Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Любопитно

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    uzi71 написа Виж мнение
    E аз харесвам перфектното /почти машинно/ каране и не обръщам толкова внимание на атрактивността, затова любимци са ми пилоти като Льоб, Шумахер и Алонсо. Разбира се харесва ми да гледам и атрактивни пилоти като Макрий /лека му пръст/, Панизи и Менсъл, но считам че това е преди всичко състезание и ефективността е най-важна.
    Значи сме на диаметрално различни позиции! Но Алонсо определено не е от пилотите с машинно и ефективно каране, основното при него е агресията.Ферарито от последните сезони е причината да изменя стила си в определени аспекти.
    Както и да достатъчно се отклонихме от темата.
    Nobody has three balls but some people have two very good ones!

    Comment


      "Вярно е, че двама души вдигат по-голям камък, отколкото един човек. Дружина работници могат по-бързо и по-добре да сглобят един автомобил, отколкото един работник, а хлябът, произведен в голям завод, излиза еднакъв и е по-евтин. Когато нашата храна, облекло и покрив станат рожба на едно сложно масово производство, тогава и в нашето съзнание ще навлязат масови представи, за да изместят всички останали мисли.
      ...
      Нищо никога не е било създавано едновременно от двама души. Добро сътрудничество не съществува нито в музиката, нито в изкуството, нито в поезията, нито в математиката, нито във философията. След като чудото на творчеството веднъж се е случило, групата може да го доизгради и разшири, но групата не може да притежава творческо хрумване. Неговата безценност се крие в самотния ум на отделния човек.
      Силите, вложени в разбиранията за групата, са обявили война за унищожаването на тази скъпоценност — човешкия ум. Свободното, незнаещо граници съзнание се преследва, ограбва, притъпява и упоява от безчестие, недохранване, потискане, принудително насочване, от зашеметяващите удари на уеднаквяването. Самоубийствен е пътят, по който, изглежда, е тръгнал нашият човешки вид." - Джон Стайнбек, "На изток от рая", 1952 г.
      "Мисля, че видът на изпотени мъже им въздействаше." - дан Глокта

      Comment


        pnp5q написа Виж мнение
        Нищо никога не е било създавано едновременно от двама души. Добро сътрудничество не съществува нито в музиката, нито в изкуството, нито в поезията, нито в математиката, нито във философията. След като чудото на творчеството веднъж се е случило, групата може да го доизгради и разшири, но групата не може да притежава творческо хрумване. Неговата безценност се крие в самотния ум на отделния човек.
        Силите, вложени в разбиранията за групата, са обявили война за унищожаването на тази скъпоценност — човешкия ум. Свободното, незнаещо граници съзнание се преследва, ограбва, притъпява и упоява от безчестие, недохранване, потискане, принудително насочване, от зашеметяващите удари на уеднаквяването. Самоубийствен е пътят, по който, изглежда, е тръгнал нашият човешки вид." - Джон Стайнбек, "На изток от рая", 1952 г.
        Не съм съгласен със Стайнбек, не е коректно да се генерализира така. За пример ще дам само братя Стругатски. Едни от най-великите фантасти на 20-ти век работят в група и създават най-големите си шедьоври така, а не като самостоятелни умове.

        Comment


          За пример ще дам само братя Стругатски. Едни от най-великите фантасти на 20-ти век работят в група и създават най-големите си шедьоври така, а не като самостоятелни умове.
          Това е така (показателно е качеството, което "дава" само Борис след смъртта на Аркадий), но обърни внимание как точно работят "заедно": всеки пише своите части сам, след което ги обсъждат и "съчетават". Т.е. не е точно работа в колектив или екип, както обичат сега да ги представят. Аз също мисля, че творчеството е самотна работа, работата с друг винаги може да го подобри, но чисто творческата страна е самотна - другото е сблъсък на идеи, доизкусуряване, критика - също важен етап, но не творчески (поне не в такава степен).

