If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Во время Второй мировой войны в Хаммамете располагался штаб танковой армады генерала Роммеля, будущий руководитель заговора против Гитлера полковник фон Штауфенберг потерял здесь во время английской бомбежки глаз и руку
В раздела за авиация победиха учени от университета Куилмс в Аржентина, които установили, че виаграта позволява на хомяците да се възстановят по-добре след дълги полети.
А ето как изглежда от дистанцията на времето проблема с договорните ограничения на линкорите:
В принципе, во все времена, при проектировании боевого корабля его водоизмещение старались снизить. Делалось это из соображений экономии, т.к. меньший корабль дешевле обойд¸тся казне. Разумеется, уложиться в желаемое водоизмещение почти никогда не удавалось, т.к. боевые и мореходные качества корабля прямо зависят от водоизмещения. Чем оно больше, тем полнее их можно развить. Т.о. желание получить сильный (или просто - нормальный, в зависимости от начальных условий) корабль неизбежно приводило к росту водоизмещения. Из-за этого случались неприятные объяснения, но это вс¸ были внутренние флотские дела. Совсем иначе ситуация стала выглядеть в "Эпоху договоров". Теперь из-за каких-то 50-100 тонн страна могла влететь в международный скандал. Ситуация была тем хуже, что выбранные параметры оказались исключительно неудачными. Поместить нормальный линкор в "вашингтонские" 35000 тонн оказалось совершенно невозможно, но повышение водоизмещения до 37-39 тысяч тонн уже позволяло создать вполне приличную единицу. Та же ситуация была и с тяж¸лыми крейсерами. В 10000 тонн крейсер помещаться упорно не желал, но добавка 1.5-2 тысяч тонн снимала практически все проблемы. Т.о перед флотами ведущих морских держав встала очень серь¸зная задача. Разумеется, е¸ надо было решать. И е¸ решали. В разных странах - по разному.
Вашему вниманию предлагается обзор способов решения проблемы тоннажа, на примере линкоров.
Великобритания
- Сэр! Не лезет!
- Да? И сколько же?
- Примерно четыре тысячи тонн!
- Снять. Убрать. Сократить. Впредь не допускать.
- Но, сэр!! Наш линкор получится слабее иностранных!
- Это неважно. Честная игра превыше всего. Британский джентльмен не может быть лжецом.
- Но, сэр!!!
- Джон, идите и работайте, как подобает английскому инженеру.
- Да, сэр.
Франция
- Мой адмирал! Не лезет!
- Да? И сколько же?
- Примерно четыре тысячи тонн!
- Так-так-так. Надо что-то делать. Вот, кстати, у меня есть бутылочка чудесного бургундского...
Двойной хлюп.
- Да, мой адмирал, действительно чудесный вкус! Так о линкоре...
- Да-да-да. Но неужели французский инженерный гений, так много давший миру, не может придумать что-нибудь? Сделали же мы Эйфелеву башню!
- Мой адмирал, это было сто лет назад, а с тех пор...
- Ещ¸ по бокалу?
- Да, мой адмирал!
Двойной хлюп.
- Поставьте орудия в четыр¸хорудийные башни, высоконапорные котлы, примените новые марки сталей, наконец...
- Да мой адмирал! Мы вс¸ сделаем, вот только...
- А, ещ¸ по бокалу?
- Да, мой адмирал!
Двойной хлюп.
- Так что там?
- Мой адмирал! Если мы поставим четыр¸хорудийные башни, то значит на нашем линкоре будет только восемь орудий, а итальянцы хотят поставить на своих линкорах по девять.
- Так-так-так. Значит когда мы выстрелим в этих проклятых макаронников восемью снарядами эти проклятые макаронники выстрелят в нас девятью? Одного снаряда не хватает, надо что-то делать. Вот, кстати...
- Великолепная мысль, мой адмирал!
Двойной хлюп.
- А мы, а мы, а мы... А мы добавим в бронебойный снаряд горчичный газ! Смажем горчичкой, так сказать! Будет достаточно всего одной таблетки, ха-ха! Укол зонтиком, хе-хе!
- Гениально, мой адмирал!
Двойной хлюп.
- Вот видите, Пьер, главное воображение! Живость ума! Истинно галльское остроумие!
