Клуб "Военна история"

[gollum]

Мислех да успея да отида на сбирката вчера, но не се получи. Някой ходи ли? Как беше?

[albireo]

Това че беше в сряда, тотално прецака всичките ми планове адски ме е яд.

[gollum]

Мда, имаше такъв момент и при моя милост. Предполагам, че е било неизбежно: проблеми с организацията.

[Medivh]

Темата определено беше интересна и имаше възможност за сериозна дискусия още в началото, на база дали въобще може да се говори за подобно нещо като "Персийско наследство" в онзи смисъл на това понятие, който изниква първо в съзнанието - да се възкачиш на трона или под "наследство" по-скоро може да се разбира придобиване от заинтересовани страни на контрол върху вече изградена търговска мрежа, религиозни позиции (бидейки шиити, персийците са малко трън в оичите на сунитите от Османската империя и Афганските племена) и други подобни интересни въпроси. Освен това повод да дискусия е и въпросът дали тази поредица от войни случиула се в периода може да се разглежда като една голяма война или са отделни конфликти на една и съща територия, което според мен влиза в състава на големия въпрос дали може да се говори за война за наследство в онзи смисъл на думата, за който вече споменах. Александър беше така добър да ни представи неговата позиция, която както се разбира от заглавието на темата се изразява в защита на горните идеи. Освен това поговорихме за Русия, Османската империя, Афганските племена, Оман (който по това време явно е доста сериозна сила), Персия, Грузия и Азърбеджан и техните интереси и копнежи в района. Обсъди се факта, че Русия е единствената, която има флот в Каспийско море и колко този флот не е добър в техническо отношение, защото е изграден на бързо. Поговорихме си за пълководци и въоръжение, като на мен лично ми направи впечатление оръдията, качени на камили. Даде се и нещо като тиизър за някоя от следващите сбирки, на която щер се засегне темата за португалската експанзия в района на Близкия изток и Азия.
Простете ако нещо забравям, ако се присетя ще допълвам.

[piston]

... но преди това, понеже споменах вчера на срещата (съвсем страничен въпрос, между другото), за първите радари, използвани в края на ВСВ за контра-батарейна борба и това предизвика учудване сред част от публиката и съответните въпроси, ще допълня съвсем накратко споменатото. Става въпрос за наземни радарни установки, първоначално разработени за фронтово ПВО (към 43-та и особено 44-таизползването на подобни радари е достатъчно масово сред западните сили, немците също използват подобни), които се оказва, че засичат минометни мини (както и артилерийски снаряди, но минометните мини (заради стабилизаторите) давали по-добро отражение). Впоследствие се разработват сравнително прости процедури (за тогавашните аналогови изчислителни устройства, с които разполагат батареите) за изчисляване на обратната траектория, т.е. на позицията на оръдието. Те са ефективни тогава само за боеприпаси с висока траектория (изстреляни под вертикален ъгъл над 45, защото траекторията е достатъчно проста (близка до "правилна" парабола) и двете й "рамена" са много сходни, т.е. екстраполацията е лесна), т.е. преди всичко за миномети. За последните успяват да дадат сравнително точна обратна позиция в рамките на 15-20 метра.
В следствие на тези "открития" започва масовата употреба на ПВО-радари за контра-батарейна борба с миномети (особено неприятна заплаха за Съюзниците в рамките на сраженията в Северна Франция), както и разработката на мобилни (като за тогава - трябва да си спомним какви са "конвенционалните" контра-батарейни средства ) специализирани радарни установки за контра-батарейна борба. Тези разработки "успяват" общо взето за края на войната. Но "преработените" ПВО-радари виждат служба в контра-батарейна употреба през 1944 и 45-та година в Европа (отчасти в Италия и във Франция и Германия).
Разбира се, всички тези радарни установки освен контра-батарейна употреба имат и допълнителната роля на коригиране на собствения артилерийски огън (което важи общо взето и за останалите средства за артилерийско разузнаване).

Благодаря за информацията, но нищо конкретно не виждам в нея. Ще ми се да посочите конкретна разработка, която визирате, защото след, признавам, неособено щателно търсене, освен текста, който сте цитирали от уикипедия, не намерих нищо конкретно за "противобатарейна" употреба на радара през ВВ2...

[gollum]

Здравей, piston и добре дошъл във форума.