          Comment


            Имам предвид, че нищо не пречи крайния продукт на творчеството да е колективна работа. Естествено, че отделните части са индивидуални, всеки сам си пише частите, но заедно ги сглобяват и изглаждат до получаване на краен продукт. Но това е при писателите. В науката ситуацията е още по-далеч от индивидуалното творчество, работите там обикновено са колективни дори в основата си. Най-често обикновени разговори между колеги събуждат дадена идея. Тя може да се появи в ума само на един от изследователите, но без тази комуникация и обмяна на идеи, тя не би се появила въобще. Така че съвременната наука е колективно творчество в преобладаващата си част, макар че учените са едни от най-големите индивидуалисти, ако ще правим разделение по професии.

            Comment


              Имам предвид, че нищо не пречи крайния продукт на творчеството да е колективна работа.
              Така е, но говорехме за, така да се каже, "творческия акт", а той си е индивидуален (според мен).

              Но това е при писателите. В науката ситуацията е още по-далеч от индивидуалното творчество, работите там обикновено са колективни дори в основата си. Най-често обикновени разговори между колеги събуждат дадена идея. Тя може да се появи в ума само на един от изследователите, но без тази комуникация и обмяна на идеи, тя не би се появила въобще. Така че съвременната наука е колективно творчество в преобладаващата си част, макар че учените са едни от най-големите индивидуалисти, ако ще правим разделение по професии.
              Нямам впечатление от точните науки, така че го приемам на доверие (ти си химик по образование, доколкото помня и сигурно имаш някакви общо взето преки впечатления). В хуманитарните науки обаче не е така: там става въпрос - подобно на литературата или приложните/изобразителни изкуства за индивидуално творчество. Не омаловажавам работата в екип, която често също има място (в някои изкуства е неизбежна), но тя е вторична (пак, според мен), когато говорим за създаването (творчеството), а не за изглаждането и оформяне. И, пак, успешните творчески дуети са рядкост.
              В науката творческият акт е само част от цялото, т.е. началният тласък. И пак си мисля, че и в точните науки той е по-скоро индивидуален.

              Между другото, по-рано в темата Империал пусна връзка към кратка анимация върху същата идея (в известен смисъл) - тук.

              Comment


                И според мен творческият акт е винаги индивидуален. Крайният продукт може да комбинира индивидуалните произведения (определено има такива примери).
                В науката нещата според мен са комбинация от индивидуалната идея, която обаче е здраво стъпила на огромен фундамент от предишни трудове. Може би тук изключение правят изследванията, които се провеждат от голям брой хора в лаборатория примерно. Там вероятно може да се говори за институционално творчество
                Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                Проект 22.06.1941 г.
                "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                Comment


                  Пропаст между София и страната по доходи
                  Огромна пропаст е зейнала между София и страната по доходи. Икономическата криза е задълбочила различията между столицата и останалите области в страната. Това важи не само по отношение на индикатори като безработица и заетост, но и за нивата на средногодишния доход на гражданите.
                  "No beast so fierce but knows some touch of pity."
                  "But I know none, and therefore am no beast."

                  (Richard III - William Shakespeare)

                  Comment


                    gollum написа Виж мнение
                    Така е, но говорехме за, така да се каже, "творческия акт", а той си е индивидуален (според мен).


                    Нямам впечатление от точните науки, така че го приемам на доверие (ти си химик по образование, доколкото помня и сигурно имаш някакви общо взето преки впечатления). В хуманитарните науки обаче не е така: там става въпрос - подобно на литературата или приложните/изобразителни изкуства за индивидуално творчество. Не омаловажавам работата в екип, която често също има място (в някои изкуства е неизбежна), но тя е вторична (пак, според мен), когато говорим за създаването (творчеството), а не за изглаждането и оформяне. И, пак, успешните творчески дуети са рядкост.
                    В науката творческият акт е само част от цялото, т.е. началният тласък. И пак си мисля, че и в точните науки той е по-скоро индивидуален.

