Изключително горд съм да заявя, че по покана на нашите румънски приятели от ВИМ в Букурещ, на 1 и 2 септември бе проведена историческа въстановка, в която бяха поканени и български участници от НД "Традиция"
Какво всъщност е станало през 1916-та година
Поканата на румънските колеги бе отправена към НД Традиция клон Велико Търново, но в последствие към търновци се присъединиха и няколко души от другите клонове на Дружеството начело с зам.председателя Агоп Казазян. Нашите юнаци бяха облечени в униформата на 18-ти пехотен Етърски полк.Те пристигнаха в румънската столица заедно с реплика на знамето на полка.
Програмата бе следната:
За да не отидат с празни ръце, нашите момчета бяха подготвили подарък за румънските колеги -Урна с пръст от позициите при Плевен 1877г на Румънската армия.Подаръка е изработен изцяло от ченовете на "Традиция" В.Търново
Ето снимки от събитието.
Какво всъщност е станало през 1916-та година
Сражението при река Арджеш (декември 1916)
Съюзнически сили
Дунавска армия (генерал Кош)
1 пехотна Шопска дивизия (българска)
12 пехотна Добруджанска дивизия (българска)
217 германска пехотна дивизия
11 Баварска дивизия
26 турски корпус (с численост на пехотна дивизия)
Общо български сили: 33 дружини(батальона) , 6 ескадрона, 32 батареи
Общо германски сили: 12 батальона, 17 ескадрона, 15 батареи
Общо турски сили: 9 батальона и 12 батареи
Всичко: 54 дружини и батальони, 23 ескадрона и 56 батареи
Руско-румънски сили
Армейска група Презан - (генерал Константин Презан)
Сборна 2/9 дивизия (румънска)
Сборна 9/19 дивизия (румънска)
Сборна 1/17 дивизия (румънска)
10 резервна пехотна дивизия (румънска)
21 пехотна дивизия (румънска)
40 руска пехотна дивизия
Бойни действия
След спирането на румънското настъпление по всички направления, успешните контра удари на българските войски в Добруджа и германцте и австро-унгарските сили в Карпатсите планини, румънската армия, подкрепена от крупни руски формирования губи на практика стратегическата инициатива. Обединеното съюзническо командване, на войските на централните сили, действащи срещу Румъния , в лицето на германския фелдмаршал Август фон Макензен, взема решение да се проведе генерално, координирано настъпление с няколко групировки,. Крайната цел е окончателното сломяване и изкарване от войната на Румънската държава, чрез продиктувано от Централните сили споразумение за капитулация. Съставен е оперативен план, според който от север, срещу карпатските проходи, пазени от румънците (2-а армия и части от 1-ва армия) трябва да се нанесе основен удар, изнесен от 9-а германска и 1-ва австро-унгарска армия, с първостепенна цел- излизане във Влашката равнина. Веднъж достигнат, оперативния простор за действе трябва да бъде използван за концентрирано настъпление към Букурещ. С идеята за обкръжаване на румънската столица и спомагане на основното настъплението, през ноември 1916 е сформирана крупна българо-германо-турска групировка, наречена Дунавска армия, под командването на генерал Кош и част от група армии Макензен . Армията, съставена предимно от български части е дислоцирана по следния начин: 12 Добруджанска дивизия в Свищов, 1-ва Шопска дивизия, заедно с 26 турски корпус в Никопол, Двете германски дивизи, заедно с няколко български дружини при селата Гиген и Оряхово. На отсрещния бряг са съсредоточени части от 1-ва румънска армия. Добре осигурена с понтонни съоръжения и артилерийско прикритие, армията трябва да форсира Дунав и веднъж заела удобен плацдарм, да настъпи към Букурещ. Докато трае подготовката по операцията, е наредено да се обстрелват вражеските позиции по цялото протежение на реката, с цел да се заблуди съглашенското командване за мястото на стоварване на десанта. Едновременно с главното настъпление през Карпатите и спомагателната акция от югозапад, Трета българска армия , трябва да настъпи срещу руско-румънските сили в Добруджа, за да предотврати евентулното изпращане на подкрепления към Букурещ.
