Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Символите на България

Collapse
This topic is closed.
X
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #31
    За мен това обръщение на полковник Петко Йотов директор на Българският Военно-исторически музей в София ,към бъдещите войници също принадлежи към Българските Символи:





    З Д Р А В Е Й , М Л А Д И В О Й Н И К О !


    Пиша ти това писмо, за да ти кажа някои неща, които на мен не е имало кой да ми каже.
    Не приемай написаното като съвети, защото на този свят най-ненужно е да се дават съвети.
    На умния не му трябват, а глупакът не ги приема.

    Нося пагони от 28 септември 1966 година.
    Изживял съм много хубави неща и съм понесъл много казармени простотии.
    Имаш правото да възкликнеш:
    "Леле, тоя колко е задръстен за толкова години служба!"
    Да това е един от вариантите, а може и по-иначе.

    Най-напред искам да ти кажа защо все пак трябва да се служи на тая наша България.

    Само след Освобождението българското войнство участва за 60 години в пет войни.
    В тях загиват около 200 хиляди воини и около половин милион са ранени и осакатени.
    Нима те са искали да убиват и да бъдат убивани?
    Между тях е и някой от твоите предци!
    Прадядо ми по бащина линия загива при Одрин през 1913-та.
    Дядо ми по майчина линия имаше три рани и три кръста за храброст от трите войни.
    Та раняваният и оцелял много ни е разказвал за войните. И когато е воювал, вече е имал жена и четири деца.
    Нима не са му били мили? Нима е тръгнал ей така на война? На тях, на нашите деди, полуграмотни или неграмотни,
    са им казвали защо трябва да се обучат и да станат добри войници по един много човешки начин.

    "Млади войнико, трябва да стреляш точно,
    да се окопаваш бързо и добре.
    Ако не стреляш точно, стрелят по теб. Ти трябва да се биеш и да побеждаваш,
    а не да загиваш.
    Твоята смърт води до поражение, а поражението довежда врага в бащиния ти дом,
    при твоята майка, жена и деца."

    Всъщност ти това го знаещ, но убеден ли си, че е жизнено необходимо?
    С какви мисли тръгваш за казармата? А може би с какви не искаш да тръгнеш?
    Знаеш ли, иска ми се да споделя с тебе едно мое схващане за понятието "Отечество".
    Струва ми се, че то, Отечеството, няма множествено число,
    макар че дълги години се готвехме да браним нашето Отечество.
    Отечеството е нещо много лично, съкровено, свято.

    Моето Отечество е там, на един баир в Тетевенския балкан.
    Там, където съм се родил и израсъл.
    Моето Отечество е къщата ни, дворът, големия орех, на който ми връзваха люлка,
    кладенчето в букака със студена вода, майка ми, баща ми и по-късно - жена ми и двете ми деца.
    Това е моето лично Отечество и аз не го давам на никого.
    Готов съм да го браня до смърт от външните, пък сега, изглежда, и от вътрешните врагове.

    Ето защо трябва да съм подготвен за защитата на моето Отечество.
    Аз ще залегна в окопа на границата на моята България не за вилите в Бояна или за нечии дебели вратове.
    Ще лежа в буренясалия окоп именно за моето лично Отечество.
    Откакто свят светува това е първото назначение на мъжа - да защитава близките си и родния си край, Отечеството.
    То не случайно е наречено "Отечество" - на името на отеца, бащата, създателя и защитника.

    Ти, млади войнико, готов ли си да защитиш своето Отечество?

    Млади момко, това не са лозунги. Това е една тъжна потребност!

    И възниква въпросът, що за човек е българинът, що за човек си ти, негов вековен наследник?
    Всички ли българи с любов отиваха в казармата? Отговорът е твърде изненадващ за тебе, млади войнико.
    Да, всички искаха да отидат в казармата, но не всички имаха тази възможност.

    Още със създаването на българската войска след Освобождението българина вижда в нея
    символа на свободата и сигурността на България. Чест, достойнство и дълг е да се служи във войската българска.
    И защо всички желаещи не са могли да служат? По икономически причини.

    Така в Княжество България до Сръбско - Българската война годишният контингент от набора е бил от 28 до 30 хиляди души.
    Поради недостатъчно средства са приемали около 7 - 8 хиляди новобранци.
    Оказва се, че от четирима годни за военна служба само един има честта да служи.
    Да, чест е било за избрания да служи!