Това може би си е разговор за самостоятелна тема за контра-батарейните средства (и борба). Не знам колко конкретна информация те интересува. Ако търсиш описание на конкретни случки, за съжаление, аз не съм попадал на такива (може би защото са много тактически или по друга причина). Попадал съм на информация за британската артилерия и употребата в нейните АИР-подразделения на ПВО-радари (ще дам и типовете малко по-долу), както и споменавания, че при щатската артилерия също са се използвали (логично).
Този текст (от прекрасния сайт за историята на британската артилерия) може би ще бъде достатъчно конкретен:

RADAR

In 1943 the British started mortar locating experiments with radars and in 1944 their use became quite extensive in both NW Europe and Italy. The radars used were AA No 3, Mk 2 (GL III ) and AA No 1, Mk 5 (SCR 584). The latter were better and could produce locations accurate to about 25 yards. The former was also used to track meteorology balloons and hence the production of meteor telegrams. Radars designed for observing artillery fire, ground surveillance and mortar locating were advanced in development when the war ended. However, experimental observation of fire radars were successfully deployed early in 1945 to Italy and NW Europe. In mid 1944 British and Canadian army radar batteries were formed in NW Europe, primarily in a counter-mortar role. The next table summarises the field artillery radars.


-------------------------------------------------------------
Table 2 - Field Artillery Radar Summary

радарна установка: CA No. 1 Mk. 4 (F)
Role: Control of artillery fire and engagement of moving targets
Developed in 1944 from coast artillery 'fall of shot ' radar.
Trailer mounted, weight 7,190 tons.
Power supply - separate trailer 15 kVA generator.
3 operators.
3-cm wavelength.
Could observe shell bursts at 20,000 yds in good conditions.
Also used for mortar locating
Deployed in NW Europe and Italy.

радарна установка: FA No. 1 Mk. 1
Role: Control of artillery fire and engagement of moving targetsDeveloped from CA No. 1 Mk. 4 (F).
Half track mounted, weight 10 tons.
Power supply - separate trailer 6.25 kVA generator.
3 operators.
3-cm wavelength.
Could observe shell bursts at 20,000 yds in good conditions.

радарна установка: FA No. 1 Mk 2
Role: Control of artillery fire and engagement of moving targets
Developed from CA No. 1 Mk. 4 (F).
Post war

FA No. 2 Mk. 1
Detection of Movement
Doppler radar for moving target indication.
Development and trials only.

AA No. 3 Mk. 2 (F)
Mortar Location
Developed from AA No 3, Mk 2 (GL III ).
Trailer mounted, weight 9,189 tons.
Power supply - separate trailer 15 kVA generator.
4 operators.
10-cm wavelength.
Max range 10,000 yds for medium mortar.
Accuracy ± 25 yds with Plotter 3-pen FA No. 1, 100-150 yds without plotter.
Used in Divisional CM batteries.

FA No. 3 Mk. 1
Mortar Location
Development and trials only.
Designed to provide 'big picture' of mortar activity not precise locations.

FA No. 3 Mk. 2
Mortar Location
Developed from US airborne radar (AN/APS-3).
Trailer mounted, weight 600 lbs.
Power supply - separate trailer 1.2 kVA generator.
3 operators (1 on artillery board).
3-cm wavelength.
Max range 5,500 yds for medium mortar.
Did not enter service before war ended.
-------------------------------------------------------------

The British system of numbering radars was similar to that for wireless in that each radar role had a number. However, there were 4 classes of radar: AA (anti-aircraft), CA (coast artillery), CD (coast defence) and FA (field artillery). Each radar role had a number within its class: AA No 3 was HAA fire control and CA No 1 was coast artillery fire control. FA roles were as shown in the previous table. Finally different radars with the same role number had different mark numbers.[/FONT][/SIZE]