На 14 ноември голямото общо настъплениезапочва. След ожесточен артилерийски обстрел германските войски атакуват и преодоляват прохода Вулкан. До 21 ноември румънската съпротива е окончателно сломена и частите на 9-а германска армия превземат в Крайова. На 23 ноември започва настъплението и на Дунавската армия. След масирана артилерийска подготовка българските части имащи за задача осигуряването на плацдар започват форсирането на реката. Румънските 1-ва и 2-ра пехотни дивизии, разгърнати от Калафат до Корабия не са в състояние да окажат адекватна съпротива и отстъпват. След установяване на предмоститето започва прекарването наостаналата пехота и част от артилерия посредством шлепове, теглени от параходи. За кратък срок е изграден и понтонен мост, по който на 25 номври започва преминаването на съюзническата кавалерия, остатъка от артилерията и обоза. На 26 ноември Дунавската армия влиза в контакт с кавалерията от 9-та германска армия. Предвидено е настъплението на българо-германо-турската групировка към Букурещ да бъде подкрепена от 7 германска кавалерийска дивизия . На 29 ноември 1916, след окончателното приключване на предслокацията на северния бряг на Дунав, армията на генерал Кош получава заповед да тръгне към румънската столица, като първостепенната цел е достигане и укрепване на река Арджеш. Настъплението се извършва в следния порядък: двете български дивизии на левия съюзнически фланг, 217 германска дивизия и турския корпус формира центърана армията, а 11 Баварска дивизия, заедно със 7 кавалерийска дивизия- левия фланг.
Румънското командване от своя страна свежда остатъците от 1-ва армия и частите на Армията за отбрана на Дунав в т.нар. Армейска група Презан , под командването на румънския генерал Константин Презан. В новосъздадената армия влизат три сборни дивизи, всяка формирана от по две пехотни дивизи, понесли големи загуби, а също и нови свежи сили: 10 резервна дивизия, 21 пехотна дивизия и 40 руска пехотна дивизия. Молбата на Презан към генерал Алексиев, да бъде подкрепен с още руски части е отхвърлена. Притиснат от няколко страни от противника и добре съзнаващ, лошото положение на румънската армия и сложната стратегическа обстановка, на 27 ноември Константин Презан съставя оперативен план за отбрана на столицата, според който съглашенските войски трябва да настъпят и разбият десния фланг и центъра на Дунавскаа рамия ( т.е българските войски и 217 дивизия), като по този начин противника трябва да бъде притиснат и да се ликвидират неговите възмоности за по нанатъшно действие срещу Букурещ. Диспозицията е точно регламентирана : Да се бие противника, където и да се намери . Евентуалните успешни действия трябва да бъдат последвани от спиране на настъплението на Централните сили в Румъния по всички напарвления и започване на позиционна война, подобно на Западния фронт. След време, при натрупване на подкрепления и намиране на подходякщия момент, се предвиждало да се започне ново руско-румънско генерално настъпление. На пръв поглед възможност за изпълнение на румънски план наистина има. Още в края през 1885 век в околностите на Букурещ ( на 9.5 километра от центъра на града) се създават солидни фортификационни съоръжения, съставени от 18 форта, тежка артилерия закрепена дълготрайни укрепени позиции и отлична комуникационна система, а дивизиите са попълнени по щатовете си. Действителноста обаче е съвсем друга. Бита по всички фронтове, румънската армия е вече деморализирана и загубила вяра за победата.
