Ханщайн съвсем скоро отбеляза, че нещо не съм писал много много за ръгби - мисля тази несправедливост трябва да бъде поправена. 
Естествено мога да пиша само спортни работи, но предпочитам все пак да напиша нещо дълбоко свързано с културата и войнските традиции на най - ръгби нацията на планетата.
така че, време е за...
ХАКА!
По време на Първата Световна Война някъде в окопите на Галиполи един Новозеландски лекар - маор, дочул в тъмнината звуците от изпълнението на Хака. Така разбрал, че някъде там е превзет турски окоп. След това записал в дневника си:
"По-хубавото за мен обаче беше самият факт, че чувах как нощния въздух беше прорязан от Маорските бойни викове Ka mate, Ka mate! Ka Ora, Ka Ora!" - Te Rangi Hiroa; the life of Sir Peter Buck, J. B. Condliffe.1971
През ВСВ, някъде в пясъците на Египет немски части се готвели да атакуват позиция защитавана от британската армия. През биноклите си забелязали как отрещя някакви фигури изпълняват странни ръкомахания, тропания, крясъци и плезене. Отсреща се намирал прочутия 28 (Маорски) Батальон от Новозеландските сили и войниците му изпълнявали традиционния ритуал преди влизане в битка. Легендата естествено разказва, че немците бая се ошашавили от изпълнението и избягали
. Крайно невероятно ми се вижда това с бягството, но пък въобще не се съмнявам в ошашавянето.
И в днешно време Армията на Нова Зеландия си има своя хака, написана (композирана) специално за нея, която се изпълнява от частите по най-различни поводи, както повелява традицията.
Преди всеки мач All Blacks - националният отбор на Нова Зеландия (има ли смисъл да ви казвам по кой спорт - той е религия в тази страна), след изпълнението на химните се построява в центъра на терена и отправя предизвикателство към противника. Обикновенно водени от най-старшия маор, играчите (бели, маори и полинезийци) започват едно дивашко изпълнение, в което незапознатия може да види само някакви странни плезения, гърлени звуци, блещене, крясъци и ръкомахания. Но противниковия отбор не си и помисля да възприеме това като клоунада - обикновенно те стоят заедно отсреща и приемат предизвикателството с необходимата за случая сериозност и уважение. Ако не друго, честите поражения, които търпят от Нова Зеландия са ги научили да отдават дължимото на ритуала.
Всичко това е Хака.
Традиционен и много важен елемент от маорската и полинезийската култура.
Най-общо казано Хака е терминът обозначаващ танц. Но това е особен танц или по-скоро различни танци. Освен че има различни стилове и видове Хака, един и същи танц може да се изпълнява по различни поводи и да означава съвсем различни неща в зависимост от случая. Хака е ритуалът, с който цялото племе посреща и изпраща чужденеца-гост, Хака е предизвикателството, което войните отправят преди битка, Хака е може да е израз на благодарност, на признание, на уважение. Хака се танцува със или без оръжие, от отделния индивид или от група войни. Хака се танцува от мъжете и жените, заедно или поотделно. Хака дори не е танц в чистия смисъл - Хака е спонтанен израз, възникнал е като такъв и въпреки ритуалността, правилата на изпълнение и т.н. най-добрата хака си остава тази, която съдържа определена доза спонтанност и креативност (т.нар. ngeri стил), която не се изиграва еднакво и синхронно от всички, а позволява на участниците да добавят собствени интерпретации - докато духът на изпълнението, емоцията и атмосферата ги завладява.
Един от най-великите майстори на Хака - Хенаре Теуай от племето Нгати Пору е бил запитан на смъртния си одър: "В какво се състои умението да се изпълнява хака?"
Той отгвоорил: "Kia korero te katoa o te tinana." - цялото тяло трябва да говори(участва).
