Pеформата в българското образование

[Гост]

Останалото е хленч по униформите.

Униформите се посрещат добре ....

[Юлиан Август]

Кунчев, американците си имат доста по-различен проблем, свързан с образованието на бедните слоеве на населението. Можем да го отнесем до някъде към този с нашите малцинства. Но при нас има и нещо много по-сериозно - качеството на образованието пада повсеместно, от забавачницата до университета и от това не е застрахован нито бедния, нито богатия. Лошата дисциплина и слабата подготвеност си бяха даденост по мое време най-вече по СПТУ-тата и навлизаха в техникумите. Днес те са превзели и доста от "елитните" гимназии. В университетите проблем с дисциплината няма, няма и никаква адекватна подготовка, обаче. Може би системата на обучение е остаряла, неадекватна и т.н., но липсата на желание у учащите е нещо, което трудно може да не се забележи. Те се вълнуват от куп други неща, но не търсят път към бъдещето си в качественото образование.
В САЩ различните "класи" може би имат различен начин на живот, различни ценности- в България всичко е едно, разликите са само в марките на носените дрехи, изпушени цигари и изпит алкохол от учениците.

[ivan_kunchev]

Срещу какво точно възразяваш?

[Пилот]

Униформите се посрещат добре ....

Като съвсем скорошен ученик имам мнението, че униформите са абсолютно безполезни.

Първо, това са пари хвърлени от училището/родителите на вятъра, защото детето така или иначе извън училище ще ходи с негови си дрехи. По-добре е парите да се дадат за нещо смислено - квалификация на учителите, спонсориране на извънкласна дейност и т.н.

Второ, униформите по никакъв начин няма да изравнят социално децата които учат (една от идеите), защото в наши дни човек може да се накичи с изключително много скъпи вещи извън униформата - Айпод, ПокетПС, мобилни телефони и всякакви часовници и т.н. без да прибягва до дрехи.

Трето, униформите поне за мен не създават някакво чувство за сплотеност или колектив. Това че някой днес е облечен в същия цвят като мен не значи, че по някакъв начин мога да му се доверя или че враждата от вчера е забравена. Връзката външност-глава никога не е толкова директна.

Четвърто, въвеждането на униформи ще създаде излишен шум/недоволство/загуба на ресурс, което ще е димна завеса за основните проблеми.

Пето (лично мнение), надявам се хората най-накрая са надживели манията по това да има много хора (за предпочитане войници) ходещи в еднакви униформи. Последния век някак се е засилил индивидуализма и според мен всеки би трябвало да има избор дали ще носи днес червено/зелено/оранжево.

С оглед сегашното състояние на системата поне за мен униформите са последната грижа и абсолютно ненужни. Важно е да се обърне малко повече внимание на частта на тялото над врата, а не под него. Много по-смислени (но за сметка на това некоментирани от никого) мерки биха били преквалификация на учителите (защото и те трябва да се учат и да се развиват през цялото време, а не да преподават едно и също нещо по същия начин 20 години), развиване на материалната база на училищата (като се почне от лаборатории по физика и се стигне до спортни съоръжения), създаване на множество извънкласни занимания и клубове (спорт, игри, кино, литература, музика, театър), ако щете и подобряване на педагогическите курсове в университетите. Това трябва да се съчетае с повишаване на заплатите на учителите и прилагане на правилниците като хората.

Май искам твърде много... А ИЦА е прав за образованието, за него е отговорно цялото общество, няма как да се обвинява отделна единица. За това и трябва да се действа цялостно за развитие на обществото, но май няма нито воля, нито ресурс. Малко се получава като изтегляне от блато като се дърпаш за шапката си - западнало общество само да се подобрява, но е възможно. Трябва само желание и упорство, а не сочене с пръст наляво и надясно или сменяне на дрехи. Малко по малко трябва да се променят и мозъците.

[Юлиан Август]

Срещу какво точно възразяваш?

Че промяната в методите на образованието би имала някакъв сериозен ефект. Проблемът според мен е по-сериозен и се корени в ценностната система у подрастващите, а тя е функция на много по-глобални неща.

ПП. Съгласен с Пилот за униформите.

[случайно прелитащ]

Отскоро тук се появиха някакви ученици с униформи, на мен ми изглеждат добре, може би самите униформи са сполучливи. Стори ми се, че и те се чувстват комфортно и наблюдават с интерес другите за реакция.

... С оглед сегашното състояние на системата поне за мен униформите са последната грижа и абсолютно ненужни.

На едно място пише, че последните ще бъдат първи , т.е. ако ще се променя системата, нали от някъде трябва да се почне, и това може да е последната и най-лесна за разрешаване грижа. А относно индивидуализма: може би самата униформеност ще има като резултат индивидуалистично поведение? За това, че всеки има избор - неоспорим факт е, че човек именно в ранна възраст в много отношения няма избор, и така той - за добро или лошо - се оформя като социално същество /бих казал даже, че за лошо е липсата на ограничения/; та училищните униформи са много малка и безобидна част от тази липса на избор.

За останалото, естествено, съм съгласен - това е твърде мащабна тема/и, надхвърляща настоящата рамка.

[Гост]

Второ, униформите по никакъв начин няма да изравнят социално децата които учат (една от идеите), защото в наши дни човек може да се накичи с изключително много скъпи вещи извън униформата - Айпод, ПокетПС, мобилни телефони и всякакви часовници и т.н. без да прибягва до дрехи.

Трето, униформите поне за мен не създават някакво чувство за сплотеност или колектив. Това че някой днес е облечен в същия цвят като мен не значи, че по някакъв начин мога да му се доверя или че враждата от вчера е забравена. Връзката външност-глава никога не е толкова директна.

Май искам твърде много... Малко се получава като изтегляне от блато като се дърпаш за шапката си - западнало общество само да се подобрява, но е възможно. Трябва само желание и упорство, а не сочене с пръст наляво и надясно или сменяне на дрехи.

Униформата рано или късно създава усещане за принадлежност (а не на унификация). Само че трябва да е издържана. Да, ще парадират с телефони и пр., но това ще става в рамките на "групата с униформите", а това вече е крачка напред.
Най-малката, наистина. Другите са много по-тежки и не знам дали са възможни. Да се реформира успешно един сектор от обществото, докато другите са в застой е почти невъзможно.
Има периоди на подем, като например Япония след ВСВ - тогава, макар цялото общество да е в невероятен прогрес, образованието и изобщо цялата обществена култура се гради на съчетанието между авангардни и консервативни ценности. ....

Случаят наистина не може да остане в частните рамки на образованието (или на друга сфера...) Няма как в училищата да е едно, а навън, къде властва чалга-безхаберието, да е друго.

http://www.clearlyno.com/ben/blog/hello/37/1561/640/IMG_4799.jpg

http://i.pbase.com/u36/moxfactor/upload/32245857.randommiscDSC00464.JPG

[ivan_kunchev]

Ако заговорим за ценностна система на подрастващите, това, според мен, би отклонило насоката на разговора, който тръгна по повод двете статии, качени от Ханс. Сигурно ще зациклим в ценностната система на цялото общество, функция от която е ценностната система на учениците и т.н.
Тук май ставаше дума за това, което образователната система е направила, или което е направено с нея, за да бъде тая ценностна система такава. И може би - какво би могла да направи тя, или да се направи с нея, за да бъде тая система по-друга.
Приоритетното днес за един учител е не преподаването и творческото му преосмисляне, а отчитането, отчета за това преподаване. Даже и матурите - резултатът от това преподаване са замислени като отчет за нещо. Т.е техниката, техническото, механизма излиза преди и над човека. Той пак си е радиоточка, а не личност. Това се постига чрез демонстративно наказателния контрол върху учителя, най-нов пример за което е случилото се във Френската гимназия.

[Sulla]

Мила родна картинка...
Учениците са енциклопедия за опиати! Мешат сънотворни с бира

[Коцето]

