От 25 до 31 август 2012 г. в гр. София, в хотел „Кемпински Зографски“ ще се проведе 38-ият конгрес по военна история, съобщиха от пресцентъра на Военна академия "Г. С. Раковски".
За първи път в 75-годишната история на Международната комисия по военна история (ICMH) България е домакин на неин конгрес. Последните два конгреса са се състояли в Амстердам (2010 г.) и Рио де Жанейро (2011 г.).
В работата на 38-ия международен конгрес по военна история ще вземат участие над 200 чуждестранни гости от 36 държави от Европа, Азия, Близкия изток, Африка, Северна и Южна Америка.
Конгресната програма включва над 90 научни и информативни доклада, които ще бъдат изнесени в 14 пленарни сесии, 10 паралелни кръгли маси, 2 специални панела, 2 докторантски семинара, 3 работни заседания на специализираните подкомитети (образователен, библиографски и архивен) и 5 заседания на ръководните органи на Международната комисия (Изпълнителен съвет, Генерална асамблея и Съвет на президентите на национални комисии).
Научната програма на конгреса ще бъде открита с встъпителен доклад на тема „Технологии и войни от каменната ера до ядрените оръжия” от члена на Управителния съвет на ICMH полковник о.р. професор Райнер Померин. В пленарните сесии и кръгли маси се разглежда широк кръг от тематични проблеми за развитието и ролята на военните технологии от средните векове и индустриалната епоха до студената война и информационно-технологичната ера в началото на ХХ² век. Специален акцент е поставен на използването на военни технологии по време на Балканските войни и Първата световна война, заради предстоящите 100-годишнини от тяхното провеждане. Отделни заседания са посветени на темите за еволюцията на военните технологии във военноморските и военновъздушните сили, ролята им в изграждането на фортификации и комуникации, разузнаване и технологии, технологии и
операции и др. Един от основните дискусионни проблеми е за съотношението между човешкия фактор и новите военни технологии. За първи път със специален панел в конгрес по военна история ще се представи Международният комитет на военните музеи и оръжейните колекции (ICOMAM) към ЮНЕСКО.
Сред участниците има изтъкнати учени, лауреати на престижни национални академични награди в САЩ, Франция, Германия, Италия, Швейцария и др. държави, а също - и военни историци с богат боен и оперативен генералщабен опит, включително - 15 делегати с генералски звания. Най-многобройна е делегацията на САЩ с 21 представители, сред които са началникът на Историческата служба на Обединения комитет на началник-щабовете Ханс Поулиш и заместник-началникът на Центъра по военна история на американската армия Ричард Стюарт. Следващи по брой са делегациите на Франция, Германия, Испания и Италия. С доклади ще се представят началниците на историческите отдели в Италианския ГЩ, ВМС, ВВС и Корпуса на карабинерите. Сред българските участници са изтъкнати историци, като ректора на Софийския университет “Св. Климент Охридски”
професор Иван Илчев и директора на Националния исторически музей професор Божидар Димитров, както - и военни историци от Военна академия „Г. С. Раковски” и исторически институти на БАН.
Конгресът се провежда под егидата на министъра на отбраната Аню Ангелов, а официален домакин е Военна академия „Г. С. Раковски”. Председател на организационния комитет е заместник-министърът на отбраната Валентин Радев, а заместник-председател – президентът на Българската национална комисия по военна история полковник о.р. професор д-р Димитър Минчев.
„Особеното в този форум е, че той обединява усилията не само на равнище Европейски съюз и НАТО (защото нашите форуми в последно време засягат тези две структури, свързани с националната ни сигурност); това е форум на национално равнище. В него участват, по правило 40 държави, а при нас ще участват 33. Като се прибави, че ние се преборихме Русия, Сърбия и Македония да участват, това означава, че при нас ще участват 36 страни от целия свят. Ще имаме гости от Камерун, Мароко, Китай, Япония и Индонезия – и то сериозни делегации, на ниво. Това допълнително прави този конгрес атрактивен”, казва полк. о.р. Димитър Минчев.
