Клуб "Военна история"

[gollum]

НЯма да мога да посетя и тази, за съжаление. Няма да е зле ако някои от "нашите" ходи, после да драсне няколко реда та да знаем как е било, за ккаво е ставало въпрос - впечатления, сиреч.

[piston]

[gollum]

Предполагам, ще става въпрос само за "желязото". На мен не ми е интересно, ама май така или иначе няма да мога да мина пак.

[gregorianus]

Съжалявам, че изтървах морската мощ последния път.
Боя се, че танковото дело не е точно моята част.
Любопитен съм за евентуалната лекция на Ги в бъдеще.

Това ми харесва в клуба - темите са безкрайно разнообразни.

[pkolev]

Някакъв шанс за друг начален час за в бъдеще -> 18:30, 19:00 ? Не за друго, ами просто съм до 18:00 на работа и няма как да дойда от Бизнес Парка за по-малко от половин час.

[piston]

От страницата на клуба във ФБ:

Няколко ентусиасти са решили да опитат да възродят сбирките на Клуба, във формата, който ги помним от периода 2011-12г. Както обещахме преди година, подкрепяме със всички ръце подобна инициатива, така че, приканваме ви да гласувате - Коя тема бихте искали да се обсъжда в първата от новата, надяваме се, поредица сбирки.

http://polls.bg/poll/id/mola_izberete_tema_za_predstoashtata_sbirka_na_kluba-1974

[gollum]

Току-що видях, че вече са обявили първата сбирка на клуба за тази година:

Колегата Пламен Брадваров, който някои от вас познават от сбирките на Клуба през 2011-2012г., организира първата от новата поредица сбирки, които Клуб "Военна История", както обещахме през 2013г., се заема да популяризира. Начинанието е лично негова инициатива и всички заслуги за, не се съмняваме, чудесната организация, може смело да изкажете към него. Ето и информацията:

"Благодарим на всички (49 души!), които гласуваха в анкетата и избраха първата тема на подновените сбирки. Поради големият интерес към две от предложенията (разлика само от 1 глас), решихме да изнесем сказки и по двете теми. Ще започнем все пак със "Судан или спасяването на Генерал Гордън", а в следващата сбирка ще е посветена на Източния фронт през Първата Световна война.
И най-важното: Датата е 12 Ноември, часът 19:00. Мястото е ул. Княз Борис I, 73.

ОЧАКВАМЕ ВИ!!!“

Приканваме всички заинтересовани да се отзоват на поканата!

Аз мисял да отида, ако успея - темата е забавна, а и може да се разчита на интересно и живо изложение. Нямам идея какво представлява самото място, където ще се проведе сбирката.

[gollum]

кратък отчет за сбирката на клуба

Вчера вечерта се проведе първата от подновените сбирки на клуба (хвала на Албирео за идеята и организационната част). Аз успях да мина та, ще споделя впечатления, оформени в нещо като кратичък отчет.
Първо, мястото (както обясни Пламен, смята да се ползват в рамките на някакво редуване две места, т.е. ще има още едно, където най-вероятно ще се проведе след две седмици следващата сбирка на тема източния фронт на ПСВ (лектори ще са пак той и Даниц) - неголямо (но все пак достатъчно) приземно помещение, оборудвано с необходимото (т.е. достатъчно място, столове, дъска, проектор, бар с напитки (там вода и чайове, последното съвсем подходящо с оглед на темата) и добро (макар и може би малко ярко) осветление). Известен недостатък на организацията (описанието) е, че не бе уточнено къде точно на споменатия адрес се намира залата (една малка схемичка или допълнително описание би свършило добра работа). Самият аз за малко да се размина, защото на споменатия адрес открих само заключена врата на жилищна сграда. Хубаво, че докато се въртях наоколо с идеята да открия още някой вход към обявената твърдина на знанието съзрях в полумрака едва-едва да се откроява масивна фигура, в която разпознах албирео, очакващ да упъти окъсняващи почитатели на генерал Гордън (е, както се оказа, по-скоро на Уолсли, но за това - по натам). Надявам се, че някои от желаещите да чуят лекцията му не са се отказали поради споменатите трудности. Разбирам, че за да се поддържа откривателския интерес, а и с оглед на тематиката на клуба (всеки човек с интерес към военната история следва да се ориентира добре и да може да преодолее разни дребни спънки в откриването на бойното поле) е добре да има пречки за преодоляване . Та, за в бъдеще - до залата се стига от двора на сградата (вляво ако идвате по "Денкоглу" като мен), първата врата, водеща до стълбище, слизащо надолу (към мазетата - в случая, към залата).
Още едно допълнение: идеята този път е всеки лектор след като събитието приключи да го оформя в статия, която да излезе в списанието, така че дори онези, които се разминат по една или друга причина с живото събитие да могат да наваксат, макар и в значително по-укротена и не толкова впечатляваща форма.
След това, призивът на Пламен е, че всеки, който желае и се чувства подготвен, може да заяви тема, по която да изнесе лекция, единственото ограничение е да е военна и история, не само едното от двете. Аз от себе си бих добавил, че си предлагам услугите на всеки то лекторите за оформление на плакатче за популяризиране на всяка от лекциите.

