Похапване

[Imperial]

така де За всякакви въпроси от кулинарно естество

[Parabellum]

Хубава идея! Тези дни ще взема рецепта за суджук и ще я постна тук. Едно приятелче си ги прави-невероятно вкусни са.

[ZWQRA]

Предвид, че повечето членове на Форума са хора на науката и знанието и с лека ръка пренибрегват хапването. Нещо изключително важно! Както е казал един наш Голям Българин : "Рънътъ прай Борбътъ"

Искам да запозная тези които имат желание да се научат да готвят (студентите най вече, и тези които са далеч от вкусотийте на мама)
Целта на написаното е да подтикне Гладните да се захванат с тиганите и да си угаждат така, че все едно саси вкъщи!

Започвм с нещо лесно и се надявам първите опити да са УСПЕШНИ!


АГНЕШКИ КЕБАП

ПРОДУКТИ :
350г от агнешко бутче (задно), 150г готова майонеза, 1 лъжичка сметана, 1 малка глава лук, 25г сухо грозде, 1 домат (може и консервиран), 1 супена лъжица доматено пюре, 2 кисели краставички, (магданоз, олио, черен пипер, сол - по вкус)

ПРИГОТВЯНЕ :
Месото се нарязва на малки кубчета, които се изпържват в сгорещена мазнина. Майонезата се разделя на 4 части , като към едната част се прибавят сметаната, черен пипер и сол. Сухото грозде се измива и заедно с настъргания лук се прибавя кък втората част от майонезата. Домата се обелва, нарязва и се прибавя заедно с доматеното пюре към третата част от майонезата. киселите краставички и магданоза се нарязват на ситно и се прибавят към четвъртата част майонеза. Изпърженото месо се сипва в чинийка и се сервира заедно с различните гарнитури.

Това е една порция за гладен курсант, който е избягал от час и неможе да дочака обеда.

[ZWQRA]

А сега ДЕСЕРТА


ПЛОДОВЕ СЪС СМЕТАНА
ПРОДУКТИ :
1 голяма сладка ябълка, 1 портокал, 100г сухо грозде, 2 ликьорни чаши ром, 500г сметана, 3 кафени чаши захар.

ПРИГОТВЯНЕ :
Ябълката и портокала се обелват и се нарязват на парченца, смесват се със сухото грозде и се заливат с рома. Разбъркват се добре слага се в купичка и се поръсват с малко захар. Сметаната се разбива с останалата захар и се слага върху плодовете. До консумирането се държи в хладилник.

[ZWQRA]

За тези Тези които сега са на работа и ще се върнат на сутрината гладни.

ЗАКУСКА

ПЪРЖЕНИ ФИЛИЙКИ

ПРОДУКТИ :
4 филийки хляб, 200мл пресно млеко, 2 супени лъжици захар, 1 яйце, 2 супени лъжици конфитюр, 30г краве масло.

ПРИГОТВЯНЕ :
Филийките се потопяват в подсладеното млеко, след това в разбитото като за омлет яйце и се изпържват в маслото по 4 мин от всяка страна. Ако котлона е много силен следете състоянието на филийката трябва да е златисто зачервена, ДА НЕ ГИ ИЗГОРИТЕ :pop:
Хапвате ги топли с конфитюр и допълнително наръсени със захар.

[Hauptmann]

Чак сега разбрах на кво му се викало "манджа с грозде" И ти го ядеш, това нещо


Някой в състояние ли е да пусне рецепти за гъбени вкусотии; по-конкретно за сърнела и ливадна печурка, щото аз други не познавам и не пипам

[ZWQRA]

Hauptmann каза:
[b]Чак сега разбрах на кво му се викало "манджа с грозде" И ти го ядеш, това нещо

Хмм не си го опитал, затова говориш така! Може и да е с грозде ама е много вкусно!

Колкото да яденето с гъби, мога да ти предложа една рецепта, но за оранжерийни гъбки. Ей сега след малко ще я шусна.

