Защо конспирации?

[bsb]

Защо толкова много хора смятат, че винаги има нещо скрито, нещо недоизказано, че истината не е това, което мнозинството възприема като вярно? Казано простичко, защо конспиративните теории (или теориите за заговори, ако караме по на български) имат толкова много поддръжници?
Защо не може американците наистина да са кацнали на Луната? Защо не може самолет наистина да се е разбил в Пентагона? Защо край Розуел да не е паднал военен изпитателен балон? Защо никой никога да не е бил отвличан от извънземни? Защо светът трябва задължително да се управлява от малка групичка евреи-масони-илюминати, събиращи се в неизвестно никому подземие, където, подпомагани от извънземни технологии и съветници, усилено кроят нови планове да увеличат още повече своята власт?
Какво кара някои хора да отхвърлят достатъчното за всички останали обяснение и да търсят друго? Според мен не е само защото са убедени, че всяка институция винаги лъже. Предполагам, че нищо не пречи един и същи човек да смята, че на 11 септември 2001 г. Пентагонът е взривен от американска бомба, но 30 години преди това американците са стигнали до Луната. Също така не мисля, че това са хора, които са лъгани толкова много, че вече не вярват на нищо, изказано официално. Тези теории не са от вчера и не са изникнали от източната страна на желязната завеса. А както пише Робърт Лъдлъм в една книга, "от нашата пропаганда лъжа е само около 70 процента". Така че на Запад правителствата нямат навика да лъжат толкова - поне като количество, за качеството може да се спори.
Освен това през последните 15-20 години няма такива сериозни скандали, които да подкопаят общественото доверие. "Уотъргейт", "Три майл айлънд", "Рейнбоу уориър", Чернобил са все неща, които хората на по 25-30 години или слабо помнят, или изобщо не познават. Така че защо автоматично допускат, че институциите лъжат, след като самите те не са ставали свидетели на истински големите лъжи?
Също така тези хора не са и скептици, които подлагат всичко на съмнение. Скептикът се съмнява, но проверява. Когато фактите противоречат на неговата първоначална хипотеза, той я отхвърля и минава към следваща. Докато тук става дума за силна вяра - каквито и факти да бъдат приведени срещу тази вяра, за тях се намират контрааргументи. Като в крайна сметка се стига до вариации на тема "естествено, че ще казват, че няма такова нещо - защото ТЕ така искат".
Друг вероятен фактор би бил да усещаш, че ти знаеш нещо, достъпно за малцина. Знаеш истината за разлика от всички останали заблудени. Знаеш нещо, което дори може би те излага на опасност (ако ТЕ разберат, че знаеш за тях, сигурно ще си изпатиш). Но пък в днешно време тази информация за посветени се печата във вестници и книги с милионни тиражи и може да се намери от всеки потребител на компютър, имащ достъп до интернет. Така че и факторът "изключителност" не би могъл да играе особена роля.
Една друга интересна особеност е в желанието да просветиш околните. Почти никога не се случва някой да попита: "прочетох еди-какво си, стори ми се интересно, какво мислите", да му бъде отговорено, че това са пълни глупости, и той да каже "а, разбирам как съм бил подведен, друг път ще внимавам повече". Вместо това се започва със спорове и доводи в подкрепа на съответната теория. И то толкова яростни, като че ли той я е измислил и тя е любимата му рожба.
В крайна сметка на какво се дължи подобно мислене и поведение?

[Hannibal]

Защото е по-интересно да вярваме в конспирации, от колкото да признаем общоприетата истина. Освен това не са редки случаите, когато правителството прикрива истината заради националната сигурност или просто, защото се е издънило. В много от конспиративните теории има някое зрънце истина и то е достатъчно да разпали въображението на хора, които имат повече свободно време, от колкото им трябва. Такива теории винаги ще има и това показва, че много хора не приемат всичко на доверие, а търсят истината, но често се прекалява.

[gollum]

Питането е добро, но ми се стурва безсмислено от гледан точка на справяне с проблема. Вярата в подобни теории е нещо почти неискоренимо и вероятно свързано пряко с особеностите на функционирането на човека като социално-информационен организъм.
Могат да се предложат няколко обяснения на това, като всяко ще страда от недостатъците на общите приказки.
Аз лично не бих се съгласил с това:

Такива теории винаги ще има и това показва, че много хора не приемат всичко на доверие, а търсят истината, но често се прекалява.

