Single bells...
Single Bells... Как виреят несемейните в най-семейната страна?
Ива Рудникова
В-к “Дневник”
(+ мои изменения и допълнения)
Темата започва с опита да се преведе английската дума single.
На демографски език, думата single се превежда като несемеен.
Но на български език значението на думата погрознява – сам, неженен, ерген (свободолюбив, не желаещ обвързване, самотен) и сама, неомъжена, стара мома (дефектна, нехаресана, неизбрана, самотна). Много хора на възраст от 20 до 40 г. са сингъл. Повечето от тях следят с религиозен фанатизъм сериала “Сексът и градът”, снабдяват се с едноименната книга, с наръчника на Сара-Джесика Паркър, с книги за взаимоотношенията между двата пола. Други обичани от тях* сериали са: “Приятели”, “Луд съм по теб”, “Всички обичат Реймънд”, “Стъпка по стъпка” и “Женени с деца”.
Преди няколко години, сп. “The Economist” пусна статия, озаглавена “Икономиката “Бриджит Джоунс””, в която се изследва, как 25 - 40 годишните юпита влияят върху демографията, енергията, културата и икономиката на големите градове. Материалът беше базиран върху книгата на Хелън Филдинг “Дневникът на Бриджит Джоунс”.
Нека проследим основната идея на тази статия...
Докато, през деня, добре образованите singles изкарват добри пари в областта на рекламата, издателската дейност, развлекателната индустрия, директните продажби, медиите, или информационните технологии, след работа, те се впускат в активно себеугаждане с една неизменна цел – намиране на подходящия партньор.
Авторите на материала бяха срещнали прототипа на Бриджит Джоунс в супермаркети, клубове, фитнес центрове, компютърни зали, барове и други места с повишена концентрация на “самотници”. В статията се говореше за цели квартали, населени предимно с несемейни, в това число – самотни майки и хомосексуални.
В градове като Лондон и Ню Йорк тенденцията не е само за приемане на тези хора, но и към завъртане на цяла индустрия около двете им основни характеристики – това, че имат пари и това, че си търсят партньор.
В тяхна услуга се специализират реални и виртуални места за запознанства; магазините правят единични опаковки за хранителните продукти и зареждат рафтовете си с по-разнообразно меню полуфабрикати; организират се различни видове срещи – от 45 минутните обеди за крайно деловите singles до 10 минутния speed dating (бърза среща); пишат се книги, списания, вестници, снимат се филми, измислят се термини (градско племе, самотен и оглеждащ се, ерген на лов...)...
В България, single можеш да бъдеш единствено в градовете София, Варна и Пловдив. В останалата част от Републиката си стара мома или ерген.
До 1990 г., неженените мъже плащаха на държавата ергенски данък –
5 – 10% от общия си доход. Да бъде въведен отново този данък, това означава, държавата да въведе още едни дискриминационен закон. Има хора със здравословни проблеми, които не могат да имат деца, има хора, които поради мал шанс в живота са останали сами и поради невъзможност или поради желание да живеят според моралните норми на обществото ни, не се решават да родят и отгледат сами дете. Този закон би ги дискриминирал и то - по няколко признака: физическо и психическо здраве, външен вид, семейно и социално положение, възможност за социална адаптация и т.н.* От друга страна,* въведените данъчни облекчения за родителите според броя на децата, които имат, също е дискриминация, по отношение на другите хора.
Проучване на НЦИОМ от 1994 г. показва, че между 96 и 99% от респондентите твърдят, че семейството е най-важното нещо в техния живот.
В сп. “Население” (издание на Центъра за демографски изследвания към БАН, което излиза, когато има пари!) от 1994 г. се говори за “промени в брачното, семейното и репродуктивното поведение на младите хора и в начина на живот на несключилите брак млади хора.”
Списанието докладва “драстичен спад на брачността в младите възрасти, нарастващ брой на несемейните, както и нарастващ брой на неженените, живеещи в самостоятелни домакинства.”
Статистическите данни оповестяват нов феномен (обясняван с удължаването на работното време, уикендите в офиса, стремежа към получаване на по-високо образование, кариеризма, еманципацията, урбанизацията...). “Преброяването през 2001 г. регистрира нова социална група сред неженените – живеещи с партньор.” В края на миналия век (1999 г.), “61% от българите не приемат за нормално, двама души да живеят заедно, без да са сключили граждански или църковен брак.”
