Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Любопитно

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Израел пред дилема за "Хамас" - жалко примирие или обречена война

    19 Декември 2008
    МИГнюз


    Маскиран палестинец участва в протест на “Хамас” на 2 декември, след като при израелска въздушна атака в ивицата Газа загинаха двама палестинци. Снимка: РойтерсСрокът на примирието между Израел и “Хамас” приключва и това е една от модните теми за дискусии в Близкия изток през последните дни. Халед Мешаал заяви в Дамаск, а Исмаил Хания - в Газа, че организацията им няма намерение да продължи споразумението, което изтича през нощта на 18 срещу 19 декември. Двамата впрочем уточниха, че в “Хамас” няма единно мнение по въпроса и предстои той да бъде обсъден с други палестински организации. Всички останали военизирани групировки обаче отдавна са излезли от споразумението и примирието зависи единствено от “Хамас”.

    Колкото до Израел, той също търпеливо изчаква ръководителите на Газа да вземат решение. Шефът на военнополитическото бюро в израелското министерство на отбраната генерал-майор Амос Гилад отпътува за Египет - целта му явно не е да информира Кайро за военните планове на Ерусалим, а да издейства от египетските власти натиск върху “Хамас” за продължаване на примирието.

    Интересът на Египет тук е двояк. От една страна, тази държава не желае война край своите граници, от друга - Кайро не би имал нищо против Израел да поукроти станалия доста нагъл “Хамас”, а междувременно и сам да понесе известни загуби, включително морални.

    Както Египет, така и Йордания - най-близките съседи на Газа - не искат “Хамас” нито да се засили, нито да бъде победен. Ако се почувства твърде уверено, движението ще стане нежелан пример за ислямистите в другите страни от региона; ако пък бъде напълно разгромено в Газа, центърът на палестинското движение може да се премести в Йордания или в Египет. Затова за двете държави, формално сключили мир с Израел, е изгодно в Газа да се запази днешното статукво - малко мир и малко война.

    Такъв е в крайна сметка интересът и на самия “Хамас”. Една мащабна операция на ЦАХАЛ (израелската армия) надали ще ликвидира цялата терористична инфраструктура, но все пак ще е осезаем удар върху нея. От който може да се възползват силите, верни на Махмуд Абас и на “Фатах”, за да поставят под свой контрол Газа или поне да укрепят позициите си на Западния бряг. Вкусили веднъж от властта, Хания и неговите съратници вече няма лесно да се откажат от нея. Още повече че знаят добре как да постигнат победа, без да влизат в пряка военна конфронтация.

    По време на т.нар. примирие въоръжените бойци чудесно овладяха тактиката за натиск срещу Израел. Редовните обстрели - не толкова интензивни, че противникът да изгуби търпение, но достатъчно масирани, та постоянно да го държат в напрежение - внушават на членовете на “Хамас”, че са господари на положението. Ответните израелски акции на отделни места не постигат целта си - върхушката на организацията е неуязвима, огневите точки са безброй. Жителите на обстрелваните територии обвиняват в бездействие собственото си правителство, което под тази градушка от упреци се чувства все по-неуверено и все по-малко е готово за решителни действия.

    С други думи, днешните обещания на “Хамас” “да продължи борбата” целят само да сплашат и деморализират противника. Няколко обстрела “с възпитателна цел” ще покажат какво очаква Израел, ако примирието не бъде подновено. Ако пък ЦАХАЛ предприеме операция, обстрелите ще бъдат засилени и паниката в градовете край фронта, неподготвени все още за сериозни артилерийски атаки, най-вероятно ще принуди правителството да спре настъплението. Така “Хамас” отново ще победи - за движението ще е достатъчно израелските войски да се изтеглят от територията на Газа, без да разгромят терористичните банди.

    Заплахите на “Хамас” днес целят само едно - да принудят Израел, желаещ да продължи примирието, към по-нататъшни отстъпки, главно да свали блокадата на Газа. Прекратяването й ще означава нова победа на екстремистите. Почти няма съмнения, че тъкмо това условие ще бъде поставено в Кайро на Амос Гилад.

    Естествено Израел може и да не заиграе по свирката на “Хамас”. Явно обаче лидерите на движението са абсолютно убедени, че могат да натрапят волята си на Ерусалим. При всяко положение, днешната ситуация красноречиво показва на цял свят, че Израел избягва да воюва с “Хамас”.

    Какво става междувременно в Израел? Там всичко тече под знака на предстоящите избори. Това е причината военният министър Ехуд Барак активно да се обявява за продължаване на примирието. Защото възможната ескалация на насилието по границите, евентуалното влошаване на положението в сферата на сигурността неизбежно ще засилят симпатиите на електората към десния лагер, който обещава да реши проблема с терора и ракетите “Касам”.

    Барак не може да допусне подобно нещо. Естествено, една успешна операция в Газа би му върнала доверието на народа. Шефът на отбранителното ведомство обаче не е убеден, че тя ще сполучи. Освен това, ако заповяда настъпление, той може да се прости с гласовете на левите избиратели.

