Българската дипломация

[stanislavb]

Извинявай, но всъщност аз не съм споменавал за това как сме се развивали - чрез заеми или по други начини...А що се отнася до "Кратката история на България" аз лично мисля, че не може да се вярва на човек, който не е българин да пише за страната ни точно за този период, поради причината, че той пише това, което той смята за правилно(всъщност той е подкрепял Антантата и е нормално той да казва, че сме били икономически нестабилни, за да водим такава война). Не е нужно да имаш образование в някой престижно Висше учебно заведение, за да си добър дипломат....
Що се отнася до политическите борби за власт, то аз съм напълно съгласен с теб.

[dibo]

А що се отнася до "Кратката история на България" аз лично мисля, че не може да се вярва на човек, който не е българин да пише за страната ни точно за този период, поради причината, че той пише това, което той смята за правилно

Е, това ми хареса След такъв "железен" аргумент просто няма какво да добавя....

(всъщност той е подкрепял Антантата и е нормално той да казва, че сме били икономически нестабилни, за да водим такава война).

А, не сме били икономически нестабилни и сме доказали, че можем да водим такава война, така ли? :o

Не е нужно да имаш образование в някой престижно Висше учебно заведение, за да си добър дипломат....

Не е - но помага доста. Особено за държава, която към 1878г. има общо две гимназии, нито един университет и едва няколкостотин висшисти. И тъй като май не си си направил труда да прочетеш линка, който ти дадох ще си позволя да цитирам части от него:

"Безпристрастната преценка на новата културна реалност сред свободнотс българско общество обаче предполага постигнатото да се окачестви като постижение около и малко под „средното европейско равнище". До 1912 г. в общокултурния живот на следосвобожденска България там, където се подготвя народният учител — във Висшето училище в София, на същото това място получават образование и онези мъже, които дават облика на държавната администрация и на политическата класа. В България все още липсват стари, богато уредени (да не говорим за „елитарни") висши учебни заведения, в които да работят световно известни учени и съответно да подготвят елитарен тип, държавни и обществени лидери. Завършващите европейските университета до 1912 г. в болшинството си следват в „най-евтините" и широко достъпни учебни заведения на Запад като Свободния университет в Брюксел, либералните швейцарски университети или в известните със своите идейни ограничения университети на самодържавна Русия. На пръсти се броят българите, дипломирали се в Кембридж, Станфорд, Сорбоната — тоест там, където израства политическият елит на водещите европейски нации.
Има и още нещо: ниските заплати, получавани от почти всички прослойки на цивилната българска следосвобожденска интелигенция, прибавят и един особен вид „генетични повреди" в културната картина на нова България — изключително силната зависимост на интелигенцията на нацията от държавната хазна. От 1878 до 1912 година само двама-трима са видните български интелектуалци, като Иван Вазов например, които са в състояние да се издържат единствено от продуктите на своя интелектуален труд, без да разчитат на някакво чиновническо подаяние от страна на държавата. Подобно обстоятелство естествено намалява самостоятелността в мисленето на интелектуалния елит.
Едно е ясно. От 1878 до 1912 г. напредък в областта на българската национална култура е налице! Той обаче също е частичен! Отнася се до определени сфери. Като цяло до Балканската война в общото културно развитие на свободното българско общество все още преобладават процесите на количественото натрупване. Новото качество на общото културно равнище все още е само във фазата на зараждането. Необоримо доказателство за подобно твърдение са фактите. До Балканските войни от 1912—1913 г. само един български роман — „Под игото" на Иван Вазов, е преведен на някои от основните световни езици!" Европа не знае нищо за българската драматургия, не познава постиженията на живописта и музиката ни! Европеецът все още не е получил никакъв реален продукт в своя бит, роден от българския технически гений, и т. н.
Казано по друг начин, постигнатото в общокултурното развитие на българската нация до 1912 г. дава основание на нейните представители да имат вече ново, и то по-високо европейско самочувствие. То обаче работи все още предимно във вътрешнополитически план — и при това не винаги достатъчно ефективно. В Европа липсва ярка представа за българските културни възможности — един фактор, който не поражда още трайна позитивна тенденция, гарантираща протекция и подпомагане на българите.
Вярно е, че в областта на материалния прогрес Европа забелязва постигнатото от нова България. Но представата й за българския интелект изобщо свършва дотам! Истина е също така, че користни интереси на заинтересовани велики сили в голяма степен влияят за допълнителното деформиране и „задушаване" на европейската оценка за културното равнище на българската нация
Но не по-малко вярно е обаче, че в Балканския регион могат да се посочат и точно обратните примери. Реално равнището, постигнато от новата гръцка държава към началото на XX век, е доста сходно с това на Третата българска държава. И въпреки това, когато през 1897 г. гърците губят войната с Турция, когато през 1913 г. гръцкото правителство заграбва Егейска Македония, когато през периода 1918—1920 г. трябва да се реши отношението на великите сили към гръцкото участие в Първата световна война — абсолютно винаги в такива моменти в столиците на великите сили спонтанно се създава едно достатъчно авторитетно обществено лоби оказващо сериозен натиск върху отговорните държавници, за да се подпомогне Гърция. В посочените случаи, предопределили възхода на новата гръцка държава, въпросните европейски среди действат със съзнанието, че защитават и помагат на родината на Омир и Аристотел, на Платон и Херодот!? От „културното си излъчване" върху света гръцката нация само печели политически победи в ново време. Подобна „българска културна ниша" в съзнанието на Европа към началото на XX век обаче все още няма. Трите десетилетия свободен живот не са достатъчни да компенсират колосалните загуби от културната катастрофа, изживяна от нашия народ през предишните пет века. Така че постигнатото в областта на културата от 1878 до 1912 г. също не може още да осигури тесни духовни връзки с решаващите външни фактори, играещи важна роля за успехите в националната политика на една малка държава.
Все на тази база сред българското обществено мнение се наблюдават уникални „липси", каквито не забелязваме така ярко в съседните държави. Особено типичен е примерът с непознаването и неизиолзването на постиженията на англо-саксонската политическа култура. До Балканските войни в общобългарските културни постижения преобладават главно проруските и прогерманските културно-исторически аргументи. Следователно налице е едно безспорно „стесняване" (или по-точно казано — все ще не е достигнат пределът) на общобългарския духовен хоризонт, чрез който нацията да е в състояние да си изгради една добре балансирана доктрина за съжителство с всички останали членове на голямото европейско семейство. Затова все още не са изведени на равнище аксиоми и възгледи за това: кои са печелившите стилове за общонационалното ни развитие, след като общата балканска политическа практика е доказала вече невъзможността в тази част на света революцията да решава с успех сложните национални и цивилизационни проблеми? Трябва ли българинът да акцентува и в бъдеще преди всичко на въоръжената борба в усилията си за решаването на национално обединителния проблем? Абсолютно никакво основание ли няма политиката, чийто идеолог беше Екзарх Йосиф I за „културната революция" като средство за съхраняването, развитието и в последна сметка спасяването на българите, останали под робство? Изобщо ли не са прави и държавниците като Константин Стоилов, Стефан Стамболов, Петко Каравелов, Григор Начович, които не симпатизират на въоръжената четническа тактика в борбата за Македония и залагат главно на възможностите, които дипломацията и правителството на свободна България могат да постигнат за националната кауза, и т. н. Ето това са фундаментални проблеми, свързани с политическото развитие на нацията, които са в най-тясна връзка с общото цивилизационно равнище на българското национално мислене от 1878 до 1912 година. Има ли възможност то да решава нестандартно проблемите, заставайки единствено върху почвата на естествените предимства, с които нашият народ разполага, и без да се излага държавата на излишни рискове?"

