдавна съзнават това и в българското общество все по-ясно се очертават противоречивите тенденции въввъншната политика на България. Все повече намаляват тези, които при новите обстоятелства, продължават да вярват в победата на Германия и още се надяват в съхраняването на статуквото. Нараства броят на ония, които виждат изхода от очертаващата се нова опасност за България в скъсване с Германия и преориентиране на българската външна политика. По въпроса за ориентацията последните също серазделят на две: едни са за преориентиране към западните демокрации, а други - комунистите - към Съветския съюз.
Мюнхен, 4 януари
"МЮНХНЕР НОЙЕСТЕ НАХРИХТЕН":
Ключовата позиция на България. Изтеклата 1942 г. премина под знака на две големи задачи, които се налагат по необходимост от крючовото положение на България на Балканския полуостров. Едната от тях беше интегрирането на присъединените към България области след похода срещу Гърчия и Югославия. Втората задача произтича от специалната роля на България, която я задължава да бъде европейски гарант на разположения напред сухоземен мост на Евразия...
Рим, 12 януари
"СТЕФАНИ":
Открит е гробът на Петър Парчевич. Гробът на българския патриот, архиепископ Петър Парчевич, починал в 1674 г., бе открит в римската базилика Св. Андреа дела Фрате от българина Бакалски от ордена на Капуцинерите, който намери също в регистрите на базиликата смъртния акт на архиепископа. От този документ се вижда, че големият патриот, който бе посветил целия си живот на делото на българската независимост, е умрял в Рим на 23 юли 1674 г. и е бил погребан в базиликата Св. Андреа дела Фрате пред параклиса на патриарха Франциск, в гроба на някой си Валтроти.
Берлин, 15 януари
"ДОНАУЦАЙТУНГ":
Селскостопанската политика на България. Българската стопанска сила, която се проявява преди всичко в селското население, далеч още не е изчерпана. Напротив, тя е в началото на своето разгръщане, което напредна твърде много в сравнение с това, което беше по-рано... Това личи и от новите мерки, които държавата прокарва за засилване на производството, доказва се и от многобройните земеделски училища, училища за земеделски машини, както и от други факти, които свидетелстват, че държавата не забравя покрай съзидателната основна работа и тъй необходимите подробности. Това виждаме и в последната мярка на българското правителство, чиято задача е да се запознае всяко село с модерните методи за обработване на земята. За тази цел ще се прожектират съответни филми по селата...
...От 1900 г. насам селското население се е увеличило с 59%, а градското - с 76%, което говори, че градовете са погълнали една част от селското население.
Букурещ, 29 януари
"КОРЕНТУЛ":
Рожденият ден на Цар Борис ²²². Българският народ ще отпразнува утре по скромен начин 49-ия рожден ден на Н.В.Цар Борис ²²². Този ден дава на нашите южни съседи един великолепен повод да изразят дълбоките си монархически чувства, както и чувствата си на признателност. В продължение на 25 годишното си царуване цар Борис успя да дари на страната си мир, изпълнен с благоденствие...
В Югоизточна Европа България представлява днес държава на труда, на дисциплината и на мирните връзки.
Токио, 30 януари
ГЕРМАНСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ
Японо-българско дружество. Днес, рожденият ден на Негово Величество Цар Борис ²²², в Токия се основа Японо-българско дружество. Министърът на вътшните работи , г-н Тани, произнесе реч, в който възхвали поведението на България, като съюзница на Оста от започването на войната в Европа и в източна Азия.
Берлин, 3 февруари
"БЕРЛИНЕР БЬОРЗЕН ЦАЙТУНГ":
Задачата на България (дописка от Франц Ридл). Годината 1942 беше първата година на обединена Велика България. Тихата и неотклонна вярност беше възнаградена от силите на Оста, след като лекомислената политика на Гърция и Югославия предизвика и за двете държави една колкото кратка, толкова и съдбоносна за тях война...
Уголемена България, коята заема територията между Дунава и Черно и Бяло море и лежи на най-важните съединителни линии към Югоизток и Юга, със своите 153 000 кв. км територия и 8,7 милиона жители, получи с увеличението си и по-големи отговорности.
Заздравяването на вътрешното положение беше нейна първа голяма задача. Четирите области, които България спечели, се намираха под различни управления и разни влияния. Приспособяването на администрацията, правосъдието и др. по български образец не са маловажна задача... Друга важна задача е уреждането на взаимоотношенията със съседите. в днешните си граници България представлява център на Балканската област и достига с Беломорския си бряг до средиземноморския боен театър, с черноморския си бряг влиза в областта на съветските нападения, а със своята сухоземна граница стои в тясна връзка с турското малоазиатско пространство и с дунавските земи...
България бди грижливо и следи подмолната дейност на Великобритания, Съветския съюз и Съединените щати в Югоизтока и Изтока...
Женева, 5 февруари
"ТРИБЮН ДЕ ЖЕНЕВ":
Днешна България (дописка от Мюлер-Нордорф). Свикнал да превъзмогва без колебания трудностите, българинът е създаден повече за нападение, отколкото за защита. Офицерите казват, че на война по-лесно е да хвърлят войниците в атака, отколкото да им се попречи да атакуват. Неговата сила е именно в боя гърди срещу гърди, при който този малък и недабележим българин показва удивителна храброст. Българинът успя да се приспособи към модерните оръжия и бързо свикна с тях. Той възприема с кураж всяка новост. Български офицери първи в света предприеха въздушни полети над неприятелска територия и хвърлиха първите бомби. При тогаващното примитивно състояние на авиацията това бе едно героично дело, което удиви целия свят.
Българската армия е една от най-младите... След създаване на офицерския кадър, последният бе изпратен в чужбина, за да завърши там своето образование. Тази млада армия, едва на 7 години след създаването й, доказа своята храброст и спечели първите лаври против Сърбия. След това избухнаха двете Балкански войни, веднага след тях дойде и Световната, а това означаваше седем години война за тази малка държава, която винаги побеждаваше, въпреки превъзходството на неприятеля, извършвайки военни подвизи и показвайки чудеса от храброст, но винаги биваше лишавана от плодовете на своите победи. След Световната война България трябваше да разпусне войската си и да се задоволи само с една доброволческа армия от 30 000 души, в които влиза и граничната жандармерия.
България успя да извърши своето превъоръжаване много по-късно от другите балкански държави. Парадите и маневрите показаха, че тя е готова с въоръжаването и че новите оръжия са събудили стария военен български дух.
Днес България, със своята силна и почти цялостно мобилизирана и пощадена от войната армия, е станала, благодарение и на териториалните си придобивки, една могъща и добре защитена държава... По този начин България доби,от чисто военна гледна точка, едно значение, което не трябва да се подценява от никого.
Токио, 10 февруари
ГЕРМАНСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ
Спогодба между Япония и България. Частният държавен съвет одобри вчера, в присъствието на Императора, спогодбата за приятелство и културни връзки между Япония и България.
Берлин, 10 февруари
"ДОНАУЦАЙТУНГ":
Неутралните са предоставени на Москва. Новите споразумения на болшевиките и техните помощници разкриха, че Съветският съюз е получил обещание от Чърчил и Рузвелт за цяла Финландия, за части от Северна Швеция с познатите рудни находища и за Северна Норвегия, а освен това - на Балканите: България, Румъния и цяла Югославия.
Букурещ, 16 февруари
"КУРЕНТУЛ":
Българските опасения (уводна статия от Памфил Шейкару - директор на вестника). И в българския печат проникват опасения от СССР. Вестник "Днес" пише: "Войната против СССР интересува цяла Европа, обаче за България болшевишката опасност е още по-голяма, отколкото за която и да е друга страна. Англо-ямериканците са обещали на Съветите големи териториални отстъпки, между които и българския черноморски бряг, т.е. една четвърт от цялата българска земя..." Не знаем какво са обещали англо-американците на СССР, но това има твърде малко значение, защото в случай на победа, Съветският съюз не ще има никаква нужда от позволение, за да завземе онези пространства, към което се стреми...
Следователно българските грижи са напълно основателни...
Братислава, 17 февруари
"ГАРДИСТА":
България бди (по повод убийството на генерал Луков). Но кой е този, който и сега не иска България да живее в спокойствие и желае отново да я хвърли във военна авантюра? Това бяха Англия, Съединените щати и Съветският съюз, които правеха всевъзможни усилия да спечелят България за своите планове. Но България познаваше добре своите доброжелатели и не се остави да бъде подведена от тях. Ако Англия и Съединените щати бяха истински приятели на България, те щяха отдавна да се погрижат за поправяне на неправдите, извършени спрямо нея, защото дълги години беше в тяхна власт... Вместо това, те се опитаха да спечелят България, нейната военна, стопанска и политическа сила в служба на своите империалистически интереси... Също така се отнесе към България и Съветският съюз. Българите днес знаят много добре, че Сталиновият Съветски съюз вече не е старата православна Русия, която помогна някога на България да се освободи от чуждо иго... В София знаят много добре исканията на Молотов пред Фюрера. В София знаят също така добре, че Съветският съюз има домогвания не само към турските морски теснини, но и към важния стратегически морски чряг. За да опстигнат целите си дирижираните от Москва болшевики винаги са се стремели да подкопават вътрешния живот на България, да подготвят почвата за преврат, който би им помогнал да вземат властта...
