If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
коригирах си статията. благодаря за забележката и помощта. Ама моля Ви се вземайте в предвид и моите забележки. например относно Тонкинския инцидент. Стига с тия "кораби" и "разрушители". Вече съм писал кой какво е. Ако искате и обосновка-ще я имате в най-разширем вариант.
не мисля, че има каквато и да била нужда от обосновка. ето и аз коригирах статията. отново благодаря за забележките и за корекциите на Историк. сигурен съм, че са били на място, просто в момента не ми се търсят "разликите между двете картинки". промених само уводните изречения, защото все пак мина доооста време от първия вариант...не че това е обвинение
колкото до снимките - ще си сложа ей сега едно аватарче. практически няма дигитална снимка, на която да се одобрявам...
апропо, мога да напиша и едно материалче за изборите в Чечения - имам доста информация (пък дори и едно скромно материалче, което може мъничко да пипна)
Инцидентът в залива Тонкин – повод за започване на Виетнамската война
На 05.08.2004 се навършиха 40 години от инцидента в Тонкинския залив, който ескалира Виетнамската криза. Изразът “...се навършиха” винаги е навявал асоциации за дълбоко погребан спомен. Инцидентът обаче в известен смисъл продължава да се “случва” и все още не е получил окончателна оценка от историците, заради съпътстващата го спорна информация. Преди 40 години обаче, всичко изглежда напълно ясно. “Американски самолети бомбардират Северен Виетнам, след второ нападение срещу американски бойни кораби,” обявява в-к “Вашингтон пост”. Същият ден, главната страница на в-к “Ню Йорк таймс” гласи: “Президентът Джонсън нарежда военни действия срещу катери и поддържащи съоръжения в Северен Виетнам, след второ нападение срещу американски ескадрени миноносци в Залива Тонкин.” Американските медии не поставят информацията, получена от администрацията, под никакво съмнение. Но, след време, един от най-често коментираните въпроси, свързани с войната във Виетнам, ще бъде, дали наистина е имало второ нападение.
Каква е непосредствената предистория на инцидента в залива Тонкин? На 30 и 31 юли 1964 г., са обстрелвани два северновиетнамски острова. На 2 август, корабът “Мадокс” провежда тайна разузнавателна операция близо до бомбардираните острови, когато е нападнат от северновиетнамски торпедни катери. Корабите на Северен Виетнам са отблъснати, като върху “Мадокс” единственото попадение е от изстрел от тежка картечница. Съединените щати незабавно предупреждават Северен Виетнам да не провежда непровокирани нападения, като, с американска подкрепа, в региона продължват тайни военни мисии. На 4 август, радарите на кораба “Търнър”, който съпровожда Мадокс, засичат вражески катери. И двата кораба откриват огън в бурната нощ, въпреки че “заплахата” остава единствено на радарите. Така и не става ясно, дали радарите регистрират реално нападение или “миражи”.
30 години по-късно, на среща между бившия американски министър на отбраната Робърт МакНамара и високопоставен виетнамски стратег от времето на войната, МакНамара задава следния въпрос: “До ден днешен, аз не знам какво стана в Тонкинския залив на 2 и 4 август 1964 г. Струва ми се, че може и да не сме преценили добре ситуацията. Имаше ли второ нападение?” Виетнамският военен отговаря – “На 4 август не се случи абсолютно нищо”. През 1965 г., Линдън Джонсън прави любопитен коментар по случая: “От това, което знам, в този момент, флотата ни е била на лов за китове”. Този “лов на китове” е обявен за второ непровокирано нападение срещу американски бойни кораби.
На 7 август, Конгресът, с едва два гласа “против”, приема т.нар. Тонкинска резолюция, с разбирането, че ако войната във Виетнам ескалира в сухопътен конфликт, ще бъде консултирана законодателната власт, не знаейки, че, по време на “второто нападение”, корабът “Мадокс” се намира на по-малко от 12 морски мили от бреговете на Северен Виетнам.
