Израел пред дилема за "Хамас" - жалко примирие или обречена война
По БТА
19 Декември 2008
МИГнюз
Маскиран палестинец участва в протест на “Хамас” на 2 декември, след като при израелска въздушна атака в ивицата Газа загинаха двама палестинци. Снимка: РойтерсСрокът на примирието между Израел и “Хамас” приключва и това е една от модните теми за дискусии в Близкия изток през последните дни. Халед Мешаал заяви в Дамаск, а Исмаил Хания - в Газа, че организацията им няма намерение да продължи споразумението, което изтича през нощта на 18 срещу 19 декември. Двамата впрочем уточниха, че в “Хамас” няма единно мнение по въпроса и предстои той да бъде обсъден с други палестински организации. Всички останали военизирани групировки обаче отдавна са излезли от споразумението и примирието зависи единствено от “Хамас”.
Колкото до Израел, той също търпеливо изчаква ръководителите на Газа да вземат решение. Шефът на военнополитическото бюро в израелското министерство на отбраната генерал-майор Амос Гилад отпътува за Египет - целта му явно не е да информира Кайро за военните планове на Ерусалим, а да издейства от египетските власти натиск върху “Хамас” за продължаване на примирието.
Интересът на Египет тук е двояк. От една страна, тази държава не желае война край своите граници, от друга - Кайро не би имал нищо против Израел да поукроти станалия доста нагъл “Хамас”, а междувременно и сам да понесе известни загуби, включително морални.
Както Египет, така и Йордания - най-близките съседи на Газа - не искат “Хамас” нито да се засили, нито да бъде победен. Ако се почувства твърде уверено, движението ще стане нежелан пример за ислямистите в другите страни от региона; ако пък бъде напълно разгромено в Газа, центърът на палестинското движение може да се премести в Йордания или в Египет. Затова за двете държави, формално сключили мир с Израел, е изгодно в Газа да се запази днешното статукво - малко мир и малко война.
Такъв е в крайна сметка интересът и на самия “Хамас”. Една мащабна операция на ЦАХАЛ (израелската армия) надали ще ликвидира цялата терористична инфраструктура, но все пак ще е осезаем удар върху нея. От който може да се възползват силите, верни на Махмуд Абас и на “Фатах”, за да поставят под свой контрол Газа или поне да укрепят позициите си на Западния бряг. Вкусили веднъж от властта, Хания и неговите съратници вече няма лесно да се откажат от нея. Още повече че знаят добре как да постигнат победа, без да влизат в пряка военна конфронтация.
По време на т.нар. примирие въоръжените бойци чудесно овладяха тактиката за натиск срещу Израел. Редовните обстрели - не толкова интензивни, че противникът да изгуби търпение, но достатъчно масирани, та постоянно да го държат в напрежение - внушават на членовете на “Хамас”, че са господари на положението. Ответните израелски акции на отделни места не постигат целта си - върхушката на организацията е неуязвима, огневите точки са безброй. Жителите на обстрелваните територии обвиняват в бездействие собственото си правителство, което под тази градушка от упреци се чувства все по-неуверено и все по-малко е готово за решителни действия.
С други думи, днешните обещания на “Хамас” “да продължи борбата” целят само да сплашат и деморализират противника. Няколко обстрела “с възпитателна цел” ще покажат какво очаква Израел, ако примирието не бъде подновено. Ако пък ЦАХАЛ предприеме операция, обстрелите ще бъдат засилени и паниката в градовете край фронта, неподготвени все още за сериозни артилерийски атаки, най-вероятно ще принуди правителството да спре настъплението. Така “Хамас” отново ще победи - за движението ще е достатъчно израелските войски да се изтеглят от територията на Газа, без да разгромят терористичните банди.
Заплахите на “Хамас” днес целят само едно - да принудят Израел, желаещ да продължи примирието, към по-нататъшни отстъпки, главно да свали блокадата на Газа. Прекратяването й ще означава нова победа на екстремистите. Почти няма съмнения, че тъкмо това условие ще бъде поставено в Кайро на Амос Гилад.