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=6182

Този цитат естествено се различава от изучаваното в средното училище и дори в специалност "История" в СУ. Има си хас - ако човек се замисли над прочетеното може да стигне до извода, че нещо в изучаването на нашата българска история не е наред. :o
И понеже Stanislavb ме препрати към библиотеките и интернет искам да споделя, че в нашите библиотеки, включително онова недоразумение - Народната библиотека, аз се ровя от доста години. И търся безуспешно отговори на наглед прости въпроси, като например колко жертви е дала турската войска при потушаването на Априлското въстание или колко оръжие е получила България от Германия и Австро-Унгария през Първата световна война или кой е командвал 6-та пехотна дивизия при окупацията на сръбските територии през Втората световна война и вярно ли е, че войниците ни там са се били специализирали в умиротворяване на села чрез масови разстрели. И няма и няма отговор, дори в специализираните издания. Що се отнася до Интернет, трябва да споделя отново своята болка, че изключвайки Албания на Балканите ние сме единствената страна, която няма сериозни военноисторически страници с подробна информация. Пробвайте - напишете в търсачката каквото и да е за историята на съседните армии и ще бъдете засипани с информация. После пробвайте за нашата славна армия....
А иначе, Stanislavb, аз съм чест посетител на множество исторически форуми. И оттам знам доста нелицеприятни неща за нашата история. И повечето се оказаха доказани факти. Наскоро водехме спор в този форум относно нашите военни престъпления в Гърция през Втората световна война. Първо, всички отказаха да повярват. После като цитирах документи бе казано, че те гърците си го били заслужили :vb_sad:
Докато някой не си направи труда да седне и да изнесе (или поне прочете) простите факти, дискусии от рода на "Защо българската дипломация е толкова слаба?" са безмислени. Какво знаете Вие за българската дипломати от началото на века извън прилагателните от учебниците по история? Какво знаете за тях като личности? Виждали ли сте ги поне на снимка?

