Oстров Пасха

[byzantiner]

Антрополози отговориха на два от неразрешените въпроси, свързани с остров Пасха

Според изследователите драматичната съдба на местните обитатели е определена от мишките и европейците.

Загадачният остров Пасха се намира в сърцето на Тихия океан. Той е известен със своите гигантски статуи, с тегло до 10 тона, а също и с това, че е най-отдалечният от континент остров. До момента не е известно кога се появяват първите жители на острова и защо скоро след това той се оказва необитаем. Сега група антрополози твърди, че има отговори на тези въпроси.



Според изследователите драматичната съдба на местните обитатели е определена от мишките и европейците. До скоро учените приемаха, че аборигените унищожават всички гори, за да транспортират своите статуи. Изсичането на дърветата става толкова необмислено, че в определен момент ерозията, предизвикана от дъждовете и силните ветрове, оставя земеделците без работа. В следствие на това възниква гражданска война, съпроводена с чести случаи на канибализъм, което води до изчезване на населението на острова около 1650 г.
Сега обаче екипът ръководен от Тери Хънт (Terry Hunt) от Хавайския университет (University of Hawaii) хвърля вината за изчезването на горите върху мишките. Според Хънт имено те унищожават повече от 16 милиона палмови дървета, растящи върху голяма част от острова, след като изяждат семената и плодовете им. Работейки съвместно с антрополози от музея на остров Пасха, изследователят успява да възстанови някои етапи от историята, за който по-рано не бе известно нищо.
След анализ на овъглени останки Хънт твърди, че полинезийците колонизират острова около 1200 година, почти 900 години по-късно, отколкото бе прието до момента. Освен това, е установено, че количеството на палмите на острова започва да намалява бързо още преди на острова да се появят хора. Когато на острова пристигат полинезийците популацията на мишките е повече от 20 милиона, след което се съкращава драстично на един милион екземпляра поради изчезването на растенията.
Хънт се съмнява и в това, че се води гражданска война. Според него свидетелствата за гражданска война са прекалено малко. Изследователят смята, че отначало на острова пристигат около 50 човека. Постепенно числеността на населението нараства до 3000 души и остава толкова до 1650 г. Изчезването на местното население е свързано с пристигането на острова на холандски търговци, които донесли със себе си болести, а след това взели аборигените за роби.
Тези открития Хънт представи на провелия се скоро конгрес на Американската антропологическа асоциация (American Anthropological Association).

http://bgfactor.org/index_.php?cm=8&id=6573

[Гост]

Интересно, наистина.

Един филм даде художествена версия на изсичането на гората там - една каста от жреци, вярваща в дълбоко вкоренения мит за някакъв кораб, който ще дойде да ги спаси, караше останалите да секат дървета и да придвижват с тях камъни до брега, където да издигат статуи за да ги види кораба като дойде.
Накрая се яви един айсберг, главния жрец отиде на него и във върховно щастие и възторг отплува с него, очевидно за да умре върху леда след време.
Доста добро попадение на тема заблудата, истинското знание, което стои зад нея /защото някой навремето им е казал истината на туземците, че от морето ще дойдат кораби/, за псевдо-посветените и унищожението на средата в името на абстрактните идеи ....
Пусто му забравих заглавието.

Базира се на тезата за острова, която тоя учен сега оборва.

--

Тур Хейердал описва през 50-тте жителите на Пасха като доста европеидни. Има с рижи и светли коси, има и снимки,които с малко фантазия можеш да заселиш и в средиземноморието.

По повод на статуите - чудейки се как са издигнати и получавайки уникалния отговор, че "сами са ходели", накрая вижда как местните, по негова молба, изправят една от падналите статиу - просто започват да подпъхват под нея камъни и дървета ....

[Николай]

Антрополози отговориха на два от неразрешените въпроси, свързани с остров Пасха

Загадачният остров Пасха се намира в сърцето на Тихия океан. Той е известен със своите гигантски статуи, с тегло до 10 тона, а също и с това, че е най-отдалечният от континент остров. До момента не е известно кога се появяват първите жители на острова и защо скоро след това той се оказва необитаем. Сега група антрополози твърди, че има отговори на тези въпроси.