    Военнонаборните комисии са били много прецизни при подбора на новобранците.
    Често за незначителен недостатък са връщали момчетата.
    Но пък избраните!? Те са били най- и по- . Минали на комисия за войници. Това са най-мъжете на селото.
    Върнатите са се чувствали като друго качество. Върнатите трудно ще се оженят, щом са дефектни за военна служба.

    И за да се избегне този неприятен момент, се взема решение:
    военнонаборните комисии да оценяват обективно всички годни за военна служба и да се тегли жребий
    кой от тримата или четиримата годни да отиде войник. Та първият стремеж е да си годен за военна служба.
    Вторият - да се вредиш да служиш в казармата. Народът казва:
    "Мъж, който не е служил, и жена, която не е раждала, не ми ги хвали."
    Подкупи са се давали да служи момчето, а не както сега!

    Ти, млади войнико, си потомък на героите от петте войни след Освобождението.
    На героите от Сръбско - Българската война, извършили маршове, които смаяха Европа.
    Така 1-ва и 4-та пехотна дружина, след като са прегазили и преплували Марица при гара Саранбей, мокри до кости,
    за 30 часа изминават 86 км и пристигат на Сливнишката позиция.
    Пета пеша артилерийска батарея под командването на капитан Тантилов за две денонощия
    изминава 146 км и пристига заедно с оръдията на Сливница.
    Тридесет и четири дружини извършват маршове от 80 до 230 км.

    За тези маршове Карл Регенбургски пише:
    "Българската армия извършва маршове, нямащи равни на себе си от Александър Македонски насам."

    Ти си потомък на героите от Сливница, Три уши, Мека Црев, Драгоман, Гурголят, Видин, Пирот, Лозенград, Люлебургаз,
    Чаталджа, Булаир, Одрин, Завоя на Черна, Тутракан, Кочмар, Карапелит, Добрич.
    Ти си внук на мъже, които пленяват много чужди знамена, но не допускат да бъде пленено българско бойно знаме.

    За твоите предци - герои в."Таймс" пише:
    "Истински герой на деня е българският войник. Търпелив, издръжлив, весел и засмян,
    той не изглежда като модел на особени свойства. Но когато щиковете се турнат на пушките и гръмовно "Ура!"
    процепи въздуха и се стигне до решителния момент, той се явява в един нов и удивителен вид.
    На него преди всичко се дължи сполуката в победата."

    Те, старите воини, са достойни следовници на своите възпитатели, на офицерите.
    Спазват се суворовско-румянцевските принципи на обучение и възпитание. Има много следовници на полковник Дрангов.
    Ще си позволя, млади войнико, да ти цитирам някои от тях.

    Дрангов пише:
    "Войникът не е само едни гърди, които трябва да изправиш срещу неприятеля, а преди всичко едно сърце,
    което трябва да спечелиш. Офицерът трябва да бъде сърцевед. Сърце след сърце върви."

    И още:
    "Никой няма право да вдига ръка върху личността на войника. Българският войник трябва да се бие и да побеждава,
    а не да бъде бит и мачкан. На България са нужни юнаци, герои, а не мазници и треперковци."

    Дрангов винаги е казвал:
    "След мен, юнаци, две смърти няма, без една не може!"

    И намира своята смърт на 27 май 1916г. на завоя на р. Черна, водейки полка си в атака.

    Да, млади войнико, имало е, има и сега в нашата войска български достойни водачи и следовници.

    Ти от кои си?

    Много се оплаквате от извращенията. Защо ги има, кой ги прави? С кого ги правят?
    Защо от 50 - 60 човека гонят само 3 - 4?

    Ти, млади войнико, между тях ли си?

    Гонят тези, които нито преди казармата, нито в казармата са се научили да носят вода.
    Те просто все още не са разбрали, че на този свят всеки носи някому вода.
    Във всяка система има степен на подчиненост. И всеки на някого е подчинен и му носи вода.
    Това за носенето на водата е и в прекия, и в преносния смисъл. Нима няма да донесеш вода на по-възрастен човек?!
    Какво ще ти попречи да донесеш вода и на "старото". Това, "старото", знае и може повече от тебе или се предполага,
    че е така. Утре в боя "старото " ще ти спаси живота. Не се страхувай от лудите и щурите, те вършат подвизи.
    Страхувай се от безразличните, от безличните. Този, който може да те наругае, може и да те защити.
    Научи се да уважаваш, без да се унижаваш.

