Ефекти на атомния взрив

[Warlord]

ефективността на ядреното оръжие не нараства пропорционално на неговата мощност

Не твърдя такова нещо, онова по-горе го дадох като пример, чрез който да се придобие обща представа за измеренията на разрухата, която ще последва. Но пак повтарям - самата мощност в килотонове и ефективност далеч не са от толкова голяма важност колкото разпространението на радиацията в резултат на това.

[Gaden Gogi]

Точно радиацията е един от най-малкоте проблеми, първо изотопите са с малък период на полуразпад (в това отношение АЕЦ е по-опасна) после съвременните бомби са предимно термоядрени, т.е. значително по-чисти....Абе защо първо не прочетете какво пише в споменатият по-горе сайт? Гарантирам че е пълно с интересности, включая снимки.

[messire Woland]

Вижте, дори и да няма друг ефект, да речем, че атмосферата на планетата ни не се увреди непоправимо, не мислите ли, че дори и само унищожаването на градовете в "Първия свят" би означавало автоматично и унищожаване на цивилизацията, такава, каквато я познаваме в момента? Което си е гибел за света, какъвто го познаваме в момента.

[Warlord]

И според мен това ще бъде жесток удар върху цивилизацията. Но все пак мисля, че замърсяването на въздуха, който дишаме с радиация ще е най-пагубната последица. Не съм запознат с ядрената физика и химия, а и ме мързи да чета толкова дълги текстове на английски с разни сложни термини :p , но мисля, че щетите, които ще нанесат тези съвременни "по-чисти" термоядрени бомби ще бъдат не по-малки. Радиацията си е радиация.

[Gaden Gogi]

Самият град като град е е важен, до толкова до колкото "цивилизация" не е само архитектура, важни са хората, а евакуацията не е чак толкова трудна особенно предвид че има доста време за това, отделно има укрития които са учзвими само при подземен взрив (което може да се осигури) но тогава радиусът на поражение е мноооого по-малък, при наземен и въздушен хората в укритията ще оцелеят ако и пейзажът да се оплеска.

[Han Solo]

направих си труда да поразгледам малко из нета и попаднах на следния материал:http://www.nuclear-weapons.nm.ru/the..._explosion.htm
Там е обяснено доста точно , за формули не съм се ровил, как въздейства и как отслабва въздействието на поразяващите фактори...

Пропорции распределения энергии ЯВ между этими поражающими факторами остаются примерно одинаковыми практически во всем диапазоне мощностей (разница составляет +/- 10%), поэтому возможно описать простыми соотношениями радиусы поражения для каждого из факторов в зависимости от мощности заряда:


здесь: RL - радиус получения ожогов третьей степени (с омертвлением тканей) от светового излучения; RB - разрушения домов ударной волной; RR - получения дозы в 500 бэр от проникающей радиации; радиусы получаются в километрах; X - величина ЯВ в килотоннах.
О происхождении таких формул нетрудно догадаться: энергия рассеивается в пространстве, соответственно, в зависимости от типа поражающего фактора мы имеем тот или иной показатель степени:
Ударная волна - распределяет свою энергию по всему пройденному ей объему, поэтому сила ее уменьшается пропорционально кубическому корню от расстояния.
Световое излучение - распределяется лишь по площади сферы, и если бы не незначительное поглощение воздухом, убывало бы пропорционально квадратному корню.
Ионизирующие излучение интенсивно поглощается воздухом, поэтому при мощных взрывах его роль невелика. При слабых же наоборот, радиус поражения для него больше, чем для других факторов. Вот почему сила взрыва нейтронных зарядов, где оно - основной поражающий фактор, не превосходит нескольких кт - делать больше просто бесполезно.
В заключении этой части отметим, что при мощных взрывах, характерных для современных термоядерных зарядов наибольшее разрушение оказывает ударная волна, а далее всего распространяется световое излучение.

[Gaden Gogi]

а и ме мързи да чета толкова дълги текстове
..........
но мисля, че щетите, които ще нанесат тези съвременни "по-чисти" термоядрени бомби ще бъдат не по-малки.