COUNTER-MORTAR

After the N African campaign it was recognised that mortars were a major menace. The problem was they were short range and deployed differently guns. Furthermore, the existing sound ranging equipment was deployed some way behind the FDLs and had difficulty detecting mortars. This led to new equipment and the creation of separate counter-mortar (CM) organisations as part of divisions in Italy (in about May 1944) and NW Europe. The new organisations were independent of the survey regiments and comprised listening posts and a small control staff to co-ordinate information and arrange counter-mortar fire. It soon became clear that similar capability was needed in NW Europe, and was formed there. Divisions had brigade CM sections that included listening posts and a sergeant responsible for crater analysis. Late in 1944 divisional counter-mortar batteries were formally authorised and 13 formed for all theatres. However, manpower constraints meant they didn't have listening posts and the theatres preferred their existing arrangements.
New equipment development for locating HBs and mortars was well advanced in UK. The problem was that mortars did not make as much noise as guns, the sound of a 3-inch or similar mortar firing traveled about 4000 metres and 4.2-inch 6000 metres. This meant that a sound ranging base had to be well forward and short so that at least 4 microphones could detect a mortar firing. The 4-pen recorder was introduced to locate mortars, its microphone base was 1200 - 1800 metres long, about 600 - 800 metres between microphones. It had to be accepted that such a short base was not as accurate as a long one.
Four-pen recorders, SR No 2 MK 1, were trialled in Italy and Normandy in mid 1944 and selected to equip the specialist CM units. Eventually these were equipped with both radars and 4-pen recorders and subsumed the existing ad-hoc counter-mortar organisation. A CMO was created at divisional HQ and worked with the ACBO as part of HQRA and there was an ACMO at each brigade HQ, often an infantry officer.
Airborne divisions also received a CM capability by adding listening posts, 2 × 4-pen recorder sections and a plotting centre to the Forward Observation Unit (Airborne).
Nebelwerfers didn’t fit neatly into either CB or CM and one or other would take responsibility by local agreement.
Counter-mortar shoots were a different proposition to guns because mortars, being small with few vulnerable parts, were even more difficult to destroy. The aim was to cause casualties to the mortar crews. This required a quick response when a mortar was located so CM officers were often assigned a battery. CM fire usually used airburst HE or other mortars, particularly 4.2-inch when they were available. The 3.7-inch HAA was popular for the first because of its effective airburst fuzes but 7.2-inch How was also widely used.

AFTER WORLD WAR 2

At the beginning of 1948 survey regiments and batteries were re-designated ‘Observation’ and then in the early 1950's 'Locating’. Shortly after the war regiments were re-organised back into specialist batteries (survey, observation (ie flash spotting), sound ranging and radar (both ground surveillance and mortar locating)). For the decade following the war there was little other change. Flash-spotting continued to refine its methods (including the method for locating rocket launchers) and minor changes to equipment. However, its relevance and capability was declining as ranges increased and flashless propellant became pervasive, and its continuation was probably mainly for airburst ranging. The FS capability was finally suspended in about 1961, although it was still taught on Gunnery Staff courses for several years after this. Sound-ranging reverted to line communications only, probably due to radio link's inability to give the APs remote switch on/off, the unsuitability of radios for unattended operation and the introduction of Carrier Link, SR, that significantly reduced the amount of cable laying and maintenance. A new sound-ranging Recorder No 5 was introduced, this used Teledeltos paper with 7 'pens'. Various radar developments continued. At the end of WW2 counter-battery and counter-mortar were combined and called counter-bombardment. In the late 1950's counter-bombardment staff were renamed 'artillery intelligence', although there was no change in responsibilities and the staffs had become part of HQsRA at division and corps instead of being organisationally separate. The new artillery control term 'at priority call' was primarily intended for counter-battery use. In 1960 full responsibility for artillery meteorological data was at last transferred from RAF to RA locating.
A CB staff and observation battery joined the Commonwealth Division in Korea, the battery having sound-ranging and two FA No1 Mk 1 counter-mortar radars, which had finally entered service but were not very successful. Subsequently AA No 3, Mk 7 (F) was used, this had entered service shortly after WW2 and had auto-tracking. However, an important innovation was the provision of counter-mortar staffs to the tactical HQs of direct support field regiments. An ad-hoc locating ('Cracker') battery comprising sound-ranging and mortar locating radars were deployed in Borneo, and radars in South Arabia in the mid-1960's. Mortar locating radars and sound-ranging were also deployed in Oman in the early 1970's.
In about 1960 target acquisition capability advanced significantly with the introduction of new equipment. An excellent mortar locating radar (FA No 8, Green Archer), with a silenced generator was introduced. This used a Foster scanner that produced a very narrow beam angle and spread its pulses horizontally to give very wide but vertically narrow, beam, with the antenna having two mechanically fixed positions that the operator switched between. This produced two positions for a mortar bomb in flight and since a mortar trajectory is close to parabolic it was very simple to calculate the base plate position from these two points. This eliminated the need to track the bomb, a significant weakness in the earlier generation of equipment. FA No 8 was replaced in the mid-1970's by another radar with a Foster scanner, FA No 15 Cymbeline, although in this case the beam was switched electronically between horns not mechanically moving the antenna.
(...)