Сам вкъщи
Необвързаните 25 – 40 годишни юпита – мъже и жени, имат стил на живот, който ги прави лесно разпознаваеми. Първо... ами, не са във връзка. Обикновено, са част от някоя компания, организъм от себеподобни, което облекчава мъките на тяхното монобитие.
Живеят в столицата (административна, морска или културна).
Имат завидно висше образование (понякога – по няколко висши образования), специализации в чужбина, говорят чужди езици, пътуват, ползват интернет, участват в различни интернет-форуми, играят на компютърни игри, слушат музика в mp3-формат, гледат филми в DVD-формат.
Работят прекалено много (защото се чудят какво да правят със свободното си време) и, като страничен ефект, напредват бързо в кариерата си и печелят добре (или – не чак толкова добре!). После – харчат спечелените пари. Предпочитат да се хранят навън. Алкохол пият рядко, а малцина сред тях пушат. Занимават се с някакво хоби или с няколко хобита наведнъж – тенис, йога, сърф, фитнес, бойни изкуства, рисуване, грънчарство, екскурзии, пазаруване (шопинг), готварство, масажи, шахмат, алпинизъм, спелеология, астрономия, свирене на музикален инструмент, четене на книги...
Понякога, живеят със свои приятели – поради битов натиск или защото така им харесва, така е готино (cool), или “защото нестандартни сме!”.
Имат или ще имат автомобил. Някои предпочитат джип.
Избират си заведения и ги правят модерни. После, с лекота, спират да ходят там и ги “подаряват” на тълпата.
Не обичат празниците. Често им е празо. Някои поддържат връзки от разстояние, други преживяват любов през GSM, през чата или през електронната поща. Тяхното най-често оплакване е, че градът е прекалено тесен, липсва им “вентилация”, всички се познават, няма приток на нови хора, а старите са в някаква конфигурация.
Относно жилищните комплекси
Преди време, сп. “Observer” публикува една полезна карта – “Къде можете да откриете момчетата?”, на която бяха отбелязани местата, където живеят повече мъже (значи – и повече свободни сред тях), отколкото – жени.
В София, подобно зониране е невъзможно, ако не включим “Кремиковци”.
Като участници на пазара на недвижими имоти, младите и свободни хора на възраст между 25 – 40 г. са основно купувачи – 70%, втори по големина процент е този на продаващите, а 11% наемат. Преди около 2 години, основната категория в София и в големите градове на България са били наемащите – към 55%. Но от 2003 г. те са решили да купуват. Типа жилище, който те търсят, е маломерно, не по-голямо* от 65 – 70 кв. м. За разлика от семейните двойки, те искат малка кухня и голяма стая. В София, жилищата в строеж стават все по-популярни, но не – в новите квартали, а в кварталите “Младост”, “Гео Милев”, “Дианабад”, “Дървеница”, “Редута”.
Броят на тези, които искат да наемат жилище, намалява. Те също търсят малко жилище и, обикновено, се съгласяват да го делят с някого, ако е по-голямо. Все по-често срещани са съквартирантите от различен пол, които съжителстват на чисто приятелски начала.
Адрес 4000
Анастасия е културолог. Работила е с деца с увреждания и в погребална агенция. Понастоящем, събира хора в агенция за запознанства “Аз и Ти”.
( http://aziti.namerime.com/ )
Клиентите й са високообразовани личности, инвестирали куп години в правене на кариера. Всички са сериозни, работещи, липсват аутсайдери. Повечето идват там, осъзнали, че нямат свой личен живот, загубили са основни рефлекси за създаване на нови познанства и за общуване. За други, членуването в агенция за запознанства е интересно и модерно. Свикнали са да плащат за всевъзможни услуги, включително и за това, някой да им урежда срещите.
Кандидатите за среща с непознат(а) и за връзка, първо, попълват един подробен въпросник и минават през интервю. После, преглеждат снимките на другите членове в агенцията, за да елиминират своите познати. И започват да чакат номинациите на агенцията за подходящ партньор.
