Световен глобализъм, хегемония на Америка, световен Халифат или...?
Най- интересното в заниманията с футуризъм, разбира се, са прогнозите. Няма нищо по- добро от това да помечтаеш за бъдещето. На базата на научни данни, продължителни наблюдения и смели екстраполации, разбира се. Колкото по- подробно е описано то, толкова по- интересно е да се потопиш в него. Наистина, самите прогнозисти понякога правят уговорки- тяхната работа не е да предсказват в чист вид, а само опит да създадат непротиворечива картина на света на базата на същестуващ материал.
Специалните служби проговориха
Колкото и да вярват някои политици в силата на астрологията и картите Таро, когато искат да научат нещо за най- близкото бъдеще, те
по- скоро ще отидат в някоя служба за външно разузнаване и ще зададат там своите въпроси. А оттам, като използват достъпните им мощности, ще се постараят да отговорят пълно и изчерпателно.
Да кажем, че в Америка в ЦРУ има Национален разузнавателен съвет, призван да прави прогнози за близките години. Когато той започва да работи над подобна прогноза,не се ограничава със собствените си сили, а привлича различни неправителствени експерти, провежда обширни консултации с учени и футуролози от други страни, за да получи по- пълна картина.
Резултатът с гриф “секретно” се изпраща в управляващите структури в САЩ за подробно изучаване. В светлината на предстоящите глобални промени, обаче, които засегнаха решително всеки човек на планетата или по някаква друга, неизвестна нам причина, Националният разузнавателен съвет реши да разсекрети всички подготвени обзори. А последният- “ Проект- 2020” изобщо отиде на специален сайт, за да могат всички заинтересовани да вземат участие в продължаващия диалог за съдбата на Земята през 2020 година.
Глобализацията не може да се спре
Около 2020 година, както предполага НРС, в света може да се реализира един от четирите подготвени от неговите специалисти сценарии. Първият е обозначен условно като “Давоският мир”. Глобализацията успешно продължава и в процеса активно се включват нови играчи: Индия и Китай. Темповете на ръста на техните икономики отдавна надминаха европейските показатели и стремително настигат американските. Огромните им вътрешни потребителски пазари привличат бизнесмените от цял свят. Това са най- гъсто населените страни на планетата, при това те отдавна не експортират работни сила, предпочитайки да насочват ресурсите си за развитие на собствените мощности.
Те така също са преуспели в усвояването на наукоемките технологии, увеличили са политическото си влияние както в региона, така и в цял свят. Военната им мощ навежда не на шега безпокойство у съседите/ особено у Япония/ и дори в САЩ започват тихичко да се тревожат. Финансовият център на света се премества от Европа в Азия. Африканските страни на север от Сахара се чувстват напълно сносно, онези на юг имат сериозни проблеми с интеграцията в глобалното пространство.
Русия както преди е един от най- големите доставчици на нефт и газ
/и има на това поле стратегически алианс с Китай/, обаче и нея, както и други страни със сива икономика /Венецуела, Арабските емирства, Саудитска Арабия/ ги дебне опасност от дълбока криза. За да се избегне, икономиката трябва да се преориентира към високите технологии, вече победили в развитите държави. Зоната на нестабилност в бедните мюсюлмански страни както по- рано тревожи основните участници в глобализацията, но общото повишено жизнено ниво дава надежда, че проблемът с ислямския тероризъм с времето ще отпадне. Главните заплахи, които могат да попречат на този сценарий, са външни обстоятелства от рода на промяна в климата, епидемии, демографски и социални проблеми във водещите страни /например около 20-те години на този век Китай го очаква стремително застаряване на нацията/ и изобщо всякакви пречки по победния път на глобализацията.
Aмерика управлява света
Вторият сценарий е наречен Pax Americana. Според него, Америка остава в центъра на световната политика и се опитва да проведе в живота принципа на “златния милиард”, според който 5/6 от населението на планетата се труди за благото на останалата 1/6. Като заплащане за труда, Америка взема върху себе си задължението да обезпечи глобалната безопасност, което включва военно присъствие в повечето “горещи точки”. При това се наблюдават основни противоречия с Европа и почти открито икономическо противопоставяне с Китай
/макар че от гледна точка на политиката КНР е напълно доволен от сдържащата роля, която американците играят в Тихия океан/.