[от тук]
Като виждаш, има цял ред радарни установки - част от тях специфично разработени за борба с миномети, които са използвани в края на ВСВ, както и в следващите конфликти (между другото, някои от тях са почти реално мобилни, което си е голям прогрес за тогава). След войната разработките продължават.
Що се отнася до въпроса, от който възникна всичко това - не съм попадал на данни за това с какво са разполагали французите в средата на 50-те години, но най-малкото би следвало да имат достъп до въпросните радари, а вероятно и до някои от по-новите модели (в Корея британците използват такива). Друг въпрос е каква работа биха им свършили, защото позициите на виетнамските гаубици са много добре укрепени и защитени (но пък водят предимно навесен огън и то под високи ъгли, което би улеснило засичането им). Но вероятно по-разумното би било да се прилага, ъъъ, японската контра-батарейна тактика в този случай (т.е. пеш патрул, който извършва изненадващо нападение ). Не че имат сили за това, а за качествена контра-батарейна работа няма да имат снаряди, особено в този случай.
Разбира се, истинският пробив в контра-батарейната борба и радарите идва 60-те и 70-те години с въвеждането на нови методи за изчисление, които позволяват да се засичат на практика всякакви конвенционални оръдия по част от траекторията (нещата се усложняват чак по-късно с по-масовото навлизане на активно-реактивни боеприпаси и особено на управляеми и планиращи).
НО темата е дълга и интересна, по-нататък може би ще прехвърля всичко в отделна тема (ако вече нямаме такава).

ПП Като намеря време (уви, няма да е много скоро) мисля да отворя и една малко по-разширена тема около онези въпроси, които не остана време да бдат разгледани (около пробиването на отбраната, разлика между тактическо и оперативно обкръжение и такива работи). Не знам дали ще има реален интерес, но за мен ще е приятно и полезно.

[gollum]

Още малко данни и няколко снимки:

An experimental set, Model A, had been completed and tested by British Thompson Houston (BTH) at Rugby in April 1941. After trials in May and June at A.D.R.D.E. Christchurch, an improved and modified set, Model B, was introduced in July and an order was placed for 28 hand-built pre-production models, and a full production order for 900 sets was also placed in July 1941. Five hand-built prototypes were built between December 1941 and April 1942, and only 8 in total by the end of 1942. Production increased through 1943 with 548 sets manufactured during 1944. Production ceased in April 1945 with a total of 876 sets delivered, 50 of which were sent to the USSR. Unfortunately due to production and design difficulties, by the time the No3 Mk2 reached full production it was already obsolete. The introduction in 1944 of the US built SCR584 with auto-tracking made this highly sought after radar set the radar of choice. However the No3 Mk2 continued in use with the services for many years after the war with many being converted for weather observation. In the early 1950's the No3 Mk2 was deployed in Germany with Independent Locating Batteries and considering its age it performed very well against the 3" and 4.2" mortars used in training. They continued to be used until 1957 or 1958, with some being taken over by the UK Meteorological Office in the mid 1950's and used until the early 1960's.
The AA No 3, Mk 2 Radar was developed from earlier AA No. 3 Mk. 3 and was a Trailer mounted system, weighing 9.5tons. It had four operators and used a separate trailer mounted 15 KVA generator for power. It operated at a frequency of 3 GHz (10-cm wavelength), with a maximum range 8,000 yards for detecting medium (81mm) mortar. It had a prediction accuracy of ± 25 yards when used with Plotter 3-pen FA No. 1, or 100-150 yards when used without plotter. The version used Divisional Counter Mortar batteries was the No3 MK2(F) and in its unmodified form was the only radar used for mortar location during the war.

Тук има страничка за един от по-често използваните радари в тази роля, а тук - за възстановяването на такава радарна инсталация.
Още една страница със снимки.
Още малко обща информация за този тип радари (не става въпрос за ролята им в контра-батарейна борба).

[piston]

Благодаря за информацията...

Доколкото разбрах радари, които са специално разработени за борба с вражеската артилерия не се използват през ВВ 2. Ползват се ПВО радари и такива за контрол на огъня на собствената артилерия. Като цяло засичането на проектили е, ако мога така да кажа "страничен ефект" от изобретяването на магнетрона и оттам снижаването на дължината на вълната, което дава по-голяма точност в определяне на разстоянието и ъгловите координати... Не на последно място стои, както точно отбеляза, проблемът с изчисляването на местоположението на вражеската артилерия. Макар че в самият край на войната явно има целенасочен опит за ползването на радара срещу артилерията, то това явно не е било масов и особено успешен подход, тъй като самият факт, че това се е случило е непознат за широката общественост и е добре, че има форуми като този, където човек може да понаучи туй-онуй!

