Военна полиция

[bukvite]

Трябва ни някаква качествена емблема на Военна полиция.
Готвим за Панаира на книгата, една книга "Военни следователи" и за корицата ни трябва емблемата.
Естествено помощта ще е възмездна - по книжка за отзовалите се.

[1951]

Драснете един любезен мейл - SS_info@md.government.bg

[bukvite]

Драснете един любезен мейл - SS_info@md.government.bg

На такъв домейн може ли да не се пише с удоволствие
Благодаря предварително.

[bulldog4eto]

За какво по точно се отнася тази книга?
История, съвремие, българската ВП или общо?
Така ми звучи много неясно, за да мога да предложа идея, която да е от полза, тъй като имам опит в тези работи.

[bukvite]

За какво по точно се отнася тази книга?
История, съвремие, българската ВП или общо?
Така ми звучи много неясно, за да мога да предложа идея, която да е от полза, тъй като имам опит в тези работи.

За двама военни следователи през последните три години.

Ето кратък откъс:
Двама войници лежаха в изоставен фургон. Те бяха караул, охраняваха една от многото бази на армията. Били са тук и преди, познаваха добре района, което им даваше самочувствие. Също така знаеха, че зад оградата има само празни складове. В някой от тях може би все още се пазеха резервни части за камиони или нови гуми, но нямаше оръжие и боеприпаси. Кой щеше да рискува да краде тези почти непотребни неща? Смятаха че да са караул тук е късмет, бойното дежурство щеше мине в спане. Проверяващи почти не идваха, а ако някой офицер пристигнеше, веднага колегите им звънкаха по мобилните телефони и часовите се пръскаха към постовете си. Затова редниците Давидков и Бъчваров се бяха излегнали в изоставения фургон. Никой не знаеше как фургона се е озовал тук. Представляваше двуосно ремарке, като онези които използваха строителните работници за офиси или места за преобличане. Гумите му отдавна бяха спаднали, единствения прозорец бе със счупени стъкла предвидливо заменени с картони. Навън бе студено, температурата бе няколко градуса над нулата. Войниците се криеха във фургона на завет. Лежаха на двете ръждясали легла без дюшеци, направо на пружините. Многото дрехи омекотяваха допира на пружините в гърбовете им и така можеха да спят. За възглавници ползваха дебелите си ушанки. Стискаха здраво автоматите, отпуснали ремъците им до край и ги бяха омотали около вратовете си, за да не може някой да ги им ги вземе. Дремеха. Редник Давидков носеше прякор “Котката”. Дори и в съня си долавяше шум. Чу да тече вода. Съсредоточи се, звука стана ясен, определи точно какъв е – някой пикае наблизо. Прошепна:
-- Бъчваров, Бъчваров, събуди се!
Протегна се и докосна ръката на приятеля си. Онзи отговори също толкова тихо:
-- Чувам, не спя!
Сега и двамата напрегнаха слуха си. Шума от водата изчезна, доловиха нечии стъпки.
-- Какво е това? – попита Бъчваров
-- Мисля че е човек, да отидем да проверим! Но трябва да сме внимателни, таралежите стъпват точно като хората. Няма да зареждаме автоматите, за да не стане беля. Хайде, тръгваме!
Независимо от старанието им при ставането пружините скръцнаха. Двамата се спряха и отново се ослушаха. Вече бяха на крака. Бавно продължиха към вратата. Освен леглата във фургона нямаше нищо друго. Единия застана до вратата, а другия я отвори с рязко движение. Навън бе пълен мрак. Подаде се и втория войник. Двата чифта очи търсеха източника на шума, а ушите им трябваше да го доловят отново. Минаха десетина секунди. От към рядката гора дойде звука от човешки стъпки. Давидков прошепна:
-- Чу ли? От там идва, да го хванем!
Двамата скочиха от фургона. Единия войник залегна веднага, а другия прикладва автомата клекнал. Насочиха оръжията на там, откъдето идваше шума. Едновременно свалиха предпазителите и заредиха. Издърпаха рамите по два пъти назад. Първия патрон винаги е халосен, втория е боен. Цевите се напълниха с патрони създадени да убиват. В тихата нощ механичния звук от движението на затворите се чу ясно и надалеч. Бъчваров извика:
-- Стой, кой е там!
Не последва отговор. Часовите продължиха да се ослушват. Сред дърветата се мярна нечии силует.
-- Погледни! – прошепна Давидков.
Тъмна фигура като на призрак премина между дънерите и изчезна. И двамата я видяха. Бъчваров промълви:
-- Майчице, какво е това, призрака ли?
-- Спокойно, не прави глупости, призраци няма! Със сигурност е човек. – отговори му колегата. После извика – Който и да си, излез, или ще стреляме!
Тогава отсреща се разнесе гръм. Проблесна слаба светлина. Нервите на младежите не издържаха и натисна спусъците. Изстреляха къси откоси. Куршумите удариха стволовете на дърветата и с писък рикошираха. Последва втори гърмеж. Часовите отговориха и този път. Давидков стана и побягна напред. Внимаваше да не попадне под огъня на приятеля си. Зае нова позиция и продължи да обстрелва мястото отпред на къси откоси. Бъчваров пробяга покрай него и също водеше огън. След като изстреляха първия пълнител, презаредиха с втория. Чуха зад тях да се вика:
-- Бъчваров, Давидков, какво става, защо стреляте? Прекратете огъня, идваме, ние сме!
Младежите се досетиха че почиващите войници от караула им идват на помощ. Спряха стрелбата и без това в мрака не виждаха целта.