защото ми се струва, че по-скоро същестувването на този феномен показва единствено доколко обикновените хора (а всички ние сме такива в определени моменти на същестувването си) не могат по никакъв начин да разпознаят истина от неистина, нямат си никакво понятие по проблема и са склонни да приемат на вяра дори и най-фантастичното твърдение, стига то да ги поставя в по-изгодното в техните очи положение на хора "познаващи истината" (иначе акзано - "повечето около мен са заблудени, но ето аз всъщност знам как ни лъжат и каква е истината зад хвърленото от тях було" - "те" и "тях" се занемят според нуждатас "правителството", "военните", "националната сигурност" и други подобни конструкции - самият феномен е колкото психологически, толкова и информационен).
В повечето случаи "хората" не искат да направят каквото и да е мисловно усилие, а предпочитат да се плъзнат по повърхността на нещата, по емоциите си и да добият усещането за собствена правота и истинност по евтиния и бърз начин (нещо много характерно за днешната социална десйтвителност и светоглед).
В подобен случай човек би могъл да посвети много време и усилия, да прочете книги, да се запознае с достъпните му факти и чак тогава, по трудният начин, сопред възможностите си, да си създаде мнение. Но не, далеч по-лесно ни е да приемем първата ни попаднала фантасмагория и да се сдобием със знание и обяснение.

Всичко това много добре е синтезирано от Пратчет в не една негова книга (цитирам неточно по памет) - "хората са много по-склонни да се доверят на нещо, прошепнато им от слабо познат човек вечерта в кръчмата, отколкото на какъвто и да е авторитет или сериозно доказателство".

Разбира се, възможно е и друго обяснение на този феномен - например, чрез влиянието на информационните обекти (големи) върху съзнанието на човек, пребиваващ в тяхното "изкирвяващо" информацията поле. Да речем, всички ние сме под влиянието на един или друг информационен обект (акто напирмер, национален, религиозен и т.н.), който формира съзнанието и информационното ни поле, изкривявайки достъпната ни дейстивтелност. Това отваря определен "канал", по който много лесно вопследствие проникват всякакъв тип информационни обекти и са способни да ни накарат да ги възприемем, да повярваме в тях с изключителна леснота, защото вече (още в деството и в ученическата си възраст) сме възпиремали подобни обекти (същите тези нация, религиозна вяра и .т.н). На точно същият принцип се разпространяват всякаквите битови суеверия, вяра в зодии, астрология и какво ли не. Механизмът е доста подобен.

[Batko Charly]

Супер тема, браво!
Лично много ме дразнят някои аспекти на 'конспирацията'. Днес тва се е превърнало в шаблон който се лепва на всяка алтернативна теория, независимо колко разон има в нея. Иначе тайни или информация достъпна за малко хора винаги има. Новите стредства за комуникация също така правят много информация, която не трябва да е задължително скрита, достъпна за много хора. Нали и за тва живеем в така-нареченото информационно общество?

Било по-интересно ако има конспирации ... Да, човешкото любопитство е мощен мотор. Тва означава ли обаче, че няма конспирации? Журнализма и литературата на сензациите е в апогея си, може би докато се уморим или ако се уморим. Хората яростно търсят нова скандална и разобличаваща информация - тва е голям бизнес! Ако си пазител на някаква секретна информация, то би трябвало да си много повече нащрек отпреди. И колко по-добре е създаването на дезинформация, чрез тривиализирането на разни неща в пресата като поредната конспирационна сензация? Имаше една книга на Джон Пилджър на име "Истината ще те пусне на свобода". Без да има нужда да се коментира съдържанието и, мисля, че заглавието е многозначително. Набързо обяснява много работи, особено ако сложим "истината" в кавички.

Има и нещо друго, хората са лъгани, лъгани, вече трудно вярват на политици и всякви там други правителствени и други оповестители на истината. Може би не знаят, кое е вярно и кое не, но съзнават, че често са лъгани. Тва би трябвало също така да е част от обяснението.

Аз бих искал да задам следния въпрос: какво не е конспирация?