Често срещани проблеми са нарушената самооценка на клиентите, невъзможните изисквания към партньора, несъответствие между това, което търсят в отсрещния човек и това, което му предлагат...
Външният вид и дохода имат голямо значение за клиентите. Жените търсят високи мъже, а мъжете – стройни, млади и хубави жени.
Софиянци не желаят да се срещат с хора от провинцията. Комплексите и предразсъдъците тук са в пълна сила.
Агенцията успява да събере хора с адекватна самооцемка, с нормални критерии на търсене, склонни към компромиси.
Интересен сайт за запознанства е сайтът Smile (усмивка). Той се намира на адрес http://smile.bg/ .
Човек носи отговорност за всичко, което (не) му се случва.
Трябва да накараш някого да те хареса и да те избере – тук и сега! Същият човек трябва да те избере утре пак. А ти – него – също!
Да съблазняваш, означава да накараш човека, когото харесваш, да те забележи; означава активност. Не е достатъчно, един човек да бъде съблазнен, за да бъде вързан за теб до края на дните ти. Трябва да опитваш различни стратегии, да променяш поведението си, да не си еднообразен и скучен.
За съжаление, в повечето (не)семейни двойки липсва комуникацията, крият се чувствата, съюзът е базиран на принципа “на другия да му бъде зле”.
Според едни, да се живее сам е откровен егоизъм, на който се свиква и човек трудно се измъква от това положение. Жалко е, умни и кадърни млади хора да не се женят и да не оставят свое потомство.
Според други, причините да се раждат много по-малко деца, от преди години, се крият в невъзможността на родителите да осигурят прилични условия за живот на децата си и в миграцията на голяма част от младите и интелигентни българи в чужбина.
Според трети, някои хора не искат да следват стереотипи. Не винаги става дума за егоизъм, а по-скоро - за невъзможността да се открие подходящ необвързан партнъор/ка. А колкото повече време минава, толкова повече кръгът на необвързаните негови познати се стеснява и толкова повече човек свиква да бъде сам и, в крайна сметка, остава такъв.
А, за съжаление, тази тема е прекалено експлоатирана от сеирджийската й страна, без да се замисляме, че това си е откровен проблем.
Ива Рудникова
В-к “Дневник”
(+ мои изменения и допълнения)
Темата започва с опита да се преведе английската дума single.
На демографски език, думата single се превежда като несемеен.
Но на български език значението на думата погрознява – сам, неженен, ерген (свободолюбив, не желаещ обвързване, самотен) и сама, неомъжена, стара мома (дефектна, нехаресана, неизбрана, самотна). Много хора на възраст от 20 до 40 г. са сингъл. Повечето от тях следят с религиозен фанатизъм сериала “Сексът и градът”, снабдяват се с едноименната книга, с наръчника на Сара-Джесика Паркър, с книги за взаимоотношенията между двата пола. Други обичани от тях* сериали са: “Приятели”, “Луд съм по теб”, “Всички обичат Реймънд”, “Стъпка по стъпка” и “Женени с деца”.
Преди няколко години, сп. “The Economist” пусна статия, озаглавена “Икономиката “Бриджит Джоунс””, в която се изследва, как 25 - 40 годишните юпита влияят върху демографията, енергията, културата и икономиката на големите градове. Материалът беше базиран върху книгата на Хелън Филдинг “Дневникът на Бриджит Джоунс”.
Нека проследим основната идея на тази статия...
Докато, през деня, добре образованите singles изкарват добри пари в областта на рекламата, издателската дейност, развлекателната индустрия, директните продажби, медиите, или информационните технологии, след работа, те се впускат в активно себеугаждане с една неизменна цел – намиране на подходящия партньор.
Авторите на материала бяха срещнали прототипа на Бриджит Джоунс в супермаркети, клубове, фитнес центрове, компютърни зали, барове и други места с повишена концентрация на “самотници”. В статията се говореше за цели квартали, населени предимно с несемейни, в това число – самотни майки и хомосексуални.
В градове като Лондон и Ню Йорк тенденцията не е само за приемане на тези хора, но и към завъртане на цяла индустрия около двете им основни характеристики – това, че имат пари и това, че си търсят партньор.