Мобилния телефон на капитан Костов иззвъня. Той се протегна в семейната си спална. Дисплея светеше и на него бе изписано нечие има. Офицера го погледна и въздъхна дълбоко. Отвори го:
-- Слушам!
-- Господин капитан, дежурния е. В един и четиридесет караула охраняващ складове близо до Плевен е водил огън. Обади ни се дежурния по поделение.
-- Жертви има ли?
-- За сега няма открити трупове, но са изстреляни над шейсет патрона. Също така часовите са твърдели, че по тях е било стреляно.
-- Добре, събери още информация, идвам след около половин час. И се обади на лейтенант Здравков, да иде в управлението!
Затвори. Жена му е свикнала с подобни среднощни позвънявания, затова само попита:
-- Пак ли служебен ангажимент?
-- Да, звъня ми оперативния дежурен, трябва да вървя.

Лейтенанта Здравков таеше големи надежди за тази нощ. Две приятелчета бяха поканили четири студентки в един апартамент и си правеха купон. Здравков се бе погрижил за пиенето, едното от приятелчетата за терена, а другия донесе трева. Офицера не употребяваше наркотици, но знаеше че те ускоряват свалките. Девойките бяха почти пияни и друсани, когато домакина предложи:
-- А сега да играем на шише!
-- Какво? – възнегодува едно от момичетата.
-- Не знаете ли как се играе на шише? Сядаме в кръг на земята, един от нас завърта бутилка и срещу която от вас дами се спре гърлото, с него прави секс.
-- Ха – ха – изсмя се студентката – ами ако не е мой тип? Може пък да не харесам избора и как така някой мен ще избира?
-- Добре, добре – вдигна ръце домакина – ти ще въртиш първа, но който ти се падне, с него лягаш, такива са правилата. А и ние сме все готини пичове.
Тогава друга девойка, доста по – пияна се обади:
-- Е да, но ние сме четири, а вие трима. Една от нас ще остане без мъж.
-- Проблема има просто решение, на някого ще му се падне да прави тройка...
И точно в този момент телефона на Здравков позвъня. Военния полицай погледна дисплея и се сети че купона за него приключи. Бързо излезе на терасата и там на тишина прие разговора. Влезе в стаята и се извини:
-- Май и двамата ще участвате в тройки тази вечер, защото аз заминавам по служебни причини. Мамка му, толкова съжалявам. Приятно прекарване!

П.С Това е текста преди корекция, не намерих другия в копируем вид, но става ясно за какво е.

[bulldog4eto]

Дамм,
Ако те интересува моето мнение, идеята с емблемата не ми се струва особенно удачна. По скоро една обработена снимка би свършила по добра работа, нещо такова примерно. Или пък наракъвните ленти MP, биха свършили работа.
Що се касае до емблемата на MP особенно сегашната не е особено удачна идея.
Но това е просто мнение.

[bukvite]

Дамм,
Ако те интересува моето мнение, идеята с емблемата не ми се струва особенно удачна. По скоро една обработена снимка би свършила по добра работа, нещо такова примерно. Или пък наракъвните ленти MP, биха свършили работа.
Що се касае до емблемата на MP особенно сегашната не е особено удачна идея.
Но това е просто мнение.

Най-добрият вариант е двама до Форд Фокус, с черните дрехи на военни следователи./описва се често в текста/
Но дори и да намеря такава снимка, какво ще правя с лицата на хората?

[bulldog4eto]

Чесно казано и на мен ми мина тази идея, за лицата много лесно малко "игра" на компа и всичко е тип топ.
Но пък недей забравя, че първото впечатление продава книгата. Само по запознатите ще разберат смисъла за костюмарите и Fokusa.
Тази идея, в общи линии не е лоша, но помисли например за комбинация от снимки.

[tonev]

малко от мен
кажи края на случката моля!

[tonev]

още малко -

[bukvite]

още малко -

Ох, разкошни са, но в романа през цялото време се говори за следователска работа, не за екшън действия.
Не, че лейтенанта не е описан малко като Рамбо.