- Браво, мой адмирал! Вив ля Франс!
Двойной хлюп.
Италия
- Сеньор адмирал! Не лезет!
- Превосходно! И сколько же?
- Примерно четыре тысячи тонн!
- На что вы ухлопали такую прорву водоизмещения, Карло?
- Как это на что, сеньор адмирал? На запасы пасты и кьянти, разумеется!
- Действительно, без пасты и кьянти и война не война. Кстати, тут у меня есть бутылочка...
Двойной хлюп.
- Вот видите, сеньор адмирал, я был прав. Как мы с вами только что убедились, без кьянти воевать нельзя!
- Значит?
- Значит ничего нельзя уменьшать!
- Отлично, Карло. Звоню дуче и говорю, что ничего нельзя уменьшать.
Двойной хлюп.
- А что мы скажем англичанам когда те узнают?
- А откуда они узнают? Мы сохраним это в строжайшей тайне.
- В строжайшей тайне, сеньор адмирал? Когда у Гибралтара подорвался наш крейсер, мы не нашли ничего умнее, как поставить его в английский док!
- Ну тогда мы скажем, что пошутили. Мы, южане, очень любим шутки, анекдоты. Кстати, вы слышали последний _французский_ анекдот про _горчицу_?
Германия
- Герр адмирал! Не лезет!
- Доннерветтер! И сколько же?
- Ну-у... много.
- "Много" это не немецкий ответ. Мы, немцы, отличаемся точностью. Так сколько?
- Сколько пожелает величайший вождь германской нации всех времен Адольф Гитлер!!!
- Не орите, мы не на партсобрании. А поместится то что пожелал вождь германской нации в наших мелководных портах?
- Нет, но...
- Нет без но! Стройте то что поместится.
- Яволь, герр адмирал! Но вс¸ равно это много. Что скажут англичане?
- А откуда они узнают? Я им скажу, что линкор маленький.
- А они поверят?
- А вы разделите осадку пополам и укажите в документах эту цифру.
- Но, герр адмирал, это уже не линкор получится.
- Правильно! А мы и скажем, что это не линкор вовсе, а монитор для Финского залива! Против русских, ха-ха! Этому англичане сразу поверят.
- Да, герр адмирал, но этому не поверят русские!
- Да-а, русские могут и не поверить. Кто знает, что может прийти в голову этим русским?
- Да, герр адмирал. Скажу по серету, что даже сам величайший вождь германской нации говорит, что в голову русским может прийти вс¸ что угодно.
- А Сталин у них вообще грузин.
- А Каганович - еврей.
- Ужас. После завоевания России наших антропологов жд¸т трудная работа, вот как правильно классифицировать _русского еврея_? Так, решено. Чтобы скрыть тайну надо подписать договор о дружбе с русскими и рассказать им правду.
- Но герр, адмирал!!!
- Не орите, Ганс, вс¸ нормально. Англичанам мы скажем, что строим линкор против русских, а русским скажем, что строим линкор против англичан. И тогда русские никогда не расскажут англичанам то что узнают. Идите и стройте гордость Германии!
США
- Сэр! Не лезет!
- Да? И сколько же?
- Примерно четыре тысячи тонн!
- Броню на полдюйма уменьшали?
- Уменьшали, артиллеристы недовольны.
- Ладно, а при той же броне, артиллерию на два дюйма уменьшали?
- Уменьшали, снова артиллеристы недовольны.
- А половину артиллерии на самол¸ты заменяли?
- Заменяли, они вообще психуют.
- А если поставить им артиллерию и броню, какие просят?
- Тогда скорость падает и они снова недовольны.
- Они?! А не механики?!!
- А эти всегда недовольны, мы им и не показываем ничего!
- Ч¸рт возьми! Неужели мы, американцы, ничего не можем придумать? Где дух свободы и предприимчивости сделавший Америку... А! Предприимчивости! А что если уменьшить запас снарядов так штук до 75 на ствол?
- Но сэр, для боя этого мало.
- Так не погреба уменьшать, а запас снарядов.
- Но в погребах помещается по 130! А согласно Вашингтонского договора...