Та, след като преодоляхме (използвам множествено число, защото бях взел със себе си голямата ми дъщеря, която се заинтригува от темата (и беше много впечатлена от лекцията - задаваше ми различни въпроси по целия път до дома)) споменатите трудности и изчакахме известно време за събиране на други окъснели слушатели, се сбрахме около десетина-дванадесет почитатели на британското военно (пардон, спортно) изкуство души. Предимно хора от "ядката" на форума (Грей, Динаин, Николай), плюс няколко физиономии, познати от сбирките от 2012 г.: подозирам, че е нужно малко време, за да се разчуе, че сбирките са подновени). Албирео реши да не залага на помпозност и ораторски жестикулации (е, поне в началото ) и да заеме статична диспозиция. Лекцията бе подкрепена от богат илюстративен материал: две карти на ТВД (доминирани от Нил и неговите прагове, бялото почти навсякъде изобразяваше пустиня, тук-таме нацвъкана с оазиси или забравени от цивилизацията африкански паланки - с изключение на крайбрежната зона на Египет), сменяни от време на време от благопристойни портрети или снимки на основните действащи лица (Гордън кат любимец на кралицата и благопристойната публика; Улосли и хората от неговата банда; Махди и основния му "капитан" и прочее), групова снимка на елитната камилария на Нейно величество или на фузи-вузи дервишите на Махди (пехотинци с мечове и щитове), схема на главното сражение в кампанията плюс няколко рисунки, демонстриращи нагледно що представлява атаката на дервиши, гледана на различни дистанции през мерните механизми на Мартини-Хенри. Последната идваше да обясни практическите и тактически проблеми, стоящи пред малобройно пехотно каре и прииждащи орди "диваци" (впрочем, разполагащи също с огнестрелно оръжие, че даже и артилерия). Докато ние от публиката се упражнявахме в калкулации на ум (за да стигнем до извода, че ако британската пехотна рота е съставена от дресирани по немски образец кибер-автомати, а пушките не засичат, всеки пехотинец има шанс да свали някъде около 5 противника, преди да изхаби боекомплекта си, а цевта на пушката му да се изкриви към върховете на ботушите му от загряване).
Лекцията: Албирео ни поведе пасионарно през завръзката на кампанията: спомена опасностите, които поставя желанието за модернизация пред младите васални държавици като Египет (особено когато са във владението на наследствени монархчета от тираничен тип) - неща като заеми със заробващи лихви и подхода на европейския финансов колонизатор (сигурен съм, че някои от слушателите са съпоставили тогавашните реалности с днешните), които довеждат - в случая британците (французите го играели не просто втора цигулка, а по-скоро десети тимпанист) получили почти пълен контрол над финансите на Египет, без да носят каквато и да е политическа отговорност за управлението. С логични резултати - недоволство сред по-прогресивно настроените (сиреч, млади националисти) в Египет, някое и друго бунтче и повсеместно финансово заробване на обикновения фелах.
След това накратко ни запозна с "качествата" на онова, което (по липса на друга дума) минавало за "армия" в Египет (малка лекцийка на тема ефективността на веригите и прангите като стандартна маршева екипировка или за качествата на жандармерията, съставена от вчерашни бунтовници-затворници, под командването на "бели" офицери). Накратко се запознахме и с предшественика на Насър (пак офицер, но несполучил с обстоятелствата)

