Здравейте, пуснах тази тема защото искам да науча повече за мисията на нашите войски в Камбоджа защото съм чувал че това е било "Българският Виетнам" . Искам информация от тук защото в уикипедията няма почти нищо по този въпрос.
-
-
:lol: :lol: :lol:Българският Виетнам"No beast so fierce but knows some touch of pity."
"But I know none, and therefore am no beast."
(Richard III - William Shakespeare) -
От тая мисия остана едно култово заглавие в "24 часа" - "Глисти като пепелянки, мъчат нашите в Камбоджа".mehanizatora написаComment
-
и други неща остаха от тази мисия... спин, сифилис, няколко гроба, разбити семейства...Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.Comment
-
Имало ли е жертви (KIA, MIA) при бойни действия за българската страна?
GOTT MIT UNS!Comment
-
We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----Comment
-
"Всички мразят българите - батальон престъпници-лунатици, които пият като моряци, изнасилват местните жени и постоянно трошат джиповете на ООН."
Emergency sex and other desperate measures: a true story from hell on Earth, Кенет Кейн, Хайди Посълуейт и Андрю Томсън, изд. Miramax Books, 2004We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----Comment
-
Last edited by dibo; 30-04-2008, 12:19.We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----Comment
-
Инженер полковник от резерва Владимир НАЙДЕНОВ, старши национален офицер за специални мисии към щаба на ООН в Камбоджа
Интервю на Анелия ПЕРЧЕВА прд в-к Марица
¦ Колко време продължи мисията в Камбоджа?
¦ Тя започна на 7 май 1992 г. Последната група се прибра в България през ноември 1993-а, а самият аз бях 11 месеца там.
¦ Защо дадохме толкова много жертви в Камбоджа?
¦ Това е един много болезнен въпрос.
Дадохме 10 жертви, от които 2-ма бяха убити при нападението на лагера ни в Пум Прек. Истината е, че подразделенията ни в Камбоджа на практика не се охраняваха. Нашите хора създали някакви приятелски връзки с червените кхмери. Тия контакти все пак са сработили в един момент в тяхна полза. Защото в момента на атаката в лагера ни са били около 10-15 души. Загинаха само двама, имаше няколко ранени. Но ако кхмерите наистина са искали да ги унищожат, а тяхната задача е била именно такава, са можели да го направят. Просто е трябвало нещо да свършат, иначе на тях са щели да им резнат главите. Те са изпълнили задачата си много небрежно и това не го отдавам на лоша военна подготовка, а именно на връзките им с българите.
Имаме още един човек, който беше разкъсан при обстрелване на бронетранспортьора с гранатомет. Всичко на всичко дадохме само 3 бойни загуби. Останалите седем си отидоха заради глупост и лоша дисциплина.
¦ Какво точно се случи с тези седем военни?
¦ Един се удави в блато до лагера. Аз специално ходих да гледам това място. Не мога да си обясня как може човек да потъне на дълбочина 1.5 м. Айде, на места може да има някакви ями, но има и храсти, други растения. Направихме му пълна аутопсия да не би да е бил ухапан от змия. Оказа се, че просто е нагълтал вода. Друг войник пък се самоуби, показвайки фокус с пистолет. Това беше пълна простотия. Някои се пребиха с автомобили и мотори. Затова една от първите ми задачи, когато отидох там в Пномпен, беше да поискам смяна на контингента, включително и на някои командири. Това мое искане беше изпълнено, но с голямо закъснение когато вече дадохме жертвите.
¦ Участваха ли хора от Пловдивско?
¦ Много войници и офицери бяха от Пловдив, Карлово, Асеновград, Стара Загора.
¦ Говори се, че сме дали жертви и на друг фронт на свободната любов...
¦ Имаше го и това. Трима войници бяха хванали 3 проститутки, взели и кола под наем. На едно място ги спира пътен патрул. Ако се бяха спрели и показали документите, никой нищо нямаше да им каже. Обаче те с войнишката си психика *давай газ. Ония решават, че са бандити. Започват да ги гонят. Вдигат по тревога и останалите. Нашите изтървали автомобила и се ударили в дърво.
Един загина на място заедно с едно от момичета. Друга проститутка беше осакатена. След завръщането ни в България се оказа, че 7 от нашия контингент са заразени със СПИН. И това стана при всичките предпазни мерки, които бяха взети, включително и това, че на тръгване от България на войниците бяха раздадени по 10 презерватива. Надявахме се, че после ще си купят още.
¦ Имаше ли психически лабилни войници?