    Наполеон има такава мисъл:
    "Добрият воин знае как да отстъпва, без да мърмори."

    Нашият мъдър народ казва:
    "Който не целува ръка с достойнство, ще целува крака, паднал на колене."

    Няма го вече онова общество, в което искахме всички да сме равни. Не се раждаме равни и не можем да бъдем равни.
    Нито в живота, нито в казармата.
    Не ти говоря да бъдеш "преклонена главица". Не, в никакъв случай! Никой не обича пълзящите гадини.
    Дори пълзящият не обича себеподобните. Не всичко в казармата е "Тъй вярно". Има и "Съвсем не".
    А като излезеш в "цивилизацията", няма ли да имаш началници, няма ли да зависиш от някого?
    И ако не му носиш вода, ще му носиш я уиски, я нещо друго. Не се прави на толкова ербап.
    Живота ще те научи на още по-сложни неща от казармата.
    Пък и ти ще станеш началник. Я в казармата, я после.

    Ето какво пише за началниците в Правилника за бойната служба от 1935г. (т.1412):
    "Началникът е длъжен:
    1. Да има характер.
    2. Да разбира своето дело.
    3. Да определя степента на възможност.
    4. Да поема отговорност.
    5. Да дава личен пример.
    6. Да обича подчинените си."

    Тези неща са написани с кръв от опита на войните.

    И не се оправдавай с немотията. Тя е вече при всички честни хора.
    Българският войник след Освобождението често е гладувал, дори и по време на война.
    Така че при теб е само едната злина.

    Ще ти цитирам нещичко от книгата "Един от първа дивизия", написана от Г. Георгиев, участник в Първата световна война:

    "…Вижте сега българския войник. Той може да няма гащи, но победи. Той може да носи скъсани панталони, но победи.
    Той може да носи смачкан шинел, но победи. Гащите се купуват. Панталоните се закърпват. Шинелите се изглаждат.
    Славата не се купува. Честта не се закърпва. Поражението не се изглажда."

    Българските мъже са раснали на стремена. Такова ни е племето! Ще кажеш - "А времето?"
    Все още е далеч времето, когато няма да има нужда от войници и от войска. Добре, ти не искаш да служиш, друг не иска.
    Добре, ние старите, искаме, ама вече не можем. Валута внасяме, пшеница внасяме, всичко внасяме.
    И мъже ли трябва да внасяме?

    Досега България можеше да се гордее с красивите си и талантливи жени и с гордите си и достойни мъже.
    Бягат навън? Да бягат, но докога? Човек не може да избяга от себе си. Всяка животинка си има своя дупка и нея търси,
    дори и за смъртта си. Човек не може две неща да избира - родината и родителите.
    Бягайте, търсете вашето щастие навсякъде, но не бягайте от дълга си към родината.
    Звучи високопарно, но ще го разбереш с времето.

    При избухването на Първата Балканска война през 1912г. хиляди българи се връщат от Европа, Америка,
    от целия свят за да воюват за майка България.

    Народът казва:
    "Кръвта вода не става."

    Те не са били по-глупави от нас. Не бързай да даваш оценки, преди да направиш нещо по-свято от тях.

    На родина, на Отечество не може да се изневерява.
    То е едно - неизбираемо и неподменяемо.

    Та така, млади войнико, исках нещо да ти кажа. Дали успях, ти ще прецениш.
    Може да не съм прав. Не ме укорявай. Правя го с най-добри чувства към теб и към моето Отечество.
    Това е вечна и безкрайна тема.

    Ние мъжете, най много обичаме да разказваме за подвизите си в казармата и при жените.
    Това са приятни теми, защото всеки е длъжен да ни вярва,
    пък и не може да се провери нито едното, нито другото.

    Приеми моите воински и приятелски поздрави, войнико на България!

    Полковник Петко Йотов
    То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

    Comment


      #32
      А това,това е нещо свято за мен.Това е клетвата,която положих пред 9 години пред Майка България!