Това ни доведе до момента, в който главния герой излезе на сцената - генерал Гордън. Познанията ми (ако мога да се изразя толкова смело) по темата се изчерпваха с няколко филма ("Хартум", някой и друг вариант на "Четирите бели пера" и това е), та очаквах този викториански джентълмен, инженер и воин да бъде точно това, но не би - той се мярна колкото да ни даде завръзка на това голямо викторианско приключение (с трагичен край). Бе ни представен като "звезда" ("китаецът" Гордън - герой от опиумните войни), обичан от всички, благотворител и идеалист. Преминахме накратко през миналите му подвизи в Судан - египетски администратор-колонизатор и самозван боец с робството. Тук за кратко изникна един образ, по-скоро характерен за средновековието или Карибите - италианският специалист по партизанската война Ромоло Гези (Гези паша) - позабравен предтеча на големите специалисти по партизанска война от следващия век, които познаваме много по-добре). Та, човекът се справя добре с тази роля, преди да се завърне във Великобритания, за да се посвети на светски подвизи, балове, вечеринки и прочее невоенни забави (и това при положение, че британската армия както подобава на добре организиран спортен клуб е предлагала какви ли не възможности за развлечение - това обяснява защо Гордън все пак не бе главен герой на лекцията).
След това на сцената излезе Махди - фанатичен почти-пророк, гуру и религиозно-военен лидер (между другото, във филма Оливие бе страхотен в ролята). От островче в Нил за няколко месеца успява да разшири влиянието си от неколцина "апостоли" до десетки хиляди фанатични последователи. Албирео ни го представи като умен и съобразителен водач, в началото страдал от някои заблуди (забранявал на последователите си да се бият с друго, освен с традиционните си оръжия, т.е. копия, стрели, щитове и мечове), но след няколко пирови победи решил да погледне широкодушно на тактическите нужди и организирал не само собствени стрелкови части (предимно от пощадени бивши египетски войници), но и артилерия - включително по-модерно екипирана от британската (с модерни немски оръдия). Но за тяхно нещастие, използвали ги само в качеството на крепостна или обсадна артилерия. За кратко време махдистите овладяват почти цял Судан, като оставят отделни гарнизони и Хартум, разбира се, в ръцете на египтяните и техните европейски специалисти и съратници.
Накратко преминахме през неуспешните опити на разни европейски наемници да овладеят кризата с египетски сили (споменатата по-горе слабонадеждна армия), след това - няколко вече по-европейски опита за овладяване на нещата, като се използват два пункта на крайбрежието на Червено море като логистична опора. Общо взето, интересна интерлюдия, най-същественото нещо от което ни бе представено като едноактна пиеска с пробиване на британско пехотно каре, в която главна роля играят шотландските черногвардейци (научихме и как да ги провокираме да ни набият в днешно време, ако някой намира това за необходимо)
Основната част от лекцията бе посветена на Уолсли - най-добрият (и в известен смисъл, единственият) реален генерал от "малките" Викториански войни, както ни го представи Албирео. Плюс неговата "банда" от военни специалисти, проявили се в не една от тези малки войни. Майстор на логистиката, точно затова и реален военен стратег, а не спортист от клуба (т.нар. викторианска армия). Реално това бяха главните действащи лица на лекцията - оттук и акцента не толкова върху "Гордън", колкото върху "спасяването на" (е, несполуката).
Нататък последва увлекателна викторианска приключенска сага. На сцената излизаха без ред (прескачайки се един друг) пъстра тълпа от канадски лодкари и адвокати, плоскодънки за преодоляване на праговете на Нил, дервиши, фузи-вузи, паникьосани камили, елитната благородническа камилария на Нейно Величество, британската общественост & преса, Гладстон в семейното си имение и в офиса и прочее. Горъдн пристига отново в Хартум за "оценка" на възможността за евакуация на европейци и египтяни. Китаецът-инженер внезапно решава да се барикадира в Хартум и да го подготви за обсада (извеждайки само част от по-уязвимите жители), за да принуди Гладстон и политиците да погледнат сериозно на проблема и да го решат с вонени средства (нещо, котео те не желаят - тук изскочи от гардероба и цялата британска колонизаторска сага между нежелаещото да се меси правителство и частните акции на едни или други пионери по разширяването на империята). Уолсли е избран - макар и в последния възможен момент, да се намеси и да спаси Гордън. Завесата пада и отново се вдига за решителния акт на пиесата - в холивудски стил отчаяна надпревара с времето7 Хартум, Гордън, намаляващи припаси и пресъхващ Нил, от една страна, и повече от 1 500 километра Нил с шест прага, наоколо пустиня, липса на пътища и железници, през които един експедиционен корпус трябва да достигне Хартум за броени месеци.
Надпреварата започва и стига до кулминационния си момент, в който елитният отряд от британска тежка кирасирска благородническа камилария, плюс други подразделения (все мобилни камиларии, макар и включващи разнообразни войници - включително отряд морска пехота), към 1 800 души общо (ако съм запомнил правилно) се опитват да "срежат" големия завой на Нил, за да спестят време. Уолсли разчита на двама умели командири от своята "гвардия": Хърбърт Стюарт и Фредерик Бърнаби. Но бързият рейд се забавя поради логистични необходимости (трябва да се доставят припаси до първия оазис) и в крайна сметка отрядът от около 1400 души е прехванат от огромна махдистка армия (твърди се, че са били повече от 10 000 души), но успява да победи в едно решително сражение, в което не малка роля играят и побеснелите камили, които изтъпкват и хапят атакуващите махдисти. Но в сражението пада заместник-командирът - Бърнаби (ще го запомним с цивилните му ботуши), а само няколко дни по-късно в една престрелка пада жертва на случаен костюм и командващия Стюарт (ех, ако знаеше да си носи броня за слабините), в резултат на което военните превратности изтласкват напред офицерът от разузнаването без особен опит Чарлз Уилсън. И точно той извършва основната оперативна грешка, когато достигнал отново Нил и в контакт с изпратените от Гордън два парахода, решава да изчака три денонощия, защото му изглеждало, че ситуацията не изисква бързане.
В крайна сметка, след това закъснява едва с две денонощия, Гордън е убит и обезглавен, а Хартум пада. Опирацията от спасителна се превръща в безсмислена, коментарите на някои участници са, че Гордън не си е заслужавал камилите, които загиват (както се разбра, камилите могат да бъдат свирепи воини и да решат изхода от някое сражение ).
Лекцията приключи с няколко забежки напред във времето, едва ли не в територията на алтернативната история (да не викне някой сега "анатема!"), за да се обсъди влиянието на загубата на неколцина от едно забележително малцинство във викторианската армия - професионални командири, - върху голямата Бурска война по-късно. Крайният извод бе, че (разбира се) влиянието на личностите и случайностите в историята е огромно, а загубите - преки и странични, - от кампанията оказват лошо влияние върху последвалата по-късно Бурска война (поради липса на кадърни командири от съответното ниво).