Според изследователите драматичната съдба на местните обитатели е определена от мишките и европейците. До скоро учените приемаха, че аборигените унищожават всички гори, за да транспортират своите статуи. Изсичането на дърветата става толкова необмислено, че в определен момент ерозията, предизвикана от дъждовете и силните ветрове, оставя земеделците без работа. В следствие на това възниква гражданска война, съпроводена с чести случаи на канибализъм, което води до изчезване на населението на острова около 1650 г.
Изследователят смята, че отначало на острова пристигат около 50 човека. Изчезването на местното население е свързано с пристигането на острова на холандски търговци, които донесли със себе си болести, а след това взели аборигените за роби.
Тези открития Хънт представи на провелия се скоро конгрес на Американската антропологическа асоциация (American Anthropological Association).

http://bgfactor.org/index_.php?cm=8&id=6573

Въпросният учен г-н Хънт и онези, които са писали статията, изглежда,че халхабер си нямат от история на Полинезия, щом говори за "изчезнало население на остров Пасха около 1650 г." и за "холандски търговци на роби". Когато през 1722 г. Якоб Рогевен открива острова, той е имал население от близо 10 000. По-късно островът е посещаван многократно от научни експедиции, вкл. тези на Кук, Лаперуз, Крузенщерн и пр. Всички са категорични, че населението е било все още многобройно. Там европейци никога не са регистрирали случаи на канибализъм. А Рогевен е бил първия и последен холандец, стъпил на този остров чак до 60-те г. на 19 в. Поредните упражнение на американски историци-неграмотници....

[Warlord]

Първите експедиции посетили острова

1722 г. на Великден следобед холандецът Рогевеен и хората му станали първите европейци стигнали до тук. Те забелязали, че на брега някакви неизвестни хора дават димни сигнали за да привлекат внимание. Холандците се приближили с двата си платноходни кораба и по залез пуснали котва. Преди да се стъмни те успяли да видят някакво странно човешко общество. Най-напред при тях на кораба дошли високи, добре сложени хора, които доколкото може да се съди по описанието били светлокожи полинезийци, каквито има на Таити, Хавай и другите източни острови в Тихия океан. Но населението изглежда било смесено, защото някои от посетителите били съвсем бели като европейците, а други се отличавали с по-тъмна кожа. Някои от тях имали червеникав отенък, сякаш били доста обгорели от слънцето. Мнозина били с бради. На брега испанците видяли исполински статуи, високи по 10 метра. Върху главите им имало големи цилиндрични камъни, подобни на корони. Островитяните палели огньове пред тези великански божества, после приклякали пред тях, като стъпвали с целите си ходила на земята, и благоговейно свеждали глави. След това вдигали и сваляли ръце с притиснати една в друга длани. На следващата сутрин, когато слънцето изгряло, туземците се проснали легнали на земята и се молели на изгрева. Наоколо горели стотици огньове запалени в чест на божествата. Това е единственото описание на слънцепоклоннически обряд на Великденския остров. Между първите, които се качили на борда при холандците бил един съвсем бял мъж, който се държал с по-голямо достойнство от останалите. Върху гладко обръснатата си глава носел корона от пера, а в ушите му имало заоблени бели украшения, големи колкото юмрук. Меките части на ушите му били продупчени и изкуствено удължени, та достигали чак до раменете му. Много от другите островитяни също са с изкуствено удължени уши. Когато вършели някаква работа и ушите им пречели те изваждали украшенията и закачали дългата долна част на ухото за горната. Много от островитяните се разхождали съвсем голи, но целите им тела били покрити с художествено татуирани шарки, представляващи птици и странни фигури. Други носели наметала от лико, боядисани в червено и жълто.
Всички те се държали дружелюбно и холандците и холандците не видели каквито и да било оръжия при тях. Много чудно било, че почти не забелязвали жени, макар че островът гъмжал от мъже. Затова пък малкото жени, които се показали, били изключително склонни към непознатите посетители, без мъжете им да проявяват най-слаб признак на ревност.
Жителите живеели в дълги ниски колиби от тръстика, те приличали на лодки, обърнати с дъното нагоре, без прозорци и с толкова нисък вход, че човек едва успявал да се провре през него. Явно било, че в тях живеят хора без никакви мебели освен няколко рогозки на земята и по един камък за възглавница. Развъждали само птици, отглеждали банани, захарна тръстика и преди всичко сладки картофи, които били ежедневния хляб на островитяните. Най-големите плавателни съдове, които имали били някакви канута, дълги около 3 метра и толкова тесни, че човек едва можел да се смести с двата си крака вътре. И те толкова пропускали вода, че колкото време гребеш, толкова трябвало и да изгребваш водата отвътре. Хората живеели все още в каменната ера, не познавали метали, а храната си готвели просто между нажежените камъни в ями. Холандците си помислили, че едва ли в техния век по света има други толкова технически изостанали хора. Затова е съвсем естествено, че били безкрайно учудени, като видели сред тези бедни хора гигантски каменни статуи издигащи се към небето, които били по-големи от всички статуи по градовете в Европа. Най-напред немогли да разберат как са изправени тези високи статуи тежащи тонове. Те изследвали обветрената от времето повърхност на един от колосите и разрешили въпроса по своему, като заявили, че фигурите не са от камък, а от някаква глина, покрита по-късно с дребни камъчета.
Загребали обратно към корабите, които вече били загубили 2 от котвите си и отплавали от току що откритият остров, след като престояли само един ден на него. В корабния дневник отбелязали, че населението на острова е весело, миролюбиво и има добри обноски, но че всички са опитни крадци. Поради някакво недоразумение на един от корабите застреляли местен посетител и дванайсетина други на брега, а европейците се отървали със загубата на една покривка за маса и няколко шапки, задигнати от главите им. Туземците останали на брега със своите мъртви и ранени, втренчили очи в големите платна, които изчезвали на запад. Изминали почти 50 години до второто посещение от външния свят.