Капитан Костов седеше в канцеларията си. Имаше да свърши още няколко неща за днес. Запали цигара. Помещението още мирише на боя, скоро му бе правен ремонт, стените са в чисти светли тонове, шкафовете са нови, дори и компютърът е нов. Разтвори следващата папка с документи, лежаща на бюрото му. В стаята влезе лейтенант Здравков. Поздрави началника си и се скри в банята. Капитанът чу да пуска чешмата. Надвика шума от течащата вода:
- Натренира ли се за днес?
- О, да, тук залата е много добре оборудвана, има всякакви тежести и уреди. Защо не идвате и Вие?
- Стар съм за тези работи. А съм и женен, ако бях ерген, със сигурност щях да се старая повече. Жените харесват атлетичните мъже, нали?
- О, да, - запали се младия офицер - като ида на дискотека в Студентски град и разкопчая горните копчета на ризата, жените направо полудяват...
Не можа да довърши мисълта си, защото телефонът на бюрото на капитана иззвъня. Вдигна го. Чу гласа на шефа си:
- Ела при мен!
Излезе от канцеларията си, качи се на горния етаж и почука на вратата в края на коридора. Получи оттвърдителен отговор. Влезе и поиска разрешение да остане. Началникът му заговори:
- Преди малко оперативният дежурен е получил позвъняване от някакъв войник, че на полигона Ново село при стрелби с гаубици, е бил ранен от снаряд, изстрелян по него. Моли да разследваме случая.
Гримаса на неодобрение премина по лицето на капитана. Зае стойка свободно. Попита:
- Има ли убити?
- Войникът не е казал за убити, само той е бил ранен в крака.
- Господин подполковник, сигурен съм, че такъв дребен инцидент ще се разследва от прекия командир, защо ние да се месим?
Старшият повдигна рамене. Отговори:
- Зная, че трябва да пестим времето си и горивото на колите, но обаждането е получено на дежурния ни телефон. Затова трябва да отидеш и да провериш каква е работата. Вземи и Здравков с теб, трябва да се учи!
На капитанът не му остана нищо друго освен да отговори “Слушам” и да излезе. Ще тръгнат за полигона утре сутринта. А днес да довърши канцеларската си работа.

Лейтенантът обичаше да управлява новия форд „Фокус”, който е част от автопарка на Военна полиция. Костов го оставя да шофира, щом толкова му се иска, а той дреме, най-често на задната седалка. Трябваше да тръгнат от столицата рано сутринта на път, затова старшият офицер ще използва възможността да поспи. Здравков съобщи какво е открил предишния след обяд:
- Докато Вие оправяхте документите, аз врътнах няколко телефона. В момента на полигона Ново село води стрелба един гаубичен дивизион от поделението в Ямбол. Вчера им е бил първият ден от стрелбите, там ще са и днес и утре. Стрелбите се ръководят от командира на дивизиона подполковник Шабанов. Ще може да го намерим на полигона.
- Добре, карай нататък! Нали имаш пътна карта? Събуди ме като пристигнем.
Капитанът така се унесе в комфортната кола, че се събуди, чак когато стъпиха на черния път водещ от шосето към позициите на дивизиона. Протегна се, премигна няколко пъти и се прозя. Огледа района през затъмнените стъкла. Наближиха голяма палатка от зелен брезент, покрита с камуфлажна мрежа. Около нея се движеха хора в униформи. Спряха. Двамата слязоха и потърсиха командира. Насочиха ги към бункер, изграден от железопътни траверси и прикрит с прясно отсечени клони. Чуха силен мъжки глас, който се караше на някого за нещо. Гласът идваше от мъничко човече, не по-високо от метър и шейсет и пет. Само на пагоните на това човече със страшен глас имаше две звезди и две черти, което значи че това е търсеният човек. Присъствието на военните полицаи накара всички да замлъкнат. Капитанът се представи:
- Здравейте, аз съм капитан Костов от военна полиция, а това е помощникът ми, лейтенант Здравков. Вие ли сте подполковник Шабанов?
- Аз съм - все така силно отговори питаният - за чии дявол съм Ви притрябвал?
- Извинете ме, че ви прекъсвам, но в управлението в София е постъпил сигнал за ранен при стрелбите войник.
- Това ли е - махна с ръка артилеристът, - случва се. Удари го парче от снаряд. Важното е, че е жив и ще се оправи. Нямаше нужда да биете път до тук.
- Зная, че е дребен инцидент, но във вестник „Българска армия” и на вратата на всяка дежурна стая трябва да има разлепени наши телефони на които военнослужещите да подават жалби при извършени престъпления. Длъжни сме да проверяваме сигналите

.

[bulldog4eto]

Да сега като видях още малко, мога да те посъветвам да потърсиш подходящта снимка на следователи и фокус.
Ще ти свърши работа.
Дерзай смело. :tup:

[bukvite]

бе доокепазихме е

Доокепазихме я корицата, ама не ни бийте много. Какво да се прави - идва панаир.
По-скоро имам молба, дали няма нещо, което да е неактуално към настоящият момент?

[Гост]

Екстра е фотокулажа! Аз като човек, който има отношение към компютърната графика го оценявам положително - семпло и в същото време ефектно.
С коя програма го правихте? CorelDRAW или...

[bukvite]

Екстра е фотокулажа! Аз като човек, който има отношение към компютърната графика го оценявам положително - семпло и в същото време ефектно.
С коя програма го правихте? CorelDRAW или...

Оnly Photoshop, CorelDraw е за векторна графика, растерните способности на пакета са много слаби.
(Той и като векторна графика е слаб, но да не предизвикваме флейм).
Най-голям зор ми беше докато намеря точно тази модификация на Аркуса, че из нета е пълно с по-горната.