Незнам дали наблюдението е достатъчно добър метод за извличане на някакви изводи по толкова наболял въпрос, но то пък от своя страна ми дава възможност да говоря в сегашно време. Не какво е било, а какво е сега. Малко странно и дори сигурно абсурно изглежда, защото мине-немине темата за българското образование периодично някак си се (само)подновява, което дава чувство на немалка част от нашето общество за запознатост с проблема, а оттам и с предлагането на свои решение. Да не споменавам, че това предлагане често се изражда и приема форма на кръчмарски викание, кое решение, аджеба, е по-решение. Дали виновни са учебниците, униформите, старомодните госпожи тип другарки, или пък заобикалящата децата околна среда ( цялата си...странност ( в предните постове има и по-крайни определения, но именно, защото са такива, се въздържам от тяхното припомняне ), държавата, която всъщност нищо не държи ( по определението на един от изказалите се след първата статия )?
Разбира се, и тази върволица има своята роля и оказва някакво влияние върху българското училище, но проблемът далеч не се ограничава само с тях. Ето, в първата статия биеше на очи преклонението на авторката към дисциплината през даден период. Наистина звучи впечатляващо, особено съотнесено към настоящето, но дотам. Едва ли това е търсената панацея, лекуваща от всички болести. Друга тема на разговор е, че нашето общество се оказва изключително склонно към търсенето на такива.
На първо време може би трябва да се постави въпросът за ролята и мястото на образованието в живота на човека. Какво то ми дава? По-сит търбух, възможност да дискутирам всякакви теми в интернет с други хора, които и те като мен си нямат друга по-важна работа в същото време. Какво? Трябва да е нещо конкретно, щото нали "око да види, ръка да пипне"? И май отговорът на съответните въпроси в съответните нормативни документи няма да помогне много, щото там нещата са колкото точно и ясно формулирани, толкова и изглеждащи изпразнени от съдържание. Поне аз останах с такова впечатление. Сякаш най-важното е ученикът да е знае факти и определения от колкото се може повече области от човешкото познание. Интелектуален Франкенщайн - то литература, то химия, то физика, то биология, то математика. И по всичко 5 и 6 - Браво! Кел файда обаче, когато в градския транспорт например не се сеща да отстъпи място на по-възрастния. Може да знае Закона на Кулон и в същото време да псува като последния хамалин. И когато това се случи, а то макар и не в описаната крайност, се случва, пак даскалото е виновно. Още повече, че за Закона на Кулон я чуе, я не, поне едно "Добър ден" да бяха го научили да казва, мислят си някои над опредлена ( пенсионна обикновено ) възраст.
Колкото до мненията на другия полюс, няма да какво толкова да се пише, а пък и в някои коментари тук след статията, тази гледна точка беше засегната - униформи, шапки без перца, поведение и т.н. Е, вярно, тогава ще е малко по-учтиво около нас, но къде остава знанието за нещата от живота ( кофти израз, ама пасва ), тайните на познанието, произхода на прабългарите? Кой ще мисли за тия неща?
Идеалното решение е в съчетаването на тези, условно наречени "знаеща" и "възпитателна", позиции. А това не е чак толкова труднопостижимо и ако все пак ни се струва такова, то е, защото в дискусията за българското образование отстътсваме самите ние, колкото и паракдосално да изглежда. Първите седем години... Знам, че не съм открил топлата вода. Но също така знам, че оправданието: "Ама те ( родителите ) печелят пари" е достатъчно за някои. И пак познатата песен - учебниците, госпожата, интернет и т.н. Щото възпитаното дете, не само, че няма да шуми в час, а може и в един момент да чуе и да поиска да разбере за многообразието околко него. Но за да не му отнемаме тази възможност, трябва всеки да поеме личната си отговорност пред него. Дори само с добрия си пример би показал такава. Пък кой знае, може в един момент детето да разбере само, че образованият човек усеща света по по-различен начин .

[Гост]

Не е моя мисъл, чул съм я преди време от един професор, но я подкрепям напълно: "Младият човек иска да вижда бизнеса в това, с което се занимава..."

Докато е нарушена връзката образование-бизнес, каквито и реформи да се провеждат голяма полза няма да има.

[ISTORIK]

Без цел и посока

от Светломира Димитрова

Миналата седмица една новина въобще не направи впечатление. "Реформата в структурата на образователната система, която според Националната програма за развитие на училищата трябваше да стане през 2009 г., се отлага", съобщи министърът на образованието и науката Даниел Вълчев. Това означава, че няма да се въвежда основно образование до VII клас, изучаване само на езици в VIII клас и разделяне на гимназията на два етапа.

Пореден министър и пореден парламент след промените оправдават съществуването си с Голямата цел на Реформата в българското образование, но тя и така не се случва. Зигзагообразните законови промени, които през годините бяха представяни за такава само дозабатачиха нещата и със сигурност допринесоха най-вече за демотивацията и на учениците, и на преподавателите.

За най-голямото постижение от близо 20 години насам може да мине въвеждането отскоро на тестове за някои класове и с огромно усилие - на матурите. Но основният въпрос си остава:

Какво мерят те

Защото картината, който би описал отговорът, е все така плачевна. В обобщен вид той гласи - колкото повече учебници, толкова повече невежество. Колкото повече учебни часове, толкова повече нежелание да се ходи на училище.

Ясно е, че един ученик не може да се издигне на равнището на "чистата" наука, а и въобще не е необходимо. Важното е да добие умения да се ориентира в знанието, постигнато от човечеството, да овладее определени понятия и най-вече - да прояви интерес. Целта на учебниците би трябвало да е да представят важните неща във възможно най-ясната форма, постижима от децата на съответната възраст.

Това, че в България започнаха да се издават по няколко учебника по един и същ предмет за един и същ клас, не донесе възможност за такъв избор. Като по зададена команда сякаш всичките издания гъмжат от откъслечна, зле поднесена и трудно разбираема информация. Едно от предположенията за това е, че за да свържат логически учебния материал, учениците трябва да си купят и цял куп допълнителни помагала. Това със сигурност е добра бизнес схема, но няма нищо общо с целите на образованието.

Затова успеваемостта в българското образование продължава да се крепи на другия доходоносен бизнес - частните уроци. С други думи

родителите плащат на учители, които държат монопола над знанието

Тогава учудващо ли е, че гледат на институцията на училището като на гувернантка - както пролича от реакцията им по време на учителската стачка. Родителският гняв не беше предизвикан от друго, а от това, че заради прекъснатия учебен процес няма кой да контролира децата им, докато са на работа.

Колкото до учителите - те могат да бъдат обвинявани за много неща, но не и за учебното съдържание. Те просто нямат думата по него. Самата образователна система ги включва в омагьосания кръг между инерцията корупцията. Повечето доклади на Европейската комисия за напредъка на България преди членството й в ЕС впрочем посочват изрично здравеопазването и образованието като поле на корупция.

В Закона за народната просвета като цел на образованието е посочено: "изграждане на свободна, морална и инициативна личност, която като български гражданин уважава законите, правата на другите, техния език, религия и култура". Само че

коя точно програма или учебен план оформя тази личност?

Още през 70-те години на миналия век основната цел, която беше си поставило американското образование, беше учениците да се научат да ползват информацията. Там обучението по човешки права и гражданско поведение някак се разбира от само себе си. У нас и учениците, и студентите, както и огромното мнозинство от гражданите не знаят как функционира държавата. Тук очевидно това е целта.

"Образованието ви е добро, а не можете да си оправите държавата!", беше възкликнал един израелски гражданин по времето, докато царуваше легендата за доброто българско образование. Днес и тя вече не съществува.

Образованието е загърбило учениците и е естествено и те да го загърбят. Учителите дръзнаха да се борят за заплати, но когато се надигнаха гласове за истинска реформа, стачката спря. Родителите, които са всъщност икономически активната част от населението и данъкоплатците на държавата, не настояват за качество.

Нереформираната система не само не дава възможност и не стимулира децата за самостоятелно мислене и лична изява, но и безцеремонно изхвърля онези от тях, които не могат да се справят с "високите" й изисквания.

А и не всички родители могат да плащат за частни уроци, така че броят на отблъснатите става още по-висок.

При нормални условия това е бомба със закъснител - защото системата е просто курдисана да бълва неграмотност в масов мащаб. При ненормалните условия на демографска криза, заради която много от учебните заведения трябва да бъдат затворени, бомбата може да се смята за избухнала - с масовото и съзнателно сваляне на образователните критерии под минимума само и само да се намерят учащи се, за да оцелеят училищата и университетите.

Това махало не предвещава нищо добро за България.

http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=594686

[ISTORIK]

Според скорошна анкета, всеки втори действащ учител не желае да упражнява педагогическата професия. Целта на анкетата, проведена сред учители, ученици и родители, цели да провери обществените нагласи за качеството на образованието. 55% от учителите заявяват, че при първа възможност биха напуснали учителската професия завинаги. А причините за това са: претоварване, дистрес, ниско заплащане, липса на лично време. Едва 31 % биха продължили да даскалуват, въпреки всички трудности. Останалите 14% се колебаят, дали да останат или да напуснат работaта си.

Според анкетираните, в момента обрзователната система е на средно ниво. На въпроса, какво трябва да се промени, на първо място се посочва материалната база. Също така се иска опростяване на част от учебниците, по-достъпно и модерно преподаване.

20% от българските ученици и учители намират някои учебници за неразбираеми. При педагозите най-голямо е недоволството от учебниците по гражданско образование, по етика и право, по психология и по философия. Следват учебниците по езиковите дисциплини. Според учениците, най-нехаресваните учебници са тези по геометрия, а най-харесваните - тези по чужд език.

5% от анкетираните ученици споделят, че изобщо не четат книги. Има цели класове, в които учениците нямат читателски картон в училищната библиотека! Групата на рядко четящите е 49%. Често или редовно четат книги останалите 46% от анкетираните деца. Нито един от анкетираните учители не е заявил, че изобщо не чете.

По-тежка е картината с учебниците и учебните помагала. 25% от тийнейджърите споделят, че изобщо не ги отварят. 10% от учителите изненадващо споделят, че не използват учебниците по време на преподаването. Според авторите на анкетата, тези учители са активни и използват допълнителни източници при подготовката на уроците си.

Подготовката за следващия ден отнема минимум по два часа - и за учителите, и за учениците.

Запитаните масово определят като незадоволително общуването между учители, ученици и родители.

Тревожни са отговорите на въпроса, какво би могло да мотивира учениците да учат. Най-честият отговор на този въпрос е: "нищо", следван от семейството, приложимост на знанията, оценките, конкурентноспособност при търсене на работа, стипендия...

83% от анкетираните смятат, че въведената през изминалата учебна година система за външно оценяване не е обективна.

Според 95% от запитаните, до 3 години няма да има реална реформа в училище.

Само 1% вярват, че налаганите промени като външно оценяване, матури, униформи, пари за школски проекти, камери в коридорите и т. н. ще дадат някакъв положителен резултат.

Скептицизъм има и към диференцираното заплащане на учителския труд.

Няма учител, който да не смята, че главната вина носят МОН и лично - министърът на образованието и неговият заместник.

[Zalmoxis]

5% от анкетираните ученици споделят, че изобщо не четат книги. Има цели класове, в които учениците нямат читателски картон в училищната библиотека! Групата на рядко четящите е 49%. Често или редовно четат книги останалите 46% от анкетираните деца. Нито един от анкетираните учители не е заявил, че изобщо не чете.

По-тежка е картината с учебниците и учебните помагала. 25% от тийнейджърите споделят, че изобщо не ги отварят. 10% от учителите изненадващо споделят, че не използват учебниците по време на преподаването. Според авторите на анкетата, тези учители са активни и използват допълнителни източници при подготовката на уроците си.

Подготовката за следващия ден отнема минимум по два часа - и за учителите, и за учениците.

Интересна анкета... Аз пък ви казвам, че книги четат под 5% от учениците ( по-скоро около 1% ), а учебниците си отварят ( през годината ! ) към 33% от тях, и то само в по-долните класове ( в по-горните учебници нямат, какво остава да ги отварят ), а подготовката за следващия ден по принцип не отнема каквото и да било време ! Но това, разбира се, по никакъв начин не изчерпва проблемите на българското образование. Какво да ви кажа ... Толкова неща трябва да се променят, че не знам откъде да започна. Равнището на нашето образование пада катастрофално бързо. Софийският университет е някъде след 1000-ното място в класацията за най-добри университети, та какво да говорим за останалите. Просто онагледявам факта, че системата не работи. Съжалявам, че пиша без да съм прочел цялата тема, но исках да отговоря, защото такива анкети много ме дразнят.

[shadowsong]

Интересна анкета... Аз пък ви казвам, че книги четат под 5% от учениците ( по-скоро около 1% ), а учебниците си отварят ( през годината ! ) към 33% от тях, и то само в по-долните класове ( в по-горните учебници нямат, какво остава да ги отварят ), а подготовката за следващия ден по принцип не отнема каквото и да било време ! Но това, разбира се, по никакъв начин не изчерпва проблемите на българското образование. Какво да ви кажа ... Толкова неща трябва да се променят, че не знам откъде да започна. Равнището на нашето образование пада катастрофално бързо. Софийският университет е някъде след 1000-ното място в класацията за най-добри университети, та какво да говорим за останалите. Просто онагледявам факта, че системата не работи. Съжалявам, че пиша без да съм прочел цялата тема, но исках да отговоря, защото такива анкети много ме дразнят.

Доколко четат учениците е почти невъзможно да се оцени. Това 1% не е нищо поваче от празни приказки.Пък това, че еди кой си чете не значи нищо. Каква литература точно? Комикси, фантастики, моята борба? Мисля, че има някакво значение.
За ученето поне при нас (9ФЕГ) се учи сериозно, просто няма такива истории да не отваряш учебника.Друг е въпроса доколко е справедливо да си скъсваш задника от учене накрая да имаш 4-5 а в някое квартално училище отгоре до долу шестици. Адски демотивиращо най-малкото.Равнището на образуванието падало, е как го решихте това?Погледни един учебник от щатите да видиш, че нещата които ние ги учим в седми клас (за математиката съм проверил) те ги имат на изпита за САТ (тяхната матура).
А за системата ми как да работи.В мойто училище има най-младия учител е около 30, освен при нас преподава в Климент Охридски и работи на още едно място.Всичко това за да докарваш що годе нормална заплата.Просто не е нормално.
ПП Тези статистики са просто неверни, или се взимат предвид някой фактори за да се изкриви цялостната картина.Такива неща и в историята се практикуват както много добре знаете

Ето нещо по-смислено, поне според мен. Как да се реформира образованието? Какви стъпки да се направят?

ПП2 А това - "учебниците си отварят ( през годината ! )" , малко ми звучи като "работи, само в работно време! " адски скандално да знаеш