[stanislavb]

Добре Dibo успя да ме обориш с твоите изчерпателни и добре обосновани отговори относно това за нашата дипломация, че тя е без добро образование, и че всичко зависи все пак от Великите сили. Аз се Радвам, че научих нещо полезно, но не мога да се съглася за едно нещо с теб: всъшност, когато сме завладели южните Сръбски покрайнини, Вардарска Македония и точно тогава Румъния внезапно обявява война на Централните сили итрябва да се сражаваме на няколко фронта....ако не се е случило това може би пораженията са щели да бъдат по - малки, въпреки коварния Ньойския договор,нали?
И не се ръководя само от учебниците, а и от всякаква историческа литература.

[Хана]

Беше казал някой от българските исторически личности: Това, което българският войник печели в битки, българсикте дипломати губят на масата на преговорите (цитирам по памет). Това се е превърнало повече в народопсихология – да виним управници, дипломати, политици в най-общи линии за това, че сме малка държава при това на Балканите.

А за 14-15 година – много е лесно сега почти столетие по-късно да кажем: трябвало е тогава да се присъединим към Антантата. Но в началото на ПСВ кой е можел да знае как ще се развият нещата и как да се присъединим към победителя? Ситуацията е била наистина може би с големи възможности за избор: да се присъединим кам Антантата, към Централните сили или да останем независими. Доколкото знам настроенията за неутралитет са били най-силни и всъщност те са надделяли при неприсъединяването към Антантата. Преспективите за получаване на териториални облаги са били съмнителни: всичко е било само разговори, нищо черно на бяло, а европейската дипломация е обещавала с щедра ръка не само на българите. Изобщо: гаранция – Франция, като нищо този израз идва от тогава. Така че може би в онази обстановка тогава аз лично, ако бих била български дипломат, бих запазила максимално дълго неутралитет за по-добро ориентиране в обстановката към кого да се присъединим (но все пак не е било възможно цяла Европа да се бие, а ние да сме нуетрални), а 17 година да се ориентираме към Антантата. Ако все пак запазването на неутралитет е било невъзможно, то 15 година по-перспективен е изглеждал съюзът с Германия.

А по повод на патоса на Дибо (много хубав постинг!) за непознаването на българската дипломация и дейността й – прав е, защото точно в началото на ПСВ дипломацията ни е била доста активна, но важните решения се вземат на по-високо ниво, от политиците.

[Batko Charly]

Извинявай, но всъщност аз не съм споменавал за това как сме се развивали - чрез заеми или по други начини...А що се отнася до "Кратката история на България" аз лично мисля, че не може да се вярва на човек, който не е българин да пише за страната ни точно за този период.

Ми той всеки пише това което смята за правилно, независимо от произхода си

Такава литература е полезна най-малкото, защото те запознава с виждания на събития от друга гледна точка. А неговия труд, поне както го виждам горе-долу минава за неутрален. После мога само да спомена, че автора (освен, че е професор в Кеймбридж, но хайде да не се захващаме за това) е писал книгата в пряко сътрудничество с български
колеги. Даже има място където освен, че изразява благодарност за оказаната му помощ, казва, че българските учени в тази насока се нареждат между най-добрите в света.

Наскоро водехме спор в този форум относно нашите военни престъпления в Гърция през Втората световна война. Първо, всички отказаха да повярват. После като цитирах документи бе казано, че те гърците си го били заслужили

Между другото, този спор съм го мярвал тук-таме. Бях попаднал на сведения от по-неутрални източници, където се стигна до заключението, че така-наречените "престъпления" на българската армия са доста пресилени. Имало е инциденти, има си хас, в коя ли война няма, но иначе авторите смятаха, че армията е действала изключително според обстоятелствата и най-вече в самозащита. Добре, че се сетих за тва, ще се постарая да го намеря, дано все още го имам. Четеш ли английски?

За сърбите също съм чувал. За там нямам сведения, но съм сигурен, че "братята" ще ни затрупат, стига да си поискаме...

[Гост]

....... така-наречените "престъпления" на българската армия са доста пресилени. Имало е инциденти, има си хас, в коя ли война няма, но иначе авторите смятаха, че армията е действала изключително според обстоятелствата и най-вече в самозащита. Добре, че се сетих за тва, ще се постарая да го намеря, дано все още го имам. Четеш ли английски?

За сърбите също съм чувал. За там нямам сведения, но съм сигурен, че "братята" ще ни затрупат, стига да си поискаме...

Пресилени са не, ами на 99% са измишльотини и пропаганда. Целяща да замаже простия факт, че след войните се завладяват чисто български земи. То война без военни престъпници не може, както и магистрала без ПТП.
Но стига само да погледнем другите участници, ще видите, за какво става дума. През Междусъюзническата война нашите пленяват щаба на едно гръцко съединение, дивизия ли, армия ли, не помня точно, нейде из Македония. Там е и пощата - писмата на войниците са пълни с какви ли не щеш работи, от които става ясно "кой кой е в Балканските военни престъпления".

ПП
Ще е интересно някой да проучи архивите от тия времена за документи на български военни съдиища - най-вече присъди, както и документи на военната прокуратура - кого е обвинила и защо.

[dibo]

Чета английски Даже го и говоря :p
С любопитство чакам да видя тези документи.