Взимам повод от една заключена "с изтриване"
тема.
Там се коментира, че Буш разрешил подслушване без съд относно тероризма /струва ми се, че е имал право на това, защото иначе щяха вече да го имийчват/.
Оттам възниква веднага въпроса за гражданската свобода и сигурността.
Много противопоставят едното на другото, но аз си мисля, че първото е невъзможно без второто, или съществуването им е въпрос на баланс, на мъдрост, цивилизация и ... адекватност на реалностите.
Съвременността се отличава с много големи посегателства точно върху свободата, живота, хуиманността, спокойствието, цивилизацията, основните принцпи на справедливостта, а именно терористичните актове. Те стават все повече инструмент на всевъзможни политически сили и силици.
Съответно, държавите се опитват да реагират.
Случаят на САЩ е съвсем частен, всяка държава взима мерки, като се забелязва, че които държави са си правови и демократични, си остават такива и в условията на тероризъм, а които не - са си такива и без да са особено застрашени отвън.
Та в тази светлина, дали рискът да пострадат гражданските свободи не трябва да се търси на плоскостта на комплексното политическо устройство, традиции и принципи на отделните държави, а не в отделните антитерористични мерки?
тема.Там се коментира, че Буш разрешил подслушване без съд относно тероризма /струва ми се, че е имал право на това, защото иначе щяха вече да го имийчват/.
Оттам възниква веднага въпроса за гражданската свобода и сигурността.
Много противопоставят едното на другото, но аз си мисля, че първото е невъзможно без второто, или съществуването им е въпрос на баланс, на мъдрост, цивилизация и ... адекватност на реалностите.
Съвременността се отличава с много големи посегателства точно върху свободата, живота, хуиманността, спокойствието, цивилизацията, основните принцпи на справедливостта, а именно терористичните актове. Те стават все повече инструмент на всевъзможни политически сили и силици.
Съответно, държавите се опитват да реагират.
Случаят на САЩ е съвсем частен, всяка държава взима мерки, като се забелязва, че които държави са си правови и демократични, си остават такива и в условията на тероризъм, а които не - са си такива и без да са особено застрашени отвън.
Та в тази светлина, дали рискът да пострадат гражданските свободи не трябва да се търси на плоскостта на комплексното политическо устройство, традиции и принципи на отделните държави, а не в отделните антитерористични мерки?
Comment