Онзиденшното убийство на генерал Луков - убийство, което е чисто политическо, и инициаторите и изпълнителите му трябва да се търсят в споменатите кръгове... България не иска да се намесва в някаква авантюра и ще се брани срещу всяко вмешателство и срещу всеки, който би искал да я оплегте, независимо от това дали тази намеса идва отвън или отвътре...
Берлин, 24 февруари
"ФЬОЛКИШЕР БЕОБАХТЕР":
И Рузвелт одобрява болшевизирането на Европа. Във връзка с годишнината на Червената армия се изказа, както се очакваше, и шефът на Коминтерна, Георги Димитров, който заяви: " Съзнавайки ташето задължение към Червената армия при освобождаването на европейските народи, ние обещаваме още по-голямо усилие." Лондонският вестник "Обзървър" констатира, че Сталин иска да завладее България, Унгария и Хърватско, а по този начин и целите Балкани... Лондонските осведомителни служби, както и по-рано, хвърлат прах в очите като твърдят, че "никога целта на Съветите не е била покоряването на чужди народи, нито пък ще бъде такава някога."
Берлин, 25 февруари
"ДОЙЧЕ АЛГЕМАЙНЕ ЦАЙТУНГ":
Рузвелт дава пълномощия на Съветите. На пресконференция в Белия дом журналистът Годуин запитал Рузвелт дали последните думи на Сталин трябва да се тълкуват в смисъл, че болшевиките ще спрат своя поход, щом стигнат съветската граница, а Рузвелт отговорил: "Съмнявам се, че Сталин е казалнещо такова..." В Америка въобще не бе разисквано по първата сметка, която "Правда" представи с исканията си към балтийските държави и Бесарабия. Втората сметка бе представена от английския консервативен вестник "Обзървър" и тя засяга България, Унгария и Хърватско...
Братислава, 26 февруари
"СЛОВАК":
Словашко-българското приятелство. Словашко-българското приятелство е с твърде стара дата. Интересно е, че то се е развивало и процъфтявало най-вече тогава, когато както словашкият, така и българският народи са живяли самостоятелен държавен живот. Първите словашко-български отношения датират от времето на Великоморавската държава, т.е. от Х век. Тогава тези отношения са били както стопански, така и културни и религиозни. Нашите словашки светци Кирил и Методий са дошли от българските земи. ..
Трябваше да се роди отново независимата словашка държава, за да се подновят, задълбочат и затвърдят отново тези връзки. България беше между първите, които признаха независимата словашка държава и откриха своя легация в Братислава.
Братислава, 2 март
"ГАРДИСТА":
България близо до нашето сърце. Да обича и да уважава българите е било винаги естествена потребност за словашкия народ, чиято съдба е толкова подобна на съдбата на българския народ. И двата народа сме имали преди столетия мощни и добре организирани държави. И двата народа при драматични обстоятелства и за дълго време са попадали под чужда власт. Всички си спомняме още с какъв ентусиазъм следяхме освободителната борба на българския народ през Балканската война и не по-малка беше радостта за нас, когато неотдавна се осъществи мечтата на много български поколения за Велика България.
А и какви други велики исторически възпоменания ни свързват с България! Нека си спомним само имената на Св.Св. Кирил и Методий! Българският народ не ни забрави дори в тъмните дни на робството, а и ние сме следили винаги отблизо неговите упорити и тежки борби за политическа независимост. Ние винаги сме обичали неговата литература, учудвали сме се на неговата честна и храбра армия и веднага щом отхвърлихме ярема, с чувство на велика радост създадохме с него редовни дипломатически връзки, достойни за суверенни народи...
Общата съдба прави двата народа не само естествени приятели върху основата на кръвното родство, но и естествени съюзници, нещо, което ще се прояви в още по-голям мащаб в следвоенна, коренно преустроена Европа, в която България ще играе извънредна роля, като заслужил член на обществото на европейските народи.
Берлин, 6 март
"ФЬОЛКИШЕР БЕОБАХТЕР":
България бди. Не е лесно българският народ да бъде смутен. Той е един от най-здравите елементи на Балкана. Това се чувства особено ясно, когато човек дойде в България, след като е посетил някои от съседните й страни. Тук живеят хора здраво свързани със своята земя, които знаят ка да се противопоставят на всички удари на съдбата. Последните събития на източния фронт не разколебаха българския народ. Тук не се стигна нито до отчаяние, нито до страх...
Като гръм от ясно небе дойде убийството на генерал Луков. Той бе считан от широките кръгове на българското общество като един от най-добрите борци за национално обединение на България и привърженик на политиката на сътрудничество с Райха. Дълги години генерал Луков работи за изграждането на българската армия. Особено голяма е неговата заслуга тук при отстраняването на всички политически леви елементи. Студен трепет обхвана хората при новината за неговото убийство. Отново изплуваха спомените за черното минало. Нима отново се появява опасността?... Отново изплува призракът на онези, които винаги са се противопоставяли на българския възход...
България е трябвало винаги да устоява на опасности и да разбива вълните, които са идвали от източнотоСредиземно море и от Изтока...
Тя е една опора срещу бушуващите сили от степите на Русия. Българското племе, което е дошло от далечна Азия, преминало Дунава и проникнало в днешните си земи, е поело задачата да брани тази част на Европа...
Да припомним събитията от 1940 г., когато съветски комисари се опитаха с обещания и заплахи да направят от България опорна и изходна точка за своите балкански планове... Тогава външната политика на българия се намираше в най-голяма опасност - тогава все още съществуваше германо-съветският пакт за ненападение... В отказа, който България направи тогава на Съветите, се крие идно от най-важните политически решения на България. С този отказ е сложен край на съветската агитация.
Отношението на българия към Англия е съвсем друго. Не съществува случай, при който Англия да е защитила български интерес. Англия винаги е желаела да отстрани България от морския бряг чрез създаване на една силна Гърция. Английската морска сила винаги се е стремяла да изтика България по-далеч от Дарданелите. Лондон, който виждаше някога в България средство на руската политика по отношение на Проливите, след Световната война гледа на нея като на инструмент на германската южноевропейска политика... Американската и английската агитация обещават на българите златни планини, но българите знаят, че тези обещания на Вашингтон и лондон не ще бъдат изпълнени...
Будапеща, 15 март
УНГАРСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ
Българо-унгарското куртурно сътрудничество. На 18 март ще бъде открит Българският институт в Будапеща. На 23 март ще бъде открита първата изложба на съвременното българско изкуство. Изложбата ще представи 86 картини, 18 скулптурни творби и 28 графики. Ще гостува и известният български художник Дечко Узунов.
Краков, 18 март
"КРАКАУЕР ЦАЙТУНГ":
Яснота в София (статия от Фрайхер фон Зас). Англо-саксонската пропаганда около така наречената Анлантическа харта, която на времето беше оценена като "основа на бъдещия световен ред", събуди в България още в началото недоверие и скептицизъм, тъй като горчивият опит след Първата световна война научи българския народ да не вярва на подобни изявления. Днес, когато изпъкват открито различията между съюзниците във връзка с сонфликта между Съветския съюз и полското емигрантско правителство, българската общественост съзнава колко оправдано е било съмнението в англо-американските планове за световен ред...
Сега съюзниците отново демострират намеренията си да поемат гаранции за целостта на малките народи, на които се признава пълна свобода при формирането на тяхната бъдеща съдба. От времето на Уилсоновите 14 точки е известно как изглежда в действителност това право на малките народи за самоопределяне. А това българският народ може най-добре да онсъди, защото в миналото повярва на думите на американския председател и беше заставен поради това да понесе безкрайни страдания. Тези изявления от българска страна свидетелстват още веднъж за ясния и трезв поглед на българите... Претенциите на Съветите върху балканските страни са известни в България не само от времето на посещението на Молотов в Берлин и Соболев в София. Смешно е да се твърди, че Англия и Съединените щати биха могли да поемат в такъв случай закрилата на Европа срещу устрема на Червената армия...
Англия и Съединените щати твърдят, че Атлантическата харта гарантира на европейските народи тяхната неприкосновеност, но от друга страна те правят големи отстъпки на Съветския съюз още преди завършека на войната. С право в София се питат до къде ще се стигне с тези отстъпки в случай на съюзническа победа, щом англичаните още сега капитулират пред болшевизма и как в такъв случай ще се спазва правото на самопределение, което се обещава сега...
Съветският съюз няма да се откаже от своите мтогократно исказани претенции върху Унгария, Румъния, България и Сърбия, независимо от това дали американската и английската страна ще се противопоставят или не...
Берлин, 21 март
"ДОНАУЦАЙТУНГ":
България увеличава народната си сила (статия от Алберт Фризе). Между законите, които бяха приети тази година от Народното събрание, един от най-важните е Законът за многодетните семейства. Той представлява първа крачка към предвижданата система от законодателни актове, предназначени да решат правилно демографския проблем в България, а именно: да се осигури висок прираст и здравето на българската народна общност. С този закон се решават въпроси, които са свързани с насърчаване на браковете и с увеличение на раждаемостта, и преди всичко с една ефикасна социална помощ за многодетните семейства. Вниманието на законодателя се е насочило главно върху този социален въпрос. Този закон представлява само първа крачка към цялостното решаване на демографския проблем в България. Той ще бъде последван и от други закони.