Любопитно е, че ако този сценарий бъде реализиран, не е задължително той да се хареса на самата Америка. Край немалкия брой задължения, които тя трябва да изпълнява в международната сфера, тя ще бъде обречена и на растящо недоволство от страна на бедните и развиващи се страни, обидени от недостатъчната липса на американско внимание. По същия начин хегемонията на САЩ едва ли ще разреши мълчаливо проблема с ислямския радикализъм като цяло и в Близкия Изток в частност.
В същото време, Америка ще остане гарант на научно-техническата революция и на повсеместното внедряване на високите технологии. Що се отнася до мястото на Русия в този сценарий, най-вероятно тя ще балансира между Европа, заинтересована в газа, и Китай, който заради горивата отдавна таи интерес към незаселените пространства в Сибир и Далечния Изток.
Задава се нов халифат!
Третият сценарий се нарича “ Новият Халифат”. Основната мисъл в него е следната: мюсюлманите от цял свят /а особено от Близкия Изток, Северна Африка, Средна и Югоизточна Азия/ активно са се устремили към създаване на транснационално теократично общество, основано на преоткриттото религиозно самосъзнание и в много неща противоположно на традиционните европейски ценности.
За да стане реална заплаха за съществуващия световен ред, халифатът не е задължително да победи, т.е. да стане някакво реално обединение. Влиянието на неговите поддръжници е напълно способно сериозно да забави глобализацията, а с нея и развитието на новото информационно общестмо, което, както мнозина предполагат, някой ден ще замени социалните структури, почти непроменени от времето на Средновековието. Главната беда на халифата е там, че той е антагонистичен към съвременните икономически модели. Заради това страните, които решат да го подкрепят, са заплашени от икономически спад, социални сътресения и, разбира се, изостряне на религиозната вражда вътре в ислямския свят, който още сега не може да се обедини заради целите на сунити и шиити.
В този сценарий Русия я очаква борба с религиозния екстремизъм на южните граници, работа като буферна зона между ислямисти и Евросъюза, маса вътрешни проблеми, свързани с факта, че през 2020 година мюсюлманите ще станат едва ли не половината от населението.
Изплашената география
Най- неблагоприятният сценарий е наречен от специалистите от ЦРУ “Контури на страха”. Той описва свят, където огнищата на нестабилност и насилие са се слели в един гигантски полумесец, разположил се от Близкия Изток до Югоизточна Азия. Страните в този
“контур” страдат от тоталитарни теократични режими, икономиката им е извън глобалното развитие. Те са основен източник на международния тероризъм.
Развитието на високите технологии позволява на терористите да използват нови видове орйжие за масово поразяване- от “куфарни” ядрени бомби до най- усъвършенствано биологическо орйжие, чиито последици стават ясни след дълго време. За да се защитят от терористични атаки, водещите страни организират редица “ превантивни” интервенции /които изобщо не намаляват напрежението/, а така също закриват границите си за свободна търговия и пътешествия.
Всичко това на практика спира глобализацията; световната икономика е в застой, организираната престъпност се възражда решително за пореден път във всички страни в света. В същото време никакви военни и икономически усилия не могат да изкоренят чувството за абсолютна безнадеждност, което става определящ фактор в международните отношения.
Да вярваме ли на предсказаното?
Експертите, създали “Проект – 2020” се надяват, че ще могат поне отчасти да уловят тенденциите, които водят света в неговото развитие. Разбира се, те са безпомощни пред лицето на неочаквана беда от космоса или глобална екологическа катастроха, които силно могат да променят всеки сценарий от по- нататъшния живот на човечеството. Това обаче не им пречи да се надяват, че нещо ужасно необратимо не би могло да се случи и, че желанието на хората да живеят в удобен, красив и хармоничен свят, с течение на времето, ще натежи над стремежа им към смърт, който личи явно в много изповядвани сега заблуди. Нали всички искат светло бъдеще - трябва само да се разберем какво ще е то. Т.е да се състави подробна и точна прогноза, която ще ни бъде приятно да изпълняваме.