    Кой тогава би могъл да разпореди атака срещу Газа? Ципи Ливни? Въпреки демонстративната си прямота и безкомпромисност тя надали ще рискува да поеме такава отговорност. За политическите й противници и най-малкият неуспех при военната операция ще е повод тутакси да я обвинят в престъпна некомпетентност. А тя се включи в битката за премиерското кресло сериозно и не желае да избързва, за да се обрече на поражение още отсега.

    При всяко положение Ципи Ливни още не оглавява кабинета и не може да вземе еднолично решение. С такава възможност разполага Олмерт, който няма какво да губи. Той обаче едва ли е готов да влоши допълнително своя негативен имидж, като си спечели клеймото на политик, изгубил войната с “Хамас”.

    Ето я основната беда на израелските лидери - те се страхуват от поражение и не вярват в победата. Същите настроения властват и във войските, сред командирите и обикновените войници. Бойците на Хамас са къде по-мотивирани от нашата армия. А щом са така настроени, за израелците наистина е по-добре да отстъпят пред противника и да склонят за някакво жалко примирие, отколкото да започнат една предварително изгубена война.
    По БТА

    "No beast so fierce but knows some touch of pity."
    "But I know none, and therefore am no beast."

    (Richard III - William Shakespeare)

    Comment


      Без Шарон

      Dinain написа Виж мнение
      "Излизането" на Ариел Шарон от политиката бележе краят на епохата на "старите бойци" (офицерите, участвали в истински войни). Залезът на ционизма също оказва своето влияние (yen kvar cionut be Israel). На трето място, комбинацията между наплива на olim hadashim и кризата на религиозността съществено промени патриотичните нагласи и комерческите настроения в израелското общество.
      Криза преживява, струва ми се, и палестинското движение.
      С две думи: и двете страни в конфликта са недостатъчно уверени и радикални.
      (Що се отнася до мотивацията - да не забравяме: 1) безизходността в ивицата Аза (след провала на надеждите, свързани с изтеглянето на израелските заселници, става все по-ясно, че населението е само пушечно месо, а иначе - дребна разменна монета; това не може да не се осъзнава и да не влияе, въпреки страха от репресии - от "своите"); 2) коренно различните условия, при които израстват и живеят израелските младежи и връстниците им от Аза (влизат в интифада-та от максимум 14 год. възраст) - жизнените позиции са несравними; 3) объркаността и разнобоя в израелското общество по отношение на политиката към палестинците (последните, поне на повърхността на нещата, имат една цел - това помага в положение на безизходица); 4) външните сили, които стоят зад този конфликт; 5) напълно реалните материални интереси на водещи прослойки от двете страни от стабилизиране и продължаване на status quo; 6) колко световни политически лидери "държат" Близкия Изток в запас за оправяне на политическия си имидж.)
      С една дума (още по-кратко): кой има интерес от мира в Близкия Изток?

      Comment


        Даа, най-сетне. Все бях чела разни работи за рекурсията, загадките й и връзката с творческото мислене, но като че ли поставиха точката над и-то. Жалко, че статията е 'свободна подборка' без източници, но като намеря и тях, ще ги пусна. И така:
        Маймуните се отличават от човека по невъзможността за рекурсивно мислене (на руски)
        "Мисля, че видът на изпотени мъже им въздействаше." - дан Глокта

        Comment


          Бронята става по-добра, като се надупчи:
          BBC, News, BBC News, news online, world, uk, international, foreign, british, online, service

          Всъщност нещата са по-сложни, както обикновено. Освен това в статията се споменават и други интересни неща - например за свръхтвърда стомана, която запазва ковкостта си. За малко да съжаля, че не си падах по металознанието

          Comment


            Тук би трябвало да има тест, проверяващ дали сте расист/ка на подсъзнателно ниво. Засега нямам време да разглеждам сайта, но може да се пробвате и да пуснете резултата. И без шмекеруване!

            "No beast so fierce but knows some touch of pity."
            "But I know none, and therefore am no beast."

            (Richard III - William Shakespeare)

            Comment


              Comment


                Тестът е глуповат, според мен, защото по-скоро ще покаже към коя раса принадлежиш, отколкото нещо друго. И не бих казал, че става въпрос за подсъзнание, а по-скоро за подредба.

                Comment


                  "Натисни E за лоша картинка"... Въпросите можеха някакси да бъдат завоалирани по някакъв начин или нещо такова. Много тъп тест

                  Comment


                    Имам силни предпочитания към жени Браво!

                    Comment


                      Останалите тестове са построени на същия принцип и едва ли резултатите от тях би следвало да изненадват някого, особено пък създателите им. На този принцип може да се съставят произволен брой тестове, които да доказват предпочитания към каквото и да е, в зависимост от подредбата на категориите.