Законът за многодетните семейства включва следните насърчения:
- насърчават се браковете между здрави граждани, които ще получават брачни заеми при най-изгодни условия;
- насърчаване на раждаемостта с мерки за защита на майката, като се погасява отчасти брачния заем срещу всяко новородено дете, съответно опрощавания на данъци и пр.;
- подкрепа на многодетните семейства чрез съществено облагоприятстване и помощ, както за майката, така и за бащата. Многодетно е всяко семейство, което има четири и повече деца;
- предвиждат се облагодетелствания и за семейства с три деца;
- облагодетелствания ще получават и самите деца на многодетните семейства.
За постигане на предвидените от закона цели се създава един фонд със собствени източници. Предвижда се специална държавна организация, която ще следи за безпрепятственото провеждане на закона, а именно: особени отделения за многодетните семейства при Главна дирекция на народното здраве.
Берлин, 3 април
ГЕРМАНСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ
Цар Борис в Главната квартира на Фюрера. Днес във Вилхелмщрасе се отбелязва, че комюникето относно разговорите на Цар Борис в Главната квартира на Фюрера съдържа всички елементи, необходими за преценяване на германо-българските отношения, а именно: като се сравнят интересите на двете страни в развитието на положението в неговата цялост. Що се отнася до останалото, меродавните власти остават верни на практиката да не коментират по-отблизо комюникетата, обнародвани по случай официални посещения от тоя род.
Будапеща, 3 април
"ПЕСТЕР ЛОЙД":
Възкресянате на Балканското споразумение. В германските среди се разглеждат намеренията на Англия да възкреси някогашния Балкански пакт. Този пакт, както е известно, обхващаше Югославия, Румъния, Гърция и Турция и беше, тъй да се каже, само едно продължение на Малкото Съглашение. Неговата цел беше поддържането на политиката на колективна сигурност, която бе провеждана тогава от тогавашното ОН. Както Малкото Съглашение, така и Балканското споразумение трябваше да се противопоставят на всякакъв ревизионизъм от страна на Унгария и България. Балканският пакт и Малкото Съглашение бяха инструменти за запазване на статуквото и се намираха под патронажа на западния свят... Сега англичаните отново предприемат действия за възкресяването на един Балкански съюз. Но обстоятелствата са се променили коренно... От английска страна се правят опити да се използва Турция за сондиране на общественото мнение в Румъния и България. Ние нямаме никакви сведения за това как са реагирали тези страни на турските сондажи, ако разбира се, е имало такива. Във всеки случай, заотгоор на такива опити може да послужи посещениета на Цар Борис при Адолф Хитлер.
Мадрид - Алмерия, 15 април
"ЮХО":
Бърческа България (дописка от Букурещ). От няколко седмици редица атентати, извършени от една тайна терористична и комунистическа организация, предизвика енергична реакция от страна на българския народ против пратениците на Москва, които искат да смутят вътрешния ред и конспирират срещу сигурността на държавата...
Какво може да очаква малкият, но велик български народ от даровете и великодушието на Съветите и техните съюзници? Всички познаваме домогванията на СССР да се настани на българските черноморски пристанища. На всички също така са известни задълженията, които англо-саксонците са поели пред емигриралите югославско и гръцко правителства за сметка на България и които ни напомнят няколкократните декларации на г-н Чърчил и г-н Идън, че на тия правителства ще бъдат отстъпени земите на Македония, Тракия и Моравско и "други още". Можем ли да си представим, до какво ще бъде сведена националната територия на България, вслучай на победа на СССР и неговите съюзници?
Берлин, 30 април
"ДОНАУЦАЙТУНГ":
Песента за Миле Попйорданов (статия от Герхард Херман). Важното е, че безпристрастните изследвания не само на германски учени,а и географи, историци, филолози и пътешественици от всички европейски народи стигат всъщност до едни и същи резултати относно народностния състав на македонското население. Политически писатели са изляли реки от мастило, а политическите борци - реки от кръв, без да са стигнали до съгласие, но всички са знаели, че в своето мнозинство народът на тази страна е говорил български език. Прецизни германски изследователи на езика са установили, че македонците са взели своето ударение от езиците на съседните народи, че те понякога дори са вървели по свой път, но че формите (граматиката, СР) на езика, а това значи - неговият скелет, а именно изчезването на неопределеното наклонение, образуването на бъдеще време, и степенуването са български. В този факт езиковата памет на народа запазва една дълбока историческа истина.
Всички алкански народи са владяли за кратко или за дълго Македония в епохи, когато техните империи са били силни. За гърци и албанци Македония е била силно желан земеделски хинтерланд на техните тесни крайбрежни ивици, за османците тя е била център и планинска крепост на тяхната европейска империя, за сърбите в имперските им планове - път към южното море. И така, Македония е била за едни хинтерланд, за втори - силова позиция, за трети - проход. Самостоятелно значение страната е имала само за българите. Те не са имали нужда от земеделски хинтерланд, понеже са имали такъв в долините от двете страни на Стара планина. Те не се нуждаят от силова позиция, защото имат такава по височините на самата Стара планина. Те не се нуждаят от Македония за излаз на Егейско море, защото пътят през Тракия е много по-кратък.
Докато останалите държави са разпростирали само временно своята власт върху Македония, Второто Българско царство е било единственото, което е било създадено в Македония и изобщо - от Македония, и което е имало тук своя сторица на Преспанското езеро, а духовна столица - Охрид. В Охрид се е запазил българският патриарх даже тогава, когато византийският император Василий ²² е сложил кървав край на българското царство. Охридската епархия е просъществувала и през сръбската, и през турската епоха, въпреки че на края е била възглавявана от гръцки църковен служител. Тя загубва своята независимост през 1767 г.
Говорещият български език славянин, който обработва македонска земя, се просвещавал от говорещия български език учител, и духовник, получили образование в първия български университет в Охрид - оня изненадващо рано основан и изненадващо рано стигнал до разцвет университет от европейски ранг, който си остава и досега единственият български университет. Той вече е преместен в София, но и до днес с гордост носи старото си име...
Между македонските българи и българите от старите предели на страната съществуват взаимни живи връзки, произтичащи от националната общност. Българите смятаха добре да оползотворят силите на македонските бежанци. Те дадоха заслужено място в един обновен континент на самата Македония, която без вина стоеше в продължение на векове далеч от Европа. Македонецът, който поради своята вечно променяща се съдба, е станал недоверчив към смисъла и ценностите на творческата работа, осъществявана бавно и продължително, ще се научи от българите в старите предели на страната да се откаже от преклонението пред моментни действия. Българинът ще научи от македонеца положителното значение на националното дтрадание, отказването от склонността към черногледство и фантазиране, ще се научи от него да бъде радостен в света, който е станал светъл, ще се научи от кървавите жертви на миналото да вярва в българското бъдеще, също така, както българската младеж пее за македонския Попйорданов - не с тъга, нито апатично, нито мрачно, а като за герой - с любов.
1943
ЧЪРЧИЛ И РУЗВЕЛТ ОБЕЩАЛИ БЪЛГАРИЯ НА СЪВЕТИТЕ * АТЕНТАТИ В СОФИЯ * ЦАР БОРИС В ГЛАВНАТА КВАРТИРА НА ХИТЛЕР * ЩЕ ВОЙВА ЛИ БЪЛГАРИЯ С ТУРЦИЯ ЗА ИЗТОЧНА ТРАКИЯ * ПОЧИНА ВНЕЗАПНО ЦАРЯТ ОБЕДИНИТЕЛ * БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД В ТЕЖКА СКРЪБ * НА ПРЕСТОЛА МАЛОЛЕТНИЯТ ЦАР СИМЕОН ВТОРИ * ИЗБРАНИ СА РЕГЕНТИ И НОВ МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ * МАКЕДОНИЯ - ЛЮЛКАТА НА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛИЗЪМ * САЩ И АНГЛИЯ ПРЕДУПРЕЖДАВАТ БЪЛГАРИТЕ ДА СЕ ОТТЕГЛЯТ ОТ МАКЕДОНИЯ И ЗАПАДНА ТРАКИЯ * ВЪЗДУШНИ БОМБАРДИРОВКИ НАД СОФИЯ БЪЛГАРИЯ ПРЕДЛАГА МИР НА БАЗАТА НА АТЛАНТИЧЕСКАТА ХАРТА ЗА ПРАВАТА НА НАРОДИТЕ СЪЮЗНИЦИТЕ ОТХВЪРЛЯТ БЪЛГАРСКОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ БЪЛГАРИТЕ ЩЕ БРАНЯТ СВОИТЕ ГРАНИЦИ БЪЛГАРСКИ ЖИВИ ТОРПИЛИ
Началото на годината се отбелязва под знака на обрата в хода на световната война. За българите е ясно, че очертаващата се перспектива за победа на съюзниците, означава и лишаване на България от териториалните й придобивки и не изключва нови загуби. В доклада на Бекерле до държавния секретар на министерството на външните работи барон фон Вайцзекер в Берлин от 11 януари се говори за сериозна загриженост в българското правителство и в двореца поради възможността Германия да загуби войната, и че България "може би отново е заложила на губещата карта". Но Бекерле е спокоен, защото е убеден, че за правителството и царя вече "връщане назад няма". Те очакват Турция да влезе във войната или да започне английско нападение откъм Солун в района на Тракия. Посещението на Чърчил в Турция разбунтува допънително духовете в България. Българската преса отбелязва, че досега не е известно друг премиер на воюваща страна да прави посещение в неутрална държава, какъвто е този случай. Засилва се убеждението, че вторият фронт действително ще бъде открит на Балканите, както настояват англичаните, нещо, което предпочитат не само англофилските и американофилските среди в България, но и много от привържениците на буржоазните партии, надявайки се по този начин да бъде избягната съветската окупация на страната при загуба на Германия. СССР се противопоставя остро на всеки план, вторият фронт да се открие на Балканите. Хелзинкският кореспондент на вестник "Еко де Нанси" съобщава на 24 февруари, че Москва е изпратила нота до Лондон и Вашингтон, с която настоява да бъде открит втория фронт, но се противопоставя на плана за едно нахлуване в Югоизточна Европа. Съветските посланици Майнски и Литвинов изтъкват в Лондон и Вашингтон, че откриването на втори фронт на Балканите се смята от Москва за неприемливо. Освен това Москва претендира, че тази част на Европа трябва да се намира в зоната на нейното влияние. Съветското настояване е, вторият фронт да се открие в Средиземно море или в Западна Европа. Противоречията между англо-ямериканците и Москва се изострят и в Европа се говори за възможността от една трета световна война, ако между тях не се постигне задоволително споразумение. По същото време Ройтер разпространява и протест от Вашингтон, че съветският печат никъде не съобщава за получената помощ от САЩ.