- Вы откуда такой честный, Патрик? Из Ирландии? Здесь Америка, я что зря вам говорю про предприимчивость? Вс¸ уменьшать только на бумаге! Снаряды, катера, провизию, воду! Не обманешь - не продашь! Свобода!
- Да, сэр! Но на запасах вс¸ равно много не выгадаешь.
- Патрик, когда вы научитесь думать как свободный предприимчивый человек? Вот смотрите, ставим 14" артиллерию, тогда влезет?
- Ну-у, почти, но артиллеристы...
- А вот после того когда мы всему миру объявим о величайшем в истории американском миролюбии, мы возьм¸м и заменим 14" пушки на 16" и артиллеристы будут довольны.
- У нас в Ирландии за такое бы...
- Вот и возвращайтесь к себе в Ирландию. Что, не хотите? Ну так идите и делайте, что велено.
Япония
- Ваше превосходительство! Не лезет!
- Это моя несчастливая карма. И сколько же?
- А это как посчитать. Если по-гайдзински, то тысячи три...
- А если по-японски?
- Тогда тридцать три тысячи, Ваше превосходительство!
- Да уж... (задумчивая пауза) Фукуда-сан, а зачем нам считать по-гайдзински?
- Так ведь гайдзины заставляют, Ваше превосходительство.
- Фукуда-сан, а кто такие гайдзины?
- Это южные варвары и круглоглазые дьяволы, Ваше превосходительство!
- Вот именно. А зачем подданным Его Величества, прямого потомка Великой Богини Озаряющей Небо слушаться южных варваров и круглоглазых дьяволов?
- Совершенно незачем, Ваше превосходительство.
- Я рад что мы отлично понимаем друг друга Фукуда-сан. Идите и считайте только по-японски.
СССР
- Товарищ Сталин! Не лезет!
- А ви постройтэ такой чтоби влэзло.
- Так точно, товарищ Сталин! Вот только...
- Что такоэ?
- Морское соглашение с англичанами, товарищ Сталин. Предел - тридцать пять тысяч тонн.
- Разьвэ тридцать пять тысяч тонн это достойно великой Советской дэржавы? Канэшно нэт! Вот нэкоторые товарищи, которыэ нам совсэм нэ товарищи, ужэ питались сделать линкор в тридцать пять тысяч тонн. Вибросить миллионы народных дэнэг в морэ! Развэ это нэ врэдитэльство?
- Так точно, товарищ Сталин! Ещ¸ какое вредительство! Расстрелять гадов!
- Ну, кампэтэнтные органы разбэрутся, а ви нэ повторитэ их ошибки.
- Так точно, товарищ Сталин! Построим самый лучший линкор в мире! Оправдаем доверие партии! Но что товарищ Молотов скажет англичанам?
- Товарищ Кузнэцов, это не ваши проблэмы. Партия поручила вам флот, вот флотом и занимайтэсь. Крепите обороноспособность, а проблэмы товарища Молотова оставтэ товарищу Молотову. Правильно я говорю, товарищ Берия?
- Так точно, товарищ Сталин!
- Товарищ Молотов, старый, облэч¸нный довэриэм партии коммунист, он найд¸т что отвэтить англичанам. Идитэ товарищ Кузнэцов и работайтэ. Партия вам довэряэт.
Пишут нам много.... Погубит нас всеобщая грамотность.
Неизвестен руски адмирал
Польша, 1942-й год.
СС устраивают зачистку в небольшом городке. Молодой священник умудряется
вовремя сбежать, но его преследует его ровесник, солдат СС. После
нескольких минут преследования священник забегает в тупик и понимает,
что все конечно. Солдат прицеливается и собирается выстрелить, как с
небес раздается грозный голос:
- СТОП! НЕ СТРЕЛЯТЬ! ЭТОТ МОЛОДОЙ ПОЛЯК СТАНЕТ ПАПОЙ РИМСКИМ!
Опешив сначала, немец спрашивает:
- Хорошо, Господи. Но со мной-то что будет?
- Ты... Ты... Ты будешь папой после него...!
„Аз, Драгомир, писах.
Аз, Севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз се държах за вярата на Шишмана царя.“
Алкохолни зодии
Зодия РАКИЯ (21.III - 20.IV).
