Оптимистична теория за българския народ, I и II част

[nik]

Оптимистична теория за българския народ, I част

Ще започна тази тема с преглед на отношението към труда и почивката при българите, и връзките на това отношение с раждаемостта.

Във вторaта част ще продължа с въпросите на:
а) религиозността при българите,
б) "себезаличаването" и "гъвкавостта" (културни измерения по Минков,приети от WVS) на културата на българите.

Накрая ще направя общ синтез на "оптимистичната" теория на българите, и ще цитирам и виждането на доц.Минков по този въпрос.

---
И така, къде стоим на крата на "света" и на Европа като "отношение към свободно време" и "отношение към труда"?

http://www.tarki.hu/en/research/european_social_report/monostory_eng_2009.pdf

Българите сме една от нациите в Европа, които най-малко държат (отдават най-малко значение) на почивката, свободното време и забавленията (фиг 5.1, фиг 5.8). Ние не държим и ценим "труда" толкова много, но при съотношение между двете нагласи, поради получващия се голям по-голям превес на първата нагласа (спямо същия за народите в Европа) , фактически сме оценени като най-работливата нация (отделящи най-много време за работа) в Европа, и една от най-работливите в света.

Дирекното изследване на времето отделено за работа също ни определя като работлива нация.

/Отговорите "много или малко време отделяте за работа" не са много подходящи за определянето на "работливостта" на дадена нация, защото отговорите съдържат субективна и неколичествена оценка за "много" и "малко". WVS например е приело, че работливостта се оценява като резултат и сравнение между броя на хората за които "трудът е важен", и броя на хората за които "почивката е важна".За мнозинството американци трудът е важен, но също за толкова американци почивката е важна, така че всъщност американците не са работлива нация. Образно казано - обикновеният американец (не говорим за бизнесмени, адвокати, менъджери) си тръгва от работа в 5 часа, независимо от това какво е направил и дали не е паднала бомба - и си сяда пред телевизора и почва да джкава бургери, а пък в събота и неделя почива и си спретва барбекю; Обикновеният българин (русин, украинец, литовец, латвиец,... кореец, японец, виетнамец, китаец), за когото свободното време има много малко значение - остава до късно в офиса или службата, а в съботите и неделите работи, вместо да ходи за риба, на почивка, или там каквото..Американците са световни първенци по отсъствия от работа..(забележка: защото ценят почивката и личното си време; например - най-много отсъствия от работа в САЩ има по време... на ловните сезони)/


Българите (и европейците) не раждаме защото:
а) българите и европейците сме сравнително или преобладаващо безродови култури . В "безродовите" култури децата не са ценност. Например при нас българите - най-високопоставената ценност в скалата на ценностите, са "парите" (такива са и при руси, украинци, литовци, латвийци, изобщо при всички източноевропейци,... и при всички източноазиати)
б) българите и мнозинството европейци сме "тревожни" нации (култури), и всъщност българите предпочитаме да се "подсигурим" в някаква финансова /имотна/ или служебна (служебно израстване и утвърждаване) степен - преди да започнем да раждаме, или изобщо- преди да създадем семейство.
---
Какво следва от това:
Първо: Вероятна промяна на етническия баланс/съотношение, като в близко бъдеще (80-100 години)при тези тенденции не се очертава "обръщане" на етнонационалния модел. Доколкото циганите имат "родова" ("родовост" VS "безродовост") и с ниска "трежовност" култура, и в бъдеще ще имат по-висока раждаемост от тази на българите. В момента на една жена от цигански произход се падат 2.6 деца, и средната продължителност на живота на циганите е много ниска
Забележка: Интеграцията на циганите е трудна, защото тя по своему прилича на или се приема за акултурация: от една страна, циганите в голяма си част проявяват силна сколнност да се изолират и разграничават от "гадже"[1] и тяхния свят и култура, което е една от основните причини за отпадането на циганските деца от училище); От друга страна - циганите от небългарските групи , които искат да се интегрират, не че само са "отхвърлени" от своите, но не са приети от българите..
[1] Заб: "гадже" са "варварите", чуждите, а "неромите" са "нехората", доколкото самоназванието "ром" означава "човек", и отразява особеността на родовите култури от "постнеолитен" тип , другите да се приемат като "различни", или дори да се "дехуманизират" символично и мисловно. В съвременния китайски език например, белите хора се наричат с думата за "нечовек", "дух"..
Самоназванието "хора" ("Сан", "инуит", "дене" и други подобни) при миролюбивите и егалитарни общества на ловците-събирачи, отразява друг феномен. Тези самознавания при ловците събирачи са възникнали при сравнението на самите тях с животните и немислещите същества, и при тях дори се забелязва обратната нагласа- да се примет животните за хора, т.е да се хуманизират някои животни ("орангутан" - горски човек).