България се подготвя във всички сфери на живота, за да посрещне войната. В синхрон с пълното военизиране на страната през януари Народното събрание приема Закон за обганизиране на българската младеж, който създава младежката организация "Бранник", чиято цел съгласно чл. 2 е "да възпитава и обучава българската младеж за вярна служба на царя, родината, държавата и народностните стремежи". В нея членуват доброволно всички незадомени младежи българи от двата пола, на възраст от 10 до 21 години. Законът предвижда за членовете й предимства в постъпването в учебни заведения и на работа, безплатни медицински прегледи и безплатно лекуване на всички заболявания. Правителството се опитва да създаде и нова обществено-политическа организация "Български народен съюз", наречен по-късно "Обществена сила", който трябва да изгради връзката между властта и широките обществени слоеве. Въоръжаването и военновременните мерки изискват допълнително финансиране. Вътшни заеми са изключени, остава да се разчита само на вътрешните ресурси на страната и правителството прибягва до "народен заем", наречен така (както обяснява българската преса), защото ще засегне всички граждани с имотно състояние над сто хиляди лева. Германското разузнаване донася в Берлин, че български политици осъществяват неофициални контакти с американците и англичаните. Като разговаря с цар Борис на 1 април в двореца Фуше край Залцбург по еврейския въпрос, за исканата полоса южно от Одрин и за третирането на гърците в заетите от български войски Източна Македония и Западна Тракия, Рибентроп неочаквано запитва как стоят нещата с г-н Пулев, който неотдавна заминал за Турция с български дипломатически поспорт, за да се срещне с бившия пълномощен министър на САЩ в София Джордж Ърл. Българският цар отговаря съвсем лаконично, че на това не трябва да се отдава значение.
В първите няколко месеца на годината са убити генерал Христо Луков, застрелян в квартирата си, полковник Атанас Пантев, бивш директор на полицията, застрелян на улицата и Сотир Янев, народен представител и председател на комисия по външната политика. Първите двама са силно прогермански ориентирани и често критикуват правителството и самия цар, че не провеждали достатъчно твърда и категорична политика. Тяхното убийство предизвиква раздразнение в Берлин, защото там има среди, които не крият желанието си да видят тъкмо тях в едно обновено българско правителство.
През лятото се засилват и акциите на партизанското движение. Ръководството на комунистическата партия разработва амбициозен план за водене на партизанска война, при който България е разделена на 12 въстанически оперативни зони, а партизанските отряди са наречени с гръмкото название Народоосвободителна въстаническа армия, която има свой Главен щаб. Правителството засилва репресивните действия на полицията и другите силови структури на властта и продължава да търси форми за по-широка обществена подръжка, което проличава ясно в активността му при всички масови прояви и обиколки из страната. В навечерието на 1 май министър-председателят Богдан Филов произнася голяма реч "Значението на Празника на труда", която се предава по всички български радиостанции. Докато в недалечното минало 1 май е бил празнуван като символ на борбата между работници и копитал, днес той се отбелязва като ден на националния труд и символ на единението на всички стопански категории. "Трудът днес - заявяра министър-председателят - трябва да бъде не само право, но и национален дълг". На самия празник по централните улици на всички градове преминават тържествени колони - манифестации от празнично облечени чиновници и служители по ведомства, работници от фабрики и предприятия, търговци и занаятчии по браншове и отрасли. В приветствията и в словата на официалните лица се напомня, че правителството прокара разпоредби и предприе много мерки, внесли подобрение в живота на работничеството, каквито "няма в плутократичните държави", като например колективните трудови договори, защитата на работника, шестнадесетдневните отпуски, хигиена и безопасност на труда, грижи за духовното и материалното издигане на работниците. Три дни по-късно лично цар Борис изтъква пред Бекерле, че блестящото празнуване на 1 май в България е "признание на работничеството за политиката на правителството", което само по себе си би изненадало и Русия, и Англия, и Америка. Голямата изненада идва две-три седмици по-късно, когато се разнася новината за саморазтурянето на Коминтерна, за което Сталин бил наредил след разговори с американските си партньори. Първите коментари на тази стъпка, и отстъпка, която има за цел да спечели доверието на западните демокрации, са много въздържани. Европейският социалдемократичен печат нарича разтурянето на Коминтерна "една логична мярка от руска страна"; германската преса припомня епизоди от историята и делата на "световния совхоз", а агенция Ройтер посочва най-лаконичния и най-точния мотив: "условията на световната мойна". Този акт ясно говори, ако не за доверие, то поне за съгласуване на действията и интересите между СССР и съюзниците, което утежнява още повече положението на Германия. Той обезсърчава и онези среди, които разчитат на един бъдещ конфликт между Съветския съюз и англо-американските му съюзници.
В първите дни на юни се провежда среща между Хитлер цар Борис, на която се обсъждат въпроси относно разширяването на заетите от българската войска зони в Сърбия и Гърция. Решава се подробностите да бъдат уточнени на специално съвещание в София, за което трябва да пристигне и един генералщабен офицер като пълномощен представител на Главното командване на Вермахта. С телеграма от 5 юни външният министър Рибентроп запознава пълномощния министър в София Бекерле за резултатите от проведения разговор и го уверява, че цар Борис и занапред ще насочва българската политика по линията на Оста. Съществува още един документ за потвърдената по това време лоялност на цар Борис към Хитлер. Адмиралът от Вермахта Канарис, началник на службата за задгранично разузнаване и контраразузнаване, уведомява генерал фелдмаршал Кайтел, началник щаба на Главното командване, че на 22 юли е имал аудиенция при цар Борис, от която се е убедил в лоялността на българския цар. По време на битката за Курската дъга Хитлер отново вика цар Борис на разговор в Главната квартира на Източния фронт. Срещата се провежда във "Волвищанце" край Растенбург в Източна Прусия на 14 август. И за тези разговори между Хитлер и цар Борис, проведени на четири очи, няма запазени или още не са разкрити никакви записи. Несъмнено основна тема на тях е била войната и взаимодействието между двете страни, съобразно подписания договор и поетите ангажименти. Не е много убедително предположението, че Хитлер отново е поискал от България да изпрати войски на Източния фронт. Една такава изискваща време опирация едва ли щеше да промени съществено обстановката на Източния фронт, а би предизвикала по-скоро опасно оголване на югозападния фланг. Самите Балкани създават по това време грижи на немското главно командване. Там всеки момент се очаква десант на съюзниците, който може да бъде подкрепен от турските въоръжени сили. Падането на Мусолини и развитието на събитията в Италия налагат допълнително подсилване на въоръжените сили в Южна и Югоизточна Европа, което неминуема поставя пред българската армия нови и тежки задачи на Балканския полуостров, включително и в района на Адриатическото крайбрежие. След привършването на разговорите на 15 август след обяд цар Борис отлита за България отново със специалния самолет на Хитлер, управляван от личния пилот на фюрера. Две седмици по-късно се разнася вестта за загадъчната и неочаквана смърт на цар Борис, настъпила според официалния акт, издаден от Министерството на правосъдието, в резултат на "запушване на лявата сърдечна артерия, двустранна пневмония, оток на белите дробове". В телеграма до Рибентроп Бекерле споделя, че немските лекари, с които е разговарял в София, изглеждали вътрешно убедени в наличието на насилствена смърт, въпреки ограничените научни доказателства. Смъртта на Борис ²²² поражда много слухове. Едни насочват подозренията си към Берлин, други към Лондон, трети - към Рим, четвърти по други краища на света. Този въпрос е коментиран и поучван много пъти, въпреки че и до днес той не е достатъчно убедително изяснен. За това ще спомена само становището на Хитлер, защото до скоро много автори най-лесно решаваха тази мистериозна задача с подозрение към него. При среща с румънски доктор Йоан Антонеску Хитлер изказва убеждението си, че цар Борис е отровен. Тримата немски лекари, изпратени да лекуват внезапно заболелия български цар били най-големите специалисти в своята област. Според мнението им, изразено при техния разпит, по всяка вероятност на лице било отравяне от змийска отрова, предизвикваща "балканска смърт" и по аналогичен начин били умрели гръцкият министър-председател Метаксас и египетският министър-председател Сабри паша. Хитлер много добре разбира, че без цар Борис България, на която той разчита и възлага отговорни военни задачи в Югоизточна Европа, лесно ще се дестабилизира. Това естествено разбират и противниците на България във вйната. Лично министър-председателят Богдан Филов е принуден да свика пресконференция, на която присъстват: директорът на печата, директорът на пропагандата Б.Коцев, директорите и главните редактори на столичните вестици, за да опровергае "разпространяваните слухове със злонамерени цели" във връзка със смъртта на цар Борис.