Разнолики, но и разнодъхави са родените под знака на Ракията. С право българинът отколе вика: “Мириша на ракия, а не на простотия!”Жената от тази зодия понякога я наричат “слаба ракия”, но често тя се оказва скоросмъртница или пукница. Мъжът-Ракия е с лют нрав, а за да няма махмурлук, не става от масата. Държавата България е под този знак (виж “Пиянството на един народ”). Зодия Ракия винаги удря и неукия,и професора,където трябва: първия в краката, втория в главата.
Зодия ВОДКА (21.IV - 21.V).
Широки души са родените под знака на Водката.
Жената-Водка можете да я притежавате физически, но духовно никога.Мъжът-Водка е повече от брат - с него винаги можете да се сортачите за някое мероприятие, било то цяло или половинка… Под този зодиакален знак беше държавата СССР, но я гаврътнаха на екс (и отдавна е екс), та остана само химнът-частушка “Не хочу в забой, а хочу в запой…”! Родените под знака на Водката нямат проблеми в секса, тъй като са еднакво добри както в леглото, така и под него.
Зодия ВИНО (22.V - 21.VI).
Родените през първата половина на зодията са Бяло вино, а през втората половина - Червено. Първите ги предпочитат студени, вторите - със стайна температура. Но и двата вида са добре приети, защото - както твърдят древните римляни - в тази зодия е истината. Словоохотливи са - почнат ли веднъж, спиране няма. И не ревнуват, ако сте използвали за аперитив компанията на някоя друга зодия. В секса обаче могат да ви предложат нещо с остатъчна захар, от което на другия боли глава и се появяват киселини, но това са рисковете на сладкия живот.
Зодия РОМ (22.VI - 23.VII).
Здраво стъпили на четири крака
Върху житейската палуба са родените под знака на Рома. Това са хора, призоваващи към пътешествия. Девизът им е: “Всички пътища водят към Рома!” Петимни са за революции - както социални, така и сексуални, - а с умопомрачителните си поразии доставят удоволствие и на околните, и на себе си. Способни са да убедят всекиго да им даде и последната си стотинка, та да я изпият заедно, като през цялото време пеят и танцуват от радост. Държавата Куба е под този знак, но там ромът вече е с купони.
Зодия УИСКИ (24.VII - 23.VIII).
Родените под знака на Уискито са достъпни, но не за всеки. В погледите им почти винаги блестят бучки лед. Жената-Уиски по правило е с повечко лед, което е сигурен признак, че ще ви изпързаля. Не може да й се отрече обаче, че винаги го прави фигурно - с висока оценка както за сложност, така и за артистичност. Мъжът-Уиски не пада по-долу,напротив - винаги е отгоре. Компанията на тази зодия укрепва сърдечния тонус и подобрява мозъчните функции. Държавите Великобритания и САЩ са под знака на уискито, затова са на свръхсветовно дередже.
Зодия БРЕНДИ (24.VIII - 23.IХ).
Добри партньори са родените под знака Бренди - непретенциозно интимни, но достатъчно делови. Много често обаче те са интимни в бизнеса, а делови в секса. И все пак е по-добре да им се доверите за валутна операция, отколкото за хирургическа. Жената-Бренди гледа повече на кафе вместо в очите. Мъжът-Бренди пък предпочита да си гледа работата, т.е. да пие без откъсване от производството. Пазете се от неговия неотразим “слънчев удар” - така ще ви замае главата, че ще ви я докара до състояние на изтръпнал крак.
Зодия МЕНТА (24. IХ.-23. Х.).
Родените под знака на Ментата са хрисими на вид, с което могат тъй да подлъжат всеки, че да позеленее чак. Жената-Мента често намира призванието си в търговията, а Мъжът-Мента - в политиката. Но ако жената прави така, че печели само тя (пеейки “Душата ми кантар е и все те удрям в него”), то мъжът прави така, че губи цял народ. Напоследък все повече ментарджии се занимават с ментиджмън. В редки случаи обаче могат да решат нечии проблеми - само ако са стомашни (спомнете си поговорката “Мента за корем!”).
Зодия ДЖИН (24. Х.-22. ХI.).