[gollum]

В известен смисъл нищо не е заговор . Проблемът, според мен, идва (както намекнах в предния си пост) от начинът, по който мислим за нещата, които не познаваме и за които ни липсва необходимата подготовка (и не сме се занимавали с тях). А това за всекиго от нас е по-голямата част от света с всичките му процеси и особености. Всичко това ние познаваме по чужди думи, описания, поглед и т.н. Основният ни посредник за това са средствата за масова информация или казано накратко огромното информационно пространство, от което те са част и в което пребивава човечеството. Спрямо него понятия като "истина" са неадекватни.
Т.е., от една страна имаме огромно количество информация, която ни се предлага, за информационният ни кръгозор или любопитството ни общо взето няма граници. От друга страна, нямаме никаква възможност да отделяме нужното внимание дори и на 1% от интересуващите ни информационни обекти (под "нужно внимание" разбирам това, което обикновено назоваваме "възможност за критичен поглед" - последното винаги изисква много усилия и труд, както и професионални познания). И накрая, посредникът, чрез който достигаме до всичко това въобще не се интересува от качеството на информацията, която създава и препредава, а само от нейното потребление, т.е., все повече и повече информация. Като цяло се получава един изключително замърсен в информационно отношение свят, в който трудно може някои да се ориентира по-далеч от тесните си професионални умения и познания.
Различните хора се справят различно със ситуацията, някои се отдават на пълен скпетицизъм, други са готови да приемат на вяра всяко нещо, което портиворечи на "общоприетия поглед", трети се самоограничават само до нещата, които смятат че познават добре и професионално.
Подобна ситуация е идеална среда за виреене на всякакъв род фантасмагорични теорийки.
Всичко това съвсем не означава, че няма различни нива на информация, че няма достатъчно много скрити или тайни неща - светът е достатъчно многолик и многообразен . Още повече, че същите тези "общоприети неща" до голяма степен също почиват на приети на вяра твърдения, "истини" и "факти", въздействащи по механизъм сходен с този на, да речем, конспиративни теорийки.

В основата на всичко това е и старото "съмненийце" така присъщо на всички ни - щом чуем нещо, дори и да не ни се вярва, да знаем, че това не е така, то винаги сепромъква едно "абе щом еди-какво си, значи все нещо е имало" (или "няма дим без огън", макар че често нито това, което смятаме за "дим" е такова, нито пък е необходим "огън"). Това е една от неунищожимите дребни и обикновени човешки черти, на нея се крепят всички слухове, сплетни и други подобни информационни явления (чуваме нещо за някого, когото познаваме добре и нещото не отговаря на това наше "добро познаваме". може и да не го приемем за вярно, но си остава съмнението, че "щом има такива приказки, значи все нещо вярно има в тях").

[Ханс]

Мен много по малко ме учудва вярата в конспиративни теории отколкото религиозността. Ако едното се крепи на вяра липса на информация и невъзможност да бъде обяснено събитието по друг начин, то другото на какво се крепи?

[mellisa]

Мен много по малко ме учудва вярата в конспиративни теории отколкото религиозността. Ако едното се крепи на вяра липса на информация и невъзможност да бъде обяснено събитието по друг начин, то другото на какво се крепи?

На това, че ние нямаме достатъчно сила, за да следваме разума си докрай.

[Хана]

Стремежът да се обясняват нещата с конспиративни теории и заговори има освен социални и психологически предпоставки, две човешки качества на ръба на нормалното и ненормалното, или по-точно на разумното и неразумното.

Първото е стремежът да приемем желаното за вярно. Всички си мечтаем, но не всички вярват и се държат така, все едно желаното е действително. Ако съм американофоб, ще желая американците да не са летяли до луната и всички снимки ще ми се струват фалшиви и всичко ще е пиар за мен. Ако съм русофоб: ама кой може да докаже, че Гагарин е първият летял в космоса човек? И пак фалшиви снимки, и Гагарин е избран заради фотогеничната си усмика и умението да играе роля.

Второто е параноята, виждането на врагове навсякъде и изобщо приемането на света като враждебен. Хилядите избити от Сталин са точно по причина, че са чужди шпиони, икономически диверсанти и врагове на народа. Хитлер вижда еврейски заговор (и Волен Сидеров също). Историята е пълна с подобни примери: розенкройцери, сионски мъдреци, лъже-царе, папи и т.н.