¦ Да, имаше. Слава Богуq луди нямаше освен един журналист. Той си уреди по някакъв начин да отиде в Камбоджа, но беше най-голямата откачалка, която съм виждал. Чудеха се какво да го правят. В тия райони по принцип белият човек малко трудно свиква с обстановката. Горещината действа много потискащо. Някои хора с по-лабилна психика започнаха да търсят утешение в алкохол, жени. За наркотици не знам, но там марихуаната се продаваше свободно на чували.
¦ Какви са поуките от това първо наше участие в подобни операции?
¦ Не са много радостни. Оказа се, че не може да се отиде просто ей така, без подготовка. По заявка на ООН трябваше да съберем 850 души. Ние взехме около 820 души. Не съм участвал в подбора, но изводът, който направих за себе си, беше, че не трябва да се използват запасняци в такива мисии. Те нямат други причини да заминат, освен за пари. Поради това не са склонни да се натоварват с каквото и да било. В Камбоджа се оказа, че бяха загубили воинските си
навици.
Той си е свикнал в 5 часа да се прибере вкъщи и да сложи салатката и ракийката. Не му се тича, не му се занимава с физическа и строева подготовка.
¦ Вярно ли е, че е имало бунт за заплати?
¦ Да, вярно е. Една от причините за тази нечувана проява в бойна обстановка беше неправилният подбор на командирите. Имаше случаи, когато сержантите и дори войниците превъзхождаха офицерите като интелект, образование и морал. Стигна се до ситуация, в която шефовете не могат да контролират подчинените си. Тогава група войници, недоволни от заплащането, за което са подписали договори, се вдигнаха на нещо, което едни нарекоха стачка, но то си беше чиста проба бунт.
Ако офицерите в батальона си бяха на място, нямаше да се стигне до такова положение. И знаете ли какво стана след това? след разследване на място от височайша комисия от София проблемът беше решен в полза на бунтовниците. За сметка на българския данъкоплатец. След това вече с бойната дисциплина беше свършено: самоотлъчки, стигащи до преминаване на границата, злоупотреби с оръжие и коли, довели до смъртта и осакатяването на наши военнослужещи и местни жители. Не на последно място вина имаше и ръководството от София, което се опитваше да управлява ежедневието на батальона от разстояние 9000 км. По същия начин командването на батальона пък се опитваше да контролира ротите и взводовете, които понякога се намираха на 200 километра от щаба. Това са едни наистина
тъжни изводи от участието ни в тази първа миротворческа мисия под егидата на ООН. Въпреки че вече не съм в армията, смятам, че подобни слабости продължават да се допускат и сега при сформирането на контингенти за операции в чужбина."We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----Comment
-
В поделението където служих, имаше един майор участвал в мисията ни в Камбоджа - викахме му "Камбоджата".
Comment
-
Значи тази мисия в камбоджа е пример до къде води лошата дисциплина.Comment
-
Друг войник пък се самоуби, показвайки фокус с пистолет.
Може би става въпрос за urban legend-a за игра на руска рулетка с пистолет "Макаров"?
Радвам се, че армията си е взела поуки и в Афганистан и Ирак няма изцепки и злополуки отнемащи животи.
"Българският Виетнам", "Глисти като пепелянки, мъчат нашите в Камбоджа".
Винаги журналята е била на ниво :sm113:Comment
-
играта е на твърд и мек спусък... никакви поуки не бяха взети от камбоджа... това е най- лошото.Loozer написаВсяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.Comment
-
Значи за Камбоджа във vbox7 има няколко части от предаването на Карбовски интересно е. Иначе до колкото знам са пращали и наборни войници поради липса на желаещи. Като цяло мисията ни там е много лошо организирана.
Иначе и аз познавам един пенсиониран старшина, който е искал да замине, но жена му е казала "или Камбоджа или мене" и той решил да си стои на задника. И добре че е останал, защото той ми каза че тези момчета, които били убити ( докато пиели ) ги е познавал и със сигурност щял да бъде в тяхната компания (защото и той пие много
) и можел да си отиде и той с тях.
Но мисля че темата е за подфорума "Модерна епоха и съвремие", а не за Общи приказки. Иначе и на мене винаги са ми били много интересни по малко известни (локални) войни и даже сега чета подобна книга "От Корея до Босна" на Филип Узунов. Защото за тях няма много информация (или поне на български няма много) пък и тук във форума по малко се обсъждат.
Тонев какво представлява тази игра на твърд и мек спусък?Last edited by Shelenberg; 03-05-2008, 14:43.Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.
Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.
Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.Comment
Comment