България и Македония

[кало]

така и поради налагането на интернационализма по време на социализма.

Това също е мит, имащ малко общо с реалността, освен лозунгаджийството по соц.-време. Всъщност именно социализмът налага особен тип национализъм у нас - още с края на южнофедеративните страсти през 48-ма, и отказът от поддръжка на т.нар. македонизъм. Израз на този национализъм са както редица мерки, свързани със ситуацията в Пиринска Македония, така и десетки чудесии с исторически привкус, но по-скоро в сферата на митотворчеството и пропагандата - 1300 години България, тракологията и подобни...

В Македония изглежда има както протести и негативни реакции срещу общото музикално шоу

Е, и? Същото "е,и?" важи и за останалите цитати от някакъв си македонски форум, постнати тук.

[Shenandoah]

Е, и? Същото "е,и?" важи и за останалите цитати от някакъв си македонски форум, постнати тук.

С теб съм съгласен всякога и за всичко.

[Shenandoah]

Ето част от тази конкретика. Оспореността на македонския мит не е проблем изключително на емиграцията, статия от днешния "Утрински весник":


Станишев во Брисел го побугари Гоце Делчев

Брисел - Бугарскиот премиер Серге¼ Станишев, ко¼ никако да се справи со корупци¼ата во зем¼ата и да одговори на бараœата од Европската уни¼а, вчера покажа и зошто, додека имаше средба со претставниците на неговата парти¼а во ЕП, соци¼алистите. Место да лобира за поправаœе на имиŸот на зем¼ата, то¼ губеше време на пропаганда, деле¼и ¼а сво¼ата книга „Биде¼и ние сме соци¼алисти“, на чи¼а насловна страница покра¼ Карл Маркс, Герхард Шредер, Франсоа Митеран, £ицак Рабин и други светски знача¼ни луƒе, ги смести и Гоце Делчев и Никола Вапцаров како бугарски личности.

За Делчев напишал дека е бугарски револуционер од Македонско-охридска револуционерна организаци¼а, а Вапцаров го опишува како бугарски поет ко¼ бил стрелан како член на антифашистичкото движеœе. Иако ваквите бугарски ставови се познати одамна и пласирани многупати, ова е првпат тие да се внесуваат во ЕУ и да се промовираат на ваков начин.

Станува се' по¼асно дека Софи¼а ¼а префрла битката за историската вистина околу Македони¼а во Брисел, место да ¼а води на релаци¼а со Скоп¼е, што станува апсурдно.

www.utrinski.com.mk

"Утрински весник" продължава да коментира измисленото събитие, статия от днешния брой:


Делчев и Станишев

Димитар Чулев

Нема никаква историска, географска или идеолошка врска меƒу Карл Маркс, £ицак Рабин, Митеран, Шредер и Гоце Делчев, но на бугарскиот премиер Станишев не му пречи да ги смести во „библиографи¼ата“ на неговата „автобиографска“ книга „Биде¼и ние сме соци¼алисти“. Човекот сака да се потпира на палета странски авторитети во прилог на докажуваœето колку е интернационалец по вокаци¼а и граƒанин на Европа (плус Израел) според европската членска книшка на неговата зем¼а.

Но, Станишев има проблем со идентитетите кога за Делчев вели дека бил член на македонско-охридската (да не е одринска!?) организаци¼а, а наедно бил и - бугарски револуционер. Вториот проблем е што ова негова „визура“ на историските личности се обидува да ¼а протне во ЕУ, каде што сака прекутрупа да изврши ревизи¼а на балканската истори¼а во бугарска корист.

И додека Станишев го „приватизира“ Делчев, вицепремиерот Калфин рече дека „Бугари¼а поддржува членство на Македони¼а во НАТО“, но тоа е се случи кога „е ги реши сите спорови со соседните зем¼и“.

Кои спорови? Македони¼а има само еден, и тоа меƒународно верификуван со Грци¼а! Опасно е доколку Калфин во неговата „порака“ за Македони¼а сметал дека Македони¼а има отворени прашаœа со Бугари¼а кои, од перспектива на софиските политичари, академици, новинари и блогери кои го напаƒаат „Утрински весник“, требало да се затворат.