[Michael Wittmann]

Хмм кой има време да готви.. полу-фабрикати батинка полу-фабрикати :sheep:

[ZWQRA]

Michael Wittmann каза:
[B]Хмм кой има време да готви.. полу-фабрикати батинка полу-фабрикати :sheep:

Не е причината във времето необходимо за готвене. Струвами се, че причината е в желанието да се захванеш с тиганчито и котлончето

Много от Ястията се приготвят за минути, от порядъка на 15 - 20мин.:mhehe:.

[scharfschutze]

Ама една темааа, а аз умирам от глад.

Още един десрет - ягоди с мед.
Вземате един буркан от 800мл (за компот ) и в него поставяте измитите ягоди, без да ги мачкате. Заливате ги с мед и оставяте да престои в хладилник за 5-6 часа. Една доза - един буркан.

Една кофичка кисело мляко я изпивате, като преди всяка глътка лапвате по една чаена лъжица с връх мед. После сте неудържими във всяко едно отношение.

Не знам за вас, но аз огладях нещо.

[Parabellum]

Тези дни Великият Магистър на Ордена-демек моя милост-за непросветените виж снимката по-долу-направи 10 килограма Горнооряховски суджук. Съвсем случайно съм от Горна Оряховица .
Пускам рецептата тук-правете, яжте и ме благославяйте.

-сол 220-230 грама
-чубрица 50 гр
-чер пипер 60 гр
-червен пипер 60 гр
-захар 50 гр
-кимион 50 гр
-червено вино 100 гр
- индийско орехче една кафена лъжичка

За любопитните-ако искате и снимки мога да сложа тук за да видите как си висят милите те-суджуци в гаража ми

[RAMMSTEIN]

а опитвал ли е някои суджук от еленско ( за целта трябва месо от елен които съвсем случаино !!! не на лова и бракониерството !!! е джаснат но не размазан от МПС ) може да се ползват и горепосочените подправки.

но няма по вкусно и питателно месо от прясното месо ( кат се казва топло още 6ава)
може да се приготви в вид на 6и64ета за целта месото се нарязва на средно големи повъзможност кубчета редят се на 6и64ето и се поръсват с 4ер и 4ервен(лют) пипер малко сол (или подправки по вкус)
след което се слагат на предварително нагорещена скара - и след това кана вино и т.н.( или кои квот има ) .

[Heinz W. Guderian]

Трябва да опитате моята скумрия, и пържена, и варена, а кат' ви сипя малко бяло винце и... ако не обичате морските същества ще ги обикнете...
П.С. И за тези които са се отвратили от риба в казармата ще се погрижа...
П.С.С. ...Ще има свинско и винско...

[ISTORIK]

