Клуб "Военна история"

[DelaRea]

Уф, жалко че чак сега виждам тази тема...
Щях да дойда снощи, ама си нямах понятие, че изобщо има такъв клуб. Кога ще има следваща "лекция", знае ли се? Ако е следващата седмица, ще дойда със сигурност, без значение каква е темата (ако не за друго, поне да се видя на живо със съфорумците )

За да няма проблем с логистиката - разпознаване, влизане и т.н., можем да си направим една среща 15 минути преди началото, някъде отпред.

[gollum]

Най-вероятно ще има лекция другата седмица, във вторник или в сряда (и в двата случая в 18:00). Мястото е (нормално) 83-та аудитория, на 4-ти етаж в южното крило (историческия факултет е там) на СУ. Намира се лесно. Известен проблем е минаването на входа (заради старците-пазители), но ако човек изглежда, че знае къде отива и при поискване на документ покаже някакъв такъв (аз минавам с лична карта), няма проблеми.
Що се отнася до срещата преди това - поне за мен е неосъществимо - аз едва успявам за началото.

ПП Да не останеш с грешно впечатление - инициативата и цялата организация няма нищо общо с нашия форум. Просто така се случи, че обикновено половината от хората, които ходят членуват и тук.

[albireo]

DelaRea,
лекциите са всеки вторник (понякога сряда). До края на месеца ще има още две - едната ще е на Александър на тема Опити за империализъм през Новото време (или нещо подобно), другата вероятно ще е на тема Войните за обединение на Германия, като много се надявам да я водя аз (може би с Юлиян). Но за нея има малки проблеми - другата седмица аз съм извън страната, не се знае дали Юлиян ще може по-другата т.е. твърде е възможно Юлиан да води нещо другата седмица (може би дори именно войните за обединение на Германия, въпреки че мен ще ме е безкрайно яд, ако стане така да пропусна тая тема), абе общо взето чакай обновления тук в темата, на страницата на клуба или на фейсбук страницата им (лесно ще ги откриеш в нета).

[DelaRea]

Супер!
Темите са прелюбопитни, идвам със сигурност и на двете.

[gollum]

Значи - за 22.01 ще е темата за немските войни за обединение (1866-1871), ще я водят Албирео и Юлиян. Трябва се получи много интересна лекция. Така че следващата седмица трябва да е темата на Александър за провалите на големите империи, но не знам дали ще е във вторник или сряда (предполагам, че вторник е по-вероятен).

[albireo]

Понеделник

[gollum]

Е, значи още по-добре че избързахме с обявяването, че ей го понеделник кога е. Аз мисля че ще успея да мина (за твоята тема със сигурност ще съм на линия). Надявам се, че и друго хора от четящите форума ще наминат - все пак, последните две лекции преди "ваканцията" през февруари.

[Kramer]

Сериозна тема, ще се опитам пак да вляза.

[gollum]

Ще успееш - вървиш целеустремено, ако ти поискат документ - показваш лична карта и продължаваш без да обясняваш каквото и да е.

[albireo]

Темата в понеделник: Провалените интервенции 1400-1750г.
Мястото е конферентна зала 2 - Северното Крило.

[Guy de Mont Ferrand]

Темата в понеделник: Провалените интервенции 1400-1750г.
Мястото е конферентна зала 2 - Северното Крило.

Бре, защо толкова обширен период? И за какви интервенции става въпрос (интересно ми е най-вече за първата част от периода)?

[albireo]

Защото така си го е избрал лекторът. В случая Александър.

[gollum]