[gollum]

Общо взето - да. Макар че разработват две модификации специално за борба с миномети, но така и не влизат на въоръжение преди края на войната (но техни модификации ползват в Корея и по-късно). Общо взето, нещата вървят така, че от основните методи остават да се ползва звуковия (много ефективен, но малко бавен като подготовка (и донякъде статичен)) и бързо развиващия се радарен. Но радарите изместват останалите методи чак края на 60-те, началото на 70-те години, когато се развива до нужното ниво изчислителната техника.
А през ВСВ вероятно щеше да добие и по-голяма масовост, ако войната бе продължала още година-две. Но е един от методите и е специфичен: срещу миномети, срещу които останалите методи не са особено ефективни. Реално този тип радари, заедно с достатъчно портативни звукови средства влизат в състава на АИР подразделение на ниво дивизия, т.е. кажи-речи всяка британска дивизия има подобно подразделение от края на 44-та. Има определен елемент на "масовост" . За щатските не съм намерил данни, но единият радар е тяхна разработка и подозирам, че те също са ги използвали в тази роля.
Въпросът е, че употребата е, все пак, доста специфична: не става срещу останалите типове оръдия (тогава).
По-интересно е, че няма кой знае какво бурно развитие след войната. Май главния проблем е именно изчислителната мощност. Тук говоря въобще спрямо АИР, а не конкретно за радарите. Търсят се всякакви способи да се ускорят процедурите и повече да се изчислява автоматично, но достатъчно развита техника за полева употреба на ниско ниво идва пак някъде в края на 60-те и началото на 70-те години.

ПП Така че, ако се върна към Диен Биен Фу (от лекцията), вероятно за французите би било по-ефективно да ползват въздушни наблюдатели и ударни отряди. Обаче едва ли би било приложимо на практика, като се има предвид, че френските сили не са големи, а виетнамците разполагат с много малокалибрена ПВО.

[albireo]

Темата на снощната сбирка беше " Португалската колониална експанзия 1498-1537г." Лектор беше Александър. Аз лично не успях да дойда на време и може би съм пропуснал доста интересна част от лекцията, но и това което слушах никак не беше лошо. Научих нови неща - португалската концепция за 'морето като територия' мен лично ме впечатли сериозно. Смяната на търговските пътища на изтока, като следствие на португалските действия също. Съжалявам главно че съм пропуснал момента, когато се е говорило за онази прочута битка с венециано-османската флота демек всички стари играчи срещу новия .
Аз лично и друг път съм присъствал на лекции на Александър и знаех какво мога да очаквам, но предполагам ще е интересно да се чуе мнението на Голъм, на когото май му беше за пръв път.

[gollum]

Вчера бях на първата среща за новата година. Темата: зараждането и началното развитие на Португалската колониална империя (общо взето - XV - ХV² век). Първата лекция на Александър, на която присъствам. Беше много интересно - на това му викам аз лекция от сърце, т.е. увлекателно пътешествие през историята, при което разказът е жив, интересът - искрен, а водачът - харизматичен . С други думи - много ми допадна - така трябва да се разказва история (независимо военна или друга). Много ми допадна въведението в темата, отделянето на важно от маловажно, подчертаването на главните моменти и въобще общата структура на изложението - предполагам (не познавам материята, но с такова впечатление останах), че всичко съществено бе изложено ясно и открито "на масата".
Аз отидох с доста лек багаж (нямах време за предварително четене): общо взето, прочетената някъде в далечното детство (ама доста далечно) "Пирати в Индийския океан" на Кир Буличов и малкото четене около прехода от средновековни към по-нови кораби, така че не можех да се похваля с каквото и да е познаване на нещата и, разбира се, лекцията ми бе много полезна като знания. Дъската бе използвана много и ползотворно, което доста помогна за да се следи изложението (особено в този случай, когато географията играе ролята на едва ли не основен участник в събитията). Макар да бе посочен сравнително тесен времеви участък, лекторът се разпростря и доста извън него - което бе добре, поне за мен.
За мен новото бе концепцията на португалците за империя на океана, т.е. разглеждането на водното пространство като основна част, а територията по-скоро само като бази, обърнати към моретата. Което идеално върви с търговския компонент - търговска (и пиратска, както се оказва - но за това бях подготвен) империя. Много интересни бяха отношенията с местните, както и цялата "търговско-военна" история между новите и старите играчи около "пътя на подправките".
Като критика ми е трудно да опиша нещо конкретно - може би единствено дължината на лекцията (можеше и повече, но то винаги може) и, може би, липсата на интересни подробности (но с оглед на периода и нещата за разказване не е чудно). За сметка на това, общата стратегическа рамка бе обрисувана много добре.
Имаше известно количество въпроси, както и една малка задачка към аудиторията - на мен ми беше забавно, та предполагам, че и за всички е било така. Много добър подход (не знам дали е стандартен).
Количествените измерения: бяхме вероятно малко над 12 души, от форума - четирима (от тези, които познавам) заедно с мен, вероятно плюс още 2-3, които не съм запомнил или не познавам лично. Лекцията продължи малко над час. Проблеми на влизане не съм имал (т.е. със старците-цербери, охраняващи входа към светилището на знанието).