                    Между другото, по-рано в темата Империал пусна връзка към кратка анимация върху същата идея (в известен смисъл) - тук.


                    messire Woland написа Виж мнение
                    И според мен творческият акт е винаги индивидуален. Крайният продукт може да комбинира индивидуалните произведения (определено има такива примери).
                    В науката нещата според мен са комбинация от индивидуалната идея, която обаче е здраво стъпила на огромен фундамент от предишни трудове. Може би тук изключение правят изследванията, които се провеждат от голям брой хора в лаборатория примерно. Там вероятно може да се говори за институционално творчество


                    Сигурен съм, че в различните области положението е различно. Нямам познания в хуманитарните науки и само рудиментарни опити в писането, така че за тях не мога да коментирам особено. По отношение на писането имах предвид единствено, че крайния продукт често е колективен. Което не пречи тухлите от които е изграден да са индивидуални плодове. Така че зависи къде ще поставиш ударението, дали ще разглеждаш продуктите като завършено цяло, или елементите от които са съставени.
                    В точните науки обаче, идеите принципно са плод не на индивидуално мислене въз основа на фундаменталните научни трудове, а на дискусии между учените. И липсата на стикован колектив създава пречки както в рутинната работа, така и в генерирането на нови идеи. Честно казано не знам колко точно нови идеи сме генерирали в нашата работна група, но съм сигурен, че когато работех сам не бях способен и на половина на това което правя сега (което пак е малко, но това е отделен въпрос извън темата). Въпроса е, че сега за две години, през които само една завършваща студентка и един рядко идващ докторант работят с мен и споделяме идеи, съм направил с пъти повече от колкото преди за три години, когато трима човека работехме формално заедно, но не споделяхме идеи по една или друга причина. Това е само моя сравнително ограничен опит по темата. Може би другаде и с други хора положението е различно. Но самото наличие на моя опит опровергава Стайнбек. Не винаги творчеството е индивидуално.

                    Comment


                      Както написах, ти имаш представа за точните науки. Обаче ще пробвам да подредя нещата, поне както аз ги виждам.
                      Наличието на странично мнение или, още повече, човек, който работи в същата област и с когото имате доверие и изградени канали/процедури за взаимодействие винаги е голям плюс, много променя нещата. Моята идея (и мисля, че това важи за всяка област, някъде повече, другаде по-малко (науката, особено съвременната,е много по-колективна област дори и чисто информационно; макар че някога, нещата не са били точно такива, т.е. били са по-близо до "изкуството") е, че можем да очертаем два различни процеса: (1) индивидуална творческа фаза (моят скромен (много скромен) опит показва, че идеалното е да си сам, с възможно най-малко странични дразнители) и (2) съвместна фаза, в която индивидуалното "блокче" се подлагана външна "критика", т.е. се опитва да съществува извън личното поле на автора си. Номерацията е донякъде произволна, защото "блокчето" може да е както завършен фрагмент, така и обмисляна идея, която за пръв път се артикулира в рамките на обсъждане. Всяка фаза е важна и наличието и на двете "вградени" в рамките на творческия процес (не "критичната" да се случва след това) подобрява качеството, според мен. Въпросът е, че те трябва да се редуват, т.е. мисля, че за да изградиш както трябва своето "блокче" ти трябва изолация и самота, докато за да го оправиш (или пък да достигнеш до идеята, по която да работиш) е добре не само да размишляваш самотно, но и да имаш контакт/разговор с хора, които работят по същия проблем. В идеалният случай - част от един колектив, т.е. когато има доверие и взаимно разбиране.
                      Въпросът е кое ще наречем творчество, т.е. кой точно етап от целия процес.
                      Да речем, на мен ми е много сложно да създавам нещо, когато, образно казано, "някой ми виси на главата". Просто не се получава. Подозирам, че за повечето писатели (успешните дуети са голяма рядкост), както и за композитори и художници нещата стоят по същия начин, оттук и опита на Стайнбек, изразен в цитирания от pnp5q откъс.

                      Comment


                        Творчеството е толкова индивидуален акт, колкото и колективен. Абсолютистките твърдения на твърде повярвалия в себе си Стайнбек ("На изток от рая" е най-голямата му глупост, писана някога, именно щото е е създадена с намерението да бъде "мъдра"), макар и да имат почва, няма как да се приемат като крайно правило. Творческият процес включва индивидуален замисъл, идея и прочее, но много често се реализира с колективен труд, добавяне на елементи и прочее, което оформя крайния творчески продукт - много типичен пример е музиката, при това в няколко направления - и като създаване, и като оформяне (аранжиране), и като реализация (изпълнение). Така че - и двете тези са верни, като не се изключват една друга.

