Един бурен възторг бе обладал наистина цялата страна след поражението на сърбите при Сливница. Тая гръмотевична победа върху един многочислен противник, числеността на който всички си преувеличиха, тая внезапна радост подир най-ужасните съмнения, това громко откровение на една сила, която българите до вчера не подозираха в себе си, всичко това сега екзалтираше душата на тоя народ, у когото Съединението бе събудило от по-рано още свещения трепет на правите каузи. Походът на войските, пренасянето на материалите, събирането на реквизицията се извършваше с неописуемо въодушевление. Както през първите години на Френската революция - и тук това сравнение се налага, - целият народ участвуваше във войната не само чрез своите синове, умиращи на бойното поле, но и с всичкото съдействие, което една неподготвена войска, без обоз и без интендантство, можеше да намери по пътя на своя бърз поход. Ентусиазмът бе тъй общ, че и учениците от гимназиите се записваха в доброволчески дружини, голобради кандидати на славата, които отиваха на война като на някой празник, с леките си есенни дрехи. Студентите от странство, с малки изключения, бяха напуснали също университетите и тръгваха за България, акламирани по пътя. Българският народ напрягаше в едно усилие, трагично отначало и сега радостно, всичките свои мъжествени сили.
Симеон Радев,Строителите на съвременна България. Том 1
Не са големи тържествата. А може би, трябва да си спомним, че дедите ни са дали повече поводи за национално самочувствие, от много наши съвременици. Ако изобщо признавате концепцията за "ние", естествено.
Comment