Няколко въпроса за религията и вярванията

[Гост]

Искрено и емоционално вярващите също могат да изглеждат смешни и жалки...

Уверявам те, че още по-смешни и жалки изглеждат в критични ситуации тези, които се правят на безбожници.

[Odzava]

В казармата имаше един който категорично заявяваше, че неговата религия (така и не разбрах към коя християнска секта принадлежи) му забранявала да се къпе в работен ден. На втората седмица съвсем еретично го изкъпаха една сяда вечерта. Така постигнаа толерантност към неговата вяра и обонятелните усещания.

ABY ще те подкрепя с Хемингуей, който в своите разкази описва как американски войник по време на обстрел през ПСВ отправя горещи молитви и обещания към Бог, но забравя за тях след края на сражението. А и руснаците казват - "Пока гром не грянет - мужик не перекрестится"

[Гост]

В казармата имаше един който категорично заявяваше, че неговата религия (така и не разбрах към коя християнска секта принадлежи) му забранявала да се къпе в работен ден. На втората седмица съвсем еретично го изкъпаха една сяда вечерта. Така постигнаа толерантност към неговата вяра и обонятелните усещания.

Като във филма "Тримата от запаса" :mhehe:

[Odzava]

Там Парцалев май не го къпаха, само го пратиха в обоза.

[Thorn]

Уверявам те, че още по-смешни и жалки изглеждат в критични ситуации тези, които се правят на безбожници.

Напълно ти вярвам. В критична ситуация човек не разсъждава логично, а търси някаква надежда, та дажи и да е съвсем призрачна.

[Гост]

Е, нали постеше, не искаше да носи пушка и т.н. - пак по религиозни причини.

[Юлиан Август]

AYB, има една приказка за неволята... Кой ще е по-смешен, не се знае, а най-голямо значение има кой го оценя като такъв.

@Голъм, религиите имат много общо с навиците и обичаите и освен, че влияят на отделния индивид, те формират и общностните такива. Принципно цикълът е затворен, както е известно, а мисълта ми бе как тези различия изглеждат към сравнително новото явление на масовата култура, която с глобализацията се е пренесла далеч отвъд Европа и САЩ. За другото съм съгласен, както съм и отбелязал в предишния си пост. Нашата култура изисква да приемаме различията, като не следва да забравяме, че не навсякъде е така. В някои силно религиозни страни все още може човек да си изпати, ако пожелае да демонстрира различните си нрави и обичаи.

[кало]

Присъединявам се към мнението на Юлиан. Личен опит - миналата година, при посещение в Света гора, при все уважението към историята натрупана там, нямаше как да не ми стане смешно при вида на десетки хора, които със зверски сериозен вид се надпреварваха да целуват с всичка сила купища обковани със злато и сребро кости. Толерантен съм към всякакъв вид вярвания, но тази толерантност не значи да няма собствена позиция по въпроса, тя означава само приемане и не-намеса.
За малко не се разкикотих зверски в църквата на Ватопед, където руснак с вид на откровен идиот се хвърли като луд да целува пода пред ковчежето с пояса на Дева Мария, което архондарикът на манастира извади специално заради нас. Самият архондарик едва успя да скрие първоначалния си уплах, а после - усмивка.
Та така - дайте да не обобщаваме кое може и не може да изглежда смешно. Зависи от страшно много неща, а смехът май не е грях, нали?
Ако пък става дума за някакъв вид високомерие - то да, тъпичко е да се отнасяш към някого отвисоко (вкл. и покровителствено или менторски) заради релията му или липсата на такава. Между другото, явление (не заради религията), срещано по разни форуми, при това с още по-безумни основания...

ПП - неимоверно глупави и смешни са ми и голяма част от някои религиозни ритуали в православната църква например, при това съпроводени с изцъклената сериозност на извършващите ги - младоженци, обикалящи около масата, или кръгчетата около църквата на Великден...
Та думата ми е, че именно в тези си проявления всяка една религия и нейните последователи могат да се окажат и смешни, и жалки, и страшни (дори и същността на дадения ритуал да е ясна) - зависи от много фактори, но не и от някакъв вид предпоставено криворазбрано (а затова и лицемерно) уважение.

[Гост]

AYB, има една приказка за неволята... Кой ще е по-смешен, не се знае, а най-голямо значение има кой го оценя като такъв.

Е, ако е някой "умник" живял в едни почти парникови условия, хубаво ще го оцени - няма що... :tdown

[gollum]

Мисълта ми е, че тук въпросното отношение ("смешно и жалко") е изцяло свързано с позицията на наблюдателя спрямо събитието. Това важи за всички обичаи, ритуали и всякакви колективни мероприятия. Смехът идва когато човек не се чувства част от случващото се, т.е. то е функция на отстранеността му. Колкото по не на място се чувства наблюдателя (т.е. колкото по-далеч е от колективното усещане), толкова по-силно е това усещане. Но да напомня, то не се отнася само до религиозните, но до всички ритуали (включително и до светските). Най-често наблюдателя се чувства така, защото функционално и емоционално остава извън ритуала. Сходно усещане се поражда и на политически митинги, шествия и всякакви такива мероприятия. Затова отбелязах, че не става въпрос за религия толкова, колкото за колективни общи, т.е. споделени усещания и за степента на съпричастност на наблюдателя. Смешното, обаче, не е функция на ставащото, а на наблюдателя.
Изключение от това правило са случаите (често светските ритуали се оказват такива, но се случва и с религиозните в държави, където не е особено разпространено религиозното чувство), когато усета за съпричастност липсва у всички или у повечето участници и всеки се опитва някак да се приближи към ставащото, но същевременно оставайки отстрани и при чувството си за нелепост на собственото присъствие и действия.