Introduction to chinese kitchen
Part 1

Магия или изкуство е китайската кухня, или е опит и традиция, предавани от поколение на поколение, векове наред?
Мнозина имат вече някаква представа за китайската кухня, създадена от филми и книги или направо от магазините за хранителни стоки и от ресторантите на китайски емигранти по цял свят, но там се предлагат предимно ястия, представителни за южно китайските провинции, откъдето са повечето преселници. Храната в континентален Китай е доста по - пазлична от предлаганото в Европа, Америка или Австралия. Причината за този факт се крие в качеството на продуктите, на подправките и дори на питейната вода. Съвсем не са малко хората, които си мислят, че китайците се хранят само с морски краставици, водорасли, перки на акула, мозък от маймуна, кучета, червеи, змии, жаби, скакалци и скорпиони. В действителност, повечето от изброените ястия са доста скъпи деликатеси и се приготвят само в определени райони и при много специални случаи.
Китайците уважават кулинарното изкуство и гледат на храненето като на истински ритуал. Още в древен Китай, сред най - почитаните богове, бил богът на кухнята. Скрит зад печката или в комина над огнището, той ставал свидетел на всекидневието на всяко семейство. За да спечелят благоразположението на това божество, императорите от династията Цин му посветили една от седемте официални държавни церемонии.
Този култ към кулинaрията в Китай датира още от първите императорски династии.Китайците започнали да събират описания на ястия и начина на тяхното приготвяне преди повече от 3000 години. За съжъление, нито една от тези първи готвърски книги не е достигнълъ до нъс. Отделни сведения за майсторството на различни готвачи от двора на владетеля откриваме в историческите хроники, както и в някои научни съчинения. Едни от най - известните гастрономи и готвачи от китайската древност били философът Конфуций, (Според него, “Оризът никога не е достатъчно бял.” С тази фраза, той приканвал готвачите да не се задоволяват с постигнатото, а да се стремят към съвършенството. Не разрешавал на трапезата му да се сервират силно разварен ориз, ястия без подправки, неправилно нарязано месомного течности.), Ин - първи министър в дворъ нъ тримъ поредни влъдетели от династията Шън - 16 - 11 век пр. Р. Хр. (Според него, “Ястията трябва да бъдат сладки, но не прекалено; солени, но да не горчат от сол; люти, но не - огнени; леки, но не - безвкусни”.), принц Лю Ан от Западна Хан (Последният е автор на няколко готварски книги, съставял е менюто на императора, утвърдил е основните сосове: солен, сладък, кисел, горчив и лют, които придават неповторим вкус на всяко ястие. Той е автор на рецептата за доуфу - блюдо от пресечено соево мляко, превърнало се в основа на богата вегетарианска традиция в Китай.)…
Китайците са обърнали специално внимание на здравословното хранене още преди новата ера (тази на Христос), когато бил съставен първият медицински трактат “Хуанди нейцзин”. Според неговите автори, в основата на множество заболявания е начинът на хранене, а спазването на строги диети е част от задължителните грижи за здравето на организма на всеки пациент. В основата на профилактиката на повечето заболявания, древните лечители поставяли постигането на хармония между петте вкуса - солено, сладко, кисело, горчиво и люто.
Според известния писател Ли Ю, изпратил последния император от династията Мин и посрещнал първия - от династията Цин (това - в 1644 г.), начинът на приготвяне на всяко ястие трябва да се опрости максимално, да се намали количеството подправки, които убиват естествения вкус на продуктите. Ли Ю препоръчвал раци или омари, задушени в собствен сос, без никакви подправки, за да се запазят дъхът на морето И полезните за организма вещества. По негово време, когато морските продукти се пържели или се печели почти до овъгляване, тази рецепта имала ефекта на малка кулинарна революция.
Историята на съдовете, използвани в китайската кухня е не по - малко интересна от тази на ястията. Първите съдове били направени от глина, по - късно - от бронз, още по - късно се появили истински произведения на изкуството от злато, нефрит, сребро и скъп порцелан. Бедняците се задоволявали с глинени и бамбукови съдове. Най - старото китайско блюдо, открито от археолозите, датира отпреди повече от 5000 години и се нарича “ли”. То изглежда като ваза с три крачета, които, напълнени с вода, поддържали постоянна температура в него (нещо като термус?!). Няколко века след създаването на ли, се появил съдът “дин”, кйто имал определена “физиономия” - на животно или на птица.