      В О Е Н Н А К Л Е Т В А

      "ЗАКЛЕВАМ СЕ В ИМЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДА СЛУЖА ЧЕСТНО НА НАРОДА СИ, ДА СПАЗВАМ КОНСТИТУЦИЯТА, ЗАКОНИТЕ НА СТРАНАТА И ВОЕННИТЕ УСТАВИ, ДА ИЗПЪЛНЯВАМ БЕЗПРИКОСЛОВНО ЗАПОВЕДИТЕ НА СВОИТЕ КОМАНДИРИ И НАЧАЛНИЦИ, ХРАБРО ДА ЗАЩИТАВАМ ЦЕЛОСТТА И НЕЗАВИСИМОСТТА НА МОЯТА РОДИНА И АКО СЕ НАЛОЖИ, ДА ДАМ ЖИВОТА СИ ЗА НЕЯ, ЗА ВОИНСКАТА ЧЕСТ И ЗА СЛАВАТА НА БОЙНОТО ЗНАМЕ:
      З А К Л Е Х С Е !!!..."
      То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

      Comment


        #33
        Ботевата поезия:



        (пуснете encoding-a на "automatic")
        albireo написа
        ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

        Comment


          #34
          Клетвата! Моята беше преди малко повече от 6 години. След това съм участвал в 2 или 3 и съм гледал още толкова. Внушителни са.

          Полк. Петко Йотов - голяма работа е. Колоритна личност, изключително начетен човек. Той е единственият военен с мустаци като на ген. Скобелев. Веднъж беше казал, че за тях има разрешение лично от ген. Михов.
          Полк. Петко Йотов е завършил Военното Училище в Търново, бил е взводен и после ротен командир във ВВВУ "Г.Бенковски". След това става преподавател там по военна история. В момента е директор на Военно-историческия музей в София. Има издаден един сборник с негови разкази, който така и не успях да намеря. Преди години бях на представянето му. Четеше една жена. По едно време полковникът се просълзи. По тематика те се доближаваха до тези на Елин Пелин. Ако някой я има, моля да я сканира и да ми я изпрати, ако може.

          Не ми харесва фактът, че като директор на Военно-историческия музей, полк. Йотов не е предвидил хангари и цялата бойна техника стои навън, ръждясва и се разпада. Все пак танковете, самолетите, хеликоптерите, оръдията, ракетите, камионите, бронетранспортьорите трябва да останат и за следващите поколения. Наследниците ни също биха ислали да им се радват. Трябва да се мисли с перспектива. Не може останалите сгради на музея да са с алуминиева дограма, а едни от най-ценните музейни експонати да си изчезнат след години.
          scharfschutze ®
          _______________________________________
          Мощта на оръжието се умножава по разума на този, който го използва.

          Comment


            #35
            Тук пускам едно стихотворение, което не е бълграско, но в него ясно проличава отношението към войника! Обърнете внимание на последният куплет!


            Робърт Бърнс
            Завръщането на войника



            Завърши страшната война,
            небето пак сияе.
            И в черно не една жена
            с децата си ридае.
            Напуснах лагера без скръб
            след дълга бойна служба,
            с войнишка раница на гръб,
            богат с тъги и дружба.

            Нарамил празната торба,
            вървях с войнишка крачка.
            Не водих аз с врага борба
            със цел да трупам плячка.

            За Ненси в първите лъчи
            аз мислех с радост тиха,
            за дветей добри очи,
            които ме плениха.

            И ето нашата река
            и мелницата, дето
            притиснах нейната ръка
            със нежност до сърцето.

            И ей ме стигнал у дома,
            пред къщата позната.
            И гледам я, седи сама
            и чака на вратата.

            Избърсах сълзите си аз -
            да плача не умея -
            и с променен нарочно глас
            тъй заговорих с нея:

            - От тоя слънчев летен ден
            ти по-красиво грееш.
            И този момък е блажен,
            за който най милееш.

            Аз нямам грош, но моя край
            спасих от смърт със щика.
            За нощ поне приют ми дай.
            Смили се над войника.

            В очите й изгря за миг
            една сълза голяма:
            - Обичам аз един войник,
            но вест от него няма. . .