"Хака е композиция изпълнявана от множество инструменти. Ръцете, краката, стъпалата, тялото, гласът, езикът, очите - всички те имат своята роля в общото съчетание, което в пълнотата си е израз на предизвикателсвото, гостоприемството, тържественото ликуване, неподчинението или презрението към думите. ....Хака е дисциплинирана и в същото време дълбоко емоционална. Повече от всеки друг аспект на маорската култура, този сложен танц изразява страстта, мощта и идентичността на този народ. В най-добрия си вид тя е истинско послание от душата, изразено чрез поза, жестове и думи." Maori Games and Haka, Alan Armstrong. 1964
В хака особено важни са wiriwiri - трептенето на ръцете (буквално означава трепкането на светлината - според маорския мит в такива моменти Танероре, синът на бога на слънцето Ра и на Хине-Раумати (есенцията на лятото) танцува хака за майка си; pukana - подбелването на очите (обикновенно изпълнявано от жени, като най-големите майсторки са били поставяни най-отпред пред редиците на войните); whetero - силното изплезване на езика, изпълнявано само от мъже; ngangahu - подобно на пукана, но изпълнявано от двата пола; potete - затварянето на очите и гримасничене в разни моменти, изпълнявано само от жените; tahu - гримасничене и изкривяване на лицето съчетано с див поглед; whakapi - кълчене на тялото и крайниците. Всички тези изразни средства се използват в различни моменти за да подсилят посланието на думите, като изпозлването им зависи само от интерпретацията на танцуващия - това как чувства хака и доколко се е потопил в нея.
Хака започва с призив от водещия на танца, малко преди да започне същинското изпълнение. Ето тук давам един такъв примерен призив. Думите служат просто да напомнят на всички как да се държат по време на танца. Те трябва да бъдат извикани със свиреп и отривист маниер, за да внушат решителност и сила на танцьорите, за да се постигне желаното ниво на изпълнение:
Ringa pakia
Uma tiraha
Turi whatia
Hope whai ake
Waewae takahia kia kino
Удряйте ръцете в бедрата
изпъчете гърди
сгънете колената
и отпуснете ханша
Тропайте с крака с цялата си сила.
Най-общо хака се дели на два стила - Haka Peruperu, която е истински боен танц и се изпълнява с оръжие в ръка и Haka Taparahi - играе се без оръжие. Haka Peruperu се е изпълнявала в следните случаи - при пристигане на голяма група чужденци, при подготовка за война и на бойното поле след победна битка. Сега вече се изпълнява само на културни фестивали.
Ka mate
Въпреки всеобщото впечатление All Blacks не изпълняват боен танц. Хаката Ka mate е в нгери стил - кратка и свободна за интерпретиране хака. Въпреки че не е перуперу, много често допреди 5-6 години играчите завършваха със скок във въздуха с изпънати нагоре ръце и сгънати колене, което е отличителен белег само на Haka Peruperu. Това е предизвикало неодобрението на много пуристи и явно е имало ефект - в последно време тази практика се прекрати. Въобще в последните 20на години отборът на Нова Зеландия обръща много сериозно внимание на своите хаки.
До преди това хака се е изпълнявала от отбора някак си малко небрежно и невнимателно, без особена агресия и емоция (видимо е на записи от разни мачове от 70те и 80те). Но историята разказва, че протестите на различни маорски групи в крайна сметка достигат до отбора и един от треньорите завежда тогавашните играчи в една от най-големите традиционни академии, където се изучава и изпълнява хака. Тамошните танцьори изнасят такова примерно представление пред играчите, с такава страст и експресивност, че явно това е повлияло на отбора. От тогава нивото на изпълнение и интензитета на хака преди мач рязко се повишава. В днешно време всеки един от играчите (и това е многократно изтъквано по интервюта) съзнава наследството, което ляга на плещите му обличайки черната фанелка със сребърния папратов лист (екипa на All Blacks). Става въпрос както за спортно наследство (да продължат традицията на велики играчи като Джордж Непия, Сър Браян Лохори, Колин Мийдс, Шон Фитцпатрик и пр.), така и за културното наследство на бели и маори едновременно. В Нова Зеландия дори казват, че The legacy of All Blacks is more important than the oposition- наследството е по-важно от противника (това се втълпява особено силно на дебютантите в отбора). Т.е играй не с мисъл да спечелиш непременно, а с мисъл да не отстъпиш от нивото и стандарта наложен от предишните поколения.
И Хака е израз и част от всичко това.