                      Comment


                        Според мен, тестът е много по-наболял за тяхното общество и манталитет, отколкото за кое да е друго. Такива тестове имат математически основи и не отчитат условности и нюанси. Вкаран си в някаква точна система през едни железни филтри и няма мърдане. От там нататък мястото ти е еди къде си, ти си еди какъв си, обичаш точно това, това и онова, понеже си точно такъв и онакъв. Съди се за теб по профил и условни репери, които неможеш да коментираш, защото системата е своего рода затворена анкета - а/ б/ в/ и това е! Тестът няма допълнителна интелигентност да отчита странични, неконвенционални факти. Преследва ги чрез още един филтър, но и това не е достатъчно. Няма как да се обхване комплексния характер на мисленето, което в много случаи дори си противоречи. Да сте видели отговор "зависи" в такива тестове? Той налага допълнително усложняване, което (почти) за всеки индивид ще е различно. Все едно сега аз да забия пръст в 5 произволни потребителя от форума, без изобщо да ги познавам, и да кажа какви са, в какво вярват и каква е нагласати им - благодарение само на коментарите им, името, подписа и аватара. Е, да, ще се доближа до известна степен до някаква малка истина, но в никакъв случай няма да абсолютизирам. Тоест, ще съм на ясно, че в определени моменти е възможно да са коренно различни - и като стил, и като идея, и като поведение. С две думи - грешка е да се дават категорични твърдения, на базата на затворени тестове.
                        Колко бързо изчезва всичко — и самите тела във вселената и споменът за тях във вечността. Каква е природата на всичко сетивно и особено на онова, което ни примамва с удоволствие, плаши с мъка или заслепява тщеславието на хората с празната си външност. Колко евтино, презряно, нечисто и изложено на гибел е то в оценката на умствената способност.

                        МАРК АВРЕЛИЙ, "Към себе си", II, 12

                        Comment


                          Добромире, това е характерно за всеки един тест и едва ли САЩ (или тестовете там) са някакво изключение. Колкото по-конкретен е теста, а това зависи от величината/величините, които се измерват, толкова по-точни резултати може да се очаква да даде. Само че аз (а май не съм сам в това) не коментирам това, а самата методика на теста, която е основана не на търсенето на някакви "подсъзнателни нагласи", а на създаване на кратковременен навик, който след това се провокира за да даде търсения резултат. Което няма нищо общо с темата на теста - той може произволно да се използва за всичко. Методиката е меко казано погрешна, според мен.

                          Comment


                            Това е тяхна система и възприятие за оценяване, защото дискриминационните процеси са казус, който с най-голяма сила са разтресли тяхното общество. Друго общество би я поставило иначе. Има разлика и тя е в съзнателното търсене на дуалистични модели. Специално за расите се създава бинарна опозиция черно-бяло/лошо-добро и си затворен в нея. Бият те дори психологически. Тоест, буквално те смачкват. Аз мисля, че именно оторените тестове създават много по-добрата методика, която търсиш - както и да представиш казуса тогава, имаш свободата да го защитиш, за да стане ясно не толкова какъв си (което всъщност в крайна сметка няма никакво значение), а коефицента на интелигентност на самата система, която те е питала. Винаги съм смятал, че хубаво и правилно зададения въпрос носи много повече удоволствие от отговора му.
                            Колко бързо изчезва всичко — и самите тела във вселената и споменът за тях във вечността. Каква е природата на всичко сетивно и особено на онова, което ни примамва с удоволствие, плаши с мъка или заслепява тщеславието на хората с празната си външност. Колко евтино, презряно, нечисто и изложено на гибел е то в оценката на умствената способност.

                            МАРК АВРЕЛИЙ, "Към себе си", II, 12

                            Comment


                              Нещо не се разбираме . Дуалистичният модел е ясен и не него критикувам: всеки тест трябва да се основава на някакви опозиции, колко и какви ще са е технически въпрос. Обсъждам начинът по който тестът причислява тестувания към едната от двете категории: това не става въз основа на "изясняване на някакви скрити в подсъзнанието предпочитания", а въз основа на техника на кратковременен навик, създадена в рамките на теста и след това провокирана от него. Ако се обърне реда на показване, резултатът ще е обратен.

                              Comment


                                gollum написа Виж мнение
                                Ако се обърне реда на показване, резултатът ще е обратен.
                                Ами нали се обръща? А на последната страница /въпреки въпроса на втората!/ пише, че различните тестувани го минават с някакви различия в реда на показване на въпросите.

                                P.S. Имам малки до никакви автоматични предпочитания по въпроса юдаизъм срещу всички останали религии...
                                Текста на втора страница от резултатите е потресающ - вляво обясняват как ширилият се в миналото антисемитизъм днес не е толкоз изчезнал, колкото се изразява предимно на подсъзнателно ниво, а вдясно - повечето потребители, направили теста, имат подсъзнателно предпочитание към юдаизма... Това ми беше крайно любопитно.
                                "Мисля, че видът на изпотени мъже им въздействаше." - дан Глокта

                                Comment

                                Working...
                                X