По думите му – на подобни форуми преди всичко се създават връзки и контакти, обменят се информации и архивни материали. „Никой няма да тръгне да ви праща архивни материали, ако не ви познава и не знае дали вие няма да злоупотребите с тях”, посочва той.
„Обменя се информация за книги. В самата комисия се издава ежегоден бюлетин за новоизлезли книги по военна история и човек, който работи по дадена тема, може по-лесно да намери съответната литература, която е излязла или някакви нови постановки, каквито има. Мога да ви дам пример. Ние, българите, винаги считаме и в нашето съзнание е влязла аксиомата, че България първа е употребила самолета за бомбардировки. Това е станало при обсадата на Одринската крепост 1913 г., но ето че италианските историци смятат, че това не е така. На няколко пъти имаме спречквания, докато най-после придобихме яснота по въпроса, тъй като те казват, че самолетът за първи път е употребен в Итало-турската война от италианци. В търсене на истината уточнихме, че там по-скоро случайно е направен един полет, в който са хвърляли бомби, докато в Балканската война нашата авиация излиза добре подготвена за осъществяване на разузнаване и бомбардировка от въздуха, като специална бомба е била измислена за бомбардиране на позициите на турците. Стига се до различни моменти; аз съм свидетел на невероятни спорове по въпроси, които от гледна точка на България не биха ни заинтригували, примерно между французи и англичани и т.н. Има най-различни интерпретации в историята и в историческите събития.
Напоследък отново се говори за съвместни учебници, но е много трудно да се постигне съгласие в интерпретацията, защото военната история служи за възпитанието на съответната нация и там човек трябва да е много внимателен.”, казва полк. о.р. професор Димитър Минчев.
Според него, Априлското въстание от 1876 г. избухва, защото Османската империя със своята изостаналост е възпрепятствала въвеждането на нови технологиив българските земи, а българите са искали да имат нови хоризонти - независимост и достъп до нови технологии и до последните научни и технологични новости.
Представителят от Македония ще изнесе доклад, посветен на построяването на теснолинейна железопътна линия в Битолско по време на Първата световна война. Този доклад показва, че българският войник не е мародерствал, а е построил нещо полезно за тамошните хора.
Ето заглавията на няколко доклада от българска страна: "Свързочната система по време на Балканските войни и Първата световна война" (проф. полк. о. р. Димитър Минчев), "Българските научно-технически разузнавателни служби в годините на Студената война" (Йордан Баев), "България в Първата световна война" (проф. Иван Илчев), "Научно-техническите приноси на на България в НАТО" (кап. I ранг Янцислав Янакиев).
Знаете ли че...
- В навечерието на Балканските войни правителството на Рачо Петров е отделило 25% от държавния бюджет за военни разходи.
- България бързо се снабдява със скорострелна артилерия, благодарение на която побеждава при Одрин, Бунархисар и Лозенград.
- Включвайки се на страната на Централните сили, България за първи път воюва срещу армиите на велики сили (Франция, Великобритания и Русия), както - и с войски от техните колонии (в Африка и Азия).
- Изненада за българското командване е констатацията, че противникът има много повече атакуващи самолети. Но много бързо са разработени лафети за скорострелни оръдия, с които да се води обстрел по въздушни цели, и са изпратени по фронтовете.
- България не разполага с минохвъргачки в началото на ПСВ, но в края на войната вече има 2 400 броя.
- В същото време българите изобретяват и бомбохвъргачка.
- По време на ПСВ България и Германия съвместно изработват противогази - германците изработват наочниците и дихателя с въглен, а българите изработват кожената му част.