            За мене свят е тоз пагон,
            кокарда и петлици,
            а вкъщи даваме подслон
            на честните войници.

            Но миг! И моите черти
            познала, пламна: - Вили -
            извика тя, - нима си ти?
            Нима се върна, мили?

            - Да, туй аз съм, непроменен.
            А ти си още млада.
            И твоята любов за мен
            е най-добра награда.

            Завърши моят път суров,
            а ти ме чакаш верно.
            Макар и беден, с теб, любов,
            съм пак богат безмерно.

            Тя каза: - Имам аз имот.
            Ще стигне той за двама.
            Ще имаме щастлив живот.
            Със тебе бедност няма.

            . . .Убива се да прибере
            жетварят ечемика.
            Търговецът за злато мре,
            но мре за чест войника!

            Не му отказвайте приют.
            Той бди с осанка строга
            за своя край във дни на смут,
            в минути на тревога.
            То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

            Comment


              #36
              Ихаааа!!!
              Евала, момчета! Радвате ме :tup: :tup: :tup:
              Нека Всевишний укрепи десницата на народа и войската, за да запази честта, правата и славата на Отечеството и на избраний от народа монарх. Да живее България!!!

              Comment


                #37
                Кървавите знамена на България

                Новини и анализи на актуални политически, икономически, културни и спортни проблеми.


                Първото ни бойно знаме е конска опашка. С нейна помощ разбирали скоростта и посоката на вятъра

                "Да живее! Аз първи ще издигна байрака на връх Балкана! - извика Иван Боримечката."
                "Нова земя", Иван Вазов

                "Юнаци смели пак развяха
                окървавени знамена."
                Народна песен

                Бойните ни знамена са знамена на честта, знамена на воинска доблест, знамена на военни победи. Ние, българите, не трябва да се срамуваме от миналото си. Напоследък сякаш сме позабравили обаче подвизите и героизма. На Гергьовден, когато се изнасят бойните знамена, е време да си припомним, че нямаме нито едно пленено знаме.
                ----------------
                Крити на кръста под ризите на войниците, зашити във възглавници, окървавените и простреляни знамена са се връщали в България дори след загубени битки. Днес те се съхраняват в музеите, но още пазят душите на загиналите воини.
                "Българинът е роден войник, държавата е създадена с война, разширявала се е с войни. Ние имаме генетично заложени воински качества", разказва о. з. полк. Петко Йотов, директор на Военноисторически музей в София. От Освобождението досега България води 5 войни и само убитите са 200 хиляди души, ранени, осакатени и безследно изчезнали са 500 хиляди. "Войните са чест и слава, блестящ подвиг, героизъм. И всичко това става под святото бойно знаме", казва почти просълзен полк. Йотов.
                Днес във Военноисторическия музей се съхраняват над 600 бойни знамена, от които 62 пленени чужди. Наше, българско, бойно пленено знаме няма. Най-старите знамена в музея са от средата на ХIХ в. - знамето на българската доброволческа чета в Кримската война, на четата на Стефан Караджа и Хаджи Димитър, на Жельо войвода, на Филип Тотю, на Стиляна Параскевова (при което цветовете на националния трикольор са в днешния ред), Самарското знаме, наградено с I степен на ордена "За храброст". Колекцията "Знамена" започва да се събира от 1937 г. Байраците се пазят в отделна сграда при подходяща влажност и температура, има и специална климатична инсталация.
                "Десетки от

                бойните знамена са с дупки от куршуми, разкъсани, окървавени,

                ние сме най-българският и кървав музей", разказва Петко Йотов. Наред с простреляните знамена, в музея сякаш се съхраняват и душите на тези 200 хил. убити в боеве българи. Миналата година, когато се откри изложба за Руско-турската война, в музея беше отслужена панихида. Така се почитат и душите на вещите, които се съхраняват.
                Петко Йотов има идея да се направи отделно помещение, където да се премести колекцията от бойните знамена. "Да може човек да влезе, да постои, да помълчи, да поразмисли, да си излезе просълзен", обяснява той.
                Има традиция, когато се разформирова поделение или знамето излезе от строя или се подменя, знамето да се дава на музея.
                Иначе историята на знамената е дълга. Бойното знаме възниква още с първите военни завоевания. "При това то се появява не като морална, а като материална потребност", обяснява о. з. полковникът. От учебниците по история знаем, че още Аспаруховите воини са развявали конска опашка. Всъщност при атака те трябвало да определят посоката и скоростта на вятъра, за да знаят как да се прицелят с лъка и стрелите или с копия. Подръка им е само конската опашка - отрязвали малко от нея, вдигали я и тя се развявала, показвайки откъде духа вятърът. Постепенно започнали да завързват конски косми на копие и само един от тях да го вдига преди бой - командирът.

                Като тръгнат в атака, всеки гледа копието

                с конската опашка.
                По-късно знамето се превръща в морална потребност. Бойните знамена са знамена на честта, знамена на воинска доблест, знамена на военни победи. Всяко българско знаме трябва да бъде върнато в България. Историята ни не познава изгорено или пленено знаме. Само един войник да се върне жив - той ще носи и знамето.
                Иначе и знаменосците не били случайни хора. "Знаменосците винаги са били подофицери, най-левенти, здрави, мустакати, най-смели", обяснява шефът на музея. Да носиш знамето обаче освен голяма чест, е и голяма отговорност. Ако се плени знамето или ако изчезне, полкът се разформирова - няма право да съществува. Разбира се има и приемственост в носенето на знаме. Историята познава дядовци и внуци, които са били знаменосци. На дръжката на всеки байрак има и гривни, на които пише на кого и кога е връчено. Когато полкът се смени, се добавя нова гривна.
                Известен е случаят със спасяването на българските бойни знамена на Южния фронт през 1918 г. в края на Първата световна война. След пробива при Добро поле на 29 септември 1918 г. България подписва със Съглашението Солунското споразумение. В него са определени условията за излизане на страната ни от войната, според които 1-а Софийска, 6-а Бдинска, 302-а и Сборната дивизия са задължени да предадат оръжието, техниката, имуществото, архивите и знамената си.
                Мнозина офицери от боеспособните полкове и дивизии, допреди седмица обръщали в бяг съглашенските войски, предлагат попадналите в заложничество части с бой да си пробият път към Родината. Други искат да се застрелят пред войниците си. Надделява мнението да бъдат спазвани условията на Солунското споразумение, за да не се утежнява положението на България при преговорите за мир. Храбрите български воини обаче

                решават да не предадат знамената

                С риск за живота си командири на полкове, знаменосци, офицери и подофицери увиват знамената под куртките около гърдите си, крият ги във войнишки раници и в бараките на пленнически лагери, но спасяват светините. Знамето на 15-и пехотен Ломски полк е крито на смени под ризите на полковник и подполковник, а също и във възглавница, пазена денонощно. Знамето на 35-и пехотен врачански полк командирът долага, че е изгорил, препасва го около кръста и го крие така 9 месеца.
                Известен е и Браилският трибагреник, ушит от Стиляна, дъщеря на ямболлията Иван Параскевов. То е с днешните цветове на българското знаме - бяло, зелено и червено, върху него бил везан златен лъв и под него изписано "България". По поръчение на баща си Стиляна поставила отдолу и надпис: "С божия воля и силата на славного руского царя Александра II-го напред!" На 8 май 1877 г. при прегледа на войските на руската Дунавска армия това знаме било връчено от делегация на браилски хъшове. Знамето преминало през всички битки на Руско-турската освободителна война, а после дълго време се пазило в двореца в София. Сега и то се намира на съхранение Военноисторическия музей.
                Най-известно обаче е Самарското знаме. Светинята също се пази в музея, а точно копие се изнася на военния парад на Гергьовден. Ушито е за въстаниците в България от монахините в самарския девически манастир. Връчено е на 3-а опълченска дружина в Плоещ на 6 май 1877 г. В боя при Стара Загора за спасяването му