Още на 29 ноември Дунавска армия достига река Няжелов, къде е посрещната от първите изпратени от генерал Презан войски. Руско-румънските сили, закрепилите се на отсрещния бряг на реката веднага са атакувани от съюзническата армия, като основната тежест е изнесена от българските ввойници. Разбит, противника започва паническо отстъпление като изоставя голяма част от артилерията си. Дунавската армия от своя старана получава приказ на следващия ден, да започне преследване и да не позволи на врага да се организира за нова отбрана. Преодолявайки блатистата и гористатат местност на река Няжелов , сборната съюзническа армия продължава своето настъпление към р. Арджеш. Установявайки се на тази нова водна преграда, и съответно по-близо да Букурещ , армията на Кош се сблъсква с главните руско-румънски сили. На 1 декември, със солидна артилерийска подкрепа започват първите съглашенски атаки. Те продължават до 4 декември, без д дадат резултат. Въпреки, че основния удар е насочен срещу тях, 1 и 12 български дивизии посрещат и отблъскват хладнокръвно руските и румънски части (12 дивизия е атакувана от 40 руска и 21 румънска дивизии, а 1 Шопска дивизия части на 10 резервна дивизия). В тези дни, тежки загуби понася германската 217 дивизия, която бива атакувана от три румънски дивизии (10, 9/18, 2/5). Получавайки подкрепеление от 12 българска дивизия, германците успяват да отблъснат противника.
Виждайки, как силите му се стопяват, за да спаси остатъка от армията, на 6 декември генерал Презан взема решение Букурещ да се остави и да се отстъпи на нова позиция. В същия ден 7 кавалерийска дивизия и части от 1 Шопска дивизия влизат в румънската столица и организират победен парад, пред очите на смаяното население. За отаналата част от Дунавската армия обаче време за триумф няма. На 7 декември започва усилено преследване на съглашенските войски. Постоянно отхвърляни руснаците и румънците, заедно с хиляди бежанци от Влахия и Молдавия, намират спасение чак в тясната ивица зад река серет. Загубила 2/3 от личния си състав (150 000 убити и ранени, 80 000 пленени и 150 000 дезертирали) , румънската армия изгубва боеспособността си. Рероганизирана от френската военна мисия, тя ще бъде готова за бой отново след 7 месеца.
Съюзнически сили
Дунавска армия (генерал Кош)
1 пехотна Шопска дивизия (българска)
12 пехотна Добруджанска дивизия (българска)
217 германска пехотна дивизия
11 Баварска дивизия
26 турски корпус (с численост на пехотна дивизия)
Общо български сили: 33 дружини(батальона) , 6 ескадрона, 32 батареи
Общо германски сили: 12 батальона, 17 ескадрона, 15 батареи
Общо турски сили: 9 батальона и 12 батареи
Всичко: 54 дружини и батальони, 23 ескадрона и 56 батареи
Руско-румънски сили
Армейска група Презан - (генерал Константин Презан)
Сборна 2/9 дивизия (румънска)
Сборна 9/19 дивизия (румънска)
Сборна 1/17 дивизия (румънска)
10 резервна пехотна дивизия (румънска)
21 пехотна дивизия (румънска)
40 руска пехотна дивизия
Бойни действия
След спирането на румънското настъпление по всички направления, успешните контра удари на българските войски в Добруджа и германцте и австро-унгарските сили в Карпатсите планини, румънската армия, подкрепена от крупни руски формирования губи на практика стратегическата инициатива. Обединеното съюзническо командване, на войските на централните сили, действащи срещу Румъния , в лицето на германския фелдмаршал Август фон Макензен, взема решение да се проведе генерално, координирано настъпление с няколко групировки,. Крайната цел е окончателното сломяване и изкарване от войната на Румънската държава, чрез продиктувано от Централните сили споразумение за капитулация. Съставен е оперативен план, според който от север, срещу карпатските проходи, пазени от румънците (2-а армия и части от 1-ва армия) трябва да се нанесе основен удар, изнесен от 9-а германска и 1-ва австро-унгарска армия, с първостепенна цел- излизане във Влашката равнина. Веднъж достигнат, оперативния простор за действе трябва да бъде използван за концентрирано настъпление към Букурещ. С идеята за обкръжаване на румънската столица и спомагане на основното настъплението, през ноември 1916 е сформирана крупна българо-германо-турска групировка, наречена Дунавска армия, под командването на генерал Кош и част от група армии Макензен . Армията, съставена предимно от български части е дислоцирана по следния начин: 12 Добруджанска дивизия в Свищов, 1-ва Шопска дивизия, заедно с 26 турски корпус в Никопол, Двете германски дивизи, заедно с няколко български дружини при селата Гиген и Оряхово. На отсрещния бряг са съсредоточени части от 1-ва румънска армия. Добре осигурена с понтонни съоръжения и артилерийско прикритие, армията трябва да форсира Дунав и веднъж заела удобен плацдарм, да настъпи към Букурещ. Докато трае подготовката по операцията, е наредено да се обстрелват вражеските позиции по цялото протежение на реката, с цел да се заблуди съглашенското командване за мястото на стоварване на десанта. Едновременно с главното настъпление през Карпатите и спомагателната акция от югозапад, Трета българска армия , трябва да настъпи срещу руско-румънските сили в Добруджа, за да предотврати евентулното изпращане на подкрепления към Букурещ.