Изходът е позитивизмът, позитивизмът като философия, рационалността, науката и здравия разум. Вярно, че здравия разум не можеш да го изучиш, нито да го изследваш обективно, но аз вярвам в него.

Мен много по малко ме учудва вярата в конспиративни теории отколкото религиозността. Ако едното се крепи на вяра липса на информация и невъзможност да бъде обяснено събитието по друг начин, то другото на какво се крепи?

Религията има повече отношение към морала отколкото към рационалността, към осмислянето на съдбата и духовния живот, а не на реалната действителност, поне в съвременността. Но това е много дълга тема.

[D3BEP]

Вярата в конспирациите произхожда от едно единствено нещо според мен и то е вроденото недоверие. Възможно е при отделни индивиди това да се крие и в суеверие или страхове, но в общи линии недоверието е ключа.

[Batko Charly]

В известен смисъл нищо не е заговор . .. но си остава съмнението, че "щом има такива приказки, значи все нещо вярно има в тях").

Човешка природа с други думи?

[gollum]

Нещо такова, Батко Чарли, може би. Или особеност на мисленето ли съзнанието ни, което хем търси по-лесния път (по-лесно е да приемеш нещо на доверие, оставяйки се на емоцията, отколкото да вложиш голяма част от времето и усилията си за да се опиташ да разбереш по-добре съответното нещо), хем обича да се самозаблуждава за ценността на собствените си мисли .

[Гост]

1/ Профанизиращо се общество - снижение на общата култура, в частност политическата такава; Духовна криза, липса на ценности;
2/ Радикализация на мисленето на НЯКОИ хора, в посока допускане на всякакви вариации, даже нак-неправдоподобните;
3/ Фрустрация, или трайно съзнание за относителна житейска обреченост, причинена от лични и/или относително масови житейски затруднения, в т.ч. за субекта, провокирани от икономическа кризисна ситуация /в широк смисъл, не сътресение, а трайно икономическо и житейско затруднение/;
4/ Радикализирано политическо мислене, склонно към прости, ясни, драматически и снемащи тежестта и автоотговорността, или автоупреците за неуспеха от личността на мислещия обяснения и прехвърлящи ги към външни причини.
5/ Невисока по правило обща култура и повишена внушаемост;
6/ "Синдром "Шерлок Холмс", естествено любопитство към разни загадки;
7/ ЖЪЛТА ПРЕСА и манипулация на разни нива и с разни цели.

Е те заради тия субективни и обективни взаимодействия иде "теорията на конспирацията". :sm100: :p

Тревожен симптом е, обаче, симтом на криза, на "ваймарщина" някаква. Сходно е или може да бъде сходно с цъфтежа на ересите в някои средновековни моменти, говори за откъсване от общожитейските тенденции и технологични възможности, за обърканост и кризи. Що ги нямаше през 60-тте, или през 50-тте? Щот света летеше нагоре и се развиваше, а това е извор на оптимизъм. Що ги няма днеска в света, където всичко пак върви нагоре? По същата причина.

Кофти знак.

Изходът е позитивизмът, позитивизмът като философия, рационалността, науката и здравия разум. Вярно, че здравия разум не можеш да го изучиш, нито да го изследваш обективно, но аз вярвам в него.

Amen! :nod:

Мен много по малко ме учудва вярата в конспиративни теории отколкото религиозността. Ако едното се крепи на вяра липса на информация и невъзможност да бъде обяснено събитието по друг начин, то другото на какво се крепи?

На много дълбоката и естествена склонност за осмисляне, възприемане и изразяване на етиката и надеждите чрез символи. И на съзнанието за слабост на индивидите.
Това обаче е нещо толкова дъбоко, че не бих се осмелил да влизам там.
Гледай "Декалог".

[Batko Charly]

4/ Радикализирано политическо мислене, склонно към прости, ясни, драматически и .... снемащи тежестта и автоотговорността, или автоупреците за неуспеха от личността на мислещия обяснения и прехвърлящи ги към външни причини.

5/ Невисока по правило обща култура и повишена внушаемост;

Що ги нямаше през 60-тте, или през 50-тте? Щот света летеше нагоре и се развиваше, а това е извор на оптимизъм. Що ги няма днеска в света, където всичко пак върви нагоре? По същата причина.

И на съзнанието за слабост на индивидите.