През първите столетия на новата ера се появили два нови съда, които се употребяват и до днес. “Дзан” е направен от глина или от метал, горната му част прилича на бамбуково сито; предназначен е за приготвяне на ястия на пара. “Пан” е тиган с малко дъно. Олиото в него се загрява много бързо, а продуктите се изпържват за няколко минути - това е една от “магиите” на китайската кухня. Интересен и по - слабо познат е съдът
“хот пот” (от английски - “горещ съд”) - своеобразен самовар на дървени въглища. Направен е от бронз, висок е ок. 50 сантиметра, вътрешността му е разделена на две части - в долната се поставя жарава, а в горната кръгла част ври вода, чай, булйон или олио, в което се пускат късчета месо, зеленчуци, раци, нудли (китайски спагети; понякога достигат дължина от 1, 50 м.). Този оригинален съд, обикновено, се поставя в средата на масата, като всеки сам приготвя своето блюдо. “Хот пот” се използва не само в домашна обстановка, но и в ресторантите, особено - в студените зимни дни и вечери.
За китайците, кръглата маса е не само символ на равнопоставеност и взаимно разбирателство. Има още една причина за нейното по - широко използване. Съществува едно остроумно китайско изобретение, прикрепено към кръглата маса - въртящ се диск от дебело стъкло или от пластмаса, който доста улеснява сервирането. Диаметърът на диска е по - малък от този на масата, като, по този начин, остава достатъчно място за всички купички, чинийки, чаши, клечки за хранене и др. Върху диска се подреждат всички блюда - толкова на брой, колкото са сътрапезниците - и, с едно завъртане (на диска), всеки може да си сипе от предпочитаното ястие, без излишни усилия.
Традиционното китайско блюдо не надхвърля, по количество, една стандартна порция в европейски ресторант, само че ястието се предлага в дълбока чиния или купа.
Начините на сервиране и на хранене в Китай са доста свободни и европейският етикет почти не се спазва. Дори снежнобялата покривка да се “изпъстри” с петна от соев сос и от мазнина (а те не се извхистват никак лесно!), това няма да развали настроението на домакините, нито пък гостите ще се почувстват неловко. Защото, колкото по - изцапана е покривката, в края на угощението, толкова по - доволни са всички, защото това означава, че ястията са били премного вкусни, а сътрапезниците са похапнали твърде добре. Масата, предназначена за банкет, задължително е украсена с цветни гирлянди, опасващи въртящия се диск. Салфетките са сгънати в най - причудливи форми, две еднакви просто няма (да не забравяме, че китайците са майстори в изработването на най - разнообразни фигури чрез сгъване или изрязване на хартия - тези изкуства се наричат “оригами” и “киригами”). Най - често използван е традиционният синьо - бял порцеланов сервиз. За сватбено тържество, се сервира в жълти съдове, украсени с дракони и йероглифи, символизиращи двойно щастие. Това е своеобразен начин да се пожелаят здраве и благоденствие на младоженците. Пред всеки от сътрапезниците има малка чинийка, в която се сипва от ястията, купичка с ориз, малка порцеланова чашка с големината на напръстник за китайската оризова ракия “Маотай”, порцеланова дълбока плоскодънна лъжица , чифт дървени пръчици + едни дребни забавни предмети от дърво, порцелан или камък с причудливи форми на цветя или животни, където, по време на хранене, се поставят пръчиците (клечките).
Поднасянето на всяко ястие е интересен ритуал. Домакинята или сервитьорът донъся блюдото и високо произнася името му. Когато се сервират блюда от подобието на “Патица по пекински” или “Цяло печено прасенце”, платото само се демонстрира , след което го връщат в кухнята, за да бъде то нарязано и отново украсено, вече - по различен начин.
Разположението на сътрапезниците около масата също е свързано със старинни ритуали, а тук вече етикетът строго се спазва. От дясната страна на домакина сяда най - високопоставеният гост, а от лявата - неговата съпруга, след нея сяда следващият по важност гост. Останалите сътрапезници се подреждат според възрастта И обществения си ранг. Обикновено, в домашна обстановка, мястото на домакинята остава празно почти до края на угощението. Китайските ястия са вкусни, само когато са току що приготвени (!!!) и това обрича домакинята да прекарва по - голямата част от времето пред готварската печка. Техните вкусови качества се губят, при повторно затопляне, дори и в микровълновъ печка или при яденето им с метални прибори. А украсата на блюдото от пресни зеленчуци и плодове ще изгуби формата си. Не е леснода се създават истински картини от резенчета краставиц, домат, морков, зеле, лук, картоф, гъби и други.
Веднага възниква въпросът: “Как се яде само с две дървени клечки, вместо с метални нож, вилица и лъжица?”. Това гениaлно изобретение датира още от времето на династията Чжоу (XI - III век пр. Р. Хр.). Те са изобретени някъде през XI век пр. Р. Хр., малко след Троянската война (състоялa се в XII век пр. Р. Хр.). Тогава пръчиците служели за ядене на месо, зеленчуци и плодове, а оризът просто се ядял с ръка. Пръчиците/клечките за хранене, в онова далечно време, се наричали “чжу”, но тази дума се свързвала с лоши поличби, суеверията надделели и те получили наименованието “куаи”. По - късно, към него бил добавен йероглифът за бамбук - “цзъ”. Така се получило названието “куаицзъ”. В писмени паметници, датиращи отпреди повече от 3000 години, има твърде интересни описания на пръчиците за хранене. Оказва се, че първоначалната им форма е запазена непроменена чак до наши дни!!!
За направата им, били използвани различни материали: благородни метали, слонова кост, нефрит, скъпо дърво, клоазон. С помощта на сребърни пръчици тествали храната на владетеля и, ако в нея била сложена някаква отрова, пръчиците веднага променяли цвета си. Съвременните пръчици са с дължинa ок. 25 см., леко удебелени в единия край, където се хвaщат. Всеки човек си служи с пръчиците строго индивидуално. А, по това, може да се познае какъв е той по характер.
Как да ползваме клечките?! Много е лесно. Поставени една върху друга, двете клечки се хващат с дясната ръка така, сякаш се държи молив или писалка. Двете долни връхчета трябва да се докосват, но да бъдат свободни и да се движат като щипка на рак. Горната трябва да бъде съвсем малко по - напред от долната (както и молива е по - напред от острието на пергела, за да може да опише окръжност). Горната пръчица трябва да се придържа с върховете на палеца и показалеца, а долната лежи неподвижно върху възглавничката на средния пръст, като също се придържa от палеца. Гостът, който за първи път хваща пръчици в ръка и не може да се справи с тях, няма да изглежда невъзпитан, ако поиска да му донесат европейски прибори или, в краен случай, започне да се храни с порцеланова лъжица. Задължително е в ресторант да се яде с клечки. Е, може да помолиш и за вилица, но това значи всички да те гледат в устата и да се чудят как съумяваш да се справиш с един толкова мъчен за експлоатация прибор. Което е изнервящо, меко казано.
Когато домакинът или най - високопоставеният гост вземе пръчиците в ръкъ, това е знак, че всички могат да започнат да се хранят. С помощта само на пръчиците и на лъжица, китайците нарязват и отделят месото от костите на цяло печено прасенце, на пиле или на риба, а в кухнята си служат също предимно с тези прибори.
Китайският етикет има специфични изисквания и за начина, по който се държи купичкътъ с ориза. Тя е малка и доста лека, дъното й лежи върху края на пръстите, а палецът и показалецът я придържат за ръба. Купичката се доближава до брадичката, а с пръчиците ориза се избутва или изхвърля в устата на хранещия се.
Независимо, че на всяка маса има малко чайниче, пълно със соев сос, китайците никога не сипват от него върху ориза, за да не се изгубят белотата и мекотата му. Най - често, от всяко ястие се сипва по малко върху ориза, който е доста разварен, почти - безвкусен. Китайците почти никога не поставят на масата допълнителни подправки от рода на сол, черен и червен пипер, чубрица, олио, оцет…, защото смятат, че добрият готвач е длъжен, още докато приготвя ястието, да сложи необходимото количество подправки - нито повече, нито по - малко.
Ето защо, истински майстор е само този, който умее да съчетава трите основни изисквания към китайското ястие: приятен аромат, неповторим вкус, свеж цвят. Като четвърти компонент от съвършенството на китайската храна може да бъде добавена отчетливата структура на ястието. Зеленчуците трябва да запазят своята свежест и хрупкавост, месото да остане сочно, а сосът да не бъде нито гъст, нито рядък, да няма нито едно загоряло или прекалено разварено парченце…
Броят на най - популярните китайски ястия надвишава 5000, вкусовете на хората, живеещи на територията на Китай, са толкова различни, дори - често - противоположни, че, на практика, е почти невъзможно един готвач да бъде еднакво съвършен и за предястия, и за основни ястия, и за супи, и за десерти.

Очаквайте продължение!

[ISTORIK]

Introduction to chinese kitchen
Part 1

Магия или изкуство е китайската кухня, или е опит и традиция, предавани от поколение на поколение, векове наред?
Мнозина имат вече някаква представа за китайската кухня, създадена от филми и книги или направо от магазините за хранителни стоки и от ресторантите на китайски емигранти по цял свят, но там се предлагат предимно ястия, представителни за южно китайските провинции, откъдето са повечето преселници. Храната в континентален Китай е доста по - пазлична от предлаганото в Европа, Америка или Австралия. Причината за този факт се крие в качеството на продуктите, на подправките и дори на питейната вода. Съвсем не са малко хората, които си мислят, че китайците се хранят само с морски краставици, водорасли, перки на акула, мозък от маймуна, кучета, червеи, змии, жаби, скакалци и скорпиони. В действителност, повечето от изброените ястия са доста скъпи деликатеси и се приготвят само в определени райони и при много специални случаи.
Китайците уважават кулинарното изкуство и гледат на храненето като на истински ритуал. Още в древен Китай, сред най - почитаните богове, бил богът на кухнята. Скрит зад печката или в комина над огнището, той ставал свидетел на всекидневието на всяко семейство. За да спечелят благоразположението на това божество, императорите от династията Цин му посветили една от седемте официални държавни церемонии.
Този култ към кулинaрията в Китай датира още от първите императорски династии.Китайците започнали да събират описания на ястия и начина на тяхното приготвяне преди повече от 3000 години. За съжъление, нито една от тези първи готвърски книги не е достигнълъ до нъс. Отделни сведения за майсторството на различни готвачи от двора на владетеля откриваме в историческите хроники, както и в някои научни съчинения. Едни от най - известните гастрономи и готвачи от китайската древност били философът Конфуций, (Според него, “Оризът никога не е достатъчно бял.” С тази фраза, той приканвал готвачите да не се задоволяват с постигнатото, а да се стремят към съвършенството. Не разрешавал на трапезата му да се сервират силно разварен ориз, ястия без подправки, неправилно нарязано месомного течности.), Ин - първи министър в дворъ нъ тримъ поредни влъдетели от династията Шън - 16 - 11 век пр. Р. Хр. (Според него, “Ястията трябва да бъдат сладки, но не прекалено; солени, но да не горчат от сол; люти, но не - огнени; леки, но не - безвкусни”.), принц Лю Ан от Западна Хан (Последният е автор на няколко готварски книги, съставял е менюто на императора, утвърдил е основните сосове: солен, сладък, кисел, горчив и лют, които придават неповторим вкус на всяко ястие. Той е автор на рецептата за доуфу - блюдо от пресечено соево мляко, превърнало се в основа на богата вегетарианска традиция в Китай.)…
Китайците са обърнали специално внимание на здравословното хранене още преди новата ера (тази на Христос), когато бил съставен първият медицински трактат “Хуанди нейцзин”. Според неговите автори, в основата на множество заболявания е начинът на хранене, а спазването на строги диети е част от задължителните грижи за здравето на организма на всеки пациент. В основата на профилактиката на повечето заболявания, древните лечители поставяли постигането на хармония между петте вкуса - солено, сладко, кисело, горчиво и люто.
Според известния писател Ли Ю, изпратил последния император от династията Мин и посрещнал първия - от династията Цин (това - в 1644 г.), начинът на приготвяне на всяко ястие трябва да се опрости максимално, да се намали количеството подправки, които убиват естествения вкус на продуктите. Ли Ю препоръчвал раци или омари, задушени в собствен сос, без никакви подправки, за да се запазят дъхът на морето И полезните за организма вещества. По негово време, когато морските продукти се пържели или се печели почти до овъгляване, тази рецепта имала ефекта на малка кулинарна революция.
Историята на съдовете, използвани в китайската кухня е не по - малко интересна от тази на ястията. Първите съдове били направени от глина, по - късно - от бронз, още по - късно се появили истински произведения на изкуството от злато, нефрит, сребро и скъп порцелан. Бедняците се задоволявали с глинени и бамбукови съдове. Най - старото китайско блюдо, открито от археолозите, датира отпреди повече от 5000 години и се нарича “ли”. То изглежда като ваза с три крачета, които, напълнени с вода, поддържали постоянна температура в него (нещо като термус?!). Няколко века след създаването на ли, се появил съдът “дин”, кйто имал определена “физиономия” - на животно или на птица.
През първите столетия на новата ера се появили два нови съда, които се употребяват и до днес. “Дзан” е направен от глина или от метал, горната му част прилича на бамбуково сито; предназначен е за приготвяне на ястия на пара. “Пан” е тиган с малко дъно. Олиото в него се загрява много бързо, а продуктите се изпържват за няколко минути - това е една от “магиите” на китайската кухня. Интересен и по - слабо познат е съдът
“хот пот” (от английски - “горещ съд”) - своеобразен самовар на дървени въглища. Направен е от бронз, висок е ок. 50 сантиметра, вътрешността му е разделена на две части - в долната се поставя жарава, а в горната кръгла част ври вода, чай, булйон или олио, в което се пускат късчета месо, зеленчуци, раци, нудли (китайски спагети; понякога достигат дължина от 1, 50 м.). Този оригинален съд, обикновено, се поставя в средата на масата, като всеки сам приготвя своето блюдо. “Хот пот” се използва не само в домашна обстановка, но и в ресторантите, особено - в студените зимни дни и вечери.
За китайците, кръглата маса е не само символ на равнопоставеност и взаимно разбирателство. Има още една причина за нейното по - широко използване. Съществува едно остроумно китайско изобретение, прикрепено към кръглата маса - въртящ се диск от дебело стъкло или от пластмаса, който доста улеснява сервирането. Диаметърът на диска е по - малък от този на масата, като, по този начин, остава достатъчно място за всички купички, чинийки, чаши, клечки за хранене и др. Върху диска се подреждат всички блюда - толкова на брой, колкото са сътрапезниците - и, с едно завъртане (на диска), всеки може да си сипе от предпочитаното ястие, без излишни усилия.
Традиционното китайско блюдо не надхвърля, по количество, една стандартна порция в европейски ресторант, само че ястието се предлага в дълбока чиния или купа.
Начините на сервиране и на хранене в Китай са доста свободни и европейският етикет почти не се спазва. Дори снежнобялата покривка да се “изпъстри” с петна от соев сос и от мазнина (а те не се извхистват никак лесно!), това няма да развали настроението на домакините, нито пък гостите ще се почувстват неловко. Защото, колкото по - изцапана е покривката, в края на угощението, толкова по - доволни са всички, защото това означава, че ястията са били премного вкусни, а сътрапезниците са похапнали твърде добре. Масата, предназначена за банкет, задължително е украсена с цветни гирлянди, опасващи въртящия се диск. Салфетките са сгънати в най - причудливи форми, две еднакви просто няма (да не забравяме, че китайците са майстори в изработването на най - разнообразни фигури чрез сгъване или изрязване на хартия - тези изкуства се наричат “оригами” и “киригами”). Най - често използван е традиционният синьо - бял порцеланов сервиз. За сватбено тържество, се сервира в жълти съдове, украсени с дракони и йероглифи, символизиращи двойно щастие. Това е своеобразен начин да се пожелаят здраве и благоденствие на младоженците. Пред всеки от сътрапезниците има малка чинийка, в която се сипва от ястията, купичка с ориз, малка порцеланова чашка с големината на напръстник за китайската оризова ракия “Маотай”, порцеланова дълбока плоскодънна лъжица , чифт дървени пръчици + едни дребни забавни предмети от дърво, порцелан или камък с причудливи форми на цветя или животни, където, по време на хранене, се поставят пръчиците (клечките).
Поднасянето на всяко ястие е интересен ритуал. Домакинята или сервитьорът донъся блюдото и високо произнася името му. Когато се сервират блюда от подобието на “Патица по пекински” или “Цяло печено прасенце”, платото само се демонстрира , след което го връщат в кухнята, за да бъде то нарязано и отново украсено, вече - по различен начин.
Разположението на сътрапезниците около масата също е свързано със старинни ритуали, а тук вече етикетът строго се спазва. От дясната страна на домакина сяда най - високопоставеният гост, а от лявата - неговата съпруга, след нея сяда следващият по важност гост. Останалите сътрапезници се подреждат според възрастта И обществения си ранг. Обикновено, в домашна обстановка, мястото на домакинята остава празно почти до края на угощението. Китайските ястия са вкусни, само когато са току що приготвени (!!!) и това обрича домакинята да прекарва по - голямата част от времето пред готварската печка. Техните вкусови качества се губят, при повторно затопляне, дори и в микровълновъ печка или при яденето им с метални прибори. А украсата на блюдото от пресни зеленчуци и плодове ще изгуби формата си. Не е леснода се създават истински картини от резенчета краставиц, домат, морков, зеле, лук, картоф, гъби и други.