Нищо лично (казваме го за да не ми мрънкат че съм бил груб) ама как като не знаеш и не искаш да знаеш твърдиш че нещо не е вярно?
За любопитните: при термоядрените бомби замърсяването е значително по-малко защото основната мощ на взрива идва от синтеза на леки елементи (тритии, деутерии) а не от деленето на тежки (уран, плутонии), основната доза идва от "взривателя" т.е малка атомна бомба имаща за цел да вдигне температура за да почне горенето на леките елементи...и евентуално от обвивките на втора-трета степен , ако има такива.
Т.е. бомбата е "чиста". Също чиста е неутронната, но действието и е прекомерно гнусно...

[Warlord]

Горния цитат определено опровергава моите представи. Но ако забелязваш използвал съм "според мен", " мисля, че", не съм твърдял, че това, което казваш не е вярно, а и си признавам, че не съм разбирач в тая област
Но все пак не ми стана ясно по какъв начин ще бъде спряно разпространението на радиацията при термоядрените бомби?

[Dinain]

Ок, някой ще направи ли кратък анализ на щетите от 1 мегатонна бомба (в град или в провинция). Защото горния текст не ми е понятен достатъчно а и както каза Warlord, мързи ме да чета дълги текстове на руски със заплетени термини. Нека да е термоядрена, щом Гоги настоява.

Ако обаче ще объсждаме някакъв подобен сценарий следав да се уговорим за какво точно говорим:

1. "Пълномащабна" ядрена война с размяна на удари с целия достъпен арсенал.

2. Използване на тактически ядрени заряди (няколко) с конкретна цел.

3. Нанасяне на предупредителен ядрен удар (1-2 заряда по страна, кото не може да отвърне със същото).

4. Терористична акция със взривяване на удрен заряд.

Голъм, не виждам как това има значение. Идеята ми беше да разгледаме пораженията в хора, материали, икономика (най-вече) и политика (само в реакцията на населението спрямо правителството, защото иначе ще задълбаем в актуалията).

[gollum]

Аха, ок, в такъв случай не съм те разбрал, Динаин. Анализът на пораженията от едномегатонна бомба е лесен по източника, който дадоха Хан Соло и Гоги. Анализът на политичесикте последстивя, обаче, е до голяма степен съврзан с отговор на въпросите, които поставих, защото има значение защо става взрива, къде се случва, в каква обстановка.

Ок, значи приемаме, че имаме взрив на 1 мегатон темроядрена бомба в голям град.
Както се вижда от приведената формула, разпределението на основните поразяващи фактори е следното:

1. в зона от 11 км около епицентъра ще има поразяване от светлинното излъчване.
Светлинното излъчване оказва въздейстиве много кратко (секунди) след взрива. Всички обекти, които се намират зад непрозрачни обекти, в сянка и т.н. са защитени от него. Ефектът е изгаряне - т.е., запалване на горими материали, изгаряния за хората, също така и временн/постоянна слепота за всички, които са гледали към експлозията.
Като се има предвид, че става въпрос за съвременен мегаполис, то има твърде много обекти, които ще заслоняват от този ефект.

2. в зона от 7 км около епицентъра ще има поражение от ударната вълна.
Ударната вълна най-общо казано разрушава материални обекти и причинява контуции на биологическите. Този ефект най-общо казано ще е върху зона с диаметър 14 км, т.е., ще засегне достатъчно голяма част от един съвременен мегаполис, но съвсем не целия. При това ефектът отслабва, всякакви прегради (масивни, каквито не липсват в един съвременен град) служат за защита от този ефект.

3. в зона от 3,2 км около епицентъра ще има поражения от проникващата радиация.
Зоната, поразена от това въздействие ще е с диаметър от 6,4 км, т.е., ще покрива сравнително малка част от града. Въздействието е много опасно, но изключително бързо намалява силата му с отдалечаване от епицентъра и при това се спира от различни прегради.