Привидно затворени, родените под знака Джин винаги са способни да ви изненадат, като се извисят. Духовното е тяхната стихия и те много добре си знаят цената. Истинският Джин не е за всеки - логото му е: “Аз съм дух, другите да го духат!” И жената Джин, и мъжът Джин могат да създадат добро, отлежало семейство, но не бива да им се дава много свобода. Изтървете ли веднъж духа от бутилката, край, повече не го търсете, ами купувайте друга бутилка! Впрочем представителите на тази зодия не обичат да ги затапват.
Зодия КОНЯК (23. ХI.-21. ХII.).
Родените под знака на Коняка са достолепни и внушават респект. Хич и не правете опити да им сваляте звездите - те държат на своите. Е, Жената-Коняк не би имала нещо против да свалите самата нея, но обезателно в хотел с мнооо-го звезди. Мъжът-Коняк е толкова словоохотлив, че заради сладката приказка би пренебрегнал не само съпружеските си задължения, но и извънсъпружеските си. Под знака на Коняка са Грузия, Армения, Азербайджан - все държави, които напоследък виждат звезди посред бял ден…
Зодия МАСТИКА (22. ХII.-20. I.).
Студени външно, но точно с това привличат околните родените под знака Мастика. Тяхното кредо е: “Никаква мистика, всичко е мастика!”. Жената-Мастика е идеална съпруга, символ на семейния мир - с нея под маслинови сенки замезват с маслинки… Държавата Гърция е под знака на Мастиката, но там на тази зодия й викат Узо. Мъжът-Мастика е способен на всичко - особено го привлича зодия Мента за тъй наречения “сексуален облак”. В семейството си обаче той няма проблеми - винаги има кой да се погрижи за жена му.
Зодия ВЕРМУТ (21. I.-19. II.).
Изключително общителни, родените под знака на Вермута нямат нищо против да ги забъркват в служебни или интимни коктейли. В резултат на последните се явяват много смесени бракове. Всички от тази зодия обичат да ги клатят - вярват, че така коктейлът става по-хубав. Тяхната всеотдайност ги издига в службата, защото те умеят да придават сладост. Единствено не фигурират може би в съставките на коктейл “Молотов”, но пък се знае, че самият Молотов е бил роден под знака на Вермута, което се оказва пагубно за Вермахта.
Зодия БИРИ (20. II.-20. III.).
Светли и тъмни биват родените под знака Бири, но и двата вида обещават светло бъдеще. Всеки търси тяхната компания, особено сутрин. Пред житейската пяна тяхната е за предпочитане. Жените-Бири винаги са на една ръка разстояние, а Мъжете-Бири знаят защо.
"Мисля, че видът на изпотени мъже им въздействаше." - дан Глокта
Я сега - ако някой намери поне 3 достоверни факта свързани с морето тук има бира от мен:
Да живеят френските корвети!
Ще бдят и за контрабандисти. А ако са скъпи, това може да се договори
ПРИ посещението си в България френският президент г-н Никола Саркози ни предложи да купим за 700-800 млн. евро четири свръхмодерни френски корвети.
Корветата е среден клас кораб с 500-600 лоши радиус на действие, т.е. ще оперира в нашето си Черно море и е многофункционален боен кораб.
Може да гърми с оръдия и ракети, да изстрелва торпеда, да поставя мини и да лови нелегални риболовци на калкан
Срещу тази сделка вече започна тих шум в медиите, заглушавай само от местните избори, който сигурно ще избухне след края им (освен ако Бойко Борисов не ги спечели гръмотевично и не предизвика предсрочни парламентарни избори). Коментаторите не харесват нито корветите, нито виждат необходимостта от тях, а на националистите от „Атака" не им харесва цената.
А аз си мисля колко са прави тези, дето казват, че историята се повтаря, само че на друга витка на спиралата.
След неуспеха на Илинденско-Преображенското въстание България решава да си оправи проблемите с Турция чрез война и започва да изгражда голяма армия.
Доставките за пехотата и артилерията ни са от Германия, Австрия и Русия, но за флота се облягаме на Франция. В България пристига един
висш френски офицер Пол Пишон,
който в течение на няколко години ни доставя шест малки миноносеца (" Дръзки", "Смели", "Храбри", "Строги", "Шумни" и "Летящи"), учебния крайцер "Надежда", няколко брегови батареи, морски мини "Соте-Арле".