На 14 ноември голямото общо настъплениезапочва. След ожесточен артилерийски обстрел германските войски атакуват и преодоляват прохода Вулкан. До 21 ноември румънската съпротива е окончателно сломена и частите на 9-а германска армия превземат в Крайова. На 23 ноември започва настъплението и на Дунавската армия. След масирана артилерийска подготовка българските части имащи за задача осигуряването на плацдар започват форсирането на реката. Румънските 1-ва и 2-ра пехотни дивизии, разгърнати от Калафат до Корабия не са в състояние да окажат адекватна съпротива и отстъпват. След установяване на предмоститето започва прекарването наостаналата пехота и част от артилерия посредством шлепове, теглени от параходи. За кратък срок е изграден и понтонен мост, по който на 25 номври започва преминаването на съюзническата кавалерия, остатъка от артилерията и обоза. На 26 ноември Дунавската армия влиза в контакт с кавалерията от 9-та германска армия. Предвидено е настъплението на българо-германо-турската групировка към Букурещ да бъде подкрепена от 7 германска кавалерийска дивизия . На 29 ноември 1916, след окончателното приключване на предслокацията на северния бряг на Дунав, армията на генерал Кош получава заповед да тръгне към румънската столица, като първостепенната цел е достигане и укрепване на река Арджеш. Настъплението се извършва в следния порядък: двете български дивизии на левия съюзнически фланг, 217 германска дивизия и турския корпус формира центърана армията, а 11 Баварска дивизия, заедно със 7 кавалерийска дивизия- левия фланг.
Румънското командване от своя страна свежда остатъците от 1-ва армия и частите на Армията за отбрана на Дунав в т.нар. Армейска група Презан , под командването на румънския генерал Константин Презан. В новосъздадената армия влизат три сборни дивизи, всяка формирана от по две пехотни дивизи, понесли големи загуби, а също и нови свежи сили: 10 резервна дивизия, 21 пехотна дивизия и 40 руска пехотна дивизия. Молбата на Презан към генерал Алексиев, да бъде подкрепен с още руски части е отхвърлена. Притиснат от няколко страни от противника и добре съзнаващ, лошото положение на румънската армия и сложната стратегическа обстановка, на 27 ноември Константин Презан съставя оперативен план за отбрана на столицата, според който съглашенските войски трябва да настъпят и разбият десния фланг и центъра на Дунавскаа рамия ( т.е българските войски и 217 дивизия), като по този начин противника трябва да бъде притиснат и да се ликвидират неговите възмоности за по нанатъшно действие срещу Букурещ. Диспозицията е точно регламентирана : Да се бие противника, където и да се намери . Евентуалните успешни действия трябва да бъдат последвани от спиране на настъплението на Централните сили в Румъния по всички напарвления и започване на позиционна война, подобно на Западния фронт. След време, при натрупване на подкрепления и намиране на подходякщия момент, се предвиждало да се започне ново руско-румънско генерално настъпление. На пръв поглед възможност за изпълнение на румънски план наистина има. Още в края през 1885 век в околностите на Букурещ ( на 9.5 километра от центъра на града) се създават солидни фортификационни съоръжения, съставени от 18 форта, тежка артилерия закрепена дълготрайни укрепени позиции и отлична комуникационна система, а дивизиите са попълнени по щатовете си. Действителноста обаче е съвсем друга. Бита по всички фронтове, румънската армия е вече деморализирана и загубила вяра за победата.