Още на 28 август Министерският съвет издава прокламация към българския народ, подписана от министър-председателя и всички министри, че Н.Ц.Височество Престолонаследникът Симеон Княз Търновски, съгласно чл. 34 от Конституцията, стъпва на Престола на Българските царе под името Симеон ²² Цар на Българите. Министерският съвет обявява 40-дневен траур в цялата страна, а Дорецът - едногодишен дворцов траур. Траурът, преклонението пред тленните останки, заупокойните литургии и погребението на цар Борис ²²² добиват характер на общонародна скръб и загриженост за съдбата на България.
При непънолетие на престолонаследника Конституцията предвижда избор на регентство от Велико народно събрание. Преценява се, че при военновременната обстановка трудно могат, а и едва ли е целесъобразно, да се провеждат избори за Велико народно събрание. Като единствено най-близко по дух на конституцията решение остава изборът на регентите да се извърши от действащото Обикновено народно събрание, а след края на войната да се избере Велико народно събрание, което да се произнесе. На 9 септември Народното събрание обсъжда проекторешение за избиране на регенти, подписано от голям брой народни представители. След станалите разисквания за членове на регентския съвет са избрани: Н.Ц.В. Кирил Княз Преславски, брат на починалия Цар Борис ²²², председателя на Министерския съвет проф. Богдан Филов и министъра на войната генерал-лейтенант Никола Михов. Избира се и комисия от по двама народни преставители от всяка област, която да уведоми официално регентите за решението на Народното събрание. На 11 септември Народното събрание провежда специално заседание за полагане на клетва от регентите. В царската ложа идва Царицата, придружена от Княгиня Евдокия, Херцогиня Надежда и Херцог Алберт Вюртенбергски. Точно в 11 часа рочетната рота на площада пред Народното събрание посреща с вдигнато бойно знаме Княза, ген. Михов и проф. Филов. След кратко богослужение от Митрополит Стефан регентите полагат изискваната от Конституцията клетва в тържествена тишина и пред станалите на крака народни представители. Прочита се и Прокламация на регентите до българския народ, в която те призовават всички българи "от всички краища на обединеното отечество да се сплотят здраво около трона на Симеон ²² Цар на Българите", за да може с общи усилия да изградят "благоденствието и напредъка на целокупния български народ". След полагането на клетвата и след прочитането на прокламацията Министерският съвет поднася на регентите своята оставка. Регентството приема оставката и му възлага той да продължава да изпълнява функциите си до съставянето на ново правителство, като натоварва досегашния министър на финансите Добри Божилов да предложи нов кабинет. На 15 септември регентският съвет подписва указите за съставяне на ново правителство в следния състав: министър-председател и министър на финансите Добри Божилов; министър на външните работи и на изповеданията Сава Киров; министър на вътрешните работи и народното здраве Дочо Христов; министър на народната просвета проф- д-р Борис Йоцов; министър на правосъдието д-р Константин Партов; министър на войната генерал-лейтенант Руси Русев; министър на търговията, промишлеността и труда д-р Иван Вазов; министър на земеделието и държавните имоти д-р Иван Бешков; министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството инж. Димитър Василев; министър на железниците, пощите и телеграфа инж. Христо Петров.
Изборът на новото правителство става тъкмо в момента, когато са се навършили четири пълни години от началото на световната война, която започна първоначално между Германия и Полската република и постепенно обхвана петте континента. Чуждите наблюдатели с интерес и напрегнатост очакват да чуят каква ще е политиката, най-вече - външната, на новото превителство. Ще продължи ли то следвания до сега курс на тясна обвързаност с Германия или ще прояви признаци на колебание. Мнозинството от българите в страната имат и друга тревога: ще се опази ли България и в бъдеще от прекия пожар на войната или той ще обхване и нея? На 18 септември министър-председателят Добри Божилов прочита по радио София декларация на правителството, която дава отговор на някои от тези въпроси. Новият кабинет ще се съобразява с правителствената програма от 12 април м.г. - ще продължава следваната досега външна политика, като се "вдъхновява от искреното сътрудничество с великия германски Райх и неговите съюзници", както и от "твърдото желание да поддържа и засилва съществуващите приятелски отношения с всички неутрални държави, особено със съседна Турция". Във вътрешната политика новото правителство заявява, че ще направи необходимото за "слотяването на всички национални сили в обединена България", като положи грижи за народното здраве, семейството, земеделието и осигури справедливи цени, подобряване на материалното състояние, благоустрояването на страната и създаде условия за производство с простор на личния почин. Правителствената декларация предупреждава, че смутителите на законноустановения ред ще бъдат преследвани с цялата строгост на закона. Предупреждението се отнася както за "ония, които проповядват насилие", така и за всички, "които търсят престъпна печалба в резултат на войната". Споменът от миналите войни е още жив в България. Изминалите две и половина десетилетия от края на Първата световна война не са изличили нито болката, нито мъката по стотиците хиляди убити и ранени българи. На 15 октомври отново се отбелязва Денят на пострадалите от войните. Малки ученици окачват на всеки срещнат по улиците лентичка с надпис "Всичко за България" и го молят да бъде по-щедър, защото неговата лепта ще стопли пострадал български войник или негови близки.
Регентите Княз Кирил и проф. Филов посещават на 24 октомври главната квартира на Хитлер. Генерал Михов не е с тях, за да се спази изскването тримата регенти никога да не напускат едновременно страната.
Във връзка с преговорите на Московската конференция вестник "Ню Йорк Таймс" изтъква, че СССР, оставайки твърдо на по-рано оповестените си териториални претенции, се застъпил особено енергично за искането да получи пряк излаз на Егейско море. Коментарите в Берлин след заключителното комюнике на конференцията са, че Сталин не е успял да се наложи напълно. Други твърдят, че комюникето не съдържа всичко, което е било разгледано и решено в Москва.
Към средата на месец ноември българите вече имат доказателства, че "символичната война" с Англия и САЩ се превръща в реален пожар, който предизвиква разрушения и смърт. На 14 ноември бомбардировачи на англо-американската авиация извършват първото въздушно нападение над българската столица. При погребението на жертвите от бомбардировката, общо 56 загинали, се изтъква, че България никога не е предприемала действия, които да оправдаят подобна акция срещу цивилното й население. До края на годината София и някои други български градове са бомбардирани още три пъти: на 24 ноември, на 10 и 20 декември. Първите бомбардировки, чиито политически цели според авторите им били "да се засили опозицията", не са така мощни както тези от 10 януари на следващата година, но и те причиняват много жертви от мирното население и тежки разрушения на жилищни и други сгради.
В началото на декември в съветското посолство на иранската столица започва продължилата четири дни Техеранска конференция между САЩ, СССР и Великобритания. Работата на конференцията се изчеслява във време на 110 часа, от които 100 били посветени на изготвяне на планове срещу Германия и само 10 - на въпроси за след войната. След завършване на преговорите президентът на САЩ, министър-председателят на Великобритания и менестър-председателят на СССР (Рузвелт, Чърчил и Сталин) подписват комюнике, в което се съобщава, че е постигнато пълно единство относно целите и определянето на времето за операциите, които ще бъдат извършвани от изток, запад и от юг. Тримата Големи заявяват с подписания документ, че няма сила на земята, която да им попречи да унищожат германската войска и добавят, че ще търсят сътрудничеството и активното участие на всички народи - малки и големи. "Ние ще ги поздравим - казва се в това комюнике - щом се решат да се присъединят към фронта на демократичните нации, обхващащ целия свят". Този призив насърчава англо-американски ориентираните опозиционни сили в България към по-голяма активност. Някои световни агенции съобщават в началото на декември, че разпространяваните слухове за предстоящо придвижване на германски войски към българо-турската граница, са създали такава нервност в България, че правителството било принудено да удовлетвори исканията на някои народни представители за свикване на закрито заседание на Народното събрание. Преди това заседание българският министър-председател имал продължителен разговор с германския посланик. Единственото, което е могло да се разбере след заседанието било, че опозицията в лицето на Мушанов е отправила остри критики към външната политика на правителството, заявявайки че ако то пропусне германски войски към Турция, това автоматически щи превърне България в боен театър. При третата бомбардировка на София официалното съобщение било съвсем сдържано, в смисъл, че неприятелски самолети са пуснали бомби на няколко места, в резултат на което са дадени жертви от цивилното население. На следващия ден, 11 декември, министър-председателят Добри Божилов прочита декларация в Народното събрание за почитане паметта на убитите невинни жени, деца и беззащитни старци с "Бог да ги прости" и за изказване на благодарност за проявения героизъм на летците, взели участие във въздушните битки. На 20 декември се извършва четвъртата бомбардировка над София, когато капитанът от град Добрич Димитър Светозаров Списаревски прави саможертва и се прославя като първата българска "жива торпила". При нападението над София капитан Списаревски, заедно с други изтребители, пресреща група неприятелски четиримоторни бомбардировача он т.нар. "летящи крепости", които летят на около 7 хилуди метра височина. Българските изтребители се издигат на 8 хиляди метра и атакуват отвисоко. Списаревски прострелва една летяща крепост и я събаря. Приближава се до друга и се забива върху нея, след което двете машини полетяват към земята. По същото време регентът Княз Кирил произнася слово при откриването на Скопския университет "Цар Обединител Борис ²²²", в което припомня заслугите на покойния цар за създаването на това висше учебно заведение в "старославния град Скопие край брега на легендарната Вардар" и пожелава на ректора, на преподавателите и студентите му "това ново светилище под Шар планина да продължи старите културни традиции, завещани от солунските Равноапостоли и нашите факленосци Светите Седмочисленици". На погребението на жертвите от четвъртото въздушно нападение над София Митрополит Стефан също произнася слово, но то е по-скоро молба за опрощаване и упрек, че се взимат жертви от един народ, който "не е помислил за нищо друго, освен за защитата на своето обединение, на своята свобода и независимост".