През 1770 г. на хоризонта на Великденския остров се появили 2 испански кораба, водени от дон Фелипе Гонзалес и също били призовани с димни сигнали. Испанците слезли на брега с двама свещеници и голям отряд войници и тържествено се запътили към билото на една тривърха могила на източния бряг, а подире им танцувала цяла тълпа от ликуващи изпълнени с любопитство туземци. Гостите поставили по един кръст и на 3-те възвишения, пели, дали салют и обявили острова за испанска територия. За доказателство, че цялата работа е извършена законно, написали декларация до краля на Испания Карлос, под която "разрешили" на най-смелите туземци да покажат "с израз на радост и щастие" имената си във вид на птици и чудновати знаци, които испанците приели за подписи. Така островът се превърнал в собственост на испанския крал и получил ново име - Сан Карлос. Испанците не се подлъгали да мислят, че паметниците са от глина. Един от тях ударил така силно с мотика една от статуите, че от нея изхвърчали искри, станало ясно, че тя без съмнение е каменна. Но за испанците останало загадка как са изправяни тези статуи и те се усъмнили, дали са правени на този остров.
Както подаръците им, така и крадените вещи изчезвали безследно и испанците се усъмнили, че населението има тайни подземни скривалища, защото островът бил открит и лишен от растителност. никъде не се виждали деца, сякаш цялото население се състояло от възрастни мъже и мълък брой необуздани жени. Испанците срещнали на острова високи руси мъже, те премерили двама от тях, единия бил висок 1.96 м, а другия 1.99 м. Мнозина имали бради и испанците били на мнение, че приличат повече на европейци, отколкото на обикновени туземци. Те отбелязали и че косите им били различни. Повечето били с черни, но имало и с кестеняви, червеникави и канелено кафяви.
а когато успяли да накарат жителите на острова да повторят ясно на испански: "Аве Мария, да живее Карлос ²²², крал на Испания", всички се съгласили, че туземците са възприемчиви, интелигиентни хора, които можели лесно да бъдат опитомени. Изпълнени със задоволство, те напуснали новите си поданици и никога вече не се върнали.

През 1766 г. дошли англичаните и то под командването на самият капитан Кук. По това време чуждестранните посетители явно започнали да дотягат на туземците. Когато Кук слязъл на сушата се виждали удивително малко хора - общо само няколко стотин - всички били под среден ръст и в окаяно състояние. Те били мрачни и не проявили никакъв интерес към гостите. Хората на Кук помислили, че след посещението на испанците островът най-вероятно бил сполетян от някакво нещастие и че обитателите му измират. Но самият Кук се усъмнил, че населението се е укрило под земята, защото се виждали извънредно малко жени, макар че по целия остров били изпратени патрули. На няколко места англичаните намерили купчини камъни и тесни отвори в земята, които сметнали, че водят към подземни пещери, но всеки път когато се опитвали да ги изследват туземните водачи отказвали да ги допуснат. Измъчвани от скорбут, англичаните напуснали Великденския остров разочаровани, като не успели да вземат за себе си нищо освен малко сладки картофи - единствения по-ценен продукт, който намерили. Но дори и с тях ги изиграли, защото лукавите туземци напълнили кошовете с камъни и сложили само най-отгоре по няколко картофа.

20 години по-късно през 1786 г. французинът Ла Перуз направил подобно светкавично посещение. Този път из целия Великденски остров се появили хора, като по-рано някои от тях имали светли коси и този път се оказало, че почти половината от тях са зрели жени. Освен това имало рояци от деца на различна възраст както във всяко нормално общество. Можело да се предположи, че са изскочили изпод земята сред голия лунен пейзаж на малкия остров. И именно това се било случило. Островитяните изпълзели из подземните ходове и разрешили на французите да влязат в някои от тесните каменни тунели, където преди това не допуснали англичаните. Това потвърдило съмненията на Кук, че населението си е направило тайни убежища в тъмни подземни помещения. Там аристокрацията се била укрила от капитан Кук. а навремето когато холандците открили острова, били скрили там децата и повечето жени. Ла Перуз разбрал, че понеже Кук и хората му се държали миролюбиво населението (общо около 2000 души) сега събрало смелост и плъзнало на бял свят. Ла Перуз направил и първият опит да повлияе на местната култура. През няколкодневното си пребиваване край брега той свалил на сушата свине, кози и овце и посял известно количество семена. Но всичко това веднага било изядено от гладните жители, преди да успее да се размножи и островът останал непроменен.