В тяхна услуга се специализират реални и виртуални места за запознанства; магазините правят единични опаковки за хранителните продукти и зареждат рафтовете си с по-разнообразно меню полуфабрикати; организират се различни видове срещи – от 45 минутните обеди за крайно деловите singles до 10 минутния speed dating (бърза среща); пишат се книги, списания, вестници, снимат се филми, измислят се термини (градско племе, самотен и оглеждащ се, ерген на лов...)...
В България, single можеш да бъдеш единствено в градовете София, Варна и Пловдив. В останалата част от Републиката си стара мома или ерген.
До 1990 г., неженените мъже плащаха на държавата ергенски данък –
5 – 10% от общия си доход. Да бъде въведен отново този данък, това означава, държавата да въведе още едни дискриминационен закон. Има хора със здравословни проблеми, които не могат да имат деца, има хора, които поради мал шанс в живота са останали сами и поради невъзможност или поради желание да живеят според моралните норми на обществото ни, не се решават да родят и отгледат сами дете. Този закон би ги дискриминирал и то - по няколко признака: физическо и психическо здраве, външен вид, семейно и социално положение, възможност за социална адаптация и т.н.* От друга страна,* въведените данъчни облекчения за родителите според броя на децата, които имат, също е дискриминация, по отношение на другите хора.
Проучване на НЦИОМ от 1994 г. показва, че между 96 и 99% от респондентите твърдят, че семейството е най-важното нещо в техния живот.
В сп. “Население” (издание на Центъра за демографски изследвания към БАН, което излиза, когато има пари!) от 1994 г. се говори за “промени в брачното, семейното и репродуктивното поведение на младите хора и в начина на живот на несключилите брак млади хора.”
Списанието докладва “драстичен спад на брачността в младите възрасти, нарастващ брой на несемейните, както и нарастващ брой на неженените, живеещи в самостоятелни домакинства.”
Статистическите данни оповестяват нов феномен (обясняван с удължаването на работното време, уикендите в офиса, стремежа към получаване на по-високо образование, кариеризма, еманципацията, урбанизацията...). “Преброяването през 2001 г. регистрира нова социална група сред неженените – живеещи с партньор.” В края на миналия век (1999 г.), “61% от българите не приемат за нормално, двама души да живеят заедно, без да са сключили граждански или църковен брак.”
Сам вкъщи
Необвързаните 25 – 40 годишни юпита – мъже и жени, имат стил на живот, който ги прави лесно разпознаваеми. Първо... ами, не са във връзка. Обикновено, са част от някоя компания, организъм от себеподобни, което облекчава мъките на тяхното монобитие.
Живеят в столицата (административна, морска или културна).
Имат завидно висше образование (понякога – по няколко висши образования), специализации в чужбина, говорят чужди езици, пътуват, ползват интернет, участват в различни интернет-форуми, играят на компютърни игри, слушат музика в mp3-формат, гледат филми в DVD-формат.
Работят прекалено много (защото се чудят какво да правят със свободното си време) и, като страничен ефект, напредват бързо в кариерата си и печелят добре (или – не чак толкова добре!). После – харчат спечелените пари. Предпочитат да се хранят навън. Алкохол пият рядко, а малцина сред тях пушат. Занимават се с някакво хоби или с няколко хобита наведнъж – тенис, йога, сърф, фитнес, бойни изкуства, рисуване, грънчарство, екскурзии, пазаруване (шопинг), готварство, масажи, шахмат, алпинизъм, спелеология, астрономия, свирене на музикален инструмент, четене на книги...
Понякога, живеят със свои приятели – поради битов натиск или защото така им харесва, така е готино (cool), или “защото нестандартни сме!”.
Имат или ще имат автомобил. Някои предпочитат джип.
Избират си заведения и ги правят модерни. После, с лекота, спират да ходят там и ги “подаряват” на тълпата.
Не обичат празниците. Често им е празо. Някои поддържат връзки от разстояние, други преживяват любов през GSM, през чата или през електронната поща. Тяхното най-често оплакване е, че градът е прекалено тесен, липсва им “вентилация”, всички се познават, няма приток на нови хора, а старите са в някаква конфигурация.
Относно жилищните комплекси
Преди време, сп. “Observer” публикува една полезна карта – “Къде можете да откриете момчетата?”, на която бяха отбелязани местата, където живеят повече мъже (значи – и повече свободни сред тях), отколкото – жени.