- През 1927 г. българският конструктор Христо Николов патентова своя уникална картечница, превъзхождаща редица тогавашни образци. Най-големите европейски технически служби ценят това българско изобретение. Заради клаузите на Ньойския мирен договор обаче България не успява да развие серийно производство на тази картечница
По материали от:
За първи път в 75-годишната история на Международната комисия по военна история (ICMH) България е домакин на неин конгрес. Последните два конгреса са се състояли в Амстердам (2010 г.) и Рио де Жанейро (2011 г.).
В работата на 38-ия международен конгрес по военна история ще вземат участие над 200 чуждестранни гости от 36 държави от Европа, Азия, Близкия изток, Африка, Северна и Южна Америка.
Конгресната програма включва над 90 научни и информативни доклада, които ще бъдат изнесени в 14 пленарни сесии, 10 паралелни кръгли маси, 2 специални панела, 2 докторантски семинара, 3 работни заседания на специализираните подкомитети (образователен, библиографски и архивен) и 5 заседания на ръководните органи на Международната комисия (Изпълнителен съвет, Генерална асамблея и Съвет на президентите на национални комисии).
Научната програма на конгреса ще бъде открита с встъпителен доклад на тема „Технологии и войни от каменната ера до ядрените оръжия” от члена на Управителния съвет на ICMH полковник о.р. професор Райнер Померин. В пленарните сесии и кръгли маси се разглежда широк кръг от тематични проблеми за развитието и ролята на военните технологии от средните векове и индустриалната епоха до студената война и информационно-технологичната ера в началото на ХХ² век. Специален акцент е поставен на използването на военни технологии по време на Балканските войни и Първата световна война, заради предстоящите 100-годишнини от тяхното провеждане. Отделни заседания са посветени на темите за еволюцията на военните технологии във военноморските и военновъздушните сили, ролята им в изграждането на фортификации и комуникации, разузнаване и технологии, технологии и
операции и др. Един от основните дискусионни проблеми е за съотношението между човешкия фактор и новите военни технологии. За първи път със специален панел в конгрес по военна история ще се представи Международният комитет на военните музеи и оръжейните колекции (ICOMAM) към ЮНЕСКО.
Сред участниците има изтъкнати учени, лауреати на престижни национални академични награди в САЩ, Франция, Германия, Италия, Швейцария и др. държави, а също - и военни историци с богат боен и оперативен генералщабен опит, включително - 15 делегати с генералски звания. Най-многобройна е делегацията на САЩ с 21 представители, сред които са началникът на Историческата служба на Обединения комитет на началник-щабовете Ханс Поулиш и заместник-началникът на Центъра по военна история на американската армия Ричард Стюарт. Следващи по брой са делегациите на Франция, Германия, Испания и Италия. С доклади ще се представят началниците на историческите отдели в Италианския ГЩ, ВМС, ВВС и Корпуса на карабинерите. Сред българските участници са изтъкнати историци, като ректора на Софийския университет “Св. Климент Охридски”
професор Иван Илчев и директора на Националния исторически музей професор Божидар Димитров, както - и военни историци от Военна академия „Г. С. Раковски” и исторически институти на БАН.
Конгресът се провежда под егидата на министъра на отбраната Аню Ангелов, а официален домакин е Военна академия „Г. С. Раковски”. Председател на организационния комитет е заместник-министърът на отбраната Валентин Радев, а заместник-председател – президентът на Българската национална комисия по военна история полковник о.р. професор д-р Димитър Минчев.
„Особеното в този форум е, че той обединява усилията не само на равнище Европейски съюз и НАТО (защото нашите форуми в последно време засягат тези две структури, свързани с националната ни сигурност); това е форум на национално равнище. В него участват, по правило 40 държави, а при нас ще участват 33. Като се прибави, че ние се преборихме Русия, Сърбия и Македония да участват, това означава, че при нас ще участват 36 страни от целия свят. Ще имаме гости от Камерун, Мароко, Китай, Япония и Индонезия – и то сериозни делегации, на ниво. Това допълнително прави този конгрес атрактивен”, казва полк. о.р. Димитър Минчев.