4. електромагнитен импулс - зависи от типа на взрива (под 4 км и над 40 км е много мощен като, ефект, в междинния сектор е малък).
Няма никакъв съществен ефект върху биологически обекти, изважда от строя всякакво незащитено специално електро и електронно оборудване. Естествено, в град това означава, че пораженията ще са големи.

Това са непосредствените ефекти от експлозията. Не разбирам достатъчно, зада оценя нещата, но все пак можем да заключим, че в област с диаметър около 9-12 км от епицентъра по-голямата част от жилищните сгради ще бъдат разрушени, опожарени. Населението в тази част на града (трудно ми е да преценя количеството, пък и зависи от обстоятелствата) вероятно ще има поне 50% загуби. Естестевно, зависи от това дали става въпрос за внезапно нападение или след предупреждение (т.е., имало е време да се вземат някакви мерки).
Извън тази зона пораженията ще са малки. Т.е., ако приемем, че нападението е извършено срещу един съвременен голям град с население около 5-8 милиона души, вероятно непосредствено ще загинат около от 100-200 000 души (турдон е да се прецени точно - но горната гарница не би трябвало да е повече от 300 000 души при внезапно нападение).

Това, което се преценява много по-трудно като въздейстиве е радиоактивното замърсяване. Ще приведа цитат от посочения източник:

Всего несколько кюри изотопа на км2 делают район непригодным для проживания по современным нормам радиационной безопасности. Заряд мегатонного уровня производит достаточно радиоактивных веществ, чтобы покрыть территорию около 200 000 км2 и сделать ее непригодной для хозяйственной деятельности.
При мощных взрывах (> 200 кт) столб гриба взрыва достигает верхних слоев стратосферы (30-40 км), что резко замедляет скорость выпадения осадков. Которые, при таких обстоятельствах, могут разноситься за сотни и тысячи километров от места взрыва.
Радиоактивное заражение характеризуется относительно невысоким уровне радиоактивности, но зато сохраняющимся в течении долгого периода времени и большой вероятностью попадания радиоактивных изотопов в организм человека. Это приводит к "отложенности" эффекта его проявления. Низкий фон позволяет организму восстанавливать поврежденные клетки, однако, в следствии долговременного облучения, существует вероятность "неправильной" починки или повреждения ДНК, в результате которого может развиться рак.

Т.е., вероятно целият град, както и голяма област около него за достатъчно дълго време ще бъдат признати за "необитаеми". Разбира се, това въздействие не е непосредстевно и внезапно, т.е., населението ще може да се евакуира от областта. Но несъмнено след това ще има смъртност от лъчева болест (едва ли много висока) и досат по-висока от рак и други ефекти на заразяването. Също така ще има и загинали впоследствие (пожари, разрушения, струтвания на сгради, епидемии от разрушаването на инфарструкутрата).
Не знам как може да се прецени точно този ефект, но ако вземем за еталон атомните бомбардировки при Хирошима и Нагазаки, то от такива въздействия вероятно ще загинат толкова хора, колкото са загинали непосредствено при експлозията.
Т.е., може да се направи едан съвсем груба оценка, че при удар на едномегатонен заряд срещу голям мегаполис вероятно общо ще загинат не повече от 500 000 - 600 000 души и територията на града и околноситте му ще стане необитаема вероятно поне за половин век.
Разбира се, взрив на неутронна бомба на практика ще е много по-опасен.

За политическият ефект трябва да уточним сценарият на тази ситуация.

[Han Solo]

как не те домързя а сериозно , трябва да се има предвид и релефа на местността, защото четейки се натъкнах на няколко интересни момента - налягането от ударната вълна се увеличава средно 1,5 пъти на склона откъм взрива и съответно намаляват по подобен начин на обратния склон. в гора налягането също се повишава. в зависимост от структурата на терена и наличието на растителност може да се повиши поразяващото действие на вторичните фактори - примерно понесени от ударната вълна предмети.... радиоактивното заразяване също зависи много от облъчените с проникваща та радиация материали а също и от вторично замърсените от посипалия се радиоактивен прах... четейки една страница за мотопътешествия в района на Чернобил със снимки беше показано че нивото на радиация върху асфалта е 10 пъти по-ниско отколкото на бурени поникнали през цепнатини те в пътя

[Gaden Gogi]

Но все пак не ми стана ясно по какъв начин ще бъде спряно разпространението на радиацията при термоядрените бомби?

