Минута мълчание за Сергей Солнечников. Точно преди два дни си говорихме с един приятел за изключителният подвиг да закриеш граната с тялото си. Не знаехме че се е случвало и в мирно време. И този човек е живял половин час след това...
Понякога можеш да побеснееш от дебилизма и закостенялостта на военните (тези зад бюрата, не на офицерите и войниците). Аз лично съм минавал през това упражнение и години след това съм се чудел на кое говедо, прескочено от еволюцията, му е хрумнало че е добра идея да се хвърлят щатни гранати от новобранци. Даже не новобранци, а киртаци на по две седмици служба!
Ами то си е стрес отвсякъде. Въпроса е кога ще стане сакатлък а не дали. При нас поне го бяха помислили малко. Не ни тъпчеха като говеда на заколение в окопа(какъвто е бил случатя със Сергей) а в окопа бяха само този който хвърля гранатата и командира на батальона. От окопа имаше проход към бетонен бункер където чакаха реда си останалата част от взвода. Което ми напомня за още един дебилизъм. Понеже било много опасно (верно!?) упражнението не се водеше от взводният, или ротният а лично от командира на батальона. Също майор като Сергей. Човека след упражнението си беше сложи на верижка парче шрапнел от граната широко 4 пръста, което се беше забило в бруствера на сантиметри от рамото му(една шматка вместо в дерето, хвърли гранатата на два метра пред окопа). Значи ти без особена причина рискуваш живота на комбата поне два пъти годишно без особена причина. А комбатите са най-важните офицери в бригадата(и въобще в армията) и в мирно време и по време на война.
Та да допълня. Аз примерно толкова се бях съсредоточил да хвърля правилно гранатата, че след като гръмна, се ухилих и с два пръста изстрелях штифта след нея. А ни бяха казали изрично (поне десет пъти) да пазим щифтовете, защото трябва да ги отчитат. После съм ровил като прасе в дерето половин час докато го намеря. И не бях само аз.
Защо е нужно това безумие? Много по логично е учебни гранати и много упражнения отколкото тази идиотщина.
Понякога можеш да побеснееш от дебилизма и закостенялостта на военните (тези зад бюрата, не на офицерите и войниците). Аз лично съм минавал през това упражнение и години след това съм се чудел на кое говедо, прескочено от еволюцията, му е хрумнало че е добра идея да се хвърлят щатни гранати от новобранци. Даже не новобранци, а киртаци на по две седмици служба!
Ами то си е стрес отвсякъде. Въпроса е кога ще стане сакатлък а не дали. При нас поне го бяха помислили малко. Не ни тъпчеха като говеда на заколение в окопа(какъвто е бил случатя със Сергей) а в окопа бяха само този който хвърля гранатата и командира на батальона. От окопа имаше проход към бетонен бункер където чакаха реда си останалата част от взвода. Което ми напомня за още един дебилизъм. Понеже било много опасно (верно!?) упражнението не се водеше от взводният, или ротният а лично от командира на батальона. Също майор като Сергей. Човека след упражнението си беше сложи на верижка парче шрапнел от граната широко 4 пръста, което се беше забило в бруствера на сантиметри от рамото му(една шматка вместо в дерето, хвърли гранатата на два метра пред окопа). Значи ти без особена причина рискуваш живота на комбата поне два пъти годишно без особена причина. А комбатите са най-важните офицери в бригадата(и въобще в армията) и в мирно време и по време на война.
Та да допълня. Аз примерно толкова се бях съсредоточил да хвърля правилно гранатата, че след като гръмна, се ухилих и с два пръста изстрелях штифта след нея. А ни бяха казали изрично (поне десет пъти) да пазим щифтовете, защото трябва да ги отчитат. После съм ровил като прасе в дерето половин час докато го намеря. И не бях само аз.
Защо е нужно това безумие? Много по логично е учебни гранати и много упражнения отколкото тази идиотщина.
Comment