Естествено Израел може и да не заиграе по свирката на “Хамас”. Явно обаче лидерите на движението са абсолютно убедени, че могат да натрапят волята си на Ерусалим. При всяко положение, днешната ситуация красноречиво показва на цял свят, че Израел избягва да воюва с “Хамас”.
Какво става междувременно в Израел? Там всичко тече под знака на предстоящите избори. Това е причината военният министър Ехуд Барак активно да се обявява за продължаване на примирието. Защото възможната ескалация на насилието по границите, евентуалното влошаване на положението в сферата на сигурността неизбежно ще засилят симпатиите на електората към десния лагер, който обещава да реши проблема с терора и ракетите “Касам”.
Барак не може да допусне подобно нещо. Естествено, една успешна операция в Газа би му върнала доверието на народа. Шефът на отбранителното ведомство обаче не е убеден, че тя ще сполучи. Освен това, ако заповяда настъпление, той може да се прости с гласовете на левите избиратели.
Кой тогава би могъл да разпореди атака срещу Газа? Ципи Ливни? Въпреки демонстративната си прямота и безкомпромисност тя надали ще рискува да поеме такава отговорност. За политическите й противници и най-малкият неуспех при военната операция ще е повод тутакси да я обвинят в престъпна некомпетентност. А тя се включи в битката за премиерското кресло сериозно и не желае да избързва, за да се обрече на поражение още отсега.
При всяко положение Ципи Ливни още не оглавява кабинета и не може да вземе еднолично решение. С такава възможност разполага Олмерт, който няма какво да губи. Той обаче едва ли е готов да влоши допълнително своя негативен имидж, като си спечели клеймото на политик, изгубил войната с “Хамас”.
Ето я основната беда на израелските лидери - те се страхуват от поражение и не вярват в победата. Същите настроения властват и във войските, сред командирите и обикновените войници. Бойците на Хамас са къде по-мотивирани от нашата армия. А щом са така настроени, за израелците наистина е по-добре да отстъпят пред противника и да склонят за някакво жалко примирие, отколкото да започнат една предварително изгубена война.
МИГнюз
Маскиран палестинец участва в протест на “Хамас” на 2 декември, след като при израелска въздушна атака в ивицата Газа загинаха двама палестинци. Снимка: РойтерсСрокът на примирието между Израел и “Хамас” приключва и това е една от модните теми за дискусии в Близкия изток през последните дни. Халед Мешаал заяви в Дамаск, а Исмаил Хания - в Газа, че организацията им няма намерение да продължи споразумението, което изтича през нощта на 18 срещу 19 декември. Двамата впрочем уточниха, че в “Хамас” няма единно мнение по въпроса и предстои той да бъде обсъден с други палестински организации. Всички останали военизирани групировки обаче отдавна са излезли от споразумението и примирието зависи единствено от “Хамас”.
Колкото до Израел, той също търпеливо изчаква ръководителите на Газа да вземат решение. Шефът на военнополитическото бюро в израелското министерство на отбраната генерал-майор Амос Гилад отпътува за Египет - целта му явно не е да информира Кайро за военните планове на Ерусалим, а да издейства от египетските власти натиск върху “Хамас” за продължаване на примирието.
Интересът на Египет тук е двояк. От една страна, тази държава не желае война край своите граници, от друга - Кайро не би имал нищо против Израел да поукроти станалия доста нагъл “Хамас”, а междувременно и сам да понесе известни загуби, включително морални.
Както Египет, така и Йордания - най-близките съседи на Газа - не искат “Хамас” нито да се засили, нито да бъде победен. Ако се почувства твърде уверено, движението ще стане нежелан пример за ислямистите в другите страни от региона; ако пък бъде напълно разгромено в Газа, центърът на палестинското движение може да се премести в Йордания или в Египет. Затова за двете държави, формално сключили мир с Израел, е изгодно в Газа да се запази днешното статукво - малко мир и малко война.