Goworim `e radiaciqta e na порядъци по-малко.

[gollum]

как не те домързя [img]images/smilies/vb_wink.gif[/img]

Е, на работа съм, а точно в този момент нямам какво да правя .

Напълно съгласен съм с теб, общо взето всичко "много зависи" от конкретните обсотятелства. Но въпросът е за някакав обща представа и доколкото схванах, става въпрос за конкретно едномегатонен термоядрен заряд в голям град (макар че то и "голям град" също има твърде много променливи параметри).

По въпроса за "чистотата" и "мръснотата" на бомбата пак от същия източник:

В зависимост от степента на радиоактивно заразяване на местнотта зарядите могат да се разделят на "мръсни" и "чисти". Трябва да се отбележи, че това деление е условно и така наречените "чисти" бомби тъй или инак са силен източник на радиоактивно заразяване. Просто при "мръсните" бомби радиокативните продукти на взрива са още повече.
...
За "чисти" се приемат термоядрените заряди, при които корпусът на капсулата с термоядрено гориво се изготвя от нерадиоактивен материал - олово, волфрам. Въпреки това в резултат на облъчването с неутрони на азота от въздуха възниква опасният радиоактивен изотоп на въглерода (C-14), отлично попадащ в организма като част от хранителната верига. Появяват се и радиоактивни изотопи в материала на корпуса на капсулата. И при всички случаи в термоядреното устройство се намира определено количество плутоний: в спусъка и "запалителния прът".
...
Защо делението предизвиква значително по-голямо радиоактивно замърсяване в сравнение с термоядрения синтез? Продуктите на термоядрената реакция са нерадиоактивни, заразяването на местността възниква в резултат на предизвиканата от неутроните радиоактивност в околните вещества. При разпадането, обаче, възникват няколко десетки различни, в това число и дълготрайни, изотопи. Сред тях най-опасни са: стронций-89 и стронций-90, цезий-137, йод-131. Йод-131 е краткотраен изотоп (с период на полуразпадане осем дни) може да се натрупва в щитовидната жлеза и да й причини рак. Изотопите на стронция имат свойството да се натрупват в костите, стронций-90 е достатъчно дълготраен (период на полуразпадане около 28 години), стронций-89 има период на полуразпадане 52 дена. Цезият е опасен поради това, че е дълготраен източник на гама-излъчване с период на полуразпадане 30 години и представлява опасност около столетие.
...
"Кобалтовите" бомби трябва да бъдат усторени сходно със зарядите с темроядрено усилване, но вместо деляща се обвивка от уран-238 има обвивка от някакъв материал, в който може да се предизвика радиоактивност (като кобалт-60). Неутроните, излизащи от областта на взрива произвеждат в нея нестабилни изотопи, като по този начин радиоактивното заразяване на местността даже в сравнение с "мръсните" бомби многократно нараства.
...
Идеята за кобалтова бомба за пръв път е формулирана от Лео Силард през 1950 г. и то не като сериозен порект, а като пирмер за оръжие, което е способно да зарази за дълго време цели континенти. Вдигнатият от взрива високо в атмосферата кобалт-60 е способен да се разсейва на огромни площи като ефективно ги заразява.
Такива бомби никога не са били изпитвани и не са произвеждани заради дълготрайността на ефекта от приложението им и неговата непредсказуемост.

[Dinain]

Благодаря много! Само че преди да минем към политически ефект, искам да обсъдим икономическия и хуманитарния. Затова избрах Ню Йорк, за да можем да си служим с действителни данни. Довечера ще се опитам да "изчисля" икономическите щети от такова попадение.

[Dinain]

Ако вземем голям град с население 8 милиона, разположен в индустриална/административна област (за каквато приемам източния бряг на САЩ например), говорим за 8-9 милиона бежанци (приемам че районът в радиус 20 км от епицентъра на взрива ще бъде евакуиран). Разглеждането на всички параметри и дългосрочния ефект ще е прекалено сложно и може би невъзможно, затова ще взема период от 6 месеца след атомния удар.