Второ- очертава се "модел" в близко бъдеще, при който намаляващите по численост българи (поради намалена раждаемости и поради емиграция [2]) ще трябва да "издържат" не само голямия процент застарящото население пенсионери, но и население в трудоспособна възраст, което разчита на социални помощи.

[2]Ние сме нацията в Европа, с най-голям процент на емиграцията.

Продължава.

[a_godumov]

В тази тема има поставени като факти много сериозни твърдения. Има ли някакви доказателства от авторитетни източници? Например това твърдение:

Българите сме една от нациите в Европа, които най-малко държат (отдават най-малко значение) на почивката, свободното време и забавленията (фиг 5.1, фиг 5.8). Ние не държим и ценим "труда" толкова много, но при съотношение между двете нагласи, поради получващия се голям по-голям превес на първата нагласа (спямо същия за народите в Европа) , фактически сме оценени като най-работливата нация (отделящи най-много време за работа) в Европа, и една от най-работливите в света.

Къде е доказателството, че сме една от най-работливите нации? Например наскоро четох едно изследване, където беше направен списък на 20те най-работливи нации в Света и не присъствахме там. На първо място бяха мексиканциите, корейците, японците, канадците... Отделно идва и въпроса за ефективността на труда. Конкретно по този показател мисля, че изоставаме. В крайна сметка много народи може и чисто да работя по-малко от нас или дори много по-малко, но да създават повече добавена стойност и да бъдат по-ефективни.

[SizarieldoR]

Аз на твое място бих изровил статистики, та да положа база и да укрепя твърденията във първия пост. Като в мойта стара тема, но с цифри.

[nik]

http://www.tarki.hu/en/research/euro...y_eng_2009.pdf

1) Най-малко време отделяно за почивка: BG (men: FR=LV=BG; women: LT=BG)

"Time allocation
According to the results of an international time-use survey covering 15 European
countries, people have between 4 and 6 hours of leisure time in an average day.
Among the countries participating in the survey, Lithuania has the shortest leisure
hours (4 hours 13 minutes or 4:13 hours – the convention that will be used throughout)
and Norway has the longest (5 hours 46 minutes). Apart from Norway, the
other countries with relatively long leisure times are Finland, Belgium and Germany. At
the other end of the scale, we find Latvia and Bulgaria in the company of Lithuania."

Когато времето отделено за почивка е по-малко, то отделеното време за работа е повече. Не разбирам какво неясно има тук? Българите сме едни най-малко мързелуващите хора в Европа..Каква е продуктивността и производителността на труда - това май е друга "бира"..

2)

"People in the countries of Southern Europe, for instance, attach more importance to work, relatively
speaking"

3)

As part of the WVS, the respondents
in the various countries were asked how strongly they agreed or disagreed with
the statement that “Work should always come first even if it means less free time.”

The countries where people are the most likely to agree strongly with this statement
are the former socialist countries. In Romania, for instance, 40% of the adult population
agree strongly, and the same goes for approximately 30% of Hungarians, Bulgarians
and Slovaks. The populations of the Netherlands and Great Britain are the least
likely to agree strongly with this statement: less than 5% of respondents in either
country. When contrasted with leisure, work also receives little support in the Scandinavian
countries (Sweden and Finland), in Ireland and in some of the Southern European
countries (such as Malta, Portugal and Spain) (Figure 5.4).