Как може такава кретенска статия !!! (с извинение за грубите думи)
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
"Операция Чикаго" (пейнтбол)
Collapse
X
-
albireo написа Виж мнениеСтатията наистина е архидебилна....may the Force be with you
Comment
-
bukvite написа Виж мнениеИндже трепе фрицове в Пампорово
http://paper.standartnews.com/bg/art...article=243353
Аз какво му говорих той какво е написъл!!! Направо ми иде да
Само като погледна заглавието и ми се доповръща... За съжаление голяма част от драскачите са така. Не искаха и да чуят за варианта аз да им спретна материала, а те да си го екшънизират. Резултата е... не'ам думи.
Comment
-
От форума на paintballbg.org - докладът на "американският командващ"
ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА “ОПЕРАЦИЯ ЧИКАГО”
На 2 и 3 август 2008 в горите край Пампорово се проведе сценарийната игра “Операция Чикаго”, която бе организирана от Пейнтбол България в сътрудничество с комплекс Royal Lodge Casino & SPA. Близо деветдесет пушки се събраха в първата по рода си пейнтбол възстановка правена у нас. Доброволци имаше от цялата страна, но най-голяма активност показаха от градовете: Плевен, София, Добрич и Севлиево. Специални гости от чужбина бяха отборите Desert Rats - Гърция и SPF – Сърбия. Съответно южните ни съседи играха за американците, а западните за германците. По-долу ви предлагам кратък и не дотам сериозен доклад за провеждането на “Операция Чикаго” през погледа на главнокомандващия силите на “червивите”.
(Криндо сори че ти взимам встъплението, но нищо не мога да измисля повече от казаното.)
Ден първи:
Мисия първа.
1.Опит да се събудя след обилна вечеря.
Ставам аз къде 8:00 пускам телевизора и проверявам за нещо интересно по каналите. Успех хващам стари серии на Волтрон, естествено хората на Волтрон бият. Превключван на Btv и попадам на хороскопа. Търпеливо изчаквам моята зодия. Женицата казва че хората които ще се стрелят с желатин по горите ще имат успех освен във последната мисия. Вече съм спокоен. Кратко почесване по корема и мощна прозявка ме отвеждат в банята където правя сутрешния си тоалет и смешни муцуни на огледалото.Успявам да удържа банята за предвиденото време въпреки щурмовете на съкилийниците ми.
Мисия втора.
2.Рейд на блок-масата под недоволния поглед на бармана.
Взимам хората си и след малко суетна успяваме да се набутаме 4 човека в асансьора за двама.Въпреки засечка в плана поради която попаднахме на тъмния етаж на басейна успях да разгърна хората си във фоаето и щурмувахме друг асансьор.Успяваме да стигнем навреме и се прегрупираме на вратата на ресторанта.Атаката е планирана до съвършенство пускам Стефан да отвлече вниманието на сервитьора с неясни въпроси за вида на кафето по каните. В същото време Сумото с екип от 2ма атакува витрината с печен бекон. Аз лично маркирам 2 яйца 4 вурста/къде е Васко в такива моменти/ 2 питки 6 топени сиренца президент и едно от ония с мечето ей тъй за проба/гадно е/, бъркани яйца 10 на мекчки купичка мюсли 10 шайби салам 7 свински зурли и 1 прасенце пълнено със зайчета. Втората атака е с променлив успех и донася на щабната маса 20 пържени филии и 10 кутийки изкуствен мед. Резултата от акцията естествено е тежест/така е на война независимо дали падаш или печелиш накрая винаги нещо ти тежи/ и газове. Жертвите са сведени до минимум. Даа бе.
Мисия трета.
3.Подготовка на презентацията за играта.
За тази мисия избирам Стефан заради подвизите му на полето на PhotoshopCS. Картите на района са готови така че се заемаме със събирането на снимки от втората световна война. Първо разбира се пленяваме лаптопа на Криндо битката е наравна, а в мешката имам бутилка мастика. На втората чашка Хер Генерал ни кава паролата за интернет. Започваме да търсим снимки. Оказва се че на твърдия диск на пленения лаптоп има повече фотографии на немци и германски оръжия отколкото в архива на разузнаването на американците в края на войната. Приключваме мисията и единствените пречки са че на мен ми се вие свят а Стефан вони на анасон/войната е ад/.
Мисия четвърта.
4.Парад на суетата.
Трябва да се набутам в събраната от къде ли не парашутистка униформа от втората световна война. Разпределям хората си така че в сублинния момент на гълтане на корема 2 ма успяват да закопчаят колана.Ок остават ми 8 часа в които не трябва да дишам. Колко му е дишането е за слабаци.
Мисия пета.
5.Регистрация.