1. Държавата губи изведнъж 9 милиона работници. Една част от техните работни места са унищожени, други се намират в евакуирания район и следователно недостъпни. Трети (по-голямата част според мен), ще страдат от голям недостиг на работна ръка, тъй като голяма част от служителите им няма да пристигнат на работа (мътви или с по-важни неща за правене - издирване на близки и т.н.). Смятам едно предприятие с рязко намалял персонал (под 50%) за нерентабилно, следователно ще бъде затворено(консервирано) или ще фалира. Тъй като в модерните държави не е нещо изключително да работиш на 50 км от дома си, приемам че в радиус от 100 км от епицентъра на взрива предприятия масово ще затворят врати.

2. Вторичен удар върху икономиката. Евакуацията, настаняването и изхранването на 9 милиона бежанци ще бъде поето частично от армията(за целта ще трябва да се мобилизират множество запасняци - допълнителна загуба на работна ръка). Другата част (доколко голяма зависи от конкретната държава и капацитета на вътрешните и служби - армия, полиция, национална гвардия и т.н.) от грижите по бежанците ще се поемат от цивилното население. Хората извън район А(дециметър 20 км), но в кръг Б(100 км) ще трябва да строят домове и убежища за бежанците от кръг А. Много от тях ще бъдат "впрегнати" и в производството на храни и вещи/услуги от първа необходимост - дрехи, лекарства, поддържане на реда (неизбежните в такива случай мародерство и други престъпления). Това е още един удар върху икономиката - нова загуба на работници, които в нормални условия биха произвеждали.

3. Третичен удар: отклоняване на ресурси от износ и "непродуктивни" дейности (рекламиране, спорт, шоу бизнес, изкуство) ще е в сила за цялата страна, колкото и могъща да е икономиката и. Смисълът е, че продукция, досега изнасяна в чужбина тепърва ще бъде пренасочена към задоволяване нуждите на бежанците. Мажоретките ще шият одеяла, рекламните агенти ще работят по фермите

4. Възстановяване на преките щети от атомния удар: тук ще се занимава предимно армията (в разглеждания период от 6 месеца). Потушаването на пожарите на първо време, погребване или изгаряне на ститици хиляди трупове, дезинфектиране на големи площи от града (от хигиенични съображения). Охраняване на целия периметър с цел възпрепятсване на мародери да грабят изоставените къщи.

5. Още по-недиректни последици: изтегляне на чуждите инвестиции, ликвидиране на смесени предприятия. Ако градът е морски, с голямо пристанище, загубите за икономиката ще са огромни. Поради недостига на работна ръка и пренасочването на продукцията, множество местни предприятия ще фалират (за спасяването на бежанци и подобряване на условията им на живот не им се плаща). Ще оцелеят единствено големите компании, притежаващи големи монитарни резерви (които да им стигнат, докато кризата отмине; за предпочитане във валута), големи филиали в чужбина (служещи като компенсиращ буфер) или такива, които ще съумеят да съчетаят производството на "непечеливша" продукция(за бежанците) с достатъчна като процент "печеливша" продукция(за лукс и за износ), като така поддържат някакво макар и минимално ниво на печалба или поне приемлива загуба.

С оглед на гореизброените не виждам как никоя държава (освен САЩ може би)ще избегне пълен икономичен срив в срок от 6-12 месеца след взрива при условие че не получава чуждестранна помощ. Загубата на работна ръка излиза грубо 10-15% за първите 2-4 седмици, до 5% след 6 месеца (при население 300 милиона). Икономиката ще се възстановява поне 20 години, инфлацията е прекалено сложно да бъде изчислена, но едва ли ще стане отрицателна през следващите 4-5 години поне. А дори и икономиката на САЩ няма как да издържи на 2, максимум 3 подобни удара.

Излиза че далеч не трябват стотици ракети, за да се унищожи една държава :sm186: