Библиотека (оттук, оттам...)

[dibo]

Книгата е пълна с неточности и пропагандни клишета, но снимките са много ценни.

[Guy de Mont Ferrand]

Розен В. Р. Император Василий Болгаробойца: Извлечения из летописи Яхъи Антиохийского. СПб. 1883

[Guy de Mont Ferrand]

Admiral von Scheer - Germany's High Sea Fleet in the World War

[Alex Y]

Белгардската настъпателна операция през 1944 година. Издание на Военная Летопись.Качил съм я тук.

http://rapidshare.com/files/26746850/Na_zemli_Jugoslavii.rar.html

Има доста неща за нашата армия плюс снимки и камуфлажи на нашите машини.
Та кой щеше да ме черпи с бира?

Слабо книга.

[Хана]

Снимки на София от 1912 година
Пѫтеводитель на София и околностьта й (1910 г.)
Рисунки, правени от турски художник, през 1912 година

[dibo]

Допълнение към връзките (линковете) на Хана за стара София:

http://www.kroraina.com/bugarash/bugarash/starasofia/stara_sofia.html

Дали модераторът да не отдели връзките за София от тази тема в отделна Важна тема?

Когато има време и желание разбира се

[Хана]

Стари български указатели онлайн в Библиотеката на Конгреса (САЩ)

1.Алманах Царство България/ Bulgarisches Staatsadressbuch. 1917. Leipzig: Dr. Iwan Parlapanoff & Co.

http://hdl.loc.gov/loc.gdc/scd0001.20070320002al.2
http://hdl.loc.gov/loc.gdc/scd0001.20070320002al.1

2. Алманах Царство България/ Bulgarisches Staatsadressbuch. 1919. Leipzig: Dr. Iwan Parlapanoff & Co.

http://hdl.loc.gov/loc.gdc/scd0001.20070320001al.2
http://hdl.loc.gov/loc.gdc/scd0001.20070320001al.1

Тези книги, публикувани от д-р Иван Парлапанов, са най-старите български указатели в колекцията на Библиотеката на Конгреса. Освен информация за личности и бизнеси указателите съдържат още карти и реклами. Преди информацията за всеки град стоят имената на управниците му. Изданието от 1917 година има няколко уникални характеристики: черно-бели снимки на царското семейство, списък с представителите в Народното събрание, партиите, от които са издигнати, както и немски превод на всички страници. В допълнение към традиционните указателни списъци изданията предлагат кратка история на България, конституцията на Царство България, статистически данни и съвети как се пишат бизнес писма.

Издателят на указателите д-р Иван Парлапанов (1874-1958 г. ) е българин, който прекарва по-голяма част от живота си в Германия. Първо е вицеконсул, а по-късно става консул в Лайпциг (1929-1936 г.).

3. Телефонна книга на София. 1945. Главна дирекция на пощите, телеграфите и телефоните.

http://hdl.loc.gov/loc.gdc/scd0001.20060714001te.2
http://hdl.loc.gov/loc.gdc/scd0001.20060714001te.1

4. Телефонна книга на София. 1947. Главна дирекция на пощите, телеграфите и телефоните.

http://hdl.loc.gov/loc.gdc/scd0001.20051109001mi.2
http://hdl.loc.gov/loc.gdc/scd0001.20051109001mi.1

[tonev]

Стари български указатели онлайн в Библиотеката на Конгреса (САЩ)

1.Алманах Царство България/ Bulgarisches Staatsadressbuch. 1917. Leipzig: Dr. Iwan Parlapanoff & Co.

http://hdl.loc.gov/loc.gdc/scd0001.20070320002al.2
http://hdl.loc.gov/loc.gdc/scd0001.20070320002al.1

2. Алманах Царство България/ Bulgarisches Staatsadressbuch. 1919. Leipzig: Dr. Iwan Parlapanoff & Co.

http://hdl.loc.gov/loc.gdc/scd0001.20070320001al.2
http://hdl.loc.gov/loc.gdc/scd0001.20070320001al.1

Тези книги, публикувани от д-р Иван Парлапанов, са най-старите български указатели в колекцията на Библиотеката на Конгреса. Освен информация за личности и бизнеси указателите съдържат още карти и реклами. Преди информацията за всеки град стоят имената на управниците му. Изданието от 1917 година има няколко уникални характеристики: черно-бели снимки на царското семейство, списък с представителите в Народното събрание, партиите, от които са издигнати, както и немски превод на всички страници. В допълнение към традиционните указателни списъци изданията предлагат кратка история на България, конституцията на Царство България, статистически данни и съвети как се пишат бизнес писма.

Издателят на указателите д-р Иван Парлапанов (1874-1958 г. ) е българин, който прекарва по-голяма част от живота си в Германия. Първо е вицеконсул, а по-късно става консул в Лайпциг (1929-1936 г.).

благодарско пра- прадядо ми е споменат! и това в едно чирпанско село - свобода!

[albireo]

напоследък се уредих с доста статии публикувани в Journal of Military history.
Това е кратко каталогче, което подготвих за първата партида от тях. Ако някой иска нещо, да свирка на ЛС. Повече каталогчета няма да има, защото открих, че в нета, на сайта на списанието може да се види подобно нещо. Не гарантирам всяка статия, но доста от тях мога да ги получа и препратя.

[Ханс]

Забелязах една тема посветена на източниците и авторите, което събуди старата ми идея да пусна един кратък текст (даже може да съм я реализирал вече, но да не помня. В този слуай моля да бъда извинен). Тъй като той не е посветен на (пра)българите и дори не е посветен на (пра)небългарите, реших че ще е по-добре да го пусна тук.
Самият текст се занимава с въпроса за оценката на материалите, с които човек работи при изготвяне на историческите реконстуркции. Едва ли ще помогне с нещо за разгадаване на смисъла на живота (т.е. произхода на (пра)българите), но пък може да е интересен на някого и дори малко полезен на друг.
Е, дано докато пиша това обяснение, не забравя да сложа и текста...

[albireo]

Като продължение на инициативата за статии от JMH (виж 2 мнение по-горе) разполагам с достъп до всички статии на Д. Гланц от Slavic Military Studies (той е основател на списанието).

http://www.informaworld.com/smpp/title~content=t713636668~db=all

Ако нещо ви интересува - ЛС.

[gollum]

Да префразирам известната реплика - свали всичко, пък после всеки ще разпознае своето .

[albireo]

Не ги свалям аз, а един човек с достъп до архивите на това списание. Не се чувствам много комфортно да го карам да сваля всичко, щото е зает човек и обикновенно няма много време. Аз на него му поръчвам по 1-2 статии месечно и обикновенно другия месец са готови.

[gollum]

А, е, заблудил съм се, аз реших, че ти, образно казано, си заел позиция пред града и се готвиш да пуснеш ордите на сеч и грабеж, и единствено от куртоазия питаш, дали и някой друг не би искал да се присъедини към обирането на плодовете на победата .

[albireo]

Така, да кажем, че вече няколко списания са "оплячкосани" на 90 и повече процента. Въпреки, че на този форум малцина са интересуващите се от военна история, аз продължавам да упорствам с рекламата. На първо време ето ви списък на всички статии на Гланц, с които разполагам (т.е. налични са ми на диск у нас, не трябва тепърва да се свалят). При интерес пишете ЛС.