Да обобщя: много добра и жива лекция, интересна за слушане (почти два часа изминаха като миг), големи благодарности към Албирео и ще очакваме с нетърпение следващото събитие. Препоръчвам на онези, които са се разминали с това събитие да се поправят и да дойдат следващия път.

[Dinain]

Аз ще кажа само, че много харесах лекцията (за мен час и половина е "лекция", докато "презентация" е нещо, траещо до 20-30 минути най-много).
И да вметна, че доколкото разбрах, темата на следващата сбирка ще е "източния фронт на ПСВ" (не на ВСВ). Една буква, но голяма разлика.

[gollum]

Уф, прав си, но човек лесно допуска грешки - цял ден мислех да седна да драсна няколко реда под впечатления от лекцията, но се случи ден с много работа (да, знам, че това е идеята да ходиш на работа ), та когато останаха няколко минути в края на деня, драснах набързо впечатления без да ги проверявам и оттам е изскочило това "В" вместо "П" .

За "презентация" - употребих думата в техническия смисъл, т.е. за файла на пауърпойнт, от който показваше картинките на проектора. Цялото си е лекция, както съм го нарекъл .

ПП Сега на свежа глава ще си допълня и редактирам "отчета".

[Thorn]

Аз ще сложа малко картинки.

Държавата на махдистите при максималното и разширение





Положението през 1885



Пехотата на махдистите






Кавалерията









Махди



Гордън




Районът около Хартум



Хартум при обсадата



Уолсли



Експедицията





Сражението при Абу Клеа








Смъртта на Гордън

[Blackwolf]

Беше добра лекция. Всъщност на тези лекции не се ли предвижда някаква дискусия? Според мен можеше да се обсъди това-онова, но както и да е, поздравление на лектора. Поднесе интересно материала.

Аз имах една забележчица за ген. Улзли (Уосли), но тъй като не беше в пряка връзка с темата, реших да не се обаждам.

По повод на неговата експедиция в Канада през 1870, по време на първото въстание на Ред Ривър. Може от логистична гледна точка това да е впечатляващ поход, но от военна резултата е нулев.
Той пристига след като Луи Риел вече е напуснал форт Гери и въстанието фактически е приключило. И то по същество успешно, тъй като правителството се съгласява с повечето искания на бунтовниците.

[gollum]

Обикновено има дискусия (поне преди имаше), може би защото стана сравнително късно или беше първа сбирка от доста време, та затова тази част някак изпадна. Но е интересно, когато се случи. Навремето имаше идея за нещо като лекция-беседа, т.е. с по-активно участие на слушателите, ама някак не стигна дотам.

За Уосли - не пречи да се отвори отделна тема, сигурно ще е интересно. Но Албирео напоследък май не съм го засичал из форума, но пак - може да се обсъди.

[Amazon]

Интересен щрих - Уинстън Чърчил е бил един от войниците изобразенни на хубаваите картини и снимки пуснати от Торн.

И по повод хубавото описание на Голъм една интересност която не знам доколко се припокрива с истината, нито помня къде я бях чел. А то е че всички "бойни" камили са били женски, защото за разлика от конете (а вероятно и от мъжките камили), били абсолютно безстрашни.

[Blackwolf]

Мъжките са прекалено агресивни и трудно управляеми. Доколкото си спомням писаното от Р. Фризон Рош.