Самата хака Ka mate, изпълнявана от All Blacks е "композирана" от вожда Те Раупараха от племето Нгати Тоа към средата на 20те години на 19в. Неговото племе е имало смъртна вражда със съседните племена Нгати Манияпото и Уайкато. Баща му е бил убит и изяден от враговете, когато Те Раупараха е бил малък и съответно когато порастнал той водил войната със съседите си с извънредно ожесточение и станал прочут войн, много мразен от враговете си.
Историята разказва, че веднъж Те Раупараха бил преследван от враговете си Уайкато и минавайки през селото на вожда Те Вареранги го помолил да го скрие. Отначало колебаещ се, Те Вареранги се съгласил и го скрил в една яма за съхранение на сладки картофи, и сложил жена си Те Рангикоаеа да седне отгоре. По този начин Те Раупараха се намирал директно под половите органи на жената, а според маорите женската сексуалност има много силен неутрализиращ магиите ефект и така тя го предпазила от заклинанията, които враговете му крещели докато го гонели, за да разкрият местоположението му.
Докато седял вътре Те Раупараха прошепнал думите на хаката.
Ka mate, Ka mate! Ka ora, Ka Ora!
Това е смъртта, това е смъртта! Това е живота, това е живота!
Ka mate, Ka mate! Ka ora, Ka Ora!
Това е смъртта, това е смъртта! Това е живота, това е живота!
Tenei te tangata puhuru huru
Виж ето там стои косматия човек,
Nana nei i tiki mai
Whakawhiti te ra!
който закри слънцето и после го накара да изгрее
A upane! ka upane!
Една стъпка нагоре
A upane kaupane
втора стъпка нагоре
whiti te ra!
ето слънцето изгрява
Hi !!!
Първоначално, когато враговете му се появили в селото Те Раупараха промълвил Ka mate, Ka mate! - Това е смъртта, това е смъртта. Но когато вождът на селото заявил, че беглецът е избягал през селото нанякъде, тогава казал Ka Ora, Ka ora! - Това е живота, това е живота!. Обаче преследвачите се усъмнили - отново Ka mate, Ka mate!
Когато в крайна сметка все пак си тръгнали, Те Раупараха изрекъл Ka ora! Ka ora! Tenei te tangata puhuru huru Nana nei i tiki mai Whakawhiti te ra! - Това е живота, това е живота! Ето там е косматия мъж , който закри слънцето и после го накара да изгрее! "Косматия мъж" от хаката е бил Те Вареранги, който му е предоставил убежище, въпреки че първоначално не е искал да се замесва. Те Вареранги е бил прочут с това, че е извънредно космат.
"Upane" буквално означава "тераса" и вероятно се е отнасяло за стъпалата издълбани на входа на ямата за сладки картофи. Всяко "upane" в хаката указва боязливите стъпки, с които Те Раупараха се е подал от ямата.
Човек може да си представи радостта му - спасил се е на косъм от сигурна смърт, излизайки от тъмната яма на светлината на деня - Whiti te ra! Hi!!!
След като излязъл Те Раупараха изиграл току що съчинената хака пред Те Вареранги и цялото му племе, като израз на благодарността си.
Той бил толкова прочут войн, че хаката бързо станала популярна и се разпространила навсякъде, дотолкова че стотина години по-късно отбора на Нова Зеландия, който бил на турне във Великобритания през 1924г. я възприел като ритуал преди започване на мачовете.
Този отбор е легендарно известен като "Непобедимите" защото за цялото турне не е загубил нито една среща и наследството на Ka mate всъщност е наследството на този легендарен тим от 1924г.
С превръщането на ръгбито в професионален спорт (1995г. - дотогава спорта е аматьорски), навлизането на големите телевизии и т.н. Ka mate става още по-известна и разпознаваема в целия свят - превръща се в икона на Нова Зеландия и нейното ръгби. Адидас дори направиха реклама преди световното през 1999г. посветена на хаката. Това е един от най-страхотните рекламни клипове, които съм гледал и всъщност спокойно можеше директно да ви го кача тук, вместо да пиша всичко това. Все пак мисля че докато гледате (клик), би било хубаво, поне малко да знаете за какво става въпрос.