Резолюцията е равнозначна на обявяване на война на Северен Виетнам. Тя дава права на президента “да вземе всички необходими мерки, за да отблъсне всички въоръжени нападения срещу сили на Съединените щати и да предотврати бъдеща агресия.” Администрацията на Джонсън получава необходимите правомощия за военни действия във Виетнам, без, впоследствие, да се консултира с Конгреса. Първите американски войници пристигат във Виетнам през март 1965 г. Това, което последва, е трагедия.
Изключително трудно е да се определи броят на загиналите във Виетнамската война. Трудно е също така да се определи, какво точно означава “жертва на войната във Виетнам”, заради използваните химикали, социалните проблеми, ефектите върху съседните страни, които тя предизвиква. Предполага се, че по време на военните действия, са били убити 1 милион виетнамски войници и 4 млн. цивилни. 58 226 американски войници загиват или се смятат за “изчезнали по време на акция”. Когато през 1975 г. американските войски се изтеглят от Сайгон, целият Виетнам пада в ръцете на комунистите.
Близо 30 години след Тонкинския инцидент, изтъкнатият журналист, носител на награда Пулицър - Сидни Шанберг - предупреждава своите колеги да не забравят “за своето пълно доверие, с което приемат изфабрикувания от Линдън Джонсън инцидент в Тонкинския залив”. Той обвинява не само пресата, но и очевидната амнезия на по-широката американска общественост. “Ние, американците, винаги сме напълно невинни. Завинаги сме осъдени да вярваме, че правителството, най-после, ни казва истината.” заявява тогава Шанберг. 13 години по-късно, думите на журналиста все още звучат като нестихващо ехо.
Ти си това,което е твоето най-голямо желание,
каквото е желанието ти,такива са и мислите ти,
каквито са мислите ти,такива са делата ти,
каквито са делата ти, такава е и съдбата ти.
Първият брой е почти готов, трябва само хората да си опишат източниците за да не се излагаме и да нямаме проблеми в това отношение, може би още няколко картинки (все пак е списание) и нещо като уводно съобщение от главния редактор. Това е лесно, по-трудното ще е Имперецът да намери време да направи дизайна. Но като цяло материалът за първия брой е налице, в тази тема.
Аз, уви, нямам време за статии, но ако ви трябва графична обработка бих могъл да свърша това-онова. Да речем, твоята схема, Парабелум, се нуждае от известна обработка, за да добие приличен вид.
Имам един материал който е малко дългичък и няма нищо общо с темите които сте засегнали в този брой. Ако искате все пак ще го сложа или ще напиша нещо по моята част.
Историка движеше нещата, но изчезна като нинджа...(
Не съм изчезнал... тук съм и чета писанията ви...
Виряса ми нещо компа и рестартира, и не мога да пиша на него, засега.
Отделно - от 15.09.2004 съм в едно далечно село - всеки ден ставам в 5:00 и пътувам и на отиване и на връщане... Спя по час - два на денонощие... Преподавам на 4 класа 4 дисциплини - имам по 25 часа на седмица. История, география, френски език, труд и техника, час на класния...
Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!
Преподавам на 4 класа 4 дисциплини - имам по 25 часа на седмица. История, география, френски език, труд и техника, час на класния...
Ето това се казва "Специалист по всичко" или "башмайстор". Майтапът настрана, но каузата на децата е доста по-сериозна от каузата на една дузина войнолюбци. При това положение ако не можеш временно да помагаш, е напълно разбираемо.
Абе аз трябваше да пиша нещо за разузнаването през ВСВ ама няма никакво време макар че прочетох материалите които трябваше. Просто нямам време да въведа прочетеното в нагледен вид. Иначе дано скоро излезе първия ни брой във виртуалното пространство. И не забравяйте да сложите специален сектор за читателите, (а не за нас) където да си дават коментарите, хвалбите, негудованията си, защото както и преди казах ние това списание винаги ще си го обичаме каквото и да става.
Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.
Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.
Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.
Comment