Дали Бугари¼а, зем¼а во ко¼а во ЕУ се сомневаат дека требаше да биде примена во Уни¼ата, има аспирации за „бугарштината во Македони¼а“ кои не се многу блиски со европските норми на однесуваœе?

utrinski.com.mk

[Shenandoah]

Пресбюро Балкани: Любчо ГЕОРГИЕВСКИ пред македонското списание "Фокус", 2009 - четете в идващия бр. 16 на "Литературни Балкани".

(Откъсът от интервюто засяга онези въпроси и отговори, които имат отношение към България.)

...

С него можете да се съгласите или не. Във всеки случай обаче бъдете сигурни, че той няма да избяга от дуел по който и да било въпрос. Най-често го нападат онези, които нямат куража да се изправят очи в очи срещу него, макар преди да го издигаха до звездите.
Хвален и гонен като нито един друг политик в Македония, Любчо Георгиевски е атрактивен събеседник, чиито отговори трудно оставят някого равнодушен.

Разговора води Никола МЛАДЕНОВ

ФОКУС: Защо Македония се оказа в ситуация на изолация?

ГЕОРГИЕВСКИ: Факт е, че до сега ние не бяхме кой знае колко интегрирани в международно отношение, но се оказахме в състояние на самоизолация след форума на НАТО в Букурещ. Това бе, преди всичко, наш избор. Получихме съвсем ясно и конкретно предложение: компромис с Гърция и членство на Македония в НАТО. И дата за започване на преговори и отмяна на визите до края на миналата година. За съжаление, нашето правителство си живееше в приказката, която създаде самò заедно със своите медии. То се виждаше като победител, който влиза на бял кон в Алианса. За още по-голямо съжаление обаче, след разочарованието в Букурещ, започна да злоупотребява с образа на жертва. През изминалите десет месеца само с няколко безотговорни действия по отношение на античното ни наследство, изгубихме всички евентуални симпатии, които можехме да извлечем от позицията на жертвата. За мен като политик, всичко това е абсолютно непонятно. Получихме и все още получаваме ясни послания да решим спора с Гърция, а не да се заканваме или да поставяме на дневен ред нови въпроси. Вместо това нашето правителство създаде серия нови проблеми!? Преименувахме магистралата, преименувахме скопския стадион, обявихме, че ще издигнем 30-метров паметник на Александър в центъра на столицата... Какво друго да очакваме след всичко това, освен самоизолация и неразбиране от страна на нашите международни приятели? Техните послания днес са напълно ясни. Правителството на Република Македония, което носи отговорност за всички македонски граждани, трябва да направи компромис, ако не искаме бъдещето ни да е неясно.

ФОКУС: Нима не Ви се струва логично хората да се връщат към миналото, след като не виждат нищо хубаво в бъдещето си?

ГЕОРГИЕВСКИ: Може и така да е, но дали по този начин сами не доказваме, че имаме проблем с идентичността? Как така за непълни три години станахме древни македонци, без при това да успеем да се деюгославизираме?! Това е направо невероятно. До вчера бяхме най-големите югославяни, а днес се представяме за една от първите нации в света!? И което е най-жалко в тази ситуация, процесите текат паралелно. От една страна, сме свидетели на един много силен, нестихващ процес на югославянизация, а от друга, е налице един жесток процес на антиквизация. Ако ги съединим, страх ме е накрая да не излезе, че сме антични югославяни. Очевидно се води една тотално безсмислена дискусия. При това, никой не се пита дали вече не предадохме битката с българите, с които воюваме от 1945 година за това кой е пазителят на святата тайна за славянското минало? Дали това не значи, че се отказваме от аргументите си в тази битка и сега вече не ни интересуват ХV²²² и Х²Х век. Дайте ни V век преди нашата ера, защото за него се говори по-лесно?!

ФОКУС: Следователно не сте съгласен с актуалните тези, че на практика няма противоречие в това да прибавим към античните корени славянските и Цар Самуил, та чак до възродителите, предхождащи днешните лидери на ВМРО-ДПМНЕ?