По думите му – на подобни форуми преди всичко се създават връзки и контакти, обменят се информации и архивни материали. „Никой няма да тръгне да ви праща архивни материали, ако не ви познава и не знае дали вие няма да злоупотребите с тях”, посочва той.
„Обменя се информация за книги. В самата комисия се издава ежегоден бюлетин за новоизлезли книги по военна история и човек, който работи по дадена тема, може по-лесно да намери съответната литература, която е излязла или някакви нови постановки, каквито има. Мога да ви дам пример. Ние, българите, винаги считаме и в нашето съзнание е влязла аксиомата, че България първа е употребила самолета за бомбардировки. Това е станало при обсадата на Одринската крепост 1913 г., но ето че италианските историци смятат, че това не е така. На няколко пъти имаме спречквания, докато най-после придобихме яснота по въпроса, тъй като те казват, че самолетът за първи път е употребен в Итало-турската война от италианци. В търсене на истината уточнихме, че там по-скоро случайно е направен един полет, в който са хвърляли бомби, докато в Балканската война нашата авиация излиза добре подготвена за осъществяване на разузнаване и бомбардировка от въздуха, като специална бомба е била измислена за бомбардиране на позициите на турците. Стига се до различни моменти; аз съм свидетел на невероятни спорове по въпроси, които от гледна точка на България не биха ни заинтригували, примерно между французи и англичани и т.н. Има най-различни интерпретации в историята и в историческите събития.
Напоследък отново се говори за съвместни учебници, но е много трудно да се постигне съгласие в интерпретацията, защото военната история служи за възпитанието на съответната нация и там човек трябва да е много внимателен.”, казва полк. о.р. професор Димитър Минчев.
Според него, Априлското въстание от 1876 г. избухва, защото Османската империя със своята изостаналост е възпрепятствала въвеждането на нови технологиив българските земи, а българите са искали да имат нови хоризонти - независимост и достъп до нови технологии и до последните научни и технологични новости.
Представителят от Македония ще изнесе доклад, посветен на построяването на теснолинейна железопътна линия в Битолско по време на Първата световна война. Този доклад показва, че българският войник не е мародерствал, а е построил нещо полезно за тамошните хора.
Ето заглавията на няколко доклада от българска страна: "Свързочната система по време на Балканските войни и Първата световна война" (проф. полк. о. р. Димитър Минчев), "Българските научно-технически разузнавателни служби в годините на Студената война" (Йордан Баев), "България в Първата световна война" (проф. Иван Илчев), "Научно-техническите приноси на на България в НАТО" (кап. I ранг Янцислав Янакиев).
Знаете ли че...
- В навечерието на Балканските войни правителството на Рачо Петров е отделило 25% от държавния бюджет за военни разходи.
- България бързо се снабдява със скорострелна артилерия, благодарение на която побеждава при Одрин, Бунархисар и Лозенград.
- Включвайки се на страната на Централните сили, България за първи път воюва срещу армиите на велики сили (Франция, Великобритания и Русия), както - и с войски от техните колонии (в Африка и Азия).
- Изненада за българското командване е констатацията, че противникът има много повече атакуващи самолети. Но много бързо са разработени лафети за скорострелни оръдия, с които да се води обстрел по въздушни цели, и са изпратени по фронтовете.
- България не разполага с минохвъргачки в началото на ПСВ, но в края на войната вече има 2 400 броя.
- В същото време българите изобретяват и бомбохвъргачка.
- По време на ПСВ България и Германия съвместно изработват противогази - германците изработват наочниците и дихателя с въглен, а българите изработват кожената му част.
- През 1927 г. българският конструктор Христо Николов патентова своя уникална картечница, превъзхождаща редица тогавашни образци. Най-големите европейски технически служби ценят това българско изобретение. Заради клаузите на Ньойския мирен договор обаче България не успява да развие серийно производство на тази картечница
По материали от:
