Ефекти на атомния взрив

[gollum]

или за разни "мръсни" плутониеви и прочее бомби.
Но някъде вече не обсъждахме ли това?

[Stormbringer]

Чел съм, че взрив на атомна бомба е далеч "по-чист" от взрив от типа на чернобилския, защото изобилието от изключително гадни изотопи е характерно именно за реактор, а не за бомба.

Ами военните употребяват изразите "чиста" и "мръсна" експлозия по отношение на ядрените взривове. Очевидно е възможно даден ядрен експлозив така да се проектира, че да се получи относително чиста откъм радиоактивно замърсяване реакция, за сметка на самата мощност на бомбата. За справка - виж експеримента с "Цар Бомба".
Тъй като при Чернобил никаква част от ядреното гориво не е реагирала по начина по-който това би причинило взрив, то относително цялото се е разпръснало в атмосферата. Ако имаше реален атомен взрив в Чернобил, напълно е възможно радиоактивното замърсяване да е по-малко, но пък друг е въпросът дали всичко в радиус от 10 километра нямаше да е изравнено със земята.

Което ме навежда на друга мисъл...възможно ли е наистина да има атомен взрив в АЕЦ? Защото като знам колко сложно се проектира една бойна глава или бомба със всичките там неутронни инжектори и не знам си какво още, дали условия за протичане на реакция с такава скорост, като при бойните глави може да стане в реактора на АЕЦ?

[gollum]

Доколкото си спомням, основната разлика е в това, че "мръсната" бомба собствено не предизвиква взривна реакция, а съдържа радиоактивен материал, който се разпространява за сметка на стандартен експлозив. При взривна верижна реакция замърсяването е за сметка най-вече на на радиоактивния материал (който няма как да е много като количество), а за сметка на създаваните от взрива радиоактивни изотопи от материята на средата. Т.е. за типа реакция основно значение има и къде ще се взриви бомбата.
При Чернобил има изтичане на събралите се в реактора радиоактивни изотопи, в следствие на протичащите в него реакции. При взрив на атомна бомба е нещо подобно, но в много по-големи мащаби и не в затворено контролируемо пространство. Не мисля, че замърсяването би било по-малко. Така или иначе "чисти" и "мръсни" спрямо ядрените бойни глави е чисто относително, не че някоя реално е "чиста" откъм радиоактивно замърсяване.

[НВС]

Излъчването в зоната на реактора в Чернобил (вътрешна зона) непосредствено след взрива е толкова интензивно, че на 30 метра над отнесения покрив причинява смърт за секунди - спомняте си кадрите с падащия над отвора хеликоптер. Излъчването е тип Гама лъчи!. Първите измервания след смъртоносните неуспешни опити да се влезе( :kill_myse ) в реактора се правят с температурна сонда и малък транзисторен кварцовостабилизиран предавател (силициеви транзистори)- времето му на действие е точно 6 секунди след спускането...Схемата му е публикувана в сп."Радио". Трудно е да се каже кое е въздействало повече - температурата или лъчението. Резултата обаче впечатлява! :sm186:

[jamega]

Интересува ме литературата (поезия и проза на български, руски, украински, белоруски език) за Чернобил, ако някой може да ми помогне ще му бъда благодарен.

[Stormbringer]

Гугъл? Mail.ru?

[BAGA_TUR]

Което ме навежда на друга мисъл...възможно ли е наистина да има атомен взрив в АЕЦ? Защото като знам колко сложно се проектира една бойна глава или бомба със всичките там неутронни инжектори и не знам си какво още, дали условия за протичане на реакция с такава скорост, като при бойните глави може да стане в реактора на АЕЦ?