Kia Ora!
Естествено мога да пиша само спортни работи, но предпочитам все пак да напиша нещо дълбоко свързано с културата и войнските традиции на най - ръгби нацията на планетата.
така че, време е за...
ХАКА!
По време на Първата Световна Война някъде в окопите на Галиполи един Новозеландски лекар - маор, дочул в тъмнината звуците от изпълнението на Хака. Така разбрал, че някъде там е превзет турски окоп. След това записал в дневника си:
"По-хубавото за мен обаче беше самият факт, че чувах как нощния въздух беше прорязан от Маорските бойни викове Ka mate, Ka mate! Ka Ora, Ka Ora!" - Te Rangi Hiroa; the life of Sir Peter Buck, J. B. Condliffe.1971
През ВСВ, някъде в пясъците на Египет немски части се готвели да атакуват позиция защитавана от британската армия. През биноклите си забелязали как отрещя някакви фигури изпълняват странни ръкомахания, тропания, крясъци и плезене. Отсреща се намирал прочутия 28 (Маорски) Батальон от Новозеландските сили и войниците му изпълнявали традиционния ритуал преди влизане в битка. Легендата естествено разказва, че немците бая се ошашавили от изпълнението и избягали
. Крайно невероятно ми се вижда това с бягството, но пък въобще не се съмнявам в ошашавянето. И в днешно време Армията на Нова Зеландия си има своя хака, написана (композирана) специално за нея, която се изпълнява от частите по най-различни поводи, както повелява традицията.
Преди всеки мач All Blacks - националният отбор на Нова Зеландия (има ли смисъл да ви казвам по кой спорт - той е религия в тази страна), след изпълнението на химните се построява в центъра на терена и отправя предизвикателство към противника. Обикновенно водени от най-старшия маор, играчите (бели, маори и полинезийци) започват едно дивашко изпълнение, в което незапознатия може да види само някакви странни плезения, гърлени звуци, блещене, крясъци и ръкомахания. Но противниковия отбор не си и помисля да възприеме това като клоунада - обикновенно те стоят заедно отсреща и приемат предизвикателството с необходимата за случая сериозност и уважение. Ако не друго, честите поражения, които търпят от Нова Зеландия са ги научили да отдават дължимото на ритуала.
Всичко това е Хака.
Традиционен и много важен елемент от маорската и полинезийската култура.
Най-общо казано Хака е терминът обозначаващ танц. Но това е особен танц или по-скоро различни танци. Освен че има различни стилове и видове Хака, един и същи танц може да се изпълнява по различни поводи и да означава съвсем различни неща в зависимост от случая. Хака е ритуалът, с който цялото племе посреща и изпраща чужденеца-гост, Хака е предизвикателството, което войните отправят преди битка, Хака е може да е израз на благодарност, на признание, на уважение. Хака се танцува със или без оръжие, от отделния индивид или от група войни. Хака се танцува от мъжете и жените, заедно или поотделно. Хака дори не е танц в чистия смисъл - Хака е спонтанен израз, възникнал е като такъв и въпреки ритуалността, правилата на изпълнение и т.н. най-добрата хака си остава тази, която съдържа определена доза спонтанност и креативност (т.нар. ngeri стил), която не се изиграва еднакво и синхронно от всички, а позволява на участниците да добавят собствени интерпретации - докато духът на изпълнението, емоцията и атмосферата ги завладява.
Един от най-великите майстори на Хака - Хенаре Теуай от племето Нгати Пору е бил запитан на смъртния си одър: "В какво се състои умението да се изпълнява хака?"
Той отгвоорил: "Kia korero te katoa o te tinana." - цялото тяло трябва да говори(участва).