Още на 29 ноември Дунавска армия достига река Няжелов, къде е посрещната от първите изпратени от генерал Презан войски. Руско-румънските сили, закрепилите се на отсрещния бряг на реката веднага са атакувани от съюзническата армия, като основната тежест е изнесена от българските ввойници. Разбит, противника започва паническо отстъпление като изоставя голяма част от артилерията си. Дунавската армия от своя старана получава приказ на следващия ден, да започне преследване и да не позволи на врага да се организира за нова отбрана. Преодолявайки блатистата и гористатат местност на река Няжелов , сборната съюзническа армия продължава своето настъпление към р. Арджеш. Установявайки се на тази нова водна преграда, и съответно по-близо да Букурещ , армията на Кош се сблъсква с главните руско-румънски сили. На 1 декември, със солидна артилерийска подкрепа започват първите съглашенски атаки. Те продължават до 4 декември, без д дадат резултат. Въпреки, че основния удар е насочен срещу тях, 1 и 12 български дивизии посрещат и отблъскват хладнокръвно руските и румънски части (12 дивизия е атакувана от 40 руска и 21 румънска дивизии, а 1 Шопска дивизия части на 10 резервна дивизия). В тези дни, тежки загуби понася германската 217 дивизия, която бива атакувана от три румънски дивизии (10, 9/18, 2/5). Получавайки подкрепеление от 12 българска дивизия, германците успяват да отблъснат противника.
Виждайки, как силите му се стопяват, за да спаси остатъка от армията, на 6 декември генерал Презан взема решение Букурещ да се остави и да се отстъпи на нова позиция. В същия ден 7 кавалерийска дивизия и части от 1 Шопска дивизия влизат в румънската столица и организират победен парад, пред очите на смаяното население. За отаналата част от Дунавската армия обаче време за триумф няма. На 7 декември започва усилено преследване на съглашенските войски. Постоянно отхвърляни руснаците и румънците, заедно с хиляди бежанци от Влахия и Молдавия, намират спасение чак в тясната ивица зад река серет. Загубила 2/3 от личния си състав (150 000 убити и ранени, 80 000 пленени и 150 000 дезертирали) , румънската армия изгубва боеспособността си. Рероганизирана от френската военна мисия, тя ще бъде готова за бой отново след 7 месеца.
Програмата бе следната:
За да отбележи битката при река Arges, най-важното сражение на румънския фронт през 1916 г., Националният военнен музей в Букурещ с подкрепата на Министерството на отбраната, както и с тази на румънски исторически сдружения, възнамерява да организира юбилейна церемония и възстановка на 1-2 септември 2006 г. във форт Mogosoaia (Батареи 1 и 2) край Букурещ.
Ще се радваме много на международно присъствие в събитието и се надяваме, че военно-исторически асоциации от различни армии, сражавали се в тази битка (австро-унгарски, български, френски, немски, руски и турски) ще се присъединят към румънските части и ще вземат участие, облечени в униформи от ПСВ. Така всички ние заедно ще почетем храбрите войници, паднали на бойните полета на Великата Война.
За това събитие ние предлагаме настаняване за два дни както следва:
Разквартировка във военно-полеви условия в зоната на форта;
Храна от полевата кухня от петък сутрин до неделя сутрин.
Приблизителният план за двудневното шоу е:
Петък, 1-ви септември, 6:00 (преди обяд) гостите пристигат в лагера във форт Mogosoaia.