Мисля, че е невъзможно. Проектирането на зарядите и радиоактивното вещество трабва да е изключително прецизно, за да се постигнат нужните параметри, за много малка част от време. При реакторите, най-много да се взриви /както Чернобил/ активната зона от свръхнагрятата пара.
Всъщност, това е един от основните проблеми на реакторите "тип Чернобил". С повишаване на количеството пара, интензитета на делението се увеличава. Шоес, при определени условия, реактора се "самоускорява".
Мисля, че Козлодуйските реактори са другия тип - при повишавани на количеството пара, реакцията "утихва".

.

[Stormbringer]

Абе и аз така си мисля. Значи всичките масови психози, че можел АЕЦ да гръмне, да сравни цял град със земята и т.н. са си пълни глупости. Не че радиоактивното замърсяване е по-безопасно - опазил Господ! - ама едва ли картинката съвпада с представите за "гъби" и т.н.

[gollum]

Не съм съвсем убеден, че е невъзможно това да се случи, по-скоро е много малко вероятно. Но трябва някой, който по-разбира от тези неща, да каже.
А при Чернобилската АЕЦ се случва грешка, която довежда до това, при това резултат от множество наслрагващи се човешки грешки. Не става въпрос за някакво принципно несъвършенство на самия реактор, а за поредица от глупави (в смисъл на несъгласувани помежду си) решения, което довежда до образуване на нещо като "възглавница", която пречи на графитените пръти да се спуснат, след като веднъж са извадени.
Впрочем, да оставим тази случка настрана, за нея има отделна тема. ако не се лъжа.

[muzicantini]

Практически като се замислиш устройството на атомна бомба (бойна глава) не е никак сложно. Сложно да се конструира (било е да речем през 1945), но не и да се проектира. Не съм сигурен какви вълни излъчва уранът, но със сигурност алфа-вълните не са опасни при експлозия. Всъщност те не са вълни, а частици. Представляват хелиеви ядра - два протона и два неутрона. Тоест материя. Могат да бъдат спрени дори от лист хартия. Тоест, ако се затвориш в къщата си в първите часове след експлозията е наистина много малко вероятно да пострадаш от алфа лъчите. Друг е въпросът вече за бета и гама лъченията. Бета-частиците са позитрони - електрони с положителен заряд. Много са малки по размер - 1780 пъти по-малки от протон. Проникваемостта им е по-голяма и са по-вредни. Най опасни обаче са гама-лъчите. Те не са частици, а лъчи. Най-вредни за живите организми, разпространени с в космоса, но не знам дали се отделят такива при ядрен взрив. Така че радиацията, както беше отбелязано по-горе не е толкова страшна, за колкото си я представят. Още повече, че най-много радиация има в епицентъра на взрива и околните един-два километра в радиус, където едва ли са останали живи организми, които да пострадат след ударната вълна. Замърсяването е най-опасно и незнайно защо му казват радиационен прах. Той е просто отровен (има и радиация де), но не действа чрез принципа на мутацията на животинската (растителната) клетка.



http://www.howstuffworks.com/ На този сайт има доста интересни неща на английски.

[Stormbringer]

Замърсяването е най-опасно и незнайно защо му казват радиационен прах. Той е просто отровен (има и радиация де)

Защото алфа и бета лъчи продължава да си отделя по време на полуразпада си, който продължава доста годинки при повечето такива елементи при ядрено замърсяване. Когато попаднат в организма ( както при Хирошима, когато са поглъщали черния дъжд ) естествено кожата не може вече да ги спре, съответно вътрешните ти органи получават солидни порции облъчване, което в голяма степен може да те убие за няколко дни след попадането в организма - от лъчева болест, а в по-малки - ефективно да облъчва клетките ти на малки порции и да предизвиква увреждане на ДНК и мутации при делене, съответно - раково заболяване.

[gollum]

Музикантини, честно казано, убягва ми защо си си направил труда да напишеш този пост. Той показва единствено, че си избягнал да затрудниш себе си с прочитане на написаното в темата, преди да решиш да пишеш в нея, което никак не е за хвалене. Затова те съветвам преди да пишеш подобни неща да свършиш нещо друго - да прочетеш написаното досега, защото в тази тема точно различните ефекти са разгледани достатъчно подробно и надълго (ако и темата в края си да се отклонява от това).