ГЕОРГИЕВСКИ: Сещам се за едно интервю на легендарния фронтмен на рок-група "Азра" Джони Щулич, който преди кажи-речи двайсет години от страниците на "Млад борец" се пошегува с македонската общественост поставяйки й един риторичен въпрос. Почакайте – каза той - чии наследници сте сега вие: на Самуил или на Василий ²² Македонеца (византийски император 957-1025, познат у нас като Василий ²² Българоубиец – бел. пр.)? Искам да кажа, че античната приказка е хубава за слушане, но, за съжаление, тя не предлага консистентна картина на нашата история до наши дни. Страх ме е, че светът много бързо ще започне да се подсмихва на мегаломанските ни амбиции да се представяме за най-древната нация на земното кълбо. Ние просто притежаваме един славянски код, който е изключително разпознаваем още от Светите Кирил и Методий или, по-точно, от Свети Климент. Тъкмо той е нападан от една или друга пропаганда, за него се водят всякакви дискусии, но не може да се правим на слепи и да отричаме този славянски код. При това трябва да помним, че всички тези теми се дискутират в научните кръгове и не са за всекидневната политика. Навлязат ли в нея, е логично да очакваме съответните реакции, защото стотици хиляди хора съзнават и почитат този славянски код. Тогава идва и проблемът... Аз наистина съм обезпокоен, когато някои личности в страната, известни със своята противоречива натура, постоянно и упорито извеждат на преден план приказката за Антична Македония… И като виждам как Латас и Томик повтарят "ние, древните Македонци", като виждам как се подиграват с нас, Македонците, като виждам презрението в очите им, не искам мълча!

ФОКУС: Съжалявате, че в Македония само хората с български паспорт не смеят да се чувстват като македонски патриоти?

ГЕОРГИЕВСКИ: Нашата държава ще има проблем със себе си, докато хората мислят, че Любчо Георгиевски й мисли злото, а Латас и Томик й мислят доброто. Волю-неволю отново стигам до проблема с югославянството. Основно място в югославизацията на нашето общество заема перманентната антибългарска кампания, в чиято основа е българската ни фрустрация. И аз питам, какво точно е страшното, което виждаме от България в Македония? През последните две десетилетия мога да посоча само неколцина души, но те никога не са били сериозна заплаха за процесите в страната. Аз бях приятел на България и преди да заема поста премиер, но през четирите години на моето управление някой стана ли българин, дадохме ли Македония на България? За съжаление, с течение на времето все повече се убеждавам, че докато нашата общественост не превъзмогне българския си комплекс, трудно ще да проумеем македонската история и още по-трудно ще се ориентираме в бъдещето. Това е моето лично убеждение, което може да срещне много критики, но аз смятам, че ние водим една тотално погрешна политика спрямо тази страна, която може да бъде наш много добър съюзник в процеса на европейската и евроатлантическата интеграция и изобщо в която и да е друга трудна ситуация!

ФОКУС: А взимате ли предвид плановете на Бойко Борисов за завладяване на Македония?

ГЕОРГИЕВСКИ: Безспорно, от време на време и оттам идват неприятни изявления, но поне според това, което видях в интернет, думите му са посрещнати на нож от всички български медии и от всички български политици. За съжаление, тук никой не представя точно тази реакция на българската общественост. Сякаш не искаме да приемем, че онова, днешната българска политическа съвест окончателно е скъсала с много от някогашните си дилеми относно Македония. Това не значи, че понякога, в рамките на предизборни кампании, македонският въпрос не се връща на дневен ред, само дето тези проблеми трябва де се решават между двете държави.

ФОКУС: Преди два-три месеца в едно свое интервю заявихте, че преди изборите ще разкриете защо взехте български паспорт. Е, какъв е отговорът?

ГЕОРГИЕВСКИ: Тъкмо заради казаното преди малко все още не смятам да отговарям на въпроса имам или нямам български паспорт. Тук все още се залага на картата, че България е единственият неприятел, по който постоянно може да се плюе. Като оставям въпроса отворен, може да повлияя на своеобразната детоксикация от югославянизацията в страната, защото ми е приятно, когато югославяните се нервират на този въпрос без отговор.

ФОКУС: От начина, по който преформулирахте въпроса – вместо "защо" сега казвате "дали" имам или не български паспорт – може да заключим, че имате двойно гражданство, но още не обяснявате причините за това. А ние междувременно осъмнахме с графити, че ще превърнете Скопие в Благоевград, след което Вие оттеглихте кандидатурата си за кмет на столицата...

ГЕОРГИЕВСКИ: Не смятам да се оправдавам за каквото и да било, затова че останах верен на себе си от началото на моята кариера, та чак до – образно казано – политическото ми пенсиониране. Аз винаги съм се придържал към една единствена програма: самостоятелна държава Македония, градена от македонската нация, осъзнала собствената си държавност. И никога не съм следвал друга програма. Ако онези, които до вчера бяха югославяни, още се нуждаят да представят Любчо Георгиевски като български предател и шпионин, моля да заповядат и да си го признаят. Очевидно още не сме си извлекли поука от случая с Венко Марковски. Виждате ли, у нас все още смятат за предател човека, който стана основоположник на съвременната македонска поезия, човека, който предвождаше борбата за свобода на македонския народ, човека, участвал в кодифицирането на македонския език!!!

ФОКУС: Разпознавате ли себе си в съдбата на Марковски, който на практика бе прогонен от Македония...

ГЕОРГИЕВСКИ: Да, в много отношения, но това е друга тема. Може да съм мазохист, но не отстъпвам от принципите си.

ФОКУС: Но казахте, че ще отговорите на въпроса за паспорта щом решите да се върнете в политиката. Значи ли това, че няма да се кандидатирате за кмет на Скопие?

ГЕОРГИЕВСКИ: Да, твърдо съм решен да не превръщам Скопие в античен Белград. Аз уважавам желанието на ВМРО-НП да ме кандидатира, но не мога да приема поради няколко причини. Все пак, това не е ранг, достоен за един бивш премиер. Второ, може да се включа в президентската надпревара, ако в нея вече не е влязъл Любе Бошковски. Разбира се, нямах амбицията да победя на тези избори, а да покажа, че съм тук и че не се страхувам да изляза срещу който и да било опонент. А основният ми мотив беше ясно да заявя на всички, че нямам нищо общо с политиката, която водят лидерите на сегашната ВМРО-ДПМНЕ!

ФОКУС: Ревизирахте ли тезата за неминуемата подялба на Македония?

ГЕОРГИЕВСКИ: Не, продължавам да бъда песимист. За разлика от много политици, които видяха в Рамковия договор и териториалната подялба край на проблемите, аз мисля, че албанският въпрос в Македония още не е решен. Смятам, че това е междинна крачка. Не знам кога, но със сигурност ще видим и второто действие на приказката с непредвидим за нас изход. Ние трябва да решаваме проблемите докато още можем да влияем върху тях. Затова направих предложението за размяна на територии през 2001 г. По-добре е да решавате проблемите докато все още можете да ги контролирате, отколкото когато бъдете поставени пред свършен факт и просто Ви кажат кое е ваше... ако, в този момент изобщо има нещо наше. Затова настоявам за компромис за името още днес и сега, защото времето не работи за нас. Също както идеята за размяна на територии днес е неприемлива за албанците, така и утре, ако останем извън НАТО, подялбата на страната няма да се случи без кръв. Чадърът на НАТО може да помогне поне за цивилизовано отделяне като при чехите и словаците. Нима не виждате, че отлагането не решава, а напротив, увеличава проблема и ни поставя в несравнимо по-неизгодна ситуация?! Като член на НАТО, ние можем да станем инициатор и на евентуална международна конференция за балканските граници, до която неминуемо ще се стигне. Не случайно неотдавна в Холандия обмисляха необходимостта от подялба на Босна. Значи Дейтън е бил само междинна крачка, до момента, когато съзрее времето за окончателна подялба. Защо мислите, че и нас не ни чака това? Нима очаквате ситуацията със Сърбия да се точи до безкрай, или със двете хърватски държави, с двете и половина албански, с нефункционалните Косово и Босна? Всичко това един ден ще трябва да се реши... За съжаление, политиката на правителството ще ни лиши отново от стол на масата за преговори и ние отново ще бъдем в ролята на губещи. Но не защото всички ни мразят, а защото всички, за разлика от нас, са успели да дефинират и да се преборят за своя легитимен национален интерес!

ФОКУС: Ако се осъществят черните прогнози, остатъците от Македония може ли да се присъединят към България?

ГЕОРГИЕВСКИ: Идеята, която предложих през 2001 година се отнасяше до Тетово, Гостивар и Дебър. В този случай Македония пак щеше да е по-голяма от Словения и Изреал и от тази гледна точка осъществяването й нямаше да е проблематична. Но днес подобна отстъпка е недостатъчна за албанците. Ние не искахме да решаваме проблемите, а решихме да се самозалъгваме. Ако бяхме по-прозорливи, днес щяхме да сме несравнимо по-напред в нашето развитие и да запазим нормални, цивилизовани отношения с албанците като добри съседи, каквито са ни нужни при всички положения. Разбира се, развитието може да се постигне и без присъединяване към когото и да било, нито дори към България. Затова се откажете от подобни крайни твърдения, защото ето вече 20 години ме гонят от страната, а аз съм още тук, защото изобщо не ми е все едно в какви граници един ден може да се събудя и дали Македония ще бъде безпомощен обект или активен играч в тяхното определяне!

Превод от македонски: АЛЕКСАНДРА ЛИВЕН

www.balkani.eu

[SRH]

И додека Станишев го „приватизира“ Делчев, вицепремиерот Калфин рече дека „Бугари¼а поддржува членство на Македони¼а во НАТО“, но тоа е се случи кога „е ги реши сите спорови со соседните зем¼и“.

Кои спорови? Македони¼а има само еден, и тоа меƒународно верификуван со Грци¼а! Опасно е доколку Калфин во неговата „порака“ за Македони¼а сметал дека Македони¼а има отворени прашаœа со Бугари¼а кои, од перспектива на софиските политичари, академици, новинари и блогери кои го напаƒаат „Утрински весник“, требало да се затворат.

Дали Бугари¼а, зем¼а во ко¼а во ЕУ се сомневаат дека требаше да биде примена во Уни¼ата, има аспирации за „бугарштината во Македони¼а“ кои не се многу блиски со европските норми на однесуваœе?

Между другото забележката си я бива. Официално, на политическо ниво, България няма никакви спорове с Македония. Но горките македонци май не схващат, че темата има вероятност да бъде подета по-сериозно, като се изясни проблем, където да бъде съсредоточена енергия. Такава тема може да се яви като отдушник на наши вътрешни въпроси, като изнесем всичко навън. Така родните междуособици могат да бъдат позабравени и в същото време да мобилизира национален ресурс. Оформянето на отделни въпроси няма да е сложно.

Такъв подход обаче ще означава, че Македония никога няма да може да бъде приобщена изцяло - демек да имаме взаимно съгласие за история и език. Затова трябва да бъдат поднесени ясно очакванията от евентуалната инициатива, например признаване на българско малцинство. И предвид на съвременната етническа картина там, това е постижимо за нас. Това и виждат македонците като наша цел.

Междувременно това "парцелиране" изисква да се обясни на българския зрител, че има такова нещо като македонец. Даже може и да е с античен произход (това не ни интересува особено), побългарен, после посърбен, но нещо различно от българите там.

Това нещо може да се постигне именно от позицията на член на ЕС, като се наблегне на правото на самоопределяне. А това пък е свързано с въпроса какво предлага България (освен истината).

[tonev]

В Македония няма българи... за сметка на това в БГ има 1 000 000 македонци...

[Persian]

В Македония няма българи... за сметка на това в БГ има 1 000 000 македонци...

Македонец и "Македонец" са две различни понятия.Единият е такъв поради териториална принадлежност или обвързаност,а другия-поради националното си самосъзнание.В България има 1млн от първия вид.А и не виждам защо в Македония да няма българи/българско малцинство.Хората в БЮРМ,които признават бълг. си произход и имат бълг. самосъзнание са част от нашия народ.Останалите хора с български произход,но с "македонско" самосъзнание ,са нещо различно-може да имат общ произход с нас,да говорят на бълг. диалект (а според някои нов език,но къде е границата?) и да изопачават историята ,но те не са вече българи,колкото и да ни боли.

[Shenandoah]

2,300 years later, 'Alexander-mania' grips Macedonia

Much to the anger of Greece, the ancient conqueror is making a big comeback in Macedonia – he's arriving just in time for Sunday's election.

By Robert Marquand | Staff writer of The Christian Science Monitor

from the March 20, 2009 edition

SKOPJE, Macedonia - As part of a stunning new homegrown ideology of history and identity based on Alexander the Great, this capital city's main square may soon boast a huge new statue of the ancient conqueror.

Two years ago, the national airport was renamed after Alexander, infuriating Greece.

In January, despite a recent Greek nixing of Macedonia's NATO bid over the airport name, the ruling nationalists here changed the name of its main roadway to Alexander of Macedon Highway.

In Macedonia, it is becoming all Alexander the Great, all the time. Ahead of Sunday's presidential elections, the ruling party's Alexander ideology is seen as fantastic, even by Balkan standards.

In an intense media campaign, locals are told that ethnic Macedonians are the proud direct descendants of Alexander, and thus a people responsible for spawning the white race of planet Earth, from the Caucasus "to the seas off Japan," according to a public service spot on national TV.

The "Alexander-mania," as critics call it, is partly a vote-getting strategy by the ruling party, known by its initials VMRO. Doubts exist as to whether party leaders actually believe the claims, but they are being sold as truth. The failure last spring to get a clear NATO invitation prompted fury in Skopje, and the Alexander campaign is seen as an effort to up the ante.

By pushing its thumb further into the already sore eye of Greece, both NATO and EU membership for the small, landlocked state remains in limbo. Macedonia is also distracted from reducing tensions with its sizable Albanian minority community following a brief ethnic war in 2001, diplomats say.

The dispute with Greece, largely unchanged since 1991, centers on a fight over the use of "Macedonia" as the country's name. Greece wants a name that doesn't include or at least deemphasizes "Macedonia," which Greeks say is their own. The former Yugoslav Republic of Macedonia says its name is its own sovereign business. Negotiations have been endless.

For years, Greek demands were seen as cock-eyed and petty in diplomatic circles. Yet Macedonia has been losing sympathy as it roars out heritage claims on Alexander.

"If the name is the condition of our survival, which it seems to be, we are very far from reaching our strategic aims: NATO and the EU," says former Macedonian Foreign Minister Denko Maleski. "The new way of thinking about history is keeping tensions alive. We are a new nation, liberal and international, suddenly veering into the 19th century."

A poll last month showed that 97 percent of ethnic Macedonians favored staying out of the EU if it meant compromising on the name.

"The name dispute is more than a bilateral issue between Skopje and Athens. It risks derailing the main strategy of both NATO and the EU for stabilizing Macedonia," says a recent report from the International Crisis Group.

Some diplomats frame Sunday's elections as a vote for a president who may push Prime Minister Nikola Gruevski for a name resolution versus a nationalist who would not. Right now, it appears that VMRO's George Ivanov, an architect of the Alexander discourse, is set to win big. The opposition is in disarray, and Macedonia could end up with a one-party state.

"The entire nationalism hysteria, which only few question as most media get huge sums of money through government advertising, serves not only as a distraction from serious problems ... but has created an atmosphere that makes compromise difficult. It reminds me a bit of the madness of Serbia in the '90s, though not on the same scale, when Serbs spoke of themselves as 'the heavenly people,' " says Ana Petruseva, managing editor of Balkan Insight, in Skopje.

Indee, Macedonia's bold claim to be the taproot of Western civilization is daily media fare.

Last summer, the government flew in members of Pakistan's Hunza tribe, considered lost descendants of Alexander, to tour the country. Startled and pleased Hunza were greeted at Alexander airport with flowers and treated like long lost cousins as they disported across the nation, cameras in tow.

Even "God" has gotten involved. A nine-minute TV ad starts with a petition from Macedonia to the heavens: "Our neighbors distributed thousands of books across the world, containing false history and portraying a wrong picture about Macedonia. ... Only you know our pain." The Almighty then responds: "From you, Macedonians, descendants of Macedon, I conceived the white race. All that stretches to the seas off Japan is conceived from your genes."

Sinisa-Jakov Marusic, a columnist for Balkan Insight, cheekily observed, "So there you have it! What better proof than God himself?"

Beyond theatrics, the new program deeply troubles many scholars and intellectuals here – who are being sidelined – for its promulgation of myth as truth. The new taxpayer-funded Alexander ideology has no serious texts.

Unlike Serbia's Kosovo story, based on centuries of poetry and legend, the Macedonian ideology is being both invented and presented at the same time. There is no outside scholarly consensus, no textual tradition; the result is a kind of history-free history. The top-down, debate-free imposition of the new history is itself seen as illiberal and authoritarian.

The new program deeply troubles many scholars here. "What is the content of 'Alexanderization?'" asks Irena Stefoska, a Byzantine scholar at the Institute of National History here. "Who knows? It is a new reading of history completely different from the previous, not done from an academic point of view, but from a purely political view."

Alexander is considered one of the greatest military leaders of all time. Born in the Greek city of Pella in 356 BC, his conquests extended to most of his known world by the time of his death at age 32. He opened up Greek civilization from the Mediterranean to India, and is regarded as the first to link Europe, Asia, and Africa.

"Alexander was the captain general of all the Hellenes. He spoke Greek. He went to war on behalf of the Hellenes. No one in the ancient, medieval, or modern world has disputed this," says Michael Wood, a historian and British filmmaker who has produced a work on Alexander and has another in the making.

"The Macedonian state claim has no basis in history; it is a state-sponsored myth. I tell my Macedonian and Greek friends to ignore it," Mr. Wood adds.

State archaeologists in Skopje and Athens, however, are busy unearthing ancient Hellenic artifacts, which are then presented as evidence of Alexander heritage. Advocates of this new history leap from the present day to ancient times, ignoring Ottoman, Slavonian, and Byzantine periods when the Balkan peoples migrated and mingled.

"The problem is that no one today can be the direct descendants of ancient civilizations," says Ms. Stefoska. "Macedonians are Slavs. Our Slavonic heritage is accepted by historians."

Several years ago, VMRO officials claimed that Macedonia's majority population had an ethnic Bulgarian or Slavic origin.

A chief fear here is a scenario of partition – of north Kosovo Serbs in the Mitrovica area joining Serbia proper, which could push Macedonian and Kosovar Albanians into a union, breaking up Macedonia.

So far, ethnic Albanians here have been patient over the Macedonia-Greece dispute. Albanian parties are in the ruling coalition. Yet the patience may not be unlimited, senior diplomats say.

Artan Grubi, head of an Albanian civil society organization, says, "Most Albanians will tell you they have nothing against building a Macedonian identity. But they don't want to suffer because of it. At the moment, the policies of this government are moving us further from Europe."

www.csmonitor.com


Бих подчертал следния пасаж, който до голяма степен се припокрива с моята позиция:

"There is no outside scholarly consensus, no textual tradition; the result is a kind of history-free history."

[stavros]

В македония 20000 души се определят като българи според преброяването от 2002г. На фона на всичките малцинствени проблеми в Македония тази цифра надали е грешна. Около 1.3 млн. се определят като македонци. Те не само започват като повечето балкански народи да търсят националната си идентичност в края на 19 век , но вече 100 години живеят като отделна нация.След влизането им в Югославия те имат определена автономия, пишат на собствен език, имат радио, телевизия, университети и пр. Те притежават през това време всички условия да бъдат определени като нация, без наличието на държава. Създаването на отделна държава Македония доведе и до много проблеми за Македония. Най-големия е името. Идват езика и народността. Може би това явно залитане по Александър Македонски е отговор на гръцкия национализъм, който аз не разбирам. Тази държава носи името македония 60 години, т.е. социалистическа република македония. Това въобще не е нещо ново. Защо гърците са толкова против. А може би всички се надяват да има нова подялба на Македония.

[tonev]

Проблема, Ставрос, е там че по документи не са 20 000, а 200 000 .

[Sula]

Истинският проблем е още по-сериозен и се нарича "комплекс за малоценност". Не е лесно да си нова нация сред стари такива. Още по-трудно е да си нация с бедна икономика и със сериозно етническо малцинство.

Цялата тази поредица от изопачавания на регионалната история щеше да бъде смешна, ако не беше вредна и за самите "македонци". Те така се увлекоха по измишльотините на другарите от Коминтерна и така се залисаха със злобния си антибългаризъм, че съвсем изпуснаха албанците от контрол.

За БЮРМ големият проблем няма да дойде от България или Гърция, а ще е от страна на албанците и сърбите. Първите няма да търпят банда малоумни, мегаломанизирани политици да им пречат да станат част от Европа. Вторите винаги ще се радват да покажат на европейците, че на Балканите нещата може да са още по-зле.

[случайно прелитащ]

... започват като повечето балкански народи да търсят националната си идентичност в края на 19 век ...

Няма да я намерят. Всъщност те търсят идентичност 2400 години назад. Може би с това ще имат по-голям успех

вече 100 години живеят като отделна нация

Да, ама не! Ставрос, дано не се стигне до 100-тното повторение на това, че ще взема да повярвам.

По неизвестни за мен причини от страна на мого участници на "македонците" се гледа като на веднъж завинаги програмирани роботи. Търсенето на нарочно сгрешена идентичност и упорстването в отстояването й са били за дълги периоди реакция, защитаваща здравето и живота на нейните носители. Тъй като от началото на всичко това са минали няколко поколения и през това време процесът е продължавал с неотслабваща сила, тази "идентичност" е реалност за по-голямата част от населението на Македония. Сега първопричините за налгането й вече не съществуват - да бъде населението в Македония откъснато от автентичните си национални български корени и направено лоялен участник в проекта "Югославия" /и Гърция без българи/ с цел реализиране на определени геополитически цели - тя съществува само поради липса на достъп на това население до информация за миналото.

В тези условия съществуването на македонската нация и идентичност продължава по инерция. Големи части от македонския елит отстояват тази идентичност, за да не загубят водещата си роля при промяната.
Когато македонците достигнат до инфорация какви са Самуил, Иван-Владислав; какво са правели братя Миладинови, какво означава ВМРО /одринско, не охридско/ и т.н. промените в идентичността не могат да бъдат спрени. Но могат и трябва да бъдат активно наблюдавани и насочвани на политическо ниво, при това от страна на България. То има ли от кой друг? За всичко това няма значение дали днес обявяващите се за българи в Македония са 20 000, 200 000 или 2.

[багатур]

Ако България беше поне на нивото на Гърция като жизнен стандарт, въпроса с "ребългаризацията" колкото и да не харесвам този термин нямаше да стои... Освен сбърканат, граничеща с национално предателство политика в последните няколко десетилетия, македонизмът се храни и от негативния образ на страната ни, за който ние сме си виновни. Нека първо да си подредим къщичката, като се почне от утвърждаване върховенството на закона, икономика и пр. Останалото ще стане от само себе си. Да се втълпява насила на населението в БЮРМ какво е няма смисъл. А затова, че управляващия елит в Скопие го е страх именно от вероятната загубя на позиции няма спор. По-добре пръв на село, отколкото втори в Рим важи с пълна сила и за тях!

[Shenandoah]

В македония 20000 души се определят като българи според преброяването от 2002г. На фона на всичките малцинствени проблеми в Македония тази цифра надали е грешна. Около 1.3 млн. се определят като македонци. Те не само започват като повечето балкански народи да търсят националната си идентичност в края на 19 век , но вече 100 години живеят като отделна нация.След влизането им в Югославия те имат определена автономия, пишат на собствен език, имат радио, телевизия, университети и пр. Те притежават през това време всички условия да бъдат определени като нация, без наличието на държава. Създаването на отделна държава Македония доведе и до много проблеми за Македония. Най-големия е името. Идват езика и народността. Може би това явно залитане по Александър Македонски е отговор на гръцкия национализъм, който аз не разбирам. Тази държава носи името македония 60 години, т.е. социалистическа република македония. Това въобще не е нещо ново. Защо гърците са толкова против. А може би всички се надяват да има нова подялба на Македония.

100 години живот като отделна нация? Крайно неубедително. Повечето основни елементи на националната структура се появяват през и след 1940-те: азбука, кодифициран език и национална училищна система от 1945, университет от 1949, научна академия и автокефална църква от 1967...

[случайно прелитащ]

багатур, отсъствието на определен жизнен стандарт в България си е чисто оправдаване заради бездействието спрямо българите в чужбина и по-конкретно спрямо българските малцинства. Във всички близки държави има - макар и малобройно - население с българско самосъзнание, намиращо се в трудно положение, една от важните причини за което е самосъзнанието му.
Дали когато станем богати като гърците ще ни се струва, че трябва да придобием стандарта на Швейцария, за да имаме подходяща политика към онези хора?
Но с всичко това се отива към злободневие, и то политическо.