На 28 февруари 2008 г. малко преди полунощ при пожар в бързия влак София - Кардам загина Проф. Рашо Рашев.
Рашо Рашев бе директор на Националния археологически институт от юни 2007 година. Роден е в с. Тича, Котленско, през 1943 г. Завършил е Великотърновския университет. Проф. Рашев бе известен учен е в областта на средновековната археология, дългогодишен преподавател в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”, Варненския свободен университет и Великотърновския университет. Той беше може би най-големият познавач на прабългарите в последните години. На тях беше посветил много енергия и голяма част от живота си.
Рашо Рашев имаше още недовършена работа и имаше още какво да даде на българската археология. Той беше един от солидните стълбове срещу настъпването на бахлико-бактрите в българската историография.
Уви, нелепата смърт прекъсна неговата активна дейност докато той си правеше планове за бъдещето. Тази загуба за мен е особено тежка, защото Професорът работеше в една област, която ми е много присърце. Но неговото име ще остане безсмъртно. То ще остане записано със златни букви на страниците на българската археология редом с имената на Карел Шкорпил, Станчо Ваклинов...
Поклон пред паметта му!
P. S. Ето два линка, където Рашев споделя някои неща:
http://www.bnr.bg/RadioBulgaria/Emission_Bulgarian/Theme_Lichnosti/Material/260907_prof_Rasho_Rashev.htm
http://www.duma.bg/2007/0707/140707/obshtestvo/ob-4.html
Рашо Рашев бе директор на Националния археологически институт от юни 2007 година. Роден е в с. Тича, Котленско, през 1943 г. Завършил е Великотърновския университет. Проф. Рашев бе известен учен е в областта на средновековната археология, дългогодишен преподавател в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”, Варненския свободен университет и Великотърновския университет. Той беше може би най-големият познавач на прабългарите в последните години. На тях беше посветил много енергия и голяма част от живота си.
Рашо Рашев имаше още недовършена работа и имаше още какво да даде на българската археология. Той беше един от солидните стълбове срещу настъпването на бахлико-бактрите в българската историография.
Уви, нелепата смърт прекъсна неговата активна дейност докато той си правеше планове за бъдещето. Тази загуба за мен е особено тежка, защото Професорът работеше в една област, която ми е много присърце. Но неговото име ще остане безсмъртно. То ще остане записано със златни букви на страниците на българската археология редом с имената на Карел Шкорпил, Станчо Ваклинов...
Поклон пред паметта му!
P. S. Ето два линка, където Рашев споделя някои неща:
http://www.bnr.bg/RadioBulgaria/Emission_Bulgarian/Theme_Lichnosti/Material/260907_prof_Rasho_Rashev.htm
http://www.duma.bg/2007/0707/140707/obshtestvo/ob-4.html
Comment