В София, подобно зониране е невъзможно, ако не включим “Кремиковци”.
Като участници на пазара на недвижими имоти, младите и свободни хора на възраст между 25 – 40 г. са основно купувачи – 70%, втори по големина процент е този на продаващите, а 11% наемат. Преди около 2 години, основната категория в София и в големите градове на България са били наемащите – към 55%. Но от 2003 г. те са решили да купуват. Типа жилище, който те търсят, е маломерно, не по-голямо* от 65 – 70 кв. м. За разлика от семейните двойки, те искат малка кухня и голяма стая. В София, жилищата в строеж стават все по-популярни, но не – в новите квартали, а в кварталите “Младост”, “Гео Милев”, “Дианабад”, “Дървеница”, “Редута”.
Броят на тези, които искат да наемат жилище, намалява. Те също търсят малко жилище и, обикновено, се съгласяват да го делят с някого, ако е по-голямо. Все по-често срещани са съквартирантите от различен пол, които съжителстват на чисто приятелски начала.
Адрес 4000
Анастасия е културолог. Работила е с деца с увреждания и в погребална агенция. Понастоящем, събира хора в агенция за запознанства “Аз и Ти”.
( http://aziti.namerime.com/ )
Клиентите й са високообразовани личности, инвестирали куп години в правене на кариера. Всички са сериозни, работещи, липсват аутсайдери. Повечето идват там, осъзнали, че нямат свой личен живот, загубили са основни рефлекси за създаване на нови познанства и за общуване. За други, членуването в агенция за запознанства е интересно и модерно. Свикнали са да плащат за всевъзможни услуги, включително и за това, някой да им урежда срещите.
Кандидатите за среща с непознат(а) и за връзка, първо, попълват един подробен въпросник и минават през интервю. После, преглеждат снимките на другите членове в агенцията, за да елиминират своите познати. И започват да чакат номинациите на агенцията за подходящ партньор.
Често срещани проблеми са нарушената самооценка на клиентите, невъзможните изисквания към партньора, несъответствие между това, което търсят в отсрещния човек и това, което му предлагат...
Външният вид и дохода имат голямо значение за клиентите. Жените търсят високи мъже, а мъжете – стройни, млади и хубави жени.
Софиянци не желаят да се срещат с хора от провинцията. Комплексите и предразсъдъците тук са в пълна сила.
Агенцията успява да събере хора с адекватна самооцемка, с нормални критерии на търсене, склонни към компромиси.
Интересен сайт за запознанства е сайтът Smile (усмивка). Той се намира на адрес http://smile.bg/ .
Човек носи отговорност за всичко, което (не) му се случва.
Трябва да накараш някого да те хареса и да те избере – тук и сега! Същият човек трябва да те избере утре пак. А ти – него – също!
Да съблазняваш, означава да накараш човека, когото харесваш, да те забележи; означава активност. Не е достатъчно, един човек да бъде съблазнен, за да бъде вързан за теб до края на дните ти. Трябва да опитваш различни стратегии, да променяш поведението си, да не си еднообразен и скучен.
За съжаление, в повечето (не)семейни двойки липсва комуникацията, крият се чувствата, съюзът е базиран на принципа “на другия да му бъде зле”.
Според едни, да се живее сам е откровен егоизъм, на който се свиква и човек трудно се измъква от това положение. Жалко е, умни и кадърни млади хора да не се женят и да не оставят свое потомство.
Според други, причините да се раждат много по-малко деца, от преди години, се крият в невъзможността на родителите да осигурят прилични условия за живот на децата си и в миграцията на голяма част от младите и интелигентни българи в чужбина.
Според трети, някои хора не искат да следват стереотипи. Не винаги става дума за егоизъм, а по-скоро - за невъзможността да се открие подходящ необвързан партнъор/ка. А колкото повече време минава, толкова повече кръгът на необвързаните негови познати се стеснява и толкова повече човек свиква да бъде сам и, в крайна сметка, остава такъв.
А, за съжаление, тази тема е прекалено експлоатирана от сеирджийската й страна, без да се замисляме, че това си е откровен проблем.
Comment