Най- интересното в заниманията с футуризъм, разбира се, са прогнозите. Няма нищо по- добро от това да помечтаеш за бъдещето. На базата на научни данни, продължителни наблюдения и смели екстраполации, разбира се. Колкото по- подробно е описано то, толкова по- интересно е да се потопиш в него. Наистина, самите прогнозисти понякога правят уговорки- тяхната работа не е да предсказват в чист вид, а само опит да създадат непротиворечива картина на света на базата на същестуващ материал.
Специалните служби проговориха
Колкото и да вярват някои политици в силата на астрологията и картите Таро, когато искат да научат нещо за най- близкото бъдеще, те
по- скоро ще отидат в някоя служба за външно разузнаване и ще зададат там своите въпроси. А оттам, като използват достъпните им мощности, ще се постараят да отговорят пълно и изчерпателно.
Да кажем, че в Америка в ЦРУ има Национален разузнавателен съвет, призван да прави прогнози за близките години. Когато той започва да работи над подобна прогноза,не се ограничава със собствените си сили, а привлича различни неправителствени експерти, провежда обширни консултации с учени и футуролози от други страни, за да получи по- пълна картина.
Резултатът с гриф “секретно” се изпраща в управляващите структури в САЩ за подробно изучаване. В светлината на предстоящите глобални промени, обаче, които засегнаха решително всеки човек на планетата или по някаква друга, неизвестна нам причина, Националният разузнавателен съвет реши да разсекрети всички подготвени обзори. А последният- “ Проект- 2020” изобщо отиде на специален сайт, за да могат всички заинтересовани да вземат участие в продължаващия диалог за съдбата на Земята през 2020 година.
Глобализацията не може да се спре
Около 2020 година, както предполага НРС, в света може да се реализира един от четирите подготвени от неговите специалисти сценарии. Първият е обозначен условно като “Давоският мир”. Глобализацията успешно продължава и в процеса активно се включват нови играчи: Индия и Китай. Темповете на ръста на техните икономики отдавна надминаха европейските показатели и стремително настигат американските. Огромните им вътрешни потребителски пазари привличат бизнесмените от цял свят. Това са най- гъсто населените страни на планетата, при това те отдавна не експортират работни сила, предпочитайки да насочват ресурсите си за развитие на собствените мощности.
Те така също са преуспели в усвояването на наукоемките технологии, увеличили са политическото си влияние както в региона, така и в цял свят. Военната им мощ навежда не на шега безпокойство у съседите/ особено у Япония/ и дори в САЩ започват тихичко да се тревожат. Финансовият център на света се премества от Европа в Азия. Африканските страни на север от Сахара се чувстват напълно сносно, онези на юг имат сериозни проблеми с интеграцията в глобалното пространство.
Русия както преди е един от най- големите доставчици на нефт и газ
/и има на това поле стратегически алианс с Китай/, обаче и нея, както и други страни със сива икономика /Венецуела, Арабските емирства, Саудитска Арабия/ ги дебне опасност от дълбока криза. За да се избегне, икономиката трябва да се преориентира към високите технологии, вече победили в развитите държави. Зоната на нестабилност в бедните мюсюлмански страни както по- рано тревожи основните участници в глобализацията, но общото повишено жизнено ниво дава надежда, че проблемът с ислямския тероризъм с времето ще отпадне. Главните заплахи, които могат да попречат на този сценарий, са външни обстоятелства от рода на промяна в климата, епидемии, демографски и социални проблеми във водещите страни /например около 20-те години на този век Китай го очаква стремително застаряване на нацията/ и изобщо всякакви пречки по победния път на глобализацията.
Aмерика управлява света
Вторият сценарий е наречен Pax Americana. Според него, Америка остава в центъра на световната политика и се опитва да проведе в живота принципа на “златния милиард”, според който 5/6 от населението на планетата се труди за благото на останалата 1/6. Като заплащане за труда, Америка взема върху себе си задължението да обезпечи глобалната безопасност, което включва военно присъствие в повечето “горещи точки”. При това се наблюдават основни противоречия с Европа и почти открито икономическо противопоставяне с Китай
/макар че от гледна точка на политиката КНР е напълно доволен от сдържащата роля, която американците играят в Тихия океан/.