Изглежда, че ще има още две събирания: следващата и по-следващата седмица, след което - затишие от около месец (сесийно време). Най-вероятно лекцията на Албирео/Юлиян върху германските войни ще е по-натам във времето, а на предстоящите две сбирки ще се разглежда (вероятно) някаква тема с лектор Юлиян (следващата седмица) и някаква обща тема за имперските провали (по-следващата седмица), като лекторът ще е пак Александър. Малко общо и не съвсем определено, но вероятно ще е забавно и, може би, поучително .

ПП Преди да започне лекцията имаше обсъждане на всякакви въпроси в шеговит тон - от начините за справяне с въпросните старци-склеротици и тяхното влияние върху посещаемостта на лекциите та до последния филм на Питър Джаксън. За разгрявка - не е зле .

[dibo]

За Голъм не знам - но на мен ми беше за пръв път
За прочутата битка само се спомена без подробности. Лекторът е добър, на мен ми направи впечатление, че при него по-скоро от съчетанието "Военна история" е застъпена предимно втората дума Ако успея да дойда следващата седмица евентуално ще видя и другия лектор.

[gollum]

по-скоро от съчетанието "Военна история" е застъпена предимно втората дума

Така е, аз не го споменах вероятно, защото вече знаех за това (от една дискусия в друг форум, към която ме насочи Албирео; отделно сме обсъждали цялата работа около акцентите в словосъчетанието (даже по едно време мислех да отворя една тема за това, но не остана време)). Знаеш, аз по-скоро слагам акцента върху първата дума .
При Юлиян каквито впечатления имам, акцентът сякаш също е върху първата, обаче там пък изцяло върху "желязото". Впрочем, не съм слушал достатъчно негови лекции, за да мога да категоризирам нещата. Следващият път ще видим .

[von Danitz]

Наистина, трябва да отдадем заслуженото на лектора и наш отдавнашен познайник. Но сами разбираме, надявам се, лекции за периоди е трудно да навлязат в конкретика. Ако се беше насочил към видове кораби с тонаж и екипаж, и оръдейни системи, нещата щяха да увиснат като всекидневни събития. Ако, обратното, беше ударил на генерализации по периода и сравнения с други империи, пък щеше да си остане негово мнение. Вероятно, за да има военната част от курса, трябва умело и "мореплавателски" човек да се промушва между тези две Сцили и Харибди на военната история. Така че подходът си е добър за условията - въвеждащ курс - на когото му е интересно - ще задълбае, на кого му е прозяващо се, но от учтивост, поставя ръка пред устата, ще си намери с какво друго да се занимава. Ех, разбира се, би било прекрасно да навлезем в детайлите на някой вълнуващ ден от ХV² век, в който примерно Албукерк е изстрелял последното си ядро по египетската сган пред западните плитчини на северна Сокотра, вятърът е веел от към 32-ия румб, а в печката на "Сао Жуао Да Сао Магнифишио" е догарял толостолопа, хванат в Брамапутра три седмици по-рано от юнги, наказани с непоряд от хрониста на експедицията дом Мануеле Алгавеш да Триштеса, ветеран от походите на Бернаро Диаш около островите Трищао да Куня и експерт по 5 и половина-фунтовите полукулверини, но това едва ли ще се случи тази година.

[gollum]

Съгласен съм, то затова и толкова ми хареса лекцията.

ПП А за последното - аз се надявам, че все някоя година ще се случи, ако и да не е тази. Просто в сферата на пожеланията.