                умират няколко знаменосци и командирът на дружината

                подполковник П. П. Калитин. След Освобождението става знаме на Самоковска 3-а пеша дружина до 30. VIII. 1881 г.
                Иконата на Света Богородица с младенеца, която стои от едната страна на знамето, е рисувана от руския художник Николай Евстатиевич Симаков. От другата са ликовете на св. св. Кирил и Методий.
                Интересен е случаят с намирането на знамето на Македонския комитет от 1895 г. То е открито в херметично запечатана кутия за бисквити в стена зад шкаф при ремонт на Македонския дом в София през 1986г.
                Наскоро Слави и Ку-Ку бенд пък поизтупаха от прахта една позабравена песен - "Кой уши байрака":
                Айде, провикна се, турският
                паша от Панагюрище,
                айде, вий идете и я уловете
                Райна Попгеоргиева!
                Нито я колете, нито я бесете,
                най при мене доведете я!
                Ази да я питам, питам и разпитам
                кой уши байрака,
                кой уши байрака, кой му тури
                знака "Смърт или свобода".
                Айде провикна се Райна Попгеоргиева
                от Панагюрище.
                Щете ме колете, щете ме бесете,
                аз уших байрака!
                Аз уших байрака,
                аз му турих знака,
                "Смърт или свобода"!
                Истината е, че въпросният байрак е знамето на панагюрските въстаници от 1876 г. Ушито е от Райна Попгеоргиева и нейни дружки по поръка на Бенковски и Волов. След погрома изгаря заедно с хасковския конак при навлизането на руските войски в града. След Освобождението Райна отново го ушива и сега се пази в Историческия музей в Панагюрище.
                Известна е и възстановката на знамето на четата на Христо Ботев. Оригиналът е ушит от Петрана Обретенова, дъщеря на Баба Тонка, за русенските въстаници през 1875 г. След потушаването на въстанието светинята е пренесена в Румъния. На четата на кораба "Радецки" войводата го предпочита пред другите знамена и го прави главно. След разбиването на четата е запазено и заровено по поречието на р. Искър и не е открито. Възстановката е направена по спомен на Никола Обретенов и сестра му.
                Художникът Иван Мърквичка също има принос към бойните ни знамена. По негов проект е изработен байракът на 11-а серска дружина -

                главното знаме на Македоно-одринското опълчение

                Изработването му е под патронажа на царица Елеонора през есента на 1912 г. Осветено и връчено на Опълчението като главно лично от царицата в района на гара Пловдив. Пред него доброволците полагат клетва и тръгват в бран.
                По традиция военните знамена се освещават всяка година на Богоявление - 6 януари. Първият водосвет на армията е извършен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой, когато са осветени знамената на войската на цар Симеон Велики. Ритуалът се извършва редовно от 1879 г. до 1946 г.
                На 6 януари 1993 г. със заповед на министъра на отбраната се възобновява българската традиция на Богоявление да се освещават бойните знамена на Българската армия.

                СТАНИСЛАВА ГЕОРГИЕВА
                ==================================

                Запазен ли е, все още, в нас Бойния ни дух в битка?
                Способни ли сме на всичко това, на което са били способни нашите древни прадеди?
                Живеем ли като тях, обичаме ли като тях, почитаме ли тяхните ценности?
                Те ли са примера, който трябва да следваме или, сега, общата религия е да си "тарикат на дребно", да лъжеш, да мамиш, да крадеш, да се подмазваш и да угодничиш?

                През над 700-те години чужди владичества в нашите земи, и малко след това, българинът е имал повече, много повече гордост от сега.

                Тогава също е бил тъпкан, мачкан и унизяван. Защо сега е така?

                Липсват ли водачите на народа, които са стояли начело тогава?
                Тези които са водили преди всичко с примера, с гордостта си и с твърдия си характер.
                Начина ни на живот ли ни промени? Масовите медии ли?
                Масовата пропаганда и демагогия ли?
                Стремежа към ненужни неща ли?

                Какво може да се направи?

                На чии цели и идеали трябва да служим ние?

                На нашите собствени ли, на тези - на нашите по-достойни и по-горди предшественици или на нечии други?

                Кой ще ни избира ценностите, в които да вярваме и към които да се стремим?

                Струва ли си да почитаме старите ценности или те не са ценни, вече?

                Тези питания поставя потребител във форума за бойни изкуства.

                Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!