Докато четях първата част на първото изречение си рекох "Look who's talking!", но след многоточието набързо отрезнях

Интересна съпоставка би била обаче ако сложим "снемащи тежестта и автоотговорността, или автоупреците за неуспеха от личността на мислещия обяснения и прехвърлящи ги към външни причини" И " И на съзнанието за слабост на индивидите." едно до други :twisted:

Иначе бих искал да попитам дали някога общата култура е била много по-висока. За 'самовнушението' не знам много но ми напомня на върл емпирицизъм, позитивизъм и всякви там научни и псевдо-научни опити да се обясни всичко в света и да се отхвърли всичко неосезаемо и неподаващо се на научни и други там установени обяснения.

Наистина ли нямаше "ереси" (каквото и да имаш предвид) през 50те и 60те? И сега пак ли наистина няма "ереси"? Абе КГ не беше ли ти дето твърдеше, че света не летял нагоре през 50-60, а чак през 80те когато Рейгън и Татчър застават зад волана? Питам просто, не че нещо...


А не подценяваме ли силата на вярата като цяло в тази дискусия?

[gollum]

А не подценяваме ли силата на вярата като цяло в тази дискусия?

Надявам се, че не. Защото според мен тя е в основата на всичко ("вярата" като особен начин на възприемане на света, на структуриране и организация на информационния метаболизъм на индивида и социалните групи). В крайна сметка почти всичко приемаме "на вяра", подчинявайки се на един или друг авторитет. В това отношение може би конспиративните теории не се отличават твърде много функционално от начинът, по който възпиремаме света още от училищната скамейка (че и от по-рано).
"Здравият разум", както го определи Хана, може да се положи като критерии. Проблемът е, че по същество конспиративните теории се опират на същия този здрав разум (положението, че щом се говори значи има нещо вярно е точно такова положение на "здравия разум"). Всъщност, освен в някои много фрапиращи случаи (но може бии там донякъде?) винаги приемаме нещата на вяра.
За да дам пример - съседната тема, от която тръгна всичко. Въпросът за това наистина ли са кацнали на луната групи космонавти от САЩ е дотолкова специализиран, че никой от нас няма нито достъп до пълната информация за тези мисии, нито необходимите специални познания, за да се ориентира в нея и да прецени нейната вътрешна съврзаност и адекватност, следователно да заключи въз основа на разума си. Затова всички имаме заключение по темата въз основа на вяра. Тези, които смятат че подобно събитие е реално случило се, се опират най-вече на общоприетостта му, на фактът че за това се учи в училище, че цялата научна общност (където има хора, които би следвало да притежават необходимата квалификация, за да заключат въз основа на разума си) приема това за факт. Но опираме този си извод на приемането на тези авторитети на вяра. Абсолютно същото важи и за тези, които отричат съответното събитие. Разликата е единствено в авторитетите, накоито се "кланяме" в единия или другия случаи.
По същество, на вяра е изградена по-голямата част от светогледа ни и нещата, окито примемае за истинни, за факти, за даденост. Подобна "конспиратина теория" може да се изгради на практика за всяко едно събитие - дали ще се приеме и ще получи разпространение сред хората зависи изцяло от това, дали можем да накараме някои от тях да повярват в нея. А ако се огледаме около себе си, ще открием, че това не е особено трудно. Веднъж щом се появи вярата в подобно нещо, тя от самосебе си започва да набира сила и нови последователи. Естествено, след време може да притихне или да се улсили (или да се превърне в "църква" ).

[Batko Charly]

Четох части от една книга преди няколко години на има "Знания" на Питър Уърлси. В нея се доказва как Запада нито преди нито сега никак не е рационален както иска да се изкарва, а по-голямата част от знанията ни почиват на вяра. Имаше една идея там, че в крайна сметка не сме в състояние всичко да проверяваме, аи да бяхме нямаме таква всеобхватна експертиза. С други думи, приемаме много неща на вяра и както Голум казва, отдаваме повече значение на една или друга инстанция вдъхваща най-много авторитет. В момента се сещам за един пример за млякото, за което сигурно всеки 6 месеца се открива по нещо ново. Ха е много неподходящо за възрастни и много вредно, други пък открият обратното и т.н.

Та тъй като сме я подкарали за вярата ми се струва, че спокойно можем отновно да си зададем въпроса кое не е конспирация.