Веднага възниква въпросът: “Как се яде само с две дървени клечки, вместо с метални нож, вилица и лъжица?”. Това гениaлно изобретение датира още от времето на династията Чжоу (XI - III век пр. Р. Хр.). Те са изобретени някъде през XI век пр. Р. Хр., малко след Троянската война (състоялa се в XII век пр. Р. Хр.). Тогава пръчиците служели за ядене на месо, зеленчуци и плодове, а оризът просто се ядял с ръка. Пръчиците/клечките за хранене, в онова далечно време, се наричали “чжу”, но тази дума се свързвала с лоши поличби, суеверията надделели и те получили наименованието “куаи”. По - късно, към него бил добавен йероглифът за бамбук - “цзъ”. Така се получило названието “куаицзъ”. В писмени паметници, датиращи отпреди повече от 3000 години, има твърде интересни описания на пръчиците за хранене. Оказва се, че първоначалната им форма е запазена непроменена чак до наши дни!!!
За направата им, били използвани различни материали: благородни метали, слонова кост, нефрит, скъпо дърво, клоазон. С помощта на сребърни пръчици тествали храната на владетеля и, ако в нея била сложена някаква отрова, пръчиците веднага променяли цвета си. Съвременните пръчици са с дължинa ок. 25 см., леко удебелени в единия край, където се хвaщат. Всеки човек си служи с пръчиците строго индивидуално. А, по това, може да се познае какъв е той по характер.
Как да ползваме клечките?! Много е лесно. Поставени една върху друга, двете клечки се хващат с дясната ръка така, сякаш се държи молив или писалка. Двете долни връхчета трябва да се докосват, но да бъдат свободни и да се движат като щипка на рак. Горната трябва да бъде съвсем малко по - напред от долната (както и молива е по - напред от острието на пергела, за да може да опише окръжност). Горната пръчица трябва да се придържа с върховете на палеца и показалеца, а долната лежи неподвижно върху възглавничката на средния пръст, като също се придържa от палеца. Гостът, който за първи път хваща пръчици в ръка и не може да се справи с тях, няма да изглежда невъзпитан, ако поиска да му донесат европейски прибори или, в краен случай, започне да се храни с порцеланова лъжица. Задължително е в ресторант да се яде с клечки. Е, може да помолиш и за вилица, но това значи всички да те гледат в устата и да се чудят как съумяваш да се справиш с един толкова мъчен за експлоатация прибор. Което е изнервящо, меко казано.
Когато домакинът или най - високопоставеният гост вземе пръчиците в ръкъ, това е знак, че всички могат да започнат да се хранят. С помощта само на пръчиците и на лъжица, китайците нарязват и отделят месото от костите на цяло печено прасенце, на пиле или на риба, а в кухнята си служат също предимно с тези прибори.
Китайският етикет има специфични изисквания и за начина, по който се държи купичкътъ с ориза. Тя е малка и доста лека, дъното й лежи върху края на пръстите, а палецът и показалецът я придържат за ръба. Купичката се доближава до брадичката, а с пръчиците ориза се избутва или изхвърля в устата на хранещия се.
Независимо, че на всяка маса има малко чайниче, пълно със соев сос, китайците никога не сипват от него върху ориза, за да не се изгубят белотата и мекотата му. Най - често, от всяко ястие се сипва по малко върху ориза, който е доста разварен, почти - безвкусен. Китайците почти никога не поставят на масата допълнителни подправки от рода на сол, черен и червен пипер, чубрица, олио, оцет…, защото смятат, че добрият готвач е длъжен, още докато приготвя ястието, да сложи необходимото количество подправки - нито повече, нито по - малко.
Ето защо, истински майстор е само този, който умее да съчетава трите основни изисквания към китайското ястие: приятен аромат, неповторим вкус, свеж цвят. Като четвърти компонент от съвършенството на китайската храна може да бъде добавена отчетливата структура на ястието. Зеленчуците трябва да запазят своята свежест и хрупкавост, месото да остане сочно, а сосът да не бъде нито гъст, нито рядък, да няма нито едно загоряло или прекалено разварено парченце…
Броят на най - популярните китайски ястия надвишава 5000, вкусовете на хората, живеещи на територията на Китай, са толкова различни, дори - често - противоположни, че, на практика, е почти невъзможно един готвач да бъде еднакво съвършен и за предястия, и за основни ястия, и за супи, и за десерти.

Очаквайте продължение!