                Comment


                  #38
                  Евала Историк!Браво!
                  Ей, докато ги четях тези редове очите ми се просълзиха!
                  То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

                  Comment


                    #39
                    Re: Интересно / Българското участие

                    На изток хоризонта аленее
                    шумят безспирно морски ширини
                    морето синьо чайките се реят
                    в брега със грохот удрят се вълни.
                    На поход тръгват славните кашици
                    те зорко бдят на родната земя
                    и няма бури няма вражи сили
                    моща кашишка наша да сломят.
                    Да се завърнеш в родното си кътче
                    в любимият младежки диско-клуб
                    да срещнеш там любимото момиче
                    ,но вече в прегръдките на друг.
                    С изпънати напред ръце пулсира в кръв едно сърце пулсира и крещи без глас България е жива в нас.
                    На три морета граници ще бием България ще бъде земен рай ,победно знаме гордо ще развеем на хаоса ще сложим край.

                    Comment


                      #40
                      Александър написа
                      На изток хоризонта аленее
                      шумят безспирно морски ширини
                      морето синьо чайките се реят
                      в брега със грохот удрят се вълни.
                      На поход тръгват славните кашици
                      те зорко бдят на родната земя
                      и няма бури няма вражи сили
                      моща кашишка наша да сломят.
                      Да се завърнеш в родното си кътче
                      в любимият младежки диско-клуб
                      да срещнеш там любимото момиче
                      ,но вече в прегръдките на друг.
                      Братле тази песен съм я пял през периода сепетмеври 94 март 96-та в поделение 22370 гр.Брезник
                      То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

                      Comment


                        #41
                        Аз, по същото време, от Димитровград (36120 - Г - БРУ), му пригласях с една друга песничка - "Изправи се, гора от стомана" - иде реч за артилерията...
                        Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!

                        Comment


                          #42
                          Много ми е приятно да чета тези редове, но защо тогава като попитам много от Вас: "Заслужава ли си да служа?", отговаряте отрицателно?
                          "Мисля, това което казвам, но неказвам, това което мисля"

                          И други затворници
                          нека четат пред вратите
                          нашата памет остъклена
                          с надпис:"Всички отидоха на Фронта!"


                          Comment


                            #43
                            Аз кога съм казвал, че е безсмислено?

                            Много зависи къде и в какъв род войски ще служиш - от това зависи какви хора ще срешнеш!

                            Цялата ти служба ти "влиза" в трудовата книжка - като общ трудов стаж - това, след време, ти увеличава (с малко, но - от сърце!) заплатката (може би - не винаги, но...)...

                            Там, ще срещнеш хора, които, по друг повод, не би срещнал никога - никъде... Аз имам няколко много добри приятели, от казармено време.
                            Е, срещнах и доста неграмотници и големи "боклуци" в казармата, ама т'ва е една друга тема. Имай предвид, че трудностите на армейския живот сближават хората.

                            Ако, преди казармата, си живял в студентско общежитие, много от "новостите" на казармения живот ще ти се сторят безсмислени.
                            Deja vu...
                            Обаче, ако, преди студентството си, си служил в БА, като студент, ще имаш изградени навици - да си метеш стаята, да й правиш "сапунка" (каквото и да означава това - ще разбереш какво е ), да си оправяш леглото, да шиеш... такива едни "безценни" неща.

                            Ако не намериш време да потренираш фитнес, да поспиш, да потренираш бойни изкуства, да попрочетеш военно - теоретична литература, да послушаш военни маршове... времето ти там е пропиляно - да...
                            Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!

                            Comment


                              #44
                              уточнение

                              Heinz W. Guderian написа
                              Много ми е приятно да чета тези редове, но защо тогава като попитам много от Вас: "Заслужава ли си да служа?", отговаряте отрицателно?
                              Че ти мен питал ли си ме?
                              Казармата е неизбежно нещо което колкото по-рано го минеш толкова по-добре!
                              Иначе от казармата остават само хубавите спомени.То про9стотията я срещаме всеки ден по улицата, така че няма от какво толкова да се впрягаме за казармената поростотия!
                              Просто в казармата момчето става мъж-т.е. започва сам да се грижи за себе си-пране, гладене, чистене и прочие.
                              То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

                              Comment


                                #45
                                Хм, аз тоя етап с прането и миенето май го достигнах без да ходя в казармата...
                                А ся, спечелил ли съм или съм загубил от това?! :lol: :lol: :lol:
                                XV mile the sea brode is
                                From Turkey to the Ile of Rodez...

                                Comment

                                Working...
                                X