Никой друг не посетил Великденския остров до началото на Х²Х в. Тогава американците се появили на хоризонта и островитяните се стекли на тълпи по скалите край брега, без въобще да се укриват в своите убежища. Капитанът на американската шхуна решил да направи кратко посещение за да търси колонисти за някаква тюленова станция, която щяла да се открива на остров Хуан Фернандес, край брега на Чили. След ожесточена борба той успял да отвлече 12 мъже и 10 жени и отплавал с тях. Когато изминали 3 дни пуснал пленниците си на свобода на палубата. Мъжете незабавно скочили в морето и започнали да плуват към изчезналия Великденски остров. Капитанът не им обърнал никакво внимание, а се върнал и извършил ново покушение на острова.

Следващите кораби, които минали не били в състояние да свалят хора на стръмния бряг, защото били посрещнати от непреодолима преграда от туземни хвъргачи на камъни. Най-после една руска експедиция успяла насилствено да слезе на брега с помощта на барут и куршуми, но няколко часа по-късно и тя била принудена да се оттегли и върне на кораба си.

Минали години. Малко по малко доверието на туземците отново било спечелено и през промеждутъци от много години някой минаващ кораб правел кратко посещение. Постепенно островитяните престанали да мятат камъни и все повече жени излизали на открито. Но отново се случило нещастие. Край брега пуснала котва една флотилия от 7 перуански тюленоловни кораба. Цяла тълпа от островитяни изплувала до тях и се покатерила по корабите, където за тяхно най-голямо удоволствие им позволили да напишат по няколко завъртулки под някакъв лист хартия. С това те подписали договор да отидат като работници на онези острови край брега на Перу, където да събират гуано (птичи тор). Когато доволни и нищо неподозиращи те поискали да се върнат отново на брега ги вързали и ги свалили в трюмовете. След това 8 от търговците на роби загребали към острова с дрехи и яркоцветни подаръци, които хвърлили на брега. Тълпа от любопитни островитяни, която се стекла около залива, почнала бавно да се приближава. Островитяните били захластнати от съблазнителните предмети. Когато на брега се струпали неколко стотин, ловците на роби ги нападнали. Островитяните, които коленичили за да вземат подаръците били сграбчени и ръцете им вързани отзад, а онези които се опитали да избягат през скалите или да изплуват в морето били обстрелвани. Точно когато последната лодка била готова да тръгне, натоварена догоре с пленници, един от капитаните открил двама местни жители скрити в една пещера. Като не успял да ги придума да тръгнат с него той ги застрелял.
И така на Бъдни вечер 1862 г. Великденският остров останал самотен и обезлюден. Всички, които не били мъртви или пленени, се били сврели в своите подземни катакомби, като търколили камъни пред отворите. Корабите откарали хиляди роби, които свалили да копаят гуано на островите край перуанския бряг. Епископът на Таити протестирал и властите решили, че робите незабавно трябва да бъдат върнати на своя остров. Но докато подготвили кораб да ги вземе 900 умрели от болести и поради необичайните за тях жизнени условия, а от стоте, които се качили на кораба, 85 умрели по пътя, тъй че само 15 се върнали живи на Великденския остров. Те донесли със себе си едра шарка, която се разнесла мигновено и изтребила почти всички обитатели, макар че се били изпокрили по най-дълбоките и тесни подземия. Настъпило време на оскъдица и нищета, докато накрая цялото население на острова от няколко хиляди намаляло на 111 души. Междувременно на острова с най-добри намерения се бил заселил първият чужденец. Това бил самотен мисионер, който се опитал да облекчи мизерията, но туземците му откраднали всичко, каквото имал, та дори и панталоните. Той се измъкнал с първия кораб, но се върнал с 2-3 помощници и основал малка мисионерска станция. Няколко години по-късно когато всички оцелели островитяни се съгласили да се покръстят, пристигнал някакъв авантюрист французин, който ги настроил против мисионерите. Туземците изгонили мисионерите, убили французина и продължили да си пеят църковни песни, а всички следи от мисионерите били заличени.

В края на Х²Х в. белите открили, че около статуите на Великденския остров има отлична паша за хиляди овце и най-сетне островът бил присъединен към Чили. оттогава на острова има губернатор, свещеник и лекар и никой вече не живее в пещери или тръстикови колиби.

[byzantiner]

Аааа, тва е от форума на сайта на смит!!! И аз си мислех да го прехвърля тука. Warlord, супер, че си го прехвърлил!

[smith]

Айде и аз да каже нещо...
Това много ме зайнтригува само бях чувал за този остров със статуите и идея си нямах, че това са Виликденските острови.