Опашката се точи пред хотела а слънцето безжалостно напича коравите бойци. Разнасят се хиляди мъжествени миризми: Коко Шанел, Кензо , смазка Dye , цигари Marlboro , запалени поля с коноп , дъвка хуба буба диня , нещо напомнящо за трескаво обработване на мазна закуска и естествено мааалко мъжка пот. Още на опашката започват разговори завързват се приятелства коват се отбори изчезна ми портфейла. Битката е на нерви но накрая се сдобивам с фешън шарени хартиени гривни и доволен от себе си отивам да печатам пики за каската си и да събирам кафеви и зелени ленти за маскировка.
Мисия шеста.
6.Презентация.
Грабвам флашката и се отправям към ресторанта. Там вече цари оживление. Нашенци се снимат с гърците и сърбите, гърците се снимат със сърбите, Гошко снима наред/бойното поле е хаос/. Светкавиците ми припомнят стотиците военни филми които съм изгледал и хилядите бойни другари от холивуд които съм загубил в тях. Студена пот избива през якето ми, сълза издаиница оставя вадичка сред черната камуфлажна боя по лицето ми. Отново съм неспокоен. Презентацията започва и притесненията ми личат. Лаптопа забива, а гласът ми играе. Приключвам някак си и започват въпросите. Въпросите спират и остава пустота.
Мисия седма.
7. Събиране на американската армия.
Тръгвам към сборния пункт крещейки ту на български ту на английски. Мисията се забавя от десетки хора искащи да се снимат с чивека на чиято каска расте фикус. От някой се откъсвам но други ме сгащват. Не мога да намеря половината си екипировка/трябва да спра пиенето/НЕЕЕЕЕЕ//. Накрая събирам всички "хамериканци" дръпвам им шеговита, и амбициозна но адски неубедителна реч и отиваме към гората.
Мисия осма.
8.ИГРАТА.
В процеса на играта всичко си дойде на мястото. Не искам да ви отегчавам с подробности така че ще бъда кратък. Тичахме из една гора и стреляхме по едни, после те стреляха по нас после са возихме на камьон после си говорих с едни и един доиде и каза нещо и после ходихме да се къпем/ПООТДЕЛНО/ и после ядохме пак и пихме ии такаа.
[b]Ден втори:
Поради технически причини/момента с пиенето в мисия осма предния ден се поразрасна и всъщност се превърна в отделна макар и бонус мисия/ не разполагам с много спомени от втория ден, но ми разказаха че са ни били ма ние сме се сражавали мъжки и там нещо мисиите били дебалансирани и някой ни бил обходил и ни го "начукал" /мога ли да кажа начуквам във форума/. Абе кат си говора с хората изглежда да е било яко.
Респект на всички. Съжалявам за леко несериозното поведение но манерката дето ми я пратиха от E-bay с твърдение че човека който е играл Том Ханкс във втората световна война е пил от нея беше леко ръждясала и окислена и с едни странни зелени петна, а аз бях жаден и тя беше пълна с ракия и ме разберете. Цвеетоовеете.
Talman out for lunch!
Comment
-
Видеото от играта ще е готово втората половина на Септември. Засега ни дразнят само с трейлър.
Comment
-
Спомени от лятото
http://www.paintballbulgaria.com/PBB...l_%20small.mpg
Филмът най-накрая излезе. Снимали са прекалено много как си получаваме наградите и прекалено малко от играта. Но все пак е хубав.
Comment
-
Imperial написа Виж мнениеO да, определено разкажете
организацията може би беше малко по-лоша от тази на "операция Чикаго" /по разказите оттам/ но ентусиазма беше на ниво и в повече /съдейки по активността в темата/ Терена беше много приятен за игра и точно по моя вкус - можеше да плашиш при нужда противника отдалече, но можеше и ако искаш да се промъкнеш на 5 крачки от човек и той да не те забележи. Паднахме се все играчи "от една порода" в японската армия и може би факта че доста хора бяхме играли заедно и в Бърно или пък по софийските гори си изигра ролята, а с шуменци се сработихме доста добре...
де факто когато имаше една мисия която не беше добре измислена - по 5-10 играча от отбор бяха на терена останалите изчакваха аз понеже бях порядъчно измръзнал отидох до лавката да хапна и пийна винце чух играчи от "руската" армия да се олакват от нас че сме имали прекалено добра комуникация и 80% сме били с радиостанции и това много помагало..... не отричам така беше, още втората игра групата за поддръжка която ръководех и беше на втория хълм до генерала ни получи инфо че са се промъкнали руснаци почти до щаба ни... ведхага трима човека се прехвърлихме на бегом предупредихме отряда от нашата армия в чийто тил имаше противник и успяхме да елиминираме опасността. Въобще весело беше и въпреки студа имаше невероятно изживяване... вече са пуснали видео от играта: http://www.paintballvimpel.com/halhin.avimay the Force be with you
Comment
Comment