Събитията се развиват много бързо и правителството притиска парламента за по-интензивна работа. При определянито на дневния ред на Народното събрание на 27 декември министър-председателят Божилов прочита указа на регентите, с който петата редовна сесия на Събранието, изтичаща на 28 декември, се слива с пролетната сесия, който трябва да започне на 28 януари следващата година. Вречта си на 31декември министър-председателятотбелязва с горчивина, че годината завършва под знака на всеобща скръб по ранната смърт на българския Цар Обединител и на невинните жертви на въздушните нападения. Той споделя опасението си, че идващата година, която ще постави българския народпред тежки изпитания, ще бъде може би година на върховно напрежение. Българите отдавна съзнават това и в българското общество все по-ясно се очертават противоречивите тенденции въввъншната политика на България. Все повече намаляват тези, които при новите обстоятелства, продължават да вярват в победата на Германия и още се надяват в съхраняването на статуквото. Нараства броят на ония, които виждат изхода от очертаващата се нова опасност за България в скъсване с Германия и преориентиране на българската външна политика. По въпроса за ориентацията последните също серазделят на две: едни са за преориентиране към западните демокрации, а други - комунистите - към Съветския съюз.
Мюнхен, 4 януари
"МЮНХНЕР НОЙЕСТЕ НАХРИХТЕН":
Ключовата позиция на България. Изтеклата 1942 г. премина под знака на две големи задачи, които се налагат по необходимост от крючовото положение на България на Балканския полуостров. Едната от тях беше интегрирането на присъединените към България области след похода срещу Гърчия и Югославия. Втората задача произтича от специалната роля на България, която я задължава да бъде европейски гарант на разположения напред сухоземен мост на Евразия...
Рим, 12 януари
"СТЕФАНИ":
Открит е гробът на Петър Парчевич. Гробът на българския патриот, архиепископ Петър Парчевич, починал в 1674 г., бе открит в римската базилика Св. Андреа дела Фрате от българина Бакалски от ордена на Капуцинерите, който намери също в регистрите на базиликата смъртния акт на архиепископа. От този документ се вижда, че големият патриот, който бе посветил целия си живот на делото на българската независимост, е умрял в Рим на 23 юли 1674 г. и е бил погребан в базиликата Св. Андреа дела Фрате пред параклиса на патриарха Франциск, в гроба на някой си Валтроти.
Берлин, 15 януари
"ДОНАУЦАЙТУНГ":
Селскостопанската политика на България. Българската стопанска сила, която се проявява преди всичко в селското население, далеч още не е изчерпана. Напротив, тя е в началото на своето разгръщане, което напредна твърде много в сравнение с това, което беше по-рано... Това личи и от новите мерки, които държавата прокарва за засилване на производството, доказва се и от многобройните земеделски училища, училища за земеделски машини, както и от други факти, които свидетелстват, че държавата не забравя покрай съзидателната основна работа и тъй необходимите подробности. Това виждаме и в последната мярка на българското правителство, чиято задача е да се запознае всяко село с модерните методи за обработване на земята. За тази цел ще се прожектират съответни филми по селата...
...От 1900 г. насам селското население се е увеличило с 59%, а градското - с 76%, което говори, че градовете са погълнали една част от селското население.
Букурещ, 29 януари
"КОРЕНТУЛ":
Рожденият ден на Цар Борис ²²². Българският народ ще отпразнува утре по скромен начин 49-ия рожден ден на Н.В.Цар Борис ²²². Този ден дава на нашите южни съседи един великолепен повод да изразят дълбоките си монархически чувства, както и чувствата си на признателност. В продължение на 25 годишното си царуване цар Борис успя да дари на страната си мир, изпълнен с благоденствие...
В Югоизточна Европа България представлява днес държава на труда, на дисциплината и на мирните връзки.
Токио, 30 януари
ГЕРМАНСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ
Японо-българско дружество. Днес, рожденият ден на Негово Величество Цар Борис ²²², в Токия се основа Японо-българско дружество. Министърът на вътшните работи , г-н Тани, произнесе реч, в който възхвали поведението на България, като съюзница на Оста от започването на войната в Европа и в източна Азия.
Берлин, 3 февруари
"БЕРЛИНЕР БЬОРЗЕН ЦАЙТУНГ":
Задачата на България (дописка от Франц Ридл). Годината 1942 беше първата година на обединена Велика България. Тихата и неотклонна вярност беше възнаградена от силите на Оста, след като лекомислената политика на Гърция и Югославия предизвика и за двете държави една колкото кратка, толкова и съдбоносна за тях война...
Уголемена България, коята заема територията между Дунава и Черно и Бяло море и лежи на най-важните съединителни линии към Югоизток и Юга, със своите 153 000 кв. км територия и 8,7 милиона жители, получи с увеличението си и по-големи отговорности.
Заздравяването на вътрешното положение беше нейна първа голяма задача. Четирите области, които България спечели, се намираха под различни управления и разни влияния. Приспособяването на администрацията, правосъдието и др. по български образец не са маловажна задача... Друга важна задача е уреждането на взаимоотношенията със съседите. в днешните си граници България представлява център на Балканската област и достига с Беломорския си бряг до средиземноморския боен театър, с черноморския си бряг влиза в областта на съветските нападения, а със своята сухоземна граница стои в тясна връзка с турското малоазиатско пространство и с дунавските земи...
България бди грижливо и следи подмолната дейност на Великобритания, Съветския съюз и Съединените щати в Югоизтока и Изтока...
Женева, 5 февруари
"ТРИБЮН ДЕ ЖЕНЕВ":
Днешна България (дописка от Мюлер-Нордорф). Свикнал да превъзмогва без колебания трудностите, българинът е създаден повече за нападение, отколкото за защита. Офицерите казват, че на война по-лесно е да хвърлят войниците в атака, отколкото да им се попречи да атакуват. Неговата сила е именно в боя гърди срещу гърди, при който този малък и недабележим българин показва удивителна храброст. Българинът успя да се приспособи към модерните оръжия и бързо свикна с тях. Той възприема с кураж всяка новост. Български офицери първи в света предприеха въздушни полети над неприятелска територия и хвърлиха първите бомби. При тогаващното примитивно състояние на авиацията това бе едно героично дело, което удиви целия свят.
Българската армия е една от най-младите... След създаване на офицерския кадър, последният бе изпратен в чужбина, за да завърши там своето образование. Тази млада армия, едва на 7 години след създаването й, доказа своята храброст и спечели първите лаври против Сърбия. След това избухнаха двете Балкански войни, веднага след тях дойде и Световната, а това означаваше седем години война за тази малка държава, която винаги побеждаваше, въпреки превъзходството на неприятеля, извършвайки военни подвизи и показвайки чудеса от храброст, но винаги биваше лишавана от плодовете на своите победи. След Световната война България трябваше да разпусне войската си и да се задоволи само с една доброволческа армия от 30 000 души, в които влиза и граничната жандармерия.
България успя да извърши своето превъоръжаване много по-късно от другите балкански държави. Парадите и маневрите показаха, че тя е готова с въоръжаването и че новите оръжия са събудили стария военен български дух.
Днес България, със своята силна и почти цялостно мобилизирана и пощадена от войната армия, е станала, благодарение и на териториалните си придобивки, една могъща и добре защитена държава... По този начин България доби,от чисто военна гледна точка, едно значение, което не трябва да се подценява от никого.
Токио, 10 февруари
ГЕРМАНСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ
Спогодба между Япония и България. Частният държавен съвет одобри вчера, в присъствието на Императора, спогодбата за приятелство и културни връзки между Япония и България.