                        Comment


                          A new site containing well-preserved grain reveals that agriculture emerged in multiple regions throughout the Fertile Crescent

                          "Evidence of Ancient Farming in Iran Discovered"
                          Доказателства за земеделие, по-стари от 11 хиляди години. Все в "люлката на цивилизацията" - Двуречието.
                          Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                          Проект 22.06.1941 г.
                          "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                          Comment


                            кало написа Виж мнение
                            Творчеството е толкова индивидуален акт, колкото и колективен.
                            ...
                            Творческият процес включва индивидуален замисъл, идея и прочее, но много често се реализира с колективен труд, добавяне на елементи и прочее, което оформя крайния творчески продукт
                            Както винаги, опираме до дефинициите, които всеки има предвид, но тук разликата е илюстрирана прекрасно. В първото изречение се говори за два вида актове, без да се поясни какъв е вторият - групов (като да подскочат всички едновременно на площада) или `историчен` - процес, разтеглен във времето. За щастие второто изречение ни пояснява, че става дума за процес във времето, който се инициира от индивидуално случване - "замисъл, идея и прочие." ИМХО, точно за това индивидуално нещо, за иницииращия творчески акт говори Стайнбек. И това, че се случва по-лесно в група от работещи в сходни направления изследователи, доколкото знам, се определя като `работа в творческа среда`, а не като екипно действие. Екипното действие предполага някакво планиране по дефиниция, а няма как да се планира, няма как дори да се набере самия екип за измисляне конкретно на дадената новост. Защото още никой не я знае. По-скоро това си го представям като някаква верижна реакция, поредица от индивидуални творчески актове (тоест - не такива, които дооформят и добавят към крайния продукт).
                            А примерите за успешен `колективен` в някаква степен творчески акт, доколкото знам, са толкова малко, че имат посветени бая редове - от писателите сe сещам братя Гонкур, братя Стругацки, Илф и Петров, Ан и Серж Голон (автори на серията за Анжелика) и фиктивния руски `философ` Козма Прутков. А в точните науки е известен единствено колективният автор Бурбаки, като съдейки по описанията, става дума именно за верижни реакции от идеи у група талантливи френски (предимно) математици. (Тука специално искам да подчертая, че според мен изброяването на много имена за автори на даден труд не обозначава автоматично съвместен акт на творчество. Процес - да, творчески акт - не.)
                            Тъй че, от една страна, точно както го е написал gollum, въпросът е кое ще наречем творчество, от друга, доколкото виждам, всички сме на мнение, че идеята, иницииращият акт, самият миг на измисляне на новото осенява една глава.
                            "Мисля, че видът на изпотени мъже им въздействаше." - дан Глокта

                            Comment


                              от писателите сe сещам
                              Аз се сещам за поне още един фентъзи/НФ дует - Хенри Олди (пак рускоезичен). Сигурно могат да се наберат още 10-20 имена, но не повече. Интересно е да се разтърсим за композиторски "дуети" (режисьорски се сещам за няколко поне, а художнически, логично, няма).

                              Comment


                                Football match ends in referee being decapitated

                                The incident occurred on June 30th (NZT) in the stadium Pius XII, in a small county of Sao Luis, Maranhao.

                                According to Correio24horas, it started when referee Octavio da Silva Catanhede Jordan red-carded Josenir dos Santos Abreu.

                                Josenir refused to leave the field and proceeded to verbally abuse and assault Octavio.

                                The 20-year-old referee retaliated by stabbing the 31-year-old player multiple times with a ‘machete–like’ knife, that he was carrying on his person during the match.

                                Whilst Josenir was taken to hospital in critical condition, friends and relatives invaded the field – tying up the referee and torturing him.

                                Upon hearing the news that Josenir had died on arrival at a local hospital, Octavio was stoned to death on the field.

                                His body was then quartered, decapitated and his head was pierced on top of a stake.


                                Футболни емоции в Бразилия...

                                Comment

                                Working...
                                X