Относно толерантността и разбирателството

[pnp5q]

1.

изказването му буквално натрапва неговия светоглед върху опонентите му като ги заставя да се вместят в зададените от него рамки на религиозно самоопределение.

А според мен просто борави с терминологията по темата.
2.

Самата дума "атеист" предполага дефиниране на някаква религиозна концепция на която да опонира.

Атеизмът представлява убедеността, че нито едно божество не съществува. ...
Атеизмът отрича съществуването не само на личен бог или богове, но и наличността на други „свръхестествени“ реалности от всякакъв вид, които нямат своето обективно основание в материята и не се подчиняват на законите на природата в тяхното взаимодействие. С това атеизмът се обявява не само против религиите в техния класически вид, но и против всички форми на пантеизъм, спиритуализъм, идеализъм и др., включително против вярата в „чудеса“.

3.

Аз изобщо отказвам да дам толкова много кредит на религията като понятие

Това вече е избор.
4.

за мен концепцията за свръхестествени сили е абсурдна и аз я отхвърлям изцяло заедно с всичките й уговорки

което добре съвпада с дефиницията за атеист
5.

то в моите очи и понятието "атеист" е невалидно.

Това го разбирам по аналогия със следното /примерно/: В евклидовата геометрия понятието "триъгълник със сбор на ъглите, различен от 180 градуса" е невалидно. Такъв триъгълник обаче е дефиниран в геометрията на Лобачевски. Извод - ти отхвърляш правото на другата страна да бъде теист.
6.

В този смисъл не е възможно да съм "направил избора си да бъда атеист"

Безспорно, след като в твоя мироглед го няма и антагониста му. Но по въпроса за избора /в добавка към точка 3./ - чела съм, че общо взето всеки човек в определен момент си задава въпроси от рода "кой съм", "за какво живея" - и проявява /пък дори и за кратко/ интерес я към философия, я към религия - или и към двете. Така че изборът може да не е еднократно мисловно усилиие върху конкретно формулирана дилема.

И накрая - моя наръч насмолени съчки:
Каква е разликата /ако я има/ между:
"Не вярвам, че съществува бог" и
"Вярвам, че не съществува бог"? :clown:

P.S. Според това имам толерантност 100 % - долния ляв ъгъл на диаграмата.

[SRH]

Results

Your Moralising Quotient is: 0.04.

Your Interference Factor is: 0.00.

Your Universalising Factor is: 0.00

Лошо, сега изпитвам угризения

[Хана]

Лошо, сега изпитвам угризения

По-скоро това означава, че си прекалено търпим към чуждите особености Но анкетата няма много общо с темата май.

Ако се върна към нея - казаното от Импириъл е напълно логично и разбираемо, ако религията се възприема като вяра в свръхестествени сили, както той сам е написал. Предполагам, събеседникът му под религия разбира съвсем други неща. От това идва и разминаването.

[von Danitz]

мда, вярата в естественото, за атеистите едва ли съществува, на атеиста тя се полага априорно, някак се подразбира

Въпросът не е как да живеем заедно, а защо живеем, проверете си при древните гърци. Киркегор смята например, че всичко, абсолютно всичко, което сме измислили е от страх от смъртта. Там е разковничето - съществуването и смисълът. Тия истории със съвместното са след като войната се дискредитира, да кажа аз като един моралист-милитарист.
Знаете че хората не искат да воюват "да не би да умрат". Религиозното е по-скоро, "да не би да убият". Добре де, християнското. А атеистичното, вероятно, няма такова нещо като живот. в принципи.
сега, ако споря, а аз наистина не споря, дразня. Ма да напомним ли Павел - "Где ти е смъртте жилото?"
Обаче то хората не ходили редовно на църква и значи не вярвали. Бе объркана работа. Бира, отивам за бира и се надявам на Валхала да ме понесат!

[gollum]

Империал, не знам над какво се чудиш. Еднинствената чуденка е ясна и на теб, но като гледам всъщност си престанал да се колебаеш около нея, а забавното е, че във формулировката ти отговорът е даден и като да се разминава с подразбиращия се твой избор.
Така както си задал темата няма място за дискусия. Учудващо това, което се е случило в темата от пост #2 до пост #20 (и нататък). Е, не е за чудене, става въпрос за тема във форум.

[Док Холидей]

Днес в ориндж беше приемиерата на танатонавтите от бернар вербер /доста по-известен като автор на мравките. зададоха му въпрос как разграничава вярващ от религиозен. той каза, че първите задават въпроси, а вторите дават отговори. каза, че го е страх от тия, които дават отговори и също се определи като невярващ.
мъдрият търси въпросите, на които глупакът смята, че е открил отговорите. вече не помня кой ми го беше казал, мое да е бил дори някой от форума /няма да се учудя/
набоков на лекция: дърпа завесите. мрак.
- това - казва - е достоевски.
после ги дърпа обратно. всичко грейва в светлина.
- това е толстой.
ако имам въпроси, литературата, музиката и изобразителното изкуство ги решават. или ги задълбочават още повече.
толкоз.

[ndragostinov]

Империал, младежът просто не може да вникне в нещата, които си изразил тук пред нас, и сигурно още се смята за максимално толерантен и либерален към хората, които не споделят неговите виждания. В интерес на истината, сигурно всички сме се сблъсквали с далеч по-нагли типове от него, в сравнение с които, този е цвете за мирисане. Като цяло, разните богослови, теолози и други съвременни, да ги наречем духовници, са доста кротки и миролюбиви.
Истинска напаст са политиканстващите пан-идиоти и прочие шовинисти с техните кресливи лозунги. Отдавна съм привикнал да не се впечатлявам от идиотските им умоприпадъци, като просто ги посрещам с подигравателност. Има случаи в които и аз се увличам да си разменям реплики с тях, но това е само за да излея върху някого черния си хумор. А те са идеалната мишена.