Берлин, 10 февруари
"ДОНАУЦАЙТУНГ":
Неутралните са предоставени на Москва. Новите споразумения на болшевиките и техните помощници разкриха, че Съветският съюз е получил обещание от Чърчил и Рузвелт за цяла Финландия, за части от Северна Швеция с познатите рудни находища и за Северна Норвегия, а освен това - на Балканите: България, Румъния и цяла Югославия.
Букурещ, 16 февруари
"КУРЕНТУЛ":
Българските опасения (уводна статия от Памфил Шейкару - директор на вестника). И в българския печат проникват опасения от СССР. Вестник "Днес" пише: "Войната против СССР интересува цяла Европа, обаче за България болшевишката опасност е още по-голяма, отколкото за която и да е друга страна. Англо-ямериканците са обещали на Съветите големи териториални отстъпки, между които и българския черноморски бряг, т.е. една четвърт от цялата българска земя..." Не знаем какво са обещали англо-американците на СССР, но това има твърде малко значение, защото в случай на победа, Съветският съюз не ще има никаква нужда от позволение, за да завземе онези пространства, към което се стреми...
Следователно българските грижи са напълно основателни...
Братислава, 17 февруари
"ГАРДИСТА":
България бди (по повод убийството на генерал Луков). Но кой е този, който и сега не иска България да живее в спокойствие и желае отново да я хвърли във военна авантюра? Това бяха Англия, Съединените щати и Съветският съюз, които правеха всевъзможни усилия да спечелят България за своите планове. Но България познаваше добре своите доброжелатели и не се остави да бъде подведена от тях. Ако Англия и Съединените щати бяха истински приятели на България, те щяха отдавна да се погрижат за поправяне на неправдите, извършени спрямо нея, защото дълги години беше в тяхна власт... Вместо това, те се опитаха да спечелят България, нейната военна, стопанска и политическа сила в служба на своите империалистически интереси... Също така се отнесе към България и Съветският съюз. Българите днес знаят много добре, че Сталиновият Съветски съюз вече не е старата православна Русия, която помогна някога на България да се освободи от чуждо иго... В София знаят много добре исканията на Молотов пред Фюрера. В София знаят също така добре, че Съветският съюз има домогвания не само към турските морски теснини, но и към важния стратегически морски чряг. За да опстигнат целите си дирижираните от Москва болшевики винаги са се стремели да подкопават вътрешния живот на България, да подготвят почвата за преврат, който би им помогнал да вземат властта...
Онзиденшното убийство на генерал Луков - убийство, което е чисто политическо, и инициаторите и изпълнителите му трябва да се търсят в споменатите кръгове... България не иска да се намесва в някаква авантюра и ще се брани срещу всяко вмешателство и срещу всеки, който би искал да я оплегте, независимо от това дали тази намеса идва отвън или отвътре...
Берлин, 24 февруари
"ФЬОЛКИШЕР БЕОБАХТЕР":
И Рузвелт одобрява болшевизирането на Европа. Във връзка с годишнината на Червената армия се изказа, както се очакваше, и шефът на Коминтерна, Георги Димитров, който заяви: " Съзнавайки ташето задължение към Червената армия при освобождаването на европейските народи, ние обещаваме още по-голямо усилие." Лондонският вестник "Обзървър" констатира, че Сталин иска да завладее България, Унгария и Хърватско, а по този начин и целите Балкани... Лондонските осведомителни служби, както и по-рано, хвърлат прах в очите като твърдят, че "никога целта на Съветите не е била покоряването на чужди народи, нито пък ще бъде такава някога."
Берлин, 25 февруари
"ДОЙЧЕ АЛГЕМАЙНЕ ЦАЙТУНГ":
Рузвелт дава пълномощия на Съветите. На пресконференция в Белия дом журналистът Годуин запитал Рузвелт дали последните думи на Сталин трябва да се тълкуват в смисъл, че болшевиките ще спрат своя поход, щом стигнат съветската граница, а Рузвелт отговорил: "Съмнявам се, че Сталин е казалнещо такова..." В Америка въобще не бе разисквано по първата сметка, която "Правда" представи с исканията си към балтийските държави и Бесарабия. Втората сметка бе представена от английския консервативен вестник "Обзървър" и тя засяга България, Унгария и Хърватско...
Братислава, 26 февруари
"СЛОВАК":
Словашко-българското приятелство. Словашко-българското приятелство е с твърде стара дата. Интересно е, че то се е развивало и процъфтявало най-вече тогава, когато както словашкият, така и българският народи са живяли самостоятелен държавен живот. Първите словашко-български отношения датират от времето на Великоморавската държава, т.е. от Х век. Тогава тези отношения са били както стопански, така и културни и религиозни. Нашите словашки светци Кирил и Методий са дошли от българските земи. ..
Трябваше да се роди отново независимата словашка държава, за да се подновят, задълбочат и затвърдят отново тези връзки. България беше между първите, които признаха независимата словашка държава и откриха своя легация в Братислава.
Братислава, 2 март
"ГАРДИСТА":
България близо до нашето сърце. Да обича и да уважава българите е било винаги естествена потребност за словашкия народ, чиято съдба е толкова подобна на съдбата на българския народ. И двата народа сме имали преди столетия мощни и добре организирани държави. И двата народа при драматични обстоятелства и за дълго време са попадали под чужда власт. Всички си спомняме още с какъв ентусиазъм следяхме освободителната борба на българския народ през Балканската война и не по-малка беше радостта за нас, когато неотдавна се осъществи мечтата на много български поколения за Велика България.
А и какви други велики исторически възпоменания ни свързват с България! Нека си спомним само имената на Св.Св. Кирил и Методий! Българският народ не ни забрави дори в тъмните дни на робството, а и ние сме следили винаги отблизо неговите упорити и тежки борби за политическа независимост. Ние винаги сме обичали неговата литература, учудвали сме се на неговата честна и храбра армия и веднага щом отхвърлихме ярема, с чувство на велика радост създадохме с него редовни дипломатически връзки, достойни за суверенни народи...
Общата съдба прави двата народа не само естествени приятели върху основата на кръвното родство, но и естествени съюзници, нещо, което ще се прояви в още по-голям мащаб в следвоенна, коренно преустроена Европа, в която България ще играе извънредна роля, като заслужил член на обществото на европейските народи.
Берлин, 6 март
"ФЬОЛКИШЕР БЕОБАХТЕР":
България бди. Не е лесно българският народ да бъде смутен. Той е един от най-здравите елементи на Балкана. Това се чувства особено ясно, когато човек дойде в България, след като е посетил някои от съседните й страни. Тук живеят хора здраво свързани със своята земя, които знаят ка да се противопоставят на всички удари на съдбата. Последните събития на източния фронт не разколебаха българския народ. Тук не се стигна нито до отчаяние, нито до страх...
Като гръм от ясно небе дойде убийството на генерал Луков. Той бе считан от широките кръгове на българското общество като един от най-добрите борци за национално обединение на България и привърженик на политиката на сътрудничество с Райха. Дълги години генерал Луков работи за изграждането на българската армия. Особено голяма е неговата заслуга тук при отстраняването на всички политически леви елементи. Студен трепет обхвана хората при новината за неговото убийство. Отново изплуваха спомените за черното минало. Нима отново се появява опасността?... Отново изплува призракът на онези, които винаги са се противопоставяли на българския възход...
България е трябвало винаги да устоява на опасности и да разбива вълните, които са идвали от източнотоСредиземно море и от Изтока...
Тя е една опора срещу бушуващите сили от степите на Русия. Българското племе, което е дошло от далечна Азия, преминало Дунава и проникнало в днешните си земи, е поело задачата да брани тази част на Европа...
Да припомним събитията от 1940 г., когато съветски комисари се опитаха с обещания и заплахи да направят от България опорна и изходна точка за своите балкански планове... Тогава външната политика на българия се намираше в най-голяма опасност - тогава все още съществуваше германо-съветският пакт за ненападение... В отказа, който България направи тогава на Съветите, се крие идно от най-важните политически решения на България. С този отказ е сложен край на съветската агитация.
Отношението на българия към Англия е съвсем друго. Не съществува случай, при който Англия да е защитила български интерес. Англия винаги е желаела да отстрани България от морския бряг чрез създаване на една силна Гърция. Английската морска сила винаги се е стремяла да изтика България по-далеч от Дарданелите. Лондон, който виждаше някога в България средство на руската политика по отношение на Проливите, след Световната война гледа на нея като на инструмент на германската южноевропейска политика... Американската и английската агитация обещават на българите златни планини, но българите знаят, че тези обещания на Вашингтон и лондон не ще бъдат изпълнени...
Будапеща, 15 март
УНГАРСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ
Българо-унгарското куртурно сътрудничество. На 18 март ще бъде открит Българският институт в Будапеща. На 23 март ще бъде открита първата изложба на съвременното българско изкуство. Изложбата ще представи 86 картини, 18 скулптурни творби и 28 графики. Ще гостува и известният български художник Дечко Узунов.
Краков, 18 март
"КРАКАУЕР ЦАЙТУНГ":
Яснота в София (статия от Фрайхер фон Зас). Англо-саксонската пропаганда около така наречената Анлантическа харта, която на времето беше оценена като "основа на бъдещия световен ред", събуди в България още в началото недоверие и скептицизъм, тъй като горчивият опит след Първата световна война научи българския народ да не вярва на подобни изявления. Днес, когато изпъкват открито различията между съюзниците във връзка с сонфликта между Съветския съюз и полското емигрантско правителство, българската общественост съзнава колко оправдано е било съмнението в англо-американските планове за световен ред...