Такъв е в крайна сметка интересът и на самия “Хамас”. Една мащабна операция на ЦАХАЛ (израелската армия) надали ще ликвидира цялата терористична инфраструктура, но все пак ще е осезаем удар върху нея. От който може да се възползват силите, верни на Махмуд Абас и на “Фатах”, за да поставят под свой контрол Газа или поне да укрепят позициите си на Западния бряг. Вкусили веднъж от властта, Хания и неговите съратници вече няма лесно да се откажат от нея. Още повече че знаят добре как да постигнат победа, без да влизат в пряка военна конфронтация.
По време на т.нар. примирие въоръжените бойци чудесно овладяха тактиката за натиск срещу Израел. Редовните обстрели - не толкова интензивни, че противникът да изгуби търпение, но достатъчно масирани, та постоянно да го държат в напрежение - внушават на членовете на “Хамас”, че са господари на положението. Ответните израелски акции на отделни места не постигат целта си - върхушката на организацията е неуязвима, огневите точки са безброй. Жителите на обстрелваните територии обвиняват в бездействие собственото си правителство, което под тази градушка от упреци се чувства все по-неуверено и все по-малко е готово за решителни действия.
С други думи, днешните обещания на “Хамас” “да продължи борбата” целят само да сплашат и деморализират противника. Няколко обстрела “с възпитателна цел” ще покажат какво очаква Израел, ако примирието не бъде подновено. Ако пък ЦАХАЛ предприеме операция, обстрелите ще бъдат засилени и паниката в градовете край фронта, неподготвени все още за сериозни артилерийски атаки, най-вероятно ще принуди правителството да спре настъплението. Така “Хамас” отново ще победи - за движението ще е достатъчно израелските войски да се изтеглят от територията на Газа, без да разгромят терористичните банди.
Заплахите на “Хамас” днес целят само едно - да принудят Израел, желаещ да продължи примирието, към по-нататъшни отстъпки, главно да свали блокадата на Газа. Прекратяването й ще означава нова победа на екстремистите. Почти няма съмнения, че тъкмо това условие ще бъде поставено в Кайро на Амос Гилад.
Естествено Израел може и да не заиграе по свирката на “Хамас”. Явно обаче лидерите на движението са абсолютно убедени, че могат да натрапят волята си на Ерусалим. При всяко положение, днешната ситуация красноречиво показва на цял свят, че Израел избягва да воюва с “Хамас”.
Какво става междувременно в Израел? Там всичко тече под знака на предстоящите избори. Това е причината военният министър Ехуд Барак активно да се обявява за продължаване на примирието. Защото възможната ескалация на насилието по границите, евентуалното влошаване на положението в сферата на сигурността неизбежно ще засилят симпатиите на електората към десния лагер, който обещава да реши проблема с терора и ракетите “Касам”.
Барак не може да допусне подобно нещо. Естествено, една успешна операция в Газа би му върнала доверието на народа. Шефът на отбранителното ведомство обаче не е убеден, че тя ще сполучи. Освен това, ако заповяда настъпление, той може да се прости с гласовете на левите избиратели.
Кой тогава би могъл да разпореди атака срещу Газа? Ципи Ливни? Въпреки демонстративната си прямота и безкомпромисност тя надали ще рискува да поеме такава отговорност. За политическите й противници и най-малкият неуспех при военната операция ще е повод тутакси да я обвинят в престъпна некомпетентност. А тя се включи в битката за премиерското кресло сериозно и не желае да избързва, за да се обрече на поражение още отсега.
При всяко положение Ципи Ливни още не оглавява кабинета и не може да вземе еднолично решение. С такава възможност разполага Олмерт, който няма какво да губи. Той обаче едва ли е готов да влоши допълнително своя негативен имидж, като си спечели клеймото на политик, изгубил войната с “Хамас”.
Ето я основната беда на израелските лидери - те се страхуват от поражение и не вярват в победата. Същите настроения властват и във войските, сред командирите и обикновените войници. Бойците на Хамас са къде по-мотивирани от нашата армия. А щом са така настроени, за израелците наистина е по-добре да отстъпят пред противника и да склонят за някакво жалко примирие, отколкото да започнат една предварително изгубена война.
Браво!
А на последната страница /въпреки въпроса на втората!/ пише, че различните тестувани го минават с някакви различия в реда на показване на въпросите.
Comment