Любопитно е, че ако този сценарий бъде реализиран, не е задължително той да се хареса на самата Америка. Край немалкия брой задължения, които тя трябва да изпълнява в международната сфера, тя ще бъде обречена и на растящо недоволство от страна на бедните и развиващи се страни, обидени от недостатъчната липса на американско внимание. По същия начин хегемонията на САЩ едва ли ще разреши мълчаливо проблема с ислямския радикализъм като цяло и в Близкия Изток в частност.
В същото време, Америка ще остане гарант на научно-техническата революция и на повсеместното внедряване на високите технологии. Що се отнася до мястото на Русия в този сценарий, най-вероятно тя ще балансира между Европа, заинтересована в газа, и Китай, който заради горивата отдавна таи интерес към незаселените пространства в Сибир и Далечния Изток.
Задава се нов халифат!
Третият сценарий се нарича “ Новият Халифат”. Основната мисъл в него е следната: мюсюлманите от цял свят /а особено от Близкия Изток, Северна Африка, Средна и Югоизточна Азия/ активно са се устремили към създаване на транснационално теократично общество, основано на преоткриттото религиозно самосъзнание и в много неща противоположно на традиционните европейски ценности.
За да стане реална заплаха за съществуващия световен ред, халифатът не е задължително да победи, т.е. да стане някакво реално обединение. Влиянието на неговите поддръжници е напълно способно сериозно да забави глобализацията, а с нея и развитието на новото информационно общестмо, което, както мнозина предполагат, някой ден ще замени социалните структури, почти непроменени от времето на Средновековието. Главната беда на халифата е там, че той е антагонистичен към съвременните икономически модели. Заради това страните, които решат да го подкрепят, са заплашени от икономически спад, социални сътресения и, разбира се, изостряне на религиозната вражда вътре в ислямския свят, който още сега не може да се обедини заради целите на сунити и шиити.
В този сценарий Русия я очаква борба с религиозния екстремизъм на южните граници, работа като буферна зона между ислямисти и Евросъюза, маса вътрешни проблеми, свързани с факта, че през 2020 година мюсюлманите ще станат едва ли не половината от населението.
Изплашената география
Най- неблагоприятният сценарий е наречен от специалистите от ЦРУ “Контури на страха”. Той описва свят, където огнищата на нестабилност и насилие са се слели в един гигантски полумесец, разположил се от Близкия Изток до Югоизточна Азия. Страните в този
“контур” страдат от тоталитарни теократични режими, икономиката им е извън глобалното развитие. Те са основен източник на международния тероризъм.
Развитието на високите технологии позволява на терористите да използват нови видове орйжие за масово поразяване- от “куфарни” ядрени бомби до най- усъвършенствано биологическо орйжие, чиито последици стават ясни след дълго време. За да се защитят от терористични атаки, водещите страни организират редица “ превантивни” интервенции /които изобщо не намаляват напрежението/, а така също закриват границите си за свободна търговия и пътешествия.
Всичко това на практика спира глобализацията; световната икономика е в застой, организираната престъпност се възражда решително за пореден път във всички страни в света. В същото време никакви военни и икономически усилия не могат да изкоренят чувството за абсолютна безнадеждност, което става определящ фактор в международните отношения.
Да вярваме ли на предсказаното?
Експертите, създали “Проект – 2020” се надяват, че ще могат поне отчасти да уловят тенденциите, които водят света в неговото развитие. Разбира се, те са безпомощни пред лицето на неочаквана беда от космоса или глобална екологическа катастроха, които силно могат да променят всеки сценарий от по- нататъшния живот на човечеството. Това обаче не им пречи да се надяват, че нещо ужасно необратимо не би могло да се случи и, че желанието на хората да живеят в удобен, красив и хармоничен свят, с течение на времето, ще натежи над стремежа им към смърт, който личи явно в много изповядвани сега заблуди. Нали всички искат светло бъдеще - трябва само да се разберем какво ще е то. Т.е да се състави подробна и точна прогноза, която ще ни бъде приятно да изпълняваме.
Comment