Сега съюзниците отново демострират намеренията си да поемат гаранции за целостта на малките народи, на които се признава пълна свобода при формирането на тяхната бъдеща съдба. От времето на Уилсоновите 14 точки е известно как изглежда в действителност това право на малките народи за самоопределяне. А това българският народ може най-добре да онсъди, защото в миналото повярва на думите на американския председател и беше заставен поради това да понесе безкрайни страдания. Тези изявления от българска страна свидетелстват още веднъж за ясния и трезв поглед на българите... Претенциите на Съветите върху балканските страни са известни в България не само от времето на посещението на Молотов в Берлин и Соболев в София. Смешно е да се твърди, че Англия и Съединените щати биха могли да поемат в такъв случай закрилата на Европа срещу устрема на Червената армия...
Англия и Съединените щати твърдят, че Атлантическата харта гарантира на европейските народи тяхната неприкосновеност, но от друга страна те правят големи отстъпки на Съветския съюз още преди завършека на войната. С право в София се питат до къде ще се стигне с тези отстъпки в случай на съюзническа победа, щом англичаните още сега капитулират пред болшевизма и как в такъв случай ще се спазва правото на самопределение, което се обещава сега...
Съветският съюз няма да се откаже от своите мтогократно исказани претенции върху Унгария, Румъния, България и Сърбия, независимо от това дали американската и английската страна ще се противопоставят или не...
Берлин, 21 март
"ДОНАУЦАЙТУНГ":
България увеличава народната си сила (статия от Алберт Фризе). Между законите, които бяха приети тази година от Народното събрание, един от най-важните е Законът за многодетните семейства. Той представлява първа крачка към предвижданата система от законодателни актове, предназначени да решат правилно демографския проблем в България, а именно: да се осигури висок прираст и здравето на българската народна общност. С този закон се решават въпроси, които са свързани с насърчаване на браковете и с увеличение на раждаемостта, и преди всичко с една ефикасна социална помощ за многодетните семейства. Вниманието на законодателя се е насочило главно върху този социален въпрос. Този закон представлява само първа крачка към цялостното решаване на демографския проблем в България. Той ще бъде последван и от други закони.
Законът за многодетните семейства включва следните насърчения:
- насърчават се браковете между здрави граждани, които ще получават брачни заеми при най-изгодни условия;
- насърчаване на раждаемостта с мерки за защита на майката, като се погасява отчасти брачния заем срещу всяко новородено дете, съответно опрощавания на данъци и пр.;
- подкрепа на многодетните семейства чрез съществено облагоприятстване и помощ, както за майката, така и за бащата. Многодетно е всяко семейство, което има четири и повече деца;
- предвиждат се облагодетелствания и за семейства с три деца;
- облагодетелствания ще получават и самите деца на многодетните семейства.
За постигане на предвидените от закона цели се създава един фонд със собствени източници. Предвижда се специална държавна организация, която ще следи за безпрепятственото провеждане на закона, а именно: особени отделения за многодетните семейства при Главна дирекция на народното здраве.
Берлин, 3 април
ГЕРМАНСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ
Цар Борис в Главната квартира на Фюрера. Днес във Вилхелмщрасе се отбелязва, че комюникето относно разговорите на Цар Борис в Главната квартира на Фюрера съдържа всички елементи, необходими за преценяване на германо-българските отношения, а именно: като се сравнят интересите на двете страни в развитието на положението в неговата цялост. Що се отнася до останалото, меродавните власти остават верни на практиката да не коментират по-отблизо комюникетата, обнародвани по случай официални посещения от тоя род.
Будапеща, 3 април
"ПЕСТЕР ЛОЙД":
Възкресянате на Балканското споразумение. В германските среди се разглеждат намеренията на Англия да възкреси някогашния Балкански пакт. Този пакт, както е известно, обхващаше Югославия, Румъния, Гърция и Турция и беше, тъй да се каже, само едно продължение на Малкото Съглашение. Неговата цел беше поддържането на политиката на колективна сигурност, която бе провеждана тогава от тогавашното ОН. Както Малкото Съглашение, така и Балканското споразумение трябваше да се противопоставят на всякакъв ревизионизъм от страна на Унгария и България. Балканският пакт и Малкото Съглашение бяха инструменти за запазване на статуквото и се намираха под патронажа на западния свят... Сега англичаните отново предприемат действия за възкресяването на един Балкански съюз. Но обстоятелствата са се променили коренно... От английска страна се правят опити да се използва Турция за сондиране на общественото мнение в Румъния и България. Ние нямаме никакви сведения за това как са реагирали тези страни на турските сондажи, ако разбира се, е имало такива. Във всеки случай, заотгоор на такива опити може да послужи посещениета на Цар Борис при Адолф Хитлер.
Мадрид - Алмерия, 15 април
"ЮХО":
Бърческа България (дописка от Букурещ). От няколко седмици редица атентати, извършени от една тайна терористична и комунистическа организация, предизвика енергична реакция от страна на българския народ против пратениците на Москва, които искат да смутят вътрешния ред и конспирират срещу сигурността на държавата...
Какво може да очаква малкият, но велик български народ от даровете и великодушието на Съветите и техните съюзници? Всички познаваме домогванията на СССР да се настани на българските черноморски пристанища. На всички също така са известни задълженията, които англо-саксонците са поели пред емигриралите югославско и гръцко правителства за сметка на България и които ни напомнят няколкократните декларации на г-н Чърчил и г-н Идън, че на тия правителства ще бъдат отстъпени земите на Македония, Тракия и Моравско и "други още". Можем ли да си представим, до какво ще бъде сведена националната територия на България, вслучай на победа на СССР и неговите съюзници?
Берлин, 30 април
"ДОНАУЦАЙТУНГ":
Песента за Миле Попйорданов (статия от Герхард Херман). Важното е, че безпристрастните изследвания не само на германски учени,а и географи, историци, филолози и пътешественици от всички европейски народи стигат всъщност до едни и същи резултати относно народностния състав на македонското население. Политически писатели са изляли реки от мастило, а политическите борци - реки от кръв, без да са стигнали до съгласие, но всички са знаели, че в своето мнозинство народът на тази страна е говорил български език. Прецизни германски изследователи на езика са установили, че македонците са взели своето ударение от езиците на съседните народи, че те понякога дори са вървели по свой път, но че формите (граматиката, СР) на езика, а това значи - неговият скелет, а именно изчезването на неопределеното наклонение, образуването на бъдеще време, и степенуването са български. В този факт езиковата памет на народа запазва една дълбока историческа истина.
Всички алкански народи са владяли за кратко или за дълго Македония в епохи, когато техните империи са били силни. За гърци и албанци Македония е била силно желан земеделски хинтерланд на техните тесни крайбрежни ивици, за османците тя е била център и планинска крепост на тяхната европейска империя, за сърбите в имперските им планове - път към южното море. И така, Македония е била за едни хинтерланд, за втори - силова позиция, за трети - проход. Самостоятелно значение страната е имала само за българите. Те не са имали нужда от земеделски хинтерланд, понеже са имали такъв в долините от двете страни на Стара планина. Те не се нуждаят от силова позиция, защото имат такава по височините на самата Стара планина. Те не се нуждаят от Македония за излаз на Егейско море, защото пътят през Тракия е много по-кратък.
Докато останалите държави са разпростирали само временно своята власт върху Македония, Второто Българско царство е било единственото, което е било създадено в Македония и изобщо - от Македония, и което е имало тук своя сторица на Преспанското езеро, а духовна столица - Охрид. В Охрид се е запазил българският патриарх даже тогава, когато византийският император Василий ²² е сложил кървав край на българското царство. Охридската епархия е просъществувала и през сръбската, и през турската епоха, въпреки че на края е била възглавявана от гръцки църковен служител. Тя загубва своята независимост през 1767 г.
Говорещият български език славянин, който обработва македонска земя, се просвещавал от говорещия български език учител, и духовник, получили образование в първия български университет в Охрид - оня изненадващо рано основан и изненадващо рано стигнал до разцвет университет от европейски ранг, който си остава и досега единственият български университет. Той вече е преместен в София, но и до днес с гордост носи старото си име...
Между македонските българи и българите от старите предели на страната съществуват взаимни живи връзки, произтичащи от националната общност. Българите смятаха добре да оползотворят силите на македонските бежанци. Те дадоха заслужено място в един обновен континент на самата Македония, която без вина стоеше в продължение на векове далеч от Европа. Македонецът, който поради своята вечно променяща се съдба, е станал недоверчив към смисъла и ценностите на творческата работа, осъществявана бавно и продължително, ще се научи от българите в старите предели на страната да се откаже от преклонението пред моментни действия. Българинът ще научи от македонеца положителното значение на националното дтрадание, отказването от склонността към черногледство и фантазиране, ще се научи от него да бъде радостен в света, който е станал светъл, ще се научи от кървавите жертви на миналото да вярва в българското бъдеще, също така, както българската младеж пее за македонския Попйорданов - не с тъга, нито апатично, нито мрачно, а като за герой - с любов.
Comment