ПП В тази връзка и аз съм се чувствал като Кало сравнително скоро, присъствайки както на граждански, така и на църковен ритуал за бракосъчетание. И на двете места имаше моменти, където трудно сдържах смеха си. И на двете места съвсем не бях единствен. Това, обаче, е свидетелство за степента на общност и съпричастност или (то е същото) за адекватността на самите ритуали към възпитанието, културата и усета на участващите в тях.

[Гост]

ПП - неимоверно глупави и смешни са ми и голяма част от някои религиозни ритуали в православната църква например, при това съпроводени с изцъклената сериозност на извършващите ги - младоженци, обикалящи около масата, или кръгчетата около църквата на Великден...
Та думата ми е, че именно в тези си проявления всяка една религия и нейните последователи могат да се окажат и смешни, и жалки, и страшни (дори и същността на дадения ритуал да е ясна) - зависи от много фактори, но не и от някакъв вид предпоставено криворазбрано (а затова и лицемерно) уважение.

Щом вече 2000 години тези ритуали се прилагат и още има живи хора, значи няма страшно! Така че не се коси

[кало]

аз не се "кося", а убийството е "ритуал", прилаган от доста повече време от 2000 години (между другото, повечето от посочените църковни ритуали се прилагат също от по-дълго време, защото често са "присвоени" от църквата), а пък страшно има. така че, AYB, пробвай да намериш нещо, поне изглеждащо като аргумент... :tongue5:

[Panzerjaeger]

Смятам, че подходът към темата няма да доведе до нищо. Противопоставянето на разум и вяра е старо колкото света. От една страна са ред религиозни спекулации наричащи се доказателства за съществуването на Бог – онтологичното, телеологичното, моралното и т.н.т. – който иска може да се запознае с тях чрез църковната наука Апологетика или да прегледа Катехизиса на вярата. От другата страна стои опитната наука работеща с доказателства и причинно-следствени връзки.

И двата подхода не могат доведат търсещата личност до интелектуално преживяване на Бог (ха, ха това е термин в който вярващите се мъчат да си представят идеализирана представа на самите себе си). С каквото име да наричаме тайната на живота и нашето битие или пък изобщо без име, някои древни мъдреци (умишлено им спестявам имената) приемат, че това е Абсолюта (ха, ха нов подвеждащ термин) т. е. – единение на всичко мислимо в едно. Приемат, че Абсолюта е неизразим и във всеки случай не е личност и за това е нещо по-малко от нас??? Но това са интелектуални съждения и реално нямат стойност във връзка с предмета на дискусията...

Преди години се запознах с една книга на Питър Карол - Liber Null, който доразвива идеите на Алистър Кроули и Остин Осман Спеър. Той нарича непознаваемата сфера – недостъпна за научно изследване Хаос, просто за да даде неутрален и емоционално безразличен термин с който да изрази парадоксалния за ума източник на всичко съществуващо. Методите за преживяване на тази реалност са сходни с методите на медитация при източните народи. Т.е. достигане до Самадхи, което в превод от санскрит означава именно „Единение с Абсолюта”. Крайните фази на преживяването не могат да се опишат интелектуално/с думи. Може би нещо като мълния, проблясък, чувството, че си всмукан в огромен океан и губиш чувството, че си личност. Поне за повечето хора, които не страдат от епилепсия или от сърдечни проблеми тези опити са постижими.


Пак казвам – не става дума за вяра, а за опитен метод.

[Panzerjaeger]

Що се отнася до традициите на Древните, от зората на човечеството съществува убеждението и опита, че над човека съществуват йерархии от същества с воля по могъща от човешката. Те не са обект на вяра, а на пряк опит при общуването с тях.

Подробни ръководства за контакт и общуване с тях са достигнали до нас от дълбока древност. Ето няколко по-важни системи в този смисъл:

1. Големият ключ на Соломон
2. Малкият ключ на Соломон (Лемегетон)
3. Системата на Абрамелин
4. Ключовете на Енох

Повечето древни системи (включително изброените по-горе) са обобщени и пригодени от обществото на “Златната Зора” към интелектуалното равнище на човека на 20 век...

Подобни на методите описани в тези ръководства ще да са използвали и основателите на религии по света...

[Odzava]

Те не са обект на вяра, а на пряк опит при общуването с тях.

Твърде силно и твърде произволно. "Прякото" общуване с подобни обекти обикновенно се нарича шизофрения.