Днес се получи много добро събиране. Първоначално се събрахме около десетина души (за изненада на Воланд, който бе на лекцията на Даниц и имаше малко по-високи очаквания ), но в крайна сметка аудиторията надхвърли петнадесет души. От познатите лица - Воланд, Албирео, Дибо и още неколцина.
За пръв път съм във втора зала - както отбеляза Воланд, - много приятно подредена и подходяща точно за такъв род занятия, особено ако аудиторията е по-активна (те. за нещо като беседи ще е идеална). Разполага с вграден проектор, удобство, от което Александър се възползва максимално добре. Лекцията продължи малко повече от час и половина (да отбележа, можеше и повече, но... ъъ, обстоятелствата диктуваха друго ).
Още в началото Александър ограничи първоначално обявения от към три столетия до едва половинка - първата половина на петнадесетото столетие (но пък каква половинка! изпълнена със събития; чсто достигам до това лично откритие за вековете, които познавам слабо, т.е. почти всички и навсякъде). Но дори и така времето не му стигна, та от замислените четири примера (два европейски и два далекоизточни) се налжи след гласуване на аудиторията да се разминем със слепият военачалник Жижка и подвизите на армиите на чашата .
Александър започна лекцията с доста обширно въведение в столетието (и картата на Стария свят - всичко, за което си струва да се говори тогава), запознаване с политическите реалности към началото на столетието (изпълнено със събития, впрочем, като всяко друго), след това премина към пространно "оправдание" на самата тема: т.е. що са това "велики сили" в началото на "новите времена", правят ли интервенции като сегашните и колко често се случва очакванията им да се разминат с реалностите. Бързо се достигна до работното понятие за "провалени интервенция" , т.е. опитите на "силна държава" да се възползва от кризата или отслабването на друга държава (признавам си, че би ми било интересно да чуя как Хуситските войни ще се вместят в този контекст, но явно ще остане за някоя идна среща). Логично бе посочено, че ако се интересуваме от история, можем да научим много не само от успехите, но и (може би дори още повече) от неуспехите на коя да е държава.
Последва първото препитване на аудиторията (този подход започва все повече да ми допада ) да се посочат кандидатите за континентални (или поне "големи") сили в Европа (за Югоизточна Азия нещата са ясни). След като бяха изредени всички възможни кандидатки Александър ни обърна внимание върху често пренебрегваното Унгарското кралство, като го определи като една от големите военни сили (във всеки случай, като постоянна армия) с голяма и добре организирана територия.
След това преминахме към първият пример: последната третина към Стогодишната война (много забавно илюстрирана с една карта на провинциите, която Александър оцветяваше в реално време - както Албирео отбеляза тъкмо бе успял да дойде) "каква е тази "Дипломация"?") като за дълго се потопихме в интригите и перипетиите на тази презабавна интервенция (дори бяха споменати френските пълководци от новото поколение - колкото успешни, толкова и извратени - е, сред тях се оказа и създателят на вторият постоянен артилерийски парк в Европа). Това изяде основното време на лекцията, но бих казал, че макар и да нямаше нищо ново по отношение на вонената страна на нещата (донякъде слабо застъпена и схематична), то политическата бе изложена добре.
В последната (трета) част на лекцията - вече в ускорен темп, - се прехвърлихме в Юго-Източна Азия (тук можете да си представите карта и движеща се червена линия а ла филмите за Индиана Джоунс ). ЗА мен тази част от лекцията бе най-интересна, защото слабо познавам региона - особено по това време.
Александър ни запозна накратко с политическия контекст и условията към началото на интересуващите го конфликти: две военни интервенции на Китай, като едната е дори по-скоро опит за "успокояване" на размирни племена, застрашаващи територията на една от големите южни провинции на империята на династията Мин, а другата - върху която се спряхме основно, - "Виетнамската война" на ХV век - опит на династията Мин да "сложи ръка" върху северно-виетнамското кралство, по това време в упадък. Причините се оказаха прозаични - виетнамската дървесина, необходима за китайските флотилии от големи кораби. Научихме много интересни неща - за състоянието на Минската армия, за един доблестен и (несъмнено) смел, но най-вече успешен виетнамски благородник-водач на партизанската война.
Сред белезникавите кълбета военна мъгла (или миазми от джунглите и бреговете на Меконг) се мяркаха стохилядни армии от китайци-северняци (е, не чак от Харбин, да не си помислите нещо), евнуси-военначалници (или накратко защо умението да се съставят съвършени четиристишия за прасковените цветове рядко вършат работа, ако си имаш работа с невъзпитани и неграмотни южни варвари), южноазиатски слонове от спомагателнтите части, разнообразни огнестрелни оръжия (включително китайки мускетари, с кратък полеви справочник за това как да се държи барута сух при 96% влажност), дръзки набези и чиновнически главоболия (вече ми е ясно защо логистиката е за професионалистите), на последно място научихме кога Пекин става столица, а строежа на Забранения град и, разбира се, не се мина без император (че и управител на Пекин), готов да жертва милиони от поданиците си за мащабни и леко грандомански проекти от рода на удобни еднолични покои на хиляди хектари площ или най-големия плавателен канал в историята на човешките мега-проекти (сигурно от "Дискавъри" вече правят серия за него), т.е. нещо като цар Симеон на Далечния изток ( ).
Лекцията приключи без въпроси, но с едно интересно предположение на лектора - че затварянето на Китай няколко десетилетия по-късно може би е свързано с ред от неуспехи и загуба на ресурси, а не толкова с чисто културни или други подобни фактори. Допадна ми.
Всичко това бе поднесено в сърцат стил и облечено в много хумор. Ако съжалявам за нещо, то е че съм изпуснал предишните му лекции.

[piston]

Лекцията приключи без въпроси...

Мда, изненадан съм, че агитката от "Бойна слава" не се включи....
Аз лично щях да си направя устата за битката при Аженкур и ефекта от "прославените" английски стрелци. Незнам защо, но ми се струва, че стрелите им не са имали особен ефект върху френските рицари....

[gollum]

Мда, изненадан съм, че агитката от "Бойна слава" не се включи....

Е, включихме се малко по-рано с това-онова. Но беше очевидно (съвсем), че Александър бърза да приключи, та щеше да ми е неудобно да го забавям (подозирам, не само на мен). Още повече, че той е по-скоро по политико-стратегическите въпроси, отколкото по военните (на тях не се и спира).
Иначе ако разглеждаме нещата военно-исторически, лекция ще трябва да се прави върху една кампания, понякога дори върху едно сражение.

Аз лично щях да си направя устата за битката при Аженкур и ефекта от "прославените" английски стрелци. Незнам защо, но ми се струва, че стрелите им не са имали особен ефект върху френските рицари....

А това щеше да е съвсем тактически въпрос, при това, струва ми се, че е общо място (и моето мнение е, че ролята на стрелците не се схваща правилно). Аз бих отделил време и за шевошетата и въобще цялото онова "обикаляне из Нормандия", за което Александър спомена мимоходом. Но както и да е.
Иначе не съм съгласен, че не са имали ефект. По-скоро ефектът е различен. Но това сме го обсъждали в нарочна тема, та да не се повтарям.

ПП Преди време ми бе попадала една статия за огнестрелните оръжия точно от онзи Виетнамо-Китайски конфликт. Ако правилно си спомням, виетнамците също имаха някакви пушкала (и металургия).