"Хака е композиция изпълнявана от множество инструменти. Ръцете, краката, стъпалата, тялото, гласът, езикът, очите - всички те имат своята роля в общото съчетание, което в пълнотата си е израз на предизвикателсвото, гостоприемството, тържественото ликуване, неподчинението или презрението към думите. ....Хака е дисциплинирана и в същото време дълбоко емоционална. Повече от всеки друг аспект на маорската култура, този сложен танц изразява страстта, мощта и идентичността на този народ. В най-добрия си вид тя е истинско послание от душата, изразено чрез поза, жестове и думи." Maori Games and Haka, Alan Armstrong. 1964
В хака особено важни са wiriwiri - трептенето на ръцете (буквално означава трепкането на светлината - според маорския мит в такива моменти Танероре, синът на бога на слънцето Ра и на Хине-Раумати (есенцията на лятото) танцува хака за майка си; pukana - подбелването на очите (обикновенно изпълнявано от жени, като най-големите майсторки са били поставяни най-отпред пред редиците на войните); whetero - силното изплезване на езика, изпълнявано само от мъже; ngangahu - подобно на пукана, но изпълнявано от двата пола; potete - затварянето на очите и гримасничене в разни моменти, изпълнявано само от жените; tahu - гримасничене и изкривяване на лицето съчетано с див поглед; whakapi - кълчене на тялото и крайниците. Всички тези изразни средства се използват в различни моменти за да подсилят посланието на думите, като изпозлването им зависи само от интерпретацията на танцуващия - това как чувства хака и доколко се е потопил в нея.
Хака започва с призив от водещия на танца, малко преди да започне същинското изпълнение. Ето тук давам един такъв примерен призив. Думите служат просто да напомнят на всички как да се държат по време на танца. Те трябва да бъдат извикани със свиреп и отривист маниер, за да внушат решителност и сила на танцьорите, за да се постигне желаното ниво на изпълнение:
Ringa pakia
Uma tiraha
Turi whatia
Hope whai ake
Waewae takahia kia kino
Удряйте ръцете в бедрата
изпъчете гърди
сгънете колената
и отпуснете ханша
Тропайте с крака с цялата си сила.
Най-общо хака се дели на два стила - Haka Peruperu, която е истински боен танц и се изпълнява с оръжие в ръка и Haka Taparahi - играе се без оръжие. Haka Peruperu се е изпълнявала в следните случаи - при пристигане на голяма група чужденци, при подготовка за война и на бойното поле след победна битка. Сега вече се изпълнява само на културни фестивали.
Ka mate
Въпреки всеобщото впечатление All Blacks не изпълняват боен танц. Хаката Ka mate е в нгери стил - кратка и свободна за интерпретиране хака. Въпреки че не е перуперу, много често допреди 5-6 години играчите завършваха със скок във въздуха с изпънати нагоре ръце и сгънати колене, което е отличителен белег само на Haka Peruperu. Това е предизвикало неодобрението на много пуристи и явно е имало ефект - в последно време тази практика се прекрати. Въобще в последните 20на години отборът на Нова Зеландия обръща много сериозно внимание на своите хаки.
До преди това хака се е изпълнявала от отбора някак си малко небрежно и невнимателно, без особена агресия и емоция (видимо е на записи от разни мачове от 70те и 80те). Но историята разказва, че протестите на различни маорски групи в крайна сметка достигат до отбора и един от треньорите завежда тогавашните играчи в една от най-големите традиционни академии, където се изучава и изпълнява хака. Тамошните танцьори изнасят такова примерно представление пред играчите, с такава страст и експресивност, че явно това е повлияло на отбора. От тогава нивото на изпълнение и интензитета на хака преди мач рязко се повишава. В днешно време всеки един от играчите (и това е многократно изтъквано по интервюта) съзнава наследството, което ляга на плещите му обличайки черната фанелка със сребърния папратов лист (екипa на All Blacks). Става въпрос както за спортно наследство (да продължат традицията на велики играчи като Джордж Непия, Сър Браян Лохори, Колин Мийдс, Шон Фитцпатрик и пр.), така и за културното наследство на бели и маори едновременно. В Нова Зеландия дори казват, че The legacy of All Blacks is more important than the oposition- наследството е по-важно от противника (това се втълпява особено силно на дебютантите в отбора). Т.е играй не с мисъл да спечелиш непременно, а с мисъл да не отстъпиш от нивото и стандарта наложен от предишните поколения.
И Хака е израз и част от всичко това.