Воят против доставките в Народното събрание и вестниците е невероятен, изтъкват се аргументи, че този флот ще бъде размазан от могъщите флоти на Турция или Русия при война, че е небоеспособен извън крайбрежните води, че корабите са скъпи.
Обвиняват Пол Пишон в корупция, т.е. че е вземал комисиони от доставките и го прогонват. Това за комисионните сигурно е вярно, но тогава за разлика от сега всички вземат - от министър-председателя ген. Рачо Петров до военния министър ген. Михаил Савов.
Започва Балканската война. Броненосците и крайцерите на Турция се чучват пред нашия бряг. Гърмят по фаровете и ги рушат, съпровождат конвои с военни доставки от Германия през румънските пристанища, готвят десант в Добруджа.
През една ноемврийска вечер обаче българските миноносци излизат в открито море
и гръмват свръхмодерния крайцер "Хамидие".
Турският флот отскача до края на войната на 200 мили от брега и поне за десант в Добруджа престава да мисли. Миноносците излавят и един-два транспортни кораба - на единия има 70 нови скорострелни крупови оръдия.
В началото на Първата световна война пък руският флот започва да хазайничи пред българския бряг, гърми по Балчик и Каварна, има разрушения и жертви. Но когато идва да обстрелва Варна, подпукват го френските оръдия на бреговите батареи. В атака тръгват героично и четири от шестте миноносеца.
Руският флот (цяла дузина броненосци и крайцери) се измита благоразумно преди да понесе поражения, защото наистина е недопустимо голям боен кораб да излезе от строя до края на войната, както става с "Хамидие" от торпедото на една "малка оса" като българските миноносци.
Изглежда невероятно, но миноносците, произведени в началото на века, служат доблестно и през Втората световна война. Те охраняват конвои, патрулират, минират крайбрежните води и воюват със съветските подводници.
Поне три от шестте потопени руски "щуки" пред нашия бряг са върху тяхната сметка. Куриозно, но в четирите войни, в които участват при бойни действия, не е потопен нито един миноносец.
"Дръзки" е разкъсан от торба каменарски барут, който член на екипажа е качил на кораба, за да го занесе в Балчик, а "Строги" се преобръща в буря край Черноморец. Корабите служат две-три години и на комунистическата власт.
Затова си мисля, че четирите корвети са ни нужни. Те няма да победят флотите на потенциални съперници в Черно море, но
ще ги респектират
с факта, че могат да им нанесат т. нар. недопустими загуби.
Крайбрежието ще бъде защитено и в мирно време не само от незаконни калканоловци, но и от контрабандисти на дрога, оръжие, хора, злато и т.н.
И най-сетне ще поддържаме определен контингент кадри за военен флот. Моряци се подготвят трудно, а военни моряци, особено команден състав, дваж по-трудно.
Разбира се, друг въпрос е за колко ще купиш корветите. И на мен като човек разбиращ от кораби, цената ми се струва малко височка. Друг е въпросът дали от строителството им нещо ще закачат и наши корабостроителници.
Ако умни и отговорни хора водят преговори, всички тези въпроси могат да бъдат лесно решени. "24 часа", стр. 12, автор: БОЖИДАР ДИМИТРОВ
Преди време твърдят някои от по-старите ми познати имало лозунг: Да живее международното положение!
Тъй като последното умря отдавна аз казвам: Да живеят неразбиращите от кораби българи - гъзеблизци!
Моето мнение е ясно - да обясняваш на учителите, че няма пари и после да похарчваш един милиард и половина лева за глупости - би трябвало земята да се продъни под някои хора.
Леле, представям си турски десант в Добруджа...Къде? да изанализираме ли алтернативката:
1. вариант "Вай аллах" - десант пред Балчик, отзад торпильорите, отпред гагаузки чобани, ще стане кебап
2. операция "Тюрлю гювеч" - Калиакра - същото като Шипка, само че "в едно да се бият живи и риби"
3. десант - денят "Ъх" - стоварване на Камен бряг - мотив за "Пълзачи по скали" - разгром на турски корпус от Шабленски баби начело с шефа на фара... тоя Божо ме кефи, гледа картата и прониква в дебрите на турския план...
„Аз, Драгомир, писах.
Аз, Севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз се държах за вярата на Шишмана царя.“
Comment