Разквартируване, екипиране със снаряжение от ПСВ, обяд;
Възпоменателен марш в центъра на Букурещ от кралския палат до Паметника на незнайния воин в парк Карол, където ще бъде проведена кратка церемония (20:00 до 22:00);
Връщане във форт Mogosoaia, отбой (23:00);
Събота, 2-ри септември заря (6:00), физзарядка, подреждане на лагера;
Закуска (7:30);
От 8:30 доставка на оръжието, военно обучение, репетиция на възстановката;
12:00-13:00 обяд, раздаване на халосни патрони;
13:00-16:00 военна юбилейна церемония, упражнение и демонстрация по стрелба съгласно разписанията от ПСВ (чуждестранните групи могат да правят демонстрации на техните армейски упражнения), възстановка на битката при река Arges с оръжия с халосни патрони и пиротехнически ефекти, финален марш и отдаване на почест на падналите воини;
16:00-19:00 посещение на форт Mogosoaia и исторически изложения, организирано от Военния музей, посещение на лагерите на участниците във възстановката, военен панаир и др.;
19:00-22:00 вечеря и дружеско парти;
23:00 отбой;
Неделя, 3-ти септември: заря (6:00), физзарядка, подреждане на лагера;
Закуска (7:30)
Около 8:30 гостите си заминават.
Националният военен музей ще предостави огнестрелно оръжие (най-вероятно Мосин обр. 1891 и т.к. Максим), както и халосни патрони. Чуждестранните участници във възстановката ще трябва да донесат само своите униформи, амуниция и хладно оръжие. За да бъде ефикасна подготовката за възстановката, бихме желали да знаем колко ще са българските участници в събитието.
Ще се радваме много на международно присъствие в събитието и се надяваме, че военно-исторически асоциации от различни армии, сражавали се в тази битка (австро-унгарски, български, френски, немски, руски и турски) ще се присъединят към румънските части и ще вземат участие, облечени в униформи от ПСВ. Така всички ние заедно ще почетем храбрите войници, паднали на бойните полета на Великата Война.
За това събитие ние предлагаме настаняване за два дни както следва:
Разквартировка във военно-полеви условия в зоната на форта;
Храна от полевата кухня от петък сутрин до неделя сутрин.
Приблизителният план за двудневното шоу е:
Петък, 1-ви септември, 6:00 (преди обяд) гостите пристигат в лагера във форт Mogosoaia.
Разквартируване, екипиране със снаряжение от ПСВ, обяд;
Възпоменателен марш в центъра на Букурещ от кралския палат до Паметника на незнайния воин в парк Карол, където ще бъде проведена кратка церемония (20:00 до 22:00);
Връщане във форт Mogosoaia, отбой (23:00);
Събота, 2-ри септември заря (6:00), физзарядка, подреждане на лагера;
Закуска (7:30);
От 8:30 доставка на оръжието, военно обучение, репетиция на възстановката;
12:00-13:00 обяд, раздаване на халосни патрони;
13:00-16:00 военна юбилейна церемония, упражнение и демонстрация по стрелба съгласно разписанията от ПСВ (чуждестранните групи могат да правят демонстрации на техните армейски упражнения), възстановка на битката при река Arges с оръжия с халосни патрони и пиротехнически ефекти, финален марш и отдаване на почест на падналите воини;
16:00-19:00 посещение на форт Mogosoaia и исторически изложения, организирано от Военния музей, посещение на лагерите на участниците във възстановката, военен панаир и др.;
19:00-22:00 вечеря и дружеско парти;
23:00 отбой;
Неделя, 3-ти септември: заря (6:00), физзарядка, подреждане на лагера;
Закуска (7:30)
Около 8:30 гостите си заминават.
Националният военен музей ще предостави огнестрелно оръжие (най-вероятно Мосин обр. 1891 и т.к. Максим), както и халосни патрони. Чуждестранните участници във възстановката ще трябва да донесат само своите униформи, амуниция и хладно оръжие. За да бъде ефикасна подготовката за възстановката, бихме желали да знаем колко ще са българските участници в събитието.
Ето снимки от събитието.
Comment