[Eguo]

Любопитно за последиците от радиацията (Хирошима, Хиросима)

В Москве в этом году в возрасте 101 года скончался мужчина. Он был советским шпионом, который прибыл в Хиросиму и Нагасаки после ядерных ударов раньше специалистов из США. До сих пор неизвестно, где находится его отчет, однако на закате лет бывший шпион раскрыл его содержание.

Потерял дар речи, подумав: «какая-то фантастика»

Шпион — это Михаил Иванов. В конце Второй мировой войны он работал в советском посольстве в Токио.

«Я не слышал, чтобы он плохо отзывался о японцах», — говорит живущий в Москве Алексей Кириченко (78), изучающий историю российско-японских взаимоотношений. Раньше он работал в отделе контрразведки КГБ и был ответственным по Японии. Алексей является автором книги «Малоизвестные моменты 200-летней истории российско-японских отношений».

Перед смертью Иванов рассказывал Кириченко о своей поездке в Хиросиму и Нагасаки после ядерной бомбардировки. Кириченко собрал эти записи воедино.

8 и 9 августа 1945 года американские войска сбросили атомные бомбы на Хиросиму и Нагасаки. СССР, объявивший войну Японии 8 августа, не обладал ядерным оружием, поэтому ему было необходимо как можно скорее выяснить его мощь.

Иванов и его коллега Герман Сергеев получили приказ от командования и 16 августа отправились в Хиросиму. На следующий день они посетили Нагасаки. Они оказались на месте раньше американских специалистов, которые должны были провести осмотр 20 августа.

Иванов и Сергеев приехали в Хиросиму на поезде. Они лишились дара речи, увидев фантастический пейзаж. Нанесенный ущерб превзошел все их ожидания. Представители японских властей убеждали их воздержаться от осмотра, сообщив, что там распространяется страшная болезнь.

Определение места взрыва и замер глубины воронки

Главной задачей советских шпионов являлся сбор данных для определения мощности ядерного заряда. Однако в эпицентре взрыва в радиусе одного километра они увидели лишь ровное пустое место. Как будто по нему проехался огромный каток. Запах оплавленных камней странного цвета вызывал тошноту. Эти камни Иванов и Сергеев собрали в чемодан, не подозревая о радиации.

В Нагасаки они нашли предупреждающие листовки, которые разбросал американский разведывательный самолет перед бомбардировкой. Выжившие люди строили себе там убежища из обломков. Доносились стоны, крики, стоял запах разлагающихся тел... Они решили переночевать на полу здания мэрии, но заснуть не смогли.

Иванов и Сергеев облучились радиацией. По японским законам, которые появились после войны, они считались бы жертвами ядерной бомбардировки. Сергеев вскоре умер. Но Иванов выжил.

Ноябрь 2007 года. Иванов, которому исполнилось 95 лет, сказал Кириченко, что отчет, фотографии и предметы с места взрыва он передал командованию. Но до сих пор неизвестно, где находится его отчет.

Виски определил, кому жить, а кому умереть?

Почему Иванов выжил, а Сергеев умер? По дороге из Токио в Хиросиму Иванов выпил бутылку виски Suntory. Сергеев не пил.

В последствии в СССР сотрудники ядерных объектов были обязаны принимать алкоголь в небольших количествах. На атомных подводных лодках положенные 100 грамм называли «стаканом Иванова».

НИИ радиационной медицины опубликовал результаты исследования, в соответствии с которыми пиво способно защитить от радиации. Однако эти результаты не являются научной теорией.



Читать далее: http://inosmi.ru/fareast/20141113/22...#ixzz3IvVXLIjW
Follow us: @inosmi on Twitter | InoSMI on Facebook