Самата хака Ka mate, изпълнявана от All Blacks е "композирана" от вожда Те Раупараха от племето Нгати Тоа към средата на 20те години на 19в. Неговото племе е имало смъртна вражда със съседните племена Нгати Манияпото и Уайкато. Баща му е бил убит и изяден от враговете, когато Те Раупараха е бил малък и съответно когато порастнал той водил войната със съседите си с извънредно ожесточение и станал прочут войн, много мразен от враговете си.
Историята разказва, че веднъж Те Раупараха бил преследван от враговете си Уайкато и минавайки през селото на вожда Те Вареранги го помолил да го скрие. Отначало колебаещ се, Те Вареранги се съгласил и го скрил в една яма за съхранение на сладки картофи, и сложил жена си Те Рангикоаеа да седне отгоре. По този начин Те Раупараха се намирал директно под половите органи на жената, а според маорите женската сексуалност има много силен неутрализиращ магиите ефект и така тя го предпазила от заклинанията, които враговете му крещели докато го гонели, за да разкрият местоположението му.
Докато седял вътре Те Раупараха прошепнал думите на хаката.
Ka mate, Ka mate! Ka ora, Ka Ora!
Това е смъртта, това е смъртта! Това е живота, това е живота!
Ka mate, Ka mate! Ka ora, Ka Ora!
Това е смъртта, това е смъртта! Това е живота, това е живота!
Tenei te tangata puhuru huru
Виж ето там стои косматия човек,
Nana nei i tiki mai
Whakawhiti te ra!
който закри слънцето и после го накара да изгрее
A upane! ka upane!
Една стъпка нагоре
A upane kaupane
втора стъпка нагоре
whiti te ra!
ето слънцето изгрява
Hi !!!
Първоначално, когато враговете му се появили в селото Те Раупараха промълвил Ka mate, Ka mate! - Това е смъртта, това е смъртта. Но когато вождът на селото заявил, че беглецът е избягал през селото нанякъде, тогава казал Ka Ora, Ka ora! - Това е живота, това е живота!. Обаче преследвачите се усъмнили - отново Ka mate, Ka mate!
Когато в крайна сметка все пак си тръгнали, Те Раупараха изрекъл Ka ora! Ka ora! Tenei te tangata puhuru huru Nana nei i tiki mai Whakawhiti te ra! - Това е живота, това е живота! Ето там е косматия мъж , който закри слънцето и после го накара да изгрее! "Косматия мъж" от хаката е бил Те Вареранги, който му е предоставил убежище, въпреки че първоначално не е искал да се замесва. Те Вареранги е бил прочут с това, че е извънредно космат.
"Upane" буквално означава "тераса" и вероятно се е отнасяло за стъпалата издълбани на входа на ямата за сладки картофи. Всяко "upane" в хаката указва боязливите стъпки, с които Те Раупараха се е подал от ямата.
Човек може да си представи радостта му - спасил се е на косъм от сигурна смърт, излизайки от тъмната яма на светлината на деня - Whiti te ra! Hi!!!
След като излязъл Те Раупараха изиграл току що съчинената хака пред Те Вареранги и цялото му племе, като израз на благодарността си.
Той бил толкова прочут войн, че хаката бързо станала популярна и се разпространила навсякъде, дотолкова че стотина години по-късно отбора на Нова Зеландия, който бил на турне във Великобритания през 1924г. я възприел като ритуал преди започване на мачовете.
Този отбор е легендарно известен като "Непобедимите" защото за цялото турне не е загубил нито една среща и наследството на Ka mate всъщност е наследството на този легендарен тим от 1924г.
С превръщането на ръгбито в професионален спорт (1995г. - дотогава спорта е аматьорски), навлизането на големите телевизии и т.н. Ka mate става още по-известна и разпознаваема в целия свят - превръща се в икона на Нова Зеландия и нейното ръгби. Адидас дори направиха реклама преди световното през 1999г. посветена на хаката. Това е един от най-страхотните рекламни клипове, които съм гледал и всъщност спокойно можеше директно да ви го кача тук, вместо да пиша всичко това. Все пак мисля че докато гледате (клик), би било хубаво, поне малко